Р Е Ш Е Н И Е
№ ................................/………………………...2017г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, трети състав
в открито съдебно заседание, проведено на 28=02=2017 год в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при участието на секретаря Е. И. ,
като разгледа докладваното от
съдия Светлана Цанкова ,
в.
гр. дело № 20 / 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 от ГПК и е образувано по въззивна
жалба, депозирана от Т.К.Т., ЕГН : ********** и „ИСС Инженеринг” ООД,ЕИК:
********* срещу Решение № /12.10.2016
г., постановено по гр.д. № 10951/2015 г. на ВРС, с което:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.К.Т., ЕГН : ********** с адрес гр.Варна и „ИСС Инженеринг” ООД,ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Христо Ботев” 10
срещу „Стоянстрой” ЕООД,ЕИК : ********* със седалище
и адрес на управление гр.Пловдив, бул.”Шести септември” 252 иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът не е собственик на Поземлен имот, находящ се в
гр.Варна, р-н ”Приморски”, ж.к. „Чайка”
№ 98 , съставляващ УПИ IV в кв.3 по плана на 19
подрайон на гр.Варна, целият с площ от 363 кв.м. ,
при граници : пешеходна алея, пешеходна алея, УПИ II-2772
и УПИ I – 2639 a,
идентичен с ПИ с идентификатор
10135.2562.211 по КК на гр.Варна, с площ от 350 кв.м., при съседи : ПИ
10135.2562.143 и улица.
ОСЪЖДА Т.К.Т., ЕГН : ********** с адрес гр.Варна и „ИСС Инженеринг” ООД,ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Христо Ботев” 10 да
заплатят на „Стоянстрой” ЕООД,ЕИК : ********* със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.”Шести септември” 252 сумата от 205/двеста и пет/ лева, представляваща направените по делото
разноски, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
В
жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение като постановено в противоречие с материалния закон и при процесуални
нарушения. Претендира се отмяна и постановяване на ново решение по същество, с
което предявеният иск да се уважи и се присъдят разноски за двете инстанции.
С
писмен отговор, въззиваемата страна оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли
същата да бъде отхвърлена и се потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Споделят се мотивите на ВРС.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
В изпълнение на задълженията,
вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният
съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по
чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.
Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои
фактически констатации и правни изводи.
За да се произнесе,съдът взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК от Т.К.Т. и „ИСС Инженеринг”
ООД срещу „Стоянстрой” ЕООД за приемане за установено
в отношенията между страните, ответникът не е собственик на Поземлен имот,
находящ се в гр.Варна, р-н ”Приморски”, ж.к. „Чайка”
№98 , съставляващ УПИ IV в кв.3 по плана на 19
подрайон на гр.Варна, целият с площ от 363 кв.м. ,
при граници : пешеходна алея, пешеходна алея, УПИ II-2772
и УПИ I –
Твърдат, че са собственици на
процесния имот въз основа на договор за замяна от
04.04.2007г. , вписан в СВ-Варна под №187,
т.VII,
вх.рег. 9168/12.04.2007г., сключен между Държавата от една страна и „Вето” ООД
гр.Варна и Т.К.Т. от друга. С договор за покупко-продажба, / НА №188/21.06.2007г. / „Вето”ЕООД прехвърлило
собствеността върху своите ид.ч. – 194.64/363 ид.ч. от имота на „Фекта” ЕООД
гр.Варна. С договор за покупко-продажба / НА №148/15.12.2008г./ „Фекта”ЕООД прехвърлило собствеността върху своите ид.ч. – 194.64/363 ид.ч. от имота
на „ИИС Инженеринг” ООД гр.Варна.
Ищците
узнали,че за същият недвижим имот ответникът „Стоянстрой”
ЕООД се е снабдил с титул за собственост
– договор от 18.05.2011г., за продажба на имоти – частна общинска собственост
вписан в СВ – Варна под акт №65, том VIII, дело 804, вх.рег. №3417/21.02.2012г., с който
Община Варна прехвърлила собствеността върху процесния
имот, като праводателят на ответника се легитимирал
като собственик с акт за общинска собственост
№5168/20.10.2008г. Твърдят,че ответникът не е придобил собствеността
върху процесния имот, тъй като праводателят
му не е бил собственик на същия, поради което договорът от 18.05.2011г. не е
породил вещно прехвърлително действие. Твърдят, че
договорът е нищожен поради противоречието му със закона, евентуално неговото
заобикаляне и поради това няма правно действие. Заявяват,че към датата на
сключване на договора за замяна 04.04.2007г. имотът е представлявал държавна
собственост и нито към този момент, нито преди това не е преминавал в патримониума на Община Варна. Сочат,че договорът от
18.05.2011г. по своята същност представлява договор за замяна, тъй като са
налице две насрещни престации, нито една от която не
е парична. В тази връзка излагат,че договорът е нищожен поради противоречието
му със закона, тъй като замяната е изрично изключена като способ за
разпореждане с общинска собственост по силата на чл.40,ал.1 ЗОС след
изменението му с ДВ бр.10/06.02.2009г., в редакцията към момента на сключване
на процесната сделка –ДВ бр.19/18.03.2011г.
Твърдят,че процесната замяна не попада в хипотезата
на чл.40,ал. ЗОС, нито в друга такава разрешена от закона, като по отношение на
нея действа и изричната забрана на чл.40,ал.7,т.2 ЗОС. Твърдят,че договорът е
сключен в противоречие на чл.35 ЗОС и в условията на евентуалност, че чрез него е постигнат забранен от закона
резултат да се прехвърля собствеността върху общински имоти срещу непарична престация.
В
срока по чл.131 ГПК ответното дружество „Стоянстрой”ЕООД е депозирало отговор на исковата молба, в
който се отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Сочи се,че исковата
молба е нередовна. Излага се,че въведените няколко отделни основания от страна
на ищците за отпадане правата на ответника представлява самостоятелен иск и се касае за предявяване на няколко иска, а
не на възражения, поради и което се счита,че следва да се внесат необходимите
такси за всеки от тях. Твърди се,че
дружеството е придобило процесния имот въз основа на правоприемство от Община Варна и на основание параграф 42
от ПЗР на ЗОС. Твърди се, че процесният имот към
1991г. е имал предвидените в закона характеристики в т.ч. отреждане, което
съответствало на материалните критерии на параграф 7 от ПЗР на ЗМСА и съответно
същият е преминал в собственост на общината по силата на закона. Оспорва се
държавата да е била собственик на процесния имот към
датата на разпореждането 04.04.2007г., поради и което не е могла да прехвърли
правото на собственост върху него, защото не го е притежавала. Сочи се, че
представеният от ищците Акт за частна държавна собственост №3849/10.06.2002г. е свидетелстващ
документ, който не поражда право на собственост за държавата. Твърди се, че
този акт е неверен свидетелстващ документ.
Заявява се,че предвид че държавата не е била собственик на
имота, то сключеният договор от 04.04.2007г. и последващите го такива не са
породили вещен ефект по реда на чл.24 ЗЗД и не са прехвърлили правото на
собственост на ищците. Оспорват се твърденията на ищците за нищожност на придобивното основание на ответното дружество – договор за
продажба на имоти частна общинска собственост по реда на чл.35,ал.1 ЗОС от
18.05.2011г. Твърди се, че това придобивно основание
е изпълнено в съответствие с изискванията на смесения фактически състав на
чл.35,ал.12 ЗОС т.к. е било взето надлежно решение на Общинския съвет на Община
Варна, както и било проведено конкурсно производство. Твърди се, че процесната сделка не представлява замяна, нито какъвто и да
е вид забранена от закона сделка и не в
нарушение на чл.40 ЗОС. Твърди се, че волята на страните по този договор е
касае продажбено правоотношение- чл.1 от него, което не се променя от чл.2, в
който продажната цена е наречена „инвестиция”, като било видно, че става дума
за комплексен договор, включващ продажба и договор за изработка на посочените в
договора обекти, която сделка не била забранена от закона. В условията на
евентуалност се заявява,че дори и да се приеме, че в частта за изработката процесният договор би бил
недействителен, то в частта за продажбеното отношение е действителен.
Оспорва се твърдението на ищците,че договорът е нищожен като сключен в
противоречие с разпоредбата на чл.35,ал.1 ЗОС. Сочи се, че към действащата
редакция на разпоредбата /ДВ бр.54/2008г./ продажба на имоти и вещи –частна общинска
собственост се извършва след решение на общинския съвет, от кмета чрез публичен
търг или публично оповестен конкурс. В тази връзка се твърди,че общинският
съвет се е възползвал от възможността
паричната цена да бъде погасена чрез извършване на инвестиция,
съответстваща на посочената стойност на
прехвърлените имоти и при начин на погасяване, определен в договора. Купувачът
се задължил да изпълни изработката, като създаде вещи и ги въведе в
експлоатация съобразно проектите на общината. Твърди се, че този комплексен
договор не противоречи нито заобикаля закона. Излага се,че погасяването на
продажната цена е в съответствие и с чл.65 ЗЗД, като приемането на алтернативен
начин за изпълнение на задължението за плащане на цената не променяло същественото съдържание на
договора за продажба. Твърди се, че
сделката е напълно съобразена със законовите възможности на чл.35,ал.1 ЗОС и не им противоречи.
Оспорва се твърдението
на ищците,че сделката е нищожна поради противоречие със закона, като в тази
връзка се заявява,че резултатът на същата не може да се счита забранен от
закона и съответно сключването й не е преследване на такава цел и няма
заобикаляне на закона.
В срока по чл.131 ГПК привлеченото на страната на
ответното дружество трето лице помагач – Община Варна е депозирало писмен
отговор. Община Варна оспорва предявения иск с твърденията,че същият е
неоснователен.Оспорва твърденията на ищците, че ответното дружество не е
собственик на процесният имот, тъй като праводателят Община
Варна не е бил собственик на същия и поради договорът от 18.05.2011г. нямал и
не е породил вещнопрехвърлително действие, както и че
договорът е нищожен поради противоречието му със закона и евентуално неговото
заобикаляне. Оспорва твърденията на ищците,че договорът от 18.05.2011г.
представлява договор за замяна, като твърди,че предмет на договора за замяна
могат да бъдат единствено права, а ответникът не е престирал
права, а цена. Отрича относимостта на договора от
18.05.2011г. към разпоредбите на чл.40,ал. 1, 40,ал.2 и чл.40, ал.7, т.2 ЗОС в
редакцията му след изменението му -ДВ
бр.10/06.02.2009г. Твърди,че по силата на параграф 42 ПЗР на ЗИД на ЗОС процесният имот е преминал в собственост на Община
Варна.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по
вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
С Акт за общинска
собственост №541/ 26.01.1998г.,
като частна общинска собственост на
основание чл.2,ал.1, т.6 ЗОС е актувана земя с площ от 2 350 кв.м. в
гр.Варна, ж.к. „Чайка”
С Акт за общинска
собственост №862/ 26.10.1998г.,
като частна общинска собственост на
основание чл.2,ал.1, т.6 и чл.59 ЗОС е
актувана земя с площ от 376 кв.м., представляваща парцел IV-общ., съгласно Заповед №Г-311 от 06.12.1995г. на Кмета на Община
Варна в гр.Варна, ж.к. „Чайка” 19 район, кв.3, при граници : от две страни- пешеходни алеи, парцел II общ., парцел I- 2638а. В същия е
отразено,че акт №862
е отменен съгласно Заповед №РД-1-7706/482/13.12.200г. на Областния
управител, на основание чл.79,ал.1 ЗДС.
С Акт за държавна собственост №3849/10.06.2002г. като частна държавна
собственост на основание чл.68,ал.1 ЗДС и чл.147,т.5 от ППЗДС е актуван УПИ
парцел VI
с площ от 363 кв.м., находящ се в гр.Варна, ж.к. ‘Чайка” , район 19, кв.3, при
граници : пешеходна алея, пешеходна алея, УПИ парцел II, УПИ парцел I—2638а от кв.3
Представена е
преписката по издаване на Акт за държавна
собственост №3849/10.06.2002г.
като частна държавна собственост и прехвърлянето на имота.
Със Заповед №РИ-07-8500-5 от
05.03.2007г. на Областния управител на област с административен център гр.Варна
е наредено да се извърши замяна на недвижим имот- частна държавна собственост
съгласно АДС №3849/10.06.2002г.,
представляващ земя с площ от 363 кв.м., съставляващ УПИ VI, кв.3 по плана на
19-ти подрайон на гр.Варна, ж.к. „Чайка” , при
граници : пешеходна алея, пешеходна алея, УПИ II,
УПИ I—2638а
от кв.3 с недвижими имоти, собственост на „Вето”ООД.
С Договор №3754-3 от 04.04.2007г. Държавата чрез Областния
управител на област с административен център гр.Варна е прехвърлила на
„Вето”ООД и Т.К.Т. собствеността върху недвижим
имот- частна държавна собственост съгласно АДС №3849/10.06.2002г.,
представляващ земя с площ от 363 кв.м., съставляващ УПИ VI, кв.3 по плана на
19-ти подрайон на гр.Варна, ж.к. „Чайка” , при
граници : пешеходна алея, пешеходна алея, УПИ II,
УПИ I—2638а
от кв.3 в замяна на което Вето”ООД и Т.К.Т. са прехвърлили на Държавата
собствеността върху три апартамента.
С договор за
покупко-продажба, / НА №188 /21.06.2007г. / „Вето „ООД продава на „Фекта”
ЕООД 194.64 кв.м. ид.ч. от УПИ №VI, находящ се в
гр.Варна, ж.к. „Чайка” , кв.3 по плана на 19-ти подрайон.
С договор за
покупко-продажба,/ НА №148/05.12.2008г./ „Фекта” ЕООД
продава на „ИСС Инженеринг” ООД 194.64
кв.м. ид.ч. от УПИ №VI, находящ се в
гр.Варна, ж.к. „Чайка” , кв.3 по плана на 19-ти подрайон.
С Акт за общинска собственост №5168/20.10.2008г. като частна общинска собственост на основание парагр.42
от ПЗР на ЗИД на ЗОС, чл.2,ал.1,т.2 ЗОС, чл.58,ал.5 ЗОС е актуван УПИ VI –общ.
с площ от 360 кв.м.,находящ се в гр.Варна, подрайон
19, кв.3, при граници : УПИ II-общ.,
УПИ I—2638а
и от две страни-пешеходни алеи. В графата бивш собственик е вписано –
държавата. В графата забележки е вписано,че съгласно скица имотът е с
идентификатор 10135.2562.211 и площ от 350 кв.м.
Представена е
преписката по провеждане на тръжна процедура във връзка със Заповед №1150/28.03.2011г. на
Кмета на Община Варна, въз основа на която е наредено да се проведе публично
оповестен конкурс за продажба на имоти частна общинска собственост, сред които
е и ПИ с идентификатор 10135.2562.211
при цена в размер на 5 000 000 лева без ДДС , представляваща
изграждане по одобрен от Община
Варна инвестиционен проект, оборудване, обзавеждане и въвеждане в експлоатация
на нова сграда на НУ”Васил Левски”, както и проектиране и изграждане на парково
осветление и ограда на двора на училището в имот- публична общинска
собственост, находящ се в гр.Варна, р-н „Аспарухово”, ул.”Найчо Цанов” 14,
кв.70 по плана на 28 подрайон и представляващ УПИ I , целия с площ от
5 030 кв.м. и изграждане по одобрен от Община Варна инвестиционен проект,
оборудване, обзавеждане и въвеждане в експлоатация на Многофункционална сграда
в двора на МГ”Д-р Петър Берон” и ОУ”Захари Стоянов” , находящ се в гр.Варна,
ж.к. „Чайка” 19 подрайон , целият с площ от
14 100 кв.м.
С Договор за продажба
на имоти-частна общинска собственост от 18.05.2011г. и Анекс от 21.02.2012г. Община
Варна, представлявана от Кмета и Главния счетоводител е продала на „Стоянстрой” ЕООД, подробно описаните в него четири
недвижими имота, сред които е и ПИ с идентификатор 10135.2562.211, идентичен с
УПИ VI-общ.,
находящ се в гр.Варна, ж.к. „Чайка” ,кв.3 на 19-ти подрайон,
предмет на АОС №5168/20.10.2008г., при
съседи : ПИ с идентификатор 10135.2562.143 срещу
цена, представляваща изграждане по одобрен от Община
Варна инвестиционен проект, оборудване, обзавеждане и въвеждане в експлоатация на
нова сграда на НУ”Васил Левски”, както и проектиране и изграждане на парково
осветление и ограда на двора на училището в имот- публична общинска
собственост, находящ се в гр.Варна, р-н „Аспарухово”, ул.”Найчо Цанов” 14, кв.70 по плана на 28 подрайон и представляващ УПИ I ,
целия с площ от 5 030 кв.м. и изграждане по одобрен от Община Варна
инвестиционен проект, оборудване, обзавеждане и въвеждане в експлоатация на Многофункционална
сграда в двора на МГ ”Д-р Петър Берон” и ОУ”Захари Стоянов”, находящ се в
гр.Варна, ж.к. „Чайка” 19 подрайон , целият с площ от
14 100 кв.м. Вписано е,че купувачът купува имотите за сумата от
5 286 000 лева без ДДС в това
число : инвестиция в размер на 5 000 000 лева без ДДС за описаните
по-горе дейности и разлика за доплащане в размер на 286 000 лева без ДДС
между продажната цена на имотите и стойността на инвестицията, която разлика
съгласно чл.21,т.3 от договора е отразена като заплатена.
Пред ВРС е допусната и
приата СТЕ,
която като неоспорена и компетентно дадена, съдът кредитира в цялост. Съобразно
на констатациите на вещото лице действащия регулационен план за ж.к. „Чайка” е
загубен, като същото е запознало с копия от ЧЗРП на част от 19-ти м.р. за кв.3,
одобрен със Заповед №Г-261 от
27.07.1994г. на Кмета на Община Варна и
ЧЗРП на част от кв. 3 за УПИ I -2368a и УПИ VI-общ. по плана на
19-ти м.р., одобрен със Заповед №Г-311/06.12.1995г. на Кмета на гр.Варна. По
КП от 1936г. на м.Старите лозя процесният имот попада
в територията на ПИ 406, като в стопанския регистър за собственик на имота е
записан Софийска детска колония /ДВ
287-1935г. По КП от 1956г. процесният имот попада в
границите на имот №2638, като за собственик на имота в разписния
лист е записан Министерството на народната просвета. Няма подробен устройствен план, от който да се установи предназначението
на имота. По КП от 1977г. е установено, че процесният имот попада в незатворена територия без планоснимачен номер,
като в границите му попада паянтова стопанска сграда, като за тази
територия няма запис за собственик в разписните листи. Със Заповед №Г-261/27.07.1994г. на
Кмета на Община Варна е одобрено изменението на част от ЗРП на 19-ти м.р. в
обхвата, на който е : парцел I трафоп.,II- 2641; III общ.
; IV
общ. стр.озел. на кв.2; I-2638а; II за общ.стр.; III общ.; IV озел.;
Vобщ.
Озел. На кв.3; I-2652; II общ. , като процесният
имот попада в територията на УПИ за общ.стр. кв. 3. Този ЗРП е изменен с ЧЗРП
за кв.3 на 19-ти м.р. за парцели I 2638а, VI общ. , одобрен със
Заповед №Г-311/06.12.1995г.
на Кмета на Община Варна. Изменението се състои в отделянето на парцел –
общинска собственост VI
общ. от парцел II за общ. строителство, при което се създава
парцел за озеленяване II
за озеленяване и обяснителната записка към ЧЗРП е записано,че имотът е
общински,а в таблицата на КЗСП е отразено : за обществено и жилищно
строителство. Сградата е отразена на силуетния план
на седем етажа, като първите два етажа са нежилищни. Със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г.
на ИД на АГКК е одобрена КК на район „Приморски” , като процесният
имот е с идентификатор 10135.2562.211 с площ от 350 кв.м. , начин ползване :
комплексно малоетажно застрояване и първоначално
записан собственик Община Варна с документ за собственост АЧОС №40/19.11.2008г., а
след продажбата с Договор №Д11-9200/573/18.02.2011г.
като собственик е вписан „Стоянстрой”ЕООД. Посочено
е,че действащият РП-ПУР за територията, в която се намира процесният
имот ПИ 10135.2562.211 към 17.09.1991г. е КП от 1956г. с нанесена върху плана
улична регулация и квартали. Конкретното предназначение на имота не може да се
определи, тъй като за имота не се съхранява ПУП-ПРЗ. Към 17.09.1991г. процесният имот е попадал в строителните граници на града ,
като към тази дата е действал Общ градоустройствен план, одобрен с Решение на
КТСУ при МС през месец декември 1982г. , съобразно който процесният
имот е отреден за озеленяване – за пешеходна зелена връзка – променада между ж.к.”Левски” и Морската градина, съобразно
което експертът е направил заключение, че същият е бил с обществен характер.
Вещото лице е отговорило също, че процесният имот и
имотът описан в разпоредителните сделки на ищците и този, описан в АЧОС №3849/10.06.2002г. са
идентични. В допълнително проведената СТЕ вещото лице е заключило,че
фактическото ползване на имота към 1991г. се установява от действащия КП на
19-ти м.р. от 1977г., съобразно който територията, в която попада имота е за
обществени нужди. Към 1999г. фактическото ползване на имота се установява от
действащия КП от 1977г. и кадастралната основа на ЧЗРП на част от кв.3 за УПИ I-2368а и УПИ VI- общ. , одобрен със Заповед №Г-311/06.12.1995г. на Кмета на Община Варна,
като територията на УПИ VI-
общ е незастроен терен. Предназначението на имота по плана, действал преди
одобряване на ЧИЗРП със Заповед №Г-311/06.12.1995г. на
Кмета на Община Варна е определено с изменението на част от ЗРП на 19-ти
м.р., в обхвата на който са : парцел I трафоп.,II- 2641; III общ.
; IV
общ. стр.озел. на кв.2; I-2638а; II за общ.стр.; III общ.;
IV
озел.; Vобщ. Озел. На кв.3;
I-2652; II общ.,
одобрен със Заповед №
Г-261/27.07.1994г. на Кмета на Община Варна и попада в територията на УПИ II за обществено
строителство кв.3
С оглед установената фактическа
обстановка настоящият въззивен състав прави следните
правни изводи :
Предявен е
отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124,ал. ГПК за признаване на установено
по отношение на ищците, че ответникът не е
собственик на процесния
недвижим имот.
Правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или
има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В
производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния
му интерес, а ответникът фактите, от които произтича правото му. При липса на
правен интерес производството се прекратява. Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е
налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за
същото
С Тълкувателно решение №
8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. по
описа на ОСГТК на ВКС, се приема, че:
"1.Правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или
има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
В
производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния
му интерес, а ответникът фактите, от които произтича правото му. При липса на
правен интерес производството се прекратява.
2.Правен
интерес от предявяване на установителен иск за
собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с
възможността да предяви осъдителен иск за същото право."
Съгласно
мотивите на горепосоченото тълкувателно решение, по първия въпрос от същото,
при установителните искове/включително и
отрицателните/ в най-голяма степен се откроява разликата между спорното право и
правото, което може да се окаже засегнато от правния спор. Първото има
качеството на "предмет на иска", защото е обект на противоречиви
правни твърдения на страните по спора. Когато ищецът твърди, че определено
право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него
право.
Правният
интерес при отрицателния установителен иск за
собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на
притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието
съществуване или пораждане, респективно упражняването му би било осуетено от
неоснователната претенция на насрещната страна. Всяка страна независимо от процесуалното си качество, следва да
установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения. При отрицателния установителен иск за
собственост и други вещни права, ищецът доказва твърденията, с които обосновава
правния си интерес, като той следва да установи наличието на защитимо свое
право засегнато от правния спор, като докаже фактите от които то произтича.
Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на
ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.
е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за
разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията. Наличието на правен
интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в
исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от
които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с
предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото,
като когато констатира, че ищецът няма правен интерес, последният прекратява
производството по делото, без да се произнася по основателността на
претенцията-дали ответникът притежава или не претендираното
и отричано от ищеца вещно право.
С
оглед твърденията в исковата молба и представените по делото писмени доказателстдва, настоящият въззивен
състав прави извод за допустимост на предявения иск, поради което същия следва
да се разгледа по неговата основателност.
Разгледан
по същество, предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли, като
настоящият въззивен състав изцяло споделя правните
изводи на ВРС и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК . С оглед съвпадащи
изводи на двете инстанции, решението на ВРС следва да се потвърди изцяло.
С оглед наведените във въззивната
жалба твърдения и за пълнота на изложението следва да се посочи следното :
От приетата СТЕ се
установява,че процесният имот съобразно кадастралния
план от 1936г. на м-ст „Старите лозя” е попадал в
имот №406 и е записан в стопанския регистър на
Софийска детска колония. Следващият действал план е от 1956г., съобразно който процесният имот е попадал в имот №2638 и е записан в разписните листи на
Министерство на народната просвета. От установеното положение на имота и
най-ранните вписванията в регистрите се
обуславя извода,че същият е бил държавна собственост. Това обстоятелство не се
оспорва от страните по делото и за което обстоятелство е бил съставен и акт за
държавна собственост.
Спорно е
обстоятелството –дали , Община Варна е придобила
собствеността на процесния имот на основание параграф
7, т.3 ЗМСМА.
Разпоредбата, на
която се позовава ответника предвижда, че с влизането й в сила незастроените
парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство,
обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити от държавата
чрез отчуждително производство, преминават в собственост на общините, с
изключение на тези, които подлежат на връщане на предишните собственици.
Настоящият въззивен състав изцяло възприема изводите на ВРС, че по
делото не са представени доказателства,че собствеността върху имота е придобита
от Държавата чрез отчуждително производство, предвид и на което с оглед липсата
на една от предпоставките на нормата, на която се позовава ответника, съдът
приема, че Община Варна не е могла да придобие
собствеността на процесния имот по този ред.
Оспорва се от ищците
по делото твърдението, че Община Варна/ праводател
на ответника и конституирана като трето
лице помагач в процеса/ е придобила
правото на собственост върху процесния имот на
основание параграф 42 от ПЗР на ЗОС, съгласно който
застроените
и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за
жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила
на закона подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на
общините. Твърди се, че
Община Варна не е могла да придобие собствеността върху имота на посоченото
основание, поради липса на ПУП-ПРЗ за имота.
С оглед направеното възражение следва да
се посочи, че актовете за общинска
собственост нямат конститутивно действие. Тяхното
съставяне не е основание за придобиване правото на собственост
Акт за частна общинска собственост №
5168/20.10.2008 г. е актувал имота като общински на основание П. 42 от ПЗР
на ЗИД на ЗОС /обн. ДВ, бр. 96/99 г./. На това
основание се считат за общинска собственост застроените и незастроените парцели
и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за
обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията
на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове. Посочването на това общо нормативно основание за
трансформиране на държавната собственост в общинска в акта за общинска
собственост обаче не е в състояние да удостовери наличието на конкретно
фактическо основание, по силата на което имотът е бил придобит от държавата, за
да може да стане общински по силата на цитираната разпоредба от ЗОС. При липса
на каквито и да са доказателства, че спорният имот е бил придобит от държавата
чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, представеният акт за частна държавна
собственост не е в състояние да легитимира [община] като собственик на процесния имот,както е посочено и в Решение № 271 от
30.10.2012 г. по гр. д. № 477/12 г. на II г. о. В заключение, простото
възпроизвеждане в акта за общинска собственост на обща законова разпоредба, по
силата на която определена категория държавни имоти стават общински по силата
на закона, не е в състояние да обуслови извод за установеност на правото на
собственост на общината при липса на проведено пълно и главно доказване на
фактите, по силата на които имотът е станал държавен в периода преди влизане в
сила на въпросната разпоредба /в случая - П. 42 от ПЗР
на ЗИД на ЗОС /обн. ДВ, бр. 96/99 г./. да установят,
че са били налице предпоставките за трансформиране на държавната в общинска
собственост по някоя от хипотезите на §
42 ПЗР ЗИД З. и § 7 ПЗР З..
Правните норми свързват трансформирането на
държавната в общинска собственост по силата на закона с вида на имота и
неговото предназначение да обслужва дейността или територията на съответната
община или да е предвиден според действащите планове за мероприятие на
общината, като наличието на посоченото предназначение се преценява към момента
на влизане в сила за съответното законово основание.
Т.е. За да настъпи трансформацията на
собствеността при условията на §
42 ПЗР ЗОС е необходимо към момента на влизане в сила на разпоредбата- 1999
год- мероприятието, за което е отреден имота по
подробния устройствен план да е с местен обществен
или благоустройствен характер
Основен
разграничителен критерий за преминаването на държавната собственост в общинска
по силата на § 7, т. 6 ПЗР З. и §
42 ПЗР на З. са потребностите, които задоволява съответния имот. Когато
имотът е предназначен за задоволяване на обществени потребности на населението
- здравни, образователни, културни, битови, спортни или комунални, съответно за
обществени и благоустройствени мероприятия на общината, то същият представлява
общинска собственост. Само ако с оглед конкретните характеристики на имота
обслужваните потребности имат национално значение, то имотът ще остане държавна
собственост./ В този смисъл е и р. Решение № 232 от 23.11.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 154/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева,постановено по реда на чл. 290 ГПК./
Нормите, които
съдържат определения /легални дефиниции/ не са самостоятелни и обикновено са
уредени като допълнителни разпоредби в края на нормативния акт съгласно чл. 32 от Указ
№ 883 за прилагане на Закона за нормативните актове /ДВ, бр. 39 от
21.05.1974 г./. Очевидно е, че нито в закона
не е дадена легална дефиниция на понятието "обществени мероприятия
на общините" по смисъла на § 7, ал. 1,
т. 3 от ПЗР на З. и § 42 от ПЗР на ЗИД З. /ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г./ или на
понятието "обществени потребности от национално значение" по смисъла
на чл. 2, ал. 2, т. 5 З., нито се изброяват изчерпателно или примерно обектите
на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за задоволяване
потребностите на общините по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на З. При
липсата на легална дефиниция на понятията, съдебната практика /в т. ч. и
Върховният касационен съд/ провежда разграничението между общинската и
държавната собственост, като приема, че критерий за разделянето на общинската от
държавната собственост е предназначението на имота, както и използването му във
връзка с това му предназначение към датата на влизане на законите – пар.7 - 17.09.1991 г., съотв. към
датата на влизане в сила на З. - 8.11.1999 г. /срвн.,
напр. решение № 178
от 15.05.2010 г. по гр. дело № 68/2010 г. II г. о. по чл. 290 ГПК/.
Възприетият от съдебната практика критерий за
разграничение между общинската и държавната собственост е приложим и за процесния казус. Конкретната преценка дали това мероприятие
е от местно или от национално значение се извършва въз основа на събраните по
делото доказателства /срвн., Решение № 313 от 5.03.2012
г. на ВКС по гр. д. № 143/2011 г., II г. о., ГК, решение № 178 от
15.05.2010 г. по гр. дело № 68/2010 г., II г. о./.
Придобивно основание § 42 от ПЗР на
ЗИД З. оглед естеството си е по силата на закона. То се
изразява в трансформация на собствеността от държавна в общинска с оглед
статута на имота, предназначението му и отреждането му за посочените в
разпоредбата на този параграф нужди. Така за да настъпят последиците на горния
законов текст е необходимо да се установи, че към 1999 г., когато тази
разпоредба е била приета, спорният имот е бил частна държавна собственост и
отреждането му съгласно предвижданията на действащия към датата на влизане в
сила на закона ПУП за целите, посочени в този параграф, а именно - за жилищно
строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия..
Правно значим в настоящия случай е
статута на имота към влизане в сила на разпоредбата на параграф 42.
Установява се от представеното по
делото заключение на СТЕ, че за имота не се съхранява ПУП-ПРЗ.
Към 17.09.1991г. процесният
имот е попадал в строителните граници на града, като към тази дата е действал
Общ градоустройствен план, одобрен с Решение на КТСУ при МС през месец декември
1982г., съобразно който процесният имот е отреден за
озеленяване – за пешеходна зелена връзка – променада
между ж.к.”Левски” и Морската градина, съобразно което експертът е направил
заключение, че същият е бил с обществен характер.
Към датата на влизане в сила на разпоредбата
05.11.1999г. е действал КП от 1977г., съобразно който същият е за обществени нужди и от
кадастралната основа на ЧЗРП на част от кв.3 за УПИ I-2368а и УПИ VI- общ., одобрен със Заповед №Г-311/06.12.1995г. на Кмета на Община Варна,
като територията на УПИ VI-
общ. е незастроен терен.
За имота е действал
Общ градоустройствен план от 1982г., съобразно, който имотът е отреден за
озеленяване – пешеходна зелена връзка
между кв.”Левски” и Морската градина, което определя предназначението му за
благоустройствено мероприятие и за обществени нужди.
Със заповед № Г-
261/27.07.1994 год на Кмета на Община Варна е
одобрено изменението на част от ЗРП на 19-ти мр в
обхвата на който е и процесния имот и същият попада в
територията на УПИ за обществено строителство.
Извършено / видно от
представеното заключение/ изменение на ЗРП,който се състои в отделяне на парцел
общинска собственост от парцел за обществено стнроителство,
при което се създава парцел за озеленяване. В таблицата на КЗСП за застрояване
е записано-за обществено и жилищно строителство. Към 05.11.1999 год-действащият план за процесния
имот е ЧЗРП за кв.3 на 19-ти м.р.,одобрен със заповед от 06.12.1995 год на Кмета на Община-Варна.
Въз основа на СТЕ, настоящият въззивен състав
приема, че към 1999 г. процесният имот по действащите планове е бил предназначен и
отреден за обществено ползване, като целта му е била да задоволява трайно
обществени потребности , които следва да
се приемат, че са такива от общинско значение, тъй като няма данни да имат
национална значимост.
При това положение процесният имот, с оглед предвиденото в §
42 от ПЗР на ЗИД ЗОС, като имот представляващ частна държавна собственост, към
влизането му в сила /1999г./ и отреден по силата на действащия към този момент
план на града от
С оглед
изложеното и настоящият въззивен състав счита за
неоснователно твърдението на въззивника, че процесният имот не
е могъл да се придобие от Община-Варна, поради липса на ПУП.
Ирелевантно е актуването впоследствие на имота през
2002г. като държавен такъв, тъй като актът за държавна собственост само
констатира, но не поражда правото на собственост. Правото на собственост на
държавата е отпаднало с влизане на сила на § 42 ПЗР ЗОС
през 1999г. и към датата 10.06.2002г. не са били налице основанията за издаване
на АДС.
Гореизложеното обуславя извод,че към датата
на сключването на Договора за продажба
на имоти-частна общинска собственост от 18.05.2011г. Общината се е легитимирала
като собственик на процесния имот на основание § 42 ПЗР ЗОС.
Неоснователно
е твърдението на въззивника и относно характера на
подробния устройствен план,като се твърди че общият градоустройствен план няма за предмет
отреждане на поземлени имоти.
Твърдението на въззивника е неоснователно, тъй
като не се подкрепя от нормите на ЗТСУ/ отм- действал
към влизане в сила на нормата на пар.42,въз основа на
който Община Варна е придобила процесния имот/
Съгл. Чл.
17 ЗТСУ . Общият градоустройствен план предвижда терените, предназначени функционално за
живеене, труд и отдих, селищните центрове, главната комуникационно-транспортна
мрежа, главната съобщителна мрежа, месторазположението на комплексите и
обектите за най-важните държавни и обществени нужди;,като съгл. Чл.20 от същия закон 
за
приложението на общия градоустройствен план се създават подробни планове - застроителни и регулационни, по вертикалното планиране, кварталнозастроителни и силуетни,
за архитектурно-художествено оформяване на населеното място или части от него,
комуникационни, за благоустрояването и други необходими планове.Посочено е че,
подробните планове определят в окончателна форма предвижданията и установяват
необходимите мероприятия за архитектурно-градоустройствено изграждане,
преустройство и развитие на населеното място и свързаната с него зона на
влияние.
Уточнено е също така в ЗТСУ /
чл.21/ че подробните градоустройствени планове освен в пълната си форма по
смисъла на ал. 1 могат да бъдат и:1. план за регулация и режим на
застрояване;2. план за регулация без режим на застрояване;3. план за регулация
само на улици и имоти за обекти - публична държавна и общинска собственост;
От
изложеното в цитираните текстове на ЗТСУ може също да се направи извод, че
съобразно представената по делото СТЕ, и съобразявайки цитираните разпоредби по безспорен начин е
установено предназначението на процесния имот за
обществени нужди по смисъла на § 42 ПЗР ЗОС
Неоснователно
е твърдението на ищците , че сключения между ответника и Община-Варна договор е
нищожен поради противоречието му със закона, тъй като представлявал договор за замяна, а замяната е
изрично изключена като способ за разпореждане с общинска собственост по силата
на чл.40,ал.1 ЗОС след изменението му с ДВ бр.10/06.02.2009г., в редакцията към
момента на сключване на процесната сделка –ДВ
бр.19/18.03.2011г.
Неоснователно е твърдението
, че договорът е нищожен, тъй като чрез него е постигнат забранен от закона
резултат да се прехвърля собствеността
върху общински имоти срещу непарична престация.
Настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите на ВРС относно
неоснователността на изложените от ищеца твърдения за нищожност.
За пълнота на
изложението и с оглед наведените във въззивната жалба
отново твърдения за нищожност на сключената сделка, следва да се посочи и
следното :
Сключеният между
ответника „Стойнстрой” ЕООД и Община-Варна договор е
договор за продажба на недвижим имот. При сключване на договора е спазена
предвидената в Закона за общинска собственост форма. Договорът има
предмет-описаните в същия недвижими имоти. Уговорена е и цената на сделката.,поради което е неоснователно
възражението за нищожност на договора, поради липса на основание.
При сключен договор за
продажба, купувачът
е длъжен да плати цената и да получи вещта. В настоящия случай уговорената
между ответника и община Варна цена е в размер на 5 286 000 лв.
По какъв начин и в какви срокове ще бъде
заплатена цената е въпрос на договореност между страните на договора.
От оспорения от ищеца/ въззивник
в настоящето производство / договор е
видно,че сумата
от 286 000 лева без ДДС е изплатена
от „Стоянстрой”ЕООД, а по отношение на останалата
част от 5 000 000 лева купувачът се
задължил да изгради по одобрен от Община Варна инвестиционен проект, да
оборудва, обзаведе и въведе в експлоатация
нова сграда на НУ”Васил Левски”, както и да проектира и изгради парково осветление и ограда на двора на
училището в имот- публична общинска собственост, находящ се в гр.Варна, р-н
„Аспарухово”, ул.”Найчо Цанов” 14, кв.70
по плана на 28 подрайон и представляващ УПИ I , целия с площ от
5 030 кв.м. и изгради по одобрен от Община Варна инвестиционен проект, да оборудва,
обзаведе и въведе в експлоатация Многофункционална
сграда в двора на МГ ”Д-р Петър Берон” и ОУ”Захари Стоянов”, находящ се в
гр.Варна, ж.к. „Чайка” 19 подрайон , целият с площ от
14 100 кв.м.
Видно от цитирания
договор купувачът по договора/ ответник по настоящето дело/ следва да изпълни
това което се дължи като насрещна престация, но това не съставлява замяна, тъй като както е
посочил и ВРС не се касае да прехвърляне на собственост върху новоизградено училище.,тъй като купувачът по
сделката не притежава право на собственост върху това училище .
Съгласно чл. 34, ал. 4 от ЗО"Общината се
разпорежда с имоти и вещи - частна общинска собственост, чрез продажба, замяна,
дарение, делба, възмездно или безвъзмездно учредяване на ограничени вещни права
или по друг начин, определен в закон. Разпоредителните действия се извършват
само с имоти, актовете за които са вписани по съответния ред в службата по
вписванията". Разпоредителните действия се извършват при изпълнение на сложен
фактически състав от административни и гражданскоправни
елементи, с подписването на граждански договор. По отношение на общината
разпореждането настъпва със сключването на гражданския договор и към този
момент е необходимо изпълнение на изискването на чл. 34, ал. 4,
изр. последно от ЗОС - актът, с който е актуван имота предмет на
разпореждането, да е вписан по съответния ред в службата по вписванията.
При сключване на оспорвания в настоящето
производство договор за продажба не е
допуснато нарушение на разпоредбите
свързани с разпореждане на процесния
имот,който е представлявал общинска собственост
Съгл. Чл. 40 ЗОС / редакция от от 2009 г.)/ Не може
да се извършва замяна на имот - частна
общинска собственост, на право на строеж върху имот – частна общинска собственост, или на учредено в полза
на общината право на строеж с имот или с право на строеж - собственост на
държавата, на физически лица или на
юридически лица, освен в случаите, посочени в закона. Договореното
от Община Варна и „Стоянстрой” ЕООД не противоречи на
разпоредбата на чл.40,ал.1 ЗОС, доколкото се установява,че насрещната престация не е в имот или право на строеж.
Заобикаляне
на закона е налице, когато с позволени средства се постига забранен от закона
резултат. От значение е субективното отношение на страните по договора-те имат
за цел постигане на забранения от закона резултат. Заобикалянето на закона е
уредено като самостоятелно основание за нищожност на договорите - чл.
65, ал. 2 ЗЗД кредиторът може да се съгласи да получи нещо, различно от
дължимото. Не съществува законна забрана да става това. Напротив, такава замяна
е позволена от чл.
34 от ЗОС в редакцията й към ДВ, бр. 96 от 1999 г. Видно от същата,
разпореждане с недвижими имоти - частна общинска собственост, е продажба, замяна,
делба, учредяване и прехвърляне на вещни права, както и безвъзмездното им
прехвърляне в собственост или учредяване.
Налице е
изчерпателно изброяване и поради изчерпателния характер на изброените
разпоредителни способи, които могат да се използват по отношение на частната
общинска собственост, законът не допуска сключване на договор за даване вместо
изпълнение.
В конкретния
случай обаче, не се касае за даване вместо плащане, поради което не е налице и
заобикаляне на закона,каквото твърдение са прави във въззивната
жалба.
Сключването
на договор за даване вместо изпълнение предполага действащ договор между
страните, какъвто между ответника и Община – Варна не е представен, към момента
на подписване на договора за продажба ,който се оспорва в настоящето производство.
Ето и защо
при сключването на договора за продажба не би могло да се уговори даване вместо изпълнение.
Не се установява
договорът да постига забранен от закона резултат или да го заобикаля, тъй като
не е налице изрична законова забрана паричната цена да бъде погасена по уговорения от страните начин.
Ищците
оспорват валидността на сключения договор като твърдят също,че е
сключен в противоречие на чл.35 ЗОС. Видно от приложената преписка от Община
Варна за продажбата на имота е било взето валидно решение на Общинския съвет и
е проведен публично оповестен конкурс в съответствие с изискванията на чл.35,ал.1 и ал.6 ЗОС, предвид и на което
доводите на ищците в тази смисъл съдът намира за несъстоятелни.
Всичко изложеното обуславя извод,че ответникът
се легитимира като собственик на процесния имот въз
основа на сключен Договор за продажба на имоти-частна
общинска собственост от 18.05.2011г. и Анекс от 21.02.2012г. с Община Варна,
който е валиден и произвел целения вещноправен ефект.
Предявеният иск, с който се ищците се домогват да се отрекат правата на ответника е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изложеното,
поради съвпадащите изводи на настоящия въззивен
състав с изводите на ВРС, решението на ВРС следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата
страна се дължат разноски, но тъй като
такива не се претендират съдът не присъжда разноски.
Воден от
горното,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ /12.10.2016 г., постановено по гр.д. № 10951/2015 г. на ВРС
Решението подлежи на обжалване в
ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от получаването му пред ВКС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ