Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. М.

26.11.2009г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - М., първи граждански състав в публичното заседание на пети ноември през две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдия М. xxx по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК, в сила от 01.10.2009г.

Ищецът Д. Г. М. xxx твърди в исковата си молба, че с ответницата са имали сключен граждански брак, който е прекратен с решение по в. гр. дело №395/2000г. на МОС, като с решението са предоставени упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Д. Д., родена на xxxг. на майката И. И. Н., на бащата е определен режим на лични контакти, осъден е да заплаща месечна издръжка, ползването на семейното жилище, находящо се в гр. М., бул. xxxx № xxxx, е предоставено за ползване на майката, докато упражнява родителските права по отношение на детето Д.. Ищецът поддържа, че ответницата не работи, има здравословни проблеми и не полага необходимите грижи за детето, като дори детето е бягало от дома в М., където живее с майка си и е идвало при него, с молба да остане да живее с него. Поддържа, че в началото на 2009г. ответницата заявила, че има здравословни проблеми, че ще ходи в гр. С. да си търси работа и не може да се грижи за Д., като на 11.03.2009г. подписала споразумение, че е съгласна и “моли” бащата да гледа детето и да живее в апартамента си. Ищецът заявява, че са налице изменени обстоятелства по смисъла на чл.59, ал.9 от СК – недоброто здравословно състояние на ответницата, нейното нежелание и невъзможност да се грижи за детето, което по нейно предложение от месец март 2009г. живее с баща си, както и желанието на самото дете да живее с бащата. Ищецът поддържа, че има възможност и е в състояние да възпитава и отглежда дъщеря си Д., да й помага в училище, да я контролира, а при необходимост може да разчита и на своята майка. С оглед на гореизложеното моли съда да постанови решение, с което допусне промяна, относно упражняването на родителските права, като предостави същите по отношение на детето Д. Д. на него, а на ответницата да определи подходящ режим на лични контакти, както и да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 50 лв., считано от предявяване на иска. Моли съда да измени решението и в частта, относно ползването на семейното жилище, находящо се в гр. М., тъй като в същото живее той с детето Д. и в него ще живее и занапред, още повече че същото не е СИО, а негова лична собственост. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответницата И. И. Н. xxx оспорва предявените искове, като поддържа, че не е съгласна да се променят постановените мерки за родителските права, тъй като е майка и е по-пригодна, има възможност и родителски капацитет и мотивация, за да полага грижи за своето дете, за което излага подробни доводи в писмената си защита. По същество моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявения иск изцяло, като неоснователен, тъй като не са настъпили изменения в обстоятелствата, при които са постановени мерките за родителските права относно непълнолетното дете Д..

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушани са родителите и детето в съдебно заседание.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и съгл. правилото на чл.235 ГПК, приема за установено следното:

Страните по делото са бивши съпрузи – бракът им е прекратен с решение от по в. гр. дело №395/2000г. по описа на Окръжен съд М.. Със същото решение са предоставени за упражняване родителските права по отношение на роденото от брака дете Д. Д., родено на 09.04.99г. на майката, на бащата е определен режим на лични контакти с детето. Ползването на семейното жилище, находящо се в гр. М., бул. xxxx № xxxx,xxxx, ет.xxxx, бл.xxxx,, лична собственост на ищеца, е предоставено на майката, която ще упражнява и родителските права.

Към настоящия момент родителите живеят разделени и не могат да постигнат съгласие при кого от двамата да живее детето и кой да упражнява родителските права. Родителите не поддържат добри взаимоотношения помежду си, между тях съществува сериозен конфликт, в който и двамата се стремят да докажат своя родителски капацитет.

Установи се, че ответницата има здравословни проблеми, същата не работи и не полага грижи за детето, което не живее с нея. Многократно детето е напускало дома, в който живее с майка си и е бягало при баща си, с молба да остане да живее при него и неговата майка – баба на детето. В началото на 2009г. ответницата категорично заявява, че има здравословни проблеми и ще се лекува в гр. С., че не може да работи и да се грижи за детето Д., поради което ищецът трябва да го приеме при себе си и той да се грижи за него. На 11.03.2009г. ответницата доброволно освободила жилището – апартамента в гр. М., като оставила детето Д. при ищеца, заявявайки че е съгласна и моли бащата да се грижи за детето, тъй като тя смята да замине за гр. С., където ще работи. За тази промяна ответницата подписала споразумение /л.6 от делото/, че доброволно напуска жилището и оставя детето при бащата. От този момент Д. живее при ищеца, като той полага и непосредствените грижи за нейното отглеждане и възпитание, поел е месечната й издръжка.

Ищецът няма затруднения с отглеждането и възпитанието на детето Д. и неговото желание, категорично изразено, е че желае той да полага грижи и да упражнява родителските права по отношение на детето, още повече че същото се намира към момента при него, по молба на майката. Ответницата в съдебно заседание не поддържа категорично становище, че желае да се грижи за детето и същото да живее при нея, а по-скоро заявява, че не е съгласна да живее при бащата. В приложената писмена защита излага подробни мотиви, които в по-голямата си част са ирелевантни към спора, но твърди, че не иска детето да бъде отделяно от нея и че тя като майка е по-пригодна да се грижи за дъщеря си.

Детето Д., изслушано в съдебно заседание, при условията на чл.15 от Закона за закрила на детето, обяснява, че живее при баща си от месец април 2009г. и за в бъдеще желае да живее при него, тъй като се чувства добре и баща й се грижи за нея.

Горното се установява от признанията на страните, изразеното становище на детето, както и от писмените и гласни доказателства по делото.

Становището на ДСП М., Отдел “Закрила на детето” е, че от извършеното проучване се установява, че между родителите е налице сериозен конфликт, в който и двамата се стремят да доказват своите родителски качества. Социалните работници са посетили жилището, в което живее детето с баща си, където са установили, че Д. разполага с достатъчно лично пространство и се чувства добре, спокойно и сигурно в апартамента, в който живее в момента, заедно с баща си. В заключение отдела препоръчва, че постановеното решение трябва да бъде съобразено с интереса, желанието и индивидуалните потребности на Д., която се намира във възраст, в която свободно и спокойно може да изрази и личното си желание при кого би искала да живее.

Допуснатите и разпитани в съдебно заседание свидетели, които са съседи на апартамента, в който живее детето и съседи на бабата на детето в с. П., установяват, че в периода, в който ответницата е живяла в това жилище с дъщеря си, непрекъсното е имало скандали, викове, караници, при които ответницата е викала или на дъщеря си, или на майка си. Дори и след като е напуснала жилището, свидетелите обясняват, че ответницата непрекъсното идва да по най-различни поводи в жилището, като тропа по входната врата, крещи, вика полиция, без всякакъв повод. Установи се, че доста често посещава училището на Д., като по този начин притеснява детето. Със своето поведение ответницата не допринася за спокойствието и нормалното израстване на детето, тази нейна прекалена “загриженост” не влияе положително върху детската психика и не случайно детето заявило, че не иска да се вижда с майка си, когато същата ходи да го посещава на с. П.. Свидетелите Ц. Т., Ц. Г. установяват, че ищецът, с помощта на своята майка, винаги е полагал грижи за детето Д. и особено през настоящата година, когато за нея е следвало да се грижи сам. След напускането на майката и отказа й да се грижи за Д., бащата се преместил да живее в апартамента гр. М., за да може детето да ходи на училище и той да е до него. Свидетелите разказват за случаи, когато майката е идвала в селото, за да види детето и при тези нейни идвания винаги е имало някакви скандали, някакви разправии, детето не е искало да я види, криело се е от нея, заявявайки че не желае да се вижда с майка си.

Извод за неадекватното поведение на ответницата може да се направи и от поведението й в съдебно заседание – направеното предложение детето Д. да бъде настанено в приемно семейство, което да се грижи за нея, при положение че детето живее при баща си, който желае и има възможност и качества да полага грижи за дъщеря си, последната е привързана към него и нейното желание е да живее с баща си.

Упражняването на родителските права от единия родител включва непосредствени, ежедневни грижи по отглеждането и правилното възпитание на детето до навършване на пълнолетието му. Върху този родител лежи в пълен обем тежестта и отговорностите за развитието на детето. По несъмнен начин се установи по делото, че ответницата е оставила детето си без родителски грижи и надзор, като е напуснала жилището, в което са живеели, заявявайки че има здравословни проблеми и няма финансова възможност да се грижи за него, което е наложило социалните работници да извикат бащата от с. П., за да бъде при детето. Това безотговорно отношение на майката при упражняване на родителските права по отношение на Д. е достатъчно основание само на това основание да бъдат изменени постановените мерки за упражняване на родителските права. Оставяйки детето само и на грижите на неговия баща, ответницата демонстрира отказ от упражняване на родителските права по отношение на детето Д.. Съгласно съдебното решение ответницата има задължение да живее с детето, да се грижи за него, да му осигурява условия за правилното му физическо и интелектуално развитие. При възлагане на правата върху единия от родителите, другия родител също следва да участва във възпитанието и издръжката на детето, затова се определят и лични контакти, за да може и другия родител да прояви своите родителски качества, но основната тежест е върху натоварения с родителските права родител. Установи се, че когато детето е било при ответницата, виковете и скандалите между тях са били ежедневие, детето не се е чувствало спокойно. Поведението на майката би оказало отрицателно влияние върху развитието и възпитанието на детето.

При така установените факти, съдът намира, че ответницата е затруднена да полага грижи за дъщеря си, за нейното отглеждане и възпитание, нещо повече тя е оставила дъщеря си, заявявайки писмено, че не може да се грижи за нея и моли бащата детето да живее при него. В интерес на децата е на първо място да растат в спокойна обстановка, сред хора показващи им своята привързаност и загриженост, за да се чувстват спокойни и сигурни. Такава среда за отглеждане и възпитание съдът намира, че може да бъде осигурена, на този етап, единствено от бащата, поради което следва да се предостави на него упражняването на родителските права. Съдът намира, че в най-добър интерес на детето е да живее с баща си, който му отделя нужното внимание и грижи, има родителски подход, мотивиран е и притежава родителски качества, за да може да осигури необходимите условия за правилното физическо и интелектуално развитие на Д..

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са налице “изменени” обстоятелства по см. на чл.59, ал.9 от СК и постановените по-рано мерки, относно упражняването на родителските права следва да бъдат променени, като се предоставят за упражняване от бащата.

Като предоставя родителските права за упражняване на бащата, съдът намира че ответницата, майка на детето Д., следва да заплаща месечна издръжка в размер на 50.00 лв. на ищеца, в качеството му на баща и законен представител на детето.

 По силата на чл.143 от СК родителите са длъжни да издържат своите ненавършили пълнолетие деца независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя като корелация между нуждите на децата и възможностите на родителите, а съгласно чл.142, ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете е Р. на една четвърт от размера на минималната работна заплата. При определяне размера на издръжката съдът съобрази, че месечно за нуждите на детето Д. са необходими 100.00 лева - за храна, облекло, обувки, учебници и учебни пособия, за културни потребности, поради което съдът намира, че двамата родители следва да участват с равни квоти в общата издръжка. И двамата са в трудоспособна възраст, няма данни да страдат от хронични или други заболявания, както и да заплащат издръжка на други лица от същия ред, поради което са в състояние да реализират средно месечни доходи в размер поне на минималната за страната работна заплата.

 Съдът определя режим на лични контакти на майката с детето Д., както следва: всяка първа и трета събота от месеца, от 8ч. до 18 часа по местоживеене на детето, както и да ги взема при себе си за по един месец през лятото, който да не съвпада с евентуалния годишен отпуск на бащата. Такива контакти са необходими с оглед правилното развитие на детето. Така то ще има възможност да контактува с всеки от родителите си, а ответницата да покаже своята загриженост и привързаност и да участва във възпитанието на дъщеря си.

Съдът намира, че следва да бъде изменен и въпроса относно ползването на семейното жилище. Същото е било предоставено за ползване на ответницата И. И. Н., при условията на чл.107, ал.3 от СК /отм. /, докато същата упражнява родителските права по отношение на детето. С оглед изменение на мерките относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д. и предоставянето им на бащата Д. М., както и за защита най-добрия интерес на детето – в това жилище детето живее със своя баща, има своя стая, обстановката му е позната и близка и предвид, възрастта, в която се намира, при отчитане и на всички други обстоятелства от значение за ползване на семейното жилище, съдът намира, че ползването на семейното жилище, находящо се в гр. М., бул. xxxx № xxxx,xxxx, ет.xxxx, бл.xxxx,, следва да бъде предоставено на ищеца.

 Съобразно този изход на делото ответницата следва да заплати по сметка на МРС държавна такса в размер 72, 00лв. върху размера на дължимата издръжка и държавна такса 5, 00 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист, а на ищеца сумата от 50.00 лева разноски в производството – за внесена държавна такса.

На основание горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯВА упражняването на родителските права относно малолетното дете Д. Д. М. ЕГН xxxxxxxxxx, съгласно решение на Районен съд М. по гр. дело № 993/1999г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д. Д. М. ЕГН xxxxxxxxxx, на бащата Д. Г. М..

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на майката И. И. Н. с детето Д. Д. М., както следва: всяка първа и трета събота от месеца, от 8ч. до 18 часа по местоживеене на детето, както и да го взема при себе си за по един месец през лятото, който да не съвпада с евентуалния годишен отпуск на бащата.

ОСЪЖДА И. И. Н. xxx ЕГН xxxxxxxxxx да ЗАПЛАЩА на Д. Г. М. xxx ЕГН xxxxxxxxxx, като баща и законен представител на детето Д. Д. М. месечна издръжка в размер на 50.00 лева, считано от завеждане на исковата молба – 22.07.2009г., ведно със законната лихва върху всяка просрочева вноска до настъпване на законоустановени причини или условия за нейното изменяване или прекратяване.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. М., бул. xxxx № xxxx,xxxx, ет.xxxx, бл.xxxx,, на Д. Г. М..

ОСЪЖДА И. И. Н. xxx ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд М. държавна такса в размер на 72.00 лева за размера на издръжката, както и сумата от 5.00 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на ищеца Д. Г. М. сумата от 50.00 лева разноски в производството.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, но може да се обжалва пред Окръжен съд - М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: