МОТИВИ към Решение от 13.11.2018г. по АНД №5688/18г.
по описа на ПРС – ХVІІІ н.с.
Производството е по реда на чл.378 от НПК.
Районна прокуратура - гр. Пловдив е внесла в съда за
разглеждане постановление, с което прави предложение обвиняемата П.Н.С., ЕГН:**********
да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78А от НК, за това, че на 27.04.2018г. в гр. Пловдив, в
маловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и
поддържала заблуждение у В.П.З. от гр. Пловдив, относно обстоятелството, че ще
върне предоставената й от З. парична сума от 100 лева и с това й е причинила
имотна вреда в размер на 100 лева - престъпление по чл.209, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа предложението, като счита, че
обвиняемата следва да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение,
като бъде освободена от наказателна отговорност и й бъде наложено административно
наказание – глоба в размер на 1000 лева. Не взема отношение относно
вещественото доказателство - 1 бр. флаш
памет, 4 GB, червено- черна на цвят, с надпис „Transcend“.
Обвиняемата С. не се явява в съдебно заседание,
редовно и своевременно призована. Не се явява и защитник.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемата П.Н.С.
е родена на ******, б., българска гражданка, средно образование, работи като ***,
неомъжена, неосъждана /реабилитирана/, ЕГН:**********.
Обвиняемата П.С. имала склонност към това да си набавя
парични средства по лесни и незаконни начини. На 27.04.2018г. обв. С. взела
решение да влезе в произволно избрано заведение, да поиска пари под претекст,
че е колежка на съответната служителка и с аргумента, че й трябват „дребни“
пари за оборотни, които да връща при разплащания с клиентите, като така да
получи паричната сума, за която предварително била сформирала намерение да не я
връща. В изпълнение на този свой замисъл, на 27.04.2018г., около 18.40-18.45ч.,
обв. С. се разхождала в гр. Пловдив, като влязла в кафене „Едо кофи и фуд“, находящо
се в гр. Пловдив на бул. „Васил Априлов“№37. Обвиняемата отишла при *** - свид.
В.З., и представяйки се за нейна колежка, работеща в съседен търговски обект, каквато
в същност не била, й заявила: „Колежке, много съм закъсала, дай ми малко дребни“
/визирайки дребни пари - банкноти с по-нисък номинал/. По този начин
обвиняемата въвела в заблуждение свид. З., представяйки се за
служителка/колежка в съседен търговски обект, с ясната цел да набави за себе си
имотна облага, съзнавайки изначално намерението си да не връща евентуално
предоставена й парична сума. Свид. З. не се усъмнила, тъй като това била нормална
и честа практика и нямало нищо нередно в това да „развали“ пари на по-дребни банкноти
на свои колежки, а и в действителност сметнала обв. С. за такава. Свид. З.
попитала обвиняемата колко точно пари са й нужни, като последната заявила:
„Колкото имаш, по пет, по десет, по двадесет лева“. Въведената в заблуждение З.
приготвила сумата от 100 /сто/ лева на дребни банкноти и ги предоставила на
обв. С.. В този момент от кухнята на кафенето, за да говори по телефона,
излязла *** на обекта- свид. З.Т., която също забелязала обв. С.. Малко след
това обвиняемата тръгнала да излиза от кафенето, но свид. З. й извикала: ,Ей,
дай ми първо парите“ /визирайки едрите банкноти, които обв. С. следвало да й
даде в замяна на дребните, които й били предадени/. Обвиняемата поддържала
заблуждението на свид. З. през цялото време, докато била в обекта, като
крайната й цел била да набави за себе си имотна облага, а именно да й бъдат
предоставени пари. За осъществяване на целта си по поддържане на въведеното
вече в заблуждение лице - свид. З., обв. С. на излизане извикала следното: „Ей
сега идвам“, като знаела, че няма да се върне да донесе равностойността на
парите, които й били предоставени. Не след дълго свид. З. излязла да търси обвиняемата,
но същата я нямало, а хора от околните търговски обекти обяснили, че жена с
подобно описание била видяна да бяга в посока ТЕТ „Ленин“ в гр. Пловдив по бул.
„Пещерско шосе“.
Чак след започване на досъдебното производство и
привличане към наказателна отговорност, обв. С. възстановила сумата от 100
лева.
Описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства - показанията
на свидетелите В.З. и З.Т., дадени на досъдебното производство и преценени в
настоящото на основание чл.378, ал.2 от НПК. Свидетелските показания са последователни,
логични, вътрешно непротиворечиви и обективни относно релевантните факти от
предмета на доказване и съответстващи на останалия, събран по делото
доказателствен материал. Противоречие относно релевантните факти от предмета на
доказване в събраните гласни доказателства не се наблюдава. Свидетелите по
идентичен и безпротиворечив начин описват застъпените в настоящите мотиви
фактически обстоятелства по делото.
Изложената фактическа обстановка се установява и от
събраните по делото писмени доказателства, надлежно инкорпорирани в съвкупния
доказателствен материал на осн. чл.283 от НПК – разписка /л.12 от дос.пр./,
протокол за разпознаване на лица и предмети /л.14 от дос.пр./, протокол за
доброволно предаване /л.15 от дос.пр./, протокол за оглед на веществени
доказателства, ведно с фотоснимки /л.18 – 23 от дос.пр./, справка за съдимост
/л.41 от дос.пр/, характеристична справка /л.43 от дос.пр./, приетите в хода на
съдебното производство писмени доказателства - справка от ТД НАП Пловдив с Изх. № С 180016-178-0023373/14.09.2018г.,
справка от РС Пловдив, служба „Архив“ от 01.10.2018г., справка от РС Царево с
изх. № 2629/04.10.2018г. и справка от ТД НАП Пловдив с Изх. № С180016-178-0025236/04.10.2018г.,
както и от вещественото доказателство.
На база на събраните доказателства, при така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвиняемата П.Н.С., ЕГН:**********
е осъществило от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.209, ал.3, вр. ал.1 от НК, тъй като на
27.04.2018г. в гр. Пловдив, в маловажен случай, с цел да набави за себе си
имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у В.П.З. от гр. Пловдив,
относно обстоятелството, че ще върне предоставената й от З. парична сума от 100
лева и с това й е причинила имотна вреда в размер на 100 лева.
От обективна страна
с действията си обвиняемата, с цел личното си имотно облагодетелстване, на
27.04.2018г. в гр. Пловдив е възбудила и поддържала у В.П.З. от гр. Пловдив
заблуждение, че е нейна колежка от съседен търговски обект и че й трябват „дребни“
пари за оборотни, които да връща при разплащания с клиентите. Така посочените
формирани неправилни представи у измаменото лице обвиняемата е поддържала на
инкриминираната дата до момента на излизането си от кафенето. Мотивирана от
неправилните си представи за действителността свид. З. е извършила акт на
юридическо разпореждане с лични парични средства, в резултат на което за нея е
настъпила имотна вреда в размер на 100 лева.
Деянието осъществява признаците на състава по чл.209,
ал.3, вр. ал.1 от НК, тъй като е с по – ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. До този извод съдът
стигна като прецени, чистото съдебно минало на обвиняемата /реабилитирана/, както
и ниската стойност на причинената имотна вреда. Ето защо като съобрази
разпоредбата на чл.93, т.9 от НК съдът прие, че се касае до маловажен случай,
т.е. законосъобразната квалификация на извършеното от обв. С. е именно
възведената с постановлението на РП - Пловдив по чл.209, ал.3, вр. ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Обвиняемата
е съзнавала неговия общественоопасен характер, т.е., че това, което върши е
противоправно и наказуемо, предвиждала е и е искала настъпването на
общественоопасните му последици, като е действала с предвидената в закона
користна цел – набавяне на имотна облага за себе си.
Същата
напълно е съзнавала, че формира неправилна представа у свидетелката З., че е
нейна колежка, че „дребните“ пари й трябват във връзка с търговската й дейност
и че ще ги върне. Обвиняемата е била наясно, че нито е колежка на пострадалата,
нито осъществява търговска дейност, във връзка с която й трябват поисканите парични
средства. Въпреки това обаче е взела сумата от 100 лева
от пострадалата В.П.З., с ясното съзнание, че ще ги използва за себе си. Ясно
е, че е целяла престъпния резултат - настъпването на имотната вреда за
пострадалото лице.
Причините за извършване на престъплението съдът намира
в ниското правосъзнание на обвиняемата,
слабите й волеви задръжки и незачитане на установения в страната правен
ред.
За престъплението по чл.209, ал.3, вр. ал.1 от НК законодателят
е предвидил наказание лишаване от свобода до една година или пробация. Обвиняемата
е пълнолетна, не е осъждана за престъпление от общ характер /реабилитирана/ и
не е освобождавана от наказателна отговорност, като спрямо нея не са прилагани
разпоредбите на чл.78А от НК. Причинените от престъплението имуществени вреди
са възстановени. При наличието на тези материалноправни предпоставки за
приложението на чл.78А, ал.1 от НК, с оглед императивността на тази разпоредба
съдът е на становище, че обвиняемата следва да бъде освободена от наказателна
отговорност, като й бъде наложено административно наказание – “ГЛОБА” в размер
на 1000 лв. При индивидуализиране размера на така посоченото наказание, съдът
отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото й съдебно минало
/реабилитираната/, оказаното в хода на досъдебното производство съдействие,
както и ниската стойност на причинената имотна вреда. Отегчаващи отговорността
обстоятелства не се установиха. С оглед на така изложеното и като съобрази
имущественото състояние на обвиняемата, както и за да въздейства
предупредително и възпитателно, съдът счита, че най-справедливо е да й се
определи и наложи административно наказание в минимален размер, а именно
“ГЛОБА” в размер на 1000 лв. Така определеният размер съответства както на
обществената опасност на деянието, така и на личността на виновната, като би
постигнало своето поправително и превъзпитаващо въздействие спрямо нея, а също
така би се отразило и възпитателно и предупредително и на останалите членове на
обществото.
Приложеното по делото веществено доказателство – 1 бр.
флаш памет, 4 GB, червено- черна на цвят, с надпис „Transcend“, с намиращи се в нея записи, следва да се върне
на З.Т. Т., ЕГН:**********, след влизане на настоящото решение в законна сила.
По делото няма направени разноски.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ