РЕШЕНИЕ
гр. София, 30.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI състав в закрито заседание на тридесети май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС
МАДЖЕВ
като разгледа докладваното
от съдия Маджев ч.гр.д. № 3103/2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.
на ЧСИ № 3614/01.02.2019 г., подадена от взискателя в изпълнителното
производство – Е.П.Л. – срещу Постановление от 21.01.2019 г. за прекратяване на
изп. д. № 20188560401959/2018 г. по описа на ЧСИ – Б.Б., с рег. № 856 на КЧСИ.
Жалбоподателката поддържа
неправилност на обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното
производство по съображения за неосъществяване на фактическия състав на
прекратителното основание, уредено в чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Оспорва
съображенията на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, като
счита че извършеното от банката-длъжник плащане на съдебно признатата сума в
размер от 300 лв., предвид на това, че преводът е извършен по сметка на Адвокатско
дружество „К.и С.“, а не по такава на взискателя, не освобождава банката от
задължението ѝ по отношение на последния. Жалбоподателката поддържа, че
към датата на извършване на плащането адвокатското дружество не е било
овластено да получи плащане от нейно име, с оглед на което при образуване на
изпълнителното производство вземането предмет на издадения в нейна полза ИЛ не
е било удовлетворено, респ. за взискателя е бил налице интерес от
предприемането на принудително изпълнение. По изложените съображения се
формулира искане за отмяна на обжалваното постановление за прекратяване на
изпълнителното производство.
Длъжникът по изпълнението –
„Б.ДСК“ ЕАД – оспорва жалбата. Поддържа, че е представил пред съдебния
изпълнител писмени доказателства, обосноваващи приложението на чл. 433, ал. 1,
т. 1 ГПК. Счита, че извършеното по сметка на Адвокатско дружество „К.и С.“
плащане представлява изпълнение към лице, което въз основа на недвусмислени
обстоятелства се явява овластено да получи изпълнение по смисъла на чл. 75, ал.
2 ЗЗД, тъй като към датата на извършване на плащането – 18.10.2018 г., а и
понастоящем, Е.Л. е съдружник и управител на адвокатското дружество, както и
поради това, че същата сметка е посочена от нея, като такава, по която следва
да бъдат извършвани плащанията по друго висящо между същите страни изпълнително
производство – изп. д. № 1112/2018 г. по описа на ЧСИ Б.Б., с рег. № 856 на
КЧСИ, както и впоследствие в молбата за образуване на настоящото изп. д. №
20188560401959/2018 г. по описа на ЧСИ – Б.Б., с рег. № 856 на КЧСИ.
В приложените към жалбата
мотиви частният съдебен изпълнител развива подробни съображения в посока неоснователност
на упражнената жалба. Счита, че представените от длъжника по изпълнението
писмени доказателства установяват извършено преди датата на образуване на
изпълнителното производство плащане, което е получено по сметка на Адвокатско
дружество „К.и С.“, явяващо се лице, овластено да получи изпълнение въз основа
на недвусмислени обстоятелства, с оглед на което изпълнението е следвало да
бъде прекратено, защото изпълняваното имуществено право е било погасено.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите
на страните и прецени данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в
едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 435, ал. 1, т.
3 от ГПК /изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ взискателят може да обжалва отказа
на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение.
Изпълнително дело № 20188560401959/2018
г. по описа на ЧСИ – Б.Б., с рег. № 856 на КЧСИ, е образувано с постановление от
08.11.2018 г. въз основа на молба с вх. № 31739/08.11.2018 г., подадена от Е.П.Л.,
подадена чрез процесуален представител – адв. В.К., за принудително събиране на
присъдената в полза на взискателя парична сума в размер на 300 лв.,
представляваща разноски, присъдени с Определение от 19.09.2018 г., постановено
по ч. гр. д. № 9877/2018 г. по описа на СГС, ГО, за която сума на 19.10.2018 г.
е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 9877/2018 г. по описа на СГС, ГО.
На 10.12.2018 г.
банката-длъжник е получила покана за доброволно изпълнение, в която са посочени
дължимите до този момент суми по изпълнителното производство, както следва:
главница в размер на 300 лв. и разноски за изпълнителното дело в размер на 284
лв., от които 84 лв. – такси по изпълнението и 200 лв. – адвокатско
възнаграждение.
С молба от 17.12.2018 г. банката
- длъжник е направила искане пред органа по изпълнението за прекратяване на
образуваното изпълнително производство, защото са налице условията на чл. 433,
ал. 1, т. 1 ГПК. В молбата са изложени твърдения, че банката е платила успешно дължимата
от нея сума в размер на 300 лв. още на 18.10.2018 г. – преди датата на
образуване на изпълнителното дело, за което са правени многократни опити за
уведомяване на взискателя. По тези съображения счита, че е налице хипотезата на
неоснователно предизвикан от взискателя изпълнителен процес. В подкрепа на
изложените твърдения към молбата е представено преводно нареждане от 18.10.2018
г. за сумата от 300 лв., внесена от „Б.ДСК“ АД по сметка на Адвокатско
дружество „К.и С.“, с посочно основание за плащане – „Опр. № 19314/19.09.2018
г., гр. д. № 9877/2018 г. СГС, Е.Л., **********“.
С обжалваното разпореждане
съдебният изпълнител е приел, че представените от длъжника писмени
доказателства обосновават извод за наличие на предпоставките по чл. 433, ал. 1,
т. 1 ГПК, с оглед на което е постановил прекратяване на изпълнителното
производство, поради извършено преди датата на образуването му плащане на
подлежащото на изпълнение вземане.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т.
1 ГПК изпълнението се прекратява с постановление, когато длъжникът представи
разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция,
или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е
платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното
производство. В случая от длъжника по изпълнението е представено преводно
нареждане от 18.10.2018 г. за извършено по сметка на Адвокатско дружество „К.и С.“
плащане на сумата от 300 лв., с посочено основание за извършеното плащане – „Опр.
№ 19314/19.09.2018 г., гр. д. № 9877/2018 г. СГС, Е.Л., **********“. От
посоченото в преводното нареждане основание е видно, че извършеното плащане е
предназначено да погаси именно задължението на банката към кредитора й - Е.Л.,
представляващо такова за разноски, присъдени в полза на взискателя с
Определение от 19.09.2018 г. по описа на Софийски градски съд, ГО. Доколкото
плащането е осъществено не по сметка на кредитора – Е.Л., а по такава на Адвокатско
дружество „К.и С.“, се поставя въпросът дали последното представялва лице, овластено
от кредитора да получи изпълнение въз основа на недвусмислени обстоятелства, в
който случай плащането би довело до погасяване на задължението по отношение на
кредитора. По делото не е спорно, че към датата на извършване на плащането –
18.10.2018 г. – и понастоящем Е.Л. е съдружник и управител на Адвокатско
дружество „К.и С.“, както и че в производството, по което е издадено
изпълнителното основание е представлявана именно от последното. От обясненията
на съдебния изпълнител става ясно също така, че към датата на плащането между
страните е налице паралелно висящо изп. д. № 1112/2018 г. по описа на ЧСИ Б.Б.,
с рег. № 856 на КЧСИ, по което Е.Л. е посочила като сметка, по която да бъдат
извършвани плащанията във връзка с изпълнителното производство, именно сметката
на Адвокатско дружество „К.и С.“ в „ОББ“ АД, по която на 18.10.2018 г. е
преведена сумата от 300,00 лв. Макар самата молба с това изявление да не е
приобщена към материалите по делото, настоящия състав приема, че доколкото
съдебния изпълнител е удостоверил извършени в образуван пред него изпълнителен
процес изявления на страни, то може да се заключи, че такъв факт е налице. Към датата, на която е извършено плащането
това е единствената известна на длъжника сметка, по която Е.Л. е заявила
писмено волята си да получи плащане, при това по изпълнително производство,
развиващо се между същите страни и пред същия орган по принудителното
изпълнение. Обстоятелството, че тази сметка, е посочена от взискателя и в
молбата за образуване на изп. д. № 20188560401959/2018 г. по описа на ЧСИ – Б.Б.,
с рег. № 856 на КЧСИ, допълнително потвърждава извода, че плащане, извършено по
тази сметка на Адвокатско дружество „К.и С.“, се счита получено от Е.Л. за
надлежно и като такова, което би отишло в нейна полза.
Изложените съображения
налагат извод за наличието на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК – от
длъжника е представено доказателство за плащане, извършено към лице, което, въз
основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнение,
в резултат на което дългът е изцяло погасен, и то към момент предхождащ
образуване на изпълнителното производство.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ОСТВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба с вх. на ЧСИ № 3614/01.02.2019 г., подадена
от взискателя – Е.П.Л. – срещу Постановление от 21.01.2019 г. за прекратяване
на обраузваното изп. д. № 20188560401959/2018 г. по описа на ЧСИ – Б.Б., с рег.
№ 856 на КЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.