РЕШЕНИЕ
гр.София,
01.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В
състав в публичното заседание на четвърти април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Калина Анастасова
мл.с. Андрей
Георгиев
при секретаря Вяра Баева и в присъствието на прокурора
.................... като разгледа докладваното от съдията в.гр.дело N: 8 716 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № І-31-366824 от 21.03.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 63 630/ 2016 г. по описа на СРС, І ГО, 31 състав З. „Б.И.”
АД, ЕИК********е осъ-ден да заплати на „Д.з.” ЕАД, ЕИК ******** на основание
чл.411, ал.1 КЗ сумата 961,34 лева, представляваща суброгационно вземане за
възстановяване на застрахователно обезщетение, платено на собственика на л.а. ”Фолксваген
Пасат” с ДК № ********, застрахован по договор за застраховка „Каско+” по
полица № 440115210003984/11.12.2015 г., за щетите от ПТП, нас-тъпило на
05.01.2016 г. в гр.София, /с вкл. 15,00 лева – ликвидационни разноски/, ведно
със законната лихва, считано от 08.11.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата 501,99 лева – разноски по производството на основа-ние
чл.78, ал.1 ГПК, като за разликата над присъдената стойност от 931,34 лева до
пълния предявен размер от 1 358,69 лева искът е отхвърлен като неоснова-телен.
Със
същия акт „Д.з.” ЕАД е осъден да заплати на З. „Б.И.” АД на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата 178,39 лева – разноски по делото.
Така постановеното съдебно решение в отхвърлителната му част е обжал-вано
от ищеца „Д.з.” ЕАД, ***, като неправилно и необосновано. Във въззивна жалба се
поддържа, че неправилно съставът на СРС не е съобразил, че в отговора на
исковата молба ответникът не оспорва иска по размер; че последният поддържа
този отговор в съдебно заседание и че размерът на иска е приет за безспорен.
Сочи се, че предвид горното спорни са останали единствено обстоятелствата,
касаещи основанието на иска, като последните са приети за доказани от съда от
събраните доказателства; че в съдебното заседание от процесуалния представител
на ищеца е направено възражение авто-техни-ческата експертиза да се приеме само
по отношение на механизма на ПТП, но не и в частта за размера на щетите, тъй
като това обстоятелство не е било спорно и допълнителни доказателства за
размера на иска не са правени. Навеждат се доводи и че в процеса са се доказали
всички предпоставки на КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД относно отговорността на
ответника и размера на задължението, с оглед на което искът се явява изцяло
основателен и доказан.
Моли
въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в атаку-ваната част и да
постанови друго, с което да уважи заявената от него претенция за разликата над сумата
от 961,34 лева до пълния предявен размер от 1 358,69 лева, като му се
присъдят и направените пред двете инстанции разноски.
Ответникът
по жалбата – З. „Б.И.“ АД, *** в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал отговор
на въззивната жалба, в който същата се оспорва изцяло. В отговора са релевирани
доводи за неоснователност и недоказаност на инвокираните в жалбата твърдения,
като се поддържа и че съставът на СРС правилно е преценил характера и степента
на претърпените вреди, като са споделени изцяло мотивите на първоинстанционния
съд относно начина и раз-мера на определеното обезщетение. Заявено е искане въззивната
жалба да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна и да се потвърди решението
на СРС в об-жалваната част. Претендира присъждането на съдебни разноски по
производст-вото.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима –
същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК
срещу подлежащ на въззивно об-жалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материално-правна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ №
1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка
настоящата инстанция намира, че атакува-ното съдебно решение е валидно и
процесуално допустимо в обжалвана част, както и че настоящият казус не попада в
двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правил-ността на решението по релевираните в жалбата
доводи.
Първоинстанционният съд е сезиран
с осъдителен иск с правно основа-ние чл.411, ал.1 КЗ.
Постановеното от първоинстанционния съд решение № І-31-366824 от 21.03.2018 г., по гр.д.№ 63 630/2016 г. не е обжалвано и е
влязло в сила в частта, с която З. „Б.И.” АД, ЕИК********е осъден да заплати на
„Д.з.” ЕАД, ЕИК ******** на основание чл.411, ал.1 КЗ сумата 961,34 лева,
представляваща суброгационно вземане за възстановяване на заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение на собственика на л.а.”Фолксваген Пасат” с ДК № ******** по договор
за застраховка „Каско+” по полица № 44011521-0003984/2015 г., валидна до
19.12.2016 г., за причинените му щетите от ПТП, настъпило на 05.01.2016 г. в
гр.София, вкл. и 15,00 лева – ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва, считано от 08.11.2016 г. до окончателното й изплащане, с оглед на което
със сила на пресъдено нещо по делото е устано-вено наличието на елементите от
фактическия състав на разпоредбата на чл.411, ал.1 КЗ за ангажиране
отговорността на ответника по този иск З. „Б.И.” АД – в качеството му на
застраховател по риск „Гражданска отговорност” на винов-ния за реализирането на
събитието водач на т.а.”Мерцедес Спринтер” с ДК № *****-****по полица № ВG/02115002463170
от 02.10.2015 г., със срок на дей-ствие от 03.10.2015 г. до 02.10.2016 г., валидна
към датата на събитието.
Настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи на първо-инстанционния
съд, с които е обоснована недължимостта на претендираното вземане в
отхвърлителната част на решението, изведени на базата на правилно установената
фактическа обстановка по делото въз основа на събраните по него доказателства,
и при правилно приложението на релевантните правни норми, поради което на
основание чл.272 ГПК препраща към тях. В допълнение на мотивите на СРС и във
връзка с доводите, наведени с жалбата, следва да се добавят и следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ обезщетението трябва да бъде
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитие-то. По
силата на разпоредбата на чл.400, ал.1 КЗ за действителна се смята стой-ността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество, а съгласно ал.2 на същата норма – за възстановителна заст-рахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съ-дебен ред
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на
застрахователното събитие, т.е. по пазарната цена на същата, като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните разме-ри по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т.см. и константната съдебна
практика, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК: реше-ние №
79/02.07.2009 г. по т.д.№ 156/2009 г. на ВКС, І
ТО, решение № 52/08.07. 2010 г. до т.д.№ 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т.д.№
627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т.д.№
1 069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т.д.№ 1586/2013 г.
на ВКС, ІІ ТО и др., приложима и по отношение на действащия КЗ/.
От
неоспореното заключение на приетата в първа инстанция АТЕ по трета задача, което
съдът кредитира като пълно, обосновано и компетентно из-готвено, се установява,
че стойността на разходите, необходими за възстановява-нето на увредения
л.а.”Фолксваген Пасат” с ДК № ******** и
привеждането му в изправно техническо състояние, изчислена по средни пазарни
цени за нови части, материали и труд към датата на ПТП към момента на настъпване
на застрахователното събитие от 05.01.2016 г., възлиза на 946,34 лева. Посочената
сума, като обективираща стойността на действителните разходи за репарирането на
щетата и съответстваща на установения в разпоредбите на чл.386, ал.2 КЗ принцип
за пълната обезвреда, подлежи на заплащане от ответника на ищцовото дружество
на основание осъществилата се суброгация по чл.411, ал.1 КЗ, заедно с
обичайните ликвидационни разходи за определяне на обезщетението от 15,00 лева.
Неоснователни са наведените във
въззивната жалба доводи, от страна на въззивника. С оглед извършените
оспорвания в подадения отговор по чл.131, ал. 1 ГПК, както на твърдения механизъм на ПТП и поддържаното в
исковата молба противоправно поведение на застрахования при ЗК „Л.И.” АД водач Н.С.,
така и на наличието на причинно-следствена връзка между щетите върху процесното
МПС и поведението на Н.С., е видно, че ответни-кът не е оспорил размера на заплатената от ищеца като обезщетение сума, а не
размера на задължението му на заявеното в исковата молба основание.
От друга страна: разпоредбите, които
регламентират материята относно дължимото се застрахователното обезщетение по
имуществени застраховки при настъпване на застрахователно събитие, са императивни
материалноправни нор-ми, за чието приложение съдът следи служебно, съгласно
разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк.дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като въпросът относно действително претърпените
вреди към деня на реали-зиране на ПТП, изисква специални знания, законосъобразно
и в съответствие с константната съдебна практика, обективирана включително и в
т.3 на визира-ното тълкувателно решение, решаващият състав на СРС е приел
заключението на допуснатата авто-техническа експертиза по задача № 3.
Поради
съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстан-ция с тези на първоинстанционния
съд относно изхода от разглеждането на спо-ра – предмет на въззивната жалба, решението
на СРС в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
С оглед приетия изход на спора на жалбоподателя
не се дължат разноски по делото по чл.78, ал.1 ГПК, а на основание чл.78, ал.3 ГПК същият следва да заплати на ответното
дружество сумата 300,00 лева – разходи за адвокатско въз-награждение по договор
за правна защита и съдействие № 818591/28.11.2018 г.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 21.03.2018 г. решение № І-31-366824 по гр.д.№ 63 630/2016 г. по
описа на СРС, І ГО, 31 състав в обжалваната от „Д.з.“ ЕАД отхвърлителна част.
ОСЪЖДА „Д.з.“ ЕАД, ЕИК ********, със седали-ще и адрес на
управление:*** да ЗАПЛАТИ на З. „Б.И.”
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата 300,00 /триста/ лева – разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.