№ 1727
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.А
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110215364 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Й. Т. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Д., ж.к. „Б.“ ***, чрез
адв. К. Х., против наказателно постановление № 22-4332-017418/01.09.2022 г., издадено от
Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за нарушение на разпоредбата на
чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за което са му наложени глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
В жалбата се твърди, че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, каквито се явяват липсата на основание за спиране на
водача за проверка от страна на служителите на ОПП СДВР и липсата на основания да му
бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества. Изразени са съмнения за проявена
спрямо жалбоподателя тенденциозност на дискриминационна основа, предвид факта, че е
чернокож български гражданин. Застъпва се наличие на хипотеза на крайна необходимост,
доколкото Б. отказал извършването на проверката поради здравословното си състояние,
налагащо употребата на множество лекарствени продукти, която създала у него опасение, че
резултатът при изпробване с тест за установяване употреба на наркотични вещества би
могъл да бъде положителен. По изложените съображение се прави искане атакуваното НП
да бъде отменено.
За проведеното на 27.03.2023 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Наказващият орган не се явява и не изпраща процесуален представител, а
жалбоподателят Б. се явява лично и с адв. Х., който в дадения ход по същество прави искане
НП да бъде отменено по изложените в жалбата съображения. Поддържа, че не е имало
правно основание доверителят му да бъде спиран за извършване на полицейска проверка и
тестван с техническо средство, предвид липсата на външни признаци, обуславящи
необходимостта от последното. Изтъква противоречия в показанията на разпитаните
полицейски служители, в това число относно мястото на извършване на нарушението.
Жалбоподателят поддържа казаното от адв. Х. и моли НП да бъде отменено.
1
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 25.08.2022 г. около 21:45 ч. жалбоподателят Б. се намирал в гр. София. Управлявал
лек автомобил „***“ с ДК № ***, движейки се по ул. „***“, с посока от ул. „***“ към бул.
„***“. Срещу блок № 30 на ул. „***“ автомобилът бил спрян за извършване на полицейска
проверка от полицейски екип на ОПП СДВР в състав свидетелите П. П. и П. И.. По време на
проверката на свидетелите направило впечатление, че Б. бил притеснен, при което бил
поканен да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство „***“, с фабричен номер ***. Жалбоподателят многократно помолил да
не бъде тестван и отказал извършването на пробата. Поради това му бил издаден талон за
медицинско изследване № 086691/25.08.2022 г. и свид. П. му съставил АУАН серия GА №
709880/25.08.2022 г., в който описал времето, мястото и обстоятелствата относно
констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Жалбоподателят
подписал съставения АУАН без възражения. Такива не постъпили и в законоустановения
срок.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и дадена аналогична правна квалификация съобразно
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, Началник Група в СДВР, ОПП СДВР издал
атакуваното наказателно постановление, с което наложил на Й. Т. Б. кумулативно наказание
глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 /двадесет и четири/ месеца.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни
- показанията на свидетелите П. П. и П. И., и писмени - талон за медицинско изследване №
086691/25.08.2022 г.; справка-картон на водач; заповед № 513з-9195/05.12.2016 г.; заповед №
8121к-13180/24.10.2019 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
Съдебният състав кредитира цитираната доказателствена съвкупност, намирайки
приобщените доказателствени източници за относими, обективни и допринасящи за
правилното изясняване на фактическата обстановка.
Обстоятелствата, касаещи времето и мястото на извършената полицейска проверка и
отказа на жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техни
аналози с техническо средство, се установяват еднопосочно посредством показанията на
свидетелите П. и И. и издадения талон за медицинско изследване. Първоначалната липса на
спомен у полицейските служители относно случая, обусловила предявяване на съставения
АУАН, е житейски логична последица от многобройността на случаите в ежедневната им
практика. Същевременно, след предявяване на АУАН свидетелите демонстрират, че са си
припомнили случая, като показанията им са последователни, подробни, логически
издържани и в корелация с писмените доказателства. Предвид това съдебният състав ги
кредитира в цялост, намирайки релевантните по делото факти са изяснени в пълнота, в това
число относно причините за спиране на водача за проверка, реакцията му на поканата да
бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, както и относно
мястото на извършване на полицейската проверка. Изтъкнатите от процесуалния
представител на жалбоподателя противоречия между изложеното от свидетелите нямат
съществен характер, предвид което не са налице обективни основания показанията им да не
бъдат кредитирани.
2
Материалната компетентност на свид. П. по съставяне на АУАН и компетентността на
административнонаказващия орган по издаване на наказателното постановление следват
съгласно заеманите длъжностни качества и изводимите от тях правомощия, предоставени
им по силата на заповед № 513з-9195/05.12.2016 г., заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. и
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са съставени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни
органи, в законоустановените ред и форма, и в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са довели до опорочаването му и да са ограничили правото на защита на нарушителя.
Налице е идентитет между фактическото описание на нарушението и правната му
квалификация, и ясно, точно и подробно описание на обстоятелствата при извършването му
в АУАН и НП, в това число с фактическо описание на нарушената хипотеза на чл. 174, ал. 3
ЗДвП. Поради това съдът прецени, че АУАН и НП съдържат всички законоустановени
съгласно чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН реквизити.
В тази връзка за пълнота следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 174,ал. 3 ЗДвП
съдържа няколко самостоятелни състави на административно нарушение, един от които е
отказ за тестване с техническо средство /тест/ за установяване употребата наркотични
вещества и техни аналози от страна на водач в процес на управляване на моторно превозно
средство, като в този случай е без значение дали съответният водач е обективирал или не
воля да даде кръвна проба за химическо изследване. В случая се касае именно до отказ на
жалбоподателя да бъде тестван за употребата на наркотични вещества и техни аналози, като
правната квалификация на нарушението е точна, ясна и съответна на фактическото
описание.
Останалите релевирани възражения също са неоснователни. На първо място, изцяло в
правомощията на полицейските органи е да преценят дали да предприемат извършване на
полицейска проверка и дали в нейните рамки дадено лице да бъде изпробвано с техническо
средство за употреба на алкохол/наркотични вещества и/или техни аналози. В случая
жалбоподателят е бил спрян от екип на ОПП СДВР, разполагащ с правомощието да извърши
тестването.
Наличието или липсата на попълнен протокол-образец съгласно Приложение № 2 от
Наредба № 1/19.07.2017 г. е ирелевантно, доколкото стои извън обективната съставомерност
на нарушението, което в случая се изразява в отказа на водача за бъде тестван за употреба на
наркотични вещества и техни аналози.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.
Фактическата обстановка е правилно изяснена. Въз основа събраните в хода на
производството доказателства се установи по категоричен начин, че на инкриминираните в
АУАН и НП време и място жалбоподателят Б., като водач на МПС, е отказал извършването
на проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и
техни аналози, с което е осъществил от обективна страна състава на вмененото му
нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. При извършването му е действал с пряк
умисъл като форма на вината, доколкото в качеството на водач на МПС съзнателно е
отказал извършването на проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества и техни аналози, което задължение му е изрично вменено с
инкриминираната законова норма. Субективните му подбуди, в това число мотивирани от
здравословното му състояние и евентуално приети медикаменти във връзка с него, са
ирелевантни. В този смисъл наличие на хипотеза на крайна необходимост изобщо не би
могло да бъде обсъждано.
3
Изразените в жалбата съмнения за проявена от полицейските служители
тенденциозност на дискриминационен признак също са изцяло неоснователни, предвид
факта, че всички водачи на МПС, без значение тяхната националност, етническа или расова
принадлежност, следва да изпълняват разпорежданията на правоохранителните органи.
Отказвайки да бъде изпробван със съответното техническо средство, Б. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административното нарушение, за което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Чл. 174, ал. 3 ЗДвП императивно обвързва отказа на водачите на МПС да бъдат
изпробвани за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство с
налагане на глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управляват
МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, с оглед на което наложеното на Б.
кумулативно наказание е правилно индивидуализирано в регламентирания от закона
абсолютен размер.
Основания за наличие хипотезата на маловажен случай не подлежат на изследване,
предвид императивната забрана на чл. 189з ЗДвП, изключваща приложението на чл. 28
ЗАНН за нарушенията по ЗДвП.
Водим от изложеното, настоящият състав прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно
приложение на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Като такова
следва да бъде потвърдено. Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-017418/01.09.2022 г.,
издадено от Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу Й. Т. Б., ЕГН
********** за нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за което са му наложени
глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 /двадесет и четири/ месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4