Определение по дело №1608/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3241
Дата: 1 септември 2022 г. (в сила от 1 септември 2022 г.)
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20223100501608
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3241
гр. Варна, 31.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20223100501608 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
М. Б. Г., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. Владислав Варненчик № 228,
вх.4, ет.1, ап.107, срещу решение №1358/11.05.2022г., постановено по гр.д. №
16392/2021 г. на ВРС, с което е признато за установено, че дължи на „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на потребление гр. София, 1404,
р-н Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, сумата от 49,95 лева,
представляваща неустойка за периода от 15.07.2018г. до 14.08.2018г. по
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
16465651001 от 05.11.2016г. в трикратен размер на месечната такса
(3х16,65лв.) за тарифен план VIVACOM Smart S+, същият сключен между М.
Б. Г. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, което вземане е
прехвърлено от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД в полза на
„С.Г.Груп“ ЕАД по силата на договор за цесия от 16.10.2018г., прехвърлено
от „С.Г.Груп“ ЕАД в полза на „ЮБЦ“ ЕООД по силата на договор за цесия от
01.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 08.07.2021г., до окончателно
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК №3355/13.07.2021г., постановена по гр.
дело № 10047/2021г. на ВРС, на осн. чл.79, ал.1 вр. чл. 99 ЗЗД, по реда на чл.
422 ГПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради
допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че
пропускът на срока по чл.131 от ГПК се дължи на това, че ответникът не е
разполагал с финансова възможност да плати на адвокат и не е знаел, че има
право на безплатна помощ. Поддържа се, че неподаването на отговор в срок
не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на
които той се основава. Излага се, че неправилно са приети за преклудирани
възраженията на ответника в първото по делото заседание за липса на
1
доказателства процесният договор да е прекратен по предвидения в закона
ред. Твърди се, че ищецът не е ангажирал доказателства за отправено и
достигнало до ответника изявление за разваляне на договора, поради което
претенцията за неустойка се явява неоснователна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Счита възраженията на ответника за
преклудирани, а евентуално неоснователни. Излага, че липсва подадено от
потребителя заявление за прекратяване на договора 30 дни преди неговото
изтичане, с цел недължимост на неустойката. В случая не става въпрос за
разваляне на договора, за да е необходимо предизвестие. Договорът е
прекратен едностранно от оператора поради неплащане по силата на
условията по договора. Уведомление за това абонатът е получил съгласно
Раздел I, т. 12 от ОУ. Позовава се на правото на оператора незабавно да
прекрати достъпа до услуги след изтичане на срока, в който абонатът трябва
да извърши плащане.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Във връзка с оплакването на въззивника за неправилно приложение на
преклузията по чл.131 от ГПК досежно възражението му за ненадлежно
прекратяване на договора, съдът констатира, че исковата молба е останала
нередовна, поради липса на наведени твърдения кога, по какъв начин и на
какво основание е прекратен договорът. По тези съображения на ищеца –
въззиваем в настоящото производство, следва да бъдат дадени съответни
указания. Същевременно доколкото прекратяването на договора е
правопораждащият факт на вземането за неустойка, същият подлежи на
доказване от ищеца и без да е бил оспорен от ответника. Изключването на
този факт от процеса на доказване представлява процесуално нарушение,
което следва да бъде отстранено от настоящата инстанция чрез даване на
указания по чл.146, ал.2 от ГПК.
На следващо място съдът констатира, че в отговора на въззивната жалба
са цитирани клаузи от Общите условия, които не фигурират в представения
по делото препис (в частност Раздел I, т. 12 от ОУ и чл.140.1.). Доколкото
Общите условия представляват част от договорното съдържание,
представянето им е равнозначно на доказване на самия договор. По тези
съображения на ищеца – сега въззиваем, следва да бъде указано да представи
действалите към момента на прекратяване на договора Общи условия, в
случай, че същите се различават от вече приетите по делото.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от
М. Б. Г., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. Владислав Варненчик № 228,
вх.4, ет.1, ап.107, срещу решение №1358/11.05.2022г., постановено по гр.д. №
16392/2021 г. на ВРС.
2

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
12.10.2022г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.

УКАЗВА на ищеца – въззиваем в настоящото производство, в
едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с препис за въззивника
да наведе фактически твърдения на коя дата и въз основа на коя конкретно
клауза от Общите условия е прекратен процесният договор (с посочване на
цифровото й означение), върху какъв носител е обективирано
волеизявлението за прекратяване (в случай, че се позовава на чл.50.6. б.“В“ от
ОУ) и по какъв начин същото е достигнало до знанието на ответника.
При неизпълнение в срок производството по исковата молба ще бъде
оставено без движение.

УКАЗВА на основание чл.146, ал.2 от ГПК на ищеца – въззиваем в
настоящото производство, че не сочи доказателства за отправено и
достигнало до ответника едностранно изявление за прекратяване на договора.

УКАЗВА на ищеца – въззиваем в настоящото производство, в
едноседмичен срок от уведомяването да представи по делото с препис за
въззивника действалите към момента на прекратяване на договора Общи
условия, в случай, че същите се различават от вече приетите по делото.

ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва при постъпване на уточнителна молба от
въззиваемия или след изтичане на срока за това.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3