РЕШЕНИЕ
№ 797
гр. Пловдив, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20225300500917 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Постановено е Решение № 260121/04.02.2022 г. по г.д. № 6708/2019 г. по описа
на РС Пловдив, с което е допуснато извършване на съдебна делба между „*******“
ЕООД, ЕИК: ******, Н. Т. Н., ЕГН ********** и Н. Г. Н., ЕГН **********, на
следните недвижими имоти: 1/ поземлен имот с идентификатор ************, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
заповед: КД-14-16-998/14.05.2010 г. на Началник на СГКК П., адрес на поземления
имот: гр. ************, площ: 151 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар
идентификатор: 56784.521.855, 56784.521.854, номер по предходен план: 521.855,
съседи: 56784.521.1275, 56784.521.1448, 56784.521.852, 56784.521.1446 и
56784.521.1411; 2/ поземлен имот с идентификатор 56784.521.1448, находящ се в гр.
П*****, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
заповед: КД-14-16-998/14.05.2010 г. на Началник на СГКК Пловдив, адрес на
поземления имот: гр. **********, площ: 29 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна улица, стар
идентификатор: 56784.521.855, номер по предходен план: 521.855, съседи:
56784.521.1409, 56784.521.852, 56784.521.1447 и 56784.521.1275, ПРИ КВОТИ: За
„***********“ ЕООД – ½ идеална част; за Н. Т. Н. – ¼ идеална част; за Н. Т. Н. и Н.
Г. Н. в режим на съпружеска имуществена общност – ¼ идеална част.
Постъпила е въззивна жалба от Н. Т. Н., ЕГН ********** и Н. Г. Н., с ЕГН
********** и двамата с адрес гр. *************, чрез адвокат Н.А., против
1
решението, в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба между
жалбоподателите и „************, на недвижимия имот, представляващ поземлен
имот с идентификатор 56784.521.1447.
По изложени в жалбата оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
решението се иска неговата отмяна в обжалваната част и вместо това отхвърляне на
предявения иск за делба на посочения поземлен имот с идентификатор 56784.521.1447.
Сочи се, че първостепенният съд неправилно се е позовал на тълкувателно решение №
5/2012 г. на ОСГК на ВКС, като не е съобразил, че с него е прието, че съдът следва да
установи дали сделката дарение, когато има такова възражение, не е привидна,
респективно без основание, като основанието следва да се докаже от този, който черпи
права от сделката. Поддържа се, че това е довело до неправилна преценка по
отношение основанията за твърдяната нищожност на сделката, доколкото дарението
може да не е в заобикаляне на закона, но прикрива извършена продажба. Изложени са
оплаквания, че делбата на дворно място е недопустима, когато съсобственикът, който е
притежавал сграда в това място, която е погинала, може да получи разрешение за нов
строеж, съгласно ПУП, при условията на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ, като по отношение
последното съдът неправилно е приел, че в тази хипотеза се изисква съгласието на
всички съсобственици. Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „*********, чрез адвокат
П.Т., с който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на
обжалваното с нея решение и се моли то да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация чл. 34, ал. 1 от
ЗС, предявен от „**********“ ЕООД срещу Н. Т. Н. и Н. Г. Н. за делба на поземлен
имот с идентификатор ************. Ищецът твърди, че е собственик на ½ идеална
част от имота, придобита от В. Й. Н., от които 1/20 идеална част придобита по силата
на договор за дарение от 19.11.2018 г., обективиран в нотариален акт № 7, том III, рег.
№ 6389, дело № 379/2018 г. по описа на Нотариус с рег.№ **********, с район на
действие – РС Пловдив, а 9/20 идеална част по силата на договор за покупко -
продажба от същата дата 19.11.2018 г., обективиран в нотариален акт № 8, том III, рег.
№ 6390, дело № 380/2018 г. по описа на посочения нотариус. Посочено е, че
собственици на останалата ½ идеална част от имота са ответниците. Моли се делбата
да бъде допусната с оглед липсата на доброволно постигнато съгласие между страните
за това.
Ответниците оспорват иска за делба. Възразяват, че ищецът не е придобил
собствеността върху ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор
56784.521.1447, тъй като сделката дарение, на която се позовава, е нищожна поради
липса на основание за дарствения акт, както и поради заобикаляне на закона, тъй като
при липса на основание за дарение, единствено възможната причина за дарствения акт
е да се заобиколи нормата на чл. 33 от ЗС. Оспорена е и втората придобивна сделка –
покупко – продажба, като такава в противоречие със закона и като сделка, по която не
е извършено плащане. Сочи се делбата да е недопустима и поради обстоятелството, че
по силата на извършена на 10.10.2011 г. доброволна делба, всяка от двете групи
съсобственици в поземления имот, е придобила в индивидуална собственост отделни
сгради, като ответниците са получили в дял жилищна сграда с идентификатор №
56784.521.1447.1; стопанска сграда с идентификатор № 56784.521.1447.2 и стопанска
2
сграда с идентификатор № 56784.521.1447.3, а праводателката на ищеца останалите две
жилищни сгради с идентификатори № 56784.521.1447.4 и № 56784.521.1447.5. Поради
това се възразява, че теренът, върху който тези отделни сгради се намират,
представлява обща част към тях. Сочи се, че всички сгради са премахнати без знанието
и съгласието на ответниците, но последното не води до загубване на правото на строеж
за същите върху процесното място.
С определение № 13957/13.12.2019 г., постановено по делото на основание чл.
341, ал. 2 от ГПК, по искане на ответниците, в делбената маса е включен поземлен
имот с идентификатор ************
За да постанови обжалваното сега решение, с което е допуснато извършването
на делба между страните на процесните два имота, районен съд е приел, че същите са
съсобствени между страните, като ищецът е собственик на по ½ идеална част от всеки
от имотите, на основание дарение и покупко – продажба, като възражението за
нищожност на договора за дарение поради заобикаляне на закона е счетено за
неоснователно, доколкото липсва законова забрана за постигнатия краен резултат
поотделно или съчетано на договорите да дарение и продажба. Неоснователно е
намерено и ответното възражение, че поземлен имот с идентификатор ************
съставлява обща част и поради това не следва да бъде допусната делба за него.
Последният извод е обоснован с обстоятелството, че към момента в посочения имот не
съществуват сгради, респективно липсва етажна собственост, по отношение на която
би могло да се приеме, че дворното място представлява обща част по предназначение и
обслужва самостоятелни обекти от етажна собственост. За ответника Н.Н. е обоснован
извод, че е индивидуален собственик на по ¼ идеална част от всеки от имотите на
основание дарение, а за останалата от по ¼ идеална част от тях, че са притежание в
режим на съпружеска имуществена общност от Н.Н. и втория ответник Н.Н., като
придобити през време на брака им на основание осъществено давностно владение.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му
правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно, а в обжалваната му
част и допустимо. Не са налице нарушения на императивни материалноправни норми,
които въззивният съд е длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване в
тази насока, съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК на
ВКС. Поради това на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена
неговата правилност съобразно посоченото в жалбата.
По отношение на приетата от районния съд фактическа обстановка въззивният
съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора
към нея липсват оплаквания, като настоящата инстанция не може да приеме за
установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
От фактическа страна не се оспорва пред настоящата инстанция, а и от
представените писмени доказателства се установява, че съгласно нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 191, том 8, дело № 3306/1975 г. на Нотариус при
Пловдивски районен съд (л. 80 от делото на РС) Н. Т. Н. придобива 1/8 ид. част от
дворно място, цялото от 164 кв.м., съставляващо имот пл.№ 5, в квартал 723 –
************ II – IV – градска част, ведно с 1/8 ид. част от жилищните и стопанските
постройки, а именно: къща на един етаж паянтова, обор и стая – двуетажни паянтови,
едноетажна къща на изба, състояща се от стая, кухня и салонче, барака, застроена до
тази къща и клозет, непосредствено до бараката, а по договор за дарение на недвижим
имот № 67, том 41, дело 10391/1997 г. на нотариус с район на действие – Районен съд
Пловдив придобива още 1/8 ид. част от същото дворно място, цялото от 164 кв.м.,
съставляващо имот пл.№ 5, в квартал 723 – ***** – стар и квартал 328, имот № 933 –
3
нов, ведно с 1/8 ид. част от горепосочените жилищни и стопанските постройки.
На 24.03.2011 г. Н. Т. Н. и съпругата му Н. Г. Н. се снабдяват с нотариален акт за
признаване право на собственост в режим на съпружеска имуществена общност, на
основание придобивна давност (л. 78 от делото на РС) за ¼ идеална част от поземлен
имот с идентификатор **************и от поземлен имот с идентификатор
56784.521.1448, находящи се в гр. ************, които имоти е посочено, че по
документ за собственост представляват имот пл.№ 5, в квартал 723 – ****** – стар и
квартал 328, имот № 933 – нов, ведно с ¼ идеална част от попадащите в имота сгради с
идентификатори №№ 56784.521.1447.1; 56784.521.1447.2; 56784.521.1447.3 и
56784.521.1447.4.
На същата дата 24.03.2011 г. Н. Т. Н. и съпругата му Н. Г. Н. се снабдяват и с
нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот № 88, том
18, дело № 2683/2011 г. на Служба по вписванията гр. П. (л. 8 от делото на РС), с който
са признати за собственици в режим на съпружеска имуществена общност на ½ ид.
част от поземлен имот с идентификатор 56784.521.1447 и от поземлен имот с
идентификатор 56784.521.1448 и от находящите се в поземлен имот с идентификатор
56784.521.1447 сгради с идентификатори №№ 56784.521.1447.1; 56784.521.1447.2;
56784.521.1447.3 и 56784.521.1447.4. При съставянето на този нотариален акт са
описани и посочените вече нотариални актове от 1975г. и 1997 г. за дарение в полза на
Н. Т. Н..
От друга страна с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 187, том 41,
дело № 13031/1995 г. на Нотариус при Пловдивски районен съд се установява, че на
13.10.1995 г. В. Й. Н. (праводателката на „***********“ ЕООД) закупува ½ идеална
част от имот пл.№ 933, ведно с цялата северозападна едноетажна с изба жилищна
сграда, състояща се от една стая, кухня и антре с едно избено помещение под стаята,
построена в ъгъла на дворно място, ведно с правото на строеж, отговарящо на
застроената квадратура 25 кв.м., ведно с ½ идеална част от другите построени в имота
сгради – една на 40 кв.м., друга на 22 кв.м., стопанска постройка на 7 кв.м. и други
подобрения.
С договор за доброволна делба от 10.10.2011 г., обективиран в нотариален акт №
146, том 10, вх. рег. № 23555/11.10.2011 г. на Служба по вписванията гр. Пловдив (л.
27 от делото на РС), сградите в имот с идентификатор 56784.521.1447 са поделени, като
в дял на ответниците са поставени сгради с идентификатори 56784.521.1447.1;
56784.521.1447.2 и 56784.521.1447.3, а на праводателя на ищеца – В. Й. Н., са
поставени в дял сгради с идентификатори 56784.521.1447.4 и 56784.521.1447.5. В
посочения договор е отразено, че поземлените имоти, в които попадат сградите не са
предмет на доброволната делба, като същите се притежават в съсобственост при квоти:
¼ идеална част в режим на съпружеска имуществена общност за Н.Н. и Н.Н., ¼
идеална част – лична собственост на Н.Н. и ½ идеална част за В. Й. Н.
От удостоверение изх.№ 94012 – 25424/07.11.2018 г., издадено от Община
Пловдив, Район Централен (л. 82 от делото на РС) се установява, че находящите се в
имот с идентификатор 56784.521.1447 сгради с идентификатори №№56784.521.1447.1;
56784.521.1447.2; 56784.521.1447.3; 56784.521.1447.4 и 56784.521.1447.5 са
премахнати.
На 19.11.2018 г. В. Й. Н. е дарила на „********** по 1/20 идеална част от
поземлен имот с идентификатор 56784.521.1447, находящ се в гр. ********** и от
поземлен имот с идентификатор 56784.521.1448, находящ се в гр. *************(л. 5
от делото на РС), като след това на същата дата 19.11.2018 г. В. Й. Н. е продала на
„Е************“ ЕООД останалата притежавана от нея 9/20 идеална част от поземлен
имот с идентификатор 56784.521.1447, находящ се в гр. ***********и от поземлен
4
имот с идентификатор 56784.521.1448, находящ се в ************** (л. 6 от делото на
РС).
По делото са приети първоначално и допълнително заключение от вещото лице
Й. по допусната съдебно техническа експертиза, които настоящата инстанция
кредитира, като компетентно изготвени, обективни и пълни. Съгласно първото
заключение (л.116 от делото на РС) процесните поземлен имот с идентификатор
56784.521.1447 и поземлен имот с идентификатор 56784.521.1447.8 са заснети като
такива съгласно Заповед № КД 14-16-998/14.05.2010 г. на Началника на СГКК –
Пловдив, след изменение на първоначално одобрените КК и КР. Съответно,
посочените сгради са заснети като сгради с идентификатори №№ 56784.521.1447.1,
56784.521.1447.2, 56784.521.1447.3, 56784.521.1447.4 и 56784.521.1447.5. Към
настоящия момент сградите в имот с идентификатор 56784.521.1447 са премахнати и
теренът е чист. Поземлен имот с идентификатор 56784.521.1447 участва в УПИ IV-932
и УПИ V-933 от кв. 24 по регулационния план на гр. Пловдив. За УПИ IV-932 е
предвидено на юг плътно застрояване по южната и западната граница. За УПИ V-933
от кв. 24 е предвидено застройка плътна на южната граница, от запад калкан с УПИ IV
922 и от север/изток на пет метра от дворищно-регулационната линия с УПИ IV 932.
Поземлен имот с идентификатор 56784.521.1447.8 попада в улична регулация.
Съгласно второто заключение (л.181 от делото на РС) според ПУП-ПРЗ кв.
**********за УПИ IV-932 и УПИ V-933 от кв. 24 е предвидено ново застрояване без
запазване на съществуващите сгради, а именно „Жилищна зона с преобладаващо малко
етажно застрояване“ – в нови жилищни терени по предвижданията на ОУП. Според
ОУП за процесните УПИ от кв. 24 е предвидена „Жилищна зона с малко етажно
застрояване“.
Съгласно справка изх.№ 94012-30544/24.08.2020 г. от Община П. (л. 127 от
делото на РС) за УПИ IV-932 и УПИ V-933 от кв. 24 по регулационния план на гр. П., е
предвидено ново застрояване, без запазване на съществуващи сгради.
Пред въззивната инстанция жалбоподателите поддържат две групи възражения
във връзка с правните изводи на първоинстанционния съд за допустимост на делбата
на поземлен имот с идентификатор 56784.521.1447: 1/ за нищожност на
прехвърлителната сделка дарение, сключена между В. Й. Н. и „Е******“ ЕООД –
въззиваем и 2/ за недопустимост на делбата, доколкото дворното място се явява обща
част по смисъла на чл. 38, ал. 3 от ЗС. Възраженията за нищожност на оспорената
сделка дарение са съответно с правна квалификация чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 4 от ЗЗД -
поради липса на основание, произтичащо от обстоятелството, че надареният е
юридическо лице и с правна квалификация чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД - поради
привидност и прикриване на покупко – продажба.
Относно липсата на основание на договора за дарение от 19.11.2018 г.:
Няма пречка нищожността на сделката да бъде установена от трето,
неучастващо в нея лице, стига то да има правен интерес от това – ако в резултат от
нищожността и от следващите се от това последици, то би могло да черпи права. В тази
връзка съсобственикът няма правен интерес да оспорва придобивната сделка, ако не е
предявил срещу прехвърлилия бивш съсобственик иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС за
изкупуване. Интересът да оспори сделката, в която не е участвал произтича от правото
му на изкупуване. Ако то не бъде заявено, отпада и правният интерес да я оспорва (в
сочения смисъл е решение № 54/18.03.2013 г. по г.д.№ 627/2012 г., IV г.о. на ВКС и
цитираната в него практика на ВКС).
В настоящия случай жалбоподателите са трети лица по отношение на оспорения
договор за дарение, с който бившият им съсобственик В. Й. Н. е прехвърлила на
въззиваемия „***********“ ЕООД 1/20 идеална част от поземлен имот с
5
идентификатор 56784.521.1447. Оспорената сделка е извършена на 19.11.2018 г., като
жалбоподателите са узнали за нея най – късно на 27.05.2019 г. – когато им е връчен
препис от настоящата искова молба за делба. Няма спор, че иск за изкупуване по чл.
33, ал. 2 от ЗС не е предявен нито до 21.01.2019 г., нито до 29.07.2019 г. (доколкото в
съдебната практика се приема също, че 2-месечният преклузивен срок по чл. 33, ал. 2
от ЗС започва да тече, не от извършването на сделката, а от узнаването ). Изрично
признание за това, че иск за изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС не е предявен, се съдържа
в депозираните от името на жалбоподателите бележки вх.№ 13195/18.05.2022 г. Така с
изтичането на преклузивния срок за предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС,
потестативното право на изкупуване на жалбоподателите е погасено поради преклузия,
с което отпада правният им интерес от оспорване на посочения договор за дарение.
Това от своя страна обосновава недопустимост на предявеното възражение за липса на
основание на договора за дарение от 19.11.2018 г., с който „*******“ ЕООД е
придобил 1/20 идеална част от имот с идентификатор 56784.521.1447. За наличието на
правен интерес, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на процеса, съдът следи служебно в хода на цялото производство. Поради
това посоченото възражение за липса на основание на договора за дарение от
19.11.2018 г. не следва да бъде разгледано.
Относно наличието на привидност на договора за дарение от 19.11.2018 г. и
прикриване на договор за покупко – продажба:
Това възражение не е своевременно заявено с отговора на исковата молба и
доколкото не е част от спорния предмет по делото, като преклудирано, не следва да
бъде разгледано.
Относно възражението за недопустимост на делбата на поземлен имот с
идентификатор 56784.521.1447 в хипотезата на чл. 38, ал. 3 от ЗС:
Според ППВС № 2/1982 г., т. 1, б. "д" е недопустима делбата на съсобствен
парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от
съсобствеността и принадлежат на отделни собственици. В последния случай
поземленият имот има обслужващо значение спрямо сградите, подобно на
отношенията в хипотезата на етажна собственост - собствениците на отделни
самостоятелни обекти в сградата са съсобственици на общите части на сградата, но
съсобствеността върху тях не може да бъде делена - чл. 38, ал. 3 от ЗС. „Когато някой
от съсобствениците в поземления имот не притежава самостоятелна сграда или част от
такава, а неговият праводател е бил собственик на сграда, която е погинала, не е била
възстановена и правото на строеж не е било прехвърлено на настоящия съсобственик
на терена, то не може да се приеме, че е налице хипотеза на недопустимост на делбата
по смисъла на ППВС № 2/1982 г. В този случай, след като един съсобственик на
поземления имот не притежава сграда, нито право на строеж, реализуемо при
условията на чл. 183, ал. 4 ЗУТ, то теренът не е загубил самостоятелния си характер и
не е придобил обслужващо значение спрямо сградите. Затова делбата му е
допустима.“(решение № 40/18.05.2018 г. по г. д. № 2201/2017 г., II г. о. на ВКС).
В случая с договор за доброволна делба от 10.10.2011 г. (л. 27 от делото на РС),
от сградите в имот с идентификатор № 56784.521.1447 в дял на жалбоподателите са
поставени сгради с идентификатори 56784.521.1447.1; 56784.521.1447.2 и
56784.521.1447.3, а на В. Й. Н. - праводател на ищеца, са поставени сгради с
идентификатори 56784.521.1447.4 и 56784.521.1447.5. Но имотът не е застроен към
датата 19.11.2018 г., когато „********“ ЕООД е придобило общо 10/20 идеални части
от него, по силата на посочените договори за дарение и покупко – продажба. Това
изрично се установява и от издаденото на 07.11.2018 г. от Община П. нарочно
удостоверение (л. 82 от делото на РС). Действително при разрушаване (погиване) на
6
сградата правото на строеж се запазва и носителят му има право да изгради сградата
наново в същия обем в рамките на петгодишен срок - чл. 66, ал. 2 и чл. 67 от ЗС. С
договорите за дарение и покупко – продажба от 19.11.2018 г. обаче липсва учредено в
полза на „*******“ ЕООД право на строеж за възстановяване на премахнатите сгради с
идентификатори №№ 56784.521.1447.4 и 56784.521.1447.5. При това положение
„******“ ЕООД не притежава сграда, нито право на строеж в имот с идентификатор №
56784.521.1447. Последното от своя страна обуславя извод, че жалбоподателите не
притежават право на строеж, реализуемо при условията на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ.
Следователно имот с идентификатор № 56784.521.1447 не е загубил самостоятелния си
характер и не е придобил обслужващо значение спрямо сградите.
Нещо повече, съгласно допълнителното заключение по допуснатата съдебно
техническа експертиза (л.181 от делото на РС) и справка от Община Пловдив (л. 127 от
делото на РС), за имот с идентификатор № 56784.521.1447 е предвидено ново
застрояване, без запазване на съществуващи сгради. Следователно не е възможно
възстановяване на премахнатите сгради в предишния вид и чл. 183, ал. 4 от ЗУТ не
може да бъде приложен и на това самостоятелно основание.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателите, че могат да получат
разрешение за нов строеж при условията на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ, съобразно
предвижданията на действащия ПУП, когато сграда, притежавана от тях в
индивидуална собственост, е погинала. Имотът не е застроен и когато се касае за ново
строителство в него (а не възстановяване на погинала сграда), приложение намира
общото правило по чл. 183, ал. 1 от ЗУТ – необходимо е съгласието на останалите
собственици в урегулирания поземлен имот. Цитираната от жалбоподателите в
писмената защита съдебна практика не обосновава извод в противоречие с така
приетото.
Предвид посоченото, не е налице хипотеза на недопустимост на делбата с оглед
естеството или предназначението на застроен урегулиран недвижим имот.
Поземленият имот с идентификатор № 56784.521.1447 не се явява обща част по
смисъла на чл. 38, ал. 3 от ЗС, поради което и не съществува пречка да се допусне
неговата делба. Правата на страните в съсобствеността, определени въз основа на
приложените документи за собственост, са: ½ идеална част - за „*******“ ЕООД; ¼
идеална част - за Н. Т. Н. и ¼ идеална част - за Н. Т. Н. и Н. Г. Н. в режим на
съпружеска имуществена общност и при тези дялове следва да се допусне неговата
делба.
Поради пълното съвпадане на крайните изводи на въззивната инстанция с тези
на първостепенния съд въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното
решение в обжалваната с нея част, следва да бъде потвърдено, като правилно. В
останалата част решението, като необжалвано, е влязло в законна сила.
С оглед крайния изход от спора разноски за въззивното производство се дължат
на въззиваемата страна, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, но предвид изрично
заявеното от нейния процесуален представител в съдебно заседание, че такива не са
сторени, не следва да се присъдят.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260121/04.02.2022 г., постановено по г. д. №
6708/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта, с която Е ДОПУСНАТО
извършване на съдебна делба между „**********, Н. Т. Н., ЕГН ********** и Н. Г. Н.,
7
ЕГН **********, на поземлен имот с идентификатор 56784.521.1447, находящ се в гр.
***********, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със заповед: КД-14-16-998/14.05.2010 г. на Началник на СГКК Пловдив, адрес на
поземления имот: гр. ************, площ: 151 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м),
стар идентификатор: 56784.521.855, 56784.521.854, номер по предходен план: 521.855,
съседи: 56784.521.1275, 56784.521.1448, 56784.521.852, 56784.521.1446 и
56784.521.1411, ПРИ КВОТИ: за „***********“ ЕООД – ½ идеална част; за Н. Т. Н. –
¼ идеална част; за Н. Т. Н. и Н. Г. Н. в режим на съпружеска имуществена общност – ¼
идеална част.
В необжалваната част първоинстанционното решение е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8