РЕШЕНИЕ
№831/06.12.2022г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание
на девети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Павлина Господинова
при секретаря Ивелина Въжарска .………………...……….........................… в присъствието на
прокурора Цвета Пазаитова ............……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД (К) № 892 по описа за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София, подадена чрез пълномощник, против Решение
№85/12.07.2022г., постановено по АНД №133/2022г. по описа на Районен съд –
Харманли.
Касационният жалбоподател твърди, че оспореното решение
е постановено в нарушение на закона. Неправилно било прието от съда, че в
електронния фиш било погрешно посочено, че видът на ППС е ремарке на лек
автомобил, тъй като в настоящия случай ставало въпрос за различни категории
ППС, а не видове ППС. В случая собственикът на процесното МПС бил заплатил
винетна такса за категория МПС, която се различавала от категорията на лекия
автомобил. След като наказаното лице
неправилно декларирало данните относно категорията на превозното средство, за
което заплатило винетна такса – вместо категория „М“, в която попадал лекият
автомобил, посочил категория „О“, в която били включени ремаркетата, съдът
следвало да потвърди издадения ЕФ. Съгласно
чл.5, ал.3 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние и чл.10а, ал.3а
от ЗП, при неправилно декларирани данни, включително и данни за категорията на
ППС се считало, че за ППС не била заплатена винетна такса. Неправилно в случая бил приложен и чл.28 от ЗАНН,
тъй като съгласно чл.189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилагала
тази разпоредба от ЗАНН. Същевременно
следвало да се има предвид, че деянието не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
По изложените съображения се претендира отмяна на
обжалваното съдебно решение и потвърждаване на НП, както и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 240 лева. Изложените в жалбата
възражения се преповтарят в писмени бележки. Претендират деловодни разноски в
общ размер на 270 лева – 120 за касационната инстанция и 150 за районния съд.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът по делото, О.Н.М., чрез пълномощника си
в писмен отговор и в съдебно заседание, навежда доводи за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че атакуваното съдебно решение е правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
счита касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд
да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Харманли е отменил
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено от електронната
система за събиране на пътните такси по чл.10 ал.1 от ЗДвП, № ********** на
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който за нарушение на чл.139, ал.5 и 6 във вр. с чл.102,
ал.2 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.179, ал.3 във
вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП, на О.Н.М. е било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
За да постанови решението си, районният съд е приел,
че жалбоподателят е заплатил годишна винетна такса 97 лв. с посочен едногодишен
срок на валидност от 01.02.2020г. до 01.02.2021г., като погрешно посочил, че
видът на пътното превозно средство е ремарке на лек автомобил с маса заедно с
автомобила по-голяма от 3.5т., вместо МПС – лек автомобил. Съдът посочил, че
едва с промяната в закона (ДВ бр.23 от2021г. в сила от 19.03.2021г.) била
предвидена отговорността на собственика или на ползвателя на превозното
средство относно неправилно декларирани данни във връзка със заплащането на
винетната такса. На следващо място, в случая нарушението представлявало
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не било налице ощетяване
на бюджета предвид внасянето на дължимата пътна такса в пълен размер, съответно
от нарушението не били настъпили никакви вредни последици.
Решението е правилно.
Нормата на чл.179, ал.3 от ЗДвП, въз основа на
която е наложено административното наказание, предвижда административно
наказание глоба за водач, който управлява пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Посочените пък като
нарушени материално правни разпоредби са чл.139, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съгласно
чл.139, ал.5 от ЗДвП, движението на пътни превозни средства по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните
задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, съответно чл.139, ал.6 от ЗДвП въвежда
задължение за водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от
Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на
пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.
За да представлява едно деяние административно
нарушение съгласно общата дефиниция на чл.6 от ЗАНН, от субективна страна
същото следва да е извършено виновно. Анализът на горния административен състав
показва, че конкретното нарушение може да се извърши само под форма на вината
умисъл – пряк или евентуален. Очевидно, че на административно наказване по този
текст подлежат само лица, които съзнателно не са заплатили дължимата винетна
такса и въпреки това, съзнавайки това обстоятелство, управляват автомобил, за
който такава такса се дължи по път в обхват на платената пътна мрежа. Т. е.
дефинирано юридически при субсидиарното приложение на чл.11, ал.2 от НК, деецът
следва да съзнава общественоопасния характер на деянието, че нарушава директно
законова забрана, която е обвързана с общественоопасни последици, чието
настъпване той иска или допуска. В конкретния случай безспорно се установява от
доказателствата, че ответника по касация О.Н.М. е закупил и заплатил в полза на
бюджета електронна годишна винетка и то със съзнанието, че я закупува именно за
управлявания от него автомобил – с рег. № Х **** КК. Със същото съзнание той е
внесъл и цялата дължима цена в полза на бюджета за тази услуга. Вероятно поради
особености и първоначална сложност на сравнително нововъведената система за
закупуване на винетки, както и на новите тол - автомати, същия е допуснал
техническа грешка при закупуването и неправилно е декларирал данните относно
категорията на превозното средство, за което заплаща винетна такса, като вместо
категория „М“, в която попада лекият автомобил, е посочил категория „О“, в
която са включени ремаркетата. След това, без да съзнава грешката и със
съзнанието, че добросъвестно е заплатил таксата, същият е управлявал
автомобила, без да съзнава изобщо, че извършва деяние с общественоопасен
характер, а още по-малко пък да може да предвиди или да допусне неговите
общественоопасни последици. Техническата грешка при закупуването обаче не може
да се вмени във вина от гледна точна на умисъл в извършване на горното
нарушение, а напротив същата напълно го изключва. Отделно от това,
законодателят не е предвидил реда, по който собственика или ползвател на ППС
следва да декларира релевантните за закупуване на електронна винетка
обстоятелства, сред които е категорията ППС. Възможно е винетката да бъде
закупена чрез търговски обект и въвеждането на изискуемите данни да не е било
извършвано от лицето. В тази връзка настоящият състав на съда намира, че
неправилно в касационната жалба от касатора се интерпретира нормата на чл.5,
ал.3 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние. Действително същата предвижда, че
отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на
пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната
такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно
декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена
дължимата винетна такса. Това действително е така, тъй като независимо, че в
крайна сметка е платил таксата за превозното средство, ще се приема от
контролните органи, че няма платена винетка и в случай на констатиране на това
обстоятелство, водачът ще трябва да плати таксата по чл.10а, ал.2 от Закона за
пътищата и за целия останал период на валидност на винетката ще се счита, че не
е платена такса и водачът ако иска да управлява автомобила ще трябва отново да
я плати. Това е смисъла на визираната отговорност, а именно, че лицето ще
трябва да поеме негативите от неправилното деклариране на изискуемите данни. Не
може обаче същият да носи и административнонаказателна отговорност за това,
която е в по-голям размер от стойността на самата винетна такса, която той
веднъж вече неправилно е платил. Ако се приеме тази постановка означава, че
същият на практика носи административнонаказателна отговорност за грешката, а
не за самото административно нарушение по
чл.139, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, тъй като то предвижда задължение за водача
за заплащане на винетна такса, което той добросъвестно е изпълнил. Това
противоречи както на действителния смисъл на административнонаказателната
разпоредба, така и на целта на закона, а също и на принципите на
справедливостта.
Изложеното до тук налага да се приеме, че
касационната жалба е неоснователна, а обжалваното пред касационната инстанция
решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не
са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради
което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в
сила от настоящата инстанция.
При този изход на делото, съдът намира за
основателно заявеното от процесуалния представител на ответника в настоящото
производство искане за присъждане на разноски. Същите се претендират в размер
на 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция и се
дължат от жалбоподателя. Предвид разпоредбите на чл.18, ал.4 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, направеното
възражение за прекомерност на възнаграждението е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2,
предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №85/12.07.2022г.,
постановено по АНД №133/2022г. по описа на Районен съд – Харманли.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, бул.“М.“ №.., да заплати на О.Н.М., ЕГН ********** ***,
разноски по делото в размер на 400 (четиристотин) лева..
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.