№ 402
гр. Варна, 23.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20213000500438 по описа за 2021 година
намира следното:
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на СТ. П.
ИВ. от гр. Шумен, представляван от адв. М. Р. от АК-Варна, срещу решение
№ 925/20.05.2021г., постановено по гражданско дело № 3745 по описа за
2020г. на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТИТЕ МУ, с които са отхвърлени
като неоснователни предявените от въззивника против М. ХР. Д. и АС. Н.
АС., двете от гр. Шумен, при участието като трето лице-помагач на
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, гр. София на тяхна страна, искове:
- иск с правно основание чл. 73, вр. чл. 40, ал. 4 и ал. 3 от ЗННД, вр. чл.
45, ал. 1 от ЗЗД, за осъждането им солидарно да му заплатят сумата от 26 000
лв., представляваща обезщетение за имуществена вреда, вследствие на
неправилно удостоверяване в Нотариален акт за покупко-продажба на
идеални части от недвижим имот между съсобственици под № 183, том. IX,
рег. № 6729, дело № 1182 от 07.10.2016 год. /вписан в СВп вх.рег. №
7056/07.10.2016 год., акт № 25, том.19, дело № 3770/2016 год., дв.вх.рег. №
7009/, съизмерима с платената от него покупна цена по договор, оформен с
Нотариален акт № 73, том. I, рег.№ 1365, дело № 59 от 10.03.2020 год. на
нотариус Гергана Великова –Ценова с район на действие РС-Шумен и рег. №
702 на НК, вписан дв.вх. рег. № 110, вх. рег. № 1109, акт. № 164, том.3, дело
№ 617 от 10.03.2020 год. на СВ-Шумен;
1
- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
1 639.44 лв., представляваща обезщетение за забавеното плащане на
главницата от 26 000 лв. за периода от датата на нейното плащане на
10.03.20г. до предявяване на исковата молба по настоящото дело /22.12.20г./;
В жалбата се излага, че решението в обжалваните му части е
неправилно, постановено в нарушение на относимите материалноправни
норми, както и процесуалните норми – по отношение задължението на съда да
изложи мотиви относно изводите си, поради което се претендира отмяната му
в тези отхвърлителни части и уважаване на исковете, ведно с присъждане на
направените пред двете инстанции разноски. Поддържа се, че и само въз
основа на представените пред нотариуса документи с оглед подготовката и
изповядването на сделката от 07.10.16г., нотариусът при полагане на
дължимата грижа и при съобразяване с правните норми и с тълкуването им в
съдебната практика, е следвало да достигне до извода за наличието на права
на трети лица върху продавания имот, които са различни от продавачите и
също са наследници на тяхната праводателка П.И.Б. Отделно от това,
нотариусът разполага и с правомощия в рамките на охранителното
производство по своя инициатива и по служебен ред да се снадбява с
необходимите справки, данни и документи, които са му нужни, за да изпълни
задълженията си по чл. 586, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. В тази връзка се акцентира
на представените пред нотариуса с оглед на изповядване на сделката от
07.10.16г. нотариален акт № 166/12.04.1973г. за придобиване на имота по
реда на ЖСК, данните са семейния статус на починалата наследодателка
/записана като вдовица/, както и отразеното в удостоверението за данъчна
оценка от 04.10.16., че като собственици на имота са били посочени и трети
лица, различни от страните по подготвяната сделка. При събирането и
съобразяването на тези данни, както и с оглед разрешенията, дадени с ТР №
44/1975г. на ОСГК на ВС и ППВС № 3/12.11.1983г., нотариусът е следвало да
достигне до други правни изводи относно титулярите на правото на
собственост върху продавания апартамент. Въз основа на установените факти
чрез представените пред нотариуса документи, последният е следвало да
достигне до извода, че е била налице презумпцията на чл. 13, ал. 1 от СК
/отм./, която не е била оборена, както и са липсвали доказателства, че
отчужденият от нея личен имот е бил равностоен или по-скъп от придобития
2
като обезщетение имот. Поради това се счита, че не е било необходимо пред
нотариуса да е бил представен Протокол на комисията по § 85 от ППЗПИНМ,
за да се достигне до извода, че молителите-продавачи по договора от
07.10.16г. не са единствените наследници, респ. – собственици на
продаваемите идеални части от същия. Изложени са съображения в подкрепа
на тезата, че действителната вреда, претърпяна от ищеца се изразява именно в
заплатената по договора от 10.03.20г. покупна цена от 26 000 лв. /предвид
факта, че договорът от 07.10.16г. е сключен между родственици и поради това
при занижена цена, каквато и фактически не е плащана на брата на ищеца,
който е бил продавач по този договор/. Сочи се още, че удостовереният
материален интерес от нотариуса по см. на чл. 73 от ЗННД, е посоченият в
самия нотариален акт от 07.10.16г., възлизащ на 58 656.45 лв., а не в размер
на 19 949.52 лв., както поддържат насрещните страни. Претендира се отмяна
на решението в обжалваните му части и уважаване на исковете.
В предвидения срок е депозиран писмен отговор от насрещните страни
М. ХР. Д. и АС. Н. АС., двете от гр. Шумен, чрез общия им процесуален
представител адв. Св. М. от АК-Шумен, с който същата е оспорена като
неоснователна. Счита се, че решението е правилно и законосъобразно. Сочи
се, че едва с въззивната жалба се излага ново твърдение от ищеца, че
нотариусът е следвало да откаже извършването на удостоверяването след
като не е разполагал с необходимите доказателства. Това се счита за
признание, че по делото не е доказано молителите да са представили на
нотариуса документите, въз основа на които същият да достигне до изводите,
до които е достигнал съдът в делото за евикция. Освен това се счита, че с това
ново твърдение се прави недопустим опит да се обоснове ново основание на
исковата претенция. Поради то се отправя искане въззивният съд да го остави
без разглеждане и произнасяне. Освен това се поддържа, че помощник-
нотариусът не е имал основание за отказ, тъй като представените му писмени
доказателства са обосновавали правния извод за извършване на исканото
нотариално удостоверяване, същият не е бил и в състояние да се извести за
наличието на съществуващите други доказателства, които са били
представени в състезателния исков процес по евикцията от ищците /а не от
ответниците/ по делото. Поддържа се, че нито един елемент от фактически
състав на деликта не е установен по отношение на двамата настоящи
3
ответници. Отделно от това се поддържа, че и размерът на вредата не е бил
доказан, тъй като срещу уговорената и платена на 10.03.20г. цена от 26 000
лв. ищецът е получил правото на собственост и върху продадените му
идеални части от имотите. Относно акцесорните искове се счита, че същите
са неоснователни поради неоснователност и на главните такива. Поддържа се
и размер на удостоверения материален интерес в контекста на нормата на чл.
73 от ЗННД, възлизащ на 19 949.44 лв. за 2808.43/11 010 ид.ч. Претендира се
обжалваното решение да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноските
за въззивната инстанция. Релевирано е в евентуалност и възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
Отговор на въззивната жалба е подаден и от третото лице-помагач на
страната на ответниците – „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, гр.
София чрез юр.к. Й. С., с който същата е оспорена като неоснователна. Един
от аргументите за неоснователност на предявените претенции е това, че
ищецът има правото по чл. 189 или чл. 191 от ЗЗД против продавачите си.
Освен това се сочи, че твърдението във въззивната жалба, че покупната цена
ищецът е заплатил само на Иванка Кючукова, а не и на своя брат, е въведено
за първи път в процеса, което е недопустимо, а и не отговаря на истината, тъй
като в самия нотариален акт е посочено, че цената от 24 000 лв. се отнася за
цялата продавана ¾ ид.ч. от имота. Разпределението на тази цена между
продавачите е въпрос на техни вътрешни отношения. А ако не е била
заплащана продажна цена, то тогава вреда за ищеца не е настъпила. Споделя
се решаващия извод на първоинстанционния съд, че нотариусът не е
разполагал с доказателствата, които са били събрани в съдебния процес по
евикцията и не е могъл да ги установи служебно. Претендира се обжалваното
решение да бъде потвърдено.
С оглед на изрично определения предмет във въззивната жалба /стр. 1,
абз. 2/ и размера на заплатената ДТ за въззивното производство, настоящият
състав на съда намира, че първоинстанционното решение не е обжалвано (и
поради това е влязло в сила) в частите му, с които са били отхвърлени
исковете на ищеца против ответниците за присъждане на обезщетение на
имуществените му вреди, изразяващи се в заплатените разноски по сделката в
размер на 1086,50 лева /Нотариален акт № 73, том.I, рег.№ 1365 дело № 59 от
4
10.03.2020 год. на Нотариус Гергана Великова –Ценова с район на действие
РС-Шумен и рег. № 702 на НК, вписан Дв-вх. № 110, Вх.рег. № 1109, акт. №
164, том.3, дело № 617 от 10.03.2020 год. на АП-Вписванията Шумен/; в
заплатени разноски в съдебното производство по гр. дело № 2552/2017 год. на
РС-Шумен в размер на 6 142.19 лева; сумата от 527.48 лв. като обезщетение
за забавеното плащане на сумата от 1 086.50 лева за периода от 10.03.2020
год. до датата на предявяване на исковата молба /определена по размер като
разлика между исковата претенция от 2 166.92 лв. и посочения размер във
въззивната жалба от 1 639.44 лв./; сумата от 491.38 лева представляваща,
обезщетение за забава, равна на законна лихва върху сумата от 6 142,19 лв.
(съдебно-деловодни разходи по посоченото граждански дело) за периода от
10.03.2020 год. до датата на предявяване на исковата молба.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалването на обжалваем съдебен акт, същата е редовна и са налице
доказателства за надлежна представителна власт /като в тази връзка на
въззивника следва да се укаже само да завери за вярност с оригинала
представеното с исковата молба копие на пълномощното от 02.12.20г./,
поради което и делото следва да бъде внесено в открито съдебно заседание.
Не е налице хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да
дава указания на страните относно посочването и събирането на
доказателства, а отделно от това и самите страни не са формулирали
доказателствени искания в подадените въззивна жалба и отговора на същата.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва производството по делото в открито с.з. на 03.11.21г. от 10.00 ч.,
за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители.
УКАЗВА на въззивника /да се уведоми чрез адв. М. Р./, че в срок до
открито с.з. следва да завери за вярност копието на пълномощното към
исковата молба от 02.12.20г. или да представи заверено копие от същото пред
настоящата инстанция.
5
При неизпълнение в срок съдът ще осигури възможност на страната да
потвърди извършените без предсавителна власт процесуални действия.
С оглед противоепидемичните мерки призоваването на страните да
стане по телефона чрез процесуалните им представители, а настоящото
определение да им се изпрати на посочен от последните електронен адрес
чрез електронните им пощи.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6