№ 17
гр. Сливница, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20221890200378 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. Д. К., подадена чрез адв. И. с която на основание чл. 59,
ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП №
**********/06.03.2020 г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за
нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят е закупил винетка за лек автомобил и
неправилно е бил издаден процесният електронен фиш.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, процесуалният му представител адв. И. заявява, че поддържа жалбата, като
претендира направените по делото разноски. Същият изтъква, че в хода на производството е
установено, че при закупуването на винетен стикер е въведен регистрационен номер, който
започва с буква „С“ и цифра „0“, вместо с буквите „СО“, като счита извършеното
нарушение за несъставомерно от субективна страна. Твърди, че системата на НАП е приела
плащането за годишна винетка за редовно, като е позволила да се въведе номер, който не
съществува и е въвела в заблуждение собственика, че е изпълнил задължението си за
заплащане на годишен винетен стикер. Освен това посочва, че не съществува въобще такъв
регистрационен номер и реално друг автомобил не се е ползвал от заплатената винетна
такса, т.е. не са събрани доказателства за неправилно деклариране на номера от собственика.
Административнонаказващият орган Агенция „Пътна инфраструктура“ – Национално
ТОЛ управление – гр. София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Трайков,
който оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
1
На 19.03.2019 г. жалбоподателят е заплатил годишна винетна такса в размер на 97
лева със срок на валидност от 19.03.2019 г. до 18.03.2020 г., категория „Превозно средство
до 3,5 тона“ за собствения си лек автомобил марка „Форд“, модел „Куга“ с рег. № ........, като
при въвеждане на данните за закупуване на електронна винетка, същият въвежда
регистрационен номер, който започва с буква „С“ и цифра „0“, вместо с буквите „СО“.
На 06.03.2020 г. в 13:09 часа, с устройство № 40671, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на път I-8 км. 41+234, е
установено движение по път I-8 км. 41+234, с посока нарастващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, с пътно превозно средство – лек автомобил марка
„Форд“, модел „Куга“ с рег. № ........, с технически допустима максимална маса от 2130 кг, за
което не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата,
според категорията на пътното средство.
Горното е квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и на основание
чл. 179, ал. 3 във вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя, в качеството на водач, с
обжалвания електронен фиш е наложено наказание - глоба в размер на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства, а именно: разписка за плащане на винетна
такса, извлечение от електронната система на АПИ, 2 броя снимки и извлечение от интернет
спраницата https://web.bgtoll.bg.
Писмените доказателства са надлежно приобщени към доказателствените материали
по делото, затова съдебният състав ги кредитира. Цялостният анализ на всички
доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод
относно фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото факти са
установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказания нарушител), в срока за
обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН, и срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административно-наказателен акт, и затова се явява процесуално допустима.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите
правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият отговаря на образеца на електронен фиш,
приет с протокол № 28765/21 от заседание на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Същият отговаря на изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, установяваща вида на
данните, които следва да бъдат вписани в него. Нарушението, макар и несъвсем прецизно
посочено, може да се извлече от съдържащите се в електронния фиш данни (фактически и
посочени правни норми). Прави впечатление, че липсва изрично посочване, че нарушителят
в качеството на водач не е заплатил винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП за съответния тип
ППС, което може да се направи извод, че е вмененото административно нарушение. За по-
голяма прецизност административнонаказващият орган следва да посочва вида на
незаплатената такса, субекта на административно-наказателна отговорност и конкретното
изпълнително деяние, тъй като при определени категории МПС или в хипотези на различен
собственик и ползвател на ППС, това е възможно да е решаващо за законосъобразността на
производството.
Препис от електронния фиш е връчен на наказания, с което е изпълнена процедурата
по чл. 189ж от ЗДвП. От изложеното следва извод, че при издаването на електронния фиш
не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Допуснато е, обаче, неправилно приложение на материалния закон.
2
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата /ДВ, бр.
105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената
пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства винетни такси и такси на база време и на база изминато
разстояние. Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
Съобразно чл. 179, ал. 3 от ЗДвП - водач, който управлява пътно превозно средство
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена
такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.
В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение на пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона
се дължи заплащането на винетна такса. В чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата е предвидено,
че това са моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са
предназначени за превоз на пътници; моторните превозни средства, които имат най-малко
четири колела и са предназначени за превоз на товари и моторни превозни средства с
повишена проходимост.
Съгласно чл. 139, ал. 5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните
задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата, а в чл. 139, ал. 6 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача
на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато
такава е дължима според категорията на пътното превозно средство.
В случая жалбоподателят е заплатил годишна винетна такса за лек автомобил марка
„Форд“, модел „Куга“ с рег. № ........ със срок на валидност от 19.03.2019 г. до 18.03.2020 г.,
категория 3, видно от представената по делото квитанция, но погрешно е бил посочен рег. №
..............
Съгласно чл. 10а, ал. 3 от Закона за пътищата - винетната такса се заплаща от
собственика или ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на
регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и периода на
валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно
е бил деклариран от собственика или ползвателя му. Според чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата
за таксуване на ППС, при заплащане на винетната такса собственикът или ползвателят
декларират регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му и периода
на валидност на винетната такса, съгласно периодите, посочени в чл. 4, ал. 2, като същата
важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил
деклариран от съответното лице. Отговорността при неправилно декларирани данни относно
регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на
валидност на винетната такса, е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай
на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена
дължимата винетна такса.
Към момента, за който се твърди да е извършено посоченото административно
нарушение – 06.03.2020 г. законодателят не е регламентирал реда, по който собственикът
или ползвател на пътно превозно средство следва да декларира релевантните за закупуване
на електронна винетка обстоятелства, сред които е и регистрационният номер на
автомобила, нито пък е регламентирал възможността при констатиране на грешно
посочване на цифра или буква от регистрационния номер, тя да бъде коригирана, както това
е сторено с нормите на чл. 10а, ал. 3а и 3б от ЗП, обнародвани в ДВ бр. 23/2021 г. Това
деклариране може да става устно или писмено или дори чрез действие – предоставяне на
3
регистрационния талон на автомобила. На следващо място, от разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от
Наредбата за таксуване на ППС е видно, че собственикът или ползвател на пътно превозно
средство носи отговорност при неправилно декларирани данни, т.е. отговорността е пряка
последица именно от неправилното деклариране, което е и основният релевантен факт,
който следва да бъде установен. В настоящия случай въобще не е изследвано от
административно-наказващия орган каква технология на деклариране по чл. 5, ал. 2 от
Наредбата е възприета в конкретния търговски обект, респективно налице ли е неправилно
деклариране от страна на наказаното лице (независимо под каква форма), което да е
предпоставка за ангажиране на отговорността му. Липсата на доказателства, ангажирани от
административно-наказващия орган, даващи основание да бъде направен обоснован извод,
че се касае за съзнателно неправилно деклариране от страна на нарушителя, е основание
съдът да приеме, че не е доказано осъществяването от субективна страна на състава на
твърдяното да е извършено административно нарушение. Административнонаказващият
орган носи доказателствената тежест да установи, че данните относно регистрационния
номер на превозното средство са били неправилно декларирани от наказаното лице.
Доказателства в тази насока не са ангажирани.
Дори и формално да запълва обективните признаци на административното нарушение
по чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, не е налице съставомерно поведение,
доколкото изцяло липсва субективната страна на деянието. Действително в чл. 5, ал. 3 от
Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система
за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние е императивно посочено, че отговорността при неправилно
декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство,
категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика
или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното
превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса. Въпреки това посочената
презумпция се явява оборима. Установено е по категоричен и недвусмислен начин, че
дължимата винетна такса е платена и че ТОЛ-системата е приела плащането като редовно за
автомобил с рег. № ............., какъвто регистрационен номер на ППС не може да съществува
съгласно действащата нормативна уредба. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 2 – т. 3 от Наредба
№ I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства регламентира, че регистрационният номер на
пътните превозни средства се състои от буквен код за регистрация – една или комбинация от
две букви; пореден номер четирицифрена комбинация на числата от 0 до 9; серия - една или
комбинация от две букви. Иначе казано, не съществува регистрационен номер, който
съдържа комбинация от една буква и едно число. Като е приела плащането за редовно на
годишна винетка за така въведения регистрационен номер и му е издала разписка за
електронна винетка Единната система за събиране на пътни такси е въвела в заблуждение
собственика на МПС, че е изпълнил задължението си и е заплатил винетната такса и че
ползва правомерно платената пътна мрежа. Следователно твърдяното да е извършено
административно нарушение е несъставомерно и от субективна страна (в същия смисъл
решение № 436 от 29.04.2022 г. по к.а.н.д. № 217/2022 г. на АССО и решение № 485 от
13.05.2022 г. по к.ан.д. № 311/2022 на АССО).
За пълнота следва се посочи, че вмененото нарушение представлява и маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, което е самостоятелно основание за отмяна на
електронния фиш съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г.
на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК. В случая не е ощетен държавният бюджет. Внесена е в
пълен размер дължимата пътна такса за съответната категория МПС. Същевременно
разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
4
функциониране на смесената система за таксуване на различните категории превозни
средства на база време и на база изминато разстояние не може да обоснове наличие на
административнонаказателна отговорност. Всичко това сочи, че деянието разкрива само
формално признаците на административно нарушение, но е лишено от обществена опасност.
Това сочи на маловажност, доколкото не разкрива типичната за предвиденото
административно нарушение тежест и целта на закона е постигната – събрана е дължимата
винетна такса.
По изложените съображения съдът намира жалбата за основателна, като обжалваният
електронен фиш следва да бъде отменен.
При този изход от спора и с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл.143,
ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. В случая жалбоподателят е бил представляван от адвокат,
който му е оказал безплатна адвокатска помощ. Направено е искане от адвоката на
жалбоподателя за присъждане на възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие от 12.06.2022 г., в който е
обективирано изявление, че договореното възнаграждение е съгласно чл. 38, ал. 1 т.2 от ЗА.
Съдът счита, че следва да уважи искането. Правото на адвокат да окаже безплатна
адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т. 1-т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗА, е установено
със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски съгласно чл.
38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право да му се
присъди адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и
осъжда другата страна да го заплати. В конкретния случай са налице всички необходими
предпоставки за възникване на право в полза на процесуален представител на
жалбоподателя да претендира и да получи възнаграждение за оказаната безплатно
адвокатска помощ и съдействие, на основание чл. 38 от ЗА - реално осъществена безплатна
правна помощ и основание за ангажиране на отговорността на насрещната страна за
разноски за процесуално представителство на ищеца. Предвид горното съдът счита, че
следва да присъди в полза на процесуалния представител на жалбоподателя адвокатско
възнаграждение в размер на 400, 00 лв. (чл. 8 вр. чл.7, ал.2, т.1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения).
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
**********/06.03.2020 г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на
жалбоподателя С. Д. К., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лева, за нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание 63д, ал.1 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 АПК Агенция „Пътна
инфраструктура“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3 да
заплати на адв. М.И. от САК, при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата от 400, 00 лв.
адвокатско възнаграждение за осъществено от адв. Истатков процесуално представителство
на жалбоподателя.
5
Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано от получаване
на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба пред Административен съд –
София област по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6