№ 1446
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20241100101893 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на Д. Г. В., с която срещу Л. К. М.
и С. В. Б. са предявени осъдителни искове за заплащане при условията на
разделност на сумата от 20 000 евро, представляваща задължение по чл. I.II от
предварителен договор от 15.06.2006 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от
13 001.32 лева мораторна лихва върху главницата за периода 15.02.2021 г. –
15.02.2024 г. и срещу Л. К. М. – за заплащане на сумата от 30 000 евро по
анекс от 29.05.2007 г. към предварителния договор от 15.06.2006 г., ведно със
законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното
изплащане и 19 501.97 лева мораторна лихва върху главницата за периода
15.02.2021 г. – 15.02.2024 г.
Ищецът твърди, че на 15.06.2006 г. сключил с ответниците
предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот,
представляващ парцел XIII-347 в кв. 732 с площ от 233 кв.м. за построяване на
жилищна сграда, като учредителите дължали 20 000 евро, платими при
завършване на сградата с акт обр. 16.
С анекс от 29.05.2007 г. Л. М. се задължил да заплати допълнително
30 000 евро, като обезщетение за учреденото право на строеж на два мезонета
и два гаража.
На 22.04.2008 г. между страните се сключил договор за учредяване на
право на строеж, а на 05.04.2011 г. бил подписан приемо-предавателен
протокол, с който ищецът предал на Л. М. апартаменти № 6 и № 7 и гаражи №
1 и № 2 в жилищната сграда на ул. „******* в гр. София.
1
На 13.03.2019 г. бил издаден акт обр. 16 - удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строежа и на тази дата настъпила изискуемостта на
паричните задължения от 20 000 евро по предварителния договор от
15.06.2006 г. и от 30 000 евро по анекса от 29.05.2007 г.
Ищецът изпратил покана до ответниците, но плащане на задълженията
им не постъпило. Предявява искове за заплащане на главниците от 20 000 евро
и 30 000 евро, както и на мораторни лихви върху тях за периода 15.02.2021 г. –
15.02.2024 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са подали отговор, в който
оспорват основателността на предявените срещу тях искове. Правата на ищеца
по договора от 15.06.2006 г. били погасени по давност, тъй като окончателен
договор не бил сключен. Нотариалният акт от 22.04.2008 г. се сключил при
условията на предварителния договор от 19.10.2005 г., който е неразделна част
от окончателния договор. Затова и задълженията на ответниците по
предварителния договор от 15.06.2006 г. отпаднали.
Сумата от 20 000 евро не се дължала и защото сградата не била
завършена със съставен акт обр. 16. Ищецът следвало да завърши сградата в
срок от 24 месеца от съставяне на протокол за откриване на строителна линия
и ниво, или до 21.05.2010 г. Наложило се въвеждане на етапност в
изграждането, като към момента вторият етап: „Подземни гаражи с
автомобилна платформа“ все още не бил приет.
При условията на евентуалност ответниците заявяват право на
мораторна неустойка в размер на 254 000 лева по договора от 15.06.2006 г. за
периода 22.05.2010 г. – 30.04.2024 г. и правят възражение за прихващане „до
размера на по-малката“. Строителят дължал и 21 291.25 евро за допълнителна
РЗП от 170.33 км.м. – по 125 евро/кв.м., като правят възражение за
прихващане и с тази сума.
Оспорва се и задължението на Л. М. за заплащане на сумата от 30 000
евро по анекса от 29.05.2007 г., който не бил част от сключения между
страните окончателен договор. В анекса не фигурирал и срок, в който сумата
да бъде заплатена. Възразява се погасяване на това вземане на ищеца по
давност. М. не изпаднал в забава и поради липса на покана за заплащане на
задължението от 30 000 евро.
Ответниците заплатили на ищеца суми за завършване на започнатия от
него строеж: на 23.02.2010 г. С. Молалийска заплатила на ищеца сумата от
20 000 евро. На същата дата 20 000 евро заплатил и Л. М.. В периода
03.03.2010 г. – 27.02.2011 г. били заплатени и други суми.
На 18.08.2008 г. Л. М. заплатил на Д. В. сумата от 16 000 евро по
подписан между тях предварителен договор за закупуване на паркомясто № 1
и паркомясто № 2, която била заплатена на отпаднало основание и с нея
ответникът прави възражение за прихващане.
С молба от 13.09.2024 г. ответниците са уточнили вида, стойностите и
2
поредността на възраженията си за прихващане.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 20 000 евро, дължима по равно от Л.
М. и С. Б. и за сумата от 13 001.32 лева мораторни лихви за периода
15.02.2021 г. – 15.02.2024 г., и искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу Л. М. за сумата от 30 000 евро и за 19 501.97 лева
мораторна лихва за периода 15.02.2021 г. – 15.02.2024 г.
Съобразно изложените в исковата молба твърдения, основанието на
предявените от Д. Г. В. искове е неизпълнение на задължението на
ответниците да заплатят сумата от 20 000 евро по предварителния договор от
15.06.2006 г., както и на задължението на Л. М. за сумата от 30 000 евро,
съгласно анекс от 29.05.2007 г.
Не се спори между страните, че на 22.04.2008 г. е сключен нотариален
акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот, с който Л. К. М. и
С. В. Б.-М. учредяват на Д. Г. В. право на строеж върху собствения си УПИ
XIII-347 в кв. 732, целия с площ от 233 кв.м., за изграждане на жилищна
сграда, като са си запазили право на строеж за ап. № 6 и ап. № 7 и за гараж №
1 и гараж № 2. В съставения нотариален акт № 45, том III, рег. №
7253/22.04.2008 г. на нотариус рег. № 271 на НК приемателят Д. Г. В. се е
задължил да построи имотите, които стават собственост на учредителите,
съгласно сключения между страните предварителен договор от 19.10.2005 г. и
анекс от 29.05.2007 г., които е посочено, че са неразделна част от договора от
22.04.2008 г.
Спори се между страните в производството относно действието на
договора от 15.06.2006 г. Според ответниците, нотариалният акт от 22.04.2008
г. е сключен при условията на предварителен договор от 19.10.2005 г.
Настоящият съдебен състав намира, че предварителният договор от
15.06.2006 г. е валиден и е обвързал страните съобразно уговорените с него
задължения: учредяване на право на строеж за построяване до степен на
завършеност по раздел II, т. III на двата последни етажа плюс два гаража към
улицата в сграда, която ще се построи в парцел XIII-347 с площ от 233 кв.м. и
3
заплащане на сумата от 20 000 евро, дължима при завършване на сградата –
приемането й с акт обр. 16. Този договор следва по време уговореното в
предходен предварителен договор от 19.10.2005 г. (който не се представя), а и
страните са съобразили поведението си с уговорките именно на договора от
15.06.2006 г.: същият е изрично посочен в приемо-предавателния протокол за
апартаменти № 6 и № 7 и на гаражи 1 и 2 от 05.04.2011 г.
Възражението на ответниците за погасяване по давност на вземането на
ищеца е неоснователно. Погасяването му по давност е различно от
погасителната давност за сключване на окончателен договор. Давност тече от
настъпване на изискуемостта на вземането. В случая тя е петгодишна,
съгласно чл. 110 от ЗЗД и тече от посочения в раздел III т. I.3 момент –
приемане на сградата с акт обр. 16. Не се спори, че 13.03.2019 г. е издадено
удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж: „Жилищна сграда“,
първи етап: „Жилищна част на сградата и гаражи на кота +0.00. От този
момент започва да тече погасителна давност и към 15.02.2024 г. тя не е
изтекла. Тук следва да се отбележи неоснователността на възражението на
ответниците, че сградата не е завършена. Действително, вторият етап на
строежа не е приет с акт обр. 16, но обектите, собственост на М., са част от
първия етап – както ап. № 6 и ап. № 7, така и двата гаража, разположени на
кота +0.00, съгласно нотариалния акт от 22.04.2008 г.
Следователно, сумата от 20 000 евро се дължи от ответниците,
съобразно уговореното. Като доказателство за плащане на тази сума е
представено заверено копие на последна страница на предварителния договор
от 15.06.2006 г. Ищецът е оспорил подписа си, поради което е допусната
съдебно-почеркова експертиза, която е установила, че подписът принадлежи
на Д. В.. Сумата е получена от него на 23.02.2010 г., преди подписването на
приемо-предавателния протокол от 05.04.2011 г., препращащ именно към
предварителния договор от 15.06.2006 г. Ответниците доказаха, че са
изпълнили задължението си да заплатят сумата от 20 000 евро съгласно
задължението си по раздел III т. I.3 от договора от 15.06.2006 г.
Що се отнася до сумата от 20 000 евро по квитанцията от същата дата –
23.02.2010 г., съдът намира, че тя се отнася за сумата, която В. се е подписал,
че е получил, доколкото липсва основание, различно от отбелязаното на гърба
на предварителния договор от 15.06.2006 г.
4
Ищецът не доказа да е налице изискуемо задължение на Л. М. за
заплащане на допълнителна сума от 30 000 евро. Анексът от 29.05.2007 г. не
препраща към конкретен договор. Същевременно, в нотариалния акт от
22.04.2008 г. той е посочен наред с предварителен договор от 19.10.2005 г.,
като условията и поетите от страните по него задължения останаха
недоказани.
Дори и да се приеме, че с анекса от 29.05.2007 г. волята на страните е
била сумата да се завиши от 20 000 евро на 30 000 евро, тази сума ответниците
са заплатили на ищеца. Освен безспорно получените на 23.02.2010 г. от В.
20 000 евро, на 22.12.2010 г. на Д. Й. е заплатена сумата от 6 000 лева, а на
06.01.2011 г. – 3 090 лева. Й. е разпитан в съдебното заседание на 08.11.2024 г.
Заявил е, че се е срещал с Л. М. и е получавал пари за довършителни работи
по нареждане на Д. В., който обаче отказвал да прави разходи за допълнителни
работи по имотите на М., извън предвидените в договора. Признава, че
почеркът и подписът на разписката на гърба на предварителния договор от
15.06.2006 г. е негов, както и подписът за получени 900 лева (л. 53 от делото).
Твърди, че парите, които взима, нямали нищо общо с вноските по
задълженията на клиентите, а били за довършителни работи. След предаване
на апартамента на М. В. отказа да плаща за допълнителни работи.
Така дадените показания, ценени при съпоставка и в съвкупност с
представените от ответниците разписки за плащане на сумите, водят до
извода, че в периода 2010 г. – 2011 г. ответниците са заплащали на ищеца
левови и еврови суми, като за някои от тях е посочено основанието за това.
Касае се за довършителни работи в обхвата на предварителния договор от
15.06.2006 г. и описани в раздел II, т. III от него, например: на 03.03.2010 г. за
бидета по т. III.5 от договора и за гаражи, на 07.10.2010 г. - за таван и гаражи.
Плащания са извършвани и за СМР, различни от тези, които строителят се е
задължил по договора от 15.06.2006 г. Наред с това, през февруари 2011 г. са
извършени две плащания на еврови суми: на 08.02.2011 г. - 2 500 евро и на
18.02.2011 г. – 2 000 евро. Свидетелят Й. заявява, че В. е отказал да заплаща за
довършителни работи след предаване на апартамента на М., което се установи
да се е случило на 05.04.2011 г. Затова и заплатеното преди тази дата от
ответниците е в изпълнение на ангажимента им за допълнително заплащане на
суми, освен учредяване на право на строеж за обектите, различни от тези,
5
които стават тяхна собственост. Стойността на платеното надвишава
дължимите допълнително 10 000 евро, над получените на 23.02.2010 г. от В.
20 000 евро, до 30 000 евро, ако се приеме, че анексът от 29.05.2007 г. е към
договора от 15.06.2006 г., както ищецът твърди. Сумата от общо 9 090 лева, за
която Й. се е подписал, че е получил, съответно 6 000 лева на 22.12.2010 г. и
3 090 лева – на 06.01.2011 г. е равностойна на приблизително 4 500 евро.
Допълнителни 4 500 евро са заплатени през февруари 2011 г. За гаражите на
ниво улица Й. признава да е получил от М. 900 лева. И не на последно място, в
случай, че са останали дължими от ответниците суми към 05.04.2011 г., то в
приемо-предавателния протокол това е следвало да бъде отразено, както са
отразени забележките във връзка с изпълнението. Безусловното предаване на
владението свидетелства за липсата на претенции от страна на строителя за
дължими суми. Ответниците доказаха да са изпълнили в цялост паричните си
задължения към ищеца, а предявените от него претенции са изцяло
неоснователни.
Подлежат на отхвърляне и претендираните от ищеца мораторни лихви
върху главниците.
С оглед изхода на спора, право на разноски имат ответниците, съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК, срещу който ищцовата страна не е
възразила.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Г. В., ЕГН ********** срещу Л. К. М.,
ЕГН ********** и С. В. Б.-М., ЕГН ********** искове с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000 евро, представляваща
задължение по раздел I, т. II от предварителен договор за учредяване право на
строеж от 15.06.2006 г. и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 13 001.32 лева мораторна лихва върху главницата за периода
15.02.2021 г. – 15.02.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Г. В., ЕГН ********** срещу Л. К. М.,
ЕГН ********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 30 000 евро, представляваща задължение по анекс от 29.05.2007 г.
6
към предварителен договор за учредяване право на строеж от 15.06.2006 г. и с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 19 501.97 лева
мораторна лихва върху главницата за периода 15.02.2021 г. – 15.02.2024 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д. Г. В., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ул. „******* да заплати на Л. К. М., ЕГН ********** и С. В.
Б.-М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „*******, ет. ******* сумата от
605 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д. Г. В., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ул. „******* да заплати на Л. К. М., ЕГН **********, с адрес
гр. София, ул. „*******, ет. ******* сумата от 9 800 лева разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от
ЗАдв., Д. Г. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „******* да заплати на
адвокат Н. П., с адрес гр. София, ул. „******* сумата от 9 800 лева адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7