Р
Е Ш Е Н И Е №260013
гр.Пловдив,
29.03.2023г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав в публичното заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ДИМИТРОВА
при
секретаря Розалия Тодорова като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№ 2333 по описа за 2019г., намира за установено
следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба от Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ ***** с адрес на
призоваване: гр.*****, бул.“Витоша“№18, ет.5, чрез А. Т. С., действащ в
качеството му на ********, против В.В.А., ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че с
Решение №1106/19.06.2019г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило
уведомление с вх.№ *****г. от Специализирана прокуратура за привличане на В.В.А.
в качеството му на обвиняем по ДП №128/2018г. по описа на СО-СП по обвинение за
извършено престъпление по чл.253, ал.4 вр. ал.2, пр.2 и пр.3 вр. ал.1, вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1, НК. Тъй като престъплението попада в обхвата на чл.108,
ал.1, т.18 от ЗПКОНПИ, по реда на чл.112 от ЗПКОНПИ била извършена проверка,
която започнала на *****и обхващала периода от 09.01.2015г. до *****Съобразно с
резултата от проверката, с Решение №2280/02.10.2019г. комисията постановила да
се внесе искова молба в съда за отнемане на незаконно придобито имущество от В.А..
По изложените в исковата
молба подробни съображения ищецът счита, че е налице значително несъответствие
над 150 000,00 лева за целия проверяван период в имуществото на проверяваното
лице, поради което на основание чл.153, ал.1 от ЗПКОНПИ от съда се иска да
постанови решение, с което да се отнеме в полза на държавата следното имущество
на ответника на обща стойност 6 815 744,58 лева, а именно: сума в размер на 236
760,00 лева, представляваща намерена сума в сейф в ап. **** в хотел „********“***,
ползван от В.А.; сума в размер на 984 728,28 лева, намерена в стая ***, ет.* в
хотел „*****“*** – ****, ползван от *****ЕООД, ЕИК **********; сума в размер на
5 437 207,40 лева, намерена в сейфове с № ****, № ****, № ***, №***, ползвани
от В.А. по силата на сключени договори с
***** ******ЕАД; сума в размер на 16 672,50 лева, представляваща извършени
вноски по разплащателна сметка в лева № *****, открита в ********* АД с титуляр
В.В.А.; сума в размер на 140 376,40 лева, представляваща извършени вноски по
сметка от трети лица по разплащателна сметка в лева № *******, открита в **********
АД с титуляр В.В.А..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В.В.А. чрез пълномощника му адв. Д. П.,
с който предявеният иск се оспорва като недопустим и евентуално като
неоснователен.
Ответникът счита, че искът е неоснователен, тъй като не са налице
фактическите и правните основания за уважаването му. Твърди, че нетните му
доходи неколкократно надхвърлят стойността на придобитото от него имущество.
Навежда следните възражения:
- по искането за отнемане на сумите 16 672,50 лева и 140 376,40
лева ответникът поддържа, че същите не са налични в неговия патримониум в края
на проверявания период, поради което не подлежат на отнемане; освен това
преведените от трети лица по негова сметка парични средства не са негова
собственост и не би следвало да се отнемат от него, а от третите лица при наличие за законово основание за
това;
- искането за отнемане на сумата 16 672,50 лева е неоснователно и поради това, че направените
вноски представляват законни средства на ответника – доходи за 2016г. и 2017г.
от трудови възнаграждения и заем от „*******“АД;
- сумата 236 760,00 лева, намерена в ап.№*/*** /за който не се
оспорва, че се ползва от ответника/ не е с незаконен произход, тъй като към
датата на изземването й В.А. е имал на разположение много по-голяма сума,
придобита по законен начин;
- сумата 984 728,28 лева, намерена в стая №**** не подлежи на
отнемане от ответника, тъй като не той е ползвал тази стая, а „******“ЕООД,
съответно сумата не е била негово притежание;
- сумата 5 437 207,40 лева не може да се отнеме от ответника,
защото според него липсват доказателства, че е негова собственост;
- оспорва се размерът на изчислените от комисията разходи, като
ответникът счита, че от тях следва да бъде изключена сумата 728 966,94 лева,
представляваща сбор от следните суми: 43 000,00 лева – преведени от М.А. с
произход работни заплати, изтеглени на каса от В.А.; 640 000,00 лева – получени
заемни средства; 10 466,94 лева – изтеглени на АТМ през 2016 – 2017г.; 35
500,00 лева – разлика между изтеглени в брой 100 000,00 лева на *****и внесени
на каса общо 64 500,00 лева; изтеглената в брой сума 100 000,00 лева и
направения превод на 184 000,00 лева в полза на „**********“ не следва да се
включват в анализа, тъй като са направени на *****извън проверявания период;
- оспорва се размерът на определените разходи за задгранични
пътувания на ответника като произволно формиран; няма доказателства за
командироване на А. в чужбина, поради което няма основание за определяне
размера на разходите съгласно Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина; липсват доказателства относно целта на пътуванията,
времето на престой и страните на пребиваване, поради което разходите за
пътуванията зад граница следва да се изчисляват единствено на база
предоставените от Национален статистически институт официални данни за общ
разход на домакинствата по групи разходи за проверявания период.
От фактическа страна в процеса се установи следното:
Представени са писмени
доказателства – постановление за привличане на обвиняем от *****г., съгласно
което ответникът В.В.А. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно
производство № 128/2018г. по описа на СО-СП, пр. пр. № 1394/2018г. по описа на
Специализирана прокуратура, за извършено престъпление по чл. 253, ал. 2, пр. 3
вр. ал. 1 от НК за това, че в периода от *****г. до ****г. в гр. ***, ул. „*****“
№ *, в трезора на банка „*******“ ЕАД, в банкови касетки с номера № ****, № ****, № **** и № ****, е държал имущество – парични средства в размер на
2 780 100 евро, с левова равностойност 5 437 402,98 лв.,
получени от В. К. А. и М.Л.А., за които е предполагал към момента на
получаването им, че са придобити чрез престъпление по чл. 255 от НК във връзка
с дейността на „***********“ АД, ЕИК ********. Същото е изпратено на КПКОНПИ,
ведно с уведомление по чл. 110, вр. с чл. 108, ал. 1, т. 23 от ЗПКОНПИ. С Протокол
за започване на проверка с вътр. № *******г., издаден от директора на ТД – *******
на КПКОНПИ, е образувана проверка за установяване на значително несъответствие
в имуществото на лицето В.В.А.. Впоследствие, с постановление за привличане на
обвиняем от *****г., обвиняемият В.В.А. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. с ал. 2, пр. 2 и пр. 3, вр. с ал. 1, вр. с
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като съгласно постановлението ответникът е
получил сумата от 5 437 402,98 лв. от В. К. А. и М.Л., която е държал във
въпросните банкови касети, като е предполагал, че сумата е придобита чрез тежки
умишлени престъпления във връзка с дейността на „********“ АД, ЕИК ********* и „********“
АД, ЕИК *****.
В хода на проверката са
събрани данни за имущественото състояние на лицето. Представени са 3 (три)
протокола за претърсване и изземване по чл. 161, ал. 2 от НПК, съставени на *******г.
От
Протокол за претърсване и изземване в гр. ******, бул. *****№ ****, ет. *
апартамент *** в хотел „******“ се установява, че са намерени парични средства
на обща стойност от 234 060 лева, които са били иззети от следствените
органи. При извършеното претърсване на стая *****, представляваща ****, ползван
от *****ООД, намиращ се в същия хотел, са открити парични средства, а именно –
български банкноти на обща стойност от
987 102,80 лв., както и 100 сингапурски долара, 200 турски лири, 200
щатски долара, 1275 евро и 360 британски паунда.
Извършено
е претърсване и изземване на адрес: гр. *****, ул. „*******“ № *, в трезора на
банка „*********“ ЕАД, с която банка ответникът бил сключил договор за наем на
банкови касети с № ****, № ****, № **** и № *****, в които са открити
2 780 100 евро, с левова равностойност от 5 437 402,98
лева, иззети при извършване на процесуално-следственото действие.
Представени са и
протоколи за разпит на обвиняем, единият от които за разпит на ответника, а
другия – за разпит на Е. Й. М. Освен горните доказателства, по делото са
приложени извлечения от фирмените досиета на *****ЕООД, ЕИК ****, с настоящ
собственик „*********“ ЕООД, ЕИК ****** и ***** Д. Ц. А., както и справки от ТР
към АВ за други дружества, в които ответникът взима участие в *********ните
органи.
От справка в Имотния
регистър на ***, Агенция по вписванията към МП и Община ***** се установява, че
ответникът не притежава недвижимо и движимо имущество.
Представени са ГДД с вх.
№ ******г. и с вх. № *********г., подадени от В.В.А., като съгласно
декларацията от 2018г., отнасяща се до 2017г., А. е декларирал доходи от
трудови правоотношения в размер на 89 714,06 лева, представляващи годишна
данъчна основа, както и паричен заем от „********“ на стойност 640 000,
останал непогасен, а според декларираните данни за 2016г., ГДО на лицето е в
размер на 35 488,59 лева, като в декларацията фигурира и заемът от 640 000
лева, получен през същата година. Представени са извлечения от банковите сметки
на ответника в *************“ и в „*********“ АД.
Представени са и
документи, касаещи дружеството *****ЕООД, а именно ГДД за 2016г., справки за
задължения към НАП, ОПР, счетоводен баланс, както и изличения от банковите
сметки на дружество в „***********“ и „**********“ АД.
Приложени са по делото
Договори за наем на банкови сейфове, както следва: договори № ************* от ****г.,
сключени от ответника с „***********“ ЕАД и общи условия към тях.
Съгласно информация
от ГД „Гранична полиция“ към МВР, за периода от ******г. до ******г.,
ответникът многократно е напускал пределите на страната, като са посочени
датите на излизане и влизане в границите на Република *******, които са били
засечени от граничните органи, предвид обстоятелството, че след влизане на България
в ЕС, българските граждани не подлежат на задължителна проверка при пътуване
със сухопътен транспорт.
От представените от
КПКОНПИ други писмени доказателства се установява, че не е открито друго
движимо или недвижимо имущество в патримониума на проверяваното лице, в т.ч.
кораби, въздухоплавателни средства и др.
Във връзка с извършената
от ищеца проверка е постановено Решение № 1106 от 19.06.2019 г. на КПКОНПИ, в
което е прието, че е налице несъответствие в имущественото състояние на
ответника, поради което е образувано обезпечително производство за сумите,
предмет на настоящото дело.
Представена е също и
банкова информация за движенията по банковите сметки на М.Л.А. в „*********“ и
„******“ АД.
По делото е приложен
Договор за наем на недвижим имот, сключен на *********.между „*****“ АД, ЕИК *******
– наемодател и *****ООД, ЕИК ******* - наемател, съгласно който наемодателят
предоставил за временно и възмездно ползване недвижим имот с площ от 470 кв.
м., разположен вдясно от главния вход на хотел „***********.“***. С Анекс от *******г.
към посочения договор, наемодателят е отдал на наемателя под наем и стая № ****,
ет. *, находяща се в хотела.
Ответникът е представил
извлечения от банкови сметки на *****ЕООД, от които се установява, че в полза
на „******‘ АД са осъществявани банкови преводи на парични суми, част от които
с посочено основание „наем“.
Представени са и служебни
бележки за получени доходи от М.А., издадени от „****‘ АД за 2014г., 2015г.,
2016г. и 2017г., както и удостоверения за изплатени възнаграждения от „******“
ЕАД и „********“ ЕАД, служебни бележки от „*******“ АД и „*******“ ЕАД.
Приложен е обвинителен
акт по пр. пр. 1394/2018г. срещу ответника за извършено престъпление по чл.
253, ал. 4, вр. с ал. 2, пр. 2 и пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1
от НК.
Ищецът е представил
Ревизионен акт № ********г., издаден след извършена ревизия за *****ЕООД и
документи от ТД на НАП ***** относно декларираните доходи на М.Л.А., както и
извлечение от банковите й сметки.
По делото са
събрани гласни доказателства. Разпитана е св. Д. А. – ********* на *****ЕООД. В
показанията си свидетелката заявява, че именно посоченото дружество е ползвало
стая *** на хотел **., която служила за офис и в която се намирали счетоводните
документи на дружеството, както и касата, в която се държали паричните
средства. Твърди, че стаята е взета под наем по нейно настояване именно за
изпълнение на тези функции. Свидетелката заявява, че в процесния период стаята
се е използвала и от Р. К. – ****** и Е. К. /бел. – по настоящем М./, които от
своя страна също използвали каси, намиращи се в стаята, в които съхранявали
парични средства на други дружества. Твърди, че В.А. бил нает от *****ЕООД като
маркетинг директор, чиито функции били да популяризира клуб „****“, който се
управлявал от въпросното търговско дружество. Твърди, че ответникът не оперирал
с финансовите средства на дружеството, тъй като това излизало извън функциите,
които изпълнявал. Заявява, че управлението на парите на дружеството се
осъществявало изцяло от нея. Твърди, че В.А. не е имал достъп до стая **** в
хотела, където е извършено претърсването през м. август 2018г. Отбелязва се, че
оборотите на клуб „*****“ са били в немалък размер, както и че събраните в брой
парични средства били захващани с ластици и бандероли.
Разпитана
е и Е. М. /К./, срещу която има образувано дело от ищеца, висящо пред Окръжен
съд – Пловдив. Свидетелката твърди, че в периода от ****г. до ****г. е работила
във фирма „******“ АД, хотел **** ***, където е изпълнявала функциите на
финансов контрольор и финансов директор. Твърди, че дружеството, в което е била
назначена, е сключило договор за наем с *****ЕООД за наем на клуб *****, а
впоследствие и за наем на стая **** от
хотела. Твърди, че паричните средства, които са намерени при претърсването на
стая *** на *****г., са на различни търговски дружества, на които тя и Р. К.
предоставяли счетоводно обслужване. Твърди, че през м. юли 2018г. е получила
нареждане от М.А. да бъдат внесени в банков сейф 2 700 000 евро, като
сейфът бъде нает на името на някое от децата на г-жа А.. Св. М. помолила за
съдействие Р. К., която намерила свободни банкови сейфове в „*****“ и които
първоначално наела на свое име, за да ги запази. М. уведомила В.А., че е
необходимо да съдейства за сключване на договори за банкови сейфове и
съхранение на парични средства. Завява, че е участвала в транспортирането на
парите до съответния клон на банката, където те били предадени на В. за
поставяне в банковите касети. Твърди, че не е била наясно какъв е бил
произходът на парите. Твърди, че е водила кореспонденция с М.А. и В.В.А. чрез
мобилно приложение, като телефонът е бил иззет от компетентните органи във
връзка с разследването. Изложени са обстоятелства относно начина на съхранение
на пари в стая ****в хотел „*****“, като свидетелката заявява, че същите са
били съхранявани в банкови бандероли, тъй като ластиците късали самите
банкноти. Сочи, че част от иззетите от стая **** парични средства, са били на
други дружества, а не на „*** ***“.
Разпитана е св. Р. К. – ***** на *****ЕООД, която
започнала работа в началото на м. юли 2017г. Твърди, че стая *** на хотела се
ползвала от нея, а преди това – от предишната *****. В стаята имало няколко
каси, част от които се ползвали от нея, а другите – от г-жа К. Заявява, че в
процесния период е обслужвала още няколко фирми. Твърди, че част от намерените
при претърсването през м. август 2018г. средства били на други фирми, които К.
обслужвала. Заявява, че в средата на юли 2018г. получила обаждане от К., която я помолила да намери свободни
банкови сейфове за съхранение на пари, като такива били установени в банка *****.
Тъй като от банката не предлагали услуга по запазване на банковите сейфове,
г-жа К. ги наела на свое име, а на следващия ден прекратила договорите, за да
бъдат наети от В.А.. Твърди, че ответникът е получавал заплата от „******“,
която му била превеждана по банков път. К. заявява, че не е предоставяла
счетоводно обслужване на други дружества на ******.
Разпитан е по делото св. К. Б. - *****. Твърди, че е отговарял за охраната в
хотел „****“. Участвал е в транспортирането на парична сума на 18.07.2018г.,
при следните обстоятелства: получил обаждане от г-жа А., която му наредила да
се срещне с някакъв адвокат, от когото да получи пари от някаква сделка, които
следвало да предаде на г-жа К. След като получил парите се върнал до хотел „*****“,
взел К и двамата се насочили към банка *****, където свидетелят внесъл парите
във фоайето на банката и ги оставил до мястото, където седнала К.
Свидетелски показания по делото са дадени и от М.А..
Същата заявява, че поставените в банковите сейфове на името на В.А. парични
средства, са нейни и на нейния съпруг. Заявява, че по това време се намирала в
чужбина, а единствено ответникът бил в ***** в този момент, поради което парите
били вложени в сейфове на негово име. Свидетелката твърди, че по нейно
разпореждане е отишъл да вземе парите и пак по нейно разпореждане, дадено на
г-жа К, същите били вложени във въпросните банкови касети. Твърди, че не била
разговаряла директно със сина си в този момент. Заявява, че средствата на клуб ***** се съхранявали в стая **** в хотел *****.
По делото е
изготвена съдебно-техническа експертиза, чрез която е приобщена
кореспонденцията по делото, водена между Е. К. с мобилен телефон с тел. *****,
иззет като веществено доказателства в рамките на воденото наказателно
производство. В телефона са открити чатове с мобилното приложение „*****”, от
които се установява, че на *****г. е започната кореспонденция с потребител,
именуван “*****”, където се обсъжда
поставянето на пари в банков сейф, нает от „*****“. Приобщена е и кореспонденция с потребител “*****” от
дата *****г. и следващите дни,от които е
видно, че “*****” дава указания за
получване на сума от 2 780 500 е. … „в банкови сейфове на името на ***“.
Изготвена е
съдебно-счетоводна експертиза по зададени въпроси и от двете страни. Според
заключението на вещото лице, общите доходи на ответника от законови източници
на средства за периода от 2015г. до 2018г. са на стойност 1059617,84 лева,
размерът на обичайните разходи за издръжка на домакинство за същия период
според данни на НСИ, се равняват на сумата от 20 056,17 лева, а разходите
за пътувания в чужбина, съобразени с Наредбата на служебните командировки и
специализации в чужбина, са на стойност 124 077,87 лева, като обичайните и
извънредни разходи на лицето за този период са на стойност общо 144 134,04
лева. Размерът на нетния доход на А. за същия период се изчислява на сумата от
801503,38 лева. Според предоставената информация, сумите, които са внесени от В.А.
по собствените му банкови сметки, са на стойност 16702,54 лева, а внесените от
трети лица – 75 376,40 лева. Общият размер на имуществото на ответника за
периода е 224 231, 46 лева, а разликата между нетния доход на лицето и
разходите за имущество е положителна величина, която се изчислява на сумата от
577 271,92 лв. Експертизата е изготвила и втори вариант на този въпрос,
като са включени и получените от М.А. парични средства, както и тези, иззети в
наказателното производство, като в този случай се получава отрицателна
величина, на стойност – 7 059 390,70 лева. Всички доходи на ответника,
като са взети предвид трудовите възнаграждения, заемите, получената издръжка,
суми от продажба на дружествени дялове, както и внесени от трети лица парични
средства, са на стойност 1 199 944, 24 лева. Нетния доход в този
случай е изчислен на сумата от 907 492,09 лева, като се отбелязва, че няма
данни за началното салдо на ответника в рамките на проверявания период. При
изчисляване на тези доходи не е включена иззетата от стая *** в хотел „*****.“
сума в размер на 236760 лв., като стойността на имуществото в края на
проверявания период, определена след приспадане на тази иззета сума от нетния
доход, се равнява на 670732,09 лева.
Съдът кредитира заключенията като компетентно, обективно
и безпристрастно изготвени.
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 153,
ал. 1 от ЗПКОНПИ.
Съгласно чл.
108, ал. 1 от ЗПКОНПИ, КПКОНПИ започва проверка срещу лице, което е привлечено
като обвиняем за някое от предвидените в цитирания законов текст престъпления,
сред които попада и престъплението по чл. 253 от НК. Съгласно чл. 113 от
Закона, в зависимост от резултатите от проверката, Комисията взема решение за
предприемане на последващи действия срещу конкретно лице, които могат да бъдат
свързани с извършване на допълнителни действия, прекратяване на проверката или
образуване на производство по отнемане на незаконно придобито имущество.
От събраните
по делото доказателства се установява, че с уведомление с вх. № *****г. от
Специализирана прокуратура, КПКОНПИ е уведомена, че ответникът В.В.А., е
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление, попадащо в приложното поле
на ЗПКОНПИ, като въз основа на полученото уведомление е започната проверка за
несъответствие в имуществото на проверяваното лице. С Решение № 2280 от
02.10.2019г. на КПКОНПИ е прието да се внесе искане в Окръжен съд – ****** за
отнемане на незаконно придобито имущество, установено в хода на проверката.
Съгласно чл.
5, ал. 1 от ЗПКОНПИ, незаконно придобито е имуществото, за придобиването на
което не е установен законен източник, а според чл. 107, ал. 1 от същия,
КПКОНПИ образува производство по реда на този закон, когато може да се направи
обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито.
Разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ въвежда оборима законова презумпция,
според която "обосновано предположение" е налице, когато след
проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното
лице. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗПКОНПИ, производството по отнемане на незаконно
придобито имущество се провежда независимо от наказателното производство срещу
проверяваното лице и свързаните с него лица, а съгласно чл. 153, ал. 5 и ал. 6
от същия закон съдебното производство по този закон започва и продължава
независимо от прекратяването на наказателното производство, като прекратяването
на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която
подсъдимият е признат за невинен за престъпленията по чл. 108, ал. 1 от закона,
не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване
правото на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
С оглед
изложеното, съдът намира, че са изпълнени предвидените законови предпоставки за
иницииране на настоящото производство и не са налице пречки за разглеждане на
делото, поради което процесът се явява допустим.
Искът,
предмет на настоящото дело, е осъдителен
по своята същност. За да се уважи искане на КПКОНПИ за отменаме на незаконно
придобито имущество, искът следва да е насочен към проверяваното лице или трети
лица, приобретатели на подлежащото на отнемане имущество. Съгласно чл. 141 на
отнемане в полза на държавата подлежи незаконно придобитото имущество, което
може да включва следните имуществени права: личното имущество на проверяваното
лице; имуществото, придобито общо от двамата съпрузи или от лицата във
фактическо съжителство; имуществото на ненавършилите пълнолетие деца и имуществото
на съпруга на проверяваното лице, независимо от избрания от съпрузите режим на
имуществени отношения, както и имуществото на лицето, с което проверяваното
лице е във фактическо съжителство.
За да е
възможно отнемането на някакво имущество, то: трябва да съществува реално (да е
налично) към момента на приключването на проверката, като част от патримониума
на проверяваното или да е във владение на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и
чл.146 от ЗПКОНПИ (защото разпорежданията, които са направени в тяхна полза, са
непротивопоставими на държавата), а само в случаите, когато с него е сключена
възмездна разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице, поради която сделка
отнемането е невъзможно/защото разпореждането е противопоставимо на държавата/,
се присъжда паричната равностойност. В случаите, когато чрез получените парични
средства, които не са налични към момента на предявяване на иска, са придобити
имущества, то на отнемане ще подлежат тези имущества.
С оглед изложените
правни характеристики на имуществото, подлежащо на отнемане по реда на ЗПКОНПИ,
следва да се анализират събраните по делото доказателства досежно всяка една
заявена от ищеца претенция. Ищецът претендира отнемане на сумата от
16 672,50 лева, представляваща извършени вноски по разплащателната сметка
в лева, както и сумата от 140 376, 40 лева, представляваща извършени
вноски по сметка от трети лица по разплащателна сметка в лева № ********** открита в *********АД
с титуляр В.В.А.. От представените банкови извлечения от посочената банкова
сметка, ***, се установява, че действително посочените суми са преминали през
патримониума на лицето, доколкото в рамките на проверявания период са били
внесени по банковата сметка на ответника
(част от тях лично от него, а друга част – внесени от трети лица), като
посоченото се потвърждава и от изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза. Същевременно се установява обаче, че в края на проверявания период
посочените суми не се намират в банковата сметка на лицето. Предвид изложеното
следва да се прецени подлежат ли на отнемане суми, които не се намират в
патримониума на проверяваното лице в края на проверявания период.
Съгласно § 1,
т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ „имущество" е всякакъв вид собственост, материална
или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и
юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху
него. Според § 1, т. 3 от ДР от Закона „значително несъответствие" е онзи
размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава
150 000 лв. за целия проверяван период.
Производството
по ЗПКНОНПИ може да се приеме като „вторичен“ механизъм за регулация, след наказателноправния
ред. Т. нар. „гражданска конфискация“ цели да възстанови равновесието и тогава,
когато това не може да се случи в наказателното производство (за разлика от
отменените разпоредби на ЗОПДНПИ). Предвид казаното, не следва да се допуска
разширяване предметния обхват на закона, доколкото в крайна сметка в случая се
касае за гражданско производство, което не може да се прилага самоцелно и без
да са налице категорични доказателства и предвидените в закона предпоставки.
В посочената
по-горе легална дефиниция за „имущество“, предвидена в допълнителните
разпоредби на закона, ясно се посочва, че под имущество се разбира
„собствеността“ върху определени блага (движими, недвижими вещи и др. под.).
Напускайки патримониума на лицето, съответните вещи престават да бъдат негова
собственост, поради което не следва да се включват в понятието за имущество, а
оттам и да се вземат предвид при определяне наличието на значително
несъответствие между имуществото в началото и в края на проверявания период.
На отнемане в
полза на държавата подлежи имуществото на лицето, а не неговите приходи или
доходи през проверявания период (като се има предвид, че доходите по дефиниция
представляват получавани парични средства или парични еквиваленти в рамките на
определен период от време). Ако се приеме обратното означава да се допусне на
практика, че проверяваното лице може да бъде осъдено да заплати
„равностойността“ на парични средства, които не са налични по неговите банкови
сметки, което не съответства на приложението на разпоредбата на чл. 142, ал. 1
от ЗПКОНПИ. Съгласно посочената норма присъждане на равностойността на
определено имущество може да се осъществи, но само в случаи, когато в края на
изследвания период лицето притежава имущество, но то по някаква причина липсва
или е отчуждено по противопоставим на държавата начин, като се отнема неговата
равностойност към този момент (Решение № 97/18.05.2018 година, постановено по
гр. д. № 3224/2017 година и Решение № 263/18.12.2020 година, постановено по гр.
д. № 1293/2020 година,, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.). Предвид това
следва да се приеме, че в случаите, когато определено имущество не се намира в
патримониума на лицето към момента на предявяване на иска, а само е „преминало“
през него, не следва да се взема предвид при определяне наличието на
„значително несъответствие“, както и не подлежи на конфискация по реда на
ЗПКОНПИ.
С оглед
горното, съдът споделя обективираната в Решение № 97/18.05.2018 година,
постановено по гр. д. № 3224/2017 година, ВКС, ГК, ІV Г.О., Решение №
191/15.02.2021г., постановено по гр. дело № 4768/2019г., ВКС, ГК, ІV Г.О.,
Решение № 200/14.02.2019г. по гр. дело № 4143/2017г., ВКС, ГК, ІII Г.О.,
Решение № 263/18.12.2020 година, постановено по гр. д. № 1293/2020 година,,
двете по описа на ВКС, ГК, ІV Г.О. и др. съдебна практика, поради което искът
за отнемане в полза на държавата на сумите от 16 672,50 лева, представляваща
извършени вноски по разплащателната сметка в лева, както и сумата от 140 376,
40 лева, представляваща извършени вноски по сметка от трети лица по
разплащателна сметка в лева № ******* открита в *****“ АД с титуляр В.В.А.,
следва да бъде отхвърлен.
В исковата
молба се претендира отнемане на сумата от 984 728,28 лева, представляваща
намерена сума в стая № *****, ет. * в хотел „*****“*** – ****, ползван от *****ЕООД,
ЕИК: ******. От представените по делото доказателства се установява, че на *****г.
В.В. А. и Л. Г. С. са приели решение за учредяване на дружество с ограничена
отговорност – *****ООД, като това обстоятелство е вписано в ТР към АВ на ****г.
С Договор за продажба на дружествени дялове от ***г., учредителите са продали
притежаваните от тях дялове на „*****“ ЕООД, с ЕИК *****, представлявано от М.А..
По делото е представен Протокол за претърсване и изземване от ****г.,от който е
видно, че при извършване на процесуално-следствени действия в стая №*** в хотел
„*****“***, са открити и иззети парични средства на обща стойност от 984 728,28
лева. В протокола е посочено, че стаята се ползва от търговско дружество - *****ЕООД.
От представения по делото Договор за наем на недвижим имот, сключен на ******г.между
„****“ АД, ЕИК ***** – наемодател и *****ООД, ЕИК *****- наемател, се
установява, че наемодателят предоставил
за временно и възмездно ползване недвижим имот с площ от 470 кв. м., разположен
вдясно от главния вход на хотел „*****“***. Видно от Анекс от ****г. към
посочения договор, наемодателят е отдал на наемателя под наем и стая № ****,
ет. *, находяща се в хотела. В показанията си разпитаните по делото свидетели –
Р. К. (********* на „*****“), Д. А. (********* на дружеството), Е. М. (К.) и М.
А., заявяват, че стая № *** в хотел „*****“
е била ползвана от посоченото
дружество като офис, а в същата стая са се съхранявали парични средства и на
други дружества, чиито счетоводно обслужване е било възложено на св. К. и М..
От разпита на А. се установява, че ответникът е бил назначен в дружеството *****и
е изпълнявал дейности, свързани с **** и *****. Свидетелката заявява, че
ответникът не е разполагал, не се разпореждал и ръководил паричните средства на
дружеството. Съдът кредитира свидетелските показания, като отчита възможната
заинтересованост на изложеното от св. М., която е страна по дело, образувано от
ищеца в настоящото производството, както и св. А., която е майка на ответника.
В тази връзка следва да се отбележи, че показанията кореспондират с останалите
събрани доказателства във връзка с откритите средства с стая ****, поради което
ще се вземат предвид при преценка на основателността на иска. С оглед казаното
по-горе, може да се направи безпротиворечив и категоричен извод, че намерените
в стая **** в хотел „****“ парични средства на стойност 984 728,28 лева не
принадлежат на ответника В.В.А.. Освен горното, не може да се направи
обосновано предположение, че А. е боравил с посочените средства, независимо, че
в предходен момент е бил собственик и ********* на дружеството. В случая е
ирелевантно за спора чии са откритите парични средства – на *****или друго
дружество, както и дали същите са от законен източник, поради което тези
въпроси не следва да се обсъждат. За пълнота следва да се посочи, че
имуществото на дружество е разграничимо от имуществата на физическите и
юридическите лица, които са негови собственици, а всяка имуществена претенция
следва да се насочва към съответния легитимиран ответник (дружество). Поради
направения извод, че ответникът не може да бъде свързан с въпросната стая № ****
в хотел „*****“, искът в тази част следва да бъде отхвърлен, доколкото не се
установява А. да е материалноправно легитимиран да отговаря за претенцията, предмет
на настоящото производство.
В исковата
молба се претендира и отнемане на сумата от 5 437 207,40 лева,
намерена в сейфове № ****, № *****, ползвани от В.В.А. в
банка „****“ ЕАД. От доказателствата по делото се установява, че на ******г.
ответникът е сключил с Банка „****** ЕАД четири договора за наем на банкови
сейфове в обществения трезор на банката, с валидност от датата на подписване до
**** г. Видно от Протокол за претърсване и изземване от *********във въпросните
банкови касети е открита сумата от 2 700 000 евро, с левова равностойност от 5
437 207,40 лева. Не се спори относно факта на откриване на паричната сума в
банковите сейфове, ползвани от В.А., поради което това обстоятелство следва да бъде
определено като безспорно установено.
Съгласно чл. 147 ЗПКОНПИ до доказване на противното, за движими вещи и парични средства на
проверяваното лице се смятат и тези, намерени у него, в жилището му или в други
собствени или наети от него помещения, превозни средства, каси или сейфове. При
преценка на основателността на исковата претенция, съдът е длъжен да съобрази
цитираната законова презумпция, като изходи от положението, че всички намерени
във владение на проверяваното лице парични средства съставляват негова
собственост. В случая в тежест на ответника е да обори предвидената законова
презумпция. В тази насока са събрани следните доказателства: на първо място, от
изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че на ****г.
е започната кореспонденция между Е. М. (К.) с потребител, именуван “*****”,
където се обсъжда поставянето на пари в банков сейф, нает от „*****“. Приобщена
е и кореспонденция с потребител “****”
от дата ****г. и следващите дни, от
които е видно, че “****” дава указания за получаване на сума от 2 780 500 е. …
„в банкови сейфове на името на ***“. В показанията си, св. М. заявява, че през
м. юли 2018г. е получила нареждане от М.А. да бъдат внесени в банков сейф 2 700
000 евро, като сейфът бъде нает на името на някое от децата на г-жа А..
Потвърждава, че посочената по-горе кореспонденция се отнася до лицата В.А. и М.А..
Разпитан е и **** на хотел „*****“ - св. К. Б., от чиито показания се установява
фактическата обстановка около получаването и транспортирането на процесните
парични средства до клона на банка ***. В показанията си свидетелят излага, че
е получил обаждане от г-жа А., която му наредила да се срещне с някакъв
адвокат, от когото да получи пари от някаква сделка, които следвало да предаде
на г-жа К. След като получил парите се върнал до хотел „****“, взел К. и
двамата се насочили към банка ***, където свидетелят внесъл парите във фоайето
на банката и ги оставил до мястото, където седнала К. Разпитана е и св. М.А.,
която твърди, че процесната сума от 5 437 207,40 лева е собственост на нея и
съпруга и В. К. А.. С оглед изложеното, може да се направи извод, че при
условията на пълно и главно доказване е оборена презумпцията на чл. 147 от ЗПКОНПИ, доколкото са събрани достатъчно доказателства, от които може да се
установи, че въпросната сума не е собственост на отвертника. Не са събрани
данни, от които да е установено, че предаването на процесната сума в държане на
ответника представлява дарение или друг разпоредителен акт с паричните
средства. При това положение същите, макар намерени в банкови сейфове на
ответника, не могат да подлежат на отнемане от него, като евентуална претенция
в тази насока би могла да бъде насочена към техния собственик. Поради
изложеното, искът в тази част също следва да се отхвърли.
Предявена е и
претенция за отнемане в полза на държавата на сумата от 236 760 лева,
представляваща намерена в сейф в ап. **** в хотел „*****“***, ползван от В.В.А..
Обстоятелството, че последният е бил ползвател на въпросната стая, е отделено
като безспорно в доклада по делото, поради което не следва да се обсъжда.
Съгласно посочената по-горе презумпция на чл. 147 от ЗПКОНПИ, намерените в
помещението, ползвано от ответника парични средства, следва да се считат за
негова собственост до доказване на противното. От Протокол за претърсване и
изземване от *********се установява, че въпросната сума действително е открита
в ап. **** в хотел „*****“. Независимо от това, съдът намира искът в тази част
за неоснователен, по следните съображения:
Съгласно
преобладаваща понастоящем съдебна практика, обективирана в решение
№97/18.05.2018г. по гр.д.№3224/17г., ВКС, IV гр.о.; решение №200/14.02.2019г.
по гр.д.№4143/17г., ВКС, III гр.о., решение №147/16.09.2019г. по
гр.д.№1998/18г., ВКС, IV гр.о.; решение №263/18.12.2020г. по гр.д.№1293/20г.,
ВКС, IV гр.о., решение №191/15.02.2021г. по гр.д.№4768/19г., ВКС, IV гр.о. и
др., формирана основно по приложението на ЗОПДНПИ/обн.2012г., отм.2019г.// чийто
разпоредби обаче, уреждащи материята, са аналогични на тези от приложимия за
настоящото производство ЗПКОНПИ, обн.2019г./, както и по ЗПКОНПИ, основната
предпоставка за отнемането е установяване дали между притежаваното от
проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е
налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в
случай че имуществото /с дефиниция в §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ/ в края на
проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и
това увеличение надхвърля посочения в §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ размер. Едва
след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали
даден доход има законен характер. Отнемането е възможно при наличието на
несъответствие, а несъответствие е налице, когато превишението не се дължи на
получен през проверявания период законен доход. Съгласно §1, т.2 от ДР на
ЗПКОНПИ доходи, приходи и източници на финансиране са: възнаграждение, получено
от лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с
личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от
предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима
собственост, за придобиването, на които е установен законен източник, доходи от
селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и
спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от
продажба на имущество, за придобиването, на които е установен законен източник,
от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически
лица. Липсва посочването за това, че за доход се считат и всякакви други
доходи, приходи и източници от финансиране, но това не означава, че такива са
изключени, тъй като изброяването не е изчерпателно. От текста на разпоредбите
следва, че акцентът се поставя върху изискването за законност на доходите, т.е.
те да не са придобити от незаконен източник или от осъществяването на забранена
от закона дейност. Начинът на получаването на парични средства - в брой, превод
по сметка в банка, системи за бързи разплащания и др. е без значение за това
дали същите представляват законен доход. Законността на доходите се определя от
основанието за тяхното плащане, съответно за получаването им. На отнемане обаче
подлежи имущество - чл.141 от ЗПКОНПИ, а не доход /доход може да бъде отнет
само на основание чл.53, ал.2, б."б" от НК/.
При
извършената от ищеца проверка не е установено какво е началното салдо на ищеца
в началото на проверявания период, което обстоятелство затруднява обективната
преценка досежно реалното съответствие или несъответствие между разполагаемите
средства и имуществото, предмет на проверката. Независимо от това, от
изготвената и приета по делото експертиза, с поставени въпроси и от двете
страни, се установява, че получените от ищеца доходи за периода от 2015г. до
2018г., са както следва: сумата от 345 652,90 лв. от трудови
правоотношения, 640 000 лв. от заем, 73 000 лв. (138 000 лв. във
втория вариант на експертизата) – платени издръжки от М.А., както и 964,94 лв.,
представляваща възстановени суми и постъпления от продажба на дялове. Прието е,
че по данни на НСИ, сумата за издръжка, необходима за едно лице в рамките на
посочения период, е на стойност 20 056,17 лв. Изчислени са разходите за
пътувания в чужбина, които са остойностени на база Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина, в размер на 124 077,87 лева. В
заключение експертизата определя, че разликата между нетните доходи (които са
отчетени, като от реално получените доходи са приспаднати горепосочените
разходи) на проверяваното лице и стойността на намереното в края на
проверявания период имущество (иззетата от стая 710 сума в размер на
236 760 лв.), представлява положителна величина и е на стойност
670 732,09 лева. Във връзка с изложеното, съдът приема, че не е налице
значително несъответствие между имуществото на лицето и неговия нетен доход,
доколкото от събраните по делото данни се установява, че в крайна сметка
намереното в края имущество – сумата от 236 760 лв. е в по-малък размер от
реализираните за периода доходи от законни източници на средства. За пълнота
следва да се посочи, че съдът намира за неправилно определяне на разходите за
задграничните пътувания по реда на Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина, тъй като не са събрани данни същите да имат характер
на пътувания, свързани с работата на ответника. Независимо от това, дори същите
да не бъдат взети предвид, не се променя горепосочения извод на настоящия
състав.
С оглед
всичко изложено по-горе, предявеният от КПКОНПИ иск за отнемане в полза на
държавата на посоченото в исковата молба имущество против В.В.А. следва да бъде
изцяло отхвърлен.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на присъждане на направените по делото разноски, които
в случая се равняват на сумата от общо 11 250 лева, от които 9 900
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, сумата от 900 лв. за
съдебно-икономическа експертиза и сумата от 450 лв. за съдебно-техническа
експертиза.
По
изложените съображения, Пловдивски окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Комисия за противодействие на корупцията и незаконно придобитото имущество,
БУЛСТАТ *****, с адрес: гр. *****, бул. *****против В.В.А., с ЕГН **********,***,
иск за отнемане в полза на държавата на следното имущество:
- сумата от 16
672,50 лева, представляваща извършени вноски по разплащателна сметка в лева № ********, открита в *********АД,
с титуляр В.В.А.;
- сумата от 140 376,40 лева, представляваща извършени вноски по сметка от
трети лица по разплащателна сметка в лева № ******, открита в *********АД, с
титуляр В.В.А.;
- сума в размер на 236 760 лева, представляваща
намерена сума в сейф в ап. *** в хотел „*****“***, ползван от В.В.А.;
- сума в размер на 984 728,28 лева, представляваща
намерена сума в стая ****, ет. * в хотел „****“*** – ****, ползван
от *****ЕООД;
- сума в размер на 5 437 207,40 лева, намерена
в банкови сейфове с № **** и № ****, наети на името на В.В.А. в банка „***“
ЕАД.
ОСЪЖДА Комисия за
противодействие на корупцията и незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *****,
с адрес: гр. *****, бул. *****ДА ЗАПЛАТИ
на В.В.А., с ЕГН **********,*** сумата от 11 250 лева (единадесет хиляди двеста
и петдесет лева), представляващи направени по делото разноски, от които
9 900 лева за адвокатско възнаграждение, 900 лева за изготвяне на
съдебно-икономическа експертиза и 450 лева за изготвяне на съдебно-техническа
експертиза.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на
корупцията и незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *****, с адрес: гр. *****,
бул. *****ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
бюджетната сметка на Окръжен съд Пловдив държавна такса в размер на 272 629,78
лв. (двеста седемдесет и две хиляди шестстотин двадесет и девет лева и
седемдесет и осем ст.).
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд
Пловдив.
Съдия: