Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.06.2019 г. гр. СТАРА ЗАГОРА
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
трети юни Година 2019
в
публично заседА.е в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА КЪНЧЕВ
При
участието на секретаря ЖАНЕТА САРАФОВА като разгледа докладваното от съдия Кънчев
гражданско дело № 1944 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена
е искова молба от А. С. Г., малолетна, действаща чрез своята майка и законен
представител Х.Г.П. срещу С.Ц.Г.. Майката твърди, че с Решение по гражданско
дело № 1471 от 2016 г. на ОС – Стара Загора, ответникът бил осъден да заплаща
на дъщеря си ежемесечна издръжка в размер на 200 лева. Тогава детето още не
било започнало училище, а сега му предстояло да завърши трети клас и да започне
четвърти през учебната 2019/2020 г. Ответникът получавал месечно възнаграждение
от около 1000 лева, нямал други деца и живеел в собствено жилище. Счита, че с
оглед възрастта на А. за правилното ѝ отглеждане били необходими 400
лева, от които 300 следвало да се заплащат от ответника. Моли съда да измени
присъдената с Решение по въззивно гражданско дело № 1471/2016 г. по описа на
Окръжен съд – Стара Загора издръжка, като осъди С.Ц.Г. да заплаща на Х.Г.П.,
действаща в качеството на майка и законен представител на малолетното дете А. С.
Г. ежемесечно по 300 лева, считано от датата на подаване на исковата молба,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира разноски.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от ответника по делото С.Ц. С.. Взема
становище за допустимост, но неоснователност на иска. Твърди, че редовно
заплащал дължимата издръжка. Счита, че твърдяното в исковата молба изменение на
обстоятелствата се основавало на бланкетно изброени факти. Не били посочени
конкретни нужди на детето, които да са увеличени. Моли съда да отхвърли изцяло
предявения иск като недоказан и неоснователен. Претендира разноски.
В
съдебно заседА.е ищцата поддържа исковата си молба. Моли съда да уважи молбата,
като присъди претендираната издръжка в пълен размер. Прави възражение за
прекомерност на разноските, заплатени от насрещната страна.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител поддържа отговора на исковата си молба и моли
съда да отхвърли иска в цялост. Прави възражение за прекомерност на разноските,
заплатени от насрещната страна.
Съдът
намира за установено следното: между стрА.те не се спори, а и от представените
доказателства се установява, че Х.П. и С.Г. са бивши съпрузи, като А. Г.,
родена на *** г., е тяхна дъщеря. С Решение № 42, постановено по въззивно
гражданско дело № 1471 от 2016 г. С.Г. е осъден да заплаща месечна издръжка на
дъщеря си в размер на 200 лева, считано от подаване на исковата молба. Видно от
представеното удостоверение от Франчи ЕООД, Х.П. е получавала средномесечно
трудово възнаграждение за периода от юли 2018 г. до февруари 2019 г. в размер
на 437 лева, както и 40 лева – детски месечни надбавки. От нея са представени и
заверени копия на касови бележки, които удостоверяват, че е заплащала суми от
седем до седемнадесет лева за различни лекарства за дъщеря си през
есенно-зимния сезон – октомври 2017 г. и януари 2018 г. и 2019 г., Заплатила е
и абонаментна карта за градски транспорт за периода март-май 2017 г., както и е
заредила еднократно ваучер за телефон от „Теленор“ за сумата от 10 лева.
Представените бележки за детско облекло и детска блуза не посочват кога тези
дрехи са били закупени и не могат да се ползват с доказателствена стойност. В
касовата бележка за сумата от 21,80 лева, е записано просто „други“ и не може
да се приеме за установено, че този разход е бил за задоволяване нужди на
детето. Представеното копие на стокова разписка съдът също не цени като годно
доказателство, тъй като то не засяга периода – предмет на настоящото дело.
Датата на издаване на разписката – 29.10.2016 г. – се отнася за момент, който е
бил релевантен за вече приключилото производство за предишна измяна на
издръжка. Ищцата е могла да го представи още тогава, както пред първата, така и
пред въззивната инстанция, тъй като както е известно, по дела за издръжка не са
налице преклузии. Представени са и касови бележки за заплатена ел. енергия за месеците
от октомври 2018 г. до февруари 2019 г. за различни суми. Видно от представения
амбулаторен лист, А. Г. е била приета за преглед на 07.01.2019 г. с диагноза
остър бронхит, неуточнен.
От
ответника също са представени два броя касови бележки, които установяват, че
той също е закупувал лекарства за дъщеря си през м. октомври 2018 г. Съгласно
представеното от него удостоверение, издадено от Градус-1 ЕООД, средномесечното
му брутно трудово възнаграждение за периода от януари 2016 г. до април 2019 г.
е било в размер на 1025 лева.
От
свидетелските показА.я на А. С. З. се установява, че същата познава Х.П. от 5-6
години, както и А.. Двете живели, в ......, в панелен блок в апартамент с 2
стаи с кухня. Зимата се отоплявали с радиатор и духалка. Целият апартамент се
отоплявал на ток. Децата на свидетелката и на Х.П. били приятелки и на една
възраст и поради това П. и З. често се виждали. А. растяла много интензивно, на
2 месеца подменяли дрехите и обувките ѝ, като Х.П. само тази зима ѝ
била купила нови ботуши на три пъти. Освен това А. боледувала често, особено
зимата. П. ѝ купувала лекарства. Детето ходело на екскурзии и в момента
било на екскурзия, която струвала 230 лева. Детето на свидетелката също било на
такава екскурзия. А. казала на свидетелката, че баща ѝ бил дал 10 лева за
екскурзията. Х.П. имала проблеми с парите, като свидетелката два пъти ѝ
била давала пари на заем, за да заплати сметките. Детето имало телефон, закупен
от баща му. Ваучерът се зареждал от П.. Бившият ѝ съпруг живеел в .......
Свидетелката не знае с какво са се отоплявали, когато са живеели там. Х.П. и С.Г.
били женени, когато свидетелката се запознала с нея, но били разделени. Не
познава ответника. А. боледувала по-често от повечето деца. Дъщерята на
свидетелката се разболяла на 3 години един път, докато А. се разболявала на всеки
два месеца. Справяла се добре в училище.
Като
свидетел по делото беше разпитан и Господин Димитров. Заявява, че от 2-3 години е
приятел с ответника като го познавал от четири. Познавал и дъщеря му. Г. я взимал
през седмица в събота и неделя, като не пропускал да прави това. Били заедно на
море на Поморие с общи познати. Свидетелят виждал ответника да купува играчки.
Последно видял една тоалетка за гримиране, плюшена играчка – жираф, дрешки. В
жилището на Г. имало стая, където били играчките на А.. Стаята била подредена,
имало два кашона с конструктори. Свидетелят познавал ответника от общи познати:
П. В., В. Ц.. За последно бил в дома му миналата седмица. Виждали се един път
месечно, живеели в един и същи квартал. Не познава Х.П., но знае, че е бивша
съпруга на С.Г.. Той му споделил, че сега в момента А. била на горско училище. През
2018 г. ответника и дъщеря му били на море на Поморие.
Въз
основа на така възприетите факти, съдът достига до следните правни изводи:
На
основА.е чл. 150 СК размерът на вече присъдена издръжка може да бъде изменян
при променени обстоятелства. В случая по делото се установи, че от датата на
постановяване на решението, с което е определен последно размерът на дължимата
издръжка – 17.02.2017 г. до момента на входиране на исковата молба са изминали над
две години – време в което ищцата е растяла, развивала се е както физически,
така и социално и ежедневните ѝ нужди са нараснали. Променил се е и
жизненият стандарт в страната. Видно от представеното удостоверение, трудовото
възнаграждение на ответника прогресивно е нараствало през това време, като от
967,34 лева през месец март 2017 г., е достигнало 1179,77 лв. през април 2019
г. Поради тези съображения съдът намира, че действително е налице изменение на
обстоятелствата и следва размерът на издръжката да бъде изменен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно
обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта,
образовА.ето и т. н., а възможностите на дължащия издръжка – според неговите
доходи, имотното му състояние и квалификация. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК
обаче визира, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителите, които я дължат – чл. 142, ал. 1 СК.
Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно
дете е равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото
на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно
наличието на предпоставката "ненавършило пълнолетие дете".
Закрепеният в чл. 142, ал. 2 СК законодателен подход е насочен към определяне
на една минимална сума за издръжката на всяко дете, чието осигуряване е
безусловно задължение на родителя, независимо дали това ще е за сметка на
неговата собствена издръжка. Липсва законово правило обаче, че при получаването
на минимален доход задълженият да издържа детето си родител следва да заплаща
тъкмо минималния размер на издръжката или сума около този минимум. По отношение
нуждите на лицата, имащи право на издръжка, по делото се установи, че А. Г. е
на десет години – време, през което, както е всеобщо известно, е налице
повишаваща се нужда от средства, свързА. с израстването на организма, разширяването
на социалния кръг на личността, различни образователни потребности. От друга
страна по делото не бе установено тя да има специални потребности, изискващи
разходи над обичайните за дете на нейната възраст. Не практикува спортове или
други извънкласни дейности. Фактът, че А. често боледувала, макар да се приема
за доказан от съда, вече е бил повдиган като основА.е за промяна на издръжката
и обсъден от двете инстанции, разглеждали предишното дело с този предмет,
поради което същият не се явява ново обстоятелство, което да бъде основА.е за
промяна на издръжка. Като взе предвид гореизложеното и след преценка на събрА.те
по делото доказателства, съдът намира, че за пълното задоволяване нуждите на
детето, с оглед правилното му отглеждане, възпитА.е и хармонично развитие,
следва да се определи обща месечна издръжка в размер на 350 лева. В съответствие с
предписА.ята на ППВС № 5 от 16.11.1970 г. по-голямата част от издръжката трябва
да бъде изплащана от ответника, тъй като той не упражнява родителските права,
като освен това по делото беше доказано, че неговите доходи значително
надвишават тези на майката. Тук следва да се посочи, че фактът, че Х. Г.
получава сумата от 40 лева – детски надбавки е ирелевантен за предмета на
делото. Същите представляват месечна социална помощ по смисъла на Закона за
социално подпомагане и по никакъв начин не изключват задължението на когото и
да било от родителите да заплаща издръжка, нито са от значение за нечии
финансови възможности. Поради това С.Г. следва да
заплаща на А. Г. ежемесечна издръжка от 250 лв., ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска до настъпване на законно основА.е за изменение или
прекратяване на същата. Искането на ищцата за заплащане на издръжка над тази
сума, не следва да се уважава.
От
стрА.те бяха направени искА.я за присъждане на разноски. От всяка от тях беше
представен договор за правна защита и съдействие, със заплатени в брой и
доказано сторени суми от по 600 лева за ищцата и ответника. Съдът счита, че тъй
като по делото бяха събрА. малък брой писмени доказателства, само част от тях
бяха релевантни, разпитА. бяха двама свидетели, съдебното дирене приключи в
рамките на едно заседА.е, делото е с ниска степен на фактическа и правна
сложност, поради което искА.ята на всяка от тях за намаляване на адвокатското
възнаграждение са основателни и следва да се уважат. На основА.е чл. 7, ал. 1,
т. 6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното възнаграждение за повереник на ответника по дела за
издръжка е 300 лева. С оглед частичното отхвърляне на иска, ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответника половината от тази сума или 150 лева. По
отношение повереника на ищеца, наредбата не предвижда аналогично на
гореизложеното изключение и адвокатското възнаграждение следва да се определи
по общия ред с оглед цената на иска. Трайна е практиката на ВКС – така Определение
№ 328 от 24.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4186/2015 г., IV г. о., ГК, Определение
№ 383 от 6.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4288/2015 г., IV г. о., ГК, и др. –
според която искът по чл. 150 СК е граждански, оценяем и цената му се определя
по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК – от сбора от платежите за три години.
От значение е не присъдената от съда сума, а потърсената от ищеца – в случая се
иска увеличение на издръжката от 200 на 300 лв. за месец, което означава, че се
търси месечна сума от по 100 лв. над вече присъдената по влязлото в сила преди
това съдебно решение. Т.е. цената на иска е в размер на 3600 лева, по 100 лева
за 36 месеца. По правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 482 лева. С оглед частичното отхвърляне
на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата половината от
тази сума или 241 лева.
Съгласно
чл. 78, ал. 6 ГПК, в тежест на ответника следва да се присъди и държавната
такса, определена спрямо увеличения размер на издръжката. Определен според чл.
69, ал. 1, т. 7 ГПК, размерът на цената на иска е 3600 лева, което определя
размер на държавна такса от 144 лева.
С
оглед предмета на делото – присъждане на издръжка, на основА.е чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен служебно да постанови предварително изпълнение на
решението. Така Определение № 378 от 18.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. №
318/2012 г., IV г. о., ГК, Определение № 329 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 1584/2008 г., IV г. о., ГК и др.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
размера на присъдената с Решение № 42 от 17.02.2017 г., постановено по въззивно
гражданско дело № 1471 от 2016 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора
издръжка, както следва:
ОСЪЖДА
С.Ц.Г., ЕГН ********** ***, да заплаща на малолетното си дете А. С. Г., ЕГН **********
чрез нейната майка и законен представител Х.Г.П., ЕГН ********** и двете с
постоянен адрес ***, със съдебен адрес *** …………. сумата от 250 (двеста и
петдесет) лева – ежемесечна издръжка, считано от датата на завеждане на иска – 03.04.2019
г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на
законно основА.е за изменение или прекратяване на издръжката.
ОТХВЪРЛЯ
иска за останалата част до претендирА.я размер от 300 лева, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА
С.Ц.Г. с п. с. да заплати на А. С. Г., с п. с. чрез нейната майка и законен
представител Х.Г.П. с п. с. сумата от 241 (двеста четиридесет и един) лева –
разноски в производството, съобразно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА
А. С. Г. с п. с. да заплати на С.Ц.Г., с п. с. чрез нейната майка и законен
представител Х.Г.П. с п. с. сумата от 150 (сто и петдесет) лева – разноски в
производството, съобразно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
С.Ц.Г., с п. с. да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт
сумата от 144 (сто четиридесет и четири) лева – държавна такса в производството.
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението. В тази му част решението има характер на
определение, което може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на стрА.те пред Окръжен съд – Стара Загора, по реда на Глава XXI
ГПК.
На
основА.е чл. 315, ал. 2 ГПК, Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от 03.07.2019 г. по реда на глава ХХ ГПК пред Окръжен съд – Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: