РЕШЕНИЕ
№ 43
07.02.2020г. град
Перник
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 07.01.2020г., при участие на секретаря Ива Цветкова в
следния състав:
Председател:
Методи Величков
Членове: Димитър Ковачев
Антония Атанасова-Алексова
като разгледа докладваното от съдия Ковачев въззивно
гражданско дело № 620 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е след изпращането му от САС с Определение
от 22.05.2019г. за разглеждане от ПОС поради отводи на всички съдии от К.
окръжен съд.
Подадена е въззивна жалба от Р.Д. срещу решението на
РС Д. по гр.д.1968/2017г. в частта му за предоставяне на упражняването на
родителските права върху малолетното дете *** на неговата майка и в частта му
за издръжката и режима на лични отношения.
Подадена е и Насрещна въззивна жалба (обективирана в
отговор на въззивната жалба) от Р. С. срещу решението на РС Д. в частта за
отхвърляне на иска за издръжка над сумата от 150,00 лева до претендирания
размер от 200,00 лева месечно.
Р. Д. излага оплаквания за неправилност поради
необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят намира, че по
делото се установява неговия родителски капацитет, позволяващ му адекватно да
полага грижите за детето, а също и че от раждане на детето преобладаващо той е
полагал грижи за него. Изтъква се, че разполага с подкрепата на своята сестра и
на своята племенница при нужда от съдействие при отглеждане на детето. Позовава
се на по-висок доход и съответно по-добри материални възможности. Счита за
установено, че детето е изключително привързано към него. Твърди, че
ответницата била напуснала бившото семейно жилище заедно с детето на ***г. и не
знаел къде те се намират и при какви условия живее детето. Отказвала срещи
между него и детето. В телефонни разговори детето споделило, че майка му го
кара да чете съдебните решения по делата между страните. Поради това счита, че
родителските права следва да се предоставят на него, а на майката да се
определи режим на лични отношения и същата да бъде осъдена да заплаща издръжка
на детето. Евентуално ако решението бъде потвърдено в частта за упражняването
на родителските права се иска да се измени решението в частта за определеният му
режим на лични отношения. Обжалва решението и в частта с която е осъден да
плати издръжка за период 28.09.2017-17.04.2018г., тъй като в този период са
живели заедно с ответницата и детето и той е осигурявал грижи и издръжка.
В отговор на въззивната жалба Р. С. оспорва
оплакванията в жалбата на Р. Д.. Изразява становище за правилност на решението.
Оспорва да е напуснала семейното жилище самоволно и без причина. Посочва, че
срещу нея са постановени две решения по закона за защита от домашно насилие в
полза на Д. и неговата сестра, с които й е забранено да ги приближава и е
отстранена от жилището. Противопоставя се на искането за разширяване режима на
лични отношения.
В отговор на насрещната въззивна жалба, обективирана в
отговор от Р. С. на жалбата на Р. Д.,
последният излага твърдения, че редовно изплаща определената с
първоинстанционното решение издръжка, освен това ежемесечно давал по 50,00 лева
на дъщеря си за джобни пари,закупувал всички необходими дрехи, обувки, учебни
помагала и пособия, плащал месечната такса за телефон на детето, купувал и
други вещи на детето-телефон, колело, кънки. Участвал активно в грижите и
отглеждане на детето, когато то е при него. Смята искането за увеличаване за
неоснователно.
ПОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. В случая при проверка на неговата правилност
ПОС не е обвързан от оплакванията в жалбите, тъй като е задължен служебно да
следи за интересите на детето.
Въз основа
на събраните пред първата и настоящата инстанция писмени и гласни доказателства
и експертиза ПОС намира изводите на РС Д. по въпроса за упражняването на
родителските права за правилни по следните съображения:
Съгласно Закона за закрила на детето, Семейния кодекс и
трайната съдебна практика при решаване на въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК съдът
взема предвид всички относими обстоятелства, посочени примерно в чл. 59, ал. 4 СК и § 1, т. 5 от ЗЗДет. и в Постановление № 1 от
12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, запазило действие и към настоящият момент.
Съдът преценява възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на
децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности; желанията и чувствата на детето; физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и
други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; действията на единия спрямо
другия родител; наличие на противообществени прояви на родителите; способността
на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето
при промяна на обстоятелствата.
В конкретния случаи по законовите критерии ПОС споделя
изводите на ПРС, че в най-добър интерес на детето е да се отглежда от майката.
Установява се от съдебната психологична експертиза, че
и двамата родители като цяло са личности, които имат необходимите родителски
качества във възпитателски план с оглед изграждане на детето като личност и
член на обществото. И двамата се стремят да зачитат неговото мнение, правилно
преценяват реакциите и поведението на детето, като са силно привързани към
него. И двамата се ползват с авторитет пред детето. То е силно привързано и към
двамата, с лек превес към майката, който според заключението на вещото лице се
дължи на възрастта, в която се намира детето и неговия пол.
Според вещото лице няма вероятност това да се дължи на
въздействие на родителите или трети лица върху детето. Няма признаци на
настоящият етап от отношенията между родителите и детето да има симптоми на
родителско отчуждение и страх от някой от родителите. И двамата имат
необходимата психична пригодност и устойчивост, за да го възпитават правилно.
Няма признаци за въздействие и манипулация по отношение на детето от родителите.
В тази връзка ПОС не
кредитира показанията и на двете разпитани във въззивното дело свидетелки -
негови лели по бащина и майчина линия, относно изложеното от тях за наличие на
страхови усещания у детето към съответния родител и опити за манипулация.
Те противоречат на приетото и неоспорено заключение на
вещото лице по съдебно-психологичната експертиза, а следва да се вземе предвид
и обстоятелството, че вещото лице при изслушването си в съдебно заседание
изрично заяви, че според него именно двете лели-свидетелите Е. Д. и М. П. стоят
в основата на лошите отношения между родителите. Следва да се има предвид и
наличието на макар и приключили съдебни производства между майката Р. С. и
лелята на детето – св. Д. по закона за защита от домашно насилие и по
Наказателния кодекс, които пораждат съмнения за необективност на показанията на
св. Д. по отношение на личността на майката и въздействието й върху детето.
И двамата
родители изразяват категорично желание да
отглеждат детето.
ПОС намира,
че няма доказателства по делото за липсата на морални качества у някой от
двамата родители. В тази връзка ПОС
не счита, че представените от бащата (с цел доказване липса на морални качества
на майката) в хода на делото съдебни решения по закона за защита от домашно
насилие и присъда по наказателно дело, които са постановени между него и
майката (по ЗЗДН) и между майката и сестрата на ищеца – свидетеля Д. (по ЗЗДН и
по НК) следва да доведат до друг извод.
При сравнение на съдебните решения по приложеното
ч.гр.д. 1927/2017г. на РС Д. и въззивното решение по него с представеното
решение по гр.д. 1957/2018г. на РС и с представената Присъда по НЧХД
2348/2017г. на РС Б. (последните две дела водени между майката и лелята на
детето-св. Д.) се установява, че
съдебните производства са предизвикани от един единствен инцидент на ***г. между
страните по тях. По делото няма доказателства за трайно неморално и
противообществено поведение на майката, за да се приеме, че тя няма
необходимите морални качества за отглеждане на детето. Освен това в представените
съдебни решения по ЗЗДН и присъда няма данни поведението признато за домашно
насилие да е осъществено в присъствие на детето, а съгласно практиката на ВКС
(Решение 91/19.03.2014г. по гр.д. 6859/2013г., IV Г.О.): „…фактът на упражнено домашно насилие от
единия родител спрямо другия в присъствието на детето сочи на…“. Касае се за
инцидентен случай, който не следва да се третира във вреда на майката. По
идентичен случай е постановено Р Е Ш Е Н И Е № 254/ 21.01.2020 г. по гр.д. №940/19
г. на III Г.О. на ВКС в същият смисъл и то
при повече от един случай на домашно насилие от единия спрямо другия родител в
рамките на сравнително малък период от време). С оглед на другите доказателства
по делото (СПЕ) и социалните доклади ПОС не приема инцидента по ЗЗДН за
определящ за моралните и възпитателски качества на майката и приема
заключението на вещото лице за меродавно в тази насока.
Без значение в случая е и факта, че с
първоинстанционното решение по допускане на развода е прието, че изключителна
вина има майката. Макар да няма жалба в частта за вината ПОС съобразява, че
според СПЕ поведението на родителите в отношенията помежду им засега не се е
отразило на правилното отглеждане и възпитаване на детето, няма данни майката
да се опитва да отчуждава детето от неговия баща или да го манипулира, същото е
отличен ученик и с адекватно поведение в училище – видно от писмото на учебното
заведение (прието пред ПОС), при което ПОС съгласно задължителната практика на
ВКС (Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74
г., Пленум на ВС,
т. II, б. „л“) намира, че в случая вината не е от значение. Още повече, че
извода за вина е базиран изцяло на показанията на разпитаната и пред РС Д. свидетелка
Е. Д. (чиито показания ПОС вече посочи защо не кредитира) без да е извършена
преценка на тези показания съобразно чл. 172 ГПК с оглед близката роднинска
връзка на свидетеля с ищеца и с оглед водените между свидетеля и ответницата
съдебни дела и при липса на заключение на вещо лице относно родителския
капацитет- СПЕ бе допусната във въззивното дело. При това положение ПОС намира,
че не е обвързан от влязлото в сила в тази си част решение на РС Д. при
решаване на въпроса за упражняване родителските права.
И двамата
родители могат да се ползват от подкрепата на своите близки, за които вещото лице психолог е посочило, че имат
необходимите качества да подпомагат родителите и не се очаква да навредят на
развитието на детето.
Според ПОС и
двамата родители са полагали грижи за детето до окончателната им раздяла през ***г. В исковата молба няма
твърдения, че майката не е полагала
грижи за детето. Грижа и от двамата се установява от социалния доклад пред
първа инстанция, изготвен след лични срещи и разговори между социалните работници
и родителите, при което майката споделила, че всеки от тях полага грижи, а
бащата е потвърдил. Страните и в хода на първоинстанционното дело до постановяването
на решението на РС Д. са споделяли общо жилище видно от твърденията в жалбата и
отговора за момента на напускане на жилището от страна на майката и датата на
решението на РС Д. и от изявленията им пред РС Д. в ОСЗ от 16.01.2018г.
Не се доказват твърденията на бащата в жалбата му, че
майката е възпрепятствала контактите му с детето. В социалния доклад пред ПОС е
отразено становище на бащата, че се изпълнява режима определен от съда, както и
че взима детето понякога и извън този режим- води го на тенис, таекуондо и др.
мероприятия след училище.
Не се доказва и твърдението на бащата, че майката
самоволно на ***г. напуснала семейното жилище. ПОС намира за доказани
твърденията на майката, изложени в отговора на ВЖ за причините да напусне
семейното жилище. Видно от решението по ч.гр.д. 1927/2017г. на РС Д. по ЗЗДН е,
че то е с дата ***г. и с него Р. С. (тогава още Д. по фамилия) е отстранена от
семейното жилище.
И двамата родители имат икономическо образование.
От представените по делото служебни бележки от МВР се
установява, че бащата като служител в *** има брутно трудово възнаграждение
между 1200,00 и 1600,00 лева месечно или средно 1400,00 лева. От представените
нотариални актове се установява, че притежава 1/6 идеална част от жилище (бившето
семейно такова за страните) и МПС.
Майката в последното по делото заседание в настоящата
инстанция е заявила по реда на чл. 145 ГПК, че работи на граждански договор с
възнаграждение от 540,00 лева месечно и отделно получава обезщетение от НОИ по
16,00 лева дневно или общо около 1000,00 лева месечно. Притежава собствено
жилище, няма МПС. Получава и възнаграждение за ***.
От служебно изготвени от ПОС справки се установява, че
страните нямат участия в търговски дружества, не са регистрирани като търговци.
Справка за осигуряването на майката доказва
твърдението й за получаване на обезщетения от НОИ като безработна. Бащата не
оспорил твърдението на майката, че работи и на граждански договор за 540,00
лева месечно и че има собствено жилище. Няма доказателства за изложените едва в
хода на устните състезания пред ПОС твърдения за образувани срещу майката
изпълнителни дела.
От социалния доклад изготвен за въззивното
производство се констатира, че и двете жилища (които са описани в доклада), в
които страните живеят са подходящи и отговарят на изискванията за отглеждане на
детето.
От горното е видно, че и двамата родители имат
необходимите материални условия за нормалното съществуване и развитие на
детето.
По
гореизложените по - горе критерии за преценка на родителските качества и
материалните възможности на родителите да отглеждат детето е налице равенство
между родителите.
При горното
равенство в по-голямата част от критериите изяснени в закона и съдебната
практика ПОС намира за правилно като краен резултат (макар и при тотална липса на мотиви) решението на РС
Д. в частта, с която е предоставил на майката упражняването на родителските
права. Касае се за дете от женски пол, като към деня на устните състезания пред
ПОС детето е на * годишна възраст-непосредствено преди навлизане в периода на
пубертета и следва да намерят приложение разрешенията дадени в Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, т. II, б.
„д“ и б. „е“. От психологичната експертиза се установява, че детето е по
привързано към майка си. Поначало както е посочено в постановлението на пленума
на ВС майката е по – пригодна да отглежда децата, особено момичета в
предпубертетна или пубертетна възраст. Няма дефицит на морални качества у
майката по мотиви изложение по-горе и тя има необходимите качества и материални
условия да отглежда и възпитава детето.
Ето защо в тази му част
решението следва да се потвърди.
В частта относно режима на
лични контакти между бащата и детето ПОС намира, че решението ще следва да се
отмени и режима да бъде значително разширен. От експертизата се установява, че
връзката между детето и неговия баща е запазена на настоящият етап. Детето
обича баща си, връзката му с него също е силна и според вещото лице по СПхЕ и
ПОС намира, че определения от първоинстанционния съд режим на лични контакти
следва да бъде разширен за да се запази връзката на детето с баща му и
занапред.
Доколкото бащата работи в
органите на *** и закона за *** не допуска отпуски без съгласие на работодателя
и същевременно се изготвят по НАРЕДБА № 8121з-36 от 7
януари 2020 г. (ДВ бр. 3 от 2020г.), издадена по *** месечни графици за
работните смени ПОС намира, че в режима на лични контакти за летните месеци
следва да има изрично определени начални и крайни дати (от дата до дата) на
периода, през който бащата да взима детето. Като се има предвид, че месец Юли и
м. Август се считат за най-добрите за летни почивки и отпуски, то летния период
през който бащата ще има право да взема детето ПОС ще определи в м. Юли през
нечетните години и в м. Август за четните години. Така всеки от двамата
родители ще има възможност регулярно да прекарва лятна почивка с детето в един
от тези два месеца-обичайно приемани (с оглед климатичните условия) за
най-добри за летен отдих и същевременно родителите ще имат възможност да
планират предварително работния си цикъл включително бащата доколкото това е
възможно предвид разпоредбите на чл. 189, ал. 7 от З*** и чл. 14 от посочената
по-горе наредба.
ПОС намира за удачен следния
режим:
1. Бащата да има право да взема при себе си детето с
преспиване всеки първа и трета седмица от месеца от 18:00 ч. на петъчния ден от
съответната седмица до 18:00 ч. на неделния ден на седмицата.
2.
Бащата да има право да взема при себе си
детето с преспиване от 9,00 часа на първо число от месец Юли до 18,00 часа от
последно число на м. Юли през всяка нечетна календарна година, а през четните
календарни години от 9,00 часа на първо число от месец Август до 18,00 часа от
последно число на м. Август.
3.
Бащата да има
право да взима детето за следните официални празници по чл. 154, ал. 1 от
Кодекса на труда, а именно: 3-ти Март; 6-ти Май; 6-ти Септември; 1-ви Ноември
(неучебен ден) от 09.00 часа до 18,00 часа. Ако някой от тези празници съвпадне с периоди по т. 1 важи режима по т.
1.
4. Независимо
от режима по т. 1 и т. 3 бащата да
има право да взема детето за коледните, новогодишните и великденските празници
от всяка нечетна календарна година с
преспиване от 9,00 часа на първия празничен ден до 17,00 часа на последния.
5. Независимо
от режима по т. 1, т. 3 и т. 4 бащата
има право да взема детето за рожденият му ден през всяка нечетна година за времето от края на учебните занятия до 20.00
часа, а ако рождената дата се пада в почивен ден – от 09.00 до 20,00 часа.
6. Независимо от режима по т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 бащата
да има право да взема детето с преспиване през цялата пролетна ваканция (определена
със заповедта по чл. 104 от Закона за предучилищното и училищно образование) на
всяка четна учебна година, а на всяка нечетна през зимната ваканция (определена
със заповедта по чл. 104 от Закона за предучилищното и училищно образование).
По въпросите
на издръжката.
Бащата обжалва решението само за периода от
28.09.2017г. до 16.04.2018г. без да се
обжалва самият размер и дължимостта на издръжка от 17.04.2018г. насетне – това е
видно от петитума на въззивната му жалба. ПОС вече посочи по-горе, че намира за
доказано, че и двамата родители са полагали грижи за детето до окончателната им
раздяла на ***г., когато майката е напуснала семейното жилище заедно с детето.
До тогава няма спор, че страните и детето са живеели в семейното жилище, като поначало
в делото няма твърдения на майката, че до тази дата бащата не е давал издръжка.
Напротив пред социалните работници пред първа инстанция (вж. соц. доклад) е
споделила, че и двамата поемат разходите за детето. Следователно бащата е
осигурявал грижи и издръжка за детето до ***г. и решението с което за този
период е присъдена издръжка ПОС намира неправилно. Освен това майката не е искала издръжка за този период. Искането
обективирано в отговора на исковата молба е „…от датата на постановяване на
съдебното решение…“, който отговор освен това е оттеглен в ОСЗ пред РС Д..
Доколкото съдът и служебно дължи произнасяне по въпроса за издръжката на децата
при развод, решението не е недопустимо въпреки липсата на искане на майката за
конкретния период, а е неправилно.
Насрещната
въззивна жалба на майката с която се иска увеличаване на размера на месечната
издръжка ПОС счита за неоснователна.
РС Д. е определил сумата от 150,00 лева месечно, която да плаща бащата без да е посочил какъв е необходимия размер
на издръжка на детето. Аргументите, че тази сума е съвсем малко над
минимума по СК, са несъстоятелни. Съгласно СК минималния размер на издръжка на
едно дете е ¼ от минималната работна заплата която към деня на решението
на РС Д. е била е 510,00 лева или минимума е 127,50 лева. Нормата на чл. 142, ал. 2 от СК обаче посочва необходимия минимален месечен размер на цялостната
издръжка (т.нар. в практиката „необходим размер на издръжката“) за едно
дете, а не минималната издръжка която всеки родител дължи.
Детето е нормално развито според социалните доклади в
здравословно отношение, като няма данни да има специфични потребности от
здравословна страна. Ученик е в *** клас. Разходите в тази възраст не са много
високи. Учебниците се осигуряват от държавата, а родителите на учениците следва
да осигуряват учебните помагала и др.
материали като тук се включват тетрадки-които са различни видове по различни
предмети, химикалки, моливи и пр. пишещи средства, вкл. материали за предметите
като „***“, „***“, спортни обувки и облекла за часовете по „физическо
възпитание“ и т.н., които се ползват в учебния процес в училищата на държавна
издръжка, а също и дрехи, обувки, дневни пари за храна в училище,
извънкласни занимания, каквито има данни по делото (социалните доклади), че
детето посещава. С оглед на горното ПОС намира, че за детето *** необходимият
размер на месечната издръжка е 200,00 лева. Предвид по високите доходи (с около
400,00 лева на месец) на бащата и факта, че майката ще полага непосредствените
грижи за детето ПОС намира крайния размер на дължимата
от бащата издръжка от 150,00 лева за правилен. Остатъка до 200,00 лева
ще се поема от майката.
По разноските: предвид неуважаването на жалбата на Р. С.
тя няма право на разноски за въззивното дело.
Предвид уважаването на жалбата на бащата в частта за
издръжката същият има право на разноски в размер на 200,00 лева за адвокатски
хонорар. Доколкото в представения договор с адвоката му не посочено сумата от
400,00 лева как се разпределя между исковете, колко е по жалбата за родителските
права и колко по издръжката, то ПОС приема, че е поравно. Дължи му се и сумата
от 25,00 лева за държавна такса за въззивното дело по иска за издръжка, платена
след указания на К. окръжен съд по в.гр.д. 275/2018г. –вносна бележка на л. 5
от в.гр.д. 40/2019г. на КОС. ПОС намира, че тези разноски се дължат независимо,
че майката не имала претенция за този период съответно настоящото решение няма
да съдържа отхвърлителен диспозитив за издръжка искана от майката. Дължимостта
произтича от чл. 329, ал. 2, изр. 2 ГПК, който препраща към чл. 78 ГПК по
въпроса за разноските във въззивното дело, а отговорността по чл. 78, ал. 1 от ГПК е обективна и е в зависимост само от изхода на делото, който в случая, в
частта по издръжката за посочения по - горе период е в полза на бащата.
Водим от гореизложеното Пернишкия окръжен съд
РЕШИ
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
170/11.04.2018г. на РС Д. по гр.д. 1968/2017г. в частта, с която е предоставено
упражняването на родителските права върху малолетното дете *** на неговата
майка Р.А. С..
ОТМЕНЯ Решение 170/11.04.2018г. на РС Д. по гр.д.
1968/2017г. в частта, с която е определен
режим на лични отношения на бащата с детето, КАТО ВМЕСТО ТОВА ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ на
лични отношения на Р.Г.Д. с детето *** както следва:
1.
Бащата да има право
да взема при себе си детето с преспиване всеки първа и трета седмица от месеца
от 18:00 ч. на петъчния ден от съответната седмица до 18:00 ч. на неделния ден
на седмицата.
2. Бащата да има
право да взема при себе си детето с преспиване от 9,00 часа на първо число от
месец Юли до 18,00 часа от последно число на м. Юли през всяка нечетна
календарна година, а през четните календарни години от 9,00 часа на първо число
от месец Август до 18,00 часа от последно число на м. Август.
3. Бащата да има право да взима детето за следните
официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, а именно: 3-ти Март;
6-ти Май; 6-ти Септември; 1-ви Ноември (неучебен ден) от 09.00 часа до 18,00
часа. Ако някой от тези празници
съвпадне с периоди по т. 1 важи режима по т. 1.
4.
Независимо от режима по т. 1 и т. 3 бащата да има право да взема детето за коледните,
новогодишните и великденските празници от всяка
нечетна календарна година с преспиване от 9,00 часа на първия празничен ден
до 17,00 часа на последния.
5.
Независимо от режима по т. 1, т. 3 и т. 4 бащата има право да взема детето за рожденият му ден
през всяка нечетна година за времето
от края на учебните занятия до 20.00 часа, а ако рождената дата се пада в
почивен ден – от 09.00 до 20,00 часа.
6.
Независимо от
режима по т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 бащата да има право да взема детето с
преспиване през цялата пролетна ваканция (определена със заповедта по чл. 104
от Закона за предучилищното и училищно образование) на всяка четна учебна
година, а на всяка нечетна през зимната ваканция (определена със заповедта по
чл. 104 от Закона за предучилищното и училищно образование).
ОТМЕНЯ Решение 170/11.04.2018г. на РС Д. по гр.д.
1968/2017г. в частта, с която е осъден Р.Г.Д. да заплаща издръжка на
малолетното си дете *** за периода 28.09.2017г.-16.04.2018г.
Решението на РС Д. в частта, с която бащата е осъден
да плаща издръжка от 150,00 лева месечно за периода от 17.04.2018г. насетне
като необжалвано от страните е влязло в сила.
ОСЪЖДА Р.А. С. да заплати на Р.Г.Д. 225,00 лева
разноски за въззивното производство.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател : Членове: 1. 2.