Решение по дело №463/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба подадена от Б. М. А. чрез адв. Р. Н. – пълномощник против Решение № 4/24.01.2024г., постановено по НАХД № 389/2023г. на Районен съд – Айтос, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0335-000266/ 03.10.2023г. издадено от Н. група към ОДМВР Бургас, РУ Руен, в частта му по т. 2, с което на Б. М. А., за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

В жалбата си жалбоподателят чрез адв. Р. Н., иска съдът да отмени оспорвания съдебен акт и да отмени наказателното постановление в обжалваната част. Сочи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че съдът тенденциозно е обсъдил само доказателствата поддържащи НП и е приложил неправилно материалния закон, като след като органите не са разполагали с техническо средство е следвало да задържат водача.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. Нуретин, който поддържа жалбата. Не ангажира доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на подадената касационна жалба, а първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно.

Касационната жалба от Б. М. А. чрез адв. Р. Н.

е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът като взе предвид становище на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред РС Айтос е било обжалвано наказателно постановление №№ 23-0335-000266/ 03.10.2023г., издадено от началник група към ОДМВР-Бургас, РУ Руен, в частта с която на касатора, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява група към ОДМВР-Бургас, РУ Руен, в частта с която на касатора, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. За да постанови решението си съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел още, за безспорно, че на посочените в НП време и място, жалбоподателят, в качеството на водач на МПС, е извършил административно нарушение по чл.174, ал. 3 от ЗДвП, за което бил правилно наказан.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящия състав счита, че съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора А. се споделят и от настоящия съдебен състав.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила.

Основният аргумент в жалбата е, че отказ е налице когато контролните органи имат готовност веднага да извършат проверката, а не се налага проверявания да изчака неопределен период от време.

В конкретния случай по делото са събрани доказателства, въз основа на които съдът правилно е формирал фактическата обстановка, а именно, че на 04.09.2023. около 15.00ч. в община Руен, на третокласен път с посока на движението от [населено място] към [населено място] полицейски служители спрели за проверка л.а. О. А. с рег. № [рег. номер] управляван от Б. М. А.. При проверката водача - Б. М. А., признал че е пил бира и след като разбрал, че ще бъде тестван за употреба на алкохол, за което се налага да се изчака друг екип който разполага с техническо средство, напуснал мястото където се извършвала проверката и така отказал да бъде тестван.

Твърдението в к.жалба за наличие на противоречия в показанията на [населено място] не се споделят от настоящия състав. При анализ на показанията на свидетелите се налага извод, че след като Б. А. е тръгнал с автомобила си, без да изчака друг екип от служители на МВР, е бил последван за кратко в селото, но с оглед движението по улиците на селото, преследването е било преустановено още в самото начало. Св.Д. и св. А. категорично сочат, в показанията си, че след като разбрал, че ще бъде тестван за алкохол и не може да избегне проверката водача се качил на автомобила и потеглил. Потеглянето с автомобила е било именно с цел да се осуети извършването на проверката за установяване на алкохол в кръвта. Отказът а едно лице да даде проба за алкохол може да бъде както изричен така и извършен с конклудентни действия. В случая тръгването на жалбоподателя от мястото на проверка е равнозначно на отказ да бъде тестван за употреба на алкохол.

Съдът не се споделя възражението, че водача е следвало да изчака дълго време пристигането на другия екип за да бъда тестван за алкохол и затова е тръгнал, а счита че волята му е била да осуети тестването, тъй като се установява от показанията на свидетелите, че още при спирането той е започнал да ги умолява да не извършват проверка за употреба на алкохол. В случая жалбоподателят е бил длъжен да изпълни разпореждането на проверяващите и да изчака идването на екипа който разполага с техническо средство. Б. А. не е изпълнил както полицейско разпореждане, така и се е отклонил от проверката за употреба на алкохол. Чакането на жалбоподателят, предизвикано от идването на другия полицейски екип, който е имал техническо средство не е било толкова дълго, както се твърди в жалбата, доколкото това си противоречи с показанията на разпитаните свидетели които сочат, че колегите им са пристигнали за няколко минути. Причините за отказа на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, са без значение за съставомерността на нарушението.

Логично на жалбоподателят не е бил издаден талон за медицинско изследване доколкото същия е напуснал мястото на проверката и не е имало на кого да се връчи талона.

Според разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Наказанието е определено в определения от закона размер, поради което е законосъобразно.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, А. съд – гр. Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 4/24.01.2024г. постановено по НАХД № 389/2023г. на Районен съд – Айтос.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.