ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ..............
гр. Пловдив, .........................2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, II - отделение, XII състав в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2231 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Основното производството е образувано по жалба на Н.М.Е., ЕГН **********, с адрес: *** срещу решение № 2153-15-259/28.07.2021г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия, подадена срещу разпореждане № РВ-3-15-00918734/13.05.2021г. на ръководител по контрол на разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пловдив, и е оставил без уважение отправеното искане за спиране изпълнението на оспорения акт.
Настоящото производство е по реда на чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 118а от Кодекса за социалното осигуряване. Образувано е във връзка с искане от жалбоподателя, при условията на представено обезпечение - чл. 117а, ал. 2 вр. чл. 118, ал. 2 от КСО, покриващо размер на главниците и лихвите, по публичното вземане, да бъде спряно изпълнението на разпореждане № РВ-3-15-00918734/13.05.2021г. Видно от съдържанието на посоченият акт, основание за издаването му е чл. 114, ал. 3 от КСО – възстановяване на недобросъвестно получените суми от жалбоподателя за парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 08.09.2020 г. – 31.12.2020 г. в размер на 5159,60 лева – главница и 256,29 лева – лихва. Оспорващият ангажира удостоверение за застрахователна стойност на собственият му лек автомобил Ауди А6, рег. № РВ2613КХ, а именно – 10999 лева, като поддържа, че стойността на автомобила е достатъчна за да послужи за обезпечение по чл. 117а, ал. 2 от КСО, поради което на основание чл. 118а от КСО се иска спиране на предварителното изпълнение на разпореждане № РВ-3-15-00918734/13.05.2021г.
Съгласно чл. 118а ал. 1 от КСО обжалването пред съда на решенията на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и на управителя на Националния осигурителен институт, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, не спира изпълнението им. Изпълнението може да бъде спряно от административния съд при условията по чл. 117а, ал. 2 и 4 за решенията, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2 б. "в" от КСО.
Според чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "д" КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за прихващане по чл. 114, ал. 5.
Съгласно чл. 117а, ал. 2 от КСО административният орган може да спре изпълнението на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "в" по искане на задълженото лице, ако предостави обезпечение в размер на главницата и лихвите.
При тази фактическа и правна обстановка в контекста на отправеното до съда искане се разкрива смесване на производствата за спиране предварителното изпълнение на разпореждането по чл. 114, ал. 3 от КСО и решението на контролния орган по чл. 118 от КСО.
Първото производство се явява елемент от обжалването по административен ред, поради което провеждането му и произнасянето по искането е в правомощията на контролния административен орган във фазата на административен контрол, за което същият следва да бъде надлежно сезиран.
Второто производство третира спиране изпълнението на решението по чл. 118 от КСО, което може да бъде сторено при условията по чл. 117а, ал. 2 и 4 от КСО само в случай, че издаденото разпореждане е по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "в" от КСО - за събиране на сумите по ревизионните актове за начет. Извън тази хипотеза спирането на предварителното изпълнение на решението по чл. 118 от КСО се подчинява на предпоставките по чл. 166 от АПК. Според последната разпоредба, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Допуснатото предварително изпълнение по силата на закона презюмира наличието на предпоставките, визирани в чл. 60, ал. 1 от АПК, като за отмяната му се изисква настъпване на значителна или трудно поправима вреда за адресата, която се преценява от съда във всеки конкретен случай. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят носи тежестта да заяви и докаже вероятността за настъпване на вреди от изпълнението, за да се извърши преценка дали са значителни като основание за спиране изпълнението на акта. В тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение, е да докаже вероятността от настъпването на значителна или трудно поправима вреда, т. е. да докаже наличието на противопоставим интерес на защитения обществен такъв.
В случая е направено бланкетно искане, формулирано в едно изречение, за спиране на изпълнението като е посочено, че са налице доказателства за обезпечение на вземането. Не са изложени нито твърдения за наличието на риск от настъпване на значителни и трудно поправими вреди, нито е обосновани и доказан техният вид и размер.
По изложените съображения съдът намира искането за спиране на предварителното изпълнение на разпореждане № РВ-3-15-00918734/13.05.2021г. на ръководител по контрол на разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пловдив за неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Ето защо на основание чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК вр. чл. 118 от КСО, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.М.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, за
спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на разпореждане №
РВ-3-15-00918734/13.05.2021г. на ръководител по контрол на разходите на ДОО в
ТП на НОИ – Пловдив, потвърдено с решение № 2153-15-259/28.07.2021г. на
директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт –
Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: