Решение по дело №2158/2023 на Административен съд - Пловдив

Образувано е по жалба на М.С.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат А., против Предписание с изх. № КД-05-1539/01.08.2023г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/, с което на основание чл.110, ал.1, б.“а“ и б. „б“, ал.2, чл.11 от Наредба №1/10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води във вр. с чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите /ЗВ/ е дадено следното предписание: да се изготви и представи в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" проект за ликвидиране на водовземното съоръжение, изготвен съгласно изискванията на чл. 110, ал. 3 от Наредба №1/10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. Срок: 60 дни от датата на влизане в сила на настоящето предписание. Отговорник: М.С.А.

В жалбата се инвокират оплаквания за неправилност на оспореното предписание. Твърди се, че не са налице предпоставките за издаване на оспореното предписание. Сочи се, че съгласно чл.140, ал.1 от Наредба №1/10.10.2007г. /Наредбата/ ползването на подземни водни обекти по чл.139, т.1-6 се извършва въз основа на издадено разрешително по реда и при условията на ЗВ и на Наредбата. Изключенията са посочени в ал.4, където в т.1 изрично е записано, че разрешително по ал.1 не се изисква, когато се изграждат съоръжения, предназначени за водовземане за задоволяване на собствените потребности на гражданите, при условия, че съоръженията не са разположени в границите на санитарно-охранителна зона на съоръжение за минерални води или в район с ликвидиран геотехнологичен добив на уран.

Излагат се още подробни съображения. Претендира се отмяната на оспорения административен акт и разноските по делото. Представят се подробни писмени бележки.

Ответникът – Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна, а издаденото предписание за правилно и законосъобразно. Претендира отхвърляне на жалбата и юрисконсултско възнаграждение. Представя подробни писмени съображения.

Жалбата е подадена в срок, което се установи от датата на съобщаване на акта – 07.08.2023г. /л. 24 по делото/ и датата на депозиране на жалбата чрез административния орган – 21.08.2023г. Същата е подадена от лице с правен интерес и срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, следователно е допустима.

За да се произнесе по същество, Съдът прие за установено следното от фактическа страна:

В БДИБР-Пловдив е постъпил сигнал с вх. № СЗТ-79 от 20.07.2023г за изграждане на сондаж в с. Марково, община Родопи, местност „Чонето“, 47295, масив 11, парцел 247 /л. 14 по делото/.

По повод сигнала е извършена проверка от експерти в Дирекция „Контрол“ при БДИБР: Д.Ч.и С.Г.на обект в Поземлен имот /ПИ/ № 47295.111.247, област Пловдив, община Родопи, с. Марково, местност „Чонето“. Констатирано е извършването на сондажна дейност по изграждане на водовземно съоръжение - сондажен кладенец (ВС-СК) за водовземане от подземни води. Сондира се с приблизителен диаметър 0 150 мм., посредством техника монтирана на товарен автомобил марка ТАТКА с рег.№ ***.

Констатациите от проверката са обективирани в Констативен протокол № ПВ2-173/20.07.2023г.

М.А. е уведомил административния орган с уведомление с вх.№ РР-11-37/11.02.2022г./л. 10/ относно намерението си за изграждане на водовземно съоръжение от подземни води за задоволяване на собствени потребности (тръбен кладенец).

С писмо изх. № РР-11-37(1)2022г./21.02.2022г. от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район"/л.12/ същият е уведомен, че не може да бъде изградено водовземно съоръжение за водовземане от подземни води за задоволяване на собствени потребности и същото подлежи на разрешителен режим съгласно чл. 44, ал.1, вр. с чл.50, ал.7, т. 1 от ЗВ.

Органът е посочил още, че в случая не са изпълнени изискванията на чл. 43, ал.2 от ЗВ, а именно, че ПИ с идентификатор 47295.111.247 по КК и КР на с. Марково, община Родопи е с начин на трайно ползване – ниско застрояване / до 10м/ и вид територия – земеделска и същият се намира извън границите на населените места и селищни образувания.

По повод второ подадено заявление от М. А. с вх. № РР-11-37/2/ от 20.07.2023г. административният орган е отговорил, че не са представени документи, обосноваващи различно становище по депозираното УП от 11.02.2022г. /л.21 по делото/.

Последвало е издаването на оспореното Предписание с изх. № КД-05-1539/01.08.2023г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/, с което на основание чл.110, ал.1, б.“а“ и б. „б“, ал.2, чл.11 от Наредба №1/10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води във вр. с чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите /ЗВ/ е дадено следното предписание: да се изготви и представи в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" проект за ликвидиране на водовземното съоръжение, изготвен съгласно изискванията на чл. 110, ал. 3 от Наредба №1/10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. Срок: 60 дни от датата на влизане в сила на настоящето предписание. Отговорник: М.С.А..

По административната преписка е представено Удостоверение с дата 03.08.2023г.от Община Родопи, в което е посочено, че УПИ I-111.153-жилищно строителство, съответстващ на имот с ИД 111.247 по КК и КР на с. Марково, местност „Чонето“ е урегулиран с ПУП-ПР, одобрен със Заповед № 1291 от 08.12.2008г. на кмета на община Родопи и съгласно Решение № 4 т. IV.29/21.05.2021г. на МЗХГ представлява земеделска земя с променено предназначение за неземеделски нужди. На основание §22 от ЗР на ЗУТ регулацията на имота е приложена. ПИ с идентификатор 111.247, местност„Чонето“ от КК на с. Марково се намира в границите на землището на населеното място. Съгласно одобрения със Заповед №1291 от 09.12.2008г. ПУП-ПРЗ, Решение №4 т. IV.29/21.05.2021г. на МЗХГ, писмо с изх. № 08-Р-42/13.08.2012г. на МРРБ и писмо с изх. № СТ-696-05-463/25.11.2022г. на ДНСК, имотът следва да се счита за урбанизирана територия в землището на населеното място.

В хода на съдебното производство в изпълнение на указанията на съда е представен отговор от зам. кмета на община Родопи с вх. № 22927 от 16.11.2023г. /л. 50 по делото/. В същия се сочи, е УПИ I-111.153-жилищно строителство, съответстващ на имот с ИД 111.247 по КК и КР на с. Марково, не попада в строителните граници /урбанизираната територия/ на с. Марково. Съгласно Заповед №1291 от 09.12.2008г. ПУП-ПРЗ, Решение №4 т. IV.29/21.05.2021г. на МЗХГ, писмо с изх. № 08-Р-42/13.08.2012г. на МРРБ и писмо с изх. № СТ-696-05-463/25.11.2022г. на ДНСК, имотът следва да се счита за урбанизирана територия в землището на населеното място. Приети са писмените доказателства, представени от община Родопи с писмо с вх.№ 2122/05.02.2024г.

В хода на съдебното производство е изслушана и приета СТЕ, изпълнена от вещото лице арх. С.И., оспорено от процесуалния представител на жалбоподателя, което Съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвено.

Вещото лице посочва, че за горепосочения имот има влязъл в сила ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 1291 от 08.12.2008г. на Кмета на Община Родопи (Приложение №2 към настоящата СТЕ) и КЗЗ-Решение № 6, т.194 от 22.05.2009г., потвърдено с Решение № 4, IV, т.29 от 21.05.2021г. на МЗХГ за промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди за изграждане на обект – жилищно строителство. (Приложение №3 към СТЕ)

За ПИ 47295.111.247 с горепосочения ПУП е отреден УПИ I-111.153-жил.стр. Определя се устройствена зона Жм със застрояване с височина до 10м. УПИ се намира на около 280м. от регулационните граници на с. Марково. Предназначението на територията на процесния имот е урбанизирана-за жилищно строителство с височина до 10м.

За УПИ е издадено Разрешение за строеж № 461 от 11.07.2022г. на жилищна сграда с ЗП и РЗП - 99.83 кв.м., сондаж с помпена станция и резервоар за ПП нужди.

С оглед на установеното от фактическа страна Съдът стига до следните правни изводи:

Оспореното предписание е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 155, ал.1, т.22 от ЗВ, съгласно който директорът на басейнова дирекция издава предписания в рамките на компетентностите си по този закон и при спазване на установените изисквания за форма като съдържа фактически и правни основания, мотивирали органа да се произнесе в този смисъл, както и останалите реквизити, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че оспореното предписание не страда от пороци, които да го правят нищожно.

Предписанията имат задължителен характер и следва да се изпълняват в посочените срокове. При неизпълнение на дадените предписания субектите носят административнонаказателна отговорност съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ.

Безспорно се установи, че към момента на проверката и към момента на издаване на оспореното предписание няма издадено разрешително по реда на ЗВ и в БДИБР. От приетото по делото уведомление с вх. № РР-11-37/11.02.2022г. се установи, че М.А. е уведомил органа за намерение за изграждане на водовземно съоръжение от подземни води за задоволяване на собствени потребности /тръбен кладенец/.

С писмо с изх. № РР-11-37/1/2022г./ 21.02.2022г. Директорът на БДИБР е уведомил М. А., че не може да бъде изградено водовземно съоръжение за водовземане от подземни води за задоволяване на собствени потребности, тъй като същото подлежи на разрешителен режим.

В писмото изрично е посочено от органа, че в случая не са изпълнени изискванията на чл. 43, ал.2 от ЗВ, а именно, че ПИ с идентификатор 47295.111.247 по КК и КР на с. Марково, община Родопи е с начин на трайно ползване – ниско застрояване / до 10м/ и вид територия – земеделска и същият се намира извън границите на населените места и селищни образувания. В мотивите на оспорения акт изрично се коментира писмо с изх. № РР-11-37/1/2022г./ 21.02.2022г. Директорът на БДИБР.

В случая спорът се концентрира върху това дали е изпълнено изискването на чл. чл. 43, ал.2 от ЗВ или не. Съгласно цитираната разпоредба /в редакцията действала към момента на издаване на оспореното предписание/ физическите лица - собственици или ползватели на недвижим имот, разположен в границите на населените места и селищните образувания, имат право на безвъзмездно водовземане до 10 куб. м на денонощие за собствени потребности от намиращите се в него повърхностни и подземни води, както и в случаите на ползване на индивидуални системи за отопление и/или охлаждане с обща инсталирана мощност до 50 kW, използващи като първичен енергиен източник енергията на сухите зони в земните недра и на подземните води с температура до 20 °С, с изключение на минералните води.

От приетата по делото СТЕ, кредитирана от съда, се установи, че за имот с ИД 111.247 по КК и КР на с. Марково, местност „Чонето“, има влязъл в сила ПУП, сменено е предназначението на имота, както се описа по-горе. За ПИ 47295.111.247 с ПУП е отреден УПИ I-111.153-жил.стр., определена е устройствена зона Жм със застрояване с височина до 10м. УПИ се намира на около 280м. от регулационните граници на с. Марково.

Следователно се налага изводът, че ПИ на жалбоподателя се намира, извън регулационните граници на с. Марково, но в урбанизирана територия, съгласно влязъл в сила ПУП, който определя конкретното предназначение на имота, в случая съгласно чл. 8, т.1 от ЗУТ и чл. 9, ал.2 от ЗУТ. Това е така, тъй като съгласно § 5, т. 6 от ДР ЗУТ територия на населено място е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. Урбанизираната територия не е равнозначна на граници на населени места, определени с регулационни планове, влезли в сила. Видът на територията / урбанизирана/ се определя с ПУП съгласно чл. 8 от ЗУТ.

При това положение изискването на чл. 43, ал.2 от ЗВ не е изпълнено и административният орган законосъобразно е издал оспореното предписание.

Съдът намира, че оспореното по делото предписание се явява издадено при спазване на принципа за съразмерност, нормативен израз на който е разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК, според която норма, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.

С оглед изхода на делото, искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 80 лв. /осемдесет лева/, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /нова ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г./ във връзка с чл. 37, ал. 1 Закон за правната помощ ЗПП/.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Пловдивският административен съд, трети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.А., с ЕГН **********, против Предписание с изх. № КД-05-1539/01.08.2023г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район.

ОСЪЖДА М.С.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на Министерството на околната среда и водите сумата в размер на 80лв. /осемдесет лева/.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.

Съдия: