№ 207
гр. гр. Димитровград, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Теодора Г. Д.
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело
№ 20245610100997 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че с изпълнителен лист по ЧГД 644/2010 г.
на Районен съд - Димитровград е осъден да заплати на ответника следните
суми:олихвяема сума в размер на 18075.13 лева от 11.05.2010 г.,ведно със
законната лихва,която към дата 25.04.2024 г. е в размер на 26 338.63 лева и
неолихвяема сума в размер на 5 055.32 лева.За това задължение бил уведомен
с покана за доброволно изпълнение от 26.04.2024 г. по изп.дело 551/2024 г. по
описа на ЧСИ Самуил Реев с рег.№ 874 с район на действие Окръжен съд
Хасково.По делото заплащал суми до 2018 г. и след тази дата не били
извършвани никакви действия по изпълнителното дело.Установил,че делото е
било прекратено на 20.11.2023 г. на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК и през
2024г. отново е образувано от ответника,който претендира и да е
правоприемник ,респективно и преобретател на прехвърлено вземане против
него от няколко институции/Банка ДСК,ОТП Факторинг/.Твърди,че не дължи
никакви суми на ответника поради изтичане на давността на
вземането,респективно изтичане давността на изпълнителния титул.Видно
било и от изпълнителния лист става ясно,че той е издаден през 2010 г.
Независимо,че до 2018 г. заплащал,не била спазена административната
процедура за перемиране на делото и то е прекратено три години по-късно от
настъпилите условия за това през 2020 г.Образувано е новото дело през 2024
1
г.,като от датата на последното действие - 2018 г- са изминали повече от пет
години и през тези години липсва действие отстрана на взискателя, което да
прекъсва давността.Едновременно с това при образуване на новото дело е
приложен изпълнителния лист от 2010 г.което не трябвало да произведе
действие поради изтеклата давност. По отношение на прехвърляне на
вземането също имало факти,които оспорва и твърди,че е нарушена
процедурата по прехвърляне на вземането ,както и по уведомяването на
длъжника за това.Най-малкото от тези обстоятелства е,че през 2024 г.
длъжникът е уведомен за извършено прехвърляне на вземането през 2022
г.,без да се сочи от кого,и защо в този времеви отрязък са извършвани
действия по изпълнението излиза,че действията са извършвани при нарушена
процедура за уведомяване на извършено прехвърляне и по този начин всички
действия в този отрязък са нищожни. Всичко това му дава правно основание
от настоящата молба. Моли съда да постанови Решение,с което да признае по
отношение на ЕОС"МАТРИКС" ЕООД,с адрес гр.София,р.н „Витоша",
кв."Малинова долина",ул."Рачо Казанджията"№6,сграда МАТРИКС ТАУЪР
,етаж 6,с ЕИК *********,представлявано от Райна Иванова Миткова Тодорова
и Тихомир Иванов Вълчев-управители,че не дължи следните суми: частичен
иск за сумата от 1000 лева от олихвяема сума в размер на 18075.13 лева от
11.05.2010 г.,ведно със законната лихва, която към дата 25.04.2024 г. е в размер
на 26 338.63 лева и неолихвяема сума в размер на 5 055.32 лева.Предявява
частичен иск за сумата от 1000 лева от олихвяемата сума в размер на 18075.13
лева.Претендира за разноски по делото.
Депозиран е отговор от ответника в срок, чрез процесуален представител,
в който се твърди следното: Предявен е иск с правно основание чл.439 от
ГПК, с който ищцовата страна моли съда да приеме за установено, че не
дължи на „ЕОС Матрикс" ЕООД вземането по изпълнителен лист от, издаден
по ЧГД № 644/2010 по описа на PC Димитровград, въз основа на който е
образувано изп.дело № 551/2024 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, per № 874,
поради погасяването по давност. Оспорва така предявения иск по основание и
размер, като счита същия за неоснователен и недоказан. Поради неизпълнение
на поетите задължения по Договор за Personal loan от 29.08.2007 г., сключен с
„Банка ДСК" ЕАД, е инициирано заповедно производство бил издаден
изпълнителен лист ЧГД № 644/2010 по описа на PC Димитровград въз основа,
на който първоначално е образувано изпълнително дело N 5/2011 по описа на
2
ДСИ към PC Димитровград, след прекратяването на което и в
законоустановения давностен срок е образувано изп.дело № 551/2024 по описа
на ЧСИ Самуил Пеев, per № 874. В процесния случай, следвало да се има
предвид, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по
образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания
не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е
обявено за загубило сила ППВС N s 3/1980 г, Тълкувателно решение N 9 3 от
28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, В тази връзка следва да
бъде отбелязано, че върху гърба на изпълнителния лист, има отбелязвания до
19.11.2018г. като съдебният изпълнител е посочил , че това е датата на
последното изп,действие - доказателства, за което прилага към настоящия
отовор. Тук следвало да бъде взето предвид, че делото е прекратено преди
постановяване на ТР N9 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по Тълкувателно дело N 9
2/2023 г. ОСГТК на ВКС,, съгласно което „Погасителната давност се прекъсва
от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция". В молбата за конституиране от м. 10.2022г, е посочен
способ за изпълнение, което по смисъла на горепосоченото тълкувателно
решение, е прекъснала давността. Също така, с Решение № 3/04.02.2022г. по
гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, в което е разгледано даденото с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС тълкуване по отношение
на валидните изпълнителни действия като действия за принудително събиране
на паричното притезание, предприети от съдебния изпълнител по редовна
молба за изпълнение. Редовна е молбата за изпълнение, в която взискателят е
посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника
(чл. 426, ал. 2 ГПК), включително когато първоначалната й нередовност е била
поправена в срок, както и молбата при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Приема се,
че действието на принудително изпълнение, предприето въз основа на
редовната молба, е валидно в смисъла на тълкувателния акт и прекъсва
погасителната давност за паричното притезание, съгласно чл. 116, б. “в” ЗЗД.
Основанието по чл. 116, б. "в” ЗЗД не изисква изпълнителните действия да са
част от изпълнителен способ, приключил с осребряване на имуществото на
длъжника преди настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито трети
лица да са придобили права поради запори и възбрани, наложени преди
перемпцията. Обявяването на допълнителни условия към това основание за
3
прекъсване на погасителната давност, които не произтичат от фактическия
състав на разпоредбата, неоправдано би ограничило приложното й поле и би
било тълкуване contra legem. Ето защо, новообразуваното изп.дело №
551/2024 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, per Ns 874 е образувано преди
изтичане на 5-годишния давностен срок. Още с молбата за образуване са
поискани изп.действия, за които са заплатени и съответните авансови такси,
като в хода на процеса са предприемани множество действия, доказателства,
за което се намират в кориците на изп.дело. За правилното изчисляване на
давностния срок, следва да бъде взето предвид и удължаването на
давностните срокове със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение (ДВ, бр. 28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.).
Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до отмяна на
извънредното положение спират да текат давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичването на които се погасяват или
прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с
изключение на сроковете no НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за
здравето обн, в ДВ, 6р. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време
на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичване на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. На
следващо място, съгласно чл, 116, б. „в*1, давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение. В процесния случай
не била изтекла предвидената в чл. 110 ЗЗД вр. чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишна
погасителна давност за процесиите вземания, обективирани в процесния
изпълнителен лист. Следва да се има предвид, че перемцията е без правно
значение за давността, като общото между двата правни института е, че едни и
същи фактите могат да имат значение както за перемцията, така и за
давността, (така решение № 50118 от 11.10.2023 г., постановено по гр.д. №
3802/2021 г. на ВКС, IV Г.О.). Не на последно място, съобразно
господстващото становище в правната теория и задължителната съдебна
практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а
на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да
съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но
възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му
4
изпълнение чл. 118 ЗЗД. Давността не погасява самото вземане, тъй като с
изтичането на определения период от време законодателят овързва друга
правна последица, а именно невъзможността едно вземане да бъде
осъществено от кредитора по принудителен ред спрямо длъжника.
Възражението за изтекла погасителна давност следователно не сезира съда с
искане за произнасяне по въпроса за съществуването на вземането, поради
което когато длъжникът се позовава на давност предметът на предявения иск
не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването
или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки
евентуалните прекъсвания и спирания на давността. Така Определение № 318
от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г, III г. о., ГК. Тъй като
материалното право на кредитора продължава да съществува дори и след
изтичането на давностния срок, съдът не би могъл да установи в диспозитива
по един отрицателен установителен иск, че длъжникът не дължи, след като
той продължава да дължи и може да изпълни доброволно. Искът за
признаване на установено, че ищеца не дължи на представляваното от мен
дружество процесиите суми, тоест че не съществува вземане за сумите, е
недопустим и неоснователен, защото дори да са настъпи последиците на
погасителната давност, вземането продължава да съществува, но е придобило
едно ново качество - естествено вземане. Разбирането, че след погасяването по
давност кредиторът губи субективното си право на вземане, а длъжникът „не
дължи“, категорично противоречи на нормативната уредба на института на
погасителната давност. По отношение на твърденията, че е нарушена
процедурата за прехвърляне на вземането и липсата на уведомяване, същите
са неоснователни .Не се посочва, в кое се изразява порочността на
извършеното прехвърляне, но следва да бъде взето предвид че ищецът не е
страна по договора за цесия, поради което и последиците биха се отразили
единствено в отношенията между цедент и цесионер. На следващо място,
съгласно чл. 99, ал. 4 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземания не е
елемент от фактическия състав на договора за цесия, а има отношение
единствено към противопоставимостта на договора спрямо длъжника и трети
лица. Съобщаването по чл.99, ал.4 от ЗЗД има за цел да създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и
ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му спрямо лице, което е
5
легитимирано по смисъла на закона.
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК във връзка с
чл.439, ал.1 ГПК.
След приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа и правна
страна: От наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът
квалифицира правно предявения иск по чл.439 от ГПК – отрицателен
установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че не
дължи на ответника процесната парична сума, частичен иск за сумата от 1000
лева от олихвяема сума в размер на 18075.13 лева. Предявява частичен иск за
сумата от 1000 лева от олихвяемата сума в размер на 18075.13 лева, за които
суми е образувано изпълнително дело 551/2024г. по описа на ЧСИ № 874—
САМУИЛ ПЕЕВ, район на действие ОС Хасково, образувано въз основа на
изпълнителен лист издаден по ч.г.д. 644/2010 г. по описа на РС Димитровград,
поради изтекла погасителна давност.
Видно от приетите писмени доказателства /Покана за доброволно изпълнение
от ЧСИ Самуил Пеев по ИД №20248740400551 изпратена до К. Г. Б.;
Изпълнителен лист от 13.05.2010 г. издаден от Районен съд Димитровград;
документ за връчване на уведомление за извършено прехвърляне;
уведомление за извършено прехвърляне на вземания с изх.№МА
00021427/12.10.2022 г.; Разписка с №0200022391354323 от 19.06.2024 г.; 3 бр.
листи преписи за платени суми по ИД. ПРИЕМА като доказателства по делото
представените с писмо изх. №3258/13.05.2025 г. от ДСИ с-я С. при Районен
съд Димитровград копие на ИД №5 от 2011 г. по описа на ДСИ при Районен
съд Димитровград, както и представено с писмо вх.№4465/19.05.2025г. с което
същият изпраща за послужване заверено копие на ИД №20248740400551 по
описа на ЧСИ Самуил Пеев/ се установи, че е било инициирано заповедно
производство и е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 644/2010 по описа на
PC Димитровград, въз основа на който е образувано изпълнително дело N
5/2011 по описа на ДСИ към PC Димитровград, след прекратяването на което
е образувано изп.дело № 551/2024 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, per № 874.
Още с молбата за образуване са поискани изп.действия, за които са заплатени
и съответните авансови такси, като в хода на са предприемани множество
действия, доказателства, за което се намират в кориците на изп.дело. В
6
исковата молба се твърди, че към датата на предявяване на настоящата
исковата молба е изтекъл период от време в продължение на повече от пет
години, през който няма законосъобразно предприети изпълнителни действия
по изпълнителното дело срещу ищеца и други настъпили факти, които да са
прекъснали давностния срок на вземането смисъла на чп. 116 от 33Д, като
последващите изпълнителни действия, са без правно значение, вследствие на
което е изтекъл петгодишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД и вземането се
е погасило по давност. Срещу Заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417
от ГПК, не е било подадено възражение от длъжника по реда на чл. 414 от
ГПК и същата е влязла в сила. Доколкото вземането е установено със заповед
за изпълнение, която не е оспорена и е влязла в сила, съгласно разпоредбата на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД, новата погасителна давност за принудителното
удовлетворяване на изпълняемото право в случая е петгодишна. За правилното
изчисление на течението на давността в случая, следва да се вземе предвид
също така, че въз основа на изпълнителния лист издаден по ч.гр.д.№
644/2010г. по описа на Районен съд—Димитровград, е било образувано
предходно изпълнително производство по изпълнително дело с № 5/2011г. по
описа на ДСИ С. при РС-Димитровград, като делото е било прекратено на дата
20.10.2023г. с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител.
Изпълнително дело № 551/2024г. по описа на ЧСИ С.Пеев е било образувано
на дата 24.4.2024г. След прекратяване на делото, въз основа на същия
изпълнителен лист, от страна на кредитора „ЕОС Матрикс ЕООД и на дата
24.4.24г. е била депозирана молба за образуване на ново изпълнително
производство срещу ищеца по изпълнително дело № 551/2024г. по описа на
ЧСИ Самуил Пеев, per.№ 874 при КЧСИ, район на действие ОС - Хасково. С
подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело на дата 24.4.24г.,
давността е била прекъсната, тъй като с молбата за образуване на
изпълнителното дело е било поискано предприемане на изпълнителни
действия в рамките на определени изпълнителни способи, да се наложат
запори върху банкови сметки и трудови възнаграждения на длъжника. Към
датата на образуване на предхождащото го изпълнително дело с № 5/2011г. по
описа на ЧСИ Самуил Пеев, per.№ 874 при КЧСИ, район на действие ОС -
Хасково, е било в сила Постановление на Пленума на Върховния съд на
Народна Република България № 3 от 18.11.1980г., където е изрично
постановено, че „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
7
процес относно принудителното осъществяване на вземането." Посоченото
Постановление гyби силата си от отмяната му, чрез даването на ВКС на ново
разрешение на правния въпрос, относно давността по 33Д. Новото
разрешение на правния въпрос се прилага от момента на постановяването му.
Следователно, новите постановки, обективирани в т.10 от ТР 2/2015г. на ВКС
започват да се прилагат от 26.06.2015г., занапред и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства. По въпроса прекъсва
ли се давността с образуване на изпълнително дело и тече ли тя докато трае
изпълнителния процес следва да бъдат съобразени както постановките на
Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. дело № 3/80 г. на Пленума на ВС, така
и тези на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на Тълкувателно решение № 3 от
28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК. Доколкото изпълнителното
производство по изпълнително дело с № 5/2011г. по описа на ДСИ Св.С. при
ДРС е било образувано и висящо при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г.,
давност в гореописаното изпълнително производство не е текла до
26.06.2015г. и е следвало да изтече на дата 26.06.2020г. След дата 26.06.2015г.
са били приложими постановките дадени в т.10 на Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. В същото е прието, че
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.
1 ЗЧСИ), каквито са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана. Съдът намира, че са неоснователни твърденията на ищеца, че след
посочения период не са се осъществили нови факти, които да са довели до
прекьсване на погасителната давност за вземането, тьй като по хода на същото
, както и по изпълнително дело № 551/2024г. по описа на ЧСИ Самуил Митков
Пеев, per.№ 874 са били поискани и предприемани изпълнителни действия в
рамките на определени изпълнителни способи, които са довели до прекъсване
на погасителната давност. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че върху
гърба на изпълнителния лист, има отбелязвания до 19.11.2018г. като
съдебният изпълнител е посочил , че това е датата на последното
изпълнително действие. Първоначалното изпълнително дело е прекратено
преди постановяване на ТР N9 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по Тълкувателно дело
8
N 9 2/2023 г. ОСГТК на ВКС,, съгласно което „Погасителната давност се
прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по
което е настъпила перемпция". В молбата за конституиране от м. 10.2022г, е
посочен способ за изпълнение, което по смисъла на горепосоченото
тълкувателно решение, е прекъснало давността. Отделно от това, с Решение
№ 3/04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, в което е разгледано
даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС
тълкуване по отношение на валидните изпълнителни действия като действия
за принудително събиране на паричното притезание, предприети от съдебния
изпълнител по редовна молба за изпълнение, безспорно е, че е редовна
молбата за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за
осребряване на имуществото на длъжника (чл. 426, ал. 2 ГПК), включително
когато първоначалната й нередовност е била поправена в срок, както и
молбата при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Приема се, че действието на
принудително изпълнение, предприето въз основа на редовната молба, е
валидно в смисъла на тълкувателния акт и прекъсва погасителната давност за
паричното притезание, съгласно чл. 116, б. “в” ЗЗД. Основанието по чл. 116, б.
"в” ЗЗД не изисква изпълнителните действия да са част от изпълнителен
способ, приключил с осребряване на имуществото на длъжника преди
настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито трети лица да са
придобили права поради запори и възбрани, наложени преди перемпцията. В
този смисъл новообразуваното изп.дело № 551/2024 по описа на ЧСИ Самуил
Пеев, per Ns 874 е образувано преди изтичане на 5-годишния давностен срок.
Още с молбата за образуване са поискани изп.действия, за които са заплатени
и съответните авансови такси, като в хода на процеса са предприемани
множество действия, доказателства, за което се намират в кориците на
изп.дело. За правилното изчисляване на давностния срок, следва да бъде взето
предвид и удължаването на давностните срокове със Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28.03.2020 г., в сила
от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020
г. до отмяна на извънредното положение спират да текат давностните и други
срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичването на които се погасяват
или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните
субекти, с изключение на сроковете no НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на
Закона за здравето обн, в ДВ, 6р. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да
9
текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичване на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен
вестник. На следващо място, съгласно чл, 116, б. „в“, давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение. В процесния случай
не е изтекла предвидената в чл. 110 ЗЗД вр. чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишна
погасителна давност за процесиите вземания, обективирани в процесния
изпълнителен лист.
Предвид изложените мотиви на съда, не следва да се приеме, че към
датата на подаване на исковата молба, петгодишнияr давностен срок е изтекъл,
вземането е погасено по давност и предявеният иск е основателен.В този
смисъл и исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна.
Относно възраженията на ищеца за липса на надлежно уведомяване за
извършеното прехвърляне на вземания, същите са неоснователни. Съгласно
чл.99, ал.3 ЗЗД прехвърлянето на вземания поражда действие спрямо
длъжника от деня, когато бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. Съдебната практика е единодушна относно това, че няма пречка
цесионерът да уведоми длъжника в качеството му на пълномощник на
цедента. Сочи се, че предвид разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД представителната
власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се определя
според това, което упълномощителят е изявил/чл. 39 от ЗЗД/ и не са
предвидени никакви изрични ограничения посредством повелителни правни
норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно по
силата на принципа за свободата на договарянето/чл. 9 от ЗЗД/ няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на
уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 от ЗЗД. Длъжникът може да се защити
срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска
доказателства за представителната власт на новия кредитор. В исковата молба
не се посочва, в кое се изразява порочността на извършеното прехвърляне, но
следва да бъде взето предвид че ищецът не е страна по договора за цесия,
поради което и последиците биха се отразили единствено в отношенията
между цедент и цесионер. На следващо място, съгласно чл. 99, ал. 4 от Закона
за задълженията и договорите /ЗЗД/, уведомяването на длъжника за
10
извършеното прехвърляне на вземания не е елемент от фактическия състав на
договора за цесия, а има отношение единствено към противопоставимостта на
договора спрямо длъжника и трети лица. Съобщаването по чл.99, ал.4 от ЗЗД
има за цел да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на
задълженията му спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на закона.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да отхвърли изцяло
така предявения отрицателен установителен иск по отношение на вземанията
по изпълнителния лист, поради изтекла погасителна давност.
По разноските.
Предвид крайния изход на делото следва да се присъдят на ответника
разноски в размер на 300 лева-юрисконсултско възнаграждение, които следва
да се заплатят от ищеца.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. Б. с ЕГН ********** от
гр.Д.,ул."Х.Г.Д."№ **-**-*, чрез адвокат 3орница Д. от АК-Варна, против
„ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК:*********, представлявано от Тихомир Вълчев и
Райна Миткова-Тодорова, в качеството им на управители, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
сумата от 1000 лева, която представлява частичен иск от главница в размер на
18075.13 лева, която представлява задължение по изпълнително дело №
551/2024 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев с per.№ 874 с район на действие —
Окръжен съд Хасково, образувано въз основа на изпълнителен лист от
13.5.2010 г. издаден по ч.г.д. 644/2010 г. по описа на РС Димитровград, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К. Г. Б. с ЕГН ********** от гр.Д.,ул."Х.Г.Д."№ **-**-*, да
заплати на „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК:*********, представлявано от
Тихомир Вълчев и Райна Миткова-Тодорова, в качеството им на управители,
сумата в размер на 300/триста/ лева –разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
11
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
12