Р Е Ш Е Н И
Е
№ ………
***, 29.12.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на пети декември две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИАНА ТОДОРОВА
при
секретаря М.Ц., като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№7393 по описа за 2016 г., на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с
цена на иска 1139,99 лв. и чл.422, ал.1
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 152,96 лв.
Производството по делото е
образувано по подадена искова молба от "***" ЕАД, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу А.В.И., ЕГН **********,***, в която се твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№4683/16 по описа на
РС-Плевен, която е връчена на длъжника, които в срока по чл.414 ГПК е депозирал
писмено възражение. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената
заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на
ответника- апартамент, находящ се на адрес ***, ***, *** с аб.№***. Твърди,
че като собственик/ползвател/ на
топлоснабден имот, находящ се в ***, ответника и клиент на топлинна енергия
/ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от
2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във
вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на
ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31,
ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди,
че ответника, съгласно приложеното към
заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия през посочения период и не е
погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се
намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма "***. Твърди, че сумите за ТЕ за периода от 01.11.2013г. -
30.04.2016г. са начислявани от “***” ЕАД по изготвяни отчети от
фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
Топлоснабдяването. Посочва, че
претендираните суми за процесния период са:
сума за отопление-790,79 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация-
303,84 лв., услуга дялово разпределение- 45,36 лв. Твърди, че
в имота на ответника има монтирани 2 бр. индивидуални разпределителни
уреда и 1 бр. щранг-лира. Отправя се искане, за постановяване на решение, с
което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата
1139,99 лева за главница за периода 01.11.2013г. – 30.04.2016 г. и лихва върху
главницата в размер на 152.96 лева за периода 04.01.2014 г. до 02.06.2016 г. и
законната лихва върху главницата от 27.02.2016 г. до изплащане на вземането, за
които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 4683/2016г. по описа на
ПлРС. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, в който заявява, че поддържа възражението си по
ч.гр.д.№ 4683/2016 г. с което заявил че се позовава на разпоредбата на чл.111,
бук. „б" от ЗЗД, относно предишния период. Едновременно с това заявява, че
не следва да дължи суми за разноски на ищеца за завеждане на настоящето дело,
тъй като не е вярно твърдението в исковата молба,че: „До завеждане на исковата
молба няма осъществени действия от ответната страна по изпълнение на
задълженията за заплащане на описаните дължими суми.", което било породило
у ищеца правен интерес да предяви иск да защити правата си по съдебен ред.
Твърди, че обратното е вярно. Твърди, че още щом като получили заповедта по
чл.410 от ГПК, съпругата на ответника посетила ТЕЦ и предложила незабавно
плащане, но представителя на ТЕЦ й казал да си подадат възражението и след като
мине гражданското дело тогава да платят. В съдебно заседание процесуални
представител на ответника признава иска.
По делото е конституран като
трето лице-помагач на страната на ищеца *** със седалище и адрес на управление:
***, ***.
Съдът,
като прецени събраните
по делото писмени
доказателства и съобрази
доводите на страните,
намира за установено
следното:
Разпоредбата на чл.
237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно
да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.Съдът намира, че в
конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237,
ал.1.ГПК, тъй като ответниците с писмена молба и в съдебно заседание са
направили изявление, че признават иска. Спазени са и изискванията на чл.237,
ал.3,т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави, както и е такова , с което страната може да се разпорежда. С
оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове за основателни
и доказани и следва да бъдат уважени в предявения си размер.
Ето защо, съдът
постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237,
ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Съгласно Тълкувателно решение №
4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и
основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции
в предявения си размер, ответника следва
следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото
в заповедното производство в общ размер от 171,43 лв. Ответника по делото е направил искане за
присъждане на направени разноски общо в заповедното и в исковото производство в
размер на 80 лв. В заповедното производство, обаче няма ангажирани доказателсва
за сторени разноски от ответника по делото, поради което такива не следва да му
бъдат присъждани съразмерно с незаявената част на сумите по издадената заповед
за изпълнение. В исковато производство е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено платено възнаграждение за възражение по чл.410 ГПК в размер на 30 лв., но видно от подаденото възражение, то е подадено лично
от длъжника по делото, а не от негов процесуален представител.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с частта на претенцията, която
е заплатена в хода на процеса и за която ответика е станал причина за завеждане
на делото. Ответника по делото е направил искане на основание чл.78, ал.2 ГПК
да не бъдат възлагани в тежест на ответника направените по делото разноски, тъй
като е признал иска и не е станал причина за завеждане на делото. съдът намира
за неоснователно искането на ответника. Той твърди, че не е станал причина за
завеждане на исковото производство, тъй като след получаване на издадената
заповед за изпълнение е поискал да плати сумата, която не е погасена по
давност, но в топлоразпределителното дружество не са искали да приемат като
плащане само непогасената част от вземането. В тази връзка ответника е
ангажирал свидетелските показания на св.Д.И.И., които съдът кредитира, въпреки
че е заинтересована от изхода на делото като съпруга на ответника. Показанията
й са преки, логични и неоспорени от ищеца по делото. От тях се установява, че
след като е получена издадената заповед за изпълнение лично св.И. е ходила в
топлопреносното дружество и е правила опит да заплати само непогасената по
давност сума, като от там й било отговорено, че трябва да изчака решението по
делото. Този факт, обаче, макар и установен, не води до извод, че ответника не
е станал причина за завеждане на делото. На първо място, изтичането на
давностния срок не погасява материалното право на вземане на ищеца, а само
правото му да го реализира принудително. Ако бъде доброволно извършено плащане
на сума, за която е идгекъл давностния срок, то същата не се явява недължимо платена
и няма пречка кредитора да продължи да претендира неговото заплащане. Отделно
от това, ответника е имал възможност да извърши плащане по банков път на която
иска част от задължението си, като ищеца не би могъл да препятства това
плащане. Ответника е разполагал и с
правната възможност да възрази само частично срещу вземането по издадената
заповед за изпълнение- в частта, която счита за погасена по давност, а в
частта, която счита че дължи сумата е можел да направи признание на вземането,
в който случай, ищеца не би имал правен интерес от предявяване на установетелен
иск за признатото вземане и евентуално обраувано такова производство, би било
недопустимо. В този смисъл са дадените задължителни тълкувания в т.5б от Тълкувателно решение 4/2013 на ОСГТК
на ВКС.Видно е от подаденото възражение срещу издадената заповед за изпълнение,
че е подадено възражение срещу цялото вземане и не е направено изявление за
частично признание на иска. Предвид изложеното, съдът намира, че ответника е
станал причина за завеждане на делото. Своевременно е направено възражение с
правно основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Предявени са два обективно кумулативно съединени оценяеми иска
с цена на иска 1139,99 лв. и 152,96 лв.
Предвид изложеното материалния интерес
по делото е 1292,95 лв. Минималния размер на дължимото адвокатско
възнаграждение съобразено с материалния интерес е в размер на 300 лв. Съдът
намира, че фактическата и правна сложност на делото не обуславя по-висок размер
на юрисконсултското възнаграждение от минималния такъв. Претенцията е призната
от ответника по делото и производството се е развило в едно съдебно заседание.
Предвид изложеното следва да бъде юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер от 320,52 лв. съразмерно с уважената част на претенцията. С оглед
горното следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 395,52
лв. за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.
Воден от
горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по
отношение на А.В.И., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ
на кредитора “***” ЕАД ***, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата 1139,99 лева, представляваща
стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.11.2013г.
до 30.04.2016г., в едно със законната лихва от 27.06.2016г. за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 3044/28.06.2016г. по ч.гр.д.№4683/2016 по
описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника А.В.И., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД ***, със седалище и адрес
на управление: ***, сумата 152,96 лева,
представляваща лихва за забава върху 1139,99 лв. за периода 04.01.2014г. - 21.06.2016г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение № 3044/28.06.2016г. по
ч.гр.д.№4683/2016 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК А.В.И., ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД ***,
със седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 171,43 лв. направени разноски за производството по
ч.гр.д.4683/2016 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А.В.И., ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД ***,
със седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 395,52 лв. направени по делото разноски за ДТ
и юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач, на страната на ищеца *** със седалище и адрес на управление: ***, ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: