Р Е Ш Е Н И Е
№ 1945/ 9.5.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети април, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19152 по описа на
Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 84792/21.12.2018
год. от С.Т.С., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу ЗК „Е.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, с
искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата 100.00, представляваща
част от дължимо обезщетение, цялото в размер на 1326.42 лв., претендирано за
причинени на ищеца имуществени вреди, настъпили по лек автомобил *, в резултат
на застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 26.03.2018 год. в гр. Варна,
представляващи покрит от Договор за застраховка „*” на МПС, обективиран в
полица № * год. риск, ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 21.12.2018
год. до окончателното плащане на вземането. Претендират се и разноски.
В
исковата молба са изложени твърдения, че на * г. между страните е сключен
договор за застраховка „* – *“, обективиран в застрахователна полица № *, по
отношение на лек автомобил *, собственост на ищеца, със срок на действие от
30.03.2017г. до 29.03.2018г. Застрахователната премия е изцяло платена. На
26.03.2018 г. автомобилът е паркиран на паркинг в *. Отивайки до автомобила,
ищецът установява, че левият фар и предната броня са увредени, като
застрахователя е незабавно уведомен за настъпило събитие. Извършен оглед на
автомобила, изготвено е опис-заключение, съгласно което увредените части са
предна броня, лява декоративна лайсна на предна броня и ляв фар. За
претърпените вреди на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на
291.88 лева. Твърди се още, че сумата необходима за възстановяване и пускане н
автомобила в движение е 1718.30 лева.
Ответникът
– ЗАД „Е.“ АД, депозира писмен отговор в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който излага съображения за неоснователност на
иска. Не се оспорва съществуването на застрахователно правоотношение за сочения
период, уведомлението за настъпило застрахователно събитие и изплащането на
обезщетение в размер на 291.88 лева, като сумата включвала стойността на фара и
лайсни на предна броня. При сключване на договора за застраховка е констатирано
увреждане на лаковото покритие на предната броня на автомобила и частично
разкъсване на същата, което е обусловило редуциране на обезщетението. Сочи се,
че застрахователното обезщетение е било редуцирано в съответствие с чл. 5, ал.
5 ОУ, а именно че застрахователят не носи отговорност за щети по МПС,
констатирани при сключване на застрахователния договор. В условията на
евентуалност, оспорва и размера на претенцията, като намира, че изплащането на
обезщетение за оригинални части не отговаря на условията на застрахователния
договор, съгласно чл. 14, ал. 3 и 4 и чл. 15, ал. 1 ОУ. Увреденият автомобил е
в експлоатация повече от 19 години, а в договора не било предвидено заплащане
на оригинални части.
Съдът,
след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 386,
ал. 1, вр. с чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
чл. 386, ал. 1 КЗ
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да запплати
в уговорения срок застрахователно
обезщетение.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията
на пълно и главно доказване, предпоставките визирани в хипотезата на правната
норма, а именно: наличие на валидна облигационна връзка между страните по
силата на договор за застраховка ”*, по който е изправна страна; настъпване на
застрахователно събитие; вида и размера на причинените вреди;
причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат.
В тежест на
ответника е да установи
положителните факти, на които основава възраженията си.
С Решение от
15.11.2018 год. ЗАД „ Е.” АД е осъдено да
заплати на С.Т.С. сумата от 100
лева, заявена като частична претенция от цялата в размер на 1426.42 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за
застраховка „*” на МПС, сключен със застрахователна полица № * от * г. за причинени имуществени вреди на лек
автомобил * вследствие на ПТП, настъпило на 26.03.2018г. в гр. Варна, ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба –
23.04.2018г. до окончателното плащане, на основание чл.405, ал.1 от КЗ.
Решението е влязло в законна сила.
Решението
по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право (в този смисъл разрешението, дадено по т. 2 от ТР № 3/ 2016 г. ОСГТК на
ВКС)
В този
смисъл, с влизане в сила на решението е формирана сила на присъдено нещо между
страните по настоящия спор относно наличието на застрахователно правоотношение
между страните по силата на договор за застраховка „*“ на МПС, по който ищеца е
заплатил дължимата застрахователна премия, факта на настъпване на застрахователно събитие на 26.03.2018 год., в резултат на
което по по МПС рег. № * са причинени щети, изразяващи се в увреждане ляв фар и
предна броня.
По
аргумент от чл. 299, ал. 1 ГПК, тези въпроси не могат да бъдат пререшавани от
настоящия състав.
По изложените съображения, с оглед липсата на възражения за наличие на
някоя от визираните в чл. 408 КЗ хипотези, следва дасе приеме, че за ищеца е
възникнала правото да получи застрахователно обезщетение.
Основният спорен момент в
производството е въпросът относно размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
По
смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ (идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ
/отм./) при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС,
обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: Решение
№ 6/ 02.02.2011 г. по т. д. № 293/ 2010 г. на ВКС, I т. о.; Решение
№ 206/ 03.09.2013г. по т. д. № 107/ 2011 г. на ВКС, II т. о.; Решение
№ 79/ 02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/ 2009
г., I т. о.; Решение № 235/ 27.12.2013 г. по т. д. №
1586/ 2013 г. на ВКС, II т. о.; Решение
№ 115/ 09.07.2009 г. по т. д. № 627/ 2008 г. на ВКС, II т. о., Решение
№ 209/ 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/ 2010 г., II т. о., както и в
определение № 156/ 27.03.2015 г. по т. д. № 1667/ 2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай.
Последователна
е практиката на ВКС, съобразно която на застрахования се следва обезщетение в
размер на действителната/ възстановителната
стойност на автомобил, а не обезщетение съобразно методиката на застрахователя.
Следователно размера на дължимото обезщетение следва да бъде определен по
средни пазарни цени за части и труд, необходими за възстановяване на
автомобила.
В
конкретната хипотеза, увредените части са експлоатирани около 20 години, като
не
са представени доказателства за извършен ремонт на лекия автомобил, включително и в специализиран сервиз.
Ето защо, относно предната броня, смяната с нови алтернативни представлява
възстановяване от същия вид и качество.
От друга страна, съобразно изложеното от вещото лице в съдебно заседание,
увредениият фар е бил оригинален, като обичайната практика е двата фара да са
от едни и същи марка и вид.
В тази връзка, следва да вземе предвид цената за оригинална част, защото
именно такава е бил увредения фар.
До колкото, не са представени доказателства (а и липсват наведени
твърдения) за извършен ремонт с специализиран сервиз, притежаващ сертификат за качество 9001:2008, то при определяне на дължимото
обезщетение следва да бъде взета в предвид средната цена между сертифициран и
несертифицират сервиз.
В настоящата хипотеза, от заключението на вещото лице по съдебно –
автотехническата експертиза, което се кредитира от съда като всестранно,
компетентно и обективно изготвено, неоспорено от страните, се установява, че
цената за алтернативни части, които следва да бъдат вложени при ремонта на
предната броня е 15.00 лв., цената за нов оригинален фар е 1153.00 лв., а
средната цена на труда, между сертифициран и несертифициран сервиз е 225.40 лв.
(/128.80+322/ : 2).
Следователно, общата стойност на дължимото обезщетение от застрахователя
обезщетение е 1393.40 лв.
При определяне на конкретната стойност, заплатената от застрахователя сума
от 72.00 лева не следва да приспадана, до колкото макар и за един и същ детайл,
касае са за две самостоятелни щети, заведени поради настъпили различни
застрахователни събития. Видно от опис-протокола по щета № ********** ремонта
не касае боядисване на детайла, а други дейности.
Наличието на предходно увреждане не е основание за редуциране или отказ за
изплащане на обезщетение. Съобразно поясненията на експерта в съдебно
заседание, двете увреждания макар и да са върху един и същ детайл, се намират в
различни части на предната броня, като за отстраняването на всяко едно от тях е
необходимо цялостно боядисване на детайла. При наличното увреждане,
застрахователят дължи обезщетение, равняващо се на необходимата сума за ремонт
на целия детайл, предвид което наличието на предходното увреждане се явява ирелевантно.
В настоящата хипотеза, .клауза на чл. 5, ал. 5 ОУ също не намира приложение
в отношенията между страните. Същата изключва отговорността на застрахователя за
щети по МПС, констатирани при сключване на застрахователния договор. Този извод
се налага, с оглед липсата на данни да осъществяване на изискването на второто
изречение от същата клауза - за представяне на МПС за оглед след отстраняване
на щетите. Още повече, че в случая експертът е категоричен в извода си за
различие между двете щети. Застрахователят дължи обезщетение равно на размера
на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие съобразно чл. 386,
ал. 2 КЗ, което в случая се изразява в стойността на боядисването на целия
детайл.
От общо дължимото обезщетение на ищеца обезщетение съдът намира, че следва
да бъдат приспаднати вече заплатеното по щета № * обезщетение в размер на 291.88
лева, а също присъдените с предходното съдебно решение 100.00 лева, или
дължимият от застрахователя остатък е в размер на 1001.52 лева.
По
изложените съображения, се налага извода, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен съобразно заявения размер от 100.00 лв., на основание чл. 386, ал. 1, вр. с. чл.
405, ал. 1 КЗ.
На основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция за присъждане на
обезщетение за забава върху горепосочената главница, за периода от датата на
предявяване на иска – 21.12.2018 год. до окончателното изплащане на вземането.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 610.00 лева, представляваща извършени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО Е.” АД, ЕИК:*, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на С.Т.С., ЕГН **********, с адрес:
***, сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща част от дължимо обезщетение,
цялото в размер на 1326.42 лв., претендирано за причинени на ищеца имуществени
вреди, настъпили по лек автомобил *, в резултат на застрахователно събитие -
ПТП, настъпило на 26.03.2018 год. в гр. Варна, представляващи покрит от Договор
за застраховка „*” на МПС, обективиран в полица № * год. риск, ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 21.12.2018
год. до окончателното плащане на вземането, , на основание чл. 386, ал. 1, вр.
с чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.” АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***,
да заплати на С.Т.С., ЕГН **********, с адрес:
***,
сумата от 610.00 (шестстотин
и десет) лева,
представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: