РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. Габрово, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Славена Койчева
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно гражданско дело №
20224200500288 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение №172 от 14.04.2022 г. по гр. д. № 1761/2021 г. Районен съд
– Габрово е уважил предявения от „Тексим Банк“ АД иск като е осъдил
ответника „Соларис Турс БГ“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 9 600
лева, представляваща стойността на три оспорени транзакции, дължими
съгласно Споразумение от 10.06.2019г., ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на предявяване на иска – 15.10.2021г. до
окончателното плащане, както и сума в размер на 2 077,34 лева,
представляваща начислена лихва за забава за периода от 21.06.2019г. до
15.10.2021г. Съобразно изхода на правния спор пред първата инстанция
ответникът „Соларис Турс БГ“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца и
направените съдебни разноски в размер на 474,09 лева.
Ответникът „Соларис Турс БГ“ ЕООД, въззивник пред настоящата
инстанция, обжалва първоинстанционното решение, като излага оплаквания
за неговата неправилност. Посочва, че констатираната от
първоинстанционния съд недоказаност на твърденията на сключване на
процесното споразумение при условията на крайна необходимост,
обуславяща неговата недействителност, се дължала на това, че разговорите
между въззивника и представители на ищцовото дружество били провеждани
единствено по телефона в отсъствието на свидетели. Първоинстанционният
съд допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като при
наличието на представени доказателства за влошеното здравословно
състояние на ответника към момента на провеждане на последното открито
1
съдебно заседание по делото, не отложил заседанието, с което възпрепятствал
осъществяването на правото на защита на въззивника. Въз основа на така
изложените съображения въззивникът отправя искане за отмяна на
обжалваното решение и за присъждане на направените съдебни разноски пред
двете инстанции.
Въззиваемата страна „Тексим Банк“ АД с отговора по реда на чл. 263,
ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение
като правилно и законосъобразно.
В открито съдебно заседание въззивникът „Соларис Турс БГ“ ЕООД не
се представлява от законния си представител или от упълномощен
процесуален представител и не представя писмено становище.
Въззиваемата страна „Тексим Банк“ АД чрез упълномощения
процесуален представител оспорва основателността на подадената въззивна
жалба, като моли жалбата да бъде отхвърлена и първоинстанционното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в
законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от
процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от
обжалването.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата
на страните, намери за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени осъдителни искове, съответно иск с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД за осъждане на „Соларис Турс БГ“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от
9 600 лева, представляваща стойността на три оспорени транзакции, дължими
съгласно Споразумение от 10.06.2019г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска – 15.10.2021г.,
до окончателното плащане, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 2 077,34 лева, представляваща начислена лихва за забава за периода
от 21.06.2019г. до 15.10.2021г. Ищецът „Тексим Банк“ АД излага твърдения,
че на 08.01.2019г. между него и ответника бил сключен договор за
обслужване на разплащания с платежни инструменти на физически ПОС
терминал, като неразделна част от договора представлявали приложените
инструкция за обслужване на транзакции с платежни инструменти и
инструкция за проверка на автентичността на платежните карти. На
15.01.2019г. в търговския обект на ответника било инсталирано ПОС
терминално устройство VeriFoneVX675, 332 126 961. Съгласно уговорените
условия в договора ответникът поел задължение да открие и поддържа сметка
при ищцовото дружество, по която да постъпват суми по безналични
плащания на стоки и услуги на търговеца чрез предоставеното ПОС
терминално устройство, а ищецът се задължил да осчетоводява постъпилите
суми за плащания на стоки или услуги в полза на ответника. През периода
18.03.2019г. – 18.04.2019г. при ищцовото дружество постъпили оспорвания от
титуляри на банкови карти, заплатили суми при ответника, на обща стойност
от 20 550 лева. На основание чл. 8, ал. 2 от договора ищцовото дружество
блокирало наличните средства по клиентската сметка на ответника. Ищецът
уведомил ответника за постъпилите оспорвания в телефонен разговор,
посредством електронни съобщения, както и на посочения адрес за
кореспонденция, и отправил искане за представяне на документи, доказващи
валидността на оспорените транзакции и възстановяване на тяхната парична
2
стойност. Ответникът не представил изисканата информация, вследствие на
което ищецът не успял да докаже автентичността на транзакциите, наредени
от предоставения на ответника ПОС терминал, и сметката била задължена до
пълния размер на наредените суми от банките-издатели на картите по
оспорените транзакции. На 02.07.2019г. на основание чл. 8, ал. 4 от договора
ищцовото дружество упражнило правото си да събере служебно част от
дължимата сума по направените оспорвания в размер на 9 125,02 лева от
наличните суми по сметката на ответника, а друга част в размер на 1 661,26
лева била погасена служебно на 19.08.2021г. На 02.05.2019г. страните
сключили приемо-предавателен протокол, съгласно който ответникът предал
на ищеца предоставения ПОС терминал, като с предаването на устройството
страните постигнали съгласие относно прекратяване действието на договора.
На 10.06.2019г. страните сключили споразумение, съгласно което ответникът
„Соларис Турс БГ“ ЕООД признал вземането на ищеца в размер на 9 600 лева
и се задължил да заплати цялата сума в десетдневен срок от подписване на
споразумението. Ищцовото дружество излага твърдения, че към настоящия
момент ответникът не е извършил дължимото плащане, което обуславяло
възникване на правен интерес от предявяване на настоящите искови
претенции за осъждането му да заплати сумата от 9 600 лева, представляваща
стойността на три оспорени транзакции, дължими съгласно Споразумение от
10.06.2019г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
датата на предявяване на иска – 15.10.2021г. до окончателното плащане, както
и сума в размер на 2 077,34 лева, представляваща начислена лихва за забава за
периода от 21.06.2019г. до 15.10.2021г.
В депозирания отговор на исковата молба ответното дружество
оспорва исковата претенция като неоснователна, като изтъква, че оспорените
транзакции, наредени чрез предоставеното от ищеца ПОС терминално
устройство, били извършени при наличие на правно основание – предплащане
от клиенти за резервиране на нощувки от страна на дружеството. Ответникът
излага становище за законосъобразния характер на направените разплащания,
като посочва, че не разполагал с правомощия да изследва въпроса дали
ползвателя на банковите карти е техен действителен титуляр. В случай, че в
по-късен момент клиентите са оспорили плащанията пред ищцовото
дружество предвид надлежното изпълнение от страна на търговеца на поетото
задължение за запазване на предплатените нощувки, за последния не
възниквало основание за ангажиране на отговорността му. Ищцовото
дружество неоснователно събрало по служебен път претендираните суми от
сметката на ответника. Релевира възражение за недействителност на
споразумението, на което ищецът основава претенциите си, доколкото
същото било сключено вследствие на отправени заплахи от ищеца със
сезиране на органите на прокуратурата и засягане на имиджа на ответното
дружество, както и поради накърняване на добрите нрави.
Окръжен съд - Габрово, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни
основания. Съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната част, като при постановяването му не е
3
допуснато нарушение на императивни материални норми. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
По делото не се спори, че на 08.01.2019г. между страните е бил
сключен Договор №000055/08.01.2019г. за обслужване на разплащания с
платежни инструменти на физически ПОС терминал, съгласно който „Тексим
Банк“ АД е поело задължението да предостави на „Соларис Турс БГ“ ЕООД
един брой ПОС с GPRS комуникация за приемане на плащания с платежни
инструменти /чл. 3/ и да осчетоводява по банковата сметка на „Соларис Турс
БГ“ ЕООД всички наредени в негова полза плащания на стоки и услуги,
извършени в съответствие с приложимите инструкции /чл. 2/. „Соларис Турс
БГ“ ЕООД от своя страна поело задължението да заплаща комисионна в
описаните в договора размери за всяко прието плащане, осъществено чрез
предоставеното устройство /чл. 7/. Съгласно чл. 8, т. 1 от договора в случай
на постъпила рекламация на плащане с платежен инструмент „Соларис Турс
БГ“ ЕООД отговарял пред „Тексим Банк“ АД до размера на рекламираните
суми и дължало сумите незабавно след получаване на рекламацията. При
съмнения на банката относно автентичността на плащането тя разполагала с
възможността до изтичане на срока за оспорване и/или рекламацията да
блокира сметката на търговеца в пълния размер на сумите, като търговецът
следвало да съдейства и да предостави поисканата от банката информация.
Банката разполагала с правото да събере служебно от сметката на търговеца
сума, равна на сумата на рекламацията, а ако наличността по нея е
недостатъчна – от всички други сметки на търговеца в банката. При
разрешаване на спора по рекламацията в полза на „Тексим Банк“ АД
последният дължал връщане на събраната сума по сметка на търговеца.
Съгласно чл. 9, т. 5 банката имала право за прекрати едностранно договора
без предизвестие при установяване, че наредено при търговеца плащане е
извършено с откраднат, фалшифициран, невалиден и/или нередовен платежен
инструмент, като запазвала правата си по чл. 8 до окончателното
приключване на рекламациите, включително след прекратяване на договора,
както и да получи предоставените терминални устройства ПОС.
От представения като писмено доказателство препис от формуляр за
инсталирано ПОС терминално устройство, собственост на „Тексим Банк“ АД,
се установява, че 15.01.2019г. в търговския обект на „Соларис Турс БГ“
ЕООД, находящ се в гр. Г., ул. „б.“ №*, в присъствието на управителя на
дружеството Н.И.е монтирано ПОС терминално устройство VeriFoneVX675,
332 126 961.
От представените извадка от изпратено съобщение по електронна поща
на 27.03.2019г. и писмо изх.№54515-I-2599/01.04.2019г. от „Тексим Банк“ АД
до „Соларис Турс БГ“ ЕООД се установява, че ответното дружество е било
уведомено за постъпили при ищеца финансови рекламации за транзакции,
извършени в търговски обект на „Соларис Турс БГ“ ЕООД, а именно – чрез
карта №4611180000075096 и карта №4611180000048929 от 06.03.2019г. в общ
размер от 9 600 лева. Ищецът отправил доброволна претенция на основание
чл. 8, т. 1 от договора към ответника да внесе по сметка на банката в
тридневен срок от получаване на съобщението дължимата сума като при
последващо успешно приключване на процедурата по оспорване сумата ще
бъде възстановена на основание чл. 8, т. 5 от договора.
Видно от представения препис от приемо-предавателен протокол от
02.05.2019г. „Соларис Турс БГ“ ЕООД е предал на представител на „Тексим
4
Банк“ АД ПОС терминален комплект като с факта на връщане на описаното
устройство е настъпило и прекратяването на действието на сключения
договор за обслужване на разплащания с платежни инструменти на физически
ПОС №000055/08.01.2019г.
От съдържанието на представеното Споразумение от 10.06.2019г.,
сключено между „Тексим Банк“ АД и „Соларис Турс БГ“ ЕООД, се
установява, че с посоченото споразумение се уреждат правните последици от
прекратяване на Договор №000055/08.01.2019г. за обслужване на
разплащания с платежни инструменти на физически ПОС терминал.
Съгласно уговореното „Соларис Турс БГ“ ЕООД е признал съществуването
на вземането на „Тексим Банк“ АД по финансови рекламации в общ размер от
9 600 лева и се е задължил да заплати посочената сума в пълен размер в
десетдневен срок, считано от сключване на споразумението по сметка на
ищеца.
С писмо, изпратено по електронна поща на 20.08.2021г., „Тексим
Банк“ АД е отправило покана до „Соларис Турс БГ“ ЕООД за изпълнение на
поетото задължение съгласно Споразумение от 10.06.2019г., като е уведомило
длъжника за размера на начислените такси за обслужване по сметката на
дружеството, както и че при неизпълнение до 25.08.2021г. ще бъдат
предприети действия за събиране на непогасените задължения по съдебен ред.
По изложените оплаквания за неправилност на решението поради
допуснати процесуални нарушения:
Въззивникът излага оплаквания за допуснати процесуални нарушения
в хода на първоинстанционното производство, изразяващи се в засягане
правото му на защита поради неуважаване на молбата да отлагане на
последното открито съдебно заседание пред първата инстанция, предвид
наличието на обективни пречки за явяването му.
В хода на разглеждане на делото пред първата съдебна инстанция са
проведени две съдебни заседания, съответно на 08.02.2022г. и на 12.04.2022г.
Поради хоспитализация на управителя на ответното дружество и насрочена
планова операция, удостоверени с представени медицински документи
/направление за хоспитализация и амбулаторен лист №443 от 03.02.2022г./,
разглеждането на делото е отложено за 12.04.2022г. на основание чл. 142, ал.
2 ГПК. С протоколно определение от 12.04.2022г. първоинстанционният съд
е оставил без уважение постъпилата молба от управителя на ответното
дружество Н.И. за отлагане на съдебното заседание поради използване на
отпуск поради общо заболяване вследствие на претърпяна контузия и
операция и изразено желания за участва при разглеждане на делото.
Ответникът е посочил, че процесуалният представител, когото възнамерява
да упълномощи също се намира в обективна невъзможност да се яви в
насроченото съдебно заседание. Към молбата са представени следните
медицински документи. Съгласно болничен лист №Е20220715455, издаден от
УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, специализирана ЛКК-ЛКК „Ортопедия и
травматология“, на Н.А.И.е поставена диагноза „фрактура метакарпи манус
синистра ОМ-опер.“ и са определени болничен и домашно-амбулаторен
режими на лечение за периода 07.02.2022г. – 11.03.2022г. Съгласно болничен
лист №Е20221215217, издаден от ДКЦ I – Габрово на Н.А.И. е поставена
диагноза „счупване на друга метакарпална кост“ и е определен домашно-
амбулаторен режими на лечение за периода 12.03.2022г. – 10.04.2022г. Видно
от приложения към молбата Талон за МЕ №71, амб. лист №1269 от
5
07.04.2022г., издаден от д-р Б.Л., Н.И.е насочен за преглед от ЛКК по повод
извършване на експертиза на работоспособността.
След като се запозна с доводите на въззивника и с представените
писмени доказателства, обективиращи заявените пречки за явяването му пред
първата инстанция, настоящият въззивен съд намира, че преценката на
първоинстанционния съд изцяло съответства на приложимия процесуален
закон, установената съдебна практика във връзка с чл. 142, ал. 2 ГПК и по
същество не нарушава правото на жалбоподателя да проведе своята защита в
хода на първоинстанционното производство.
В закона – чл. 142, ал. 2 ГПК, и в съдебната практика /Решение № 72
от 8.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 87/2012 г., I т. о., Решение № 200 от
6.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4378/2013 г., III г. о., Решение № 32 от
15.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3577/2020 г., III г. о., ГК) е посочено, че
съдът отлага делото, когато страната и пълномощникът й не могат да се явят
поради препятствие, което страната не може да отстрани. Имат се предвид
внезапни и непреодолими обстоятелства, които се случват неочаквано и
непредвидимо обективно (като природно бедствие) или субективно, засягащи
самата страна (като внезапно заболяване). Когато тя депозира искане за
отлагане на делото поради заболяване и представя съответен документ, съдът
има право на преценка дали заболяването е внезапно и дали въпреки
наличието му страната би могла да се яви по делото освен в хипотезата на чл.
18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза /обн. ДВ обн., ДВ, бр. 51 от
27.06.2017 г. /, когато е издадено медицинско удостоверение за домашен
амбулаторен или свободен режим, в което изрично е отбелязано че
състоянието на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи
и пред органите на съдебната власт - решение № 127 от 13.10.2014 г. по т. д.
№ 1106/2014 г., на ВКС, I т. о. Когато страна по делото иска отлагане на
съдебното заседание и представя документ, че се намира на лечение в
болница, съдът е обвързан от становището на здравните органи за
необходимостта от болничен престой, който препятства явяването по делото.
В този случай страната няма задължение да представя други доказателства за
удостоверяване, че са налице обективни пречки за явяването й по делото. На
основание чл. 142, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да отложи делото /така в
Решение № 60084 от 14.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 51/2021 г., I г. о., ГК/.
Изложените факти не обосновават заявената от страната невъзможност
да участва в делото, което от своя страна да е довело до нарушаване на
съдопроизводствените правила. Страната е била редовно призована за
съдебното заседание на 12.04.2022г. и не са били налице внезапни и
непреодолими обстоятелства, които я възпрепятстват да се яви лично или да
ангажира упълномощен представител, за да осъществи своята правна защита.
От представените медицински документи не се установява настъпването на
внезапно влошаване на здравословното състояние на управителя на
дружеството, което да е довело до невъзможност да се яви в съдебното
заседание. Напротив, от представените болнични листове и талон за
насочване към орган на медицинската експертиза се установява, че
жалбоподателят е имал предварителна известност, че здравословното му
състояние би могло да обуслови отсъствието му и в следващото съдебно
заседание, като въпреки това не е ангажирал своевременно процесуален
представител. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд
представените медицински документи не удостоверят пречки за явяването на
страната към датата на провеждане на съдебното заседание – 12.04.2022г. и не
6
сочат невъзможност за лицето да се яви пред органите на съдебната власт
предвид назначение домашно-амбулаторен режим на лечение по смисъла на
чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза /обн. ДВ обн., ДВ, бр.
51 от 27.06.2017 г. /. Мотивиран от изложеното въззивният съд намира, че при
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила, което да е засегнало правото на участие на
въззивника в производството, както и осъществяването на неговата защита.
На следващо място въззивникът оспорва като неправилно
първоинстанционното решение, предвид изложените възражения за
недействителност на споразумението, на което ищцовото дружеството
основава своите права. В заявените оплаквания въззивникът оспорва изводите
за недоказаност на възраженията си, като посочва, че разговорите, в които
ищщцовото дружество е повлияло при формиране на воля у неговия законен
представител за сключване на споразумението, са били проведени в
отсъствието на други свидетели.
След като се запозна с доводите на въззивника и мотивите на съда към
решението в тази му част настоящият съд намира, че оплакванията са
неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна
да установи фактите на които основава своите искания или възражения. В
тежест на страната, позоваваща се на твърдените пороци при сключването на
правопораждащата правна сделка, е да установи по пътя на пълно и главно
доказване наличието им, което не е било сторено от въззивника. Негова е
била доказателствената тежест да установи в първоинстанционното
производство, че към момента на сключване на процесното споразумение е
бил принуден от насрещната страна да сключи същото чрез възбуждане на
основателен страх от неблагоприятни последици.
Въпреки допуснатото с определението по чл. 140 ГПК доказателствено
искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане, чрез които да бъде установен факта на
отправена заплаха и възбуждането на основателни притеснения, мотивирали
въззивника за сключи споразумението, такива свидетели не са били
осигурени от заинтересованата страна и в двете проведени открити съдебни
заседания. От тук подлежащите на доказване обстоятелства, относими към
разпределения в тежест на въззивника факт на осъществено заплашване от
страна на ищцовото дружество, са останали недоказани.
Предвид непровеждането на пълно и главно доказване от страна на
ответника на противопоставените възражения за недействителност на
сключеното споразумение от 10.06.2019г., първоинстанционният съд
напълно обосновано и законосъобразно е приел, че за ответното дружество е
възникнало задължение за заплащане на сумата от 9 600 лева, представляваща
общата равностойност на оспорени транзакции пред „Тексим Банк“ АД,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
иска – 15.10.2021г. до окончателното плащане. С факта на сключване на
процесното споразумение „Соларис Турс БГ“ ЕООД чрез своя законен
представител управителя Н.И.е признал изрично и недвусмислено
съществуването на вземането на „Тексим Банк“ АД в общ размер от 9 600
лева, представляващо стойността на три получени финансови рекламации за
транзакции, извършени на ПОС терминал, предоставен от банката на
търговеца съгласно договор №000055/08.01.2019г., и се е задължил да заплати
сумата по сметка на банката в десетдневен срок, считано от сключване на
7
споразумението. Така поетото задължение изцяло кореспондира и с
първоначално уговорените клаузи на чл. 8 от договора, в които е предвидено
правото на банката при наличие на оспорени плащания с платежен
инструмент да потърси от търговеца сумата, равна на сумата на
рекламацията. С оглед наличието на валидно сключено споразумение между
страните, от което произтича задължението на въззивника да заплати на
въззиваемата страна равностойността на оспорените финансови транзакции в
общ размер на 9 600 лева, както и липсата на извършено погасяване на
задължението от страна на въззивника, исковата претенция се явява доказана
по основание и размер.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетението за забава при неизпълнение
на парично задължение се дължи от деня на настъпване на забавата. В
настоящия случай с изтичане на уговорения десетдневен срок, считан от
датата на сключване на споразумението – 10.06.2019г., за длъжника е
възникнало задължение за заплащане на лихва за забава върху главния дълг,
съответно с начален момент 21.06.2019г. Предвид основателността на иска с
предмет осъждане на ответника да заплати сумата по главния дълг,
претенцията присъждане на лихва за забава за периода от 21.06.2019г. до
15.10.2021г. – датата на предявяване на исковата молба, е основателен и
следва да бъде уважен в претендирания размер от 2 077,34 лева.
От тук въззивният съд приема, че подадената въззивна жалба е
неоснователна и обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен.
При този изход на спора и липсата на заявено искане от процесуално
представител на въззиваемата страна за осъждане на въззивника на сторените
съдебни разноски пред въззивната инстанция съдът не следва да се произнася
по този въпрос.
Разглежданият правен спор произтича от търговска сделка, поради
което и съобразно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото въззивно решение не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №172 от 14.04.2022 г., постановено по гр.
д. № 1761/2021 г. по описа на Районен съд – Габрово.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8