Р Е Ш Е Н И
Е
3095 / 29.6.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
четиринадесети състав, гражданска колегия, вещно отделение в открито
съдебно заседание, проведено на 29 май 2018 година
в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка
Иванова като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 11807 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен установителен иск с пр.осн.чл. 422, вр.415 ГПК за установяване на вземането на кредитора „Енерго –
Про Продажби” АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Биляна Матева, Боряна
Пенева и Пламен Стефанов по
ч.гр.д.7596/17 г. на ВРС с която е разпоредено
длъжникът С. П. Г. ЕГН
********** с адрес ***, м-ст Ментеше, ПИ № 299 да заплати на кредитор Е.П. АД ***,
ВАРНА ТАУЪРС – Г сумата 1275.48 /хиляда двеста седемдесет и пет лева и
четиридесет и осем стотинки/ лева, представляваща главница за
незаплатена ел.енергия по фактури издадени за периода от 12.12.2016г.
до 10.03.2017г. за обекти с абонатен номер и адрес: абонатен № Аб. № **********, гр. Варна, Ментешето
13 с клиентски № **********; сумата 34.28 /тридесет и четири лева и
двадесет и осем стотинки/ лева,
представляваща мораторна лихва за периода от
03.01.2017г. до 19.05.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на заявлението – 08.06.2017г. до
окончателното изплащане на задължението.
Обстоятелства от които ищецът черпи права:
Твърденията в молбата са, че вземането консумирана
и незаплатена ел.енергия, такси възстановяване и лихви за обекти с абонатен номер
и адрес: абонатен № аб. № ***,
гр. Варна, Ментешето 13 с клиентски № ***. Ответницата е клиент на ищцовото
дружество във връзка с продажба на
ел.енергия за обект на потребление в гр.Варна, м-ст Ментеше, ул.Първа, ПИ № 13.
Отношенията между страните са уредени от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ АД /ОУДПЕЕ/ и от
Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ АД /ОУПЕЕ/.
Съгласно чл.17, т.2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.П.“ АД потребителят се задължава да заплаща
стойността на използваната ел.енергия в сроковете и по начина, определен в
същите Общи условия – чл.26 на ОУДПЕЕ
и в чл.16, т.2 на ОУПЕЕ. Потребител, който не изпълни задълженията си
за плащане в срок дължи обезщетение за забава на осн.чл.38
от ОУДПЕЕ. Ищецът в качеството на доставчик на ел.енергия е изпълнил пълно и точно задълженията си по
договора, но ответникът като потребител не е заплатил цената на доставена и потребена ел.енергия по фактури издадени за периода 12.12.2016 г. – 10.03.2017 г. на стойност 1275.48 лева, както
и за обезщетение за забава от падежа на всяка фактура до 19.05.2017 г. в размер
на 34.28 лева. Същият дължи и обезщетение за забава върху главницата от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК и
същото е било уважено от заповедния съд като е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 7596/17 г. Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК и заповедният съд е
дал указания за подаване на иск за установяване на вземането на кредитора по
заповедта за изпълнение, поради което за ищеца е налице правен интерес от
подаване на исковата молба.
Ищецът моли за уважаване на иска и заплащане
на разноски за заповедното и за исковото производство от страна на ответника.
В
срока за отговор е постъпил такъв от
ответника чрез назначен представител по
реда на чл. 94 ГПК. Същият оспорва предявения иск като неоснователен и моли да
се отхвърли. Оспорва твърденията, че ищецът
е изпълнил задълженията си по договора за продажба на ел.енергия,
твърди, че няма качеството на потребител, а в евентуалност, че не е консумирала
ел.енергия през посочения период за който са издадени 6 фактури.
За
установяване наличието на правен интерес от предявеният иск ищецът сочи, че
ответникът е възразил по реда на чл.414 ГПК против издадената в негова
полза заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК.
В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат
становищата си.
Съдът след преценка на събраните в
производството доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предвид вида на предявения специален установителен иск за установяване
съществуването на вземането на кредитора по издадена против длъжника заповед за
изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото
производство тежестта на доказване за
установяване съществуването на вземането е
върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно
доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума и наличието
на задължението, а в тежест на ответника
е да докаже изпълнение на задълженията си или други правно релевантни факти и
обстоятелства по възраженията си, водещи
до неоснователност на исковата
претенция.
От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 7596/17
г. на ВРС се установява, че е издадена заповед 4036 от 09.6.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с която е разпоредено длъжникът С.П.Г. ЕГН ********** с адрес ***,МЕНТЕШЕТО ПИ
№ 299 да заплати на кредитор Е.П. АД ***, ВАРНА ТАУЪРС – Г, сумата от 1 275.48 лева /хиляда двеста седемдесет и пет лева и
четиридесет и осем стотинки/, представляваща главница за незаплатена
ел.енергия по фактури издадени за периода от 12.12.2016г.
до 10.03.2017г. за обекти с абонатен номер и адрес: абонатен № Аб. № **********, гр. Варна, Ментешето
13 с клиентски № **********; сумата от 34.28 лв. /тридесет и четири лева и
двадесет и осем стотинки/, представляваща мораторна
лихва за периода от 03.01.2017г. до 19.05.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на предявяване на заявлението – 08.06.2017г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 76.20 лв.
/седемдесет
и шест лева и двадесет стотинки/, представляваща сторените по делото разноски, от която 26.20 лв.
- заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждание.
Посочено е, че вземането произтича от задължения за консумирана и незаплатена ел.енергия,
такси възстановяване и лихви за обекти с абонатен номер и адрес: абонатен № Аб. № **********, гр. Варна, Ментешето
13 с клиентски № **********.
От
представено от ищеца извлечение от сметка
към 19.05.2017 г. се установява, че на ответницата по иска са издадени 6
фактури за периода 12.12.2016 г. – 10.03.2017 г. с
посочени суми за плащане по всяка, дата на документа, падеж и лихва към
19.05.2017 г. – общо за 1309.76 лева от които главница 1275.48 лева и 34.28
лева лихва. Посочените фактури са приложени към извлечението.
Представена
е справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца и за начислени суми
по фактури за периода от 30.12.2014 г. до 27.05.2014 г. вкл., както и са
представени съответните фактури и извлечение от сметка.
Съгласно глава VI,
раздел I на ОУ ПЕЕ на ищцовото
търговско дружество, доставчикът фактурира ежемесечно дължимите от клиента суми
въз основа на представените от „Енерго-про мрежи“ АД
данни за измереното количество ел.енергия – чл.22, а клиентът заплаща
ежемесечно фактурираната ел.енергия – чл.27. Цената на ел.енергията се определя с решение
на КЕВР.
Във връзка с подадена
жалба от ответницата до ищеца, последният е изготвил отговор в който посочва,
че на 27.12.2016 г. в присъствието на абоната е извършена проверка на
електромерът, съставен е КП и е установено, че схемата на свързване е правилна
и същият е технически изправен. Посочено е, че не са налице основания за
преразглеждане на отчетените и въведените в информационната система количества
ел.енергия.
От заключението на
проведената ССЕ, което съдът цени като компетентно дадено,
неоспорено от страните се установява след извършена справка в счетоводството на
ищеца наличието на просрочени и неплатени задължени япо
фактури за ппериода 12.12.2016
г. – 10.03.2017 г. за обект на потребление с аб.№
********** като размерът, падежът и периодът са посочени в табличен вид в
таблица 1 към заключението, а размерът на лихвата от падежа на всяка фактура до
подаване на заявлението е посочен в таблица 2. Съобразно одобрените цени на
КЕВР количествата ел.енергия по процесните фактури са
изчислени правилно. Задължението за
главница е общо 1275.48 лева и за лихва за забава от падежа до 19.5.2017 г. –
общо 34.71 лева.
От заключението на проведената СТЕ,
което съдът цени като компетентно дадено, неоспорено от страните се
установява, количеството ел.енергия, което е отчел електромерът може реаално да бъде доставено и потребено
в обекта на абоната за периода при 8-часово потребление с оглед пропусквателната способност на присъединителните комутационни проводниции тези на процесния електромер.
СТИ е от одобрен тип и е преминал задължителна проверка за годност в БИМ през
2014 г. Срокът му на годност е 6 години и изтича през 2020 г. Същият е бил в метрологична годност през процесния период. Доказателствата по делото водят до извод,
че начислените количества ел.енергия са за редовен отчет, а не по корекционна процедура.
При така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
В
производството по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест на
ищеца е да установи, че съществува
субективно относително право на кредитора към длъжника, признато с издадената в негова полза заповед
за изпълнение. Следователно ищецът следва да установи наличието на договорни
отношения с ответника, по силата на които е изпълнил своето задължение да
достави ел.енергия за битови нужди на
ответника за обекта, който държи и ползва в посоченото количество. Без значение
е в случая обстоятелството дали между
страните е налице писмен договор или не
е налице такъв. В настоящият случай съдът намира за установено по
безспорен начин от доказателствата по делото, че ищецът е потребител на продаваната от
ответното дружество електроенергия и обектът на потребление в гр.Варна, м-ст Ментеше е електроснабден. Признание за това се съдържа и в
становищата на ответницата и в подадена от нея жалба до ищеца. Установи се от доказателствата по делото, че сумите по издадени фактури за процесния
период представляват стойността на ел.енергията, консумирана от абоната по редовен месечен отчет за реално
потребление, а не за корекция.
Като потребител на ел. енергия ищецът е страна
по договор за пренос на ел.енергия чрез електроразпределителните мрежи на „Енерго-Про Мрежи”, поради което същият е обвързан от
Общи условия на „Енерго-Про Мрежи” АД и на „Е.п.” АД, който са действали
към отчетния период. Съгласно същите потребителят се задължава да заплаща
стойността на използваната ел.енергия в определените в ОУ срокове и начин, като
при забава дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
От
изложеното следва, че е налице доставена
до абоната и потребена от него ел.енергия в посоченото в справката количество и
същата подлежи на заплащане съгласно правилата за продажбата по чл.200 ЗЗД в изпълнение на
договорни задължения от страните - чл.79 ЗЗД. Възраженията на ответницата са неоснователни и
същите не се подкрепят от доказателствата по делото. Ищецът е установил, че е
изправна страна по договора за продажба на ел.енергия, поради което предявеният
от него иск е основателен и следва да се уважи.
По въпроса
за разноските:
Съгласно
ТР № 4 от 2013 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва
да се произнесе за разноските, дължими в производството по установителния иск,
а също така и в производството по заповедното производство.
При този изход на спора между страните и направени своевременно
искания по реда на чл.78 ГПК, ответникът следва
да плати на ищеца разноски съгласно представения списък по
чл.80 ГПК в размер на 76.20 лева за заповедното производство и в размер на 494.82
лева за исковото производство или общо 571.02 лева.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че С. П.
Г. с ЕГН **********, адрес ***, м-ст Ментеше, ПИ № 299 дължи на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Биляна Матева, Боряна Пенева и Пламен Стефанов сумата 1275.48 /хиляда двеста седемдесет и пет лева
и четиридесет и осем стотинки/ лева, представляваща
главница за незаплатена
ел.енергия по фактури издадени за периода от 12.12.2016г.
до 10.03.2017г. за обекти с абонатен номер и адрес: абонатен № Аб. № ***, гр. Варна, Ментешето 13 с клиентски № ***; сумата 34.28 /тридесет и четири лева и
двадесет и осем стотинки/ лева,
представляваща мораторна лихва за периода от
03.01.2017г. до 19.05.2017г.,
ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване
на заявлението – 08.06.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.7596/17 г. на РС Варна, по предявения установителен
иск, на осн.чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА С.
П. Г. с ЕГН **********, адрес ***,
м-ст Ментеше, ПИ № 299
да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Биляна Матева, Боряна Пенева и Пламен Стефанов сумата 571.02 /петстотин седемдесет и един лева и 02 ст./ лева,
представляваща сторени в производството пред първата инстанция
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Варна с въззивна жалба в двуседмичен срок,
считано от връчване на съобщението до
страните.
Районен съдия: