Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 694
гр. Бургас, 03.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 842 по описа на РС- Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г.Д.Я., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 18-0769-005934 от 06.02.2019 г., издадено от началник
група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на жалбоподателя на основание
чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП
му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл. 183, ал.
4, т. 5, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е
наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева и на основание чл. 185 ЗДвП за
извършено нарушение по чл. 186, ал. 7 ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер
на 20 лева
Жалбоподателят оспорва НП, като твърди, че не е бил
измерен шумът на автомобила, както и не са били замерени гумите на автомобила. Жалбоподателят,
редовно уведомен, явява се лично и поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно уведомени, не
изпращат представител. В съпроводителното жалбата писмо излагат становище
наложеното наказание да бъде потвърдено.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията,
изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 08.11.2018 г.
около 12:20 часа свидетелят Й.И. изпълнявал служебните си задължения в
качеството си на младши автоконтрольор в сектор „ПП“ на територията на гр.
Бургас. Свидетелят И. спрял за проверка лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“ с рег.
№ *******, който се движел по ул. „Т.“ в посока ул. „Я.К.“. Като водач на
автомобила бил установен жалбоподателят, а собственик – лицето Д.Г.Я.. При
извършената проверка свидетелят И. констатирал, че липсват шумозаглушителите,
както и че задните гуми на автомобила са износени до гладкост и не може да
бъдат замерени. Също така свидетелят И. констатирал, че срещу жалбоподателя има
издаден електронен фиш с налагане на глоба, която не е била заплатена в срока
за доброволно изпълнение.
За установените нарушения свидетелят И. съставил срещу
жалбоподателя АУАН. На 09.11.2018 г. били издадени 2 броя заповеди за прилагане
на ПАМ, като с едната било отнето временно СУМПС на жалбоподателя до заплащане
на дължимата глоба, а с другата заповед е било спряно временно от движение
процесното МПС. На 06.02.2019 г. било издадено и обжалваното в настоящото
производство НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са
непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
(Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
По нарушенията по чл.139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Относно първата посочена неизправност на управлявания от жалбоподателя
автомобил, а именно снети шумозаглушители, съдът намира следното:
От показанията на свидетеля И., който лично е извършил проверка на
управлявания от жалбоподателя автомобил се установява, че автомобилът е бил със
премахнати шумозаглушители. Свидетелят лично е възприел, че липсват
шумозаглушителите. Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля И., които са
обективни, безпротиворечиви и се подкрепят от представен по делото снимков
материал, изготвен по време на проверката. Съгласно т. 8.1.1 от Методика за извършване на периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства във връзка с Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства, липсата на част от системата за намаляване на шума е
неизправност, която се оценява както като значителна, така може да бъде оценена
и като опасна. В случая липсата на шумозаглушител на управлявания от
жалбоподателя автомобил е била оценена от АНО като значителна неизправност. Така
безспорно установените по делото факти, правилно АНО е подвел под правната
норма на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В тази връзка съдът не споделя изложеното
от жалбоподателя възражение за незаконосъобразност на НП, поради това, че при
извършването на проверката не е бил замерен шумът на автомобила. Жалбоподателят
е бил санкциониран за това, че е бил снет шумозаглушителят на управлявания от
него автомобил, а не за това, че нивото на шум е надвишавал допустимите
изисквания. След като контролните органи са установили, че липсва част от
шумозаглушителното устройство правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за налична
неизправност на автомобила, като не е било необходимо да се извършват каквито и
да било замервания. Установената липса на шумозаглушител води до безспорен
извод за осъществен състав на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като
фактическият състав на нарушението не включва установяване на нивото на шум на
автомобил, управляван без шумозаглушител.
В подкрепа на защитната си теза жалбоподателят
ангажира устни доказателствени средства – показанията на свидетеля Атанас Я.,
който е чичо на жалбоподателя. Свидетелят посочва, че е присъствал по време на
проверката и е възприел, че не е било извършено замерване на шума. Независимо
от това както се установи по-горе в изложението, настоящият състав намира, че
за ангажиране на отговорност за процесното нарушение, не е необходимо да се
извърши такова замерване.
На следващо място свидетелят посочва, че
автомобилът е бил пуснат в движение в същото техническо състояние на
шумозаглушителната система. От показанията на свидетеля обаче става ясно, че
той лично не е присъствал към момента на пускане на автомобила в движение от
контролните органи, поради което не може да се приеме с категоричност, че
посочените от свидетеля факти в действителност са се осъществили. Отделно от
това последващите действия на контролните органи след като автомобилът е бил
спрян от движения не са релевантни към преценката дали на 08.11.2018 г.
жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 139, ал. 1 т. 1 ЗДвП.
На следващо място от събраните по делото
доказателства се установява и второто вменено на жалбоподателя нарушение по чл.
139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а именно, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил с
износени до гладкост гуми. Жалбоподателят отново излага възражение, че не е
било извършено измерване на гумите. Съдът намира възражението за неоснователно.
В показанията си свидетелят И. изрично посочи, че задните гуми на управлявания
от жалбоподателя автомобил са били толкова износени, че не е било възможно да
ги замерят. След като е било обективно невъзможно да се замерят гумите, няма
как да се вменява такова задължение на контролните органи при извършване на
проверката.
Предвид установените нарушения на чл. 139, ал. 1,
т. 1 ЗДвП АНО правилно е приложил и санкционните норми на чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП и чл. чл. 183, ал. 4, т. 5, пр. 1 ЗДвП като относими в настоящия случай.
Посочените санкционни разпоредби предвиждат фиксирани размери на наказанието
глоба, а именно 200 лева и 50 лева. АНО е наложил наказания именно в тези
размери.
По нарушението по чл. 186, ал. 7 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил с наложено наказание
глоба, която не е платил в срока за доброволно изпълнение. Това поведение на
жалбоподателя е било подведено от АНО под нормата на чл. 186, ал. 7 ЗДвП.
Посочената норма обаче не предвижда конкретно задължение, което подлежи на
изпълнение от адресатите, а единствено законодателят е посочил какъв е редът за
принудително изпълнение на наложеното с фиша наказание глоба. Ето защо
управлението от страна на жалбоподателя на МПС с наложено наказание глоба,
която не е била платена, не представлява нарушение и неправилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
С оглед изложеното наказателното постановление в
частта, в която жалбоподателят е бил наказан на основание чл. 185 ЗДвП за
извършено нарушение по чл. 186, ал. 7
ЗДвП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. В останалата част НП се явява законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 18-0769-005934 от
06.02.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”,
в частта в която на Г.Д.Я., ЕГН ********** на основание чл. 185 ЗДвП за
извършено нарушение по чл. 186, ал. 7
ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева, като ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
18-0769-005934 от 06.02.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР –
Бургас, сектор „ПП” в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС