Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 53
гр. Перник, 14.02.2023 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник,
касационен състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети
януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Е. В.** и с
участието на прокурор А. А.** от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа
докладваното от съдия Кирил Чакъров КАНД № 11 по описа за 2023 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Община Б.**, ул. „***“ № **, срещу Решение № 29 от 16.11.2022 г.,
постановено по АНД № 63 по описа за 2022 година на Районен съд – Б.**, с което
е потвърдено наказателно постановление (НП) № 2032 ОТ 18.05.2022 година,
издадено от директора на Басейнова дирекция „**“ (БДДР) – П.**, към
Министерството на околната среда и водите (МОСВ), с което на Община Б.**, на основание чл. 200, ал. 1, т. 2,
във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „ж“
от Закона за водите (ЗВ), е наложена имуществена санкция в размер на 2 000
(две хиляди) лева.
Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е незаконосъобразно –
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на
материалния закон. Излага доводи, че нито в съставения за процесното нарушение
акт (АУАН), нито в НП, е налице пълно и точно описание на изпълнителното
деяние, чрез което е осъществено противоправното поведение, съобразно
предвижданите в чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „ж“ на ЗВ различни хипотези; че не
става ясно водовземането от повърхностни или подземни води е осъществявано,
както и че нито в АУАН, нито в НП е посочена датата на
изграждането/реконструкцията, като посочена е само датата на установяване на
нарушението. Изтъква съображения за маловажност поради наличие на смекчаващи отговорността
обстоятелства, подробно конкретизирани в касационната жалба. Касаторът моли
съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да
отмени оспореното наказателно постановление.
В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК ответникът по жалбата депозира отговор.
Оспорва касационната жалба като неоснователна, моли съда да остави в сила
решението на Районен съд – Б.**. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, прави възражение за прекомерност.
В проведеното на 25.01.2023 година
съдебно заседание, касаторът, редовно призован, се представлява от главен
юрисконсулт М. М.**, пълномощник на кмета на Община Б.**, който поддържа
жалбата и моли решението на районния съд да бъде отменено като
незаконосъобразно.
В проведеното на 25.01.2023 година съдебно заседание, ответникът по
касационната жалба – БДДР – П.**, към МОСВ, не
изпраща процесуален представител. В писмена молба вх. № 176/19.01.2023 г.
оспорва касационната жалба по изложените в отговора по същата съображения, моли
съда да остави в сила решението на районния съд, претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение на касатора.
В проведеното съдебно заседание на
25.01.2023 година, представителят на Окръжна прокуратура – П.**, счита че
решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да
бъде оставено в сила.
Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото
доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която
решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
С НП № 2032 от 18.05.2022 година, директорът на БДДР – П.** към МОСВ,
на основание чл. 200, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „ж“ от
ЗВ, наложил на Община Б.** имуществена санкция в размер на 2 000 (две
хиляди) лева за това, че на 30.03.2022 година, в хода на извършвана съвместна
проверка във връзка със заповед № ДК 08-ПК-25/24.03.2022 година на началника на
РДНСК – Перник за назначаване на Държавна приемателна комисия (ДПК) за строеж:
„Реконструкция на довеждащ водопровод от каптаж „Грубините“ до резервоар с. Б..**“
Ø90 РЕ, на място на дренаж „Грубините“, с. Б..**, община Б.**, област П.**,
служители на БДДР – П.**, при извършен обход на строежа констатирали, както
следва: при географски координати СШ 42 50 20.83 и ИД 22 50 00.71,
новоизградено (по данни на строителя реконструирано) водовземно съоръжение,
представляващо шахта от бетонов пръстен с Ø1000, покрита с бетонов капак
с монтиран на него метален капак, заключващ се посредством метален болт.
Бетоновият пръстен е вкопан на 1.00 м под кота терен, на същия са пробити
отвори с Ø16. Около съоръжението е изпълнен площен дренаж от промит
речен чакъл с едрина до Ø16. Водата от съоръжението, посредством РЕ Ø90
(реконструиран водопровод) се отвежда към съществуващия резервоар. Така
установеното е квалифицирано като неизпълнение на задължението по чл. 46, ал.
1, т. 1, б. „ж“ от ЗВ – извършване на описаните дейности без издадено
разрешение за ползване на воден обект от директора на БДДР – П.**.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Б.**, който с
решението, предмет на настоящия съдебен контрол го е потвърдил като
законосъобразно.
За да постанови решението си районният съд, на база
доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото, приел отразената в
съставения за процесното нарушение АУАН и издаденото въз основа на него НП за
потвърдена изцяло.
При извършената цялостна проверка за законосъобразност на производството по
налагане на административното наказание Районен съд – Б.** приел, че в хода на
същото не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват
отмяна на обжалваното НП на това основание – АУАН и НП отговарят на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН, съответно чл. 57 от ЗАНН; както в АУАН така и в
НП е описано едно нарушение, точно и пълно; в НП е посочена датата на
констатиране на нарушението и мястото на извършването му, посочен е титулярят
на разрешението за водоползване, както и собственикът и възложителят на
строителните дейности, срещу когото е издадено обжалваното НП, а възражението
за изтекла едногодишна давност от извършване на нарушението е неоснователно,
видно от строителната документация представена и приета като писмени
доказателства по делото, и по-точно заповедна книга на обекта, тъй като същата
е заверена на 21.04.2021 г., което е началния момент на изграждане на цялото
водохващащо съоръжение.
Въз основа на установените по делото факти районният съд приел, че по
делото е безспорно доказано изграждането и от наказаното лице, на водосъбираща
шахта, без издадено за това разрешително за ползване на воден обект, което на
свой ред съставлява неизпълнение на задължението по чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „ж“
от ЗВ, поради което е постановил, че наказателното постановление е издадено при
правилно приложение и на материалния закон, без да са налице предпоставки за
приложението на чл. 28 от ЗАНН, съответно с наложена имуществена санкция и в
минимален размер, съобразено с правилото на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. С тези
мотиви наказателното постановление е потвърдено.
Решението е неправилно.
По доводите в жалбата – предели на дължимата съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл.
63в от ЗАНН касационна проверка:
Касационният състав счита, че в производството по издаване на наказателното
постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото
на защита на наказаното лице, в каквато посока се съдържат и доводи в
касационната жалба.
Обстоятелствено предявено с АУАН и НП е следното – дейностите, описани в т.
2.3 (бел. на съда – изградено е водовземно съоръжение, описано с конкретни
характеристики и параметри), са извършени без издадено разрешително за ползване
на воден обект. Т.е. санкция е наложена за изграждане на водностопанско
съоръжение без разрешение за ползване на воден обект.
Това предявено административнонаказателно обвинение е подведено под
разпоредбите на чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „ж“, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ.
Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „ж“ от ЗВ, разрешително за ползване на
воден обект се издава за изграждане на нови, реконструкция или модернизация на
съществуващи системи и съоръжения за водовземане от повърхностни и подземни
води.
Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, наказва се с глоба, съответно с
имуществена санкция..., физическото или юридическото лице, което ползва водни
обекти, водностопански съоръжения или системи или изгражда такива, без
необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в
разрешителното.
Анализът на цитираните разпоредби води на извод, че административно
нарушение (по смисъла на чл. 6 от ЗАНН във вр. с чл. 83, ал. 2 във вр. с ал. 1
от ЗАНН) по чл. 200, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „ж“ от ЗВ, съставлява
1. ползването на водни обекти, водностопански съоръжения или системи 1.1. без
необходимото за това основание (включително без разрешение за ползване на воден
обект), или 1.2. в отклонение от предвидените условия в разрешителното, и/или
2. изграждането на водни обекти, водностопански съоръжения или системи 2.1. без
необходимото за това основание (включително без разрешение за ползване на воден
обект за изграждане на системи и съоръжения за водовземане от повърхностни или
от подземни води), или 2.2. в отклонение от предвидените условия в
разрешителното.
Следователно, независимо от изискваното на разпоредбата на чл. 46, ал. 1,
т. 1, б. „ж“ от ЗВ, издаване на разрешение за ползване на воден обект включително
в случай на реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения
за водовземане от повърхностни и подземни води, то с оглед съдържанието на
санкционната разпоредба на чл.
200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, именно отнасяща се до ползването на водни обекти, административнонаказателна
отговорност не се следва.
С оглед съдържанието на цитираните, приложени нормативни разпоредби касационната
инстанция счита, че при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
наказаното лице, препятстващи и съдебната проверка.
Актосъставителят, като е приел за нарушена разпоредбата на чл. 46, ал. 1,
т. 1, б. ‚ж“ от ЗВ, без да посочи коя конкретно хипотеза приема за приложима, е
вменил, съответно предявил на наказаното лице на първо място осъществяването на
три отделни изпълнителни „деяния“. На следващо място, в АУАН не е посочено и какво
е предназначението на изграденото съоръжение – за водовземане от повърхностни
или подземни води. А съобразно това и какво конкретно представлява изграденото водовземно
съоръжение по смисъла на ЗВ и нормативните
актове по неговото прилагане. Доводите в отговора по касационната жалба, че е
посочено ясно, че съоръжението е „каптаж“, не кореспондират с обстоятелствената
част на АУАН и НП, които не съдържат подобно описание. Нещо повече,
доказателствата по делото съдържат понятия като „дренажен лъч“, „събирателна
шахта“, „каптажна шахта", което ведно с липсата на яснота и какъв тип
водовземане се осъществява, задълбочава неяснотата относно вида на изграденото
съоръжение.
Въпреки
това с наказателното постановление на касатора е наложена една имуществена
санкция, без наказващият орган да изрази конкретна воля, за кое от така
вменените цифрово с АУАН нарушения налага същата. Съществена неяснота
наказателното постановление съдържа и в друга посока – наложената имуществена
санкция е основана в разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, също посочена в
цялост от наказващия орган. Но цитираната разпоредба, както вече се посочи, съдържа
две форми на изпълнително деяние, наказуемо по този ред – ползване на водни
обекти, водностопански съоръжения и системи без необходимото за това основание
(без разрешение) или в отклонение от предвидените условия в разрешителното, и
изграждане на водни обекти, водностопански съоръжения и системи без
необходимото за това основание (без разрешение) или в отклонение от
предвидените условия в разрешителното.
В НП, с оглед приетата за приложима разпоредба
на чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „ж“ от ЗВ, също не се съдържа и констатация каква
система/съоръжение е изградило лицето – за водовземане от повърхностни или от
подземни води.
Пороци на производството от типа на констатираните, рефлектиращи върху
правото на защита на лицето, срещу което същото се води, съставляват
самостоятелно основание за отмяна на наказателно постановление. Императивните
правила на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН изискват съдържащото се в тях
описание на нарушението, самостоятелно и еднозначно да сочи на лицето, срещу
което се образува административнонаказателното производство, съставомерно
деяние, кореспондиращо в пълна или поне в достатъчна степен с приложените
нормативни разпоредби, включително с приложената санкционна такава. Всички
съставомерни обстоятелства следва да са предявени на дееца още във фаза на
образуване на административнонаказателното производство със съставяне на АУАН,
от който именно момент е и гарантираното му от процесуалния закон право на
защита основно срещу фактическите, но също и срещу правните констатации. Недопустимо
е такива обстоятелства да се установяват, съответно да се предявяват на дееца с
НП или едва в съдебна фаза. Това би съставлявало недопустимо изменение на
предявеното административнонаказателно обвинение посредством допълване на
съществени елементи от състава на вмененото за извършено административно
нарушение. Подобна неяснота и непълнота препятства не само нарушителя да
организира адекватно защитата си, прегражда и възможността за осъществяване на
съдебния контрол по същество във връзка с преценката на приложимия материален
закон.
В допълнение, дори да не се вземе предвид горното, настоящият съдебен
състав, по приложимия материален закон и във връзка с доводите в жалбата, счита
следното:
На касатора е вменено изграждането на ново водовземно съоръжение, за което
посочено е, че не е издадено разрешение за ползване на воден обект, съответно
наложена е имуществена санкция на основание чл. 200, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 1,
б. „ж“ от ЗВ.
На първо място, изводите на районния съд, че е изградена нова водосъбираща
шахта, без издадено за това разрешително за ползване на воден обект, не се подкрепят от доказателствата по делото.
От същите не може да се направи категоричен извод, че е извършено изграждане на
ново съоръжение. При тази съвкупност от доказателства, с оглед данните по
делото, че съоръжението е изпълнено на мястото на вече съществуващо, но
нефункционално такова, с несъществени отклонения касателно начин на изпълнение
и точно местоположение с оглед географски координати, извършеното е несъставомерно
по посочените за нарушени законови разпоредби – не е установено категорично
изграждането на „ново“ съоръжение (арг. от чл. 303 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН). Във връзка с това не е подложен на изследване по делото и въпросът,
какъв смисъл е вложен в широкото понятие „без необходимото за това основание“,
използвано в санкционната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ. Наличието
на редовно издадена заповед от проектанта в хода на изпълнението на строеж: „Реконструкция
на довеждащ водопровод от каптаж „Грубините“ до резервоар с. Б..**“, съставлява
достатъчно основание за изграждане на ново съоръжение на мястото на старото.
Видно е и от Протокол за установяване на годността на строежа (образец № 16)
(приложение към АНД), съставен на 12.04.2022 г. въз основа включително на
извършената на 30.03.2022 година проверка на място, подписан и от съставителя
на процесния АУАН, в качеството му на член на ДПК за установяване годността на
строежа, заповедта на проектанта е изпълнена, за което е съставена и заверена
екзекутивна документация, съответно направени са и заключения, че в процеса на
строителството не са настъпили съществени отклонения от одобрения проект по
смисъла на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ.
Не на последно място, дори да се приеме от данните по делото, макар и както
се посочи съвкупността от доказателствата да е крайно недостатъчна за извод в
тази посока, че е изградено ново съоръжение, съответно, че правилно е прието от
наказващия орган, че именно и само липсата на издадено разрешение за ползване
на воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „ж“ от ЗВ е смисълът, вложен в израза
„без необходимото за това основание“, използван в чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, налице
са били предпоставки за приложението на чл. 28, ал. 1, във връзка с § 1, т. 4
от ДР на ЗАНН.
Видно е от заповед № 1/17.05.2021 година (приложение към АНД), в хода на
извършваните СМР във връзка с изпълнение на строеж: „Реконструкция на довеждащ
водопровод от каптаж „Грубините“ до резервоар с. Б..**“, е установено, че
старият „каптаж“ е компрометиран поради затлачвания и паднали камъни, а в същия
не постъпва вода, съответно наредено е старият да се разруши, и да се изпълни
нов, по приложен детайл. Установява се от приложения по делото Протокол
(Образец № 16) от 12.04.2022 година за установяване годността на строежа,
подписан от всички членове на ДПК, включително от представителя на БДДР – П.**,
съставил процесния АУАН, въз основа на който е издадено наказателното
постановление, Комисията е приела строежа без особени мнения, включително в
част „Водоснабдяване“, в която е описано съоръжението и неговото изпълнение, както
и в частта, отнасяща се до изпълнение изискванията на ЗУТ, съдържаща
констатации, че строителството е изпълнено съгласно одобрения проект и без
съществени промени. В касационната жалба се твърди, което не се оспори от
ответната страна, че впоследствие е издадено и разрешение за водовземане.
Всички тези обстоятелства водят на извод, че извършеното съставлява
маловажен случай на нарушаване на разпоредбите на ЗВ, дори да се приеме, че е проведено
процесуално законосъобразно производство, а по делото е надлежно доказано, че е
изградено „ново“ съоръжение и „без необходимото за това основание“ (какъвто и
смисъл да е вложил законодателят в тези две бланкетни понятия, използвани в
санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, във връзка с чл. 46, ал. 1,
т. 1, б. „ж“ от ЗВ). Неизпълнението на процесното задължение към държавата е
формално нарушение, но същото, предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства,
такива, които го отличават от обикновените случаи на нарушения от съответния
вид, не е подлежало на санкциониране. Писмено предупреждение към нарушителя, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, ще му
бъде наложена имуществена санкция, към този момент би обслужило в пълна степен
целите на административното наказване по чл. 12 от ЗАНН.
Изложеното обосновава отмяна на решението на районния съд на основание чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се
прецениха доводите в жалбата, съответно отмяна на наказателното постановление
като незаконосъобразно.
Относно разноските:
Предвид липсата на претенции от
касационния жалбоподател за присъждане на направени по делото разноски съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, и чл. 222, ал. 1 от АПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд –
Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно Решение
№ 29 от 16.11.2022 г., постановено по АНД № 63 по описа за 2022 година на
Районен съд – Б.**, и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 2032 от 18.05.2022 година, издадено от директора на Басейнова
дирекция „**“ – П.**, към Министерството на околната среда и водите, с което на
Община Б.**, на основание чл. 200, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 45, ал. 1, т.
1, б. „ж“ от Закона за водите, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000
(две хиляди) лева, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:/П/ /П/