Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1909 от 08.11.2019г., град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, втори състав, на петнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния
състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Вяра Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 1264 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на М.И.К. с ЕГН ********** *** против Решение № 1040-02-47/10.05.2019 г., издадено от Директора на ТП на НОИ Бургас, с което е потвърдено Разпореждане № 022-00-326-3/09.04.2019 год. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Бургас, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Заявено е, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради което е формулирано искане за неговата отмяна, като се иска от съда връщане на преписката с указание за изплащане на претендираното обезщетение за безработица. В съдебно заседание, жалбоподателката М.К. се явява лично, като заявява че поддържа жалбата, ангажира допълнителни писмени доказателства и формулира искане за отмяна на оспорения административен акт.
Ответната страна – Директорът на ТП на НОИ Бургас се представлява в процеса от главен юрисконсулт Дора Д., която изразява становище за неоснователно оспорване. Представя приложените към административната преписка писмени доказателства, като ангажира и допълнителни такива. Заявява твърдение, че оспорения административен акт е правилен и законосъобразен, поради което формулира искане за оставянето му в сила.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна, за която атакуваният административен акт е неблагоприятен и е съответна на изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:
Със Заявление вх. № 022-00-326/29.05.2017 год. М.И.К. *** с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от Италия със СЕД U002/U004. С писмо изх. № 1029-02-17513/01.06.2017 год., директора на ТП на НОИ Бургас е изпратил подаденото заявление за изготвяне на формуляр СЕД U002/U004 за осигурителния период и доход от Италия и копия от документите, доказващи дейност в Италия до Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ („ЕРМД“) при НОИ гр. София. Във връзка с необходимостта от получаване на информация от компетентната институция в Италия и на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, ръководителя на осигуряването за безработица е постановил Разпореждане № 022-00-326-1 от 01.06.2017 год. с което е спрял производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по заявлението на М.К..
На 29.11.2017 год. жалбоподателката К. е депозирала пред ТП на НОИ Бургас декларация с вх. № 022-00-326-2 за промяна в обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица, с която е декларирала започване на труда дейност от 22.11.2017 год. Към декларацията е приложила и Трудов договор № 169/21.11.2017 год. с работодател „Хляб и сладкарски изделия“ ЕООД гр. Айтос.
С писма, съответно от 26.04.2018 год. и от 20.08.2018 год. са били изпратени напомнителни запитвания до компетентната институция в Италия. Към второто писмо е било приложено и заявление от М.К., в което е посочен адреса на поделението на осигурителната институция в Италия.
Във връзка с изисканата информация, с писмо вх. № 1029-02-17513#5/24.10.2018 год. в ТП на НОИ Бургас е получен преносим документ (ПД) U1, издаден от компетентната институция на Италия. В цитирания документ е вписан период на осигурена заетост от 01.01.2013 год. до 31.12.2017 год., както и информация за получените от К. доходи за 2015 год., 2016 год. и 2017 год.
На 07.11.2018 год. жалбоподателката е представила в ТП на НОИ Бургас ПД U1, издаден от компетентната институция на Италия и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от Италия. В така предоставения ПД U1 са посочени осигурителни периоди от 01.01.2013 год. до 31.12.2016 год. и от 05.01.2017 год. до 30.04.2017 год., както и информация за получавани доходи за 2014 год., 2015 год. и 2016 год. Във връзка с така представения документ, директора на ТП на НОИ Бургас е констатирал различия в данните съдържащи се в него и тези от получения предходен ПД U1, а именно, в предходно получения ПД, като крайна дата на осигурителния период е посочена датата 31.12.2017 год., докато в представения от жалбоподателката последващ документ, издаден от същата компетентна институция на Италия, като крайна дата на осигурителния период е посочено 30.04.2017 год. Във връзка с констатираното разминаване в данните, с писмо изх. № 1029-02-17513#6/12.11.2018 год. Директора на ТП на НОИ Бургас е поискал от Дирекция „ЕРМД“ при НОИ София изготвяне на ново запитване до компетентната институция на Италия, относно уточняване на информацията. Към писмото са приложени двата екземпляра от ПД, съдържащи разминаване в данните.
По повод писмото с искане за ново запитване, в ТП на НОИ
Бургас е получено писмо изх. № 1030-50-1247#1/29.03.2019 год. от Дирекция „ЕРМД“ при НОИ София,
към което е приложено писмо от компетентната институция на Италия, получено по
ел. поща. В така изпратеното писмо, компетентната институция на Италия е
уточнила, че в издадения ПД U1 са посочени правилни и точни данни за времето от 04.01.2013 год. до
31.12.2016 год. и от 02.01.2017 год. до 31.12.2017 год. Посочено е също, че
лицето е работило по трудов земеделски договор и за 2017 год. не са изплащани
обезщетения за безработица.
Предвид така направеното уточнение от компетентната институция на Италия, с Разпореждане № 022-00-326-2/09.04.2019 год., на основание чл. 55 от АПК, ръководителя на осигуряването за безработица е възобновил производството по заявлението на М.И.К. за отпускане на парично обезщетение за безработица. След възобновяване на производството, с Разпореждане № 022-00-326-3/09.04.2019 год., на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО, ръководителя на осигуряването за безработица е отказал на жалбоподателката отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Като мотив за така постановения резултат, административния орган е посочил, че лицето упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по законодателството на Италия (потвърден период на осигурена заетост с получен ПД U1 на 30.10.2018 год., повторно потвърден с писмо от 29.03.2019 год. от компетентната институция на Италия). От приложения по делото екземпляр на разпореждането е видно, че същото е връчено срещу подпис на М.К. на 09.04.2019 год.
Недоволна от така постановеното разпореждане, със Заявление вх. № 022-00-326-7/ 11.04.2019 год. М.К. е заявила несъгласието си с отказа да й се предостави парично обезщетение за безработица. В заявлението отново е формулирала искане за ново запитване, като е потвърдила, че действително е работила в Италия до 30.04.2017 год., което обстоятелство е видно както от трудовия договор, така и от представения от нея ПД U1.
Междувременно, с писмо вх. № 1029-02-17513#9/19.04.2019 год. в ТП на НОИ Бургас е получен СЕД U002 от компетентната институция на Италия, в който посочените периоди на осигурителна заетост са от 04.01.2013 г. до 31.12.2016 г. и от 02.01.2017 год. до 31.12.2017 год.
По повод подаденото възражение и след анализ на доказателствата, приложени по административната преписка, Директора на ТП на НОИ Бургас е постановил Решение № 1040-02-47/10.05.2019 год., с което е потвърдил Разпореждане № 022-00-326-3/09.04.2019 год. на ръководителя на осигуряването за безработица. В мотивите на така постановеното решение, административния орган се е позовал на данните от служебно получения ПД U1 с вх. № 1029-02-17513#5/24.10.2018 год., потвърдени с писмо с вх. № 1029-02-17513#7/ 01.04.2019 год. и СЕД U002 с вх. № 1029-02-17513#9/19.04.2019 год., издадени от компетентната институция на Италия, в които е удостоверено, че К. е упражнявала трудова дейност, за която е подлежала на задължително осигуряване по законодателството на Италия за цялата 2017 год.
Недоволна от така постановеното решение, М.И.К. е оспорила същото, по повод което оспорване е образувано и настоящото съдебно производство. В сезиращата съда жалба е заявено, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като според жалбоподателката, административния орган не е изследвал в пълна степен документацията, обосноваваща правото за отпускане на парично обезщетение за безработица.
В хода на съдебното дирене, жалбоподателката заяви, че се е свързала със СОЛВИТ, което е организация, занимаваща се с издирване и снабдяване с документи, касаещи полагане на труд в други държави. По данни на жалбоподателката, от въпросната организация са я уведомили, че са издирили доказателства, от които се установява, че е била 80 дни на работа в Италия. В уверение на така заявеното, жалбоподателката е представила разпечатка от електронната си поща, съдържаща ел.писмо от български СОЛВИТ център, в което е посочено следното: получена е информация от СОЛВИТ центъра на Италия по случая на К., от която става ясно, че са си свързали с италианския социално-осигурителен институт, който е разяснил, че в Италия договорът за селскостопанска работа (какъвто е имала К.) е едногодишен договор, въпреки, че наетото лице може реално да работи за по-кратък период. Поради тази причина, периодът, посочен в изпратения от италианския институт документ е 1 година (от 01.01.2017 год. до 31.12.2017 год.), но в специален раздел е уточнено, че реалното изработено време от жалбоподателката е 83 дни (от началото на 2017 год.). В писмото е уточнено, че така получената информация е препратена по компетентност на специалистите от НОИ, които следва да преценят правото на К. да получи парично обезщетение за безработица.
По делото е представено и писмо изх. № 1029-50-10797/30.05.2019 год. на Директора на Дирекция „ЕРМД“ при НОИ София, адресирано до Директора на ТП на НОИ Бургас, в което е взето отношение по информацията, предоставена от българския СОЛВИТ център. В писмото е посочено, че по повод стартирана от К. процедура чрез българския СОЛВИТ център е получена информация от италианска страна, че лицето е упражнявало дейност като земеделски работник. Съгласно италианското законодателство, договорите сключвани за този вид дейност са годишни, въпреки, че лицата фактически упражняват дейност за по-кратък период, като за конкретния случай се уточнява, че се касае за 83 дни през първите месеци на 2017 год. Посочено е, че към информацията са приложени СЕД U002 и италиански документ, като видно от последния, лицето е осигурявано за 83 дни отново в рамките на периода 01.01.2017 год. – 31.12.2017 год. В изпратения СЕД отново е удостоверен период, обхващащ цялата 2017 год. (от 02.01.2017 год. до 31.12.2017 год.). Във връзка с така получената информация, Директора на Дирекция „ЕРМД“ при НОИ е формирал извод, че фактическа трудова дейност е упражнявана през първите месеци на 2017 год., но до края на същата година трудовото правоотношение не е прекратено, т.е. връзката с държавата по последната заетост не е преустановена. Предвид това е направено и позоваване на решение № U3 на Административната комисия, съгласно което, при предоставяне на обезщетения за безработица се отчита характера на безработицата – пълна или частична. Посочено е, че критерия за това, дали безработицата е частична или пълна е обстоятелството, дали между съответното лице и държавата по последната заетост продължават да съществуват някакви договорни взаимоотношения, а не временното преустановяване на дейността. Ако дадено лице остане наето от предприятие в държава-членка, различна от тази на чиято територия той пребивава, но дейността му е спряна, посочения работник следва да се счита за частично безработно лице, обезщетенията на което се предоставят от компетентната институция на държавата-членка на заетост в съответствие с чл. 65, ал. 1 от Регламент № 883/ 2004. В този смисъл е обоснован извод, че К. се явява частично безработно лице и като такова, на основание посочената разпоредба на Регламент № 883/2004 има право на обезщетения по законодателството на държавата по последна заетост (Италия), а не по законодателството на държавата по пребиваване (България).
При служебно
извършената проверка за законосъобразност на обжалваното решение, настоящият
съдебен състав констатира, че същото е произнесено от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила за неговото издаване, но в противоречие с приложимите материалноправни
норми. Този извод се налага по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството по чл. 118 от КСО е Решение № 1040-02-47/10.05.2019 г., издадено от Директора на ТП на НОИ Бургас, поради което преценката за законосъобразност се извършва по отношение него. В конкретния случай решението на директора на ТП на НОИ Бургас съдържа изложение на фактическите основания, анализ на събраните в хода на производството доказателства и формираните въз основа на тях правни изводи относно възраженията на жалбоподателката М.И.К..
Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, и съдържа всички предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 117, ал. 5 от КСО реквизити, включително изрични фактически и правни основания. В този смисъл, настоящия съдебен състав не намира допуснати от административния орган процесуални нарушения от категорията на съществените такива, обосноваващи незаконосъобразност на административния акт. В тази връзка следва да се посочи, че и в сезиращата жалба не са заявени твърдения за допуснати нарушения, които да са ограничили правата на жалбоподателката.
Анализът на събраните в хода на производството доказателства обосновава извод, съгласно който, оспореното решение е постановено в противоречие с приложимите материалноправни норми. Мотивите в подкрепа на този извод са следните: Както в постановеното разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Бургас, така и в потвърдителното решение на Директора на ТП на НОИ Бургас, като правно основание е посочена нормата на чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО, а като фактическо основание е вписано твърдението, че от получените от Италия данни се установява, че К. е упражнявала трудова дейност, за която е подлежала на задължително осигуряване по законодателството на Италия за цялата 2017 год. Настоящият съдебен състав намира така формирания извод за неправилен и несъответстващ на събраните по делото доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод, че право на парично обезщетение за безработица имат лица, по отношение на които са налице двете комулативно изискуеми предпоставки – наличие на данни за внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ през посочения период и липсата на упражнявана трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване.
В случая липсва спор между страните, относно наличието на първата изискуема предпоставка – данни за внасяните осигурителни вноски, а доказателства в тази насока се съдържат и в представените от компетентната италианска институция документи, от които се установява, че за М.К. са внасяни осигурителни вноски за период, значително по-дълъг от изискуемите се 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.
Спорът между страните се заключава в обстоятелството относно наличието на втората предпоставка – лицето да не е упражнявало трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване. По мнение на настоящия съдебен състав, от доказателствата по делото може да се обоснове извод за наличието и на тази комулативно изискуема предпоставка. Установено е, че М.К. е имала сключен трудов договор, като селскостопански работник. В предоставената от италианската компетентна институция информация, относно този трудов договор (л. 69 с превод на документа на л. 121) се установява, че трудовия договор между работодателя SOC.AGRICOLA „VАLLI DI MARCA“ S.S. и служителя М.К. е с начална дата 02.01.2017 год. и крайна дата 30.04.2017 год. В ел.писмото на българския СОЛВИТ център, както и в писмото на Директора на Дирекция „ЕРМД“ при НОИ е посочено, че съгласно италианското законодателство, договорите за този вид дейност (земеделски работник) са годишни. Таза заявеното твърдение не кореспондира с приложения по делото официален документ, съставляващ единно удостоверение за служители, в който, като срок на договора е посочено 02.01.2017 год. – 30.04.2017 год. Довод в подкрепа на извода, че К. е упражнявала трудова дейност именно в срока на сключения трудов договор е и информацията, че се касае за 83 дни през първите месеци на 2017 год., като видно от приложените СЕД U002 и италиански документ, лицето е осигурявано за 83 дни.
В подкрепа на горното следва да се отбележи и обстоятелството, че както в хода на административното производство, така и в хода на съдебното оспорване не са ангажирани доказателства, че М.К. е упражнявала трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване след 30.04.2017 год. до 21.11.2017 год., когато е сключила нов трудов договор с работодателя „Хляб и сладкарски изделия“ ЕООД гр. Айтос. Анализът на приложимата норма на чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО обосновава извод, че отрицателна материалноправна предпоставка за възникване на право за получаване на парично обезщетение за безработица е упражняването на трудова дейност. В настоящия случай, доказателства за упражнявана такава дейност липсват.
Съдът не споделя и аргументите на Директора на Дирекция „ЕРМД“ при НОИ, съгласно които, фактическата трудова дейност е упражнявана през първите месеци на 2017 год., но до края на същата година трудовото правоотношение не е прекратено, т.е. връзката с държавата по последната заетост не е преустановена. Както вече се посочи, трудовия договор между работодателя и служителя е сключен със срок до 30.04.2017 год., трудовата дейност е осъществявана през 83 дни от този период и за 83 дни служителя е бил осигуряван, поради което, да се приеме, че трудовото правоотношение е продължило и след 30.04.2017 год. до 31.12.2017 год. противоречи както на правната, така и на житейската логика. От друга страна, ако се следва логиката, че трудовото правоотношение с италианския работодател е продължило до 31.12.2017 год., то този извод влиза в колизия с последващо сключения трудов договор от 21.11.2017 год. с българския работодател, доколкото за периода от 21.11.2017 год. до 31.12.2017 год. следва да са налични две трудови правоотношения с двама работодатели – италианския SOC.AGRICOLA „VАLLI DI MARCA“ S.S. и българския „Хляб и сладкарски изделия“ ЕООД гр. Айтос.
Предвид горното, настоящия съдебен състав приема, че в случая са изпълнени материалноправните предпоставки, регламентирани в чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО, поради което за жалбоподателката е възникнало правото за получаване на парично обезщетение за безработица. С оглед така формирания извод, оспореното решение и потвърденото с него разпореждане се явяват неправилни и незаконосъобразни и като такива следва да бъдат отменени, а делото, като преписка следва да се върне на административния орган за постановяване на акт в съответствие с развитите по-горе мотиви.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл.
173, ал. 2 от АПК, Административен съд -
Бургас, втори състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение изх. № 1040-02-47/10.05.2019 год. на Директора на ТП на НОИ Бургас и потвърденото с него Разпореждане № 022-00-326-3/09.04.2019 год. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Бургас, с което, на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО е отказано на М.И.К. *** отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.
ИЗПРАЩА делото като преписка на ТП на НОИ Бургас за ново
произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение.
Решението може да се
обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: