№ 4934
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М.а Христова
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от М.а Христова Гражданско дело №
20231100106544 по описа за 2023 година
Предявен е иск от ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу С. Р. Р., за присъждане на сумата
100000,00лв. частично от 200000,00лв., представляващо регресно вземане дължимо след
изплащане на застрахователно обезщетение по повод застрахователно събитие
представляващо покрит риск по полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по
щета № **********/14,09,2018г. и въз основа влязло в сила Споразумение по НОХД №
13932/2018г. на СРС, в полза на З.П.А., като пострадал при ПТП настъпило на 22,02,2018г.,
причинено виновно от С. Р. Р., който при управление на технически неизправен – с износени
летни автомобилни гуми л.а. „Фиат“, модел „Улис“, с рег. № ********, движейки се с
несъобразена скорост, се качил на тротоара и ударил пешеходката З.П.А., след което се
ударил в стълб, с което причинил на последната тежки травматични увреждания, довели до
ампутация на долен крайник, ведно със законната лихва считано от предявяване на иска до
окончателното и изплащане.
Твърди, че виновен за ПТП съгласно установеното в споразумението е С. Р. Р., който
управлявал автомобила застрахован при ищцовото дружество със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ валидна към датата на ПТП технически неизправен, с износени
летни гуми и с превишена скорост предприел маневра ляв завой, напуснал пътното платно,
навлязъл на тротоара и реализирал сблъсък с пешеходката З.П.А.. Така причинил на
последната неимуществени вреди, което ищецът оценил на 200000,00лв. и изплатил на
същата застрахователно обезщетение в този размер.
Ответникът в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК не оспорва възникването на ПТП с белезите
му установени със споразумението, както и настъпилите за З.П.А. неимуществени вреди, за
които ищецът и е изплатил застрахователно обезщетение по щета в размер на 200000,00лв.
1
Оспорва механизма на ПТП с възражението, че към момента на настъпването му
управляваният от ответника автомобил е бил технически изправен, без износени летни гуми.
В евентуалност възразява, че износването на гумите не е техническа неизправност, която да
е възникнала по време на движение на л.а. и, че износването на гумите не е причинна за
настъпване на ПТП.
Оспорва иска по размер с възражението, че изплатеното обезщетение е прекомерно.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите
норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Съгласно влязлото в сила Споразумение по НОХД № 13932/2018г. на СРС С. Р. Р.
ЕГН: ********** се признава за виновен в това, че: на 22.02.2018г., около 11:07ч., в гр.
София, при управление на лек автомобил марка „Фиат", модел „Улис" с per.Nº ********, по
бул."Царица Иоанна", с посока на движение от бул. "Царица Йоанна" към бул. "Джавахарлал
Неру", в района на кристовището с бул." Луи Пастьор", предприел извършване на ляв завой
за навлизане на бул."Луи Пастьор" със скорост от 70 км./ч. и нарушил правилата за
движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата както следва: чл.
21, ал. 1 от ЗДвП (Изм. и доп. - ДВ, бр.43 от 2002г., в сила от 26.04.2002г., изм. - ДВ, бр.54 от
2010г., изм. и доп. - ДВ, бр.47 от 2012г.): „При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h:
...50 км/ч. за населено място за пътни превозни средства от категория В...“, като реализирал
ПТП с намиращата се на десния спрямо посоката на движение на автомобила тротоар
пешеходка З.П.А., ЕГН ********** и по непредпазливост й причинил тежка телесна
повреда по смисъла на чл. 128, ал. 2 от НК, изразяваща се в открито размачкване
/конквасация/ на дясната подбедрица с многофрагментно счупване на малкия пищял,
счупване на големия пищял, размачкване на меките тъкани на подбедрицата с прекъсване на
кръвоносните съдове на подбедрицата /предна и задна тибиална артерия и артерия
Интеросеа/, наложили извършване на ампутация на десния долен крайник над нивото на
колянната става, като нанесените увреждания реализират критериите на медико-
биологичният признак: ЗАГУБА НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК - престъпление по чл.
343, ал. 1, б. "Б", пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че отговорността на водача
С. Р. Р. на лек автомобил марка „Фиат", модел „Улис" с per.Nº ******** е била застрахована
със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, валидна
към датата на ПТП, както и, че при ответното дружество е образувана Щета №
**********/14,09,2018г., по която на пострадалата З.П.А. е изплатена сумата 200000,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените в резултат на ПТП
неимуществени вреди.
Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че до ответника е изпратена
2
регресна покана от ищеца, за възстановяване на сумата от 200025,00лв., платени на
пострадалия З.П.А. при ПТП. Няма данни да е получена.
Видно от Протокола за оглед на местопроизшествие от 22,02,2012г. на ОПП СДВР
София е отразено: „... автомобилът е намерен с неподходящи за сезона гуми, износени до
гладкост....", а пътното платно било с покритие: „…дребнозърнест асфалт, без неравности и
наклони“.
От заключението по приетата САТЕ се установява следното:
Причините за настъпване на процесното ПТП са от субективен характер и се дължат
изцяло на неправилните действия на водача на лек автомобил марка „Фиат", модел „Улис" с
per.Nº ********, който извършвал ляв завой с технически несъобразена скорост, която е била
над критичната, поради неправилната преценка на радиуса на завоя, съС.ие на пътната
настилка, атмосферните условия, техническото съС.ие на автомобила, сигналите на
светофара и пътната ситуация и не на последно място опита му като водач на 18 годишна
възраст.
Съгласно заключението, ако автомобила е управляван така, както е описано в
протокола за оглед: „... автомобилът е намерен с неподходящи за сезона гуми, износени до
гладкост....", без да е описано дали гумите са летни, зимни или всесезонни, износените гуми
при суха асфалтова настилка по-скоро са повлияли положително за ненарушаване на
напречната устойчивост на движението на автомобила със скорости около критичната за
завоя и е способствало за предотвратяване на страничното занасяне.
От техническа гледна точка гладките гуми имат по-добър коефициент на сцепление
при движение по суха асфалтова настилка, защото имат по голяма контактна площ с
настилката. Затова при автомобилни състезания на суха асфалтова настилка на
автомобилите се монтират гладки гуми -„слик" без шарки на протектора. Това в процесния
случай означава, че липсата на канали - шарки е подобрило условията за завиване наляво,
като коефициентът на сцепление е повишен с около 10 % . Шарките на протектора на гумите
имат значение, когато пътната настилка е мокра, защото отвеждат водата от контактното
петно на гумата с настилката, като наличието на шарки в протектора спомага за по-добро
сцепление.
При така установената съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ.
Регресното право на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите по чл. 500, ал. 1, и ал. 2 от КЗ, представлява право на
застрахователя да получи платеното на пострадалото, респ. увреденото лице обезщетение,
ако е осъществено на някое от предвидените в посочената разпоредба основания /в случая в
хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ/.
Възникването на това право се обуславя от установяването на три групи факти: 1)
породени права на увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл. 45, ал. 1
ЗЗД – т. е. вредите да са причинени от делинквента, чрез негово виновно и противоправно
3
поведение; 2) възникнало действително договорно правоотношение между делинквента и
ищеца по договор за "Гражданска отговорност" и заплащане от страна на застрахователя по
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на застрахователно обезщетение на
увреденото лице или на встъпилото в неговите права лице при настъпване на
застрахователно събитие и 3) делинквентът не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на
възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно
средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното
произшествие е възникнало в резултат на това.
Със Споразумение по НОХД № 13932/2018г. на СРС идентично с установеното със
заключението на вещото лице по приетата САТЕ, което съдът кредитира изцяло, като
обективно и компетентно дадено и съответстващо на останалите доказателства по делото се
установява, че причина за ПТП е управление на л.а. от ответника С. Р. Р. на л.а. с превишена,
несъобразена скорост.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК във вр. с чл. 383, ал. 1 НПК, влязлата в сила
присъда, съответно - одобреното от наказателния съд споразумение, имащо последиците на
влязла в сила присъда, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
Затова съдът въз основа споразумението и заключението по САТЕ приема за
установено, че причина за ПТП е нарушение от страна на ответника на правилата за
движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата както следва: чл.
21, ал. 1 от ЗДвП (Изм. и доп. - ДВ, бр.43 от 2002г., в сила от 26.04.2002г., изм. - ДВ, бр.54 от
2010г., изм. и доп. - ДВ, бр.47 от 2012г.): „При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h:
...50 км/ч. за населено място за пътни превозни средства от категория В...“, или причина е
управление на л.а. с превишена скорост.
Управлението на автомобил с непредназначени за условията на пътя, износени гуми е
техническа неизправност на автомобила и съставлява нарушение на правилата за движение
по пътищата установени в Закона за движение по пътищата и Правилник за прилагането му,
а именно: Чл. 139, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Закона за движение по пътищата - "(1) Движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: 1. технически изправни; 4. с гуми,
предназначени за зимни условия, или с гуми с дълбочина на протектора не по-малка или
равна на 4 мм през периода от 15 ноември до 1 март. ". Чл. 10, ал. 1, т. 9, б. "г" от Правилник
за прилагане на Закона за движение по пътищата - "(1) Моторното превозно средство или
тегленото от него ремарке е технически неизправно, ако има някоя от следните повреди или
неизправности: 9. по колелата и гумите: г) дълбочината на протекторния рисунък на гумите
на автомобилите и мотоциклетите е по-малка от 1, 6 мм". ПТП е настъпило през февруари,
2018г. или управлението му с износени до гладкост гуми към него момент съставлява
техническа неизправност и е в нарушение на цитираните законови и подзаконови
разпоредби. Ищецът обаче не е установил главно и пълно, съобразно правилата за
4
разпределение на доказателствената тежест, че управлението на технически неизправен
автомобил – с износени, неподходящи за сезона гуми е в причинно следствена връзка
настъпване на ПТП. Установено е, че причина за ПТП е превишената и несъобразена
скорост, а износените гуми при суха, равна асфалтова настилка, каквато безспорно и с
протокола за оглед се установява да е била налице към момента на ПТП, по-скоро са
повлияли положително за ненарушаване на напречната устойчивост на движението на
автомобила със скорости около критичната за завоя и е способствало за предотвратяване на
страничното занасяне. Няма как да се приеме и, че износването на гумите предвид
спецификата на достигане до това съС.ие на материалите, има характер на техническа
повреда на МПС възникнала по време на движение на автомобила, на която водачът не е
реагирал своевременно и взел мерки за отстраняването и, по смисъла начл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ.
Поради изложеното съдът намира, че ищецът не успя при условията на пълно и
главно доказване да установи наличието на специфичното изискване, обуславящо
възникване на правото на регрес, а именно че водачът на л. а. не е спрял и не е взел мерки за
отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното
превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното
произшествие е възникнало в резултат на това. Следователно искът е неоснователен и
подлежи на отхврляне.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със съдебен адрес:
гр.София, бул. „********, адв. М. Г., срещу С. Р. Р., ЕГН **********, чрез адв. С. Б. П. -
особен представител назначен от съда, за присъждане на сумата 100000,00 /сто хиляди/лв.
частично от 200000,00 /двеста хиляди/лв., представляващо регресно вземане дължимо след
изплащане на застрахователно обезщетение по повод застрахователно събитие
представляващо покрит риск по полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по
щета № **********/14,09,2018г. и въз основа влязло в сила Споразумение по НОХД №
13932/2018г. на СРС, в полза на З.П.А., като пострадал при ПТП настъпило на 22,02,2018г.,
причинено виновно от С. Р. Р., който при управление на л.а. „Фиат“, модел „Улис“, с рег. №
********, движейки се с несъобразена скорост, се качил на тротоара и ударил пешеходката
З.П.А., след което се ударил в стълб, с което причинил на последната тежки травматични
увреждания, довели до ампутация на долен крайник, ведно със законната лихва считано от
предявяване на иска до окончателното и изплащане, на основание чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5
6