№ 2197
гр. С., 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110145168 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявен от ищеца Г.
Х. Н. срещу ответника „ЗЕАД „фирма“ ЕАД, за заплащане на сумата от 15000,00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, които получил в резултат на ПТП, настъпило на 07.02.2021 г. около 14:00 часа, на път
81, между гр. Монтана и гр. Костинброд, в района на местността „Раниславци“, близо до
ресторант „Езерото“, между управлявания от ищеца лек автомобил марка „Пежо“, модел
„307“, с рег. № *******, движещ се в посока от гр. Монтана към гр. Костинброд, и лек
автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № ******, управляван от водача В.Ц.Г.,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
със застрахователна полица № BG/03/121000301077, валидна от 25.01.2021 г. до 24.01.2022
г. движещ се в посока от гр. Костинброд към гр. Монтана, при което водачът на второто
МПС навлиза в лентата за движение на първото МПС, вследствие на което настъпва удар
между двата автомобила, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждащото събитие – 07.02.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на ПТП, настъпило на 07.02.2021 г. около 14:00 часа, на път 81,
между гр. Монтана и гр. Костинброд, в района на местността „Раниславци“, близо до
ресторант „Езерото“, между управлявания от него лек автомобил марка „Пежо“, модел
„307“, с рег. № *******, движейки се в посока от гр. Монтана към гр. Костинброд, и лек
автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № ******, управляван от водача В.Ц.Г.,
движещ се в посока от гр. Костинброд към гр. Монтана, при което водачът на второто МПС
навлиза в лентата за движение на първото МПС, вследствие на което настъпва удар между
1
двата автомобила. Виновен за ПТП бил водачът на л. а. „Опел“. В резултат на посоченото
ПТП ищецът претъпял неимуществени вреди (болки и страдания), изразяващи се в следните
травматични увреждания: сътресение на мозъка със загуба на съзнание; силни болки в
гърба, в областта на гръдния кош; фрактура на гръбнака на С4. Вследствие на това ищецът
бил на постелен режим дълго време и все още не се е излекувал напълно. Били налице
остатъчни последици от сътресението на мозъка като гадене, повръщане, бил в нестабилно
състояние, когато е в изправено положение, а болките във врата продължавали независимо
носенето на шийна яка. Водачът на л. а. „Опел“ бил застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/03/121000301077, валидна от 25.01.2021 г. до 24.01.2022 г. Предвид изложеното за него
бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който оспорва
предявения иск, както по основание, така и по размер. Изрично посочва, че не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към датата на настъпване на ПТП по отношение на лек автомобил марка
„Опел“, модел „Вектра“, с рег. № ******, управляван от водача В.Ц.Г., застрахован при
ответника. Оспорва се механизма на настъпване на ПТП, наличието на виновно и
противоправно поведение от страна на водача на л. а. „Опел Вектра“. Твърди се, че за
настъпване на посоченото ПТП вина има и ищеца, респ. прави се възражение за
съпричиняване. Оспорват се вида и характера на описаните в исковата молба травматични
увреждания, както и наличието на причинно-следствена връзка. Оспорва се размерът на
исковата претенция. Сочи се, че по отношение на лихвата приложим е чл. 497 от КЗ. Твърди
се, че налице хипотезата на чл. 409 от КЗ.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
С определение от 18.10.2023 г. е обявено за безспорно между страните и ненуждаещо
се от доказване наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към датата на настъпване на ПТП по отношение на лек
автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № ******, управляван от водача В.Ц.Г.,
сключена с ответника.
Представен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 07.02.2021 г. относно
ПТП, настъпило на 07.02.2021 г., ведно със снимков материал от ПТП.
Представена е следната медицинска документация: фиш за спешна медицинска помощ
от 07.02.2021 г.; амбулаторен лист № 456 от 09.02.2021 г.; амбулаторен лист № 458 от
18.02.2021 г.; лист за преглед на пациент № 018390 от 10.02.2021 г.; лист за преглед на
пациент № 021837 от 17.02.2021 г.; рентгенова снимка от 08.02.2021 г.; извлечение от
амбулаторна книга на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, започната на 04.02.2021 г.; извлечение
от амбулаторна книга на кабинет по неврохирургия при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“,
започната на 04.02.2021 г.; болничен лист № Е20201130097, издаден на 09.02.2021 г.;
2
болничен лист № Е20210239575, издаден на 23.02.2021 г.
Представени са следните документи във връзка с застрахователната претенция на
ищеца към ответника: претенция от ищеца до ответника във връзка с процесното ПТП с вх.
№ на ответника 851 от 09.03.2021 г.; писмо от ответника до ищеца от 16.03.2021 г., с което
от ищеца е изискано да представи АТЕ, протокол за оглед на местопроизшествие и СМЕ.
От показанията на свидетеля К.А. Н.а, съпруга на ищеца, се установява, че процесният
инцидент се е случил на връщане от Монтана към С., движили са се в колона от автомобили,
времето е било слънчево, като при един ляв завой един насрещно движещ се автомобил е
навлязъл с голяма скорост в завоя, при което е ударил управлявания от ищеца лек
автомобил. Ударът е настъпил в лявата част на лекия автомобил, в който са се намирали с
ищеца. Следствие на удара от лекия автомобил, управляван от ищеца, е излизал дим,
свидетелката първоначално не е могла да излезе, тъй като автомобилът, в който се е
намирала, е бил в непосредствена близост до мантинелата. След като излязла от колата
свидетелката видяла съпругът й да лежи в безсъзнание на земята. На място е пристигнала
линейка, която откарала нея и ищеца в Пирогов. След извършени прегледи се установило, че
ищецът бил с изместени прешлени, не е имал счупване, като вследствие на камшичния удар
било необходимо да носи яка, имал е силно главоболие и световъртеж в продължение на
около 8 месеца, посещавали са болницата в продължение на 10 дни, а след това са
продължили лечението си в домашни условия. При по-голямо натоварване и стресови
ситуации ищецът и към момента изпитвал главоболие, като преди инцидента не е имал
такива оплаквания. Ищецът бил около 45 дни в болничен, след което се е върнал на работа,
тъй като се е страхувал да не загуби работата си. Ищецът в период от около 3-4 месеца след
процесното ПТП не е шофирал.
От заключението на назначената по делото САТЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се
установява следното. Местопроизшествието се намира на второкласен път II-81 землището
~800
на община Костинброд в района на 24 км от пътя. Ударът е настъпил по дължина на
пътното платно - на път II-81 в района на ресторант „Езерото“, като по широчина на пътното
платно ударът е настъпил изцяло в лентата за движение на лек автомобил „Пежо“. Лек
автомобил „Опел Вектра“ се е движил в посока от гр. Костинброд към гр. Монтана. Лек
автомобил „Пежо“ се е движил в посока от гр. Монтана към гр. Костинброд. Скоростта на
движение на лек автомобил „Опел“ в района на произшествието и в момента на удара е
59,011 км/ч (16,39 м/с), а тази на лек автомобил „Пежо“ в момента на удара 46,884 км/ч
(13,02 м/с). Скорост на лек автомобил „Пежо“ в района на произшествието и преди удара
68,74 км/ч (19,09 м/с). Лек автомобил „Опел“ е навлязъл в лентата за насрещно движение.
При непрекъснат контрол над автомобила от страна на водача на лек автомобил „Опел“
същият е имал възможност да предотврати произшествието, като не допусне навлизане на
ППС в лентата за насрещно движение. Вещото лице е определило механизма на настъпване
на ПТП, както следва: на 07.02.2021 г. около 14:00 часа лек автомобил „Опел Вектра“ с per.
№ ****** се е движил по път II-81 в посока от гр. Костинброд към гр. Монтана със скорост
3
около 59 км/ч. В същото време в обратната посока се е движил лек автомобил „Пежо“ с per.
+800
№ ******* със скорост около 68 км/ч. В района на км. 24 при преодоляване на ляв за
него завой, водачът на лек автомобил „Опел“ е навлязъл в лентата за насрещно движение,
когато се е намирал на разстояние от около 25 метра преди мястото на удара. Водачът на лек
автомобил „Пежо“ е възприел навлизането и е предприел спиране с едновременно
отклоняване на същи в дясно, когато се е намирал на разстояние около 24 метра до мястото
на удара. Въпреки предприетото спиране и отклоняване е настъпил челен ексцентричен удар
между предните леви части на автомобилите. Вследствие на инерционните сили и
моментите възникнали при удара, лек автомобил „Пежо“ е започнал да ротира около
масовия си център в посока обратна на часовниковата стрелка и се е установил на мястото
описано в протокола за оглед. Лек автомобил „Опел“ от своя страна е започнал да ротира
около масовия си център в посока обратна на часовниковата стрелка и се е установил на
мястото описано в протокола за оглед. Водачът на лек автомобил „Пежо“ не е имал
техническа възможност да предотврати произшествието. Водачът на лек автомобил „Опел“ е
допуснал навлизане в лентата за насрещно движение, което от своя страна е технически
неправилно. Причини за настъпване на произшествието се състоят в субективните действия
или бездействия на водача на лек автомобил „Опел“ с органите за управление, допуснал
отклоняване на същия в ляво и навлизане в лентата за насрещно движение. Вещото лице е
изготвило и скица на ПТП. Посочено е, че дори и водачът на лек автомобил „Пежо“ да беше
спрял напълно, ПТП отново би настъпило, тъй като л. а. „Опел“ е навлязъл в лентата му за
движение.
От заключението на назначената по делото СМЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се
установява следното. Вследствие на процесното ПТП ищецът е получил комбинирана
травма в областта на шията и гръдния кош, довела до навяхване на шията с пукване
(фисура) на тялото на четвъртия шиен прешлен, мозъчно сътресение със замъглено съзнание
около 10 минути, контузия в областта на гръдния кош с множество хематоми без да са
описани като точно местоположение и размери. По отношение на мозъчното сътресение на
ищеца бил предписан медикаментът „Стрезам“ 2 пъти дневно по 1 таблетка против
състоянието на тревожност. Мозъчното сътресение е било в лека степен – без отпадна
неврологична симптоматика и без латентни парези на крайниците. Ищецът е бил временно
неработоспособен за 44 дни в два болнични листа с диагноза „Мозъчно сътресение“, като
този срок не е удължен по желание на ищеца. По отношение на водещото травматично
увреждане на ищеца – навяхването на шията (дисторзио коли) и фисурата на четвъртия
шиен прешлен, на същия е била предписана шийна яка и покой за 10 дни, която по
анамнестични данни е носил 1 месец, поради продължаващото главоболие и отпадналост.
При преглед на 17.02.2021 г. към състоянието на ищеца е добавена и диагнозата
„Церебрастения пострауматика“ – след травматична церебрастения, представляваща
4
състояние, характеризиращо се с главоболие, лесна уморяемост, отпадналост и болки в
шията по-продължителни от типичните такива за мозъчно сътресение. Към настоящия
момент ищецът е напълно възстановен от получените травми. За периода на издадената
временната неработоспособност от 44 дни, ищецът е търпял страдания от болки, първите
няколко дни с умерена до висока интензивност, като същите са продължили с пулсиращ
характер от слаби до силни и след този период в рамките на постравматичната
церебрастения. Освен от болки, страданията на ищеца са се обуславяли и от затрудненията
изпитвани в ежедневието от имобилизацията на шията по документи за 10 дни, а по
анамнестични данни за 1 месец. Не се очакват болки и страдания за в бъдеще. Не са налице
данни за стари заболявания и/или травми на ищеца, както и такива за хирургически
интервенции преди процесното ПТП, които биха могли да повлияят настъпилите болки и
страдания или да се насложат върху тях. По медицински критерии, ищецът е бил с поставен
предпазен колан към момента на процесното ПТП, доколкото липсват данни за травми,
отговарящи на случай, в който водачът е бил без поставен предпазен колан. Неусложненото
мозъчно сътресение с временно зашеметяване (най-леката степен от промяната на
съзнанието) при навременно и адекватно лечение се възстановява напълно до 1 месец.
Наличието на посттравматична церебрастения каквато е установена при ищеца, удължава
този срок до около 3 месеца, а наслагването на симптомите от шийното навяхванe и
фисурата на С4, могат да удължат още оздравителния за период до около 6 месеца.
В проведеното на 14.11.2023 г. открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че
във връзка понятието „загуба на съзнание“ от медицинска гледна точка следва да бъде
уточнено, че са налице 4 степени – замъглено съзнание или зашеметяване, обнубилация,
синкоп и накрая кома, като в разглеждания случай е налице най-леката степен и това е най-
често при слаби до умерени травми в главата се получават временни „зашеметявания“ на
съзнанието, при което обикновено пострадалият не си спомня 10 минути какво се е
случвало. Точният термин е „зашеметяване“. Зашеметяването няма никаква роля за
оздравителния процес спрямо неусложнено мозъчно сътресение. Значение имат установени
или неустановени неврологични усложнения. Дали е имало зашеметяване и колко време е
било не влияе на оздравителния процес.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени за разглеждане са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Основателността на исковата претенция по чл. 432, ал. 1 от КЗ е обусловена от
установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а
именно: 1.) деликт на застрахования – застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му
е причинил имуществени или неимуществени вреди в определен размер, които от своя
страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования; 2.) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя ответник; 3.)
5
проведено рекламационно производство пред застрахователя – отправяне на писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ и застрахователят да не е платил в срока
по чл. 496 от КЗ, да е отказал да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение; 4.) размера на исковата претенция.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да установи
наличието на тези факти. При установява на тези факти в тежест на ответника е да установи
при условията на пълно и главно доказване положителния факт на плащането.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
както и от заключенията на назначените по делото САТЕ и СМЕ се установи, че на
07.02.2021 г. около 14:00 часа, на път II-81, между гр. Монтана и гр. Костинброд, в района
на местността „Раниславци“, близо до ресторант „Езерото“, между управлявания от ищеца
лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег. № *******, движейки се в посока от гр.
Монтана към гр. Костинброд, и лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. №
******, управляван от водача В.Ц.Г., движещ се в посока от гр. Костинброд към гр.
Монтана, настъпва удар между двата автомобила, поради навлизане на лек автомобил марка
„Опел“ в лентата за движение на лек автомобил марка „Пежо“. ПТП е реализирано по вина
на водача на л. а. „Опел“. В резултат на посоченото ПТП ищецът е претъпял неимуществени
вреди (болки и страдания), изразяващи се в следните травматични увреждания:
комбинирана травма в областта на шията и гръдния кош, довела до навяхване на шията с
пукване (фисура) на тялото на четвъртия шиен прешлен, мозъчно сътресение със замъглено
съзнание около 10 минути, контузия в областта на гръдния кош с множество хематоми без
да са описани като точно местоположение и размери. От посоченото следва, че първата от
визираните предпоставки е налице, а именно водачът на л. а. „Опел Вектра“, е реализирал
деликт – вследствие на своето виновно и противоправно поведение е нанесъл
неимуществени вреди на ищеца.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
виновния водач е застрахована при ответника.
По делото се установи от представените писмени доказателства, вкл. документите по
образуваната при ответника преписка по щета, и че преди подаване на исковата молба в
съда е проведено рекламационно производство по реда на чл. 380 от КЗ, завършило с отказ
от ответното дружество да изплати на ищеца застрахователно обезщетение, като тези
обстоятелства не се и оспорват от ответника.
Касателно размера на исковата претенция за заплащане на обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост от съда. В тази връзка следва да бъдат съобразени разясненията,
дадени в ППВС № 4/1968 г. относно понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД, според които същото не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
6
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на това заместващо обезщетение. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр. В
конкретиката на настоящия случай съдът отчита следните обстоятелства: момента на
настъпване на увреждането, икономическата обстановка в страната към този период,
възрастта на пострадалия, данните от СМЕ относно вида, характера и степента на
получената от това лице травма, времетраенето на оздравителния процес, начина и степента
на възстановяване. При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе
предвид обстоятелството, че от процесния деликт на ищеца е причинена телесна повреда –
комбинирана травма в областта на шията и гръдния кош, довела до навяхване на шията с
пукване (фисура) на тялото на четвъртия шиен прешлен, мозъчно сътресение със замъглено
съзнание около 10 минути, контузия в областта на гръдния кош с множество хематоми.
Оздравителният процес при ищеца е продължил около 6 месеца, като същият е търпял
страдания от болки, първите няколко дни с умерена до висока интензивност, като същите са
продължили с пулсиращ характер от слаби до силни и след този период в рамките на
постравматичната церебрастения. Освен от болки, страданията на ищеца са се обуславяли и
от затрудненията изпитвани в ежедневието от имобилизацията на шията за около 1 месец.
Отчитайки възрастта на пострадалия към момента на настъпване на инцидента – мъж на 53
навършени години, неудобство в нормалната деятелност на ищеца в посочения период
(около 1 месец), временната му неработоспособност продължила 44 дни, както и че същият
се е възстановил напълно за период от около 6 месеца, съдът намира за справедлив размер
на заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди за сумата от 15000,00
лв. В заключение следва да се отбележи, че принципът за справедливост включва в най-
пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие,
релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и
страдания). Ето защо така определения размер на обезщетението е в съответствие с
принципа за справедливост и в най-пълна степен репарира търпените от ищеца
неимуществени вреди.
Възражението за съпричиняване е релевирано своевременно от ответника още с
отговора на исковата молба, с оглед на което същото следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на
назначената по делото САТЕ се установи, че процесният инцидент се дължи изключително
на виновното поведение на водача на лек автомобил „Опел Вектра“, същият е следвало да
не навлиза в лентата за движение на лек автомобил „Пежо“, респ. по делото не се
представиха доказателства, от които да се установява, че с поведението си ищецът е
допринесъл за настъпване на неимуществените вреди. В тази връзка възражението за
7
съпричиняване е неоснователно.
Ответникът нито твърди, че е платил, нито представя доказателства в тази насока.
От датата на деликта до уведомяване на застрахователя (независимо дали от
застрахования или от увредения, съотв. от предявяване на претенцията от увредения като
релевантна е най-ранната дата), обезщетението за забава (законната лихва за забава) се
дължи от делинквента на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и не се покрива от застрахователното
обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор; след
уведомяване на застрахователя (независимо дали от застрахования или от увредения, съотв.
от предявяване на претенцията от увредения като релевантна е най-ранната дата) на
основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ застрахователят покрива
спрямо увредения отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията пред него, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ при
липса на произнасяне и плащане, дължи законна лихва върху обезщетението за собствената
си забава (така Решение № 50001/03.02.2023 г. по дело № 2530/2021 г., I ТО на ВКС).
В случая ответното застрахователно дружество дължи законна лихва от датата на
предявяване на претенцията пред него – 09.03.2021 г.
Ето защо, съдът намира исковата претенция за изцяло основателна.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ищеца. Ищецът претендира и
доказва разноски в общ размер на 1200,00 лв., както следва: 600,00 лв. за внесена държавна
такса; 300,00 лв. за депозит за вещо лице по назначената САТЕ; 300,00 лв. за депозит за
вещо лице по назначената СМЕ, които на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да му се
присъдят в пълен размер.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения на адв. С. Н. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищеца в настоящото производство в
размер на 1750,00 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗЕАД „фирма“ ЕАД, ЕИК ************ на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
да заплати на Г. Х. Н., ЕГН ********** сумата от 15000,00 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, които получил
в резултат на ПТП, настъпило на 07.02.2021 г. около 14:00 часа, на път II-81, между гр.
Монтана и гр. Костинброд, в района на местността „Раниславци“, близо до ресторант
„Езерото“, между управлявания от ищеца лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег.
№ *******, движещ се в посока от гр. Монтана към гр. Костинброд, и лек автомобил марка
„Опел“, модел „Вектра“, с рег. № ******, управляван от водача В.Ц.Г., застрахован при
8
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
застрахователна полица № BG/03/121000301077, валидна от 25.01.2021 г. до 24.01.2022 г.
движещ се в посока от гр. Костинброд към гр. Монтана, при което водачът на второто МПС
навлиза в лентата за движение на първото МПС, вследствие на което настъпва удар между
двата автомобила, ведно със законната лихва върху главницата от 09.03.2021 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ЗЕАД „фирма“ ЕАД, ЕИК ************ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
да заплати на Г. Х. Н., ЕГН ********** сумата от 1200,00 лв., представляваща разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА „ЗЕАД „фирма“ ЕАД, ЕИК ************ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв
да заплати на адв. С. К. Н., със съдебен адрес: гр. С., АДРЕС сумата от 1750,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и
съдействие на ищеца в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9