Р Е Ш Е Н И Е  № 1333

 

гр.Пловдив,02.11.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември,през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                           ВЕСЕЛА ПЕТРОВА

 

като разгледа  докладваното от председателя гр.д.№ 2371 по описа на ПОС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.435,ал.2 и сл.от ГПК

М.И.И.-длъжник по изп.дело № 356/15г.е обжалвала действието на  ЧСИ М.Обретенова-Георгиева,рег.№ 758,район на действие ПОС по горното изпълнително дело,изразено в  насочване на  изпълнението върху несеквестируем доход,чрез налагането на запор върху трудовото й възнаграждение.В жалбата се твърди,че получаваното от длъжника трудово възнаграждение е несеквестируемо по см.на чл.446 от ГПК и върху него не може да бъде наложено принудително изпълнение.

Взискателят „Агенция за събиране на вземания“ООД,ЕИК *********,гр.София,не е взел становище по жалбата.

 ЧСИ е изложил в писмено становище по чл.436,ал.3 от ГПК мотиви,че жалбата е недопустима като просрочена,а разгледана по същество е неоснователна.

 Съдът,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите и становищата на страните,приема за установено следното:

Жалбата е подадена от длъжник в изпълнителното производство срещу действие на ЧСИ-насочване на изпълнението върху доход,който счита за несеквестируем,от кръга на изрично посочените по чл.435,ал.2 от ГПК.Съгласно мотивите към т.1 на ТР № 2/15г.на  ОСГТК на ВКС длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вземането,върху което е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо вземане.В случая се твърди именно пълна несеквестируемост,тъй като получаваното от жалбоподателката трудово възнаграждение е под размера на минималната работна заплата (чл.446 от ГПК).Според ЧСИ жалбата е просрочена,тъй като  съобщението до длъжника за наложения запор върху трудовото му възнаграждение е получено на 11.05.16г.,а жалбата е подадена на 07.06.17г.,т.е.повече от година след изтичането на едноседмичния срок.

Настоящата инстанция обаче счита,че няма данни съобщението до жалбоподателката като длъжник за наложения запор да й е редовно връчен.Съобщението до нея е изпратено с писмо с обр.разписка на адрес в гр.Пловдив,а на обр.разписка,макар и да е посочен същия изх.№ като на съобщението,като получател фигурира Центъра за настаняване от семеен тип в с.П.,общ.Ч.,Обл.С.,с което по данни от изп.дело И. е в трудово правоотношение.Съобщението,дори да се приеме,че е изпратено по местоработата на  И.,е получено не лично от  нея,а от друг служител и с оглед получателя,посочен на обратната разписка-без задължение да го предаде на жалбоподателката,поради което не може да се направи категоричен извод,че на посочената в обратната разписка дата-11.05.16г.И. е била уведомена за наложения й запор.И тъй като по делото няма данни кога същата е узнала,че третото задължено лице (т.е.работодателят й) е платило на съдебния изпълнител или е отказало да плати на длъжника,то и жалбата не следва да се счита за просрочена,съответно недопустима, и следва да се разгледа по същество от настоящата инстанция.

Действително е наложен запор върху трудовото възнаграждение на И.,видно от изпратеното до  работодателя на същата като ТЗЛ запорно съобщение,в което изрично е посочено,че удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл.446 от ГПК.Въпреки тези указания от третото задължено лице е постъпило уведомление от 16.05.16г.,с което уведомяват  ЧСИ Обретенова,че размерът на тр.възнаграждение на длъжника по изп.дело е под минималната работна заплата и молят ЧСИ да ги уведоми дали този доход е несеквестируем съгл.чл.446,ал.1 от ГПК и съответно дали трябва да се правят ежемесечни удръжки от тр.възнаграждение на И..От изпратеното от ЧСИ до ТЗЛ уведомление,редовно получено на 10.06.16г.,е видно,че наложеният запор не е изпълняван,тъй като указанията на ЧСИ са същият да се изпълнява само за сума над 420лв.нетно трудово възнаграждение.

При това положение,макар запорът върху тр.възнаграждение на жалбоподателката да е наложен,той не се изпълнява по изрични указания на ЧСИ Обретенова поради несеквестируемост на вземането-същото е под размера на минималната за страната работна заплата от 420лв.съгл.чл.446,ал.1 от ГПК.

Поради изложените съображения съдът намира,че жалбата срещу атакуваното изпълнително действие е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното,съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на М.И.И.,ЕГН-********** против  действието на  ЧСИ М.Обретенова-Георгиева,рег.№ 758,район на действие-ПОС по изпълнително дело № 356/15г.,изразено в  насочване на  изпълнението върху несеквестируем доход,чрез налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М.И.И.,със запорно съобщение,изпратено до третото задължено лице „Център за настаняване от семеен тип“,с.П.,общ.Ч.,обл.С.                

            Решението е окончателно. 

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: