Решение по дело №95/2023 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 142
Дата: 26 септември 2023 г.
Съдия: Атанас Василев Димитров
Дело: 20234510200095
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Бяла, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Д.
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Д. Административно наказателно
дело № 20234510200095 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Г. Т., ЕГН ********** от с.С., обл.П., ул.“П.“ № .против
Наказателно постановление № 38-0004148 от 08.02.2023г., издадено от Директора на РД
“АА“ – Русе, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН е наложено
административно наказание „Глоба” по чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП в размер на 500 лева, за
извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.1 вр. с чл.101, ал.4 от ЗДвП и във връзка с
Приложение 5, част I, т.5.2.3, буква „д“ от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.
Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за неправилно,
незаконосъобразно, немотивирано и съставено при допуснати съществени процесуални
нарушения, като се иска то да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща в с.з. процесуален представител.
В съпроводителното писмо, АНО е изразил становище за нейната неоснователност, като
счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
РП – Русе, ТО – Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 30.11.2022г. св. И. изпълнявал служебните си задължения в гр.Б. съвместно с
колегата си И. С. И., като се били позиционирали на ул.“С. С.“, около 500м след кръгово
кръстовище, на отбивка и автоспирка, в посока гр.Попово. Бил спрян за проверка състав от
ППС състоящ се от влекач марка „Р.“, модел „П.“ с рег.№ ......от категория N3, с прикачено
триосно полуремарке „К.“ с рег.№ ....от категория О4, от която установили, че същият се
управлява от жалбоподателя Т.. Последният извършвал обществен превоз на товари –
акумулаторни батерии, с пътен лист серия ВА №..... от 28.11.2022г. и товарителница серия М
№ ... от 30.11.2022г. по маршрут гр.М. – гр.Д.. След като била извършена проверка на
документите на автомобила и водача, актосъставителя констатирал, че на третата ос отдясно
1
на полуремаркето, гумата била видимо износена. Извършил замерване с грайфомер, като
установил, че дълбочината на протектора е 0,5мм при допустима минимална стойност от
1,6мм. Запознали водача с направените констатации, като направили и снимков материал,
след което св. И. съставил АУАН за това, че жалбоподателят управлява технически
неизправно МПС. Колегата му И. Стоянов И. също съставил АУАН на жалбоподателя за
това, че управлява технически неизправно МПС, а именно с износена гума на първа ос
отдясно, като с акта било иззето СРМПС на полуремаркето. Жалбоподателят Т. подписал
АУАН без да прави възражения.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и от показанията
на разпитания по делото свидетел актосъставителят И..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в
чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен
от длъжностно лице по чл.189, ал.1 от Закона за движение по пътищата, а обжалваното НП е
издадено от компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно чл.189,
ал.12 от ЗДвП. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на
актосъставителя и наказващия орган.
Релевират се възражения за нарушено право на защита, които се обосновават с това,
че в изписване на НП на нарушения нормативен акт е направена привръзка, без да е
посочено от кой нормативен акт е тя, а посочената след това Наредба не съдържа подобна
разпоредба. Съдът намира възражението за неоснователно, а посоченото не представлява
съществено процесуално нарушение, което да доведе до цялостна отмяна на санкционния
акт. Нарушената разпоредба, която предвижда задължение за водач на МПС е именно
посочената чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, като привръзката е с Наредба № Н-32 от 16.12.2011г.
на МТИТС и Приложение 5, където са описани видовете технически неизправности.
Разпоредбата на чл.101, ал.4 от ЗДвП посочва единствено, че класификацията на
неизправностите се прави с наредбата по чл.147, ал.1 ЗДвП. Ето защо, дори същата да не бе
намерила своето място в НП, това не оказва влияние на правната квалификация и не може
да става дума за неправилно приложение на материалния закон или допуснато процесуално
нарушение. От друга страна, изписването на правната квалификация в НП не води до
изложения в жалбата извод, че посочения член се отнася към наредбата. Напротив, след
посочването на двете разпоредби е използван съюзът „и“, което отграничава изписания член
от приложимите разпоредби на Наредбата.
На следващо място се релевират възражения, че описаната фактическа обстановка
била неясна и неразбираема, което не позволявало на нарушителя да организира защитата
си, като се твърди, че не съществува дружество като посоченото в НП, собственик на МПС.
Видно от атакуваното НП, посоченото МПС е вписано като собственост на „Бусове и
лизинг“ ЕООД, като от преписа на свидетелството за регистрация в кориците на делото, се
установява, че собственик е „Бусове на лизинг“ ЕООД. Очевидно се касае за допусната
техническа грешка, която не само, че не представлява съществена такава за производството,
но и няма никакво отношение към установеното нарушение. Същото се касае по отношение
възражението, че жалбоподателят не е управлявал полуремарке с посочения регистрационен
номер. Същият е коректно изписан в АУАН и НП, като единствено в НП след изписване на
последните две букви е добавен символ „q“. Такъв фигурира на още няколко места в
текстовата част на постановлението, което води до недвусмисления извод, че се касае за
техническа грешка, която също не е от категорията на съществените, доколкото същата не
променя нито обозначението на регистрационния номер, нито има отношение към
нарушението.
2
Съдът не констатира нарушения на административнопроизводствените правила
обуславящи отмяна на наказателното постановление, поради което счита, че същото следва
да бъде потвърдено. Наказанието е правилно определено, доколкото в нормата на чл.179,
ал.6, т.3 от ЗДвП санкцията е абсолютно определена – 500лв.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0004148 от 08.02.2023г.,
издадено от Директора на РД “АА“ – Русе, с което на С. Г. Т., ЕГН ********** от с.С.,
обл.П. ул.“П.“ № ., на основание чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание
„Глоба” по чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП в размер на 500 лева, за извършено нарушение на
чл.139, ал.1, т.1 вр. с чл.101, ал.4 от ЗДвП и във връзка с Приложение 5, част I, т.5.2.3, буква
„д“ от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: __________/п/_____________
3