№ 384
гр. Кърджали, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20255140100686 по описа за 2025 година
Предявен е иск по чл. 49 ЗЗД на Г. М. М., ЕГН **********, действащ чрез своя баща
и законен представител М. Г. М., ЕГН **********, с адрес: ******* против Община
Кърджали, Буслстат 00235920, с адрес: гр. Кърджали, бул. „България“ № 41, представлявана
от ******* *******, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 000 (седем
хиляди) лева, ведно със законната лихва считано от 21.09.2024 г. до окончателното й
погасяване, представляваща обезщетение неимуществени вреди от увреждане на здравето,
вследствие от ухапване от безстопанствено куче, осъществено на 21.09.2024 г., в гр.
*******.
В исковата молба се твърди, че на 21.09.2024 г. детето Г. М. М. е нападнато и ухапано
от безстопанствено куче, докато играело пред своя дом, с адрес *******, като получило
наранявания на лявата предмишница. Твърди се, че възстановителният период е продължил
относително дълъг период от време, като с оглед възрастта на детето и здравословното му
състояние, се поддържа, че е нанесена сериозна психическа травма.
Ответникът Община Кърджали възразява за отхвърляне на иска, като оспорва
твърдените от ищеца факти, в т.ч. ухапването да е осъществено от безстопанствено куче.
Възразява по размера на обезщетеното, като твърди, че е прекомерен. Възразява, че община
Кърджали е предприела необходимите мерки за превенция и ограничаване на популацията
на бездомните кучета. Иска присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, в предметната
рамка на правния спор, приема, че предявеният иск е допустим и основателен в цялост, като
съображенията за това са следните:
1
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 49 ЗЗД присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от ухапване от бездомно куче.
Деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД е отговорност за чужди действия, която има
гаранционно-обезпечителна функция и е от обективен характер що се касае до възложителя
на работата, който не може да се освободи от отговорност, изхождайки от своето собствено
поведение. Отговорността е производна, като юридическите лица отговарят единствено при
условията на чл. 49 ЗЗД, тъй като тяхната дейност се осъществя не лично, а от лица, на които
е възложена определена работа. В тази връзка достатъчно е да се докаже, че вредата е
причинена от поведението на лица, на които ответникът е възложил определена работа.
Личността на делинквента е без правно значение, а за да бъде осъществен фактическият
състав на непозволеното увреждане е необходимо да е налице противоправно поведение,
изразяващо се действие или бездействие, от което да е настъпила вреда (вредоносен
резултат), като съществува причинно-следствена връзка между поведението и настъпилия
вредоносен резултат, както и вина, която се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. При деликтната
отговорност вината не съставлява субективно отношение, а се изразява в неполагане на
дължимата грижа, представляваща дължимото абстрактно поведение, което правените
субекти следва да съблюдават според конкретния случай.
Установява от приетите по делото писмени и гласни доказателства, че на 21.09.2024 г.
детето Г. М. М. е нападнато и ухапано от безстопанствено куче пред своя дом, с адрес
*******, като получило наранявания на лявата предмишница. Съдът изцяло кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели М. и К., които са логични и
последователни и напълно се подкрепят от писмените доказателства по делото и най-вече от
медицинските документи. Съдът категорично приема, че детето е ухапано от бездомно куче,
което се установява както от свидетелките показания, така и от представения по делото
снимков материал, на който е фотографирано въпросното куче.
Съдът намира, че ответната община носи отговорност за непозволено увреждане,
осъществено в хипотезата на противоправно бездействие. При бездействие, от което са
произтекли вреди, възниква отговорност за непозволено увреждане, ако делинквентът не е
предприел действията, които е бил длъжен да извърши. Обратно, ако действията са
осъществени с дължимата грижа, отговорност не възниква, дори и тези действия да не са
дали очаквания резултат. Държавните органи, в т.ч. общините, са длъжни да изпълняват
правомощията си, защото така те постигат целта на закона – добро управление на
съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона
действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя
дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа
и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение. В тази връзка
зaдължeниятa нa oбщините, cвъpзaни c oгpaничaвaнeтo нa пoпyлaциятa нa бeздoмнитe
ĸyчeтa и oпaзвaнeтo нa гpaждaнитe oт тexнитe нaпaдeния, са уредени в глава пета -
„Бeзcтoпaнcтвeни живoтни” от Закона за защита на животните/ ЗЗЖ/. Cпopeд чл. 40 ЗЗЖ
oбщинcĸитe cъвeти пpиeмaт пpoгpaмa зa изпълнeниe нa Haциoнaлнaтa пpoгpaмa зa
2
oвлaдявaнe пoпyлaциятa нa бeзcтoпaнcтвeнитe ĸyчeтa нa тepитopиятa нa Р. Б., пpиeтa oт М.
с., както и плaн зa дeйcтвиe нa cъoтвeтнaтa oбщинa, ĸaтo ĸмeтoвeтe нa oбщини opгaнизиpaт
изпълнeниeтo нa пpoгpaмaтa и плaнa. Cъглacнo чл. 41 ЗЗЖ opгaнитe нa мecтнaтa влacт
изгpaждaт пpиюти зa бeзcтoпaнcтвeни живoтни, ĸoитo ce cтoпaниcвaт oт oбщинитe, ĸaтo
зaдължeниe нa ĸмeтoвeтe нa oбщини e дa oтгoвapят зa пpиютитe и дa нacтaнявaт
бeзcтoпaнcтвeнитe живoтни в тяx. Според чл. 47, aл. 3 ЗЗЖ oбщинитe ca cpeд лицaтa, пoд
чийтo нaдзop и гpижи ca ĸyчeтaтa ĸaĸтo нa тepитopиятa нa пpиютитe, тaĸa и ĸoгaтo ce
нaмиpaт извън тяx, ĸaтo в чл. 50, т. 2 ЗЗЖ e ypeдeнo задължението на oбщинитe дa взeмaт
мepĸи зa пpeдoтвpaтявaнe нa aгpecивнo пoвeдeниe нa ĸyчeтaтa ĸъм xopa или живoтни.
В отговора на исковата молба ответната община сочи, че е предприела определени
действия и мерки по овладяване популацията на бездомните кучета. Съдът приема обаче, че
общината е в неизпълнение на вменените й по закон задължения. Това е така, тъй като за
община Кърджали няма изграден приют за бездомни кучета, от една страна, а от друга, за да
се приеме, че е оборена презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, то следва да бъде установено по
делото, че предприетите мерки са по същество ефективни, а ухапването представлява
изолиран случай. Направените от ответника доказателствения искания за разпит на
свидетели се явяват ненеобходими по изясняване фактическата страна на спора, тъй като по
делото са ангажирани писмени доказателства. Следва да се подчертае и това, че тезата, че
общината е изпълнила вменените й задължения по овладяване популацията на бездомните
кучета се опровергава и от самото естество на увреждането, тъй като става въпрос за
нападнато от куче дете, което се намирало пред своя дом, под родителски надзор, в светлата
част на деня.
Съдът намира за неоснователно възражението, че размерът на неимуществените
вреди е прекомерен.
Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, а според разясненията на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., понятието
справедливост не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва
да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
причинена в резултат на деликт телесна повреда е обусловено от съобразяване на указаните
в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. общи критерии - характер на увреждането; начин на
извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване
състоянието на здравето; възрастта на пострадалия, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. От значение са още моментът на настъпване на вредата, с
характерните за него конкретни икономически условия и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото.
Съдът приема, че справедливото обезщетение съответства по размер на исковата
претенция. Ищецът е дете и според чл. 14 от Конституцията на Р. Б. се ползва от засилена
закрила на държавата и обществото. Възстановителният период, що се касае до физическите
3
увреждания, е продължил около 20 дни, но ухапването е нанесло сериозна психическа
травма. Установено е по делото, че ищецът страда от *******. Ухапването е нанесло
допълнителен стрес и притеснения, в по-висок интензитет от стандартните такива. Ищецът
развил страх от кучета, а шокът от ухапването е довел нощни бълнувания и неспокоен съд.
Именно младата възраст на ищеца и неговото здравословно състояние, съпроводено със
страх от отключване на *******, сочат на извод за присъждане на по-високо обезщетение.
Естеството на увреждането на здравето е водещо при формиране на изводите относно
размера на обезщетението. В тази връзка следва да се отбележи, че с решение № 368 от
18.11.2015 г. по гр. д. № 2045/2015 г. на Върховен касационен съд, IV, г.о., за ухапване от
куче, осъществено през 2012 г., при идентични вреди - разкъсно-контузна рана и охлузване
на кожата, е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500 лева. Съдът,
като съобрази икономическите условия, елемент от който са и нивата на застрахователно
покритие и инфлационните процеси, с оглед общественото възприемане на справедливостта
на всеки отделен етап от развитието на обществото, и като взе предвид, че увреждането е
настъпило през месец септември 2024 г., т.е. при значително по-високи цени на стоките и
услугите в страната, в сравнение с 2012 г., намира, че сумата от 7 000 лева, с оглед
конкретния случай, е съответна на размера на по чл. 52 ЗЗД.
При този изход на делото ищецът има право на разноски в общ размер на 1660 лева,
съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, РС-Кърджали
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 ЗЗД, Община Кърджали, БУЛ № *********,
представлявана от ******* *******, с адрес: гр. Кърджали бул. „България“ № 41 да заплати
на Г. М. М., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител М. Г. М.,
ЕГН **********, с адрес: ******* сумата от 7000 (седем хиляди) лева, ведно със законната
лихва считано от 21.09.2024 г. до окончателното й погасяване, представляваща обезщетение
неимуществени вреди от увреждане на здравето, вследствие от ухапване от безстопанствено
куче, осъществено на 21.09.2024 г., в гр. *******.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Кърджали, БУЛ № *********,
представлявана от ******* *******, с адрес: гр. Кърджали бул. „България“ № 41 да заплати
на Г. М. М., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител М. Г. М.,
ЕГН **********, с адрес: ******* сумата от 1660 (хиляда шестстотин и шестдесет) лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5