Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 07.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд ІІ гр. състав, в публично заседание,
проведено на шести юни през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретар Анета
Христова, като разгледа докладваното от
съдията Дилова, гр.д. №9166 по описа на съда за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното
Искове с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Ищецът
„Топлофикация-Плевен” ЕАД е подал искова молба против против Б.С.Р., в която се твърди че ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ***и Б.С.Р., по което е
образувано ч.гр.д.1147/18г. Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение
срещу която е подадено възражение от *** и е образувано гр.д.2122/2014г. по
описа на ПлРС. Твърди се, че с влязло в сила решение постановено по сделото е
признато за установено че ***дължи на „Т.П.“ ЕАД посочените в заповед за изпълнение №
606/12.03.2014г. по ч. гр.д. № 1147/2014г. по описа на ПлРС суми за главница и
лихви, както и направените по делото разноски. Твърди се, че на 13.08.2018г. е
постъпило възражение по чл. 423 ал.1 т.1 от ответника ***. с искане да бъде спряно изпълнението по
изп.д.№ 1268/2015г. и да се обезсили издадената заповед за изпълнение. Твърди
се, че с определение ПлОС е приел възражението на длъжника Б.Р., спрял е
изпълнението на изпълнителното дело и делото е върнато на ПлРС за продължаване
на съдопроизводствените действия. Твърди
се, че на ищеца е изпратено съобщение, с указания да предяви иск, като довнесе
дължимата държавна такса. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот и не е
заплатил използваната топлинна енергия. Моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че ответникът
дължи сумата от 2401,95лв. – главница, представляваща стойност на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2011г. до 30.11.2013г.;
336,81лв. – лихва върху главницата за периода от 02.08.2011г. до 05.03.2014г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението.
Ответникът, в срока
на чл.133 от ГПК не е представител представил писмен отговор. В представеното
възражение твърди, че е не е ползвал имота имота и няма качеството на
потребител, тъй като партидата му е закрита и
е била открита партида на името на ***. В съдебно заседание се
представлява от адв. ***, която изразява становище да се отхвърли предявения
иск като неоснователен и недоказан.
Съдът, като обсъди
становищата и изявленията на страните и предоставените по делото доказателства,
намери за установено следното: По делото е предявен иск с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК,
с предмет- признаване на установено по отношение на ответника на
вземането, претендирано от ищеца ”Топлофикация-Плевен” ЕАД. В производството в
съответствие с правилото за разпределение на доказателствената тежест ищеца,
следва да установи вземането си по основание и размера, като и размера на
претендирата лихва за забава.
Не се спори между страните, че ищеца се е
снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за изпълнение спрямо ответника,
за процесните суми, срещу която ответника е възразил в законоустановения срок,
че не дължи същите. Това се установява и от приложеното ч.гр.д. № 1147/14по
описа на ПлРС .
По делото са представени Общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Плевен”ЕАД на
потребители в гр.Плевен, обнародвани на 09.08.2005г., приети с протокол от
15.04.2005г на Съвета на директорите на „Топлофикация-Плевен”ЕАД и одобрен с
Решение №ОУ-030/04.07.2005г на ДКВЕР и общи условия одобрени с решение № ОУ от
03.12.2007г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана
“продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3
ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. Видно от представения по делото нотариален акт № 147 том ІІ, рег.№
1651/2005г.е, че Б.С.Р. е признат за собственик на апартамент ***, ***. По
делото е представена молба от 07.06.2011г., от която е видно че ***е поискал от
Директора на Топлофикация Плевен да заплати задължението си към дружеството,
като му бъдат опростени натрупаните към момента лихви. Видно от приложените към 596/2018г. доказателства
е, че По делото е приложен изпълнителен
лист, издаден по гр.д.№ 5869/2011г., от който е видно че семейното жилище
находящо се в *** се предоставя за ползване на съпругата ***. По делото е
приложена молба от ответника Б.Р. от 21.11.2011г., с която е поискал от
Топлофикация Плевен, считано от 21.11.2011г да бъде закрита откритата на негово
име партида, тъй като жилището е предоставено за ползване на ***. Видно от приложеното по делото решение,
постановено по гр.д.2122/2014г. по описа на ПлРС е, че съдът е признал за установено
на основание чл.422 от ГПК, че ***дължи на Топлофикация Плевен сумите, както
следва : главница – 2401,95лв. за периода от 01.6.2011г. до 30.11.2013г., лихва
върху главницата – 336,81лв. за периода от 02.08.2011г. до 05.03.2014г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението 11.03.2014г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1147/2014год. по описа на Плевенски районен съд. В производството по делото, видно от мотивите на решението е, че между страните е
прието за безспорно, че на адреса на който живеее ответницата ***. е адресът на
имота, за който е незаплатена топлинна енергия за периода 01.06.2011г.-
30.11.2013г., с аб. № 3469, като ***. живее в имота заедно с децата си, поради
това, че жилището и е предоставено за ползване след развода и с бившия и
съпруг.
От заключението на ВЛ по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като вярно, обективно и
компетентно се установява, че размера на
главницата за незаплатена топлинна енергия за периода 01.06.2011г.- 30.11.2013г.
е 2 401,95 лв., размерът на лихвата за забава за периода 01.06.2011г.-
30.11.2013г. върху главница от 2 401,95 лв е 336,81 лв.Видно от
заключението е, ищецът е образувал изпълнително дело при ЧСИ Цв. Найденов, по
което са постъпили суми и задължението е изцяло погасено.чрез наложен запор на трудовото възнаграждение на ***., с
изключение на сумата 1162,05 лв постъпила от ответника Б.Р.. От преведената на
31.08.2018г. от Б.Р. сума общо в размер 1633,82 лв на Топлофикация Плевен е
преведена сумата 1162,05 лв, удържани са
такси за ЧСИ в размер на 280 лв и на Б.Р. е върната сумата 191,77 лв.На
23.08.2018г. от ***. от запор на банковата и сметка е получена сумата 1633,82
лв, от тях ЧСИ е удържал суми за такси и на ***. е върната сумата 1373,82 лв.
Изпълнителното дело е прекратено поради пълно погасяване на вземането , за
което е изпратено съобщение на взискателя на 07.09.2018г. За удовлетворяване на
вземането на „Т.П.“ ЕАД за процесния период по изп. д. 1268 са преведени от ЧСИ
на ищеца общо сумата 3750 лв, от които 2588 от ***. и 1162,05 от Б.Р..
Предвид
представените доказателства съдът приема, че ответникът е абонат на ищцовото
дружество за претендирания период. Съгласно ТР № 2/2017г. когато топлоснабденият имот е
жилище, при предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на
единия от бившите съпрузи, по силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК между двамата
възниква наемно правоотношение. Такова правоотношение между бившите съпрузи
извежда по тълкувателен път и съдебната практика по приложението на чл. 107, ал. 1 СК от 1985г. (отм.). Когато
ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия
с топлопреносното предприятие,
например с откриването
на индивидуална партида
при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия
за битови нужди, освен
за своята идеална
част от имота,
и за другата притежавана от другия бивш съпруг
идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв
договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като
съсобственици дължат цената на
доставената топлинна енергия за
битови нужди съобразно с дяловете
си в съсобствеността, независимо че ползването на топлоснабденото жилище е
предоставено със съдебното решение само на единия бивш съпруг. Възникналото
наемно правоотношение по чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК само по себе си не е
достатъчно, за да може да се приеме, че само ползващият бивш
съпруг дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, тъй като по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие клиенти на топлинна
енергия продължават да бъдат и двамата
бивши съпрузи по силата
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
в качеството си на съсобственици. В случая видно от представените по
делото доказателства е, че собственик на имота е бившия съпруг Б.Р.. По делото
не са представени доказателства, че е откривана партида на името на съпругата,
а само е представена молба от Б.Р., с която е поискал да бъде заличена
партидата открита на негово име и да бъде открита партида на името на бившата
му съпруга. Независимо от това, съдът приема че Б.Р. като собственик на имота
има качеството на абонат на дружеството и дължи потребената топлинна
енергия. С оглед представените
доказателства съдът намира, че от момента на изискуемостта на вземанията на
„Топлофикация- Плевен” ЕАД гр. Плевен към
ответника до момента на
подаването на молбата по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение
ответникът не е предприел никакви действия във връзка с дължимите му се от
абоната суми за консумирана топлинна енергия и сумите са били дължими. Съгласно
чл. 235 ал.3 от ГПК съдът при постановяване на решението взема предвид и
фактите настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право, следователно следва да се вземе предвид, че задължението е изцяло
заплатено, поради което предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 124 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД следва да бъде
отхвърлен като погасен чрез плащане.
По разноските
Ищецът е направил искане да му бъдат
присъдени направените по делото разноски. Съдът приема, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати направените по делото разноски, тъй като след погасяване
на задължението е депозирал възражение по чл. 423 от ГПК, възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, поради което е инициирано и настоящото
производство. По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150, съдът намира следното – с
оглед на изхода на спора в установителното производство - уважен изцяло иск, на
ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на
претендираното от 150,00 лева, а в размер, определен от съда съобразявайки
фактическата сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание,
липсата на събиране на допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата на чл. 78 ал.8 – ДВ, бр. 8 от 2017
г. съгласно която в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно сочената
разпоредба в чл. 25 ал.1 т.1 от
Наредбата за заплащането на правната
помощ адвокатското възнаграждение за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Ето защо ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв. С оглед
изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумите 54,77 лв представляваща държавна такса, сумата 100 лв за
юрисконсултско възнаграждение и сумата 100 лв за експертиза.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Топлофикация-Плевен"
ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от ***против Б.С.Р. ЕГН ********** ***, иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД,
вр. чл. 86 от ЗЗД, с който се иска да се признае за установено, че ответникът
дължи сумата главница – 2401,95лв. за периода от 01.6.2011г. до 30.11.2013г.,
лихва върху главницата – 336,81лв. за периода от 02.08.2011г. до 05.03.2014г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението 11.03.2014г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1147/2014год. по описа на Плевенски районен съд, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Б.С.Р. ЕГН **********
*** да заплати на "Топлофикация-Плевен" ЕАД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК *********, представлявано от ***сумата 57,48 лв представляваща държавна такса, сумата
100 лв за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: