Решение по дело №1857/2012 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1992
Дата: 8 октомври 2018 г. (в сила от 11 март 2021 г.)
Съдия: Диляна Господинова Господинова
Дело: 20121100901857
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 март 2012 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 08.10.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                       

СЪДИЯ:   ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

при секретаря Евдокия - М. Панайотова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1857 по описа на СГС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят - М.М., твърди, че е кредитор на ответника - „Л.г.р.“ АД, тъй като има вземания към него, които са възникнали като последица от развалянето на търговска сделка. Посочва, че на 14.09.2007 г. сключил с ответника предварителен договор за сключване на окончателен такъв за продажба на право на собственост върху недвижим имот, представляващ студио № 427, със застроена площ от 65, 55 кв.м., находящ се на четвърти жилищен етаж на сграда, която ще се изгради в поземлен имот с идентификатор № 02508.541.175 по кадастралната карта на гр. Балчик. По силата на тази сделка в тежест на ответника e възникнало задължение в срок до 30.09.2008 г. да предприеме действия за сключване на окончателен договор, с който да прехвърли на молителя правото на собственост върху уговорения недвижим имот. Твърди, че ответникът не е изпълнил това свое задължение нито на падежа, нито след това, поради което за него е възникнало правото да развали предварителния договор, което той направил като изпратил изявление в тази насока, връчено на ответника на 30.04.2009 г. Молителят посочва, че с оглед развалянето на договора в негова полза са възникнали парични вземания към дружеството „Л.г.р.“ АД за получаване на сума в размер на 11 970 евро, представляваща дадения по разваления договор задатък, който се дължи в двоен размер, както и на сума в размер на 2 569, 56 евро, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението на ответника да сключи окончателен договор, която е дължима съгласно чл. VI.6.2. вр. чл. 3.1. от договора от 14.09.2007 г. Ответникът не е изпълнил тези свои задължения нито на падежа, нито към настоящия момент. Молителят заявява, че „Л.г.р.“ АД не притежава активи, с които да може да изпълни изискуемите си парични задължения към кредиторите. Ето защо счита, че това дружество е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 ТЗ. Предвид изложеното, иска от съда да обяви неплатежоспособността на „Л.г.р.“ АД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Присъединеният кредитор – С.Й.Й., твърди, че е кредитор на ответника - „Л.г.р.“ АД, тъй като има вземания към него, които са възникнали като последица от развалянето на търговска сделка. Посочва, че на 31.07.2007 г. сключил с ответника предварителен договор за сключване на окончателен такъв за продажба на право на собственост върху недвижим имот, представляващ студио № 327, със застроена площ от 49, 80 кв.м., находящ се на трети етаж на сграда, която ще се изгради в поземлен имот с идентификатор № 02508.541.175 по кадастралната карта на гр. Балчик. По силата на тази сделка в тежест на ответника e възникнало задължение в срок до 30.09.2008 г. да предприеме действия за сключване на окончателен договор, с който да прехвърли на кредитора правото на собственост върху уговорения недвижим имот. Твърди, че ответникът не е изпълнил това свое задължение нито на падежа, нито след това, поради което за него е възникнало правото да развали предварителния договор, което той направил като изпратил изявление в тази насока. Кредиторът посочва, че с оглед допуснатото неизпълнение и развалянето на договора в негова полза са възникнали парични вземания към дружеството „Л.г.р.“ АД за получаване на сума в размер на 24 700 евро, представляваща платена авансово покупна цена, която подлежи на връщане, за получаване на сума в размер на 12 600 евро, представляваща разликата до двойния размер на дадения по разваления договор задатък, както и на сума в размер на 2 493, 40 евро, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението на ответника да сключи окончателен договор, която е дължима съгласно чл. VI.6.2. вр. чл. 3.1. от договора от 31.07.2007 г. Ответникът не е изпълнил тези свои задължения нито на падежа, нито към настоящия момент. Присъединеният кредитор заявява, че „Л.г.р.“ АД не притежава активи, с които да може да изпълни изискуемите си парични задължения към кредиторите. Ето защо счита, че това дружество е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 ТЗ. Предвид изложеното, иска от съда да обяви неплатежоспособността на „Л.г.р.“ АД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Присъединените кредитори – П. К.М.Х. и С.Х., твърдят, че са кредитори на ответника - „Л.г.р.“ АД, тъй като имат вземания към него, които са възникнали като последица от развалянето на тъговска сделка. Посочват, че на 21.08.2008 г. сключили с ответника предварителен договор за сключване на окончателен такъв за продажба на право на собственост върху недвижим имот, представляващ студио № 216, със застроена площ от 71, 44 кв.м., находящ се на втори етаж на сграда, която ще се изгради в поземлен имот с идентификатор № 02508.541.175 по кадастралната карта на гр. Балчик. По силата на тази сделка в тежест на ответника e възникнало задължение в срок до 31.08.2008 г. да предприеме действия за сключване на окончателен договор, с който да прехвърли на кредиторите правото на собственост върху уговорения недвижим имот. Твърдят, че ответникът не е изпълнил това свое задължение нито на падежа, нито след това, поради което за тях е възникнало правото да развалят предварителния договор, което те са направили като изпратили до него изявление в тази насока. Кредиторът посочва, че с оглед допуснатото неизпълнение и развалянето на договора в негова полза са възникнали парични вземания към дружеството „Л.г.р.“ АД за получаване на сумата от 60 000 евро, представляваща заплатена цена на студио 216, получена на отпаднало основание, сумата от 1 000 евро, представляваща дължим задатък по чл. 93, ал. 2 ЗЗД, законна лихва върху тези суми от 22.06.2009 г. до окончателното им изплащане. Възникването на тези задължения е установено с влязло в сила съдебно решение – решение от 26.03.2010 г., постановено по гр.д. №5971/ 2009 г. по описа на СГС. Ответникът не е изпълнил тези свои задължения нито на падежа, нито след влизане в сила на съдебното решение, нито към настоящия момент. Присъединените кредитори заявяват, че „Л.г.р.“ АД не притежава активи, с които да може да изпълни изискуемите си парични задължения към кредиторите. Ето защо счита, че това дружество е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 ТЗ. Предвид изложеното, иска от съда да обяви неплатежоспособността на „Л.г.р.“ АД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Присъединеният кредитор – М.Й., твърди, че е кредитор на ответника - „Л.г.р.“ АД, тъй като има вземания към него, които са възникнали като последица от развалянето на търговска сделка. Посочва, че на 11.08.2006 г. сключил с ответника предварителен договор за сключване на окончателен такъв за продажба на право на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № GfD503, находящ се на трети етаж на сграда, която ще се изгради в поземлен имот с идентификатор № 02508.541.175 по кадастралната карта на гр. Балчик. По силата на тази сделка в тежест на ответника e възникнало задължение в срок от 18 месеца от подписване на договора да завърши обекта и да го предаде на присъединения кредитор, както и да завърши целия комплекс в срок от 30 месеца от подпиване на договора. Сочи, че в изпълнение на сключения договор е заплатил на ответника авансово сума в размер на 63 123, 20 евро, представляваща уговорената покупна цена. Твърди, че ответникът не е изпълнил своето задължение за изграждане на уговорения имот и неговото прехвърляне на купувача като вместо това го е отчуждил на трето лице, с което е направил невъзможно сключването на окончателен договор за неговата продажба с присъединения кредитор. Посочва, че с оглед на това сумата от 63 123, 20 евро се явява получена от ответника на отпаднало основание и последният дължи да му я върне. Заявява, че в негова полза са възникнали и вземания за получаване на сума в размер на 1 893 евро, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението на ответника да завърши целия комплекс в срок, която е дължима съгласно чл. 6.2. вр. чл. 3.1. от договора от 11.08.2006 г., на сума в размер на 1 893 евро, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението на ответника да завърши обекта, предмет на договора в уговорения срок, която е дължима съгласно чл. 6.2. вр. чл. 3.2. от договора от 11.08.2006 г., на сума в размер на 1 893 евро, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението на ответника да прехвърли собствеността върху обекта, предмет на договора в уговорения срок, която е дължима съгласно чл. 6.2. вр. чл. 4.1.6. вр. чл. 3 от договора от 11.08.2006 г. Ответникът не е изпълнил тези свои задължения нито на падежа, нито към настоящия момент. Присъединеният кредитор заявява, че „Л.г.р.“ АД не притежава активи, с които да може да изпълни изискуемите си парични задължения към кредиторите. Ето защо счита, че това дружество е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 ТЗ. Предвид изложеното, иска от съда да обяви неплатежоспособността на „Л.г.р.“ АД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът - „Л.г.р.“ АД, оспорва подадените молби, с които се иска по отношение на него да бъде открито производство по несъстоятелност. Твърди, че молителят и присъединените кредитори не са негови кредитори по търговска сделка, тъй като всички вземания, с които те се легитимират като такива в производство произтичат от извъндоговорен факт – неоснователно обогатяване. С оглед на това и като се приложи нормата на чл. 608, ал. 1 ТЗ в редакцията към момента на образуване на производство по несъстоятелност счита, че трябва да се заключи, че молителят и присъединените кредитори не са легитимирани да подадат молба за откриване на производство по несъстоятелност. Посочва, че разполага с имущество, което е достатъчно за покриване на всички задължения без опасност от увреждане на интересите на кредиторите. Поради изложеното моли подадените молби за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на него да бъдат отхвърлени.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При тълкуване на разпоредбата на чл. 625 ТЗ, в която е посочено кои лица са легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност, във връзката и с нормата на чл. 608, ал. 1 ТЗ, в която са изброени задълженията, неизпълнението на които определя търговеца като неплатежоспособен, се налага изводът, че една от материално-правните предпоставки, която трябва да е налице, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество, е лицето, подало молбата за неговото откриване да има качество на кредитор на длъжника, който е титуляр на парично вземане срещу последния от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1 ТЗ. С оглед на това, в случая съдът следва да отговори на въпроса дали молителят М.М. или някой от присъединените по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ след това кредитори, имат качеството на кредитори на ответника „Л.г.р.“ АД, притежаващи вземане от тези, посочени по изчерпателен начин в нормата на чл. 608, ал. 1 ТЗ.

В тази връзка, на първо място, трябва да се съобрази, че нормата на чл. 608, ал. 1 ТЗ е изменена след образуване на настоящото производство по подадена от лицето М.М. молба по чл. 625 ТЗ – изменението е със ЗИД на ТЗ обн. ДВ. бр. 20 от 28.02.2013 г., в сила от 05.03.2013 г. С това изменение на посочената законова разпоредба е разширен кръга на законоуредените материалноправни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност като конкретно е разширен кръга на вземанията, които може да притежава едно лице, за да може да поиска по отношение на неговия длъжник да бъде открито производство по несъстоятелност и чието неизпълнение е основание за откриване на такова производство, като в тях са включени освен вземанията, които произтичат от търговска сделка, и вземанията, които се отнасят до търговска сделка, включително до нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или до последиците от прекратяването й.

Всички вземания, с които както молителят, така и присъединените в производството кредитори, се легитимират като лица, за които е възникнало правото да поискат откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника „Л.г.р.“ АД, са такива, които нямат договорен източник, а извъндоговорен такъв. Кредиторите твърдят, че тези вземания са възникнали в резултат на осъществено разваляне на предварителни договори за сключване на окончателни договори за покупко-продажба на недвижими имоти, поради неизпълнение от страна на ответника на негови задължения, поети с тези сделки. С оглед на това и тези вземания не са възникнали пряко от предварителните договори, които се сочи, че представляват търговска сделка, т.е. не произтичат от нея. Доколкото се твърди, че тези вземания са възникнали в резултат на развалянето на тази сделка, т.е. последица са от нейното неизпълнение и разваляне, то следва да се приеме, че те са такива, които се отнасят до търговска сделка. Това означава, че тяхното неизпълнение от длъжника би могло да бъде основание за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на него само ако се направи извод, че в настоящия случай е приложима редакцията на разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ съгласно изменението й обн. в ДВ. бр. 20 от 28.02.2013 г. с оглед на това съдът трябва да отговори на въпроса коя е приложимата към процесните правоотношения редакция на посочената разпоредба.

След като с нормата на чл. 608, ал. 1 ТЗ са регламентирани материалноправните предпоставки, при наличие на които може да бъде открит производство по несъстоятелност по отношение на един търговец, то тя е материалноправна. Ето защо и предвид на това, че липсва разпоредба, с която да е придадено обратно действие на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон /Обн. в ДВ, бр. 20 от 28.02.2013 г./, с който тя е изменена, следва да се приеме, че това нейно изменение действа занапред във времето и в тази си редакция тя е приложима само за правоотношения възникнали след влизането й в сила – след 05.03.2013 г. Разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ в новата си редакция не е приложима за юридически факти, които са възникнали преди 05.03.2013 г.

Доколкото в разпоредбата на чл. 608 ТЗ са предвидени предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен и с оглед това по отношение на него трябва да бъде открито производство по несъстоятелност, то съдът намира, че редакцията на тази норма, която е приложима към конкретни правоотношения, е тази която е действаща към момента, когато се преценява наличието на състояние на неплатежоспособност. Това е моментът, в който са осъществени в съвкупност следните факти, при които се приема, че това състояние съществува, а не само на някой от тях: - в тежест на един търговец е възникнало парично задължение към лицето, сезирало съда с молба за откриване на производство по несъстоятелност, - това парично задължение е станало изискуемо, - търговецът е допуснал неизпълнение на това свое парично задължение. Не може да се приеме, че приложимата редакция на нормата на чл. 608, ал. 1 ТЗ по отношение на определени правоотношения ще бъде тази, която е действала към момента на възникване на задължението на ответника към молителя съответно към присъединения кредитор, на което той основава материалноправната си легитимация да поиска откриване на производство по несъстоятелност, тъй като съществуването на такова задължение е само една от предпоставките, при които може да се заключи, че един търговец е неплатежоспособен, но не е единствената такава. Това означава, че парично задължение, породено от разваляне на търговската сделка, макар и възникнало преди изменението на чл. 608, ал. 1 ТЗ със ЗИД на ТЗ, обн. ДВ. бр. 20 от 28.02.2013 г., може да послужи като основание за откриване на производство по несъстоятелност към момент, следващ влизане с сила на това изменението, тогава, когато останалите предпоставки, които трябва да са налице са настъпили след това /например спиране на плащанията е настъпило след това/.

Действието занапред на изменението на нормата означава, че въведените с него нови материални предпоставки не могат да послужат за установяване на състояние на неплатежоспособност на един търговец към момент, предхождащ влизането в сила на изменението на чл. 608, ал. 1 ТЗ, но от момента в който това изменение има действие те намират приложение и съдът може да открие производство по несъстоятелност по отношение на един търговец и в хипотезата, когато молителят се легитимира като негов кредитор с вземане, което е от вида на тези посочени в новата редакция на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ и което е възникнало и е станало изискуемо преди влизане в сила на изменението. В тези случаи, обаче, състоянието на неплатежоспособност ще се приеме, че е възникнало след влизане в сила на изменената разпоредба на чл. 608, ал. 1 ТЗ, защото едва от този момент невъзможността на длъжника да изпълни определена категория вземания е правнорелевантна и е основание, за да се направи извод, че той е неплатежоспособен търговец, като този факт не е имал правно значение преди това. В този смисъл е практиката на Софийски апелативен съд - Решение № 1046 от 21.05.2015 г. по т. д. № 426/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд.

С оглед на изложеното и доколкото към настоящия момент, към който се извършва преценка дали „Л.г.р.“ АД е неплатежоспособен търговец, нормата на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ в редакцията си съгласно която е разширен кръга на вземанията, които може да притежава едно лице, за да може да поиска по отношение на неговия длъжник да бъде открито производство по несъстоятелност, е действаща, то съдът счита, че тя трябва да бъде съобразена и с оглед на нея да се прецени дали молителят и всеки един от присъединените по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ кредитори има качеството на кредитор, притежаващ парично вземане срещу длъжника от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1 ТЗ и следователно дали е активно материалноправно легитимиран да подаде молба по чл. 625 ТЗ, като се вземе предвид, че ако вземането на тези лица е възникнало, станало е изискуемо и не е изпълнено преди 05.03.2013 г., няма как да се приеме, че ответникът е неплатежоспособен търговец от момента, в който е допуснал неизпълнение на задължението си, а най-ранната дата за това би могла да бъде 05.03.2013 г. – датата на влизане в сила на изменението на чл. 608, ал. 1 ТЗ / в тази насока е произнасянето в Решение № 1046 от 21.05.2015 г. по т. д. № 426/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд/.

Установяването на качеството кредитор, който е титуляр на вземане от вида на посочените в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, при условията на пълно и главно доказване в процеса е поставено в доказателствена тежест на молителя и то е задължителна предпоставка, която трябва да е налице, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ. Липсата на доказателства за това, че молителят е титуляр на вземане срещу длъжника от вида на описаните, означава, че това лице не е материално-правно легитимирано да поиска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника, което е основание за отхвърляне на подадената молба по чл. 625 ТЗ, без изобщо да бъде анализирано финансовото състояние на търговеца и въз основа на него да бъде изследвана възможността му да погасява възникналите в негова тежест краткосрочни съответно текущи задължения с притежаваните от него краткотрайни активи. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – решение № 118/09.08.2013 г. по т.д. № 1042/2012 г. на ВКС, І т.о., решение № 45 от 10.03.2017 г. по т. д. № 2095/2016 г. по описа на ВКС, II т.о.

От фактите, изложени от молителя М.М., в молбата по чл. 625 ТЗ, е видно, че той твърди, че има парични вземания към дружеството „Л.г.р.“ АД за получаване на сума в размер на 11 970 евро, представляваща дадения задатък в двоен размер, както и на сума в размер на 2 569, 56 евро, представляваща дължима неустойка, които са възникнали като последица от развалянето на сключения между тези лица предварителен договор за сключване на окончателен такъв за покупко-продажба на недвижим имот. Следователно тези вземания са такива, които не са възникнали от самата търговска сделка – тя не е правопораждащ ги факт, но се отнасят до нея, т.е. фактите, от които те произтичат са свързани с неизпълнението и произтичащото от това разваляне на сделката, която се сочи да е търговска по своя характер.

Съдът ще разгледа първо дали в полза на молителя е възникнало вземане за получаване на дадения по договора задатък в двоен размер.

По делото не се спори, а и се установява от представения писмен договор от 14.09.2007 г., който е подписан от всеки един от субектите, посочени като съдоговорители по него, че между М.М., от една страна, и „Л.г.р.“ АД, със старо наименование „К.Г.Х.К.” АД, от друга, са възникнали облигационни отношения от договор, който съдържа елементи, характерни за предварителен договор за сключване на окончателен такъв за продажба на право на собственост върху недвижим имот, така и такива, характерни за договора за изработка. Предмет на разглеждане в настоящото производство са само тези права и задължения, които страните по сделката са се съгласили да възникват за тях, които са характерни за предварителния договор, тъй като молителят М. се позовава на неизпълнение на едно от тези задължения, които е поело ответното дружество, а именно на задължението за сключване на окончателен договор за разпореждане с правото на собственост върху недвижимия имот. Договорът, сключен на 14.09.2007 г., съдържа всички уговорки относно съществените условия на окончателната сделка, доколкото в него е надлежно определен имотът, върху който следва да бъде прехвърлено вещното право на собственост в полза на купувача М.М., както и размера на уговорената между страните покупна цена на недвижимия имот, който ще е предмет на окончателния договор за продажба. Доказа се, че в случая е спазена и предвидената в закона форма за действителност на сделката - писмена, предвид вида на окончателния договор като такъв за прехвърляне на вещно право върху недвижим имот, за който се изисква нотариална форма.

От съдържанието на волеизявленията на страните, обективирани в текста на предварителния договор, е видно, че те са се задължили да сключат в срок до 30.09.2008 г. уговорения окончателен договор, с който „Л.г.р.“ АД да продаде на М.М. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ студио № 427, със застроена площ от 65, 55 кв.м., състоящ се от антре, баня с тоялетна, стая и балкон, находящ се на четвърти жилищен етаж на сграда, която ще се изгради в поземлен имот с идентификатор № 02508.541.175 по кадастралната карта на гр. Балчик, който поземлен имот се намира в землището на гр. Балчик, местност Табията, „Голф селище”, при покупна цена в размер на 79 800 евро. Налице е неизпълнение от страна на прехвърлителя „Л.г.р.“ АД на това задължение, тъй като това дружество не е предприело действия за сключване на договор за прехвърляне на процесния имот нито в уговорения срок, нито впоследствие. Това е отрицателен факт, който не подлежи на доказване в гражданския процес, поради което и в тежест на ответника по делото е установяването на положителния такъв, от който тази страна извлича изгодни за себе си правни последици, а именно че е сключил с  молителя окончателен договор с уговореното между страните съдържание. Доказателства в тази насока, обаче, няма представени по делото.

Ето защо следва да се приеме, че в производството се установява, че е налице неточно във времеви аспект изпълнение от „Л.г.р.“ АД на задължението, което е възникнало в негова тежест по силата на предаварителния договор от 14.09.2007 г. да сключи окончателен договор за продажба на недвижимия имот, представляващ студио № 427, находящо се на четвърти жилищен етаж на сграда, построена в поземлен имот с идентификатор № 02508.541.175 по кадастралната карта на гр. Балчик. Дружеството е в забава изпълнението на това свое договорно задължение от деня, следващ уговорения между страните падеж, т.е. от 01.10.2008 г.

Купувачът е  изправна страна и следователно за същия е възникнало правото да развали договора, поради неизпълнение. Това потестативно право, с оглед характера на предварителния договор, който няма за предмет вещно право, се упражнява извънсъдебно, с едностранно изявление. Съдът намира, че с известие, намиращо се на л. 35 от делото на СГС, молителят  М.М. е предоставил на продавача „Л.г.р.“ АД срок, в който да изпълни задължението си да сключи окончателен договор, с който да му прехвърли правото на собственост върху уговорения недвижим имот, като е изразил и изрична воля, че с това известие и при неизпълнение на дружеството на посоченото задължение в предоставения срок упражнява правото си да развали процесния предварителен договор от 14.09.2007 г. От представеното по делото известие за доставяне, намиращо се на л. 36 от делото на СГС, се установява, че отправеното до дружеството-продавач изявление за разваляне на договора е получено от него на 30.04.2009 г. От тази дата е започнал да тече предоставения седемдневен срок за доброволно изпълнение, който изтича на 07.05.2009 г., до който момент „Л.г.р.“ АД не е изпълнил задължението си да прехвърли на купувача уговорения в предварителния договор недвижим имот, поради което считано от 08.05.2009 г. изявлението за упражняване от М.М. на правото му да развали договора от 14.09.2007 г. е породило правните си последици по прекратяване на неговото действието с обратна сила съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД.

На следващо място се установява, че в съдържанието на сключения предварителен договор страните са постигнали уговорка за заплащане на задатък. Това е така доколкото в чл. 2.2.1. е изрично уговорено, че купувачът заплаща на продавачите сумата от 11 970 евро, като задатък, която сума по волята на страните следва да служи за обезщетяване на вредите, които изправната страна ще претърпи при неизпълненение на задълженията по договора от която и да е от двете страни по това материално правоотношение /това е основната функцията на задатъка – да защитава интереса както на страната, която го е получила, така и на страната, която го е дала, което го различава от договорката за заплащане на неустойка, която защитава интереса само на една от страните по двете правоотношения/. В чл. 6.4 от предварителния договор е предвидено, че при разваляне на договора поради неизпълнение на договорни задължения от продавача, който е получил задатъка, той дължи да го върне на купувача в двоен размер, т.е. уговорката е такава по смисъла на чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. Наред с това с клаузата на чл. 6.1. от предварителния договора е предвидено, че при разваляне на договора поради неизпълнение на задълженията от страна на купувача, даденият от този субект задатък остава за продавача, т.е. страните са включили в договора и клауза по смисъла на чл. 93, ал. 2, изр. 1 ЗЗД.

Предмет на задатъка е сума в размер на 11 970 евро, която се доказва, че е предадена от купувача на продавача по предварителния договор. Това обстоятелство се установява от представената в производството разписка от 19.09.2007 г., в която е направено изявление от представител на продавача „Л.г.р.“ АД, който я е подписал, че е получил сумата от 27 930 евро, представляваща първа вноска от покупната цена на имота, който е уговорено, че ще бъде предмет на окончателния договор за продажба, който страните по предврителния такъв са се задължили да сключат, част от която сума съгласно чл. 2.2.1 от предварителния договор е и уговорения задатък. Този документ е частен по своя характер и в тази си част удостоверява неизгодни за своя издател – ответника, обстоятелства, поради което и се ползва с обвързваща съда материлна доказателствена сила по отношение на тях. Ето защо и съдът приема за доказано от него обстоятелството, че задатък в размер на 11 970 евро е реално платен от молителя на дружеството „Л.г.р.“ АД по предварителния договор от 14.09.2007 г.

С оглед на това и доколкото по делото се доказа, че сключеният между страните предварителен договор е развален, трябва да се заключи, че са осъществени предпоставките, предвидени в чл. 6.4. от неговото съдържание, при които възниква задължението на продавача да плати на купувача М. обезщетение в двойния размер на дадения задатък, който възлиза на сумата от 23 940 евро.

Предварителният договор от 14.09.2007 г. е сключен на страната на продавача на недвижимия имот, който ще се прехвърли, и на изпълнителя на възложената работа по изграждане на този имот, от търговеца „Л.г.р.“ АД, като при прилагане на презумпцията, уредена в чл. 286, ал. 3 ТЗ, трябва да се приеме, че тази сделка е свързана с упражняваното от този търговец занятие. По делото от ответника не са представени доказателства за това, че този договор е подписан във връзка с дейност, която е извън упражняваното от ответното дружество занятие, поради което и установената законова презумпция не е оборена. Изводът, че предварителният договор е сключен във връзка с упражняваното от „Л.г.р.“ АД занятие, се налага и при съобразяване на вписания в търговския регистър предмет на дейност на този търговец, който включва и извършване на дейности по строителство, какъвто характер има работата, която му е възложена да изпълни със сключения на 14.09.2007 г. договор и чието изпълнение е предпоставка за поемане и на друго от задълженията, които възникват от него – това за сключване на окончателен договор за продажба на изградения недвижим имот. Следователно договорът от 14.09.2007 г., който се установи, че е развален поради неизпълнение, представлява търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, и задължението да върне дадения задатък в двоен размер, което е възникнало за ответника към молителя като последица от неговото неизпълнение и разваляне, е такова, което се отнася до тази търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ и е от вида на тези, предвидени в посочената разпоредба, които могат да легитимират кредиторът по тях да иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника. Това задължение трябва да се приеме, че е станало изискуемо преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, а именно, считано от момента, от който договорът се счита за развален, който е 08.05.2009 г., тъй като кредиторът М.М. е поканил длъжника да го изпълни незабавно след настъпване на развалянето, като покана в тази насока е обективирана в документа, наименуван известие, намиращо се на л. 35 от делото на СГС, който е получен от дружеството-длъжник на 30.04.2009 г.

След като в производството се доказа, че в тежест на „Л.г.р.“ АД е възникнало парично задължение към молителя за заплащане на сума в размер на 23 940 евро, представляваща двойния размер на задатък, платен по силата на предварителен договор, сключен на 14.09.2007 г., което е възникнало в резултат на осъщественото разваляне на този договор, който има характер на търговска сделка, изискуемо е към момента и не се установява да е погасено, то следва да се приеме, че М.М. е легитимиран да подаде молба по чл. 625 ТЗ, както и че е налице първата от необходимите предпоставки, за да се заключи, че ответникът е неплатежоспособен търговец съгласно чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Доколкото се установи, че първоначалният молител е от лицата, които могат да поискат откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Л.г.р.“ АД, тъй като качеството му кредитор, произтича от съществуване в неговия патримониум на вземане за получаване на платения задатък в двоен размер, то не е необходимо съдът да се произнася по въпроса дали М.М. има такова качество и с оглед възникването на другото вземане, описано в молбата по чл. 625 ТЗ, което е това за получаване на неустойка, дължима за неизпълнение в срок на задължението на ответника да сключи окончателен договор за продажба на недвижим имот, нито по въпроса дали такова качество имат присъединените кредитори – С.Й.Й., П. К.М.Х., С.Х. и М.Й., т.е. дали тези физически лица са кредитори на ответника, които са титуляри на парични вземания срещу него, отнасящи се до търговски сделки и по конкретно произтичащи от неизпълнението и развалянето на такива сделки. Въпросите дали в тежест на „Л.г.р.“ АД са възникнали определени задължения към тези лица, както се твърди в производството, ще бъдат разгледани при установяване на финансово-икономическото състояние на дружеството.

Следващата предпоставка, която трябва да е налице, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество, е да се докаже в производството, че е настъпило едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.

Ето защо и съдът трябва да се произнесе дали търговецът „Л.г.р.“ АД е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, което основание е единственото, което е заявено от молителя и от всички присъединени кредитори като такова за откриване на производство по несъстоятелност и по което единствено съдът може да се произнесе предвид диспозитивното начало в гражданския процес.

Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.

Изложеното означава, че в случая съдът трябва да извърши преценка за това дали ответното дружество притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да заплати както възникналото в негова тежест парично задължение към молителя, отнасящо се до последиците от неизпълнението на търговската сделка, сключена на 14.09.2007 г., а също така и всички други свои краткосрочни, съответно текущи задължения.

            За установяване на финансово-икономическото състояние на ответника „Л.г.р.“ АД и за определяне на база на него на това дали той е в състояние да посреща своите краткосрочни задължения чрез притежаваните от него краткотрайни активи са допуснати основна и допълнителни съдебно-икономически експертизи /СИЕ/, по които вещото лице е работило върху годишните финансови отчети на дружеството към 31.12.2011 г., 31.12.2012 г., 31.12.2013 г., 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и към 04.05.2018 г.

            От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото основна СИЕ, се установява, че към 31.12.2011 г. и към 31.12.2012 г., които са първите два изследвани отчетни периода, балансовата стойност на притежаваните от ответника краткотрайни активи е 3 302 000 лв. – към 31.12.2011 г. и 3 024 000 лв. – към 31.12.2012 г. По делото не са представени доказателства, от които да може да се заключи, че този търговец е придобил и други краткотрайни активи към посочената дата, както и такива, от които да се установи, че някаква част от осчетоводените като краткотрайни активи не са реално реализуеми, т.е. че краткосрочните вземания и материалните запаси не могат да бъдат преобразувани в парични средства чрез събиране на вземанията от длъжниците и чрез продажба на стоките и продукцията на трети лица. Предвид това, съдът счита, че при изследване на способността на ответника да погасява своите задължения към 31.12.2011 г. и към 31.12.2012 г. няма основание да се извършва корекция на балансовата стойността на краткотрайни активи, които той притежава съгласно записванията във финансовите му отчети, и точно тази стойност трябва да се съобрази при извършване на анализ.

            Вещото лице е констатирало и това, че към 31.12.2011 г. балансовата стойност на възникналите в тежест на ответника и осчетоводени от него краткосрочни задължения е в размер на 9 641 000 лв., а към 31.12.2012 г. е 23 541 000 лв. При съпоставяне на тези стойности със стойностите на притежаваните от дружеството към тези дати краткотрайни активи, е видно, че последните са в много по-нисък размер. С оглед на тези факти, трябва да се заключи, че към 31.12.2011 г. и към 31.12.2012 г. ответникът „Л.г.р.“ АД не е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, поради което и показателят за обща ликвидност е много по-нисък от референтната стойност от 1 – възлиза на 0, 3425 към 31.12.2011 г. и едва на 0, 1285 към 31.12.2012 г. Това безспорно показва влошеното финансово - икономическо състояние на ответното дружество към края на тези две счетоводни години и налага извода, че то е било в състояние на неплатежоспособност.

В заключението на изготвената основна СИЕ е посочено, че към края на следващата отчетна година 31.12.2013 г. балансовата стойност на всички краткотрайни активи, които ответникът притежава възлиза на 3 947 000 лв. Те представляват материални запаси на стойност от 1 467 000 лв., краткосрочни вземания в размер на 2 294 000 лв., както и парични средства в размер на 186 000 лв. По делото не са събрани доказателства, от които да може да се направи извод, че някаква част от притежаваните от дружеството краткотрайни активи към 31.12.2013 г., които са осчетоводени, не са реално реализуеми, т.е. че краткосрочните вземания и материалните запаси не могат да бъдат преобразувани в парични средства чрез събиране на вземанията от длъжника и чрез продажба на стоките и продукцията на трети лица /доказателства за това какви по вид вземания са осчетоводени като краткосрочни от „Л.г.р.“ АД и кога е техния падеж са събрани само за следващите отчетни години – от 2014 г. до 2018 г., поради което и съдът ще направи анализ на този вид актив с цел да отговори дали той е реализуем в краткосрочен план при изследване на финансовото състояние на дружеството към 31.12.2014 г. и слеващите няколко отчетни периода/. Ето защо и няма основание съдът да извършва корекция на балансовата стойността на всички краткотрайни активи, които ответникът притежава съгласно записванията във финансовите му отчети и точно тази стойност трябва да бъде съобразена при изследване на финансовото му състояние и на способността му да погасява своите краткосрочни съответно текущи задължения към 31.12.2013 г.

Вещото лице, изготвило основната СИЕ, е констатирало, че съгласно записванията в годишния финансов отчет на „Л.г.р.“ АД към 31.12.2013 г., това дружество е имало възникнали в негова тежест краткосрочни задължения към тази дата в размер на 3 101 000 лв.

За да се направи преценка за това дали при анализа на възможността на ответника към 31.12.2013 г. да посреща своите краткосрочни задължения с наличните краткотрайни активи, стойността на задълженията трябва да се определи при съобразяване на записванията в годишния финансов отчет на дружеството или тази стойност трябва да се коригира от съда, е необходимо да се отговори на въпроса какви краткосрочни задължения се установява, че са възникнали в тежест на ответника към посочената дата въз основа на събраните в производството доказателства и дали те са осчетоводени като такива от това дружество.

По делото са събрани доказателства за възникване на задължения в тежест на „Л.г.р.“ АД към молителя М.М., които произтичат от разваляне на сключения между тези лица, на 14.09.2007 г. предварителен договор за сключване на окончателен договор за продажба на недвижим имот. Както вече беше посочено в настоящото решение, в производството се установи, че в тежест на ответника по силата на тази сделка е възникнало задължение да заплати на молителя сума в размер на 23 940 евро, представляваща даден по договора задатък, който подлежи на връщане в двоен размер. Това задължение е станало изискуемо на 08.05.2009 г., поради което и към 31.12.2013 г. то има характера на краткосрочно задължение, което по дефиниция е това, чийто падеж е настъпил до посочената дата или настъпва в период от една година от тази дата.

В производството се доказа, че във връзка с изпълнението на предварителния договор купувачът М. М.е заплатил на дружеството „Л.г.р.“ АД освен сумата, представляваща уговорен задатък, но също така и сумата от 15 960 евро, представляваща част от уговорената покупна цена за недвижимия имот, който страните са уговорили, че ще бъде предмет на окончателната сделка за продажба. Това е видно от разписка от 19.09.2007 г., в която е направено изявление от представител на продавача „Л.г.р.“ АД, който я е подписал, че е получил сумата от 27 930 евро, представляваща първа вноска от покупната цена на имота, част от която е и посочената. С оглед на това и доколкото договор е развален по реда на чл. 87 ЗЗД, считано от 08.05.2009 г., което разваляне има обратното действие, се налага изводът, че ответникът трябва да върне на молителя тази сума, която е получил по развалената сделка. Това задължение, също като задължението, което е възникнало на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД, трябва да се приеме, че е станало изискуемо считано от момента, от който договорът се счита за развален, който е 08.05.2009 г., тъй като кредиторът М.М. е поканил длъжника да го изпълни незабавно след настъпване на развалянето, като покана в тази насока е обективирана в документа, наименуван известие, намиращо се на л. 35 от делото на СГС, който е получен от дружеството-длъжник на 30.04.2009 г. Ето защо то също има характер на краткосрочно задължение към 31.12.2013 г.

От изводите на вещото лице, изготвило заключението на основната СИЕ, се доказва, че част от тези задължения към кредитора М., които са в общ размер от 39 900 евро, с левова равностойност от 78 037, 62 лв., не са осчетоводени от „Л.г.р.“ АД като краткосрочни задължения, а като дългосрочни, което не отговаря на техния характер, а част от тях изобщо не са осчетоводени. Ето защо към стойността на краткосрочните задължения на ответника към 31.12.2013г., която трябва да бъде съобразена при анализа на способността му да погасява своите задължения, трябва да бъдат включени задълженията на това дружество за връщане на получените по разваления договор покупна цена и задатък в двоен размер, които са в общ размер от 78 037, 62 лв. и не са осчетоводени като такива.

От констатациите на вещото лице, изготвило основната СИЕ се установява, че „Л.г.р.“ АД е осчетоводил задължения към лицето С.Й. в размер на 39 793 евро, които са възникнали и не са платени към 31.12.2013 г. Тези задължения трябва да се приеме, че са тези, които се претендират от това лице към длъжника в хода на настоящото производство и това са задълженията за заплащане на сума в размер на 27 400 евро, представляваща платена авансово цена по сключен на 31.07.2007 г. предварителен договор за сключване на окончателен такъв за продажба на недвижим имот, който е развален, която сума подлежи на връщане, както и сума в размер на 12 600 евро, представляваща платен задатък по сключен на 31.07.2007 г. предварителен договор за сключване на окончателен такъв за продажба на недвижим имот, който подлежи на връщане. Този извод се налага, от една страна, като се съобрази, че стойността, до която се твърди да са възникнали двете задължения съвпада с тази, до която са осчетоводени задължения към това лице, и от друга, при съобразяване на това, че кредиторът С.Й. участва в настоящото производство и не твърди в негова полза да съществуват и други вземания към длъжника. Съдът приема, че възникването и изискуемостта на тези задължения не са спорни между страните по облигационното отношение, възникнало по повод развалянето, тъй като тези факти се сочи да са настъпили от присъединения кредитор Й. и те се признават от ответника в подадения от него писмен отговор от 23.08.2013 г. Възникването на тези задължения в посочения размер се признават от „Л.г.р.“ АД и извънсъдебно, доколкото той ги е осчетоводил като възникнали в негова тежест до размера от общо 39 793 евро. Тези задължения са възникнали и са станали изискуеми най-късно на 23.07.2013 г., когато молбата за конституиране на С.Й. в настоящото производство, съдържаща изявления за разваляне на предварителния договор от 31.07.2007 г. и покана за плащане на тези задължения, е достигнала до ответното дружество и от който момент изявлението за разваляне на търговската сделка е породило правни последици по отпадане на действието й с обратна сила и по възникване на задълженията за страната, която е получила определени парични суми по нея, да ги върне на страната, която ги е дала. С оглед на това се налага изводът, че към 31.12.2013 г. тези задължения имат характер на краткосрочни такива. Те обаче са осчетоводени от ответника като дългосрочни, в която насока са изводите на вещото лице, изготвило основното заключение на извършената СИЕ, което е неправилно. Ето защо и тяхната стойност, която е в обща размер на 40 000 евро, с левова равностойност от 78 233, 20 лв., трябва да се прибави към стойността на краткосрочните задължения на дружеството, отразена в неговия счетоводен баланс, при изследване на възможността му да погасява своите краткосрочни и текущи задължения с наличните краткотрайни активи.

В производството са представени и доказателства за това, че в тежест на „Л.г.р.“ АД са възникнали парични задължения да заплати на лицата П. К.М. Х. и С.Х. сумата от 60 000 евро, представляваща заплатена цена на студио 216, получена на отпаднало основание, сумата от 1 000 евро, представляваща дължим задатък по чл. 93, ал. 2 ЗЗД, законна лихва върху тези суми от 22.06.2009 г. до окончателното им изплащане. Възникването на тези задължения е установено по задължителен за страните по това облигационно отношение и за настоящия съдебен състав начин с влязло в сила съдебно решение – решение от 26.03.2010 г., постановено по гр.д. №5971/ 2009 г. по описа на СГС. Трябва да се приеме, че те са станали изискуеми най-късно на 02.03.2009 г., когато са приключили устните състезания, след които е постановено съдебното решение, с което е призната тяхната дължимост. Това означава, че към 31.12.2013 г. тези задължения на „Л.г.р.“ АД също представляват краткосрочни такива. Вещото лице, изготвило основната СИЕ, е констатирало, че те са осчетоводени като дългосрочни в баланса на дружеството-длъжник към 31.12.2013 г., което не съответства на техния характер на изискуеми към този момент задължения. С оглед на това тяхната стойност също трябва да бъде взета предвид при изчисляване на общия размер на краткосрочните задължения на ответника, спрямо които ще се направи извод за финансовото му състояние към 31.12.2013 г. Към тази дата те са в общ размер на 94 240 евро с левова равностойност от 184 317, 42 лв. до каквато стойност са осчетоводени от „Л.г.р.“ АД.

По делото не се установява към 31.12.2013 г. в тежест на ответника да са възникнали и да са станали изискуеми други задължения към негови кредитори, които да бъдат определени като краткосрочни и да не са надлежно отразени в неговото счетоводство.

Предвид изложеното, трябва да се обобщи, че общата стойност на краткосрочните задължения на „Л.г.р.“ АД към 31.12.2013 г. е 3 441 588. 24 лв. / 3 101 000 лв. – балансова стойност на краткосрочните задължения, към които е прибавена сумата от 340 588, 24 лв. – стойността на задълженията към кредиторите М.М., С.Й., П. К.М. Х. и С.Х., които са с настъпил падеж към 31.12.2013 г. и които не са осчетоводени като краткосрочни/. Тази стойност е по-малка от стойността на краткотрайните активи, притежавани от този търговец към същия момент, която е 3 947 000 лв., което налага изводът, че последните са напълно достатъчни, за да може да бъдат погасени всички негови изискуеми парични задължения. Това означава, че в края на отчетната 2013 г., ответникът притежава достатъчно ликвидно имущество, с което да покрие възникналите в негова тежест краткосрочни съответно текущи задължения както към молителя, така и към всички негови кредитори. Това се е отразило и в стойността на показателя за обща ликвидност, който е над референтната такава, а именно възлиза на 1, 1468. Следователно състоянието на неплатежоспособност, в което се е намирал търговецът „Л.г.р.“ АД в  предходните две отчетни години е преодоляно към 31.12.2013 г.

От заключението на изготвената основна съдебно-икономическа експертиза, се установява, че в края на следващия отчетен период – 31.12.2014 г., балансовата стойност на притежаваните от ответника краткотрайни активи е 1 735 000 лв., като от тях материалните запаси са 1 178 000 лв., паричните средства са 170 000 лв., а краткосрочните вземания са на стойност 387 000 лв., което е 22, 30 % от всички краткотрайни активи. Във връзка с изричните възражения на молителя и присъединените кредитори за това, че част от осчетоводените като краткосрочни вземания са несъбираеми, съдът е длъжен да извърши подробен анализ на притежаваните от „Л.г.р.“ АД краткотрайни активи, да прецени тяхната реална реализуемост и въз основа на това да отговори на въпроса дали е налице състоянието на неспособност на ответника да погасява своите задължения към 31.12.2014 г. или такова не се доказва да съществува и за този отчетен период.

В практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, не е недостатъчно, за да се направи извод дали един търговец е платежоспособен или не. От значение е да се извърши преценка и за това дали посредством притежаваните краткотрайни активи, състоящи се от материални запаси, краткосрочни вземания и парични средства, дружеството-длъжник може да формира достатъчни по размер парични суми, с които да погаси краткосрочните си задължения. Това означава, че съдът е длъжен да изследва дали краткотрайните активи, представляващи материални запаси и вземания, могат реално да бъдат преобразувани в парични средства, т.е. да се прецени тяхната реализуемост – дали материалните запаси са продаваеми на пазара и съответно дали краткосрочните вземания са събираеми. В този смисъл са Решение № 164 от 30.11.2016 г., постановено по т. дело № 284/ 2016 г. по описа на ВКС, II т.о. и Решение № 32 от 17.06.2013 г., постановено по т. дело № 685/ 2012 г. по описа на ВКС, II т.о. Ето защо и в случая трябва да се отговори на въпроса дали притежаваните от „Л.г.р.“ АД вземания са реално събираеми към 31.12.2014 г. или не и при отчитане на съотношението актив към пасив, което е от значение за извода дали търговецът е платежоспособен, да се вземат предвид само тези от тях, които могат да се квалифицират като събираеми в кратък период от време.

От заключението на извършената допълнителна СИЕ, прието в съдебно заседание, проведено на 11.07.2018 г., се установява, че част от вземанията към трети лица, на които ответникът е титуляр и които са осчетоводени като притежаван от него краткотраен актив, са възникнали на основание сключени сделки, обективирани във фактури, издавани в периода 2008 г. - 2014 г. По делото не са представени доказателства, от които може да се установи какво е съдържанието на правата и задълженията на страните по тези сделки, включително и това дали между тях е постигната уговорка за падежа, на който длъжниците се задължават да изпълнят възникналите в тяхна тежест задължения към ответника. За целите на изследването за дата на възникване на всяко вземане съдът ще счита датата на издаване на съответната фактура, която го обективира. Предвид липсата на доказателства за наличие на уговорка за момента, в който длъжникът по тези вземания е бил длъжен да изпълни, съдът приема, че вземанията, възникнали до 28.02.2013 г. са станали изискуеми от момента на възникването си, тъй като са безсрочни, а вземанията, възникнали след тази дата, са станали изискуеми след изтичане на 14-дневен срок от датата на издаване на фактурата съгласно правилото, предвидено в чл. 303а, ал. 3 ТЗ. Именно с оглед на този момент на изискуемост на вземанията ще се извърши преценка за това дали те са събрани от длъжника по тях на падежа и ако не са изпълнени на падежа, ще се анализира какъв е периода на забавата по тях и може ли от неговата продължителност да се заключи дали те могат да бъдат събрани в краткосрочен план.

От таблицата, намираща се на стр. 7 и 8 от заключението на изготвената допълнителна СИЕ /л. 883 – л. 884 от делото на СГС/ се установява, че вземанията, които са възникнали в полза на „Л.г.р.“ АД към трети лица в периода от 2008 г. до 2012 г. съгласно издадените за това и осчетоводени фактури са в размер на 220 648, 30 лв. Тези вземания не са погасени на падежа, който е настъпил в периода от 2008 г. до 2012 г., като те са останали непогасени и към 31.12.2014 г. В производство няма представени доказателства между кредитора и длъжника по тези вземания да е постигнато съгласие за определяне на нов падеж, на който те да бъдат изпълнени, като такива документи не са представени и на вещото лице. С оглед на това се налага изводът, че длъжниците по тези вземания са изпаднали в забава от датата следваща падежа им, която за по-голямата част от тях е настъпила през 2008 г., 2009 г. и 2010 г., като за други от тях е настъпила най-късно - през 2012 г. Към 31.12.2014 г. забавата на длъжниците е продължила повече от една година, като към този момент по-голямата част от посочените задължения не са изпълнени в продължение на пет години от момента, в който са станали изискуеми /тези по фактури, издадени през 2008 г. и 2009 г./, а тези, които са станали изискуеми най-късно през 2012 г. не са изпълнение в продължение на почти две години. От изводите на вещото лице, направени в СИЕ, приета в съдебно заседание, проведено на 11.07.2018 г., е видно, че тези вземания не са събрани и през следващите години – нито към 31.12.2015 г., нито към 31.12.2016 г., нито към 31.12.2017 г., нито до момента, като по отношение на всички тях вече е изтекъл и общия петгодишен давностен срок.

Тогава, когато вземанията на един търговец не могат да бъдат събрани на падежа или най-късно за времето до една година от настъпване на падежа, то този актив губи характеристиката си на бързо ликвиден, т.е. на такъв, който може за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. В случая забавата на длъжниците да изпълнят описаните в предходния абзац парични задължения към ответното дружество продължава дълъг период от време, който към 31.12.2014 г., както беше посочено, е между две и шест години съобразно падежа на вземането. Това означава, че всички тези вземанията на ответното дружество, които участват в структурата на краткотрайните му активи, следва да се определят като несъбираеми в краткосрочен план към 31.12.2014 г., като някои от тях са и напълно несъбираеми, т.е. напълно неликвидни към тази дата, тъй като по отношение на тях е изтекъл общия петгодишен давностен срок /такива са  вземанията с падеж през 2008 г. и 2009 г./. Предвид липсата на ликвидност на вземанията на молителя в общ размер от 220 648, 30 лв., които са възникнали по договори, сключени с трети лица, те следва да се изключат от краткотрайните активи при изчисляване на показателите за ликвидност към 31.12.2014 г. и съответно при извършване на преценка дали „Л.г.р.“ АД притежава достатъчно такива, с които да погасява своите краткосрочни съответно текущи задължения към кредитори към посочената дата.

Няма основание друга част от осчетоводените краткосрочни вземания да бъдат изключени от стойността на краткотрайните активи, тъй като се установява, че падежите, на които длъжниците са се задължили да престират уговорените по размер парични средства настъпва през отчетната 2014 г. и през следващите счетоводни години.

С оглед на изложеното, следва да се обобщи, че общата стойност на краткосрочните вземания на „Л.г.р.“ АД към 31.12.2014 г. възлиза на сумата от 166 352 лв. /сумата е получена като от балансовата стойност на краткосрочните вземания от 387 000 лв. са извадени вземанията в размер на 220 648, 30 лв. по търговски сделки, които се доказа, че не са реално ликвидни/. При съобразяване на това общата стойност на краткотрайните активи на ответника към 31.12.2014 г. следва да се приеме, че възлиза на 1 514 352 лв.

Стойността на краткосрочните задължения на ответника към 31.12.2014 г. съдът определя като към осчетоводената балансова стойност на която те възлизат от 824 000 лв. се прибави сумата от 340 588, 24 лв., представляваща стойността на задълженията на този търговец към кредиторите М.М., С.Й., П. К.М. Х. и С.Х., които са с настъпил падеж към 31.12.2013 г., но не са осчетоводени като краткосрочни, какъвто характер имат, и които не се доказва да са платени до края на 2014 г.

Към стойността на краткосрочните задължения на „Л.г.р.“ АД към 31.12.2014 г. трябва да се прибавят и възникнали в негова тежест публичноправни задължения към държавата за заплащане на данъци и осигурителни вноски, които се установява, че не са осчетоводени в счетоводството на дружеството като краткосрочни задължения към края на счетоводната 2014 г. Тези задължения, обаче, са с настъпил падеж през 2014 г., като липсват доказателства тяхното изпълнение да е разсрочено или отсрочено по реда на ДОПК, поради което и представляват краткосрочни задължения, а не дългосрочни такива, както неправилно са отразени от ответника в неговото счетоводство. В тази насока са изводите на вещото лице, направени в основното заключение на изготвената СИЕ, които съдът кредитира /л. 620 от делото на СГС/. Размерът на тези задължения е 1 109 000 лв.

От изложеното се налага крайният извод, че стойността на краткосрочните задължения на „Л.г.р.“ АД, която трябва да бъде съобразена при определяне на финансово-икономическото състояние на това дружество към 31.12.2014 г., е 2 273 588, 24 лв. / 824 000 лв. – балансова стойност на краткосрочните задължения, 340 588, 24 лв. – размерът на изискуемите и неосчетоводени като краткосрочни задължения към кредиторите М.М., С.Й., П. К.М. Х. и С.Х., и 1 109 000 лв. – размерът на възникналите и изискуеми публичноправни задължения на „Л.г.р.“ АД, които се доказа, че не са осчетоводени като краткосрочни/. При съпоставяне на тази стойност със стойността на притежаваните към тази дата краткотрайни активи, която е 1 514 352 лв., е видно, че последната е в по-нисък размер, което означава, че към този момент ответното търговско дружество не е притежавало достатъчно краткотрайни активи, за да може да погаси всички свои изискуеми парични задължения, поради което и показателят за обща ликвидност е много по-нисък от референтната стойност от 1 – възлиза на 0, 6660. Следователно към 31.12.2014 г. „Л.г.р.“ АД е бил неплатежоспособен търговец.

От изводите на вещото лице в основното заключение на изготвената СИЕ е видно, че към края на следващия отчетен период, т.е. към 31.12.2015 г. балансовата стойност на притежаваните от ответника краткотрайни активи възлиза на 7 148 000 лв., от които 826 000 лв. са материалните запаси, 170 000 лв. са наличните парични средства, а останалата част на стойност 6 152 000 лв. са парични вземания, на които той е титуляр, които са 86, 07 % от всички осчетоводени краткотрайни актива, с които този търговец разполага. Стойността на краткосрочните вземания, обаче, по изложените вече съображения при анализа на състоянието на ответника за 2014 г., трябва да се коригира като от нея се приспадне стойността на вземанията, които се установява, че са възникнали по договори, сключени с трети лица, обективирани във фактури, издадени за периода от 2008 г. до 2012 г., която възлиза на сума в размер на 220 648, 30 лв. Тези вземания не са събрани и към 31.12.2015 г., към който момент те вече са просрочени за период по-дълъг от три години за тези с падеж през 2012 г и съответно по-дълъг от четири години за тези с падеж през 2011 г., от пет години за тези с падеж през 2010 г., от шест години за тези с падеж 2009 г. и от седем години за вземанията с падеж 2008 г. Ето защо тези вземания вече нямат характера на бързо ликвиден актив, който дружеството – кредитор по вземанията, да може да обърне в парични средства в краткосрочен план, който е една година от падежа, а някои от тях, за които е изтекъл петгодишния давностен срок от падежа са и изцяло несъбираеми и съответно неликвидни. От стойността на краткотрайните активи към 31.12.2015 г. следва да се извади и тази на вземанията на ответника към трети лица в размер на 10 202, 08 лв., които се установява, че са възникнали въз основа на сключени търговски сделки, обективирани в издадени през 2013 г. фактури, осчетоводени в счетоводството на „Л.г.р.“ АД. Тези вземания не са платени нито на падежа, определен съгласно правилото, предвидено в чл. 303а, ал. 3 ТЗ, нито към 31.12.2015 г., към която дата забавата на длъжниците продължава най-малко две години. В производство няма представени доказателства между кредитора и длъжника по тези вземания да е постигнато съгласие за определяне на нов падеж, на който те да бъдат изпълнени. Те не са събрани и към 31.12.2017 г., нито през 2018 г. След като тези вземания не са събрани в рамките на отчетен период от една година, като те не са изпълнени и през следващите две, съдът приема, че те нямат характер на бързо ликвиден актив и не следва да участват при изследване на способността на ответника да погасява възникналите в негова тежест краткосрочни задължения с притежаваните краткотрайни активи.

При анализ на всички събрани по делото доказателства и по-конкретно при съобразяване на фактите, изложени от вещото лице в заключенията на изготвените допълнителни СИЕ, съдът счита, че не може да се направи извод, че някаква друга част от притежаваните от „Л.г.р.“ АД краткосрочни вземания, които формират основна част от краткотрайните му активи, са несъбираеми към 31.12.2015 г. и не могат да бъдат преобразувани в парични средства чрез изпълнението им от третите лица–длъжници. Това се отнася за вземанията, които са възникнали по сключени от длъжника договори за заем, които видно от фактите, които вещото лице е констатирало при извършената проверка в счетоводството на ответника, са такива, които са с падежи, които са настъпили през 2015 г. и през 2017 г. След като падежът на вземанията е настъпил през отчетната 2015 г., то дори и да се установи, че някое от тях не е платено на падежа и е налице забава на задължените по тях лица, то към 31.12.2015 г. тя все още не е толкова продължителна, за да може от нейното настъпване да се заключи, че е невъзможно ответникът да получи дължимото в кратък период от време.

Съдът счита, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод че вземанията, които са възникнали в полза на „Л.г.р.“ АД по силата на сключени три договора за продажба на акции, са несъбираеми в краткосрочен план към 31.12.2015 г. В заключенията на изготвените по делото СИЕ, които са приети в съдебни заседания, проведени на 04.10.2017 г. и на 11.07.2018 г., както и тези, депозирани на 16.01.2018 г. и на 06.03.2018 г., е посочено, че от данните в счетоводството на ответника е видно, че страните по договора за продажба на акции от капитала на „Л.Г.Р. Д.Е.Е.” АД, които са ответника, в качеството на продавач, и „М.Е.” Инк., в качеството на купувач, са уговорили момента, в който трябва да бъде изпълнено задължението на купувача да заплати на продавача покупната цена, като са се съгласили, че това ще стане разсрочено и част от нея в размер на 2 000 000 лв. ще бъде платена до 31.12.2015 г., част от нея в размер на 3 000 000 лв. – до 31.12.2017 г. и част от нея в размер на 2 315 855, 99 лв. – до 31.12.2018 г. След като към 31.12.2015 г. е настъпил падежът само на първата част от вземането на ответника за получаване на покупната цена на продадените акции, а на останалата част от него настъпва през следващите отчетни периода, то няма как да се направи извод, че към края на 2015 г. това вземане или някаква част от него е несъбираемо изобщо или в краткосрочен план, защото длъжникът по него изобщо не е изпаднал в забава да го изпълни като престира дължимата сума на „Л.г.р.“ АД. В производството няма представени никакви доказателства, от които да е видно, че „М.Е.” Инк. е неплатежоспособен търговец и не би могъл обективно да погаси своите парични задължения към ответника, възникнали по договора за продажба на акции.

От данните в счетоводството на ответника е видно, че страните по договора за продажба на акции от капитала на „Л.Г.Р. Ф.” АД, които са „Л.г.р.“ АД, в качеството на продавач, и „М.Е.” Инк., в качеството на купувач, също са уговорили момента, в който трябва да бъде изпълнено задължението на купувача да заплати на продавача покупната цена от 3 555 591 лв., а именно до 31.12.2017 г. Доколкото към 31.12.2015 г. все още не е настъпил падежът на описаното вземане за получаване на покупната цена на продадените акции, то няма никакво основание да се приеме, че то е несъбираемо изобщо или в краткосрочен план, защото към този момент длъжникът по него не е изпаднал в забава да го изпълни като престира дължимата сума на ответника.

От данните в счетоводството на „Л.г.р.“ АД, които вещото лице е обобщило в заключенията на изготвените допълнителни СИЕ /л. 738 от делото на СГС и л. 884 от делото на СГС/, се установява, че страните по договора за продажба на акции от капитала на „Л.Г.Р.Л.” АД, които са ответника, в качеството на продавач, и „М.Е.” Инк., в качеството на купувач, са уговорили моментът, в който трябва да бъде изпълнено задължението на купувача да заплати на продавача покупната цена от 3 168 400 лв., а именно до 31.12.2014 г. Следователно това вземане, което е възникнало за „Л.г.р.“ АД, е изискуемо считано от 31.12.2014 г. Въпреки, че то не е платено на падежа, както и до края на следващата отчетна година, съдът счита, че към 31.12.2015 г. периодът на допусната от длъжника по него забава все още не е толкова голям, че да може от това да се направи извод, че то няма да бъде събрано в кратък период от време и с оглед на това да се заключи, че е загубило характера си на краткотраен актив.

При съобразяване на всичко изложено, следва да се заключи, че общата стойност на краткосрочните вземания на ответника към 31.12.2015 г. трябва да се приеме, че възлиза на 5 921 149, 62 лв. /сумата е получена като от балансовата стойност на краткосрочните вземания от 6 152 000 лв. са извадени вземанията в размер на 230 850, 38 лв. по търговски сделки, които се доказа, че не са реално ликвидни/, а общата стойност на краткотрайните активи към края на тази отчетна година възлиза на 6 917 149, 62 лв.

Вещото лице, изготвило заключенията на допуснатите допълнителни СИЕ, е констатирало, че към 31.12.2015 г. балансовата стойност на възникналите в тежест на ответника и осчетоводени от него краткосрочни задължения е в размер на 4 528 000 лв. През този отчетен период това дружество вече надлежно е осчетоводило като краткосрочни всички задължения, които са възникнали в негова тежест към кредиторите М.М., С.Й., П. К.М. Х. и С.Х., които през предходните финансови години неправилно са осчетоводени като дългосрочни, поради което и не е необходимо да се извършва някаква корекция в тази насока. Не се установява към 31.12.2015 г. в тежест на ответника да са възникнали и да са станали изискуеми и други задължения към негови кредитори, които да бъдат определени като краткосрочни и да не са надлежно отразени в неговото счетоводство.

При съпоставяне на стойността на краткосрочните задължения на ответника към 31.12.2015 г., която е в размер на 4 528 000 лв. със стойността на краткотрайните активи, притежавани от този търговец към същия момент, която е 6 917 149, 62 лв., е видно, че последната е доста по-голяма като размер. Това означава, че в края на отчетната 2015 г., ответникът притежава достатъчно ликвидно имущество, с което да покрие възникналите в негова тежест краткосрочни съответно текущи задължения както към молителя, така и към всички негови кредитори. Това се отразява и в стойността на показателя за обща ликвидност, който е над референтната такава, а именно възлиза на 1, 5854. Следователно състоянието на неплатежоспособност, в което се е намирал търговецът „Л.г.р.“ АД в  предходния отчетен период, е преодоляно към 31.12.2013 г.

При определяне на стойността на краткотрайните активи на ответника към края на следващата отчетна година - 31.12.2016 г., съдът съобразява, че трябва отново да вземе предвид стойността само на тези краткосрочни вземания, за които може да заключи, че са реално реализуеми за период от една година. Тя възлиза на сумата от 5 892 150 лв. Тази сума е получена като от балансовата стойност на краткосрочните вземания по изложените вече съображения при анализа на състоянието на ответника за 2014 г. и за 2015 г. е извадена стойността на вземанията на ответника, които съдът счита, че са загубили характер на бързо ликвиден актив, които са тези, възникнали по договори, сключени с трети лица, обективирани във фактури, издадени за периода от 2008 г. до 2013 г., която възлиза на сума в размер на 230 850, 38 лв., които не са заплатени нито на падежа, нито към 31.12.2016 г.

Съдът счита, че няма основание друга част от осчетоводените краткосрочни вземания да бъдат изключени от стойността на краткотрайните активи на „Л.г.р.“ АД към 31.12.2016 г. По отношение на една част от тях, чийто падеж се установи да е настъпил до 31.12.2015 г., до края на 2016 г. е изминал период от само една година, считано от датата на тяхната изискуемост, който не е толкова продължителен, за да може само въз основа на него да заключи, че тези вземания не могат да бъдат събрани в кратък срок и оттам че не представляват ликвиден актив за кредитора по тях. Този извод се отнася и за вземането за получаване на покупна цена в размер на 3 168 000 лв., дължима на ответника по договора за продажба на акции от капитала на „Л.Г.Р.Л.” АД, което е изискуемо считано от 31.12.2014 г., както и за вземането за получаване на част от покупна цена в размер на 2 000 000 лв., дължима на ответника по договора за продажба на акции от капитала на „Л.Г.Р. Д.Е.Е.” АД, което е изискуемо считано от 31.12.2015 г. Освен това в случая трябва да се съобрази и това, че по делото са събрани доказателства, че ответникът се е разпоредил с тези свои вземания възмездно през 2017 г. срещу получаване на покупна цена, което означава, че те реално са ликвиден актив, който е реализиран - срещу прехвърлените вземания той е получил други имуществени права, които представляват вземания за получаване на покупната цена, с придобиване на които е успял да погаси свои задължения към дружеството цесионер чрез прихващане. Това е видно от фактите, посочени от вещото лице в депозираното на 06.03.2018 г. допълнително заключение на изготвената СИЕ /л. 774 – л. 775 от делото на СГС/.

При съобразяване на горното, следва да се заключи, че общата стойност на краткотрайните активи на ответника към 31.12.2016 г. възлиза на сумата от 6 888 149, 62 лв., от които от 5 892 150 лв. – краткосрочни вземания, 170 000 лв. – парични средства и 826 000 лв. – материални запаси.

Балансовата стойност на възникналите в тежест на ответника и осчетоводени от него краткосрочни задължения към 31.12.2016 г. е в размер на 4 528 000 лв. Не се установява към 31.12.2016 г. в тежест на ответника да са възникнали и да са станали изискуеми и други задължения към негови кредитори, които да бъдат определени като краткосрочни и да не са надлежно отразени в неговото счетоводство, поради което при изследване на способността на този търговец да погасява своите задължения към този момент трябва да се вземе балансовата стойността на краткосрочните задължения, които са възникнали в негова тежест. При съпоставяне на тази стойност с балансовата стойността на притежаваните от дружеството към тази дата краткотрайни активи от 6 888 149, 62 лв. е видно, че последната е в по-висок размер. С оглед на тези факти, се налага изводът, че към 31.12.2016 г. ответникът е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, което е намерило отражение и в стойностите на показателите за ликвидност и особено на основния такъв за извършване на преценка за неплатежоспособност, а именно този на обща ликвидност, който е на стойност от 1, 5212. Това показва добро финансово - икономическо състояние на ответното дружество. Следователно към 31.12.2016 г. „Л.г.р.“ АД не е в състояние на неплатежоспособност.

Краткотрайните активи на ответника към края на следващата отчетна година - 31.12.2017 г., които са реално реализуеми за период от една година, са на стойност 11 188 149, 62 лв. Тази сума е получена като от балансовата стойност на краткотрайните активи към 31.12.2017 г., която съгласно изводите на вещото лице, изготвило допълнителната СИЕ, приета в открито съдебно заседание, проведено на 11.07.2018 г., възлиза на 11 419 000 лв., се извади стойността на вземанията на ответника, които са възникнали по договори, сключени с трети лица, обективирани във фактури, издадени за периода от 2008 г. до 2013 г., която възлиза на сума в размер на 230 850, 38 лв., които не са заплатени нито на падежа, нито към 31.12.2017 г. и към тази дата са загубили характер на бързо ликвиден актив. По делото няма представени доказателства, от които да се направи извод, че към края на тази отчетна година дружеството „Л.г.р.“ АД е осчетоводило други вземания, чийто падеж да е настъпил и които да не са погасени от длъжниците по тях за дълъг период от време след падежа /от минимум две години/ и следователно да са загубили характеристиката си на бързо ликвиден актив, който може за кратък период от време да се преобразуват в парични средства /повечето от осчетоводените в годишния финансов отчет за 2017 г. вземания са такива, чийто падеж е настъпил през текущата финансова година, като това е видни най-ясно от таблицата изготвена от вещото лице –счетоводител, намираща се на л. 883 и л. 884 от делото на СГС/. По делото се установява, че част от вземанията, чийто падеж се доказа, че е настъпил на 31.12.2014 г. и на 31.12.2015 г., които са тези за получаване на покупна цена в размер на 3 168 000 лв., дължима на ответника по договора за продажба на акции от капитала на „Л.Г.Р.Л.” АД и за получаване на част от покупна цена в размер на 2 000 000 лв., дължима на ответника по договора за продажба на акции от капитала на „Л.Г.Р. Д.Е.Е.” АД, са прехвърлени на трето лице и вече не са част от патримониума на ответника към 31.12.2017 г., което е и надлежно отразено в неговото счетоводство към тази дата /последното е видно от таблицата, изготвена от вещото лица, намираща се на л. 883 – л. 884 от делото на СГС/.

Стойността на краткосрочните задължения на „Л.г.р.“ АД към 31.12.2017 г. съдът определя като взема предвид  балансовата стойност на която те възлизат от 12 339 000 лв. В производството няма представени доказателства, от които да е видно, че към посочената дата в тежест на ответника са възникнали и други краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени, като това не е констатирано и от вещото лице, изследвало финансово-икономическото състояние на дружество. При съпоставяне на тази стойност със стойността на притежаваните от търговеца към 31.12.2017 г. краткотрайните активи от 11 188 149, 62 лв. се установява, че последната е по-малка. Това означава, че към 31.12.2017 г., за разлика от предходния отчетен период, длъжникът не е притежавал достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погаси всички свои краткосрочни и текущи задължения. Показателят за обща ликвидност към тази дата вече е на стойност, която е по-ниска от референтната стойност от 1, но все пак близка до нея – възлиза на 0, 9067, което означава, че финансовото състояние на търговеца се е влошило спрямо предходния период, но той все пак е притежавал краткотрайни активи, които са били достатъчни за погасяване на 90 % от възникналите в негова тежест краткосрочни задължения, които са голям процент от тях.

Както беше посочено, за да се заключи, че едно дружество е неплатежоспособен търговец, трябва да бъде установено че състояние му на неспособност да погаси всички свои краткосрочни задължения е трайно, което означава, че то трябва да се е запазило през повече от един отчетен период и да не е преодоляно. В случая е видно, че финансовото състояние на „Л.г.р.“ АД в определени отчетните периоди преди 31.12.2017 г. също е било влошено, но то е подобрявано в годините след това като дружеството е увеличавало стойността на краткотрайните си активи и е намалявало размера на краткосрочните и текущите си задължения. Ето защо съдът трябва да разгледа и въпроса дали през 2018 г. са настъпили факти, от които да може да се направи извод, че установеното към 31.12.2017 г. влошено финансово състояние на ответника е преодоляно или се е запазило такова и дори се е задълбочило, в който случай би могло да се приеме, че има характеристиките на трайно такова и този търговец е неплатежоспособен.

По делото от ответника са представени счетоводни документи, установяващи финансовото му състояние към 04.05.2018 г., които са анализирани в заключението по допуснатата допълнителна СИЕ, което е прието в съдебно заседание, проведено на 11.07.2018 г. и което съдът кредитира като компетентно изготвено.

От изводите на вещото лице, направени в това заключение, е видно, че към 04.05.2018 г. балансовата стойност на притежаваните от ответника краткотрайни активи възлиза на 11 418 000 лв., от които 697 000 лв. са материалните запаси, 169 000 лв. са наличните парични средства, а останалата част на стойност 10 552 000 лв. са парични вземания, на които той е титуляр, които са 92, 42 % от всички осчетоводени краткотрайни актива, с които този търговец разполага. От тази стойност по вече изложените съображения за предходните периоди трябва да се извади стойността на вземанията на ответника, които съдът счита, че са загубили характер на бързо ликвиден актив, които са тези в размер на 230 850, 38 лв. и са възникнали по договори, сключени с трети лица, обективирани във фактури, издадени за периода от 2008 г. до 2013 г., които не са заплатени нито на падежа, нито към 04.05.2018 г.

Съдът счита, че не може да се направи извод, че някаква друга част от притежаваните от „Л.г.р.“ АД краткосрочни вземания, които формират основна част от краткотрайните му активи, са несъбираеми към 04.05.2018 г. и не могат да бъдат преобразувани в парични средства чрез изпълнението им от третите лица–длъжници. От фактите, които са отразени в счетоводството на ответника и които са посочени в заключенията на изготвените в производството допълнителни СИЕ се установява, че падежите на вземанията, на които този търговец е титуляр, за получаване на покупната цена по сключените договори за продажба на акции, които не са прехвърлени на трети лица по силата на договори за цесии, настъпват на 31.12.2017 г. и на 31.12.2018 г. Това означава, че дори и тези вземания да не са събрани на падежа им и длъжникът по тях да е изпаднал в забава, периодът на последната все още е много малък към 04.05.2018 г. /няколко месеца за задължението с падеж 31.12.2017 г./, поради което и въз основа на този факт не може да се заключи, че те няма да бъдат събрани в кратък период от време и с оглед на това, че са загубили характера си на краткотраен актив. Същото се отнася и за вземанията по договорите за заем, които са осчетоводени от ответника като притежаван краткотраен актив – тяхната изискуемост също по данни от счетоводните документи е настъпила през 2017 г., поради което дори и да е налице забава в тяхното изпълнение, тя не е толкова голяма, че да ги прави несъбираем за кратък период от време или изобщо.

При съобразяване на горното, следва да се заключи, че общата стойност на краткотрайните активи на ответника към 04.05.2018 г. възлиза на сумата от 11 187 149, 62 лв.

Балансовата стойност на краткосрочните задължения на ответника към 04.05.2018 г. възлиза на сумата от 7 847 000 лв. Към стойността на краткосрочните задължения на „Л.г.р.“ АД към тази дата трябва да се прибавят и възникнали в негова тежест задължения към „Ю.Б.” АД за заплащане на суми в общ размер на 1 148 376 евро, чиято левова равностойност е 2 246 028, 23 лв., които представляват разсрочената част от задължение по договор за кредит, чието заплащане е уговорено да се извърши на 25.03.2009 г. и на 25.04.2009 г. съгласно споразумение от 02.05.2008 г. към договор за предоставяне на инвестиционен кредит от 27.03.2008 г., намиращо се на л. 820 – л. 822 от делото на СГС. Това е така, тъй като като краткосрочно задължение във финансовия отчет на дружеството се отразява това, чийто падеж е настъпил към датата на съставяне на отчета, както и това, чийто падеж настъпва в рамките на една година от датата на съставяне на отчет, какъвто характер имат задълженията за заплащане на част от дълга по цитирания договор за кредит, чийто падежи е уговорено да настъпват на 25.03.2009 г. и на 25.04.2009 г., които дати са в рамките на една година от датата на изготвяне на междинния отчет на ответника, която е 04.05.2018 г. Тези задължения не са отразени като краткосрочни в междинния отчет, а като дългосрочни, което е неправилно. В тази насока са изводите на вещото лице, направени в допълнителното заключение на изготвената СИЕ, прието в проведеното на 11.07.2018 г. съдебно заседание, както и тези, направени при разпита на експерта в това съдебно заседание.

Предвид изложеното, трябва да се обобщи, че общата стойност на краткосрочните задължения на „Л.г.р.“ АД към 04.05.2018 г. е 10 093 028, 23 лв. / 7 847 000 лв. – балансова стойност на краткосрочните задължения, към които е прибавена сумата от 2 246 028, 23 лв. – стойността на задълженията към „Ю.Б.” АД, с падежи на 25.03.2009 г. и на 25.04.2009 г. съгласно споразумение от 02.05.2008 г. към договор за предоставяне на инвестиционен кредит от 27.03.2008 г., които не са осчетоводени като краткосрочни/. Тази стойност е по-малка от стойността на краткотрайните активи, притежавани от този търговец към същия момент, която е 11 187 149, 62 лв., което налага изводът, че към 04.05.2018 г., ответникът притежава достатъчно ликвидно имущество, с което да покрие възникналите в негова тежест краткосрочни съответно текущи задължения както към молителя, така и към всички негови кредитори. Това се е отразило и в стойността на показателя за обща ликвидност, който е над референтната такава, а именно възлиза на 1, 1084. Следователно влошеното финансово състояние, в което се е намирал търговецът „Л.г.р.“ АД към 31.12.2017 г., е напълно преодоляно към 04.05.2018 г.

С оглед на така установените факти за финансовото състояние на ответното дружество към 04.05.2018 г., трябва да се приеме, че невъзможността на този търговец да погасява своите краткосрочни задължения към кредиторите, която е била налице в предходни отчетни периоди, не е била трайна и е преодоляна към посочената дата, когато показателят за обща ликвидност е над препоръчителните стойности. Това означава, че ответното дружество не е неплатежоспособно към момента и молбата по чл. 625 ТЗ, както и молбите на присъединените кредитори, с които се иска по отношение на него да бъде открито производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, следва да се отхвърлят.

 

По присъждане на направените по делото разноски:

От страна на ответника по молбата не е направено искане за присъждане на направените разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.

Така мотивиран Софийски градски съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 625 ТЗ, подадена от М.М., гражданин на Дания, с личен  № ********, със съдебен адрес:*** - партер, с която се иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Л.г.р.” АД, с ЕИК:********със седалище и адрес на управление:***, офис 8, поради неплатежоспособност на това дружество, както и молбите, подадени от С.Й.Й., гражданин на Дания, с личен  № ********, със съдебен адрес:*** - партер, от П. К.М.Х., гражданин на Дания, с личен  ********, със съдебен адрес:*** - партер, от С.Х., гражданин на Дания, с личен  № ********, със съдебен адрес:*** - партер, и от М.Й., гражданин на Дания, с личен  № ********, със съдебен адрес:*** - партер, които лица са конституирани в производството по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, с които молби се иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Л.г.р.” АД поради неплатежоспособност.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

           

 

 

 СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съобщи за изтекли лични данни