№ 18368
гр. София, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. А.А
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110109314 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
С искова молба ищецът М. В. П. е предявила отрицателен установителен иск с правно
основание по чл. 439 ГПК против *********** за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника сума в размер на 820.32 лева - главница за потребена топлинна енергия
за периода от 01.07.2012 г. до 30.04.2014 г., както и сумата от 146.80 лева - мораторна лихва
за периода от 31.03.2012г. до 11.02.2015 г., за които е издаден изпълнителен лист от
23.07.2015 г. в полза на *********** по гр.д. № 18152/2015 г., по описа на СРС, 43 състав,
въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20178580401872 по описа на ЧСИ
*********, с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под № ****, поради погасяване на
вземанията по давност.
Ищецът- М. В. П., твърди, че въз основа на влязла в законна сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.04.2015 г. по гр.д. № 18152/2015 г.,
по описа на СРС, 43 състав, срещу ищеца е издаден изпълнителен лист на 23.07.2015 г. в
полза на ответника *********** за сумата от 820.32 лева, главница за потребена топлинна
енергия за периода от 01.07.2012 г. до 30.04.2014 г., както и за сумата от 146.80 лева -
мораторна лихва за периода от 31.03.2012г. до 11.02.2015 г. Излага, че въз основа на
издадения изпълнителен лист по молба на ответното дружество е образувано изпълнително
дело № 20178580401872 по описа на ЧСИ *********, с район на действие СГС, вписан в
КЧСИ под № ****, за събиране на посочените вземания. Твърди, че на 16.11.2017г. е
издадено съобщение с изх. № 62250/16.11.2017г. с което ищецът е уведомена за образуването
на изпълнителното дело, а на 22.05.2023г. е издадено съобщение за наложена възбрана с изх.
№ 13867 от 22.05.2023г. Посочва, че по изпълнителното дело няма удържани суми за
главница и лихва, както и че не са извършвани изпълнителни действия за период повече от
1
пет години от последното действие, прекъсващо давността, а именно – датата на влизането в
сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. Посочва, че след образуване на
изпълнителното дело поради неизвършване на изпълнителни действия с изтичането на
двугодишен срок на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК през 2019 г изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона. Поддържа, че процесните суми са
недължими, тъй като към датата на подаване на исковата молба претендираните по
отношение на ищеца вземания са погасни с изтичането на петгодишен давностен срок, който
е изтекъл към датата на сезиране на съда, но въпреки това ответникът претендира същите в
посоченото изпълнително производство. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който
оспорва предявения иск. Поддържа, че давността по отношение на процесните вземания не е
изтекла, като същата е прекъсната с образувано на изпълнителното дело на 31.08.2017 г., с
която на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, както и с
предприетите в хода на същото действия по изпълнение в срока по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
Посочва, че на 04.10.2017г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, на
17.02.2020г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, както и на 02.06.2023г. е
наложена възбрана върху притежаван от длъжника недвижим имот. Твърди, че на
16.01.2019г., на 08.12.2021г. и на 21.11.2023г. ответникът е депозирал молби с искане за
извършване на изпълнителни действия, във връзка които искания на взискателя за
извършване на изпълнителни действия, както и по инициатива на съдебния изпълнител, с
оглед възложените по реда на чл. 18 ЗЧСИ правомощия, са извършени множество
изпълнителни действия. Поддържа, че процесното вземането е определено по основание и
размер с влязла в сила заповед за изпълнение, поради което по отношение на същото е
приложима петгодишната погасителна давност по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като
влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение. Поддържа, че по отношение на прекъсването на давностния срок
не е въведено законово разграничение между последиците от изпълнителните действията,
извършени от съдебния изпълнител и тези, възложени му от взискателя по реда на чл. 18
ЗЧСИ. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
Съгласно приетия по делото изпълнителен лист от 23.07.2015г. по ч.гр.д. №
18152/2015г. по описа на СРС, 43 състав, издаден въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 20.04.2015г., е разпоредено ищцата да плати на ответника
сумата от 820.32лв., ведно със законна лихва от 01.04.2015г. до изплащането, както и лихва в
размер на 146.8лв. и 110.69лв. разноски по делото.
От приобщеното заверено копие на изпълнително дело № 20178580401872 по описа на
2
ЧСИ *********, рег. № **** на КЧСИ, се установява, че същото е образувано въз основа на
издадения ИЛ от 23.07.2015г. по молба на ответника от 31.08.2017г. С молбата е възложено
по чл.18 ЗЧСИ определяне начина на изпълнението. След образуване на изпълнителното
дело са извършвани редица изпълнителни действия, както следва: на 25.07.2017г. са
наложени запори на банкови сметки (л.95), с молба от 16.01.2019г. ответникът е поискал
извършване на изпълнителни действия (л.143), на 01.02.2020г. са наложени запори на
банкови сметки (л.182), с молба от 08.12.2021г. ответникът е поискал извършване на
изпълнителни действия (л.225), на 22.05.2023г. е наложен запор върху дружествените дялово
на ищцата (л.236), на 22.05.2023г. е наложена възбрана (л.261), с молба от 21.11.2023г.
ответникът е поискал извършване на изпълнителни действия (л.280).
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК.
Предмет на иска е оспорване за недължимост на вземането, основано на обстоятелства,
настъпили след приключване на съдебното дирене. Заявените обстоятелства са, че след
издаване на изпълнителния лист срещу ищеца е изтекла предвидената в закона погасителна
давност, през който период не били извършвани действия по спиране и прекъсване на
давността. Предвид това, че е предявен отрицателен установителен иск, при разпределение
на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже, че
разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи на принудително изпълнение,
вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията
погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, поради което и с оглед чл.117, ал.2 ЗЗД приложимата давност е общата 5г.
давност за вземанията (така и Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1772/2021г. по описа на
ВКС , IV г.о.). В ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността
предприемането на конкретни изпълнителни действия (независимо дали прилагането им е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по
възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват давността – насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан, вкл. искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ (така
и Решение № 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о., ГК). От
приобщеното изпълнително дело се установява, че в хода на делото са извършвани
множество действия, които прекъсват давността, а именно: с налагане запор на банкови
сметки (25.07.2017г.), с поискване извършването на изпълнителни действия (16.01.2019г.), с
налагане запори на банкови сметки (01.02.2020г.), с поискване извършването на
изпълнителни действия (08.12.2021г.), с налагане запор върху дружествени дялов
(22.05.2023г.), с налагане на възбрана (22.05.2023г.) и с искане извършване на изпълнителни
3
действия (21.11.2023г.)., поради което не е налице твърдяното в исковата молба бездействие
в периода между 16.11.2017г. и 22.05.2023г., напротив, установява се предприемане на
изпълнителни действия, съответно искания за такива, които прекъсват давността. Оттук
съдът намира иска за неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 8, вр. ал.3 ГПК с право на разноски разполага ответникът,
който е претендирал такива, поради което следва да бъдат присъдени такива в минимален
размер (предвид материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото) в размер
на 100лв., която се дължи разделно от ищците.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. В. П., ЕГН: **********, *********, отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено, че не дължи
на ***********, ЕИК: *********, *********, сумите по изпълнителен лист от 23.07.2015г.
по ч.гр.д. № 18152/2015г. по описа на СРС, 43 състав, издаден въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.04.2015г., за сумата от 820.32лв., ведно със
законна лихва от 01.04.2015г. до изплащането, както и лихва в размер на 146.8лв., въз основа
на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20178580401872 по описа на
ЧСИ *********, рег. № **** на КЧСИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК М. В. П., ЕГН: **********,
*********, да заплати на ***********, ЕИК: *********, *********, разноски по делото в
размер на сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4