Р
Е Ш Е
Н И Е № 1365
гр. Сливен, 23.11.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският
районен съд, І-ви граждански състав в публично заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при
секретаря АЛБЕНА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 617 по описа за
Предявен е иск с правно основание чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК, във вр. с
чл. 86 от ЗЗД в условията на обективно кумулативно съединяване на исковете.
Предявен е положително
установителен за установяване на вземане от страна на ищцовото дружество по
отношение на ответника, а именно: главница - 1268,88 лева, представляваща стойността на
доставена и консумирана питейна вода за периода 01.02.2010г. - 31.08.2017г.,
мораторна лихва върху главницата -368,13 лева натрупана към дата 03.10.2017г.
или общо сумата от 1637,01 лева.
Ищцовото дружество твърди, че е открило партида за недвижим имот, находящ се в гр. С.,
кв. „Р." бл. ., вх. „.", ап. ., като този имот е свързан към
водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършват доставки на питейна
вода. Титуляр на тази партида за процесния период е бил ответника по настоящия
иск Р.Г.С.. Доставената и консумирана питейна вода се отчита по тази партида от
представител на „Водоснабдяване и канализация - С." ООД и стойността на
изразходваното количество се фактурира. След фактурирането за титуляра на
партидата и ответник по настоящия иск, възниква задължение в тридесет дневен
срок от издаването на фактурата да погаси задължението си, съгласно Общите
условия на ВиК оператора, които намират приложение по отношение на всички
потребители. Ако не стори това последният изпада в забава и съответно дължи и
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за страната за
съответния период.
Твърди се, че в конкретния случай
ответника не е заплатил стойността на доставената и консумирана питейна вода,
както и отведената такава, за периода 01.02.2010 г. - 31.08.2017 г., независимо
от възникналото задължение съгласно чл. 31 ал. 2 от „Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - ВиК С."
одобрени с Решение № ОУ-045/23.06.2006 г. на Държавна комисия за енергийно и
водно регулиране, а именно, „Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми
за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на
фактуриране". В чл. 42 от същите е предвидено, че „При неизпълнение в срок
на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и
К оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на
падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К
оператора", поради което ищцовото дружество претендира, както главница,
така и мораторна лихва в размер на законната лихва за страната, считано от датата
на падежа за всяка една дължима сума, до датата на завеждане на молбата за
издаване на заповед за изпълнение в съда.
Твърди също, че предвид
възникналото задължение, ищцово дружество е предприело действия за събиране на
дължимите суми, като е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК и по повод на нея е било образувано ЧГД № 5225/2017г. по описа
на PC -С.. По посоченото дело въз основа на извлечения от сметки е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника и ответник по
настоящия иск за заплащане цената на доставената и консумирана питейна вода за
периода 01.02.2010 г. - 31.08.2017 г. ведно с дължимата мораторна лихва. В
законовоустановения срок по делото е постъпило възражение от страна на длъжника
по връчената му заповед за изпълнение, поради което за ищцовото дружество е
налице интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането.
Твърди също, че за периода
01.02.2010 г. - 31.08.2017 г. ищцовото дружество е доставяло питейна вода в недвижимия
имот, за който има открита партида на името на ответника и съответно за него е
възникнало задължение да заплати доставената и консумирана питейна вода. Тъй
като не е сторил това в установените с Общите условия на ВиК оператора срокове,
ответника дължи на представляваното от мен „Водоснабдяване и канализация -
Сливен" ООД претендираните суми.
Предвид
изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ищцовото дружество, че
ответницата дължи сумата от 1637.01 лева, от които главница - 1268,88
лева представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за
периода 01.02.2010г. - 31.08.2017г., начислена за имот находящ се в гр. С., кв.
„Р." бл. ., вх. „.", ап. ., в едно с мораторна лихва 368,13 лева
натрупана към дата 03.10.2017г., както и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 33,74 лева представляваща направените разноски в заповедното
производство. Претендират за направените по настоящото производство съдебни
разноски.
В
предоставения едномесечен срок при условията на чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от назначения особен представител на ответницата, с който счита, че
предявеният иск е допустим, но по същество е неоснователен, тъй като в исковата
молба, се твърди, че представляваната от мен ответница Р.Г.С. не е заплатила
консумирана питейна вода, както и отведена такава по канализационната мрежа, за
периода от 01.02.2010 г. до 31.08.2017 г., а част от претенцията на ищцовото
дружество е погасена по давност. Считам, че в конкретния случай е приложима
нормата на чл. 111, ал. 1, б. „в" ЗЗД, като давността за погасяване на
задължението е три годишна, т.е. всички задължения дължими преди 18.10.2014 г.
(три години преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК от страна на
ВиК - Сливен ООД) са погасени по давност и тях по - нататък в изложението няма
да коментирам.
Твърди, че във всички фактури ВиК
- Сливен ООД е записвало само служебни отчети на ползвана питейна вода, а нито
веднъж не е извършила реално отчитане на водомера на ответницата. Предвид това
оспорва всички така записани отчети от служители на ВиК С.. ООД, като такива
непотвърдени с подписа на ответницата и тъй като същите представляват частни
документи по смисъла на чл. 180 ГПК, а представените по делото фактури
отразяващи тези отчети също представляват частни документи не носещи подписа на
представляваното от мен лице, моли да бъде открито производство по оспорване на
истинността на съдържанието на представените по делото фактури за задълженията
след 18.10.2014 г. на ответницата, ако въобще има такива.
Счита, че ищцовото дружество
въобще не е доставяло реално услугата „водоподаване" в апартамента на
ответницата, като във връзка с това, моли да се задължи ищцовото дружество да
представи в оригинал или заверено копие, книгата с отчетите на водомера
поставен в имот с административен адрес: гр. С., кв. „Р." бл. ., вх. .,
ап. . за процесния период, от която да е видно, кога реално инкасатор от ВиК -
Сливен ООД е посещавал имота и е извършвал реален отчет в него.
Въз основа на изложените
аргументи, моли иска да бъде отхвърлен.
В с.з. ищцовото дружество се
представлява от пълномощник, който моли съда да уважи частично исковете, тъй
като част са посгаени по давност. Да им присъди главница, считано от 01.09.2014
г. до края на процесния период. Претендира за присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът не се явява. Представлява се от назначения особен
представител адв. П., назначена с разпореждане № 9628 от 22.06.2018 г. Моли
съда да постанови съдебният си акт при събраните доказателства.
От събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 18.10.2017 г.
за което е образувано ч.гр.д. № 5225/2017 г. по описа на СлРС по което е
издадена Заповед № 3512/20.10.2017 г. за дължими суми от ответника в размер на
главница в размер на 1268.88 лв., представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода от 01.02.2010 г. до 31.08.2017 г. в имот
находящ се в гр. С., кв. „Р.” бл. ., вх. ., ап. ., мораторна лихва в размер на
3.36 лв., изтекла към 14.09.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението –
18.09.2017 г., както и разноски в размер на 26 лв. по ч.гр.д. № 4474/2017 г. по
описа на СлРС.
Видно от представения карнет за
физическо лице за обект № 33542 на името на ответника показанията и за процесния
период, обхващаш 01.08.2016 г. до 31.07.2017 г.
Не е спорно, че
тези задължения са правилно начислени и са дължими от ответника, като са
настъпили падежите за всяка една от сумите.
Съдът намира
за основателно възражението на назначения особен
представител на ответницата за погасяване на задълженията, дължими преди
18.10.2014 г. - три години преди датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК, т.е. сумата от 749.32 лв., представляваща начислена главница за периода
от 01.02.2010 г. до 30.09.2014 г., лихва в размер на 133.55 лв., начислена
върху главницата която се погасява по давност за всяко едно от задълженията,
считано от падежа до завеждане на заповедното производство или общата сума на
двата иска е 892.23 лв. погасени по давност.
Касае се
за периодични платежи и поради това всяко от тези
вземания се погасява с изтичането на кратката 3-годишна давност по чл.111,
б.„в” ЗЗД от падежа за плащането на всяко от тях, който според чл.31, ал.2
от общите условия е 30-тия ден от датата на фактурирането им, до който всяка от
тези цени е следвало да бъде платена на ищеца (ТР №3/2012г. на
ВКС). Падежът на най – късно фактурираната от ищеца цена с
фактурата от 31.08.2014 г., като падежът е настъпил на 30.09.2014 г.,
поради което 3-годишния давностен срок по чл.111, б.„в” ЗЗД за погасяването й
по давност, както и на останалите, чиито падежи настъпват преди нея,
е изтекъл за всички суми до предявяване на заявлението по
чл. 410 от ГПК. Ето защо, съдът намира за основателно
възражението на ответника за погасяване на главните вземания по давност.
По същият начин и погасителната давност се отнася и за акцесорната
претенция и за мораторна лихва върху главниците, за които съдът приема че са
погасени по давност.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по
делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като
безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
От
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният положително установителен иск с
правно основание чл. 124 от ГПК е допустим - предявен е търговец, имащо правен
интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо дължимостта на
вземанията си.
Приетото за установено от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Разгледан по същество същият се явява частично
основателен и следва да се уважи за сумите от 519.56 лв., представляваща
главница за доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.09.2014 г. до
31.08.2017 г. в имот, находящ се в гр. С.,
кв. "Р." бл. ., вх. ., ап. ., мораторна лихва в размер на 234.58 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.10.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по
ч.гр.д. № 5225/2017 г. по описа на СлРС в размер на 26 лева, като до пълния
претендиран размер отхвърля исковете, като погасени по давност.
Предявените при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими -
предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес
да установи със сила на присъдено нещо съществуването, респ.
дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Разгледани по същество исковете
са основателни и доказани.
Поради тези
съображения, съдът стигна до извода, че са налице условията на закона
обуславящи уважаването на част от исковите претенции, поради направено
заплащане в хода на настоящото производство.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че предявените положително установителни искове следва да бъдат
уважени, като основателни и доказани.
С оглед изхода на процеса ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищццовото дружество направените по делото разноски в общ
размер на 266.28 лв.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на “Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.С., ул.“6-ти септември” № 27, че Р.Г.С., с ЕГН ********** ***, чрез
назначения особен представител адв. П. ***, дължи сумата от 519.56 лв. /петстотин и деветнадесет
лева и 56 ст./, представляваща главница за доставена и консумирана питейна вода
за периода от 01.09.2014 г. до 31.08.2017 г. в имот,
находящ се в гр. С., кв. "Р."
бл. ., вх. ., ап. ., мораторна лихва в размер на 234.58 лв. /двеста тридесет и четири лева и петдесет и осем
стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.10.2017 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по
ч.гр.д. № 5225/2017 г. по описа на СлРС в размер на 26 /двадесет и шест/ лева, като до пълния претендиран размер
отхвърля исковете, като погасени по давност.
ОСЪЖДА Р.Г.С., с ЕГН ********** ***, чрез назначения особен
представител адв. П. *** да заплати
на “Водоснабдяване и канализация –
Сливен” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен,
ул.“6-ти септември” № 27, сумата от 266.28 лв. /двеста шестдесет и шест лева и 28 ст. /.
Решението подлежи на обжалвано
пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: