Мотиви към Решение №
260491 от 01.11.2020 г. по АНД № 6838 по описа за 2020 г. на Районен съд –
Пловдив, XXI наказателен състав.
Производство
по реда на чл. 4 и сл. от Указа за борба с дребното хулиганство.
Образувано
е по Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство от 01.11.2020 г.,
съставен от Л.К.Д. *** при ***, против Д.Б.В., ЕГН: **********.
В съдебно
заседание нарушителката В. се явява лично, заявява, че ще се защитава сама и не
желае адвокатска защита. Възползва се от правото си да не дава обяснения. В
хода на съдебните прения заявява, че не е виновна и смята, че не трябва да
ѝ бъде налагано наказание. С последната си дума моли да бъде оправдана.
Районна
прокуратура – Пловдив, редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Д.Б.В. е родена
на *** ***, б., б. г., с постоянен адрес:*** и живуща ***, с висше образование,
неомъжена, работеща, неосъждана, ЕГН: **********.
Свидетелят Б.С.В.
живеел под наем на адрес гр. П., ул. „***“ № **, ет. *, ап. **. Преди време В.
живеел заедно с нарушителката В., но преди 5-6 месеца двамата се разделили.
На 01.11.2020
г. около 03:40 часа Д.Б.В. почукала на входната врата на жилището, в което
живеел Б.С.В.. Последният ѝ отворил и В. влязла в апартамента, след което
отишла и легнала в леглото му. В. ѝ казал да става и да си ходи, но
нарушителката отказала. Свидетелят В. отново поканил В. да си тръгва и тогава
тя започнала да го бута, да го удря и го одрала по лицето с ноктите си.
Свидетелят подал сигнал до органите на МВР.
За времето от
19:00 часа на 31.10.2020 г. до 07:00 часа на 01.11.2020 г. свидетелите Б.И.Д. и
П.К.Б. били на смяна като АП с позивна 435 и обслужвали територията на Трето РУ
при ОДМВР-Пловдив. Около 03:50 часа двамата полицейски служители получили сигнал от ОДЧ и били изпратени на адрес гр. П.,
бул. „***“ № **, ет. *, ап. **. При пристигането си на място пред вратата на блока
ги чакал Б.С.В.. Той обяснил, че негова позната с имената Д.В. му позвънила и
след като той отворил вратата, тя влязла в апартамента и не искала да го
напуска. В. поканил полицейските служители в жилището, където те заварили
нарушителката В.. Последната била легнала на легло в спалнята на апартамента и
пушела цигара. Когато видяла двамата полицаи, В. казала, че ще се облече и ще
си тръгва, но започнала да удря и да блъска Б.С.В., както и го нарекла: „***“,
„***“, „***“.
Свидетелите Д.
и Б. казали на В. да се успокои, но тогава на висок тон тя нарекла няколко пъти
полицейските служители: „*** “, казала им: „***“ и „***“, като в същото време
удряла по тялото и лицето Б.С.В.. След това нарушителката излязла от
апартамента и тръгна по стълбището на блока, като продължава да крещи и наричала
полицаите: „***“, „***“, „***“. Свидетелите Д. и Б. последвали нарушителката. Тя
седнала на стълбите в коридора на блока между втория и третия етаж и заявила,
че няма да си тръгне от там. Полицаите я предупредили няколко пъти, че трябва
да си тръгне, но тъй като В. не ги послушала, се опитали да я повдигнат, за да я
изведат от сградата. Нарушителката била изведена и откарана в сградата на Трето
РУ при ОДМВР – Пловдив, където продължила да нарича Д. и Б. „***“, „***“, „***“. В.
миришела на алкохол, но отказала да бъде тествана с техническо средство.
Действията на нарушителката
възмутили свидетелите В., Д. и Б..
Така
описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Б.И.Д.,
П.К.Б., Б.С.В. както и от писменото доказателство справка от АИС „БДС“ за Д.Б.В.. В посочените доказателствени
материали не се съдържат съществени противоречия, поради което и по аргумент за противното от чл.
305, ал. 3 от НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, че от правна страна с
действията си Д.Б.В. е осъществила от обективна
и субективна страна състава на нарушението по чл. 1, ал. 2 от УБДХ. От обективна страна на 01.11.2020 г. около
04:00 часа в гр. П., на ул. „***“ № ** нарушителката В. е извършила непристойна
проява, изразена в употреба на ругатни, псувни и други неприлични изрази, като
първо е нарекла с думите: „***“, „***“ и „***“ лицето Б.С.В., ЕГН: **********,
а след това е нарекла и пристигналите на мястото *** Б.И.Д., ЕГН: ********** и П.К.Б.,
ЕГН: ********** с думите: „***“, „***“, „***“ и „***“, както и отново е изрекла
същите думи спрямо двамата полицейските служители след отвеждането си в ІІІ РУ
при ОДМВР – Пловдив, като деянието е извършено на публично място, пред повече
хора, с което В. е нарушила обществения
ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност то
не представлява престъпление по чл. 325 от НК. Изречените от нарушителката и
инкриминирани по делото думи са несъвместими с установените в обществото
порядки и правила за общуване, поради което са годни да увредят защитаваните
обществени отношения по опазване на реда и общественото спокойствие. По делото
се установява и че изказаните думи реално са били възприети от присъстващите на
мястото на извършване на деянието свидетели В., Д. и Б.. С това си поведение Д.Б.В. е нарушила обществения ред и
спокойствие. Интензитетът на увреждане на защитаваните обществени отношения
обаче налага извод, че конкретното деяние разкрива по-ниска степен на
обществена опасност спрямо престъплението по чл. 325 НК и представлява проява
на дребно хулиганство.
От субективна страна нарушението е
извършено виновно от дееца и при форма на вината пряк умисъл. Нарушителката В.
е съзнавала отрицателната оценка, която обществото дава на думите, които е
употребила към свидетелите Б.С.В., Б.И.Д. и П.К.Б., както и че тези думи ще
бъдат непосредствено възприети от тях, съзнавала е и че се намира на публично
място. Предвиждала е, че с действията си ще наруши обществения ред и
спокойствие и е целяла настъпването на тези съзнавани и предвидени последици.
При определяне на наказанието
съдът намира на първо място, че с оглед конкретните проявни форми, в които се е
изразило общественоопасното поведение на нарушителката, следва да бъде наложено
по-лекото от двете алтернативно предвидени в УБДХ наказания, а именно „глоба“.
Наказанието „задържане в структурно звено на Министерство на вътрешните работи“
включва в съдържанието си по-голям обем държавна принуда, но според настоящия
състав и наказанието „глоба“ ще въздейства предупредително и превъзпитателно
върху нарушителя. Прилагането на държавната принуда в повече от необходимите
предели за постигане на преследваните цели противоречи на принципите за
хуманност и за индивидуализация на наказанието, по които съображения съдът
счете, че именно наказанието „глоба“ се явява най-подходящо в случая.
При индивидуализацията на така
определеното наказание бяха взети предвид като смекчаващи отговорността
обстоятелства добрите характеристични данни за В.. Като отегчаващо
обстоятелство се отчита демонстрираната упоритост в противоправното поведение
на нарушителката, като след като първоначално
е отправила псувни и ругатни към свид. Б.С.В., нарушителката е продължила
общественоопасното си поведение и след пристигането на полицейските служители Д.
и Б., спрямо които също е изрекла неприлични думи и изрази, несъвместими с
установените в обществото морални правила. Нарушаващото обществения ред
поведение на В. продължило и след отвеждането ѝ в 03 РУ при ОДМВР –
Пловдив, където тя продължила да отправя думи със същото съдържание към свидетелите
Д. и Б..
Предвид изложеното наказанието
следва да бъде индивидуализирано при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства и около средния предвиден размер. Също така размерът на глобата
не трябва да засяга прекомерно имуществената сфера на нарушителя така, че да
създава невъзможност за нейното заплащане, но същевременно трябва да е
достатъчен, за да окаже предупредителен и превъзпитателен ефект върху
наказаното лице. По тези съображения настоящият състав намери, че за процесната
проявата на дребно хулиганство на нарушителката Д.Б.В. трябва да бъде наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 250 (двеста и петдесет) лева. Същото
се налага с цел да се предупреди и превъзпита деецът към спазване на
установения правен ред. Съдът счита, че фактът на образуваното производство и
наложено наказание също ще съдействат за постигането на преследвания
предупредителен и превъзпитателен ефект върху нарушителя, поради което не се
налага да се определя по-тежко по вид или по размер наказание.
Така мотивиран, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ