ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 21.03.2024 г.
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в закрито заседание на двадесет и
първи март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 50 по описа за 2024 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по чл.267, § 2 от ДФЕС, респ. чл.629 от ГПК вр. чл.144 от АПК.
Ответникът по жалбата – главният директор на ГД „Оперативна програма околна
среда“ и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда
2014 – 2020“, чрез процесуалния си представител, е депозирал молба с вх.№
1203/26.02.2024 г., с която е поискал съдът да отправи преюдициално запитване
до Съда на ЕС във връзка с тълкуването на т.14 от раздел 2.2. „Подбор на оференти
и оценка на офертите“ от Приложението към Решение С(2019) 3452 от 14.05.2019 г.
на Европейската комисия за установяване на насоките за определяне на финансови корекции,
които трябва да бъдат извършени спрямо финансирани от Съюза разходи в случай на
неспазване на приложимите правила за възлагане на обществени поръчки, която е
възпроизведена в т.14 от Приложение № 1, раздел II „Оценяване на предложения и избор на изпълнител“ към
чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за
извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера
на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ.
Искането е подробно мотивирано с твърдения за неправилно тълкуване и
прилагане на т.14 от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на
нередности във формираната национална съдебна практика, включително в тази на
ВАС (в тази връзка е цитирано решение № 12073/06.12.2023 г., по адм.д. №
7600/2023 г. на ВАС, VII отделение) чрез изключване от приложното поле на описаната в тази точка
нередност на нарушенията по чл.107, т.2, б.“а“ от ЗОП, които се изразяват в
несъответствие с изискуемия от възложителя начин на подготвяне на офертата от
участника, когато тези изисквания са установени в документ, различен от
техническата спецификация.
В определения от съда срок жалбоподателят Община Русе, чрез процесуалния си
представител, е депозирал становище, в което счита искането за отправяне на
преюдициално запитване до Съда на ЕС за неоснователно и моли то да бъде
оставено без уважение.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на
страните, намира следното:
За да може да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на ЕС
приложимата по делото правна норма следва да е включена в обхвата на правото на
Съюза. Това следва от чл.267, § 1, б.“б“ от ДФЕС, респ. чл.19, § 3, б.“б“ от
ДЕС. Посочените разпоредби от първичното право на ЕС гласят следното: „Съдът на Европейския съюз е компетентен да се
произнася преюдициално относно:
валидността и тълкуването
на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза“, съответно „Съдът на Европейския съюз
се произнася в съответствие с Договорите: с преюдициални заключения,
по искане на националните юрисдикции, относно тълкуването на правото на Съюза или
относно действителността на актове, приети от институциите“.
Решение С(2019) 3452 от 14.05.2019 г. на Европейската комисия за установяване
на насоките за определяне на финансови корекции, които трябва да бъдат извършени
спрямо финансирани от Съюза разходи в случай на неспазване на приложимите правила
за възлагане на обществени поръчки е прието на основание чл.144 от Регламент (ЕС)
№ 1303/2013 и чл.101, § 8 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 във връзка с
извършваните от самата Европейска комисия финансови корекции по отношение на
държавите – членки с цел изключване от финансиране от Съюза на разходите, направени
в нарушение на приложимото право.
В чл.143 от Регламент (ЕС) №
1303/2013 и чл.101, § 7 от Регламент (ЕС, Евратом) е уредено правомощието на
държавите-членки да извършват финансови корекции като в изр.второ на последната
норма е изрично предвидено, че „…доколкото
държавите членки сами откриват и коригират последиците от нередности, те се освобождават
от финансови корекции от Комисията във връзка с тези нередности“. В този
смисъл е и чл.143, § 3 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, който предвижда, че „…отменените в съответствие с параграф 2 приноси
от фондовете или ЕФМДР могат да бъдат повторно използвани от държавата-членка в
рамките на съответната оперативна програма при условията на параграф 4“. В 1.1.
„Цел на насоките“ от Решение С(2019) 3452 от 14.05.2019 г. е записано: „Държавите членки са
отговорни на първо ниво за разследването на нередностите и за прилагането на
необходимите финансови корекции. В този контекст, на компетентните органи в
държавите членки се препоръчва при коригиране на установените от собствените им
служби нередности да прилагат критериите и ставките на финансова корекция,
определени в настоящите насоки“.
Правилата, съдържащи се в Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване
на нередности, почти дословно повтарят тези по Приложението към Насоките, приети
с Решение С(2019) 3452 от 14.05.2019 г. на ЕК. Следователно тълкуването на
приложимото по делото национално право и преди всичко обхвата на т.14 от
посоченото приложение към Наредбата за посочване на нередности, е обусловено от
тълкуването на правилата, съдържащи се в акт на институция на Съюза, което
тълкуване принципно попада в компетентността на Съда на ЕС.
Съдът обаче намира, че макар по нормата на т.14 от Приложението към Насоките
за определяне на финансови корекции да липсва формирана практика на Съда на ЕС,
то същата е ясна и нейното тълкуване и прилагане е извън съмнение. Според доктрината
за acte clair, изведена в решението на СЕС по дело № 283/81, CILFIT, юрисдикция, чиито решения не подлежат на
обжалване съгласно националното право, е длъжна, когато пред нея бъде повдигнат
въпрос, свързан с общностното право, да изпълни задължението си за сезиране, освен
ако е установила, че повдигнатият въпрос е ирелевантен или че съответната
общностна разпоредба вече е била тълкувана от Съда, или че надлежното прилагане на общностното право е толкова очевидно, че не
оставя място за каквото и да е основателно съмнение; наличието на такава
възможност трябва да се преценява в светлината на специфичните характеристики
на общностното право, на особените трудности, свързани с неговото тълкуване и
на риска от отклонения в съдебната практика в рамките на Общността.
Обстоятелството, че нормата на т.14 от
Приложението към Насоките за определяне на финансови корекции, приети с Решение С(2019) 3452 от 14.05.2019 г. на ЕК, е ясна се
потвърждава от факта, че самата касационна инстанция, в лицето на ВАС, чиито
решения са окончателни и за която съществува задължението по чл.267, § 3 от
ДФЕС, респ. чл.629, ал.3 от ГПК вр. чл.144 от АПК, не е отправила преюдициално
запитване до Съда на ЕС за тълкуване на това правило от съюзното
законодателство.
На следващо място, по арг. от чл.267, § 2 от ДФЕС и съгласно чл.629,
ал.2, изр. първо от ГПК вр. чл.144 от АПК,
съдът, чието решение
подлежи на обжалване, може да не уважи искането на страната за отправяне на преюдициално запитване за
тълкуване на съответния акт на институция на Съюза.
Освен това самите въпроси, формулирани от ответника по жалбата, са израз
по-скоро на желанието на органа да получи указания за последиците от евентуално
неблагоприятно за него съдебно решение – следва ли извършените разходи да се
приемат за допустими и подлежат ли те на пълно одобрение и сертификация от
страна на ЕК, респ. по какъв начин, ако не чрез подвеждане под правилото на
т.14 от Насоките за определяне на финансови корекции, е обезпечено в случая задължението
на органа да следи за финансовите интереси на Съюза. Тези въпроси обаче далеч
надхвърлят рамките на делото, поради което тяхното поставяне пред Съда на ЕС е
недопустимо само на това основание.
Така мотивиран и на основание чл.267, § 2 от ДФЕС и чл.626, ал.2 от ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с вх.№ 1203/26.02.2024 г. на главния директор на ГД „Оперативна програма
околна среда“ и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна
среда 2014 – 2020“, за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по
поставените в искането въпроси, свързани с тълкуването на т.14 от раздел 2.2. „Подбор
на оференти и оценка на офертите“ от Приложението към Решение С(2019) 3452 от
14.05.2019 г. на Европейската комисия за установяване на насоките за определяне
на финансови корекции, които трябва да бъдат извършени спрямо финансирани от Съюза
разходи в случай на неспазване на приложимите правила за възлагане на обществени
поръчки.
Определението не подлежи на обжалване. Препис от него да се връчи на
страните.
СЪДИЯ: