Р Е Ш Е Н И Е № 158
гр.Пловдив,
18.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, 12-ти състав, в открито заседание на девети март две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при
секретаря Боряна Костанева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 120 по описа за 2019 година, намери
за установено следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 79 във вр. с чл. 261 и чл.82 от ЗЗД.
„Марбро 2013“ ЕООД, ЕИК *********,
съдебен адрес:***, моли да бъде осъдено ответното „Мивама“ ООД, ЕИК *********
от град Пловдив, ул. Тича 2, ет.1, ап.1, да му заплати сумата 46 448 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от неизпълнение на
договор за управление, сключен между страните на 23.10.2018 г. Твърди, че
ответното дружество не е изпълнило задълженията си по договора относно
подготовка на проектно предложение и управление на проект по програма Хоризонт
2020, която работа му е възложена от ищеца, който му е заплатил авансово сумата
11 448 лв. Твърди също, че за целите на реализацията на проекта, ищецът е
закупил имоти на обща стойност 12 000 лв., както и е финансирал изготвяне
на проектна документация за проектиране на обект „Къща за гости“ със сумата
23 000 лв. По същество твърди, че ответното дружество, въпреки указанията
му, е подало проектната документация без одобрението му; че проектната
документация е некомпетентно изготвена като по нея липсва икономическа
обосновка и е изпълнен с грешки. Твърди, че с посоченото, е отнета възможността
да се участва по посочената програма пълноценно и в определените за това
срокове, а самата програма е приключила, което е нанесло щети на ищеца в размер
на заплатения аванс, цената на закупените имоти и заплатения проект.
Ангажира писмени и гласни
доказателства.
В отговор на исковата молба
ответното „Мивама“ ООД, чрез адв. М. Б. и адв. П. Х., съдебен адрес:****,
оспорва основателността на исковете. Твърди че дружеството е изпълнило всички
свои задължения по договора като не е налице причинно следствена връзка между
твърдяното неизпълнение и наличието на вреда. Твърди също, че между страните е
бил сключен договор от 10.03.2018 г., по който е настъпила промяна в
инвестиционните намерения на възложителя, довела до споразумение за
прекратяването му, по който изпълнителят не е получил каквото и да е заплащане
на работата. Оспорва плащането, направено от ищеца, да е по цитираната от него
фактура като твърди, че то е по фактура от 30.04.2018 г. Излага доводи, че
дружеството е изпълнило всички свои задължения по договора, както и че не е
налице неизпълнение. Оспорва въобще наличието на вреда за ищеца, както и
причинно-следствена връзка с твърдяното неизпълнение.
Пловдивският окръжен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
По делото е приет като доказателство
договор за управление на проект по Програма Хоризонт 2020, сключен между страните
на 23.10.2018 г. Съгласно чл.1 от същия, ищецът, в качеството му на Възложител,
е възложил на ответното дружество, в качеството му на изпълнител, извършването
на консултантска услуга – „подготовка на проектно предложение и управление на
проект „Създаване на научно-приложен институт за повишаване на знанията в
областите, свързани с изследването на околната среда в Рило-Родопския масив към
фирма МАРБО 2013“ от подготовката на документите до окончателното подаване на
финален отчет до Управляващия орган на Програма „Хоризонт 2020“, като извърши
дейностите, описани в същия текст от т.1.1. до т.1.23 от договора.“ Съгласно
чл.2, срокът за изпълнение на услугата е 3 години, считано от дата на
подписване на договора или до одобрение на финалния доклад, подготвен от
изпълнителя и изпратен от възложителя да Управляващия орган на Програма
Хоризонт 2020.
Съгласно чл.3, ал.1 от договора,
изпълнителят се е задължил да подготви и подаде проектно предложение от името
на възложителя и в последствие да управлява проект по цитираната европейска
програма. Съгласно чл.4, в случаите, когато проектното предложение не бъде
одобрено на първия „дедлайн“ на Програмата, изпълнителят се задължава да
изпълни препоръките на управляващия орган и подаде отново проектното
предложение на всеки от последващите „дедлайни“, до окончателното одобрение на
проекта. За грешки, допуснати от изпълнителя, се носи отговорност от него.
Случаите, в които изпълнителят не носи отговорност, са посочени в чл. 7, 8 и 9
от договора, а именно – ако проектното предложение не бъде подадено в срок по
вина на възложителя или ако възложителят впоследствие се откаже от изпълнението
на проекта. Съгласно чл.9, ако възложителят се откаже да работи с изпълнителя
при управление на проектното си предложение, авансовото плащане не се
възстановява и остава за сметка на възложителя.
С чл.13 от договора страните са
уговорили цена на така уговорената услуга в размер на 6% от стойността на
проекта, като аванс в размер на 9540 лв. без ДДС е вече заплатен от възложителя
на 30.04.2018 г., съгласно чл. 14.
По делото са представени също
фактура № 26/19.03.2018 г., издадена от ответното дружество и с клиент –
дружеството-ищец, с основание „подготовка на проектно предложение по Програма
за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., на стойност 9540 лв. без ДДС или
11448 лв. с ДДС.
Представена е и втора фактура с №
104/28.02.2018 г., издадена отново от ответното дружество на ищеца, с основание
„Проктиране на обект: Къща за гости – с. Кръстатица, авансово плащане“, която
фактура е на стойност 8094 лв. с ДДС.
Приети са като доказателства и два
нотариална акта за покупко-продажба на недвижими имоти, с които дружеството
ищец е закупило за по 6 000 лв. всеки, съответно от Всестранна кооперация
„Родопски бани“ - застроен и незастроен
недвижим имот № 74, ведно с построена в него двуетажна търговска сграда, както
и от М. К., И. Ж. А. и Д. П. – застроен и незастроен имот № 75, двата находящи
се в с. Кръстатица, Община Баните, обл.Смолян.
В отговора на исковата молба, ответното
дружество е възразило, че страните са се съгласили процесният договор да бъде
прекратен и са сключили друг, с друг предмет. Представено е споразумение,
сключено между страните на 23.10.2018 г., с което същите прекратяват договор с
предмет „Предоставяне на консултантска услуга, подготовка на проектно
предложение и управление на проект до окончателното подаване на финален отчет
до Управляващия орган на Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020.
Авансовото плащане по договора в размер на 9540 лв. без ДДС ще бъде използвано
за подготовка на проектно предложение – „Създаване на научно-приложен институт
за повишаване на знанията в областите, свързани с изследване на околната среда
в Рило-Родопския масив към фирмата МАРБО 2013“.
Представен е и договор, сключен между
същите страни на 10.03.2018 г., съгласно който възложителят-ищец е възложил на
изпълнителя-ответник, извършването на услуга със същия предмет. Представени са
също – проформа фактура, издадена от ответното дружество на ищеца от 26.04.2018
г. с основание „авансово плащане консултантска услуга подготовка на проектно
предложение и управление на проект по ПССР 2014 – 2020“ за сумата 9540 лв. без
ДДС и 11448 лв. с ДДС, както и фактура със същото основание и на същата
стойност от 30.04.2018 г.
При така събраните доказателства,
съдът намира, че се налагат следните изводи:
Не се спори между страните, че между
тях са сключени два договора:
Първият е сключен на 10.03.2018 г. и
е с предмет: „Предоставяне на консултантска услуга, подготовка на проектно предложение
и управление на проект до окончателното подаване на финален отчет до
Управляващия орган на Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020“
Вторият е сключен на 23.10.2018 г. и
е с предмет: „Подготовка на проектно предложение и управление на проект
„Създаване на научно-приложен институт за повишаване на знанията в областите,
свързани с изследването на околната среда в Рило-Родопския масив към фирма
МАРБО 2013“ от подготовката на документите до окончателното подаване на финален
отчет до Управляващия орган на Програма „Хоризонт 2020“.
Със споразумение, представено от
ответната страна и неоспорено от ищеца, сключено на 23.10.2018 г., страните са
се съгласили, че прекратяват договора с предмет, цитиран в договора от
10.03.2018 г. и очевидно се съгласяват съвместната им работа да продължи по
договора, сключен на същата дата – 23.10.2018 г., но с различен предмет,
цитиран изрично по-горе.
Именно относно с този, т.нар. втори
договор с дата 23.10.2018 г. са свързани всички твърдения на ищеца, обхвата на
търсената от него защита и респ. пределите на произнасяне на съда.
Основното твърдение на ищеца е, че
ответното дружество е изпълнило: „проект, който е изготвен некомпетентно,
неотговарящ на изискванията и стандартите, несъдържащ достатъчно информация“, което
е нанесло на ищеца вреди, изразяващи се в заплатен от него аванс в размер на
11 448 лв., закупуване на описаните два недвижими имота, общо за сумата
12 000 лева, както и стойността на проектната документация в размер на 23 000
лв. или общо претърпените от него вреди твърди, че са в размер на 46 448
лева. Следователно, по същество се твърди претърпени вреди в резултат от
неизпълнение на договор за услуга.
Пълното и точно изпълнение на
възложената с договора услуга, е в тежест изцяло на изпълнителя. Съгласно чл.1
и чл.3, ал.1, предметът на договора е както създаване на описаното проектно
предложение, така и управлението на одобрения вече проект. Няма спор между
страните, че изпълнението на първото от посочените задължения е свързано със
санкцията или одобрението на т.нар. Управляващ орган на Програма Хоризонт 2020,
т.е.налице е обективен критерий, възприет изцяло и едновременно от страните по
договора, за това какво е качествено и компетентно изпълнение на проекта –
такъв би бил този проект, който е одобрен от Управляващия орган и получи
съответно финансиране. В настоящото производство, при изрично указана
доказателствена тежест, такъв одобрен проект от страна на ответника-изпълнител,
не се представи. Нещо повече. Не се спори между страните, че изготвеното от
ответното дружество проектно предложение е изпратено до Управляващият орган на
Програма Хоризонт 2020 с вх.номер 86225. С писмо вх. № 4136/06.02.2020 г.,
изпратено до съда от Министерство на образованието и науката, със заверен превод
на български език, се установява, че в резултат на финансовата оценка, проектът
не е одобрен за финансиране, същият е под прага на изискванията, а общия
резултат на оценката му е 0.7. По делото не се ангажираха други относими
доказателства за това тази оценка да е променена или в крайна сметка внесения
от изпълнителя проект да е с друг статут и да е одобрен за финансиране.
Този извод се подкрепя напълно и от
изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. П.Н.-А.,
национално контактно лице по рамкова програма „Хоризонт 2020“ на Европейския
съюз към ГД „Европейски фондове и конкурентно способност“ на Министерство на
икономиката, която експертиза съдът намира за компетентно изготвена и
непротиворечаща на събраните по делото доказателства, поради което кредитира
напълно. Съгласно същото, кандидатстването за финансиране по посочената
европейска програма преминава на два етапа. Първи – административно-техническа
част, в която се преценя дали предложението е подадено в срок и дали отговаря
на условията допустимост, дали са правилно посочени данни на кандидата,
партньори и т.н. Втори – при който се прави оценка по съответните критерии:
финансов капацитет, оперативен капацитет и др.
Не се установи по делото, при
доказателствена тежест върху ответното дружество, процесният проект да е
преминал посочените два етапа и което е по-важно – да е получил финансиране и
реализиране.
Съгласно чл.4 от договора, в случай,
че проектното предложение не бъде одобрено, изпълнителят се задължава да
изпълни препоръките на управляващия орган и да подаде отново проектното
предложение до окончателното одобрение на проекта. В случая, както се посочи
оценката за проекта е под допустимостта
му и същият не е одобрен за финансиране. В тази преценка не е налице условност,
не са изброени недостатъци и не се установява да са дадени препоръки, които да
могат да се изпълнят с цел „окончателно одобрение“ на проекта. Установяване на
такава нова или повторна възможност с дадени конкретни указания към изпълнителя
за отстраняване на допуснати пропуски отново е в негова тежест. Доказателства
за това не бяха ангажирани, поради което съдът намира, че не е налице
визираната в чл. 4 от сключения между страните договор възможност за
отстраняване на пропуски в проекта.
Налага се извода, че изготвения от
ответното дружество проект не е одобрен от Управляващия орган по цитираната
програма, а с това не е налице изпълнение на първото задължение на изпълнителя
по договора. Посоченото без съмнение води до неизпълнение и на второто поето
задължение по договора – за управление на проекта, който не е реализиран.
С оглед констатираното неизпълнение,
съдът намира за основателна претенцията на ищеца за връщане на даденото от него
по договора.
Съгласно чл.14 от сключения между
страните договор, авансовото плащане по него в размер на 9540 лв. без ДДС е
вече осъществено от възложителя-ищец на 30.04.2018 г. Следователно, налице е
писмено признание на изпълнителя за получаване на посочената сума. Представено
е и извлечение по сметка на ищеца, от което се вижда, че на 30.04.2018 г.
същият е превел на ответното дружество сумата 11 448 лв., представляваща
заплатената по договора сума с ДДС. Ето защо, съдът намира заплащането на
сумата 11 448 лв. с ДДС като аванс по договора за безспорно установено и
дължимо от ответника.
По делото е представена от ищеца и
фактура № 104/28.02.2018 г., издадена му от „Архимант“ ЕООД за сумата 8094 лв.
с ДДС, представляваща авансово плащане за „Проектиране на обект: „Къща за
гости“, с.Кръстаница. Съдът намира, че така представената фактура, на първо
място, не се установява да има каквато и да е връзка с процесния договор,
сключен осем месеца по-късно. Тя е с различно основание и издател. Не се
установява също по нея да е направено плащане.
По делото не се представиха каквито
и да е други доказателства от страна на ищеца за направени от него разходи по
процесния проект, претендирани в размер на 23 000 лв. Ето защо, този иск,
като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли изцяло.
Ищецът твърди също, че за целите на
процесния договор, е закупил общо за сумата 12 000 лв. два недвижими
имота, подробно описани по-горе, находящи се в с. Кръстаница. Твърди, че с
неизпълнение на процесния договор ответното дружество му е нанесло вреда в
посочения размер, доколкото закупуването на имотите, е мотивирано с процесния
договор.
Съдът намира този иск за изцяло
неоснователен и недоказан. От една страна, имотите са закупени съответно на
09.05.2018 г. и 18.05.2018 г., т.е. преди сключване на договора между страните.
От друга страна - не се ангажираха каквито и да е доказателства за това, че
процесният проект е свързан именно с тези два имота. Ето защо, съдът намира че
по делото не се установява каквато и да е причинно следствена връзка между
неизпълнението на договора и закупуването на имотите. Посоченото налага тази
претенция също да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Предвид изхода от спора, на ищеца
следва да се присъдят разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и
уважената част от исковете, която сума е в размер на 1082 лв.
Ответното дружество също има право
на присъждане на разноски, съобразно отхвърлената част от исковете и списък по
чл. 80 от ГПК, която сума е в размер на 1507 лв. По компенсация, на ответното
дружество следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 425 лв.
Предвид изложените мотиви, на
основание чл. 79 във вр. с чл. 261 от ЗЗД и чл.82 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Мивама“ ООД, ЕИК *********
от град Пловдив, ул. Тича 2, ет.1, ап.1, съдебен адрес:**** - адв. М. Б. и адв.
П. Х., да заплати на „Марбро 2013“ ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес:***,
сумата 11 448 лв., представляваща аванс по неизпълнен договор, сключен
между същите страни на 23.10.2018 г. с предмет „Подготовка на проектно
предложение и управление на проект „Създаване на научно-приложен институт за
повишаване на знанията в областите, свързани с изследване на околната среда в
Рило-Родопския масив към фирмата МАРБО 2013“, ведно със законната лихва върху
посочената сума от завеждане на исковата молба на 15.02.2019 г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и
недоказани исковете, предявени „Марбро 2013“ ЕООД, ЕИК *********, съдебен
адрес:***, против „Мивама“ ООД, ЕИК ********* от град Пловдив, ул. Тича 2,
ет.1, ап.1, съдебен адрес:**** - адв. М. Б. и адв. П. Х., за заплащане на
сумата 12 000 лева, обезщетение на вреди от неизпълнения договор, с която
сума за закупени от „Марбро 2013“ ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес:***
недвижими имот № 74, ведно с построена в него двуетажна търговска сграда и
недвижим имот № 75, застроен и незастроен имот, двата находящи се в с.
Кръстатица, Община Баните, обл.Смолян, както и за заплащане на сумата
23 000 лева, обезщетение за вреди от неизпълнения договор, представляваща
заплатена проектна документация за проектиране на обект „Къща за гости“.
ОСЪЖДА „Марбро 2013“ ЕООД, ЕИК
*********, съдебен адрес:***, да заплати на „Мивама“ ООД, ЕИК ********* от град
Пловдив, ул. Тича 2, ет.1, ап.1, съдебен адрес:**** - адв. М. Б. и адв. П. Х.,
деловодни разноски по компенсация в размер на 425 лева.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия: