Р Е Ш Е Н И
Е
№260121/6.4.2021г. 06.04.2021г. , гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – ІХ състав
в публично заседание на пети април две хиляди двадесет и първа година:
Председател: НИКОЛАЙ КИРКОВ
секретар В.Г.
като разгледа докладваното от съдия Кирков
АНД № 233/2021 г. по описа на ЯРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Ж.И.Г. ***, ЕГН: **********, против електронен фиш за налагане на наказание глоба, серия К № *** на ОД на МВР-Я*, с което на основание чл.189,ал.4,вр. чл.182,ал.1т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв.
С жалбата се иска от съда да отмени ЕФ, поради
недоказаност да описаното нарушение.
В съдебно
заседание жалбоподателят редовно
призован не се явява.
Процесуалния представител на
въззиваемата страна в представените писмени бележки счита жалбата за неоснователна и моли съда да
постанови решение ,с което да потвърди ЕФ.Иска се и присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:
С електронен фиш серия К ***, жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП , затова че на 05.07.2019г. в 08.27часа в с.Л* *** ,км *** в посока гр.Б* е управлявал МПС л.а.“***“ с рег. №*** със скорост 93 км/час при разрешена от 50 км/час, като нарушението е било установено и заснето с АТСС № ***.
Горната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от приобщените по делото веществени доказателствени средсва- видиоклип и снимка с разпечатка от използваното средство за измерване и писмените доказателства-докладна записка, протокол за използване на автоматизирано техническо средство , протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол и удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалба е с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2
от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата
е неоснователна по следните съображения:
Административно-наказателното
производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Спазени са
разпоредбите на чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е
регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния
електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно,
посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на
процесното МПС.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установява извършеното административно нарушение на чл.21, от ЗДвП .Съгласно чл.
189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата видеозаписът и снимковия материал, изготвен с техническо
средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно
веществено доказателствено средство в административно наказателния процес. На кадрите от видеозаписа и снимковия
материал се наблюдава ясно автомобила,
визиран в електронния фиш, чието разположение и посока на движение в момента на
сработването на мобилното средство за видеоконтрол, изключват всяко съмнение
чия скорост е регистрирало АТСС.
В настоящия случай нарушението е
установено с одобрен тип средство за
измерване по Закона за измерванията,удостоверено с представения по преписката
Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол . Системата е работила
на автоматичен режим, което е в съответствие с изискването на чл.9 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 , която дава правомощия на служителя единствено
еднократно да насочи уреда в контролираната посока, да го включи и извърши
първоначални настройки. Същевременно, използването на мобилното АТСС на
съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10,
ал.1 от наредбата /, съставен от обслужващия го полицейският служител със
съответната компетентност ,в който изчерпателно са посочени релевантните
обстоятелства - точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван,
въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, идентификация
на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на работната
смяна и номерата на първия и последния запис.При наличие на процесния протокол
съдът намира, че по делото е доказано точното местоположение на мобилното АТСС.
Правилно ЕФ е бил издаден на жалбоподателя,
тъй като съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. ЕФ му е бил
връчен по предвидения от закона ред и той имал възможността да се възползва от
правото си по чл.188, ал.5 от ЗДвП да декларира, че МПС се управлява от друго
лице, но не го е сторил.
При посочване на наказуемата скорост е
съобразен и приспаднат толеранс от 3км/час от действително измерената скорост в
полза на нарушителя. Основанието за приспадане на този толеранс следва от
техническите характеристики на мобилната
система и изрично е отразено в протокола от проверка, където под
таблицата с измерените скорости изрично е посочено, че допустимата грешка при
измерване на скоростта възлиза на +/-3км/час за скорости под 100 км/час.
Въпросната редукция е извършена от
наказващия орган и след приспадане на толеранс от 3км/час за наказуема скорост
е приета стойност от 93 км/час, както е отразено в ЕФ. И при това положение,
превишаването на допустимата скорост от
50 км/час е с повече от 21 км/час, поради което санкционната норма по чл. 182
ал.1 т.5 от ЗДвП е правилно избрана и приложена.
По изложените съображения, съдът намира,
че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде
потвърден.
С оглед на изложеното и на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63, ал.5 от ЗАНН, искането
на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсулскто
възнаграждение се явява основателно и
следва да се уважи.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за
защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.Производството по делото се проведе в
едно съдебно заседание, без разпит на свидетели, не е с фактическа или правна
сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от
80лева.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №
****на ОД на МВР-Я*, с което на Ж.И.Г. ***, ЕГН: ********** на основание
чл.189,ал.4,вр. чл.182,ал.1т.5 от ЗДвП
за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП
му е наложено административно
наказание глоба в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА Ж.И.Г. ***, ЕГН: ********** да
заплати на ОД на МВР-Я* , сумата от 80 лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Я*,
в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: