№ 16606
гр. София, 14.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:...........
при участието на секретаря .................
като разгледа докладваното от ........... Гражданско дело № 20221110161947
по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. Р. П., ЕГН:
**********, адрес: ....................., срещу .............., седалище и адрес на
управление: .............., с която е предявен иск с правно основание чл. 405, ал. 1
КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3600,00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени щети на
собствения на ищеца лек автомобил .............., в резултат на злоумишлени
действия на трети лица, настъпили на 04.07.2022 г. в .................., ведно със
законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда– 15.11.2022
г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на лек автомобил
.............., за който била сключена с ответното дружество имуществена
застраховка „Каско“ на МПС със застрахователна полица № ..............., със
срок на действие от 30.11.2021 г. до 29.11.2022 г., при клауза 1 – всички
рискове. На 04.07.2022 г., следобяд, автомобилът бил управляван от .............,
която го паркирала на паркинга зад ............. и отишла на разходка. Към 20 ч.
на същия ден се върнала на паркинга и забелязала, че автомобилът е надран
от всички страни, а детайлът на предния капак е откъртен и захвърлен на
тревата. Незабавно се обадила на застрахователя, за да го уведоми за
случилото се, като служители на последния казали да изчака на място
идването на мобилна група. След това се обадила на тел. 112, свързали са я с
08. РУП, но било съобщено, че няма да изпратят екип на място, след като е
уведомила представител на застрахователя и последният ще констатира
случилото се. За случая била образувана пр. пр. № 338300/2022 г. на СРП. На
04.07.2022 г. било подадено уведомление за настъпило застрахователно
1
събитие и била образувана щета № .............. Застрахователят извършил оглед
на увреденият автомобил, в резултат на който били констатирани щетите по
него, които били отразени в опис-заключение по щета № ............. от
28.07.2022 г. Станалото ищецът определя като застрахователно събитие със
застрахованото превозно средство, в резултат на което той, като собственик, е
претърпял имуществени вреди в размер на 3600,00 лв., представляваща
стойността на ремонта за отстраняване на щетите по автомобила. Клауза 1 –
всички рискове, пораждала отговорността на ответното дружество да
обезщети ищеца за претърпените вреди по застрахованото МПС, вследствие и
на злоумишлени действия на трети лица. Ответникът изпратил до ищеца
нарочно писмо с изх. № ........... г., с което го уведомил, че отказва да заплати
застрахователното обезщетение с мотива, че когато автомобилът бил
предоставен за предварителен оглед на ................ г. е бил замърсен и при това
положение заснетият снимков материал удостоверявал единствено наличието
на автомобил в случай на кражба. В издадения талон била посочена
необходимост от допълнително заснемане след измиване, но това не било
направено преди настъпване на застрахователното събитие. Като
допълнителен аргумент било посочено, че съгласно чл. 10.1. от общите
условия, застрахователят не носи отговорност и не обезщетява щети и
липсващи части, констатирани по време на предварителния оглед, както и за
последиците от тях, до отстраняването и възстановяването им, а съгласно т.
17, застрахователният договор и всяко негово подновяване влизал в сила след
оглед и заснемане на предложеното застраховане. Ищецът счита този отказ за
неоснователен, тъй като цитираните точки от общите условия не били
относими за настоящия случай, т. е. не било налице нарушение или
неизпълнение на договорните задължения от негова страна. Настъпилото
застрахователно събитие ангажирало пряко отговорността на ответника-
застраховател да репарира вредите. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
............. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по
същата чрез ................ Процесуалният представител оспорва предявения иск
по основание и размер. Поддържа, че за застрахователя е било налице
основание за постановяване на отказ за заплащане на застрахователно
обезщетение във връзка с процесното събитие, поради неизпълнение от
страна на застрахования на задълженията му по застрахователния договор. В
тази връзка твърди, че ищецът не предоставил автомобила за оглед и
заснемане, след като в протокола за оглед от ................ г. било отбелязано, че
същият е мръсен и следва да бъде предоставен за повторно заснемане.
Отделно от това, на ................ г. автомобилът бил предоставен за оглед около
16:40 ч. при облачно време и при смрачаване. Тъй като условията, при които
автомобилът бил предоставен за оглед не били подходящи, на ищеца били
дадени указания да предостави автомобила за повторен оглед за установяване
на евентуални увреждания към датата на сключване на полицата, което до
2
датата на процесното събитие не било сторено. Предвид изложеното счита, че
ищецът не е изпълнил задължението си да предостави автомобила за повторен
оглед, посредством който да бъде установено фактическото му състояние,
което е значително за интереса на застрахователя по смисъла на чл. 408 КЗ и е
основание за последния да откаже да заплати обезщетение. Позовава се на т.
10 от общите условия, съгласно която застрахователният договор влиза в сила
в часа и деня, посочени в полицата за начало на застраховката, при условие,
че е платена застрахователната премия или първа вноска от нея (при
договорено разсрочено плащане) и са изпълнени изискванията за оглед и
заснемане. Оспорва иска и по основание, като твърди, че размерът му е
завишен и не отговоря на действителната стойност на вредите. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли иска. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът е редовно призован, представлява се от
адв. П., която поддържа исковата молба. Искането към съда е да уважи
предявения иск.
В съдебно заседание ответникът е редовно призован, представлява се от
................. който поддържа отговора на исковата молба. Поддържа, че за
застрахователя не е възникнало задължение за заплащане на застрахователно
обезщетение, тъй като застрахователният договор не е влязъл в сила, поради
непредоставяне на автомобила за повторен оглед. В тази връзка сочи, че при
сключване на застрахователния договор автомобилът бил предоставен за
оглед мръсен, поради което за застраховащият бил инструктиран да
предостави автомобила в чист вид за установяване на евентуални увреждания
към датата на сключване на договора. Впоследствие същият предоставил
автомобила в чист външен вид, но на 03.12. към 17 ч., когато вече било тъмно
и застраховащият е бил уведомен, че огледът не може да бъде осъществен по
обективни причини и следва да предостави автомобила за оглед трети път.
Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Прави възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване наличието на валидна застраховка „Каско“ за л. а. ...............
Наличието на сключен с ответника договор за застраховка „Каско” за
процесния лек автомобил се установява и от приложената по делото
застрахователна полица № .............../29.11.2021 г. Видно от съдържанието на
застрахователния договор срокът на валидност е от 00:00 ч. на 30.11.2021 г.
до 24:00 ч. на 29.11.2022 г., с лимит на отговорност 70 000,00 лв.
(застрахователна сума) и застрахователна премия в общ размер на 2947,40 лв.,
платима на четири вноски от по 731,85 лв., като застраховката покрива
рисковете по „Клауза 1“, Не е спорно между страните, че дължимите по
3
договора и падежирали вноски от застрахователната премия са платени от
застрахования.
В договора посочено, че застрахованият е получил подписан от
застрахователя общите условия, запознат е с тях и ги приема. Като писмено
доказателство по делото са приети приложимите към сключения
застрахователен договор общи условия, съгласно които „клауза 1“ включва
покритие по изброените рискове, сред които и злоумишлени действия на
трети лица, изразяващи се в заливане на МПС с химикали, киселини и/или
основи; действия, нарушаващи целостта и/или външния вид на МПС; палеж;
взривяване; цялостна кражба; грабеж; вандализъм в съответствие с отделни
текстове на Наказателния кодекс, включително и за повреди по намерено след
кражба МПС (т. 1.4.).
Видно от приложения по делото талон за оглед № R********** от
................ г. процесният автомобил бил предоставен за оглед от
застрахователя на ................ г. в 16:41 ч., като бележка от огледа е отбелязано,
че автомобилът е мръсен и следва допълнителен оглед след измиване.
Между страните липсва спор и за това, че въз основа на уведомление за
настъпило застрахователно събитие при ответника е била образувана щета №
............., по която на 04.07.2022 г. застрахователят е извършил опис на щетите
и на 28.07.2022 г. е съставил опис-заключение за нанесените на автомобила
щети и начина им на отстраняване, а именно: преден капак – за боядисване;
преден десен калник – за боядисване; преден ляв калник – за боядисване;
предна лява врата – за боядисване; предна дясна врата – за боядисване; заден
десен панел ТЕ – за боядисване; капак багажник – за боядисване; заден ляв
панел ТЕ – за боядисване.
Видно от приложения по делото опис на документите по щета №
.................. г. във връзка с процесната претенция застрахованият е представил
на застрахователя следните документи: на 04.07.2022 г. – уведомление за
настъпило застрахователно събитие по образец, полица в оригинал,
свидетелство за регистрация на МПС част I и II в оригинал, банкова сметка,
талон за маркиране на МПС в оригинал и талон за годишен технически
преглед на МПС в оригинал, а на 12.07.2022 г. – и декларация за начин на
обезщетяване и служебна бележка от МВР.
С писмо изх. № ........... г. ответното дружество е постановил отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение по образуваната щета, тъй като на
предварителния оглед на ................ г. автомобилът е бил замърсен, поради
което заснетият снимков материал удостоверявал единствено наличието на
автомобил в случай на кражба. В издадения талон била посочена
необходимост от допълнително заснемане след измиване, но това не било
направено преди настъпване на застрахователното събитие. Като
допълнителен аргумент е посочено, че съгласно чл. 10.1. от общите условия,
застрахователят не носи отговорност и не обезщетява щети и липсващи части,
констатирани по време на предварителния оглед, както и за последиците от
4
тях, до отстраняването и възстановяването им, а съгласно т. 17
застрахователният договор и всяко негово подновяване влизал в сила след
оглед и заснемане на предложеното застраховане.
Не се спори между страните, че за отстраняване на щетите по процесния
автомобил ищецът е заплатил сумата от 3600,00 лв., като това обстоятелство
се установява и от приложените по делото писмени доказателства.
От приетото заключение по допуснатата съдебно-автотехническата
експертиза, изготвено от вещото лице инж. Б. М., неоспорено от страните, се
установява, че в случая се касае за увреждане на лаковото покритие на 8 бр.
детайли по л. а. .............., като средната пазарна стойност на материалите и
труда за отремонтиране на процесния лек автомобил е в диапазона от 2200,00
лв. до 2800,00 лв. Съгласно заключението, щетите, причинени на процесния
автомобил, са в резултат на злоумишлени действия на трети лица. Съдът
кредитира заключението като обективно и компетентно изгответно.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством
разпита на ангажираните от ищеца свидетели .............. Свидетелят ...............
споделя, че през миналата година, средата на лятото (свидетелят е разпитан на
14.07.2023 г.) автомобилът на ищеца е бил надран от всички страни, щетите
били като от пирон и липсвала пластмасова част на въздухопровода на капака.
Сочи, че във времето, през което били нанесени щетите, автомобилът бил
управляван от бившата съпруга на ищеца.
Свидетелят .............. споделя, че на 4-ти юли 2022 г. е бил на гости на
ищеца, който черпел за рождения ден на майка си. Следобяда бившата
съпруга на ищеца взела автомобила му и казала, че заедно с децата ще отидат
на разходка в ............. На следващия ден ищецът му се обадил и се оплакал, че
целият автомобил е надран и му липсва една част отпред на капака.
Свидетелства, че е видял автомобила в деня преди бившата съпруга на ищеца
да го вземе и на следващия ден, когато отишъл да види какво се е случило.
Сочи, че автомобилът бил надран с нещо по-дълбоко от ключ и предполага,
че е с отвертка или някакъв друг подобен предмет, а отпред на капака имало
една пластмасова част – въздуховод, която липсвала цялата. Споделя, че няма
как да не се забележат щетите, колкото и мръсен да е автомобилът, тъй като
същите били дълбоки.
Съдът кредитира показанията на свидетелите в обсъдената им част като
обективни, последователни, логични и вътрешно непротиворечиви.
При горните фактически констатации съдът прави следните
правни изводи:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1
КЗ за заплащане на дължимо от застрахователя обезщетение по сключена
имуществена застраховка.
Съгласно чл. 343, ал.1, чл. 386, ал. 2, чл. 394 и чл. 405, ал.1 КЗ, с
договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу
заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на
5
предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования
застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество
вреди, което следва да е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност. За действителна
застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а
за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка – арг. от чл. 400 КЗ. Обезщетението следва да бъде
изплатено в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл.
108, ал. 1-3 или ал. 5 КЗ и започва да тече от деня, в който застрахованият е
изпълнил задълженията си по чл. 106 КЗ.
Следователно, предпоставките, които следва да са налице кумулативно,
за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ са: наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“; настъпване
на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява
покрит от застраховката риск; изпълнение на задълженията на застрахования
за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. В
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно тези предпоставки, както и
размера на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие.
При въведено от ответника възражение, че са налице основания за отказ
за изплащане на застрахователното обезщетение, респ. за намаляването му, в
негова тежест е да докаже фактите, на които основава възражението си.
В случая по делото се установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение между страните по имуществената застраховка „Каско“
относно процесното МПС, покриваща и риска злоумишлени действия на
трети лица, изразяващи се в действия, нарушаващи целостта и/или външния
вид на МПС. Действително в т. 10 и т. 17 от общите условия е предвидено,
че застрахователният договор влиза в сила след оглед и заснемане на
предложеното за застраховане (застраховано) МПС, но не може да бъде
споделено становището на ответника, че в случая застраховката покрива
единствено риска кражба на МПС, доколкото към датата на огледа
автомобилът бил замърсен и същия не бил предоставен за повторен оглед
след измиване въпреки указанията на застрахователя в тази насока. Това е
така, тъй като нито в застрахователния договор, нито в общите условия е
предвидена подобна хипотеза, а именно различен момент, от който се
покриват съответните застрахователни рискове.
От събраните по делото доказателства се установи, че в срока на
действие на процесния застрахователен договор е настъпило застрахователно
събитие, което е покрит риск по застраховката. Съгласно събраните по делото
6
гласните доказателства причинените на застрахования лек автомобил щети са
резултат от действия на трети лица, което обстоятелство се подкрепя и от
заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-
автотехническата експертиза.
Установи се изпълнението на съществените задължения на
застрахования, произтичащи от застрахователния договор и имащи
отношение към носенето на риска, като уведомяване на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие – в деня на настъпване на процесния
инцидент застрахователят е бил уведомен за същия, като увреденият
автомобил бил предоставен на застрахователя за оглед и опис на щетите.
От заключението по САТЕ се установи, че средната пазарна стойност на
материалите и труда за отремонтиране на процесния лек автомобил е в
диапазона от 2200,00 лв. до 2800,00 лв., като съдът на основание чл. 162 ГПК
приема, че размерът на настъпилата за собственика на застрахования
автомобил щета е 2500,00 лв.
Спорът между страните се концентрира върху това дали са налице
основания за отказ на ответника за заплащане на претендираното
застрахователно обезщетение. Застрахователят може да откаже изплащане на
обезщетение, ако са налице основания за освобождаването му от отговорност,
предвидени в закона или уговорени в застрахователния договор в границите
на признатата с чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне.
Предпоставките за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение
са посочени в разпоредбата на чл.408, ал.1 КЗ и се свеждат до: умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да
получи застрахователното обезщетение (т.1); умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице (т. 2); неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон
или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие (т.3); в други случаи, предвидени със закон (т. 4).
Такива други случаи са установени например при: 1) съзнателно необявяване
на съществени риска обстоятелства, които застрахователят поставил писмено
въпрос, съществували при сключването на застрахователния договор – чл.
363 КЗ; 2) съзнателно необявяване на съществени риска обстоятелства, които
при сключване на договора застрахователят поставил писмено въпрос и които
са настъпили след сключването на застрахователния договор – чл. 365 КЗ; 3)
неизпълнение на задължението на застрахования да вземе мерки предпазване
на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на
застрахователя и на компетентните органи отстраняване на източниците на
опасност причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави
проверки – чл. 395, ал. 3 и ал. 4 КЗ ; 4) неизпълнение на задължението на
застрахования да уведоми застрахователя настъпилото застрахователно
7
събитие в установените срокове с цел да попречи на застрахователя да
установи обстоятелствата, при които настъпило събитието, или ако
неизпълнението направило невъзможно установяването им от застрахователя
– чл. 403, ал. 4 КЗ. Характерно всички основания отказ е, че тяхното
законосъобразно приложение е обусловено от наличието на пряка причинно-
следствена връзка между неизпълнението на конкретното задължение на
застрахования и настъпването на застрахователното събитие, неговото
установяване от застрахователя, размера на вредите, респ. възможността да
бъдат предотвратени вредите от същото или техният размер да бъде намален.
Това изискване е изрично законово закрепено в хипотезите на чл. 363, ал.
4,чл. 395, ал. 4 и ал. 5 и чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, но се извежда по тълкувателен
път и за всички други хипотези. Доказването на причинната връзка е в тежест
на застрахователя, като същата не се презюмира, дори и в застрахователния
договор или общите условия към него да е предвидено друго, вкл. че при
конкретно неизпълнение застрахователят може да откаже плащане на
обезщетението.
В конкретния случай ответникът твърди, че е налице основание за отказ
за заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като при първоначалния
оглед процесният автомобил е бил замърсен, а ищецът не предоставил същия
за повторен оглед, въпреки изричните указания на застрахователя в тази
насока. Анализът на събраните по делото доказателства води до извода, че
отказът на застрахователя да плати застрахователното обезщетение е
неоснователен. Обстоятелствата, с които ответникът-застраховател в
процесния случай обосновава отказа си от изплащане на застрахователно
обезщетение по повод на застрахователното събитие, не се припокриват с
обективните и субективните елементи от фактическия състав на чл. 408, ал. 1,
т. 3 КЗ, на която разпоредба се позовава, тъй като не се установи по делото
наличието на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на
конкретното задължение на застрахования и настъпването на
застрахователното събитие, неговото установяване от застрахователя и
размера на вредите.
Поради това съдът намира, че не е налице основание по смисъла на чл.
408, ал. 1, т. 3 КЗ за отказ за плащане на застрахователно обезщетение, поради
което предявеният иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ е основателен и
следва да бъде уважен за сумата от 2500,00 лв., а за разликата над тази сума
до пълния предявен размер от 3600,00 лв. следва да бъде отхвърлен.
Като законна последица от уважаването на иска, следва да се присъди и
законната лихва върху главницата от постъпването на исковата молба в съда –
15.11.2022 г., до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, които
своевременно са направили искане за присъждане на такива.
Ищецът е сторил разноски в общ размер на 1344,00 лв., от които 144,00
8
лв. – държавна такса, 400,00 лв. – депозит за САТЕ и 800,00 лв. – адвокатско
възнаграждение. Минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение в случая възлиза на 660,00 лв. – чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, както и че по делото е проведено едно-единствено открито съдебно
заседание, намира възражението на ответника за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за основателно, поради
което последното следва да бъде редуцирано до сумата от 700,00 лв. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените от него разноски съразмерно с уважената част от иска, а
именно 863,89 лв.
Ответникът доказва разноски в размер на 200,00 лв. – депозит за САТЕ,
като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗЗП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП
съдът определи юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от
100,00 лв. От тях, с оглед отхвърлената част на иска и на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, ищецът следва да му заплати сумата от 91,67 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ............., ............., седалище и адрес на управление: ..............,
да заплати на П. Р. П. , ЕГН: **********, адрес: ....................., на основание
чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата от 2500,00 лв. представляваща застрахователно
обезщетение по застрахователна щета (претенция) № ............. за причинените
щети на собствения на ищеца лек автомобил .............., в резултат на
злоумишлени действия на трети лица, настъпили на 04.07.2022 г. в ..................,
ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда –
15.11.2022 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 3600,00 лв.
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ............., ............., седалище и адрес на управление: ..............,
да заплати на П. Р. П. , ЕГН: **********, адрес: ....................., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 863,89 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА П. Р. П. , ЕГН: **********, адрес: ....................., да заплати
на ............., ............., седалище и адрес на управление: .............., на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 91,67 лв. – разноски по делото.
Ответникът може да заплати присъдените в полза на ищеца суми по
следната банкова сметка, предоставена от ищеца:
..................
9
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10