Р
Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 26.06.2020 г.
Административен
съд – Кърджали, в публично съдебно заседание на двадесет и
девети май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Павлина
Петрова
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело №133/ 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197, ал.2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Орфей Текстил“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, подадена чрез процесуален представител, упълномощен от
управителя и едноличен собственик на капитала. Оспорва се Решение № 114/ 25.03.2020
г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ), на основание чл.121,
ал.1 от ДОПК, изх. № С200009-023-0000886/ 12.03.2020 г. на *** при ТД на НАП
Пловдив, офис Кърджали. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно
и постановено в противоречие с процесуалноправните и материалноправните
норми. Направено е искане то да се отмени. Претендират се деловодни разноски. В
съдебно заседание, редовно призован, не се представлява.
Ответникът –Директор на ТД на НАП – Пловдив, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощник, който дава мотивирано становище за
неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима, тъй като ПНПОМ е оспорено пред горестоящия в
йерархията на приходната администрация орган, който с решението си е потвърдил
ПНПОМ.Жалбата срещу това решение е подадена в преклузивния
7-дневен срок по чл.197, ал.2, изр.1-во от ДОПК.
При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Решението е издадено
от компетентен административен орган съгласно разпоредбата на чл.197, ал.2 от ДОПК – директор на компетентната териториална дирекция на НАП – Пловдив, във
връзка с чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК предвид седалището на търговското дружество –
жалбоподател.
С ПНПОМ, на основание
чл.121, ал.1 от ДОПК, изх. № С200009-023-0000886/ 12.03.2020 г. на *** при ТД
на НАП Пловдив, офис Кърджали по мотивирано искане на *** в ТД на НАП –
Пловдив, във връзка с ревизия, възложена със ЗВР, № ***/ *** г., е наложен
запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи
в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени
за доверително управление на „Орфей Текстил“ ЕООД в ОББ за сумата от *** лв. В
ПНПОМ е посочено, че съобразно мотивите в искането за налагане на ПОМ
вследствие на извършваната ревизия ще се установят задължения в особено големи
размери. Отразено е, че въпреки изискани справки за притежавано имущество от
лицето, същото не ги е представило. При извършена проверка в наличните ИС/
регистрите на НАП е установено, че „Орфей Текстил“ ЕООД притежава банкови
сметки в ОББ АД. В ПНПОМ е изложен мотив, че може да се направи извод, че размера
на активите е доста по-малък по стойност от предполагаемия размер на
задълженията, както и, че ще бъде затруднено събирането на задълженията, като
предложената за обезпечение мярка – запор върху банкови сметки, се явява
възможност да бъде обезпечен предполагаемия размер на задължението, като по
този начин се гарантира интереса на публичния взискател,
не се възпрепятства или спира дейността на ревизираното лице и е имущество,
което може да послужи за погасяване на задължения при евентуално бъдещо
неизпълнение на установените задължения.
В Искане за
предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ, №
Р-16000919006206-039-002/ 10.03.2020 г.
на ***, ръководител на ревизия, са посочени следните обстоятелства, налагащи
предприемане на мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще
бъдат установени в резултат на ревизия, възложена със ЗВР, № ***/ *** г.: Лицето декларира ВОД за *** с VIN № *** за данъчните
периоди: месец август 2019 г. и месец септември 2019 г. Представени са
декларации за получена стока към всяка фактура от италианския контрагент, които
не съдържат всички задължителни реквизити съгласно ППЗДДС. От страна на „Орфей Текстил” ЕООД са
представени международни товарителници, на които няма данни за мястото на
товарене на стоките, а само място на разтоварване на стоката. Видно от
установените факти и обстоятелства дружеството не разполага с документ,
доказващ транспортирането на стоката от територията на страната до територията
на ***. До настоящия момент няма и получени плащания за декларираните ВОД.
Режимът, установен за ВОД, не е приложим, от което следва, че са реализирани
приходи на територията на страната. В Искането е посочено, че дружеството не
притежава активи.
В оспореното решение
на директора на ТД на НАП Пловдив административният орган е приел, че в рамките
на производството по издаване на постановлението за предварително обезпечаване,
чрез налагане на съответните мерки, не са допуснати нарушения и компетентният
публичен изпълнител извършва преценка дали действително ще бъде невъзможно,
респективно затруднено събирането на публичните задължения, като при
съобразяване на условията по чл. 121, ал. 3 ДОПК има правомощието да наложи
обезпечението и преценката за евентуална затрудненост на събирането на
задълженията е в негова дискреционна власт. Посочено
е, че в случая са налице предпоставки за издаване на ПНПОМ – установена
обезпечителна нужда и вероятна основателност на установяването на публични
задължения. Изтъкнато е, че предвид размера на предполагаемите публични
задължения и при условие, че лицето не разполага с активи, движимо и недвижимо
имущество, може да се предполага затрудненост на тяхното събиране. Запорът е
наложен до размера на очакваното публично задължение, което предстои да бъде
установено, поради което ПНПОМ е законосъобразно и по отношение изискването за
съразмерност. В административния акт на горестоящия административен орган е посочено, че „Орфей
Текстил” ЕООД има непогасени публични задължения в общ размер на ***
лв. Отразена е възможността по чл. 229 ДОПК и е прието да липсват основания за
отмяна по смисъла на чл. 197, ал. 3 от ДОПК.
При така установената фактическа обстановка
АС – Кърджали приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения: Съгласно
чл. 121, ал. 1 от ДОПК: В хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт
органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител
налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които
събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни. Терминът "може" сочи на
възможност, която при осъществяване следва да е обоснована с целта на мерките в
съответствие с фактите и обстоятелствата по случая.
Разпоредба на чл. 121 от ДОПК в процесуален
аспект регламентира реда за налагане на обезпечителната мярка и този ред
формално е спазен, предвид наличието на висящо ревизионно производство – към
момента на отправяне на искането от 10.03.2020 г. от орган по приходите,
извършващ ревизията.
Процесната обезпечителна мярка
е наложена на основание разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК, регламентираща
случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки на неустановено по
размер, или установено по размер, но неизискуемо публично задължение – в хода
на възложено и неприключило ревизионно производство и преди издаване на
ревизионния акт, когато конкретния размер на публичните задължения все още не е
окончателно установен. В този случай преценката за наличие на предпоставките по
чл. 121, ал. 1 от ДОПК се прави с оглед очаквания размер на задълженията, като
техния окончателен размер ще бъде определен при издаване на ревизионния акт,
като е възможно, с оглед събраните доказателства в хода на ревизионното
производство, да не се стигне до установяване на публични задължения. Тази
характеристика сочи привременния характер на предварителните обезпечителни
мерки, като предназначението им е да гарантират събирането на публичните
вземания, като се предотврати извършването на сделки и действия с имуществото
на длъжника, които биха осуетили събирането на задълженията за данъци и осигурителни
вноски, но при доказана обезпечителна нужда.
Мотивираното искане следва да сочи размер на
очакваното публично задължение, то определя и обхвата на налаганата мярка по
отношение на субекта, спрямо когото се налага – които изисквания са съобразени.
Наличието на искане с посочените реквизити обвързва компетентният орган по чл.
121, ал. 1 от ДОПК да разгледа и да се произнесе по него при посочените рамки,
както по отношение на субекта, така и относно размера на очакваните публични
задължения, и да прецени с оглед на тези данни, дали е на лице необходимост от
налагане на предварително обезпечение. Тоест, в рамките на производството по
издаване на постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки
публичният изпълнител извършва преценка дали действително ще бъде затруднено
или невъзможно събирането на публични вземания и при съобразяване на условията
по чл. 121, ал. 3 от ДОПК същият има правомощието да наложи обезпечителните
мерки.
В случая преценката в ПНПОМ от 12.03.2020 г.
е основана на установени в хода на ревизията факти, които не са оспорени от
жалбоподателя. По отношение констатацията за липса на активи (движимо и
недвижимо имущество), изтъкната от териториалния директор, не е направено
възражение с представяне на опровергаващи я доказателства. Поради това следва,
че видът на обезпечителната мярка е съответен на фактическата установеност за
имущественото състояние, което същевременно обосновава и преценката за
евентуално затруднение или невъзможност за събиране на публични вземания.
Нуждата да се обезпечи изпълнението на
конкретно публично вземане следва да бъде доказана и обоснована с конкретни
факти и обстоятелства, каквото именно е осъщественото дължимо поведение. След
като предварителното обезпечаване на вземанията е възможност, регламентирана с
конкретни предпоставки, при проявление на които следва целения резултат, то
ограничителната мярка трябва да бъде обоснована по начина, разписан в закона, а
не формално. В този смисъл, искането е основано на конкретни данни, непроменени
и неопровергани от оспорващото дружество, поради което следва да бъде прието,
че е мотивирано в достатъчна степен, съответстваща на фактическата установеност
към момента на предявяването му. За пълнота на изложението следва да се
добави, че дружеството разполага с възможност по реда на чл. 229 от ДОПК за
снабдяване с разрешение за неотложни плащания.
От изложеното следва, че жалбата като
неоснователна подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора в полза на ответника
се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ, във вр.
с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.197, ал.2, във връзка с чл.121, ал.2 от ДОПК, Съдът:
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на „Орфей
Текстил“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, срещу Решение № 114/ 25.03.2020 г. на директора на ТД на НАП –
Пловдив
Осъжда „Орфей Текстил“ ЕООД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на ТД на НАП –
Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв. (сто лева).
Решението не подлежи
на обжалване.
Съдия: