№ 165
гр. Варна, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20223001000149 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на М. Г. АНГ., ЕГН ********** от
гр.Разград срещу решение №6/13.01.2022 г. по т.д.187/2021 г. по описа на ОС – Разград, в
частта с която е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София, за горницата над 15 000 лева до 35 000 лева, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 23.02.2017 г. до
окончателното плащане.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че
присъденото обезщетение е занижено и не отговаря на действителния обем претърпени
болки и страдания. Счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната част не отговаря на
установената съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
Насрещната страна "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ" АД, ЕИК ********* е подало писмен отговор, в който оспорва жалбата.
Третото лице помагач "ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр.София е
подало писмен отговор, в който оспорва жалбата.
Постъпила е и въззивна жалба от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище гр.София срещу решение
№6/13.01.2022 г. по т.д.187/2021 г. по описа на ОС – Разград, в частта с която въззивникът е
осъден да заплати на М. Г. АНГ., с ЕГН ********** от гр.Разград, сумата от 15 000 лева –
главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от ПТП, реализирано на 23.02.2017 г. в град Разград, причинени виновно от М Е П, за
управлявеното от което МПС е била сключена застраховка "Гражданска отговорност" с
ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 23.04.2019 г. до окончателното
плащане.
1
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон и процесуланите правила.
Поддържа, че не е установен правилно механизма на пътно-транспортното произшествие
като излага, че причина за настъпването му не са действията на застрахования при него
водач, а на водача управлявал автомобила, в който се е возила пострадалата.
Насрещната страна М. Г. АНГ. от гр.Разград е подала писмен отговор, в който
оспорва жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Между страните не се спори относно наличието на застрахователно правоотношение
по застраховка „гражданска отговорност“ между "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД и собственика на товарен автомобил марка "Дачия“, модел
„Докер“, с peг. № ХХХХХХ, за периода 10.05.2016 г. – 09.05.2017 г.
Установява се от представените по делото доказателства,
че на 23.02.2017 г. около 18.30 часа в гр.Разград, на кръстовището на ул.“Странджа“ и
бул.“Априлско въстание“ е настъпило ПТП, при което движещия се по бул.“Априлско
въстание“ товарен автомобил "Дачия“, модел „Докер“, с peг. № ХХХХХХ, управляван от М
П, блъска движещия се по ул.“Странджа“ лек автомобил „Шевролет“, с рег.N ХХХХХХХ,
управляван от Ц В, при което е пострадала пътничката в лек автомобил „Шевролет“ – М.А..
В подкрепа на тези факти са и констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на
ПТП, където са посочени участниците в процесното ПТП и подробно е описана
фактическата обстановка, при която е настъпило произшествието.
Във връзка с произшествието е образувано ДП №330 ЗМ-65/2017 г. на ОДМВР
гр.Разград, прекратено с влязло в сила постановление от 15.10.2018 г., тъй като
пострадалото лице М.А. е изявила желание да не се води наказателно производство.
С влязло в сила наказателно постановление №18-1075-001836 от 09.11.2018 г. на
Началника на ОДМВР – Разград, на застрахования във въззивното дружество водач М Е П е
наложено административно наказание глоба общо в размар на 400 лв, за това, че на
23.02.2017 г. около 17.30 часа, в гр.Разград, при управление на товарен автомобил марка
Дачия, модел Докер, с рег. № 4 ХХХХХХ, собственост на Интерлийз ауто ЕАД, на
кръстовище урегулирано със светофарна уредба, работеща в нормален режим на работа,
несъобразява поведението си със светлинните сигнали и навлиза в кръстовището на
забранителен светлинен сигнал /жълт/, при което отнема предимството на навлизащия в
кръстовището по улица Странджа, с посока на движение към ж.к. Орел, лек автомобил
Шевролет Лачети, с рег. № ХХХХХХХ.
По силата на договора за застраховка гражданска отговорност, застрахователят
покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или
неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и
използването на моторни превозни средства, и за които отговарят съобразно българското
законодателство.
Обстоятелството, че деликвентът причинил вредата е бил обхванат от застрахователна
закрила по застраховката "гражданска отговорност", обуславя правото на пострадалия, да
предяви прекия иск по 432 от КЗ. За ангажиране на отговорността на
застрахователя по сключена задължителна застраховка "гражданска отговорност" на водач
на МПС за вреди причинени на трето лице е необходимо ищецът да установи, че
причинените вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправно
поведение на застрахованото лице.
2
Спорният въпрос по делото се концентрира около обстоятелството на какъв
светлинен сигнал на светофара застрахованият водач е преминал през процесното
кръстовище.
От заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното
производство САТЕ се установява, че във всички посоки на движение, кръстовището е
регулирано със трисекционни светофари и пътни знаци за преминаващите през него ППС.
Преди произшествието, по бул. ”Априлско въстание”, по посока от автогарата към с. Гецово
се е движил т.а. „Дачия Докер” с рег. № ХХ ХХХХХ, управляван от М Е П. По същото
време по бул. ”Странджа”, по посока от ЖК ”Орел” към бензиностанция „ОМV”, се е
движил л.а. ”Шевролет Лачети” с рег. №ХХ ХХХХ ХХ, управляван от Ц Х В. Освен водача,
на предната, дясна седалка в този автомобил е пътувала съпругата му М. Г. АНГ.. И двата
автомобила, почти едновременно навлизат в кръстовището между двете улици без да
спират, вследствие на което праволинейните им траектории на движение се пресичат и
между тях възниква сблъсък, който по отношение на т.а. „Дачия Докер” с рег. №ХХ
ХХХХХ е бил челен, в предната лява част, а за л.а. ”Шевролет Лачети” с рег. №ХХ ХХХХ
ХХ е бил дясностраничен, в предния десен ъгъл. Скоростите и на двата автомобила са били
в рамките на максимално разрешената за населено място (50 км/ч). Според вещото лице,
причини за настъпване на ПТП е неспазване на предимството на единия или едновременно
на двамата участници. В свидетелските показания от съдебно заседание, свид. М П – водач
на т.а. ”Дачия Докер” твърди, че е потеглил и преминал през кръстовището при зелена за
него светлина на светофара, а свид. Д Д, който е идвал към кръстовището със своя
автомобил „Рено Еспейс” от магазин „Била”, твърди, че към момента на възникване на ПТП
се е намирал в спряно положение, най-вероятно заради забранителна за него светлина на
светофара. От тези показания би могъл да се направи извод, че щом при възникването на
ПТП свид. Д се е намирал в спряно положение пред процесното кръстовище, светофарите
пред него, съответно и пред водача Ц В са светели с еднаква забранителна светлина, т.е.
водачът Власов е навлязъл в кръстовището при забранителна за него светлина, най-вероятно
жълта след зелената. Що се отнася до водача М П, като се има предвид,че същият е изминал
времето си за видимост за 1,12сек., то той би могъл да навлезе в кръстовището както при
зелена, така и при жълта след червената.
В глава осма от ППЗДвП е регламентирано, че светлинните сигнали на светофара
имат следното значение: червена светлина - означава „Преминаването е забранено“;
едновременно светещи червена и жълта светлина - означава „Преминаването е забранено“;
зелена светлина - означава „Преминаването е разрешено“ и жълта светлина - означава
„Внимание, спри! Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на
подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо
до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението“.
Съгласно чл. 31, ал. 6 от ППЗДвП последователността на подаваните светлинни
сигнали от светофара е такава, че зелената светлина се следва от жълта светлина. От
събраните по делото доказателства може да се направи извод, че л.а. ”Шевролет Лачети” с
рег. №ХХ ХХХХ ХХ, управляван от Ц Х В е навлязъл в кръстовището на жълт светлинен
сигнал на светофара. По правило навлизането и преминаването на жълт сигнал е забранено.
Ц В обаче е сторил това, след като преди това преминаването му е било разрешено поради
подаван зелен светлинен сигнал на светофара, а към момента на подаването на жълтия
сигнал вече се е намирал толкова близо до светофара, че не е могъл да спре без да създаде
опасност за движението. Изискуемото от водачите поведение в тази ситуация е
регламентирано в изречение на трето на разпоредбата (чл. 31, ал. 7, т. 4 ППЗДвП), като
водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят.
Именно това е сторил Ц В, поради което поведението му следва да се приеме за правомерно.
Що се отнася до застрахования във въззивното дружество водач на т.а. „Дачия Докер” с рег.
№ ХХ ХХХХХ, следва да се приеме, че преди навлизане в кръстовището, за него е подаден
червен сигнал, последван при навлизането от жълта светлина, което означава
„Преминаването е забранено“, което обуславя извода, че същият е допуснал нарушение на
3
ЗДвП, като в резултат на противоправното си поведение е предизвикал процесното ПТП.
Доколкото и наложеното на водача административно наказание е именно във връзка с
констатациите в протокола за ПТП, като наказателното постановление е влязло в сила като
необжалвано от нарушителя, т.е. причинителят на вредата с конклудентни действия е
признал правонарушението, в т.ч. механизма на извършването му и вината, която е
предпоставка за ангажиране на административно - наказателната му отговорност, съдът
намира, че поведението му е в причинна връзка с настъпилото произшествие.
Още повече, че в случая /за възникване на деликтна отговорност/ важи презумпцията
за вина – чл.45, ал.2 от ЗЗД, която не се оборва от данните по делото
Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД на обезщетение
подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да
се изхожда от конкретната фактическа обстановка. При преценка на размера на
обезщетението следва да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но
и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като
продължаващите във времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за
вредата. Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията,
следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение. От съвкупната преценка
на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертни заключения се
установява, че пострадалата М.Г., в резултат на произшествието е получила получила
счупване на лява ключица; кръвонасядане и повърхностно охлузване в областта на десния
очен ъгъл; клинични данни за сътресение на мозъка без обективно установена отпадна
неврологична симптоматика и липса на свидетелски показания за изпадане в безсъзнателно
състояние /травматична кома/ след инцидента. Според експерта, счупването на лявата
ключица кост обуславя трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок
повече от един месец, а в съвкупност останалите увреждания – временно разстройство на
здравето неопасно за живота на пострадалата. След произшествието, М.А. е била
хоспитализирана в отделение по хирургия на МБАЛ-Разград за периода 23 - 26.02.2017 г., а
за периода 24.02.17 - 28.03.17 г. е била в отпуск по болест. Към настоящия момент
оздравителният процес е приключил, като са налице субективни оплаквания и обективни
последици от преживяната травма, установени при прегледа на ищцата на 23.11.2021
г.
От показанията на свидетелите К Н и В В, които съдът цени като непосредствени и
кореспондиращи с останалите доказателства се установява, че след инцидента А. е била
много уплашена, изпитвала е силни болки, продължително време се е нуждаела от
постоянни грижи.
Гореизложеното, дава основание на съда изцяло да сподели извода на ОС – Разград,
за определянето на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000
лева.
Тази сума е напълно съобразена с интензитета, продължителността и характера на
претърпените болки и страдания. Същевременно обаче, справедливостта по смисъла на
чл.52 ЗЗД е морално-етична категория, която не е абстрактно понятие и следва при всяко
положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и
средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на
деликта. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в
икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за
тяхното периодично осъвременяване - § 4, ал. 3 и 4 от ДР на КЗ. Задължението на
застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от
него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в
рамките на застрахователния договор.
Преценката за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки
конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, като в случая, определеното от
4
РОС обезщетение отговаря в максимална степен на гореопределените
критерии.
С оглед на изложеното, съдът приема разглежданите претенции за основателни до
размера, уважен от ОС - Разград, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден
изцяло.
Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на
основание чл.272 ГПК.
Направено е искане за присъждане в полза на пълномощника на въззиваемата А. на
възнаграждение за безплатно процесуално представителство, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.
Доколкото по делото не е представен договор за правна помощ, сключен при условията на
чл.38, ал.1, т.2, не са налице основания за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 от ЗА. С оглед
изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, в полза на въззиваемото
дружество, следва да се присъди възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 150
лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №6/13.01.2022 г. по т.д.187/2021 г. по описа на ОС –
Разград.
ОСЪЖДА М. Г. АНГ., с ЕГН ********** от гр.Разград ДА ЗАПЛАТИ на
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 150 (сто и
петдесет) лева, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5