МОТИВИ
към присъда №260013/19.04.2021г. по нохд №602/2020г. по описа на АРС ІІІ н.с.
Против подсъдимия С.И. ***, е повдигнато обвинение за
извършено от него престъпление по чл. 343б, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно, за това, че на 12.04.2020 г. в
с. Катуница, обл. Пловдив, в условията на продължавано престъпление е управлявал
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, както следва:
На 12.04.2020 г. в 07:35 ч. е управлявал лек автомобил
марка „Опел Фронтера“ с ДК № ***с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2
на хиляда /2,74 на хиляда/, установено по надлежен ред със съдебно-медицинска
експертиза № 206/19.06.2020 г. на УМБАЛ Пловдив;
На 12.04.2020 г. в 10,05 ч. е управлявал лек автомобил
марка „Джип Гранд Чероки“ с ДК № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над
1.2 на хиляда /2,39 на хиляда/, установено по надлежен ред със
съдебно-медицинска експертиза № 206/19.06.2020 г. на УМБАЛ Пловдив
В хода на съдебните прения, представителят на
прокуратурата поддържа обвинението така както е повдигнато, като счита същото
за доказано по несъмнен начин. Намира, че от събраните по делото доказателства
се е установила фактическа обстановка идентична с описаната в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Предлага, предвид характера на извършеното и
обществената опасност на деянието, както и личността на извършителят, неговите
характеристични данни и наличните такива за предишните му осъждания, с оглед
целите визирани в чл.36 от НК, да му се определят наказания съобразно текста на
чл.54 от НК, които да включват по съвкупност наказание от една година и шест
месеца „Лишаване от свобода” и наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева. По
отношение на така поисканото наказание „Лишаване от свобода“ предлага същото да
се изтърпи ефективно при първоначален „общ“ режим. Като алтернатива, по
преценка на съда, предлага на подс. И. да се наложат по съвкупност наказания които да бъдат, „Лишаване от
свобода“ в размер на две години и шест месеца, чието изтърпяване да се отложи с
изпитателен срок от четири години, както и „Глоба“ в размер на 1000 лева. На
основание чл. 343г, вр. чл.37, ал.1,т.7 от НК, пледира подс.И.
да бъде лишен и от право да управлява МПС за срок от три години. По този начин
прокурора счита, че ще се изпълнят целите предвидени в чл.36 от НК. Становището
на прокурора е че подс. И. следва да бъде осъден да заплати направените по
делото разноски.
Защитника на подс. И., адв. Т.А. по същество счита, че
делото е изяснено, но обвинението не е доказано. Като анализира събраните по
делото гласни, писмени и веществени доказателства и прави съответните изводи в
полза на защитната позиция, то защитника е на становище, че описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка изцяло се опровергава от разпитаните на
хода на съдебното следствие свидетели. Според защитника по делото няма никакви
доказателства, че на инкриминираните в обвинителния акт дата и часове, подс.И. да е управлявал под въздействие на алкохол посочените
пак там две МПС. По същество не оспорва това, че първото превозно средство е
било управлявано от подс. И., но само по себе си това не осъществява състава състав на престъпление. Според защитника
по делото е безспорно установено, че на 12.04.2020г. около 10.00 часа, именно съпругата
на подс.И., св. В. И. е управлявала второто превозно
средство, като този факт опровергава изцяло, както тезата на прокурора, а така
и твърденията на св. Б.Ш., че бил
преследван от подсъдимия. Предвид това, защитника е на становище, че подс. И.
следва да бъде признат за невинен и оправдан изцяло.
Подс. С.И.И. не се признава за виновен и моли де бъде
оправдан.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и
чл.18 от НПК събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият С.И.И.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование,
женен, работещ в Община Садово като работник поддръжка, осъждан-реабилитиран,
с ЕГН **********.
Подс.
С. е правоспособен водач на моторни превозни средства, категории „С“ „В“ „АМ“ и „ТКТ“ като до момента, на два пъти е
бил признат за виновен за извършени престъпления по чл.343б, ал.1 от НК, както
е бил и регистриран на няколко пъти за
други нарушения по ЗДвП и ППЗДвП.
Подс.
И. живее със съпругата си-св. В. К.И. ***.Семейството на подс.И.
обитава втория етаж от къщата, като на първия етаж живее сама неговата леля-св.
И.С.С.. Имота в който се намира къщата има и входна
врата от към улицата, на която нямало монтиран звънец за външни посетители. Към
12.04.2020г. подс. И. притежавал два автомобила- „Джип Гранд Чероки“ с ДК № ***и
„Опел Фронтера“ с ДК № РВ 5028СХ. Втория автомобил по
документи се водел все още на предишния му собственик- В.И.С. от с.МИ.о. Двата
автомобила обикновено стояли паркирани с незаключени врати пред дома на подс. И.,
като ключовете се намирали в превозните средства. Съпругата на подс.И., също имала лек автомобил „Тойота Ярис“, който
често също се намирал паркиран отпред на улицата.
Св.
М.Б.Ш. е управител на търговско дружество „Шико“ ЕООД, със седалище в
гр.Чепеларе. Преди около десетина
години, дружеството обособило своя производствена база за пелети и дървен чипс
в с.Катуница. Базата се намирала зад бензиностанция „Планета газ“ в с.Катуница.
В двора на базата си, дружеството имало изградена и офис сграда, в част от
която се намирало семейното жилище на св. Б.М.Ш., баща на св. М.Ш.. В района на
базата на „Шико“ ЕООД в с.Катуница, имало монтирани работещи 8 бр. видеокамери,
сигнала от които се предавал и записвал на DVR устройство намиращо се в офис-сградата.
До производствена база на „Шико“ ЕООД се стигало по минаващ зад
бензиностанцията, второкласен криволичещ страничен път, по който сравнително
рядко минавали други превозни средства.
Св.
В.А.П. *** и притежава микробус „Мерцедес Спринтер“ с
ДК№ *** зелен на цвят. Освен това, св.П. имал и имот-ранчо в местността „Чикура“, намираща се
в землището на същото село. В имота си П. имал лозе и барака, обособена като „навес“.
Мястото било известно на приятелите на П., като мъжете нерядко се събирали под
„навеса“. Освен собственикът му, чести посетители там били подс.И.
и свидетелите А.Б.Л., С.Д.Г., А.К.У. и П.А.М.. Имота бил недалеч от селото,
като до там се стигало пеш или с превозно средство по път изграден от чакъл,
започващ от едно Т-образно кръстовище намиращо се в края на селото.
На 11.04.2020г., било почивен ден събота, като
св. В.П. решил да отиде и да напръска лозето си в местността „Чикура“. Св. С.Д.Г. имал моторна гръбна
пръскачка и решил да отиде с П. и да му помогне да напръскат по-бързо. За целта
на 11.04.2020г. сутринта двамата свидетели се качили в микробуса на св.П. и
отишли на ранчото. Наред с другите неща необходими им за работа, двамата носели
и 3-4 пластмасови бутилки пълни с по 2 литра бира. В следобедните часове, след
като свършили работа, св. П. и св. Г. седнали да пият бира. Докато двамата били
заедно, при тях нямало други лица, включително и такива от приятелският им кръг.
След като изпили общо 2-3 бири, около 18-19 часа, св. П. решил да се прибира.
Тъй като имал пълно доверие на приятелят си, св. В.П. оставил С.Г. на масата и
тръгнал да се прибира пеша към дома си в селото. Докато св. Г. бил на ранчото
той продължил да пие алкохол, като останал там през цялата вечер и така до началото
на другия ден - 12.04.2020г.
Рано
сутринта на 12.04.2020г. подс. И. се събудил в дома си и както обичайно,
излязъл навън да се погрижи за домашните си животни. Около 7.00 часа подс. И.
установил, че няма цигари, а освен това му се припило и кафе. Поради тази
причина той решил да излезе и да си купи цигари и кафе. За да не ходи пеш,
подс. И. се качил по домашни чехли паркирания отвън автомобил „Опел Фронтера“ с
ДК № ***, с който потеглил по улиците на с.Катуница. Живеещите заедно с подс. И.
в една къща не били наясно с намеренията му, като поради ранния час, те нито
разбрали за неговото излизане, нито пък той счел за необходимо да ги уведоми, че
отива някъде. Докато пътувал с автомобила, подс.И. променил
първоначалните си намерения, като вместо да отиде за цигари, той излязъл извън
селото и по пътя се озовал на ранчото на св.В.П.. Отивайки под „навеса“, подс. И.
заварил там св.С.Г. който бил много пиян. Около 7.15 часа, докато бил на ранчото, подс. И.
се сетил, че трябва все пак да отиде до бензиностанцията в с.Катуница и за да
купи необходимите му неща за които бил излязъл. В този момент св. Г. се сетил,
че е време да се прибира, като помолил подс. И. да го закара до тях. Предвид
намеренията си, подс. И. се качил и седнал зад волана на автомобила „Опел Фронтера“,
а до него на предна дясна седалка седнал св.С.Г.. Така изминавайки пътя до
Катуница, а после и по улиците на селото, двамата стигнали до бензиностанция
„Планета газ“ в която се продавали цигари. Наближавайки търговския обект, около
7.30 часа, подс.И. забелязал намиращия се наблизо
портал на производствената база на „Шико“ ЕООД и спрения отпред лек автомобил
„Мерцедес“ с ДК № ***. Подс. И. разпознал, че това е автомобила на св.М.Ш. и в
този момент решил, че трябва да получи отговори на някои глождещи го отвътре въпроси,
свързани със личността на съпругата му-св. В. И.. За целта подс. И. решил да
спре до входа на производствената база и да потърси обяснения от св. М.Ш..
Същата
сутрин /12.04.2020г./ св. М.Ш. имал работа в близкото с.Караджово,поради което идвайки
от гр. Съединение минал през производствената си база в с.Катуница за да вземе
инструменти. До място той се придвижил с лек автомобил „Мерцедес“ с ДК № ***,
който около 7.30 часа спрял пред входа на базата. Тъй като нямал намерение да
се бави, св. М.Ш. оставил автомобила отключен
пред портала, със запален двигател и на мигащи аварийни светлини, след което
влязъл в базата. След забавяне около 10 минути, св.М.Ш. излязъл навън и оставил
носените инструменти в багажника на лекият си автомобил. След това за момент,
св. М.Ш. се върнал в базата за да заключи. Докато св. М.Ш. бил в базата, от
дясната страна на неговия автомобил, спрял автомобилът „Опел Фронтера“, който се оказал този
управляван от подс. И.. След кратко време, св. М.Ш. излязъл през портала на
базата, отворил предна лява врата на автомобилът си, като имал намерение да
влезе вътре. Докато бил все още прав, св. М.Ш. се пресегнал и оставил мобилният
си телефон на таблото. В този момент, подс. И. слязъл от лекия автомобил „Опел
Фронтера“, заобикалял отпред лекия автомобил „Мерцедес“ и се насочил
застрашително към намиращия се до отворената лява врата на св.М.Ш.. Св. Ш. също
възприел действията на подс. И., който до този момент познавал слабо и то като
човек от селото. Св. Ш. забелязал, че към неговата врата се приближава непознат
човек, облечен с тениска и обут с домашни чехли. В същия момент подс. И.
започнал да обижда и ругае св.М.Ш., като му отправил и закани за саморазправа. Цялостното
поведение и действия на подс. И., били възприети като заплаха за св. Ш., което
го и принудило да се отдалечи бързо от автомобила до който се намирал. Намеренията
на подс. И. били недвусмислени и те явно били възприети св. М.Ш. като такива с
цел саморазправа, поради и което той започнал да отстъпва назад по пътя, в
посока към бензиностанция „Планета газ“. Докато св.М.Ш. отстъпвал назад, подс. И. посегнал и го ударил в главата. Подс. И. от своя
страна продължил да настъпва към М.Ш. и станал по агресивен, като наред с
множеството псувни, на няколко пъти го попитал дали знае кой е той. Освен
обидите, ругатните и заканите за саморазправа, подс. И. започнал да ръкомаха
заплашително и си позволил да се закани и с убийство на св. М.Ш.. За св. М.Ш.
положението било много сериозно, тъй като в стремежа си да потърси помощ, той
решил да отиде до бензиностанция „Планета газ“ откъдето да подаде сигнал на
телефон 112. Неговите намерения явно били предусетени и от подс. И., който в
един момент се отказал да го следва. Св. М.Ш. продължил да върви полуобърнат
към бензиностанция „Планета газ“ и да наблюдава нападателят си. В същото време подс.
И. са върнал към автомобила с който бил пристигнал. След кратко суетене, той
отворил незаключената предна дясна врата на лекия автомобил „Мерцедес“ с ДК № ***,
като се пресегнал и взел ключа от контакта, с което изгасил и двигателя на
колата. В последствие подс. И. се качил на своя автомобил /„Опел Фронтера“/ в
който го чакал все още св.С.Г., запалил и потеглил в посока към изхода на черния
път .
Действията
на подс. И. спрямо св.М.Ш. били забелязани и от св.Б.Ш., който в същото време се намирал до
прозореца в жилището си в производствената база на „Шико“ ЕООД. Освен св. М.Ш.,
неговия баща също забелязал потеглянето на автомобила управляван от подс. И.,
както и това, че на предна дясна седалка има пътник. Агресивното и неадекватно поведение
на подс. И., породилото съмнение у св.М.Ш., че може би е под въздействие на
алкохол. След като установил, че му липсват и ключовете за автомобила, той
решил да подаде сигнал до телефон 112. Обаждането на св.М.Ш. било осъществено
чрез мобилен номер ********** в 07.43 часа
на 12.04.2020г. от личния телефон
на свидетеля, който той взел от таблото, връщайки се до отключения автомобил
„Мерцедес“. През време на разговора с оператора на Районен център 112
гр.Кърджали била осъществена и конферентна връзка с дежурния в РУ Асеновград. Сигнала
там бил предаден на дежурния инспектор по управление в РУ Асеновград-Т.В.К.. Той
от своя страна се разпоредил на свидетелите- А.Г.Г. и
Х.Д.П.-полицейски служители от състава на АП-954 към Полицейски участък гр.Садово, да отидат
на място и да установят обстоятелствата по случилото се. Двамата полицейски
служители посетили незабавно производствената база на „Шико“ ЕООД, като на
място провели разговор със св.М.Ш. и св. Б.Ш.. Полицейските служители изгледали
и записите от работещите камери в базата на „Шико“ ЕООД, от които получили
информация за регистрационните номера на автомобила „Опел Фронтера“
управляван от подс.И.. Св. А.Г. извършил справка по
телефона от която се установило, че по документи превозното средство „Опел
Фронтера“ с ДК № ***се води на лицето В.И.С.
от с.МИ.о. Тъй като св. Г. *** познавал лицето, той му се обадил по телефона.
От проведения разговор с него, се установило, че автомобила е продаден на подс.С.И. ***. След извършена нова справка в БДС бил
установен и адреса на подс. И., като непосредствено след това, мястото било
посетено от двамата полицейски служители. Отивайки на ул. „*** в с.Катуница,
свидетелите А.Г. и Х.П. установили, че отпред стои паркиран автомобил „Джип
Гранд Чероки“ с ДК № ***, като едната му регистрационна табела липсвала. Те се
опитали да разговорят с някой от живеещите на адреса, но не успели, тъй като никой
не отговорил на техните повиквания и тропане по входната врата.
Св.
Б.М.Ш. бил силно обезпокоен от действията на подс. И. спрямо М.Ш., като се
опасявал, че всичко това може да се отрази негативно на бизнеса който фамилията
развивала. Той искал всичко да приключи по мирен път, поради което решил да
издири нападателя на сина си и говори с него. След като вече бил научил от
полицейските служители имената на заподозрения, същата сутрин, с управлявания
от него автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с ДК№ ***,
св.Б.Ш. обиколил работещите търговски обекти в с.Катуница. От проведените разговори
с хората които срещнал, той разбрал и
къде живее подс. И.. Около 08.30-09.00 часа св.Б.Ш. също посетил адреса на подс.И. ***, като установил, че там има спрян един „бус“,
както видял и паркирания автомобил „Джип Гранд Чероки“ с липсващ регистрационен номер. С цел да осъществи контакт с някой от живеещи на адреса, св. Б.Ш.
започнал да свири с клаксона на автомобилът си. На повикванията му се отзовала
св. И.С., която излязла на улицата да разбере какво става. При проведения със
св. Б.Ш. разговор, св. С. била осведомена за целта на неговото посещение,
като му отговорила, че нейния племенник
не се е прибирал от предната вечер. След като разбрал, че подс. И. не си е в
къщи, св. Б.Ш. потеглил, като продължил да го търси из селото.
Докато
течало издирването на подс. И. и автомобила „Опел Фронтера“, непосредствено след
напускането на мястото където се състояла срещата му със св. М.Ш., подсъдимия се
придвижил към дома на св. С. *** за да го остави. В един момент се оказало, че
св. Г. нямал намерение да с прибира в къщи, като за подс.И.
станало ясно, че двамата ще се връщат на ранчото на св.В.П.. Продължавайки по
пътя си, подс. И. минал през един магазин, от който той купил две кутии цигари
и 3-4 еднолитрови бутилки с бира. В последствие двамата със св. С.Г. се върнали
на ранчото в местността „Чикура“. След
като пристигнали там, подс. И. паркирал МПС-то „Опел Фронтера“,
като със св.Г. слезли от автомобила, а в последствие се установили под
„навеса“.Там подс. И. и св.Г. започнали да пият бира. Междувременно на св. С.Г.
му се допило кафе, като се обадил на св. А.К.У., на когото поръчал да му купи и
донесе на ранчото в местността „Чикура“. Св. У. не могъл да откаже, поради
което се качил в личното си МПС-„Рено Трафик“ с норвежки регистрационен номер,
синьо на цвят, минал през бензиностанцията и купил кафе на св. С.Г.. Отивайки
на ранчото, св. У. заварил св. С.Г. и подс.И., като
последния изглеждал много ядосан. Докато тримата стояли и си говорили, в един момент подс. И. заявил, че днес щял да
се напива. В един момент подс. И. решил да отиде до дома си за да вземе уиски,
от което имал налято в бутилки, съхранявани в хладилника у тях. За да си
осигури предпочитания алкохол, подс. И. трябвало да отиде до къщата си, поради
и което се качил на лекия автомобил „Опел Фронтера“, с който се придвижил до
ул. „*** в с.Катуница. Спирайки пред дома си, подс. И. слязъл от автомобила и
без отново да се обади на никой, влязъл в дома си, взел една бутилка уиски от
хладилника и излязъл навън. Междувременно И. установил, че газта на лекия
автомобил „Опел Фронтера“ е свършила, поради което реши да се върне на ранчото
с другия автомобил - „Джип Гранд Чероки“ с ДК № ***. Така подс. И. сменил двете
превозни средства, като „Опел Фронтерата“ останал паркиран пред дома му, а той
се качил в „Джип Гранд Чероки“. Потегляйки с второто превозно средство у подс. И.
възникнала идеята отново да мине покрай производствената база на „Шико“ ЕООД. С
цел осъществяване на замисленото, подс.И. минал по
пътя зад бензиностанция „Планета газ“ и след това преминал на висока скорост и покрай
портала на производствената база на „Шико“ ЕООД. Движението на подс. И. с
управлявания от него автомобил, отново били заснети от монтираните в района
видеокамери, като той бил възприет от св.
М.Б.Ш., св. В.А.П. и група непознати работници които работели в района на
бензиностанцията. Непосредствено след преминаването на автомобила управляван от
подс.И., на мястото дошъл с автомобилът си и св. Б.Ш..
Той бил уведомен сина си за преминаването на подс. С.И., още повече, че същия
бил разпознат от него като водач, зад волана на превозното средство. От своя
страна св. Б.Ш. се свързал по телефона с полицейските служители от АП-954.
Оказало, че полицейския автомобил е на място, близо до базата на „Шико“ ЕООД.
Непосредствено сред сигнала изпратен от св.Б.Ш. покрай портала на „Шико“ ЕООД преминал полицейския автомобил
със свидетелите А.Г.Г. и Х.Д.П.. Двамата били накратко
уведомени както за действията на подс.И., а така и за
автомобила с който той се придвижвал и посоката към която същия е продължил.
Свидетелите А.Г. и Х.П. потеглили в указаната им посока, като по късно св. Б.Ш.
бил уведомен по телефона от тях, че водача на търсения автомобил е тръгнал през
нивите, като това е възпрепятствало
неговото успешно проследяване.
Тъй
като автомобила на св.Б.Ш. бил с по-висока от нормалната проходимост, той решил
да опита да намери по следите търсения автомобил и неговия водач. Известно
време след това, св. Б.Ш. се качил в автомобила си и тръгнал към полето по което
бил продължил автомобила на подс.И.. Движейки се към
указаната посока, в един момент св. Б.Ш. достигнал до мястото, където видял прясно
оставените в пръста следи от автомобилни гуми. Така той се отклонил и тръгнал
през нивите, следвайки оставените дири. Тези следи го отвели до чакълирания път,
който водел до местността „Чикура“. Тъй като дирите в оставени в пръста свършвали
до чакъла, св. Б.Ш. имал намерение да се връща и да се откаже. В този момент
обаче, той забелязал недалеч постройката намираща се в имота на св.В.П., както и
паркирания наблизо микробус на св. У.. Св. Б.Ш. видял и непознат човек намиращ
се до буса, като решил да потърси информация за издирвания от него автомобил. С
цел да се приближи по близо до човека, св. Б.Ш. направил маневра назад, при
която се оказал съвсем близо до непознатия човек. Слизайки от своя автомобил и
наближавайки към непознатия човек, св.Б.Ш. забелязал, че зад паркирания бус се
намира и издирвания лек автомобил „Джип Гранд Чероки“, като наблизо бил и подс.
И.. Св. Б.Ш. разпознал подсъдимия, като по погледа му станало ясно, че също е
разпознат от негова страна. В следващия момент подс. И. се насочил заплашително
към св. Б.Ш., който уплашен се върнал и качил в своя автомобил. Веднага след
това, св. Б.Ш. се обадил по телефона на полицейските служители участващи в
акцията, като им предал кратка информация за търсеното лице и неговия автомобил.
Действията му били възприети от подс.И., като за Б.Ш.
станало явно, че не го чака нищо добро. Той веднага потеглил с пълна газ и тръгвайки
по чакълирания път се отправил към с.Катуница. В момента в който св. Б.Ш.
тръгнал от мястото, където било ранчото, на огледалото за обратно виждане той
видял, че подс.И. се качва на автомобила „Джип Гранд
Чероки“, като също толкова бързо потегля зад него. В суматохата, св. Б.Ш. нямал
възможност да види, дали водача на следващия го автомобил е сам, но за него
намеренията му били недвусмислени, като явно представлявали заплаха за живота
на преследвания водач. Въпреки, че св. Б.Ш. управлявал автомобилът си с около
100 км.ч. то следващия го с бясна скорост автомобил започнал да го настига.
Високата скорост с който се движили двете превозни средства, факта, че
разстоянието между тях са скъсявало много бързо, неравния път и съмнението, че
водача който управлява единия автомобил е под влияние на алкохол, предизвикали
негативни чувства и емоции у св. Б.Ш..
Освен изпитания силен страх и предизвикан стрес, в съзнанието на същия се
породили представи от риск за реализиране на пътно произшествие със сериозни
последици. Тъй като водачът на преследващия го автомобил нямал никакво намерение
да се отказва, а дори напротив продължил да ускорява, то св. Б.Ш. бил принуден
да кара и поддържа същата скорост. Наближавайки края на чакълирания път към
село Катуница и съответно Т-образното кръстовище, разстоянието между двете
движещи се едно след друго превозни средства станало около3-4 метра. В момента
в който св.Б.Ш. решил, че най-вероятно ще последва неизбежния удар между двата
автомобила, видял пред себе си идващ със спуснати сини светлини полицейски
автомобил. В същия се намирали свидетелите
А.Г. и Х.П., към които вече, се бил присъединил и дежурния инспектор Т.К..
Подс. И. който именно управлявал лекия
автомобила „Джип Гранд Чероки“, също забелязал идващия по чакълирания път
полицейски автомобил и неговите светлини. В един момент, отказвайки се от
преследването на автомобила управляван от св. Б.Ш., подс.
И. свил надясно и напускайки чакълирания път поел през полето. Свидетелите А.Г.
и Х.П. също забелязали тази маневра на водача на автомобила „Джип Гранд
Чероки“, като поради липса на друга възможност, решили да го следват успоредно по
улиците на с.Катуница. Така от известно разстояние те започнали да го следват,
като полицейския автомобил бил с пуснати звукови и светлинни сигнализации. С
оглед извършената по-рано проверка и получената информация, въпреки, че на
няколко пъти го губели за кратко от полезрението си, за полицейските служители
станало очевидно, че следвания от тях автомобил се движи в посока към дома на
подс. И.. В един момент, те забелязали, че следвания автомобил „Джип Гранд
Чероки“ спира пред дома на подс. И., като водачът извършва маневра паркирайки
назад. В следващите няколко минути автомобила с полицейските служители също
спрял пред дома на подсъдимия, като те заварили подс. С.И. да стои прав зад
автомобила „Джип Гранд Чероки“. На свидетелите А.Г.Г.
и Х.Д.П. направило впечатление, че пред дома на подсъдимия има паркирани общо две
МПС-та. На въпроса дали той е карал автомобила „Джип Гранд Чероки“, подс. И.
отговорил отрицателно. Същия бил запитан и относно ключовете на автомобила
„Мерцедес“ собственост на св. М.Ш.. При това подс. И. се насочил към един от
двата паркирани пред дома му автомобили, от вътрешността на който изкарал ключа
на въпросния „Мерцедес“, който в последствие захвърлил на земята. За
присъстващите полицейски служители било очевидно, че подс. И. е под въздействие
на употребен алкохол, още повече, че същия се държал агресивно и залитал. Тъй
като за тях било ясно, че именно подс. И. е водач на автомобила „Джип Гранд
Чероки“, то на адреса бил извикан чрез ОДЧ в РУ Асеновград, оправомощен
полицейски служител, който да изпробва водача за употреба на алкохол. На място,
пред дома на подс. И., бил изпратен втори полицейски екип в състав на който
влизали: св. В.Т.П.-работещ като мл. инспектор и Г.Д.Б.-работещ като мл.
автоконтрольор в РУ Асеновград. Докато
намиращите се пред дома на подс.И. изкачвали идването
на служителите от гр. Асеновград, от къщата излязла съпругата на подс. И.-св. В.
К.И.. Тя започнала да пита какво става и в един момент, като разбрала, каква е
причината за идването на полицейските служители, ядосана от факта, че съпругът
е карал след употреба на алкохол, взела
една тухла и я хвърлила към предното ляво стъкло на „Джип Гранд Чероки“.
Вследствие на удара с тухлата същото се счупило.
Междувременно
около 11.00 часа св. Б. и колегата му св. П. пристигнали на адреса в с.
Катуница където ги чакали техните колеги, включително и подс. И.. Св. Б. се
осведомил за обстоятелствата около случая, като поканил св. И. да бъде
изпробван за употреба на алкохол, с намиращото се в полицейския автомобил техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабр. № ARDM 0252. При това подс. И. категорично отказал. Междувременно докато
всички изчаквали идването на втория екип от полицейски служители от гр.
Асеновград, въпреки съмнението, че подс.И. е употребил алкохол под влияние на който той е
управлявал МПС, не били взети всички необходими мерки за установяване на
обстоятелствата от значение за обективната истина. Към онзи момент не били
установени, нито лицата с които подс.И. е контактувал
непосредствено преди да се качи в управляваните от него на същата сутрин два автомобила,
нито били изцяло проверени точните маршрути из селото през които той бил минал,
нито били извършени огледи на двата автомобила с които подс. И. се придвижвал.
Било пропуснато да се провери и къде точно се е намирала неговата съпруга, до
момента на нейната поява при полицейските служители намиращи се пред дома й.
Убедеността на служителите, че именно подс.И. е
управлявал „Джип Гранд Чероки“, довело до подценяване на ситуацията, като те дори
допуснали да има свободен словесен контакт между подс. И. и неговата съпруга. В
резултат на това, в един момент св. В. И. заявила, че тя е управлявала
автомобила. Това й изявление било оставено без каквито и да последващи действия
от страна на полицейските служители и към онзи момент по никакъв начин не било
проверено алибито на свидетелката. Тъй като все пак, по време на проверката
имало достатъчно данни, че подс.И. е управлявал МПС
под въздействие на алкохол, както имало данни и за други извършени от него
престъпления, то по преценка на дежурния инспектор Т.К., извършителят бил
задържан за срок от 24 часа. Това станало със Заповед № 239-ЗЗ-82 Екз. от 12.04.2020
г. считано от 10.40 часа /лист 5 от ДП/ По разпореждане на дежурния инспектор,
подс. И. бил отведен от свидетелите А.Г. и Х.П. ***. С другия полицейски
автомобил се придвижил свидетелите В.Т.П. и Г.Д.Б., както и полицейския инспектор
Т.К..
Около
12.30 часа, св. Б. отново поканил подс.И. да го
изпробва с наличното техническо средство „Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARDM
0252, при което той се съгласил. Пробата
била извършена в 12.34 часа, в РУ Асеновград, като техническото средство отчело
наличие на алкохол в издишания от подс. И. въздух от 2,05 ‰. Предвид
констатираното в хода на проверката, бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ №628556/12.04.2020г. връчен срещу подпис на
подс. И.. На същия бил издаден и талон за медицинско изследване
№0064086/12.04.2020г. връчен в 13.00 часа. Предвид установеното съдържание на
алкохол в дадената проба, подс. И. бил отведен от св.Б. и св. П. ***, за даване
кръвна проба. След извършен му преглед от дежурния медицински фелдшер, в 13.42
часа на същата дата, подс. И. отказал да даде кръвна проба за анализ / писмени доказателства
на лист от 100 до 104 от съд.дело/
Въз
основа на събраните доказателства на 12.04.2020г. било образувано и досъдебно
производство /БП/ №247/2020г. по описа на РУ на МВР Асеновград. Същото се
водило с оглед извършено в с.Катуница, обл. Пловдивска, престъпление по
чл.343б,ал.1 от НК, за което била сезирана и РП гр.Асеновград. С постановление
на наблюдаващия прокурор от 21.04.2020г. било разпоредено разследването по
образуваното БП № 247/2020г. да продължи по общия ред.
В
хода на образуваното досъдебно производство, на св. М.Ш. било указано от страна
на полицейските служители, да предостави копия от записите на охранителните
камери от 12.04.2020г. монтирани в базата на „Шико“ ЕООД. Св. М.Ш. изпълнил изцяло
разпореждането, като от DVR устройството направил само частични копия от
записите от охранителните камери от 12.04.2020г. Същите били прехвърлени от св.
М.Ш. на 1бр. флаш памет “ADATA” 32 GB номер 220168349BG32G, която с протокол за доброволно предаване от 14.04.2020г.
/лист 31 от ДП / била предадена на разследващия полицай от св. В.А.П.. Предадената
от св. П. флаш памет и намиращите се върху нея записи, се намиращи се в плик
към кориците на ДП, като на по-късен етап били предмет за съдебно техническа
експертиза. Както се установи в хода на съдебното следствие, поради пропуск на
разследващите, пълните записи от 12.04.2020г. съдържащи се в паметта на DVR не
били иззети своевременно. Настройките на устройството били такива, че натрупалите
се записи периодично се изтривали. Тези настройки станали причина с течение на
времето, записите от 12.04.2020г. да бъдат заличени автоматично от паметта на
устройството.
От
заключението по назначената и извършена от вещото лице Ж.В.Г. съдебно видео-техническа
експертиза /на листи от 133-137 от съд.дело/ се установява следното: В предадената
от св.П. преносима флашпамет с фабричен надпис „ADATA UV128/32GB“ и номер
220168349BG32G, находяща се в кориците на настоящото дело, се съдържат два
видеофайла. Видеофайловете са представени в ,,avi“ формат. Единият е с
продължителност 9 минути и 34 секунди, а вторият - 6 минути. Файловете са
записани на 14.04.2020 г. При тяхното изследване се е установило, че и двата
файла са съставени от по два фрагмента, като се установяват действия, свързани
с манипулация на файловете и на допълнителна тяхна обработка. Съгласно вкопираните
в кадър данни, записите са от 12.04.2020 г. на въпроса на дали първоначалните
записи са били създадени от техническите устройства, монтирани в базата на
„Шико“ ЕООД в с. Катуница, вещото лице не е дало положителен отговор, тъй като
това излиза извън рамките на възложеното изследване. Според вещото лице, в
техническата информация на видеофайловете, не се съдържа информация в какво
реално време записват техническите устройства, като настройките па дата и час
се извършват на DVR устройството. Вече изтрити записи от паметта на използвания
DVR на 12.04.2020 г. не могат да бъдат възстановени.
Отразеното
от вещото лице в мотивната и заключителната част на експертизата относно
съдържанието на двата изследвани файла, напълно съответства и на това което съдът
възприе при предявяването на съдържанието на записите в хода на съдебното
следствие.
От
заключението на експерта-д-р М.К.Б. по назначената по ДП съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни /листи от 34 до 45 от ДП/ и от неговия разпит в
хода на съдебното следствие, се установява, че на експерта са били възложени
две задачи, като той въз основа на събраните по делото доказателства е следвало
да отговори на следните въпроси: Каква е била концентрацията на алкохол в
кръвта на подс. И. съответно на 12.04.2020г. в 7.35 часа и на 12.04.2020г. в
10.05 часа. Вземайки предвид резултата от техническото средство с което на
12.04.2020г. в 12.34 часа подс. И. е бил изпробван от св.Б., както и всички
други обстоятелства от значение за отговор на поставените му въпроси, вещото
лице е дало заключение, че концентрацията на алкохол в кръвта на подс. С.И. на
12.04.2020 г. в 07.35 ч. е била 2,74 ‰, а на същата дата в 10.05 ч. е била 2,39
‰.
По
искане на съда, с писмо с вх.№ 263 374/10.11.2020г. на началника на РЦ
112-Кърджали / на лист 105 от съд.дело / за нуждите на наказателното
производство е бил изпратен електронен носител-диск “EMTEC 700MB” CD-R /
намиращ се на лист 106 от съд.дело / съдържащ копия от записите на проведените
от св. М.Ш. на 12.04.2020г. разговори със спешен номер 112, както и копия на
изпратените от оператора електронни картони за приетите обаждания.
Описаната
фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на разпитаните
по делото свидетели Г.Д.Б., А.Г.Г., Х.Д.П., Б.М.Ш., М.
*** Ш., В.А.П., В.Т.П., частично от показанията на свидетелите В. К.И., А.Б.Л.,
С.Д.Г., А.К.У., В.А.П., П.А.М. и И.С.С., частично от обясненията на подс. С.И.И., от приложените по делото писмени доказателства,
веществени доказателства, от съдържанието на видео и аудиозаписите и експертните заключения.
Съдът
изцяло кредитира показанията на свидетелят Г.Д.Б. депозирани пред съда, както и
тези негови показания на лист 13 от ДП №247/2020г. на РУП Асеновград, в частта
им прочетени на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК, като отчете, че
предвид изминалото време от инцидента до датата на разпита на свидетелят пред
съда е изминал период около шест месеца от време, като е нормално той да
забрави някои обстоятелства. Показанията на същият свидетел са логични,
добросъвестни, кореспондират си с по-голяма част от останалите събрани по
делото гласни доказателства, писмените и веществени такива, както от
заключението по назначените експертизи. По отношение на обстоятелства за които
бяха прочетени тези неговите показания, те не остават изолирани, а се подкрепят
от останалите събрани по делото доказателства, които съдът кредитира. От
показанията на св.Б. се установява, че на 12.04.2020г. той е бил на работа
дневна смяна от 07.30 до 19.30 час. Около 10.40 часа св. Б. е бил уведомен по
телефона, че следва да окаже съдействие на негови колеги в с.Катуница, които били
задържали водач със съмнения за употреба на алкохол. По този причина св.Б. и
колегата му П. отишли до посочения адрес *** където са заварили, служителите от
полицейския патрул от гр.Садово, както и подс. И.. Св. Б. бил осведомен за
обстоятелствата по случая, като на същия направило впечатление, че на място има
паркиран джип и това, че подс. И. се държи агресивно. При отправената му покана
от страна на Б.,подс И. категорично отказал да бъде
изпробван за употреба на алкохол с наличното техническо средство. По
разпореждане дежурния инспектор Т.К., подс. И. бил задържан и отведен в РУ Асеновград. На
същото място, около 12.34 часа след отправена от страна на св.Б. покана, подс. И.
все пак е дал съгласие да бъде изпробван за употреба на алкохол. Това е станало
с наличното техническо средство-„Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM 0252,
което е отчело положителна проба над 1.2 ‰, а именно 2.05 ‰. В тази връзка от
страна на св.Б. били съставени АУАН №628556/12.04.2020г. и талон за медицинско
изследване №0064086/12.04.2020г. връчен в 13.00 часа. Предвид установеното
съдържание на алкохол в дадената проба, подс. И. бил отведен от св.Б. ***,
където същия отказал да даде кръвна проба, а с това на практика се отказал да
оспорва резултата от техническото средства.
Съдът
изцяло кредитира и показанията на свидетелите А.Г.Г.
и Х.Д.П., депозирани пред съда, както и тези техни показания намиращи се съответно
на листи 14 и 21, както и на 15 и 20 от ДП №247/2020г. на РУП Асеновград, в
частта им прочетени на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, като
отчете, че предвид изминалото време от инцидента до датата на разпита на
двамата свидетели, също е изминал период около шест месеца от време, за което е
нормално те също да забравят някои обстоятелства. По отношение на обстоятелства
за които бяха прочетени тези техни показания, те не остават изолирани, а се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.
От
показанията на двамата свидетели се установява, че на 12.04.2020г., двамата
били на работа дневна смяна, включени в състава на АП 954. Около 07.40 часа на
същата дата, те получили сигнал от ОДЧ при РУ Асеновград, за кражба на ключ от
автомобил и последвал скандал в с.Катуница. Отивайки на указаното им място, двамата
свидетелите провели разговор със св.М.Ш., който им разказал за случката с подс.
И.. Преглеждайки в офиса запаметената информация на DVR устройството, съдържащо записи на
монтираните камери, двамата свидетели дали изцяло вяра на разказаното им от М.Ш.. При това били установени
регистрационните номера на автомобила „Опел Фронтера“ с който се е придвижвал подс.И.. След извършена справка по телефона с ОДЧ бил
установен собственика на превозното средство, а чрез него и настоящия му ползвател.
Чрез извършена нова справка се установил и адреса на подс.И..
Докато са траели тези първоначални беседи със св. М.Ш., към полицейските
служители се присъединил и св. Б.Ш.. Той от своя страна също споделил с двамата
служители за видяното от прозореца на дома си, като св. А.Г. му предоставил за
връзка мобилният си номер. От показанията на св. Г. и св.П. се установява също
така, че след получената информация, те са посетили адреса на подс. И., но
въпреки положените от тях усилия не се било стигнало до среща с някое от лицата
обитаващи адреса. Действително от показанията на св. И.С. и св.В. И., се
установява, че по същото време двете свидетелки са се намирали в дома си. Каква
е била обаче причината, те да не чуят намиращи се отвън и търсещите контакт
двама полицаи, по делото не беше установено. По делото е безспорно установено и
това, че св. Г. и св.П. са ходили на домашния адрес на подс. И. като са видели
паркираното там МПС-„Джип Гранд Чероки“ с липсващ регистрационен номер. Именно
това, първо за тях посещение, в една голяма степен ги е подпомогнало в
последствие, когато са следвали движението на същия автомобил, тъй като са
имали представа за посоката и крайната точка, към която неговия водач ги е водил.
От показанията на същите свидетели се установява, че докато са патрулирали из
село Катуница с цел издирване на автомобила управляван от подс.И.,
към тях се е присъединил и дежурния инспектор Т.К.. В един момент те са
получили обаждане по телефона от св. М.Ш. който ги информирал, че малко преди
това, покрай производствената база на „Шико“ ЕООД в с.Катуница отново е
преминал подс.И., като в този случай той е бил с
МПС-„Джип Гранд Чероки“ с липсващ регистрационен номер. Полицейските служители
са минали по пътя покрай базата, като с полицейския автомобил са продължили в
указаната им от очевидците посока. Показанията на свидетелите А.Г. и Х.П., не
само, че кореспондират с показанията на св. М.Ш. и св.В.П., но в пълна степен
се подкрепят и съдържанието на записите намиращи се върху вещественото
доказателство по делото-1бр. флаш памет “ADATA” 32 GB. Отново от показанията на
св. Г. и св.П. се установява, че на по-късен етап са получили телефонно
обаждане от св. Б.Ш., който ги е информирал за местонахождението на издирвания
черен джип-„Град Чероки“. Същите са се отправили към чакълирания път водещ към
указаното място, като забелязали, че към тях приближава превозно средство.
Впоследствие се е указало, че същото се управлява от св.Б.Ш., който им обяснил,
че зад него идва джипа-„Град Чероки“. По указания на дежурния инспектор,
полицейския автомобил с двамата свидетели е продължил напред с пуснати
светлинни и звукови сигнализации, За свидетелите Г. и П. било станало очевидно,
че водача на джипа-„Град Чероки“ също ги е възприел, защото в един момент същия
свил от пътя, в дясната за него посока за движение, като продължил през нивите.
Предвид това, че все пак са се намирали в полицейски лек автомобил, за
свидетелите Г. и П. се оказало невъзможно да продължат да следват непосредствено
водача на джипа „Град Чероки“, поради което те продължили да се движат
успоредно на него. За намиращите се в полицейския автомобил било ясно, че
движението се осъществява в посока към дома на подс.И..
В действително докато траело това следване, поради естеството на терена и
наличните препятствия, джипа „Град Чероки“ се губел от поглед за известно незначително
време, но при неговата поява, било ясно, че водача продължава да подържа същата
скорост и посока на своето движение. Така, докато се движели, полицейските служители
забелязали, че следвания автомобил спира пред дома на подс. И., като същия
извършва маневра назад. В момента на тяхното идване, те заварили зад паркирания
вече автомобил единствено подс.И.. На въпроса защо
бяга, същия отвърнал, че не той бил карал. За пристигналите полицейски
служители било безспорно, че именно подс.И. ***“ и
тъй като водача бил в явно нетрезво състояние, на място, по тяхно искане бил
изпратен св.Г.Б., който да го тества за употреба на алкохол. От показанията на
двамата свидетелите се установява, че на въпроса дали е взел ключовете от автомобила
на св.М.Ш., то подс.И. дал положителен отговор, което
станало чрез неговите конклудентни действия свързани с изваждането на ключа и
неговото хвърляна на земята. От показанията на св. Г. и св.П. се установява и
това, че докато са чакали идването на дежурния автоконтрольор от гр.
Асеновград, към хората намиращи се пред дома на подс.И.
се било присъединила и св. В. И., която била излязла от домът си. От
показанията на св. Г. и св.П. става ясно и това, че при нейната поява, тя не
била наясно какъв е повода за посещението на полицейските служители. След като
разбрала, че те имат съмнение за шофиране на автомобил след употреба на
алкохол, което касае подс.И., първоначалната реакция
на св. В. И. била гневна. Тя взела една тухла, която хвърлила, като при това
счупила предното ляво стъкло на джипа „Град Чероки“. Едва след като от страна
на полицейските служители била дадена възможност на подс. И. и св.В. И. да проведат
разговор на четири очи, дошло и нейното
изявление, че именно тя е управлявала автомобила. Въпреки това твърдение на св.В.
И., дошлия автоконтрольор поканил не нея, а подс. И. да бъде изпробван с
техническо средство. От показанията на св. Г. и св.П. се установява, че подс.И. отказал да бъде тестван, като по нареждане на
дежурния Т.К. водачът бил задържан и отведен в РУ Асеновград. Конвоирането на
задържаното лице било осъществено от св. Г. и св.П..***, на по-късен етап подс.
И. се съгласил да бъде изпробван и дал положителна проба за алкохол, след използването
на техническото средство.
Показанията
на А.Г.Г. и Х.Д.П., няма как да не кредитират изцяло,
тъй като те са логични, последователни, добросъвестни, кореспондират помежду
си, допълват се взаимно, подкрепят се от
останалите събрани по делото гласни доказателства, писмените и
веществени такива, които съдът кредитира, както от заключението по назначените
по делото експертизи и приложените по делото аудио и видеозаписи.
Съдът
изцяло кредитира показанията на свидетелят В.Т.П. депозирани пред съда, като
отчете, че предвид изминалото време от инцидента до датата на разпита на
свидетелят е изминал период около осем месеца от време, като е нормално той да
забрави някои обстоятелства. Показанията на същият свидетел са логични, добросъвестни, кореспондират си с
по-голяма част от останалите събрани по делото гласни доказателства, писмените
и веществени такива, както и от заключенията на назначените по делото
експертизи. От показанията на св.П. се установява, че работи на длъжност
мл.инспектор в РУ Асеновград, като на
12.04.2020г. той е бил на работа дневна смяна. Свидетелят си спомня, че на същата
дата, те са били извикани за съдействие заедно със св.Б. в с.Катуница. Докато
пътували, те подържали връзка с дежурния по управление-инспектор Т.К., който ги
ориентирал за адреса, където са ги очаквали. Отивайки там, св. П. забелязал
останалите чакащи ги полицейски служители, до които се намирали заподозряното
лице и неговата съпруга. На свидетеля П. направило впечатление, че подс. И. се
държи агресивно и неадекватно със служителите от патрула от ПУ Садово. Св. П.
си спомня също така, че едно от стъклата на намиращия се там джип, вече било
счупено. Доколкото той бил разбрал, това било в следствие от действията на
жената, която била ядосана на мъжа си, в случая на подс.И..
От показанията на св.П. се установява и това, че на подс.И.
бил зададен въпрос относно това дали той е управлявал джипа при което дал
отрицателен отговор. Св.П. също така си спомня, че на място, св. Б. поканил да
тества подс.И. с техническо средство при което
последния отказал. Все пак, след отвеждането на подс. И. в РУ Асеновград, същия
дал съгласие да бъде изпробван за употреба на алкохол, което от страна на св.П.
била разтълкувано, като признание на това, че именно той е карал МПС-то. Във
връзка с положителната проба за употреба на алкохол, св. Б. съставил АУАН,
който нарушителят отказал да подпише. Неговия отказ бил удостоверен с подписа
на св. П.. Предвид резултата от техническото средство на подс.И.
бил издаден и талон за изследване, като лицето било конвоирано до МБАЛ
Асеновград за кръвна проба. Въпреки дадената му възможност, същия отказал да
даде такава.
Съдът
кредитира изцяло и показанията на свидетелят Б.М.Ш. дадени пред съда и както и
тези негови показания на лист 25 от ДП №247/2020г. на РУП Асеновград, прочетени
на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК, като отчете, че предвид
изминалото време от инцидента до датата на разпита на свидетелят пред съда е изминал
период около шест месеца от време, като е нормално той да забрави някои
обстоятелства. Показанията на същият свидетел
са подробни, логични, добросъвестни, кореспондират си с по-голяма част
от останалите събрани по делото гласни доказателства, писмените и веществени такива, които съдът
кредитира, както от заключенията по назначените по делото експертизи. По
отношение на обстоятелства за които бяха прочетени тези неговите показания, те
не остават изолирани, а се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства. От показанията на св.Б.Ш. се установява, че той е баща на св.М.Ш.,
като причината да живее в с.Катуница е семейния бизнес който те развиват чрез
изградената производствена база на „Шико“ ЕООД. От показанията на св. Б.Ш. се
установява, че на 12.04.2020г. преди 8 часа сутринта, той се е намирал в
жилището си на втория етаж в офис сградата на „Шико“ ЕООД в с.Катуница. Докато
още е бил по пижама, св. Б.Ш. забелязал от прозореца сина си-М.Ш., който намирайки
се отвън е разговарял с непознат мъж, за който по-късно се е установило, че е подс.И.. По време на разговора между двамата, св. М.Ш.
започнал да отстъпва назад, пред напиращия заплашително към него опонент. При
това на св. Б.Ш. направило впечатление, че сина му явно изпитва страх от поведението
на подс.И.. В един момент, според показанията на св. Б.Ш.,
неговия син влязъл в намиращата се недалеч бензиностанция „Планета газ“.
Притеснен от случващото се, св.Б.Ш. решил да излезе навън, което му отнело
известно време. Отивайки навън, св. Б.Ш. забелязал паркирания лек автомобил
„Мерцедес“ собственост на сина му, както и спрения до него автомобил-„Опел Фронтера“ управляван от подс.И..
На св. Б.Ш. направило впечатление, че на предна дясна седалка на втория
автомобил има друг мъж, който подканял подс.И. да не
се занимава и да си тръгват. Докато пътникът говорел, подс. И. се приближил към предната врата на
лекия автомобил „Мерцедес“ , като отваряйки я и навеждайки се през нея, той
явно взел нещо от купето на автомобила. Св. Б.Ш. не могъл да говори веднага със
сина си за случилото се, тъй като след
тръгването на непознатия мъж, св.М.Ш. се качил на намиращия се наблизо „бус“ с
който тръгнал в неизвестна за бащата посока. Все пак от показанията на св. Б.Ш. се установява, че сина му се е върнал сравнително
скоро, като малко след това на мястото дошъл и полицейския автомобил с двамата
служители. В тяхно присъствие, а и това на св. М.Ш., същите съвместно изгледали
записите от охранителните камери от които се установил регистрационния номер на
интересуващия ги автомобил. От показанията на св. Б.Ш. става ясно и какви други
действия са предприели служителите с цел установява адреса на водача. От
показанията на същия свидетел, става ясно, че междувремено той е провел
разговор и със сина си-св.М.Ш. при който се е опитал да разбере причината за
идването на подс.И. и за неговото неадекватно и
агресивно поведение. При разговора св. М.Ш. му е казал, че според него подс. И.
явно е бил пиян, като освен заплахите и обидите, същия бил говорел и несвързано. От неговия разказ, св. М.Ш.
разбрал, че причината за идването на подс. И. са лични неща свързани със съпруга
му, която неговия син не отричал, че познава, но пък за която твърдял, че няма
нищо общо. От показанията на св.Б.Ш. става ясно, че проявената от страна на подс.И. спрямо св.М.Ш. агресия, му се е отразила зле
емоционално и като цяло доста негативно. С цел всичко това да не повлияе и на
бизнеса който те развивали, както и с оглед мирното уреждане на нещата, св.Б.Ш.
решил да се срещне лично с подс. И. и да изяснят случая. Същата сутрин св. Б.Ш.
успял да установи адреса на подс.С.И. и отивайки там,
най напред забелязал паркирания джип „Град Чероки“, който и според него бил с липсващи
регистрационни номера. На опитите на св.Б.Ш. да осъществи разговор, отговорила
лелята на подсъдимия- св. И.С.. След като разбрала, че св.Ш. търси нейния
племенник тя му отвърнала, че същия не се е прибирал от предната вечер. Тъй
като св.Б.Ш. й обяснил и за какво го търси, то същия направило впечатление, че
жената с разстроена, като пак тя му заявила, че на С. И. това не му е за първи
път. В тази им част показанията на св. Б.Ш. са в известно противоречие с показанията
на св. И.С.. Същата не отрича, че въпросната сутрин адресът на който живеят е
бил посетен от св.Б.Ш.. Не отрича и това, че тя се е отзовала на неговите
повиквания и се е срещнала и говорила с него. Установява се и това, че св. Б.Ш.
бил много ядосан от поведението на подс.И. спрямо св.
М.Ш., което споделил и на св.И.С.. Тя самата отрича да е казвала на Б.Ш., че
нейния племенник не се е прибирал предната вечер. Докато св. Б.Ш. твърди, че
само е разговарял със св. И.С., то тя самата заявява, че той бил афектиран,
като дори я заплашил, че има пистолет и че ще може да стигне до затвор. Дали
св. И.С. е била заплашвана от св. Б.Ш. и дали тя му е казвала кога за последно
е видяла подс. И., са обстоятелства които не са от съществено значение по
делото. Факт е, че е към момента на отиването на св. Б.Ш. в дома на подс.С.И., то последния не е бил там. По делото е безспорно
и това, че при отиването на св.Б.Ш. в дома на подс. И., там е бил паркиран
джипа-„Град Чероки“. Факт е и това, че на 12.04.2020г. сутринта св. И.С. не е
била наясно с местонахождението на племенника си С.И.. Междувпрочем явно
разговорът със св.Б.Ш. и неговото идване пред дома й, не са били възприети като
нещо изключително и чак толкова необичайно от нея. По делото няма никакви
доказателства, след разговора си със св. Б.Ш., св. С. да е търсила подс.И. или пък да я правила опити да разговаря за това
даже и със св. В. И., която пък по
същата време също си е била в къщи.
От показанията на св.Б.Ш. се установява и
това, че след срещата си със св.С. той е продължил да търси подс. И. и
управлявания от него към онзи момент автомобил „Опел Фронтера“. В един момент
той е минал по пътя водещ към производствената база на „Шико“ЕООД, където
първоначално, от група непознати работници, а в последствие, от сина си и св. В.П.,
Б.Ш. е научил за появата на джипа-„Град
Чероки“, който бил управляван от подс. И..
Почти едновременно с идването на автомобила на св. Б.Ш. по пътя покрай
производствената база е минал и полицейския автомобил със св. Г. и св.П.. От
тяхната бърза поява св. Б.Ш. заключил, че най-вероятно те са възприели зрително
автомобила с който се движи подс. И., още повече, че полицейския автомобил се
движил с включени сирени и светлини. Известно време след това, същите служители
се били върнали в базата, като са уведомили св.Б.Ш., че автомобила управляван
от подс.И. е поел през полето, което е възпрепятствало
преследването му от страна на полицейския екип. След като полицейските
служители са уведоми св.Б.Ш., че ще изчакат до идването на дежурния полицейски инспектор,
той е решил да опита да проследи със своя автомобил, поелия през нивите автомобил
управляван от подс.И.. Така в резултат на своето решение,
св.Б.Ш. се е качил в собствения си джип „Сузуки Гранд Витара“
с ДК№ ***, с който е тръгнал по оставената през насажденията в полето, прясна
следа от автомобилни гуми. Според показанията на св. Б.Ш., следвайки по нея,
следата го била извела до чакълирания път, който пък водел до обект собственост
на производителите на „Пещерска гроздова“. Тъй като там следата в полето свършвала,
св. Б.Ш. имал намерение да се връща обратно, но в този момент забелязал
постройка в близкия имот. До същия се отивало по отбивка от чакълирания път,
която била около 30-50 метра. Св. Б.Ш. решил да направи маневра, като навлязъл
назад в странични път водещ към имота. В този момент св. Б.Ш. видял и непознат
човек който се суетял до паркирания там „бус“, като решил да го попита дали не
е видял търсения джип да минава по чакълирания път. При своето слизане от
автомобилът с който бил, в същото това време св.Б.Ш. забелязал и паркирания зад
„буса“ джип-„Град Чероки“, както и намиращия се до него С.И.. Взаимното им
разпознаване и застрашителния вид на подс. И. били главните фактори, ръководили
последвалите действия на св.Б.Ш.. Именно това го мотивирало да се върне веднага
и влезе в автомобилът си, от който провел кратък телефонен разговор със св.Г. и
св.П.. При това, той ги уведомил относно местонахождението на подс.И. и търсения от тях автомобил. От показанията на св. Б.Ш.
става ясно, че докато той говорил по телефона, на огледалото за обратно виждане
е видял как подс. И. ***“, като потегля рязко към него. Именно така възприетите
от св. Б.Ш., недвусмислени действия на подс. И., са го принудили да потегли също толкова рязко в
посока към с.Катуница От показанията му се установяват в подробности и това как
е продължило преследването между управлявания от него автомобил и този управляван
от подс. И.. От неговите показания става безспорно ясно и това как и къде е приключило това преследване и каква е била
причината за това. В тази насока показанията на св. Б.Ш. не се опровергават от
нито едно друго доказателство, като се подкрепят от останалите събрани по делото гласни
доказателства,писмените и веществени такива, които съдът кредитира, както от
заключенията по назначените по делото експертизи и приложените по делото аудио
и видеозаписи.
Съдът
кредитира изцяло и показанията на свидетелят М.Б.Ш. дадени пред съда в хода на
съдебното следствие в проведеното заседание от 22.10.2020г. / протокол листи от
54 до 57 от съд. дело/, както и тези
негови показания дадени пред съда в хода на съдебното следствие в проведеното
заседание от 22.01.2021г. / протокол
лист от 114 до 115 от съд. дело/.По отношение и на този свидетел се констатират
известни неточности, но следва да се отчете изминалия период от време от инцидента до датите на депозиране на
показанията при двата разпита на свидетеля, като е нормално той да забрави
някои обстоятелства. Показанията на същият свидетел, все пак са подробни,
логични, добросъвестни, кореспондират си с по-голяма част от останалите събрани
по делото гласни доказателства,
писмените и веществени такива,които съдът кредитира, както от
заключенията по назначените по делото експертизи.
От
показанията на св. М.Ш. се установя, че същия е управител на „Шико“ ЕООД, като
се установява и това с какво се заминава дружеството и каква дейност развива в
с.Катуница. От неговите показания също се установява и причината поради която,
на 12.04.2020г. същия е дошъл рано сутринта в производствената база в село
Катуница, както се установява и какви действия той е извършил до идването на
автомобила „Опел Фронтера“ управляван от подс. И.. От показанията на св. М.Ш.
се установява и това, какво точно му е заявил подс.И.
и какви са били неговите действия спрямо
него. В действителност подс. И. отрича да се е заканвал и псувал св.М.Ш., като
в тази насока са единствено показанията на свидетелят. Тъй като и записите на
камерите са без звук, то няма как от същите да се разбере точното съдържание на
репликите отправени от страна на подс. И.. Въпреки това, съдът счете, че няма
пречка записите от камерите да бъдат използвани за проверка достоверността на
показанията не само на св. М.Ш., но и тези на Б.Ш., св. В.П., както и на А.Г.Г. и Х.Д.П., както и обясненията на подс. И.. От кредитираните изцяло от съда записите, представени за
нуждите на производството и намиращи се върху флашпамет с надпис „ADATA
UV128/32GB“ , без никакво съмнение се установяват положението на автомобила на
св.М.Ш., момента идването на автомобила „Опел Фронтера“ управляван от подс. И.,
слизането на последния от шофьорското място, насочването на подс. И. към
намиращия се отляво на автомобилът си св. М.Ш., словесната разправия която
подс. И. подхваща със св. М.Ш., заплашителното поведение на подсъдимия спрямо
свидетеля, вследствие на която М.Ш. започва да отстъпва назад, момента в който подс. И. посяга и го удря в
главата, момента в който подс. И. се връща до автомобила на св. М.Ш., отваря
предна дясна врата и навеждайки се през нея явно вземайки нещо от купето.
Всички тези обстоятелства няма как да бъдат игнорирани, а дори напротив те са в
подкрепа на депозираните от страна на св.М.Ш.
показания, в които той твърди, че причината на 12.04.2020г. сутринта да отстъпва
назад към бензиностанция „Планета Газ“ е било именно поведението на подс. И.,
който го е заплашвал със саморазправа, а освен това е употребил псувни,ругатни
и закани за убийство. В тази насока показанията на св.М.Ш. се подкрепят и от
показанията на св. Б.Ш., както и косвено от показанията на свидетелите А.Г.Г. и Х.Д.П., на които е била разказана от „първо лице“
самата случка. В тази насока показанията на св. М.Ш. се подкрепят и от
съдържанието на приложения на лист 106 от съд.дело запис от Районен център 112
гр.Кърджали. От същия се установява именно каква е била причината св.М.Ш. да
търси помощ и кое го е принудила да се обади от своя телефон с № ********** на
този Спешен телефон.
От показанията на св.М.Ш. се установява и
това, че той също е възприел навлизането на подс. И. в лекия автомобил
„Мерцедес“, както и изгасването на неговия двигател. В първия момент, св. М.Ш.
не е направил никакви логична връзка между тези две обстоятелства. В
последствие обаче, когато той се е
върнал и потърсил мобилният си телефон, оставен в купето на лекия автомобил,
св.М.Ш. е установил, че липсва контактния му ключ, като от това заключил, че
същия най-вероятно е взет от подс.И.. Тук е мястото
да се посочи, че тази кражба наред с агресивното поведение на подс.И.,са станали причина за изпращането на полицейските
служители от АП 954 от ПУ Садово. Към онзи момент, св. М.И. е имал някакви
съмнения, че подс.И. може би е пиян, но това все пак прекия
повод за идването на служителите, не са били евентуалните данни с оглед осъществен
състав на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
От
показанията на св.М.Ш. се установява и това, кога са дошли полицейските
служители в базата на „Шико“ЕООД и какви действия те са предприели с цел
установяване собствеността на автомобила „Опел Фронтера“ и самоличността на
неговия водач. Установява се също така и как е точно е станало това,
включително и факта, че св. М.Ш., заедно със баща си и свидетелите А.Г. и Х.П.,
заедно са изгледали наличните записи от охранителните камери, което обстоятелство
именно им е оказало помощ в тяхната работа.
От
показанията на св. М.Ш. се установява и това, че около 10 часа, на 12.04.2020г.
подс. И. отново е преминал покрай базата на „Шико“ЕООД в с.Катуница, като в
случая е бил с управлявания лично от него автомобил „Джип Гранд Чероки“.
Минаването на автомобила освен от М.Ш., е било възприето и от св.В.П., както е
било заснето отново и от охранителните камери. В действителност в този момент единствено
и само св. М.Ш. е видял водача на това МПС, като същия заявява, че е разпознал подс.И.. По отношение на това обстоятелство, св. М.Ш. се
явява единствен очевидец, тъй като нито един друг свидетел, включително и В.П.
не е видял, кой точно управлява, в този момент, преминаващия автомобил „Джип
Гранд Чероки“. За проверка на достоверността на показанията на св. М.Ш. те
следваше да се съпоставят със всички други събрани по делото доказателства, включително
и с показанията на св. В. И.. Поради невъзможност за ползване на изтритите вече
записи от DVR устройство, то нямаше как, относно този важен детайл, показанията
на св. М.Ш. да бъдат проверени чрез съпоставяне и евентуално чрез експертно
изследване на цялостната картина заснета от всички работещи камери в този
времеви отрязък. В действителност приложените по делото записи съдържат само
частична информация и тя представлява изображение на което се вижда
преминаващия автомобил „Джип Гранд Чероки“, но от същото не става ясно,
кое лице е неговия водач.
Както
се посочи и по-горе, за съдът няма никакво съмнение, че показанията на св. М.Ш.,
включително и в обсъжданата част се явяват достоверни, като следва да се
кредитират в пълнота. Решението на съда да кредитира показанията на св. М.Ш. е
обвързано и с решението му за кредитиране в пълнота на показанията на св. Б.Ш.,
а с това и на останалите свидетели, чийто показания бяха обсъдени до тук и
съответно кредитирани като достоверни.
Тука
следва да се отбележи, че по делото няма никакви други данни, освен твърдението
на подс. И. и това на св. В. К.И., че на 12.04.2020г. в инкриминирания в
обвинението час, т.е. в 10.05 часа именно тя е била зад волана на автомобила „Джип
Гранд Чероки“. Съдът обаче анализирайки събраните доказателства не кредитира
показанията на св. И. и обясненията на подс. И. в тази им част, като прие, че
те са недостоверни. За това свое решение, съдът се съобрази с всички
доказателства довели до формиране на съответните изводи относно изяснената и
приета за установена от съда фактическа обстановка, като счете, че даването на
обоснован отговор на въпроса, кой е бил водач на автомобила преследвал този на
св. Б.Ш., в голяма степен дава и отговор
на редица други поставени в настоящия сложен за разглеждане казус въпроси, включително
и този, кой е бил водач и на автомобила „Джип Гранд Чероки“, преминал покрай
базата на „Шико“ ЕООД около 10.05 часа.
За да даде отговор на тези въпроси, съдът взе
предвид, анализира и съпостави всички доказателства събрани по делото,
включително и гласните такива, както и тези на свидетелите В. К.И., А.Б.Л., С.Д.Г.,
А.К.У., В.А.П., П.А.М. и И.С.С.
и обясненията на подс. С.И.И..
От
анализа на събраните доказателства и тяхното обсъждане се оформят две версии.
Първата е тази развита от представителя
на държавното обвинение, според която на 12.04.2020г. автомобила „Джип Гранд
Чероки“ е бил управляван само и единствено от подс. И.. Според изложеното в
обвинителния акт, около 10.00 часа с управлявания от подс. И. автомобил, той е
минал покрай базата на „Шико“ЕООД, където е бил видян от св. М.Ш. и св.В.П.. В
последствие, след откриването му от св. Б.Ш., подс.И.
отново е управлявал автомобила „Джип Гранд Чероки“, като в този случай неговото
идване от местността „Чикура“ е била възприето и от свидетелите А.Г.Г. и Х.Д.П..
Втората
версия е тази на защитата, в подкрепа на която са и показанията на разпитаните свидетели от приятелския кръг на
подсъдимия, основаваща се най-вече и на обясненията на подс. С.И. и показанията
на св. В. И.. Без да се оспорва факта, че около 7.30 часа подс. И. все пак е
управлявал автомобила „Опел Фронтера“ и се намирал пред портала на „Шико“ ЕООД,
както и че в един момент подс. И. е сменил автомобилите, то се правят
целенасочени опити за внушаване на неща, които няма как да са се случили.
Според така оформилата се втора версия, на 12.04.2020г. сутринта след като
подс. И. и св. С.Г. се били върнали на ранчото на св. В.П., те са влезли под
навеса. В действителност, подс. И. отрича да е консумирал веднага алкохол, но
пък в тази насока следва да се вземат предвид и депозираните показания на св. У.,
като и хронологически се проследи идването на всички останали на ранчото в
местността „Чикура“.
Един
от първите отишъл там е св. А.У., който е бил повикан от св.С.Г.. Пристигайки
на ранчото св. У., е заварил там св.Г. и подс. И.. Пред съда, св. У. заявява,
че когато е спрял там, е видял отвън паркиран „Опел Фронтера“. Влизайки под
навеса св. У. е видял и това, че св. Г. и подс. И. пият бира. В един момент
според св. У., подс. И. излязъл като след негово завръщане, свидетелят забелязал,
че вместо „Опел Фронтера“ отвън вече е паркиран автомобила „Джип Гранд
Чероки“. При завръщането си, според У., подс.И. бил със съпругата си. Влизайки под навеса той бил извадил
една бутилка с уиски и започнал да пие от нея, като едновременно с това
консумирал и бира. Според показанията на св. У., известно време след това, под
„навеса“ се появила съпругата на подсъдимия-св. В. И., която почнала да го
подканя да си тръгват. Според показанията на същия свидетел, св.И. останала при
подсъдимия около половин час, след което двамата си били тръгнали. Същия
свидетел твърди, че докато той бил на ранчото дошъл и св. А.Л..
Св. А.Л. от своя страна също заявява, че въпросната
сутрин е ходил на ранчото, като това станало с личният му автомобил джип „Мерцедес
ML“ с ***. Отивайки там, той пък бил заварил паркиран на мястото автомобил
„Джип Гранд Чероки“, като видял от външна страна, че под навеса са само св.Г. и
подс. И., които пиели алкохол. Освен това, същия свидетел заявява, че не се бил
обадил на двамата черпещи се мъже, като отвън до автомобила се срещнал само със
съпругата на подс. И., която пушела цигари. Тя пък му била казала, че чака
съпругът си, като намиращите се вътре мъже пият алкохол. Т.е. от показанията на св. Л., може да се
направи извод, че същия е пристигнал, след като вече подс. И. е сменил
автомобилите. Ако това е така, не става ясно, защо св. Л. не е видял нито св.У.,
така както последния твърди в своите показания, като е пропуснал да забележи и
неговия автомобил .
От
своя страна св. В.П. в показанията си пред съда твърди, че след като се бил
прибрал в дома си предната вечер, на 12.04.2020г. той се бил върнал на ранчото си
между 10-11 часа сутринта, като отивайки,там нямало други коли. Според неговите
показания до мястото го бил закарал св. А.Л. с неговия лек автомобил
„Мерцедес“. Ако твърденията на св. В.П. са достоверни, то не става ясно, защо
св. Л. забравя да спомене пред съда, че е закарал св.П. на ранчото.
От
показанията на св. В. И. се установява, че на 12.04.2020г. при нейното
събуждане в дома си, е установила липсата на съпругът й. Тъй като било неделя Цветница,
тя решила, че могат да излязат някъде семейно с тяхното дете. Интуицията
на св. И. й подсказала, че подс.И. е на ранчото в местността „Чикура“, като тя решила
да отиде до там пеша, въпреки че разстоянието било около 500-600 метра.
Излизайки пред дома си, св. В. И. установила, че отпред стои паркиран
автомобила „Опел Фронтера“. Т.е. от това може да се направи извода, че двата
автомобила вече са били разменени от страна на подс. И.. Отивайки пеша до местността
„Чикура“, св. И. заварила пиещите бира св.С.Г. и подс.
И., като при тях бил и св. А.У.. Освен
това същата заявява, че отред бил паркиран автомобила „Джип Гранд Чероки“,
както и автомобил „Мерцедес“ на св.У., жълтеникав на цвят с пловдивски
регистрационен номер. В тази им част показанията на св. И., изцяло противоречат
на показанията на св.У., който пред съда заяви, че е отишъл до мястото не с
притежавания автомобил „Мерцедес“ с ДК№ ***, а с микробус „Рено Трафик“ син на цвят, с
норвежка регистрация. Сцената с пиещия рано сутринта бира съпруг, довела до ответна гневна
реакция от страна на св. В. И., като тя започнала да го подканя да си тръгват.
В един момент той се съгласил и те двамата качвайки се в автомобила „Джип Гранд Чероки“ тръгнали за
дома си в с.Катуница. Потегляйки за дома си към селото, автомобила се
управлявал от св. В. И., като подс. И. се возел на предна дясна седалка.
Пътувайки така, според св.И. изведнъж подс.И. се
сетил, че му липсват цигарите, като я накарал да отбие до бензиностанция
„Планета Газ“. Непосредствено преди бензиностанцията обаче, подс. И. си бил
намерил цигарите на пода, като я насочил да кара по пътя минаващ зад
бензиностанцията. Така около 10.00 -10.10 часа, с управлявания според св. И.,
лично от нея автомобила „Джип Гранд Чероки“, тя минала по черния криволичещ път
зад бензиностанцията, като от там излязла на асфалтирана улица. Вместо двамата да
се насочат към дома си обаче, по настояване на подс. И., без никаква причина,
те отново се върнали на ранчото в местността „Чикура“. Според показанията на
св. И., връщайки се там, тя не минала по чакълирания път, а директно през
полето. Пристигайки на ранчото на св. В.П., според св. И. тя видяла единствено паркиран
„буса“ на св.В.П., като там нямало други превозни
средства. Пак според нейните показания,
тя останала да чака в автомобила „Джип Гранд Чероки“ повече от около 15-20
минути, като през това подс.И. бил влязъл отново под
„навеса“. В тази им част показанията на св. И. си противоречат с показанията
на св. У., според които, след идването
на св. И., тя била останала при подс. И. около половин час. Ако това в действителност
е било така, то няма как да не се отбележи и пропускът в показанията на св. И., която не забелязала паркирания отвън „бус“ на св.У. с норвежка регистрация. От показанията на св.
И. се установява, че докато тя чакала отвън съпругът си, дошъл св. А.Л., който управлявал
не джип, а лек автомобил „Мерцедес“. Същия се бил заприказвал с нея, като
въобще не влязъл под навеса. От показанията на същата свидетелка става ясно, че
в един момент подс.И. станал от масата след което
двамата се качили в автомобила „Джип Гранд Чероки“ и се отправили по пътя към
дома си. Движейки се така с автомобила, който св. И. отново управлявала, тя
видяла на около 50-60 метра, движещ се пред тях черен джип. Според св.И.,
докато се прибирали нямало нищо необичайно по пътя, като тя паркирала нормално
на улицата пред дома им. Тъй като подс. И. й бил заявил, че има нещо да оправя
по колите, тя влязла в дома им, а той останал отвън. В един момент се
установило, че на улицата отвън има полицаи, като св. И. излязла да види какво
става. Тя самата нямала идея за какво точно са дошли служителите от двете полицейски
коли, но в един момент станало ясно, че те искали да тестват подс.И. за алкохол, без тя самата да разбере причината за
това. Същата не отрича и това, че след скарването със съпругът си, е счупила и
стъклото на един от неговите автомобили.
Констатираните
противоречия по отношение на тези обстоятелства в показанията на свидетелите У.,
Л., П. и В. И., не само, че не се подкрепят от обясненията на подс. И., но дори се и задълбочават.
Разпитан
пред съда, подс. И. заявява, че на 12.04.2020г. след срещата му със св.М.Ш.,
пред базата на „Шико“ЕООД , управлявайки автомобила „Опел Фронтера“ той най-напред
искал да остави в дома му св. С.Г.. В един
момент, св. Г. се бил отказал от това си намерение, което наложило до го
върне на ранчото в местността „Чикура“. Връщайки се към местността, по пътя в
селото, подс. И. купил и 3-4 литрови
бутилки бира и две кутии цигари. След като отишли на ранчото, Подс.И. и св.Г. се били установили под навеса. В своите
обяснения пред съда, пропускайки да отбележи идването на св. А.У. /който пък от
своя страна твърди, че е видял и автомобила „Опел Фронтера“ отвън /, подс. И. страна
заявява, че в един момент решил да отиде до дома си за да вземе уиски. Според него
той се прибрал в дома си с джипа „Опел Фронтера“ , като взел една бутилка
наливно уиски което съхранявал в хладилника. Излизайки на улицата подс. И., се
качил на автомобила „Джип Гранд Чероки“, тъй като установил, че била свършила
газта на „Опел Фронтера“. По този начин управлявайки автомобила „Джип Гранд
Чероки“, подс. И. се върнал на ранчото в местността „Чикура“, където го чакал
сам св.С.Г.. В тази им част обясненията на подс. И. противоречат на показанията
на св. А.У. според които, той е възприел тръгването на подсъдимият с „Опел
Фронтера“ и неговото връщане с автомобила „Джип Гранд Чероки“. В обясненията си пред съда подс. И.
продължава, че след като върнал отново при св. Г. той започнал да пие смесвайки
уиски и бира. Докато пиел алкохол, според обясненията на подс. И., той чул
гласът на св. А.Л., който се намирал отвън. Според подс. И. той попитал Л. с
кого говори, при което той му отвърнал, че е с жена му. От това подс. И.
заключил, че на ранчото е дошла св. В. И.. В тази им част обясненията на подс. И.
на първо място противоречат на показанията на св. А.Л., който заявява, че е
видял пиещите вътре Г. и И., но пък отрича те да са го виждали и да е
разговарял с тях. На второ място противоречат и на показанията на св. В. И.,
според която, когато е отишла първия път на ранчото, тя е заварила св. С.Г. и подс. И., но при тях пък не бил св. А.Л., а св. А.У.. Нещо
съвсем различно пък твърди пред съда св.
А.У., който заявява, че когато подс. И. се бил върнал с автомобила „Джип Гранд
Чероки“ с него била дошла и съпругата му.
Относно
идването на св. В. И., подс. И. заявява пред съда, че в един момент, възприел
нейното присъствие, като при това тя му казала, че причината за нейното идване
е това, че била забелязала липсващата бутилка с уиски в хладилника, като
свързвайки я с намеренията на съпругът си да се напие, тя превантивно дошла да
си го прибере. В тази им част обясненията
на подс. И. не само, че не намират подкрепа от нито едно друго доказателство,
като поради своята абсурдност няма как да се приемат за достоверни. По делото
безспорно се установи, че хората от приятелския кръг на подс. И. често са се
събирали на ранчото в местността „Чикура“, които сбирки са били придружени и употреба
на алкохол. Участието на подс. И. в тези събирания и неговите чести посещения
под навеса също не са били тайна за св. В. И.. Въпреки това, житейски погледнато,
относно св. В. И., няма никакво логично обяснение, което да свърже твърденията
на подс. И. с причината, която евентуално би мотивирала съпругата му да отиде
пеша до ранчото в местността „Чикура“.
Едва ли първото нещо, което би хрумнало на св. И. да направи на 12.04.2020г.,
сутринта на Цветница, който празник е имала намерение да отпразнуват семейно, е
да отиде и да провери дали бутилките с уиски в хладилника са налице. Дори тя
самата, разпитана като свидетел, не твърди
такова нещо.
Според
обясненията на подс. И. и неговата версия в един момент, в резултат на
настойчивостта на неговата съпруга той се бил съгласил да си тръгне от ранчото
в „Чикура“. Според него даденото съгласие, било под условие, като първо тя
трябвало да го закара да си купи отново цигари. Тука няма никакво логично
обяснения за съда, защо подс. И. е трябвало пак да си купува цигари, при
положение, че както той сам заявява, същата сутрин той вече си е бил купил две
кутии. По нататък в неговите обяснения, на зададения му въпрос в тази насока,
същия обясни, че в един момент установил липсата на цигарите си, за това имал
нужда от такива и съответно намерение пак да си купи. От обясненията на подс. И.
дадени пред съда, се установява, че според него в един момент, той и съпругата
му се били качили в автомобила „Джип Гранд Чероки“ с който се тръгнали към
бензиностанция „Планета Газ“ за цигари. През това време автомобила бил
управляван от св. В. И.. Стигайки до бензиностанцията, в същото време подс. И.
си бил намерил цигарите на пода в автомобила, като при това решил да постави на
изпитание верността на своята съпруга и да я прекара пред портала на
„Шико“ЕООД. По тази причина, подс.И. я накарал да
премине с автомобила „Джип Гранд Чероки“, по пътя зад бензиностанция „Планета Газ“ и портала на
производствена база. Без да даде никакъв смислен отговор на това, кое е
наложило вместо по пътя, автомобила да се върне през полето, подс. И. заявява,
че след преминаването пред портала на „Шико“ЕООД той и съпругата му се били
върнали на „Чикура“. Там тя останала да го чака в автомобила „Джип Гранд
Чероки“, а той влязъл под навеса където започнал да пие бира. Според подс. И.
известно време след това, съпругата му била влязла под навеса и го накарала да
стане и да тръгне с нея. Без излишни подробности и в тази насока, в обясненията
си подс. И. заявява, че на връщане към дома им, автомобила „Джип Гранд Чероки“
отново бил управляван от св. И.. Движейки се пътя, Подс. И. бил забелязал
прашен облак пред тях, но не и движещи се други пътни превозни средство или
полицейски автомобил с пуснати светлинни и звукови сигнализации. Според подс. И.
на връщане от местността „Чикура“, той и съпругата му се били прибрали съвсем
нормално, като спирайки пред дома им тя направила маневра назад и паркирала
автомобила. Тъй като вратата на гаража не била добре затворена, подс. И. казал
на съпругата си да слезе и да я затвори отвътре. В тази насока неговите
обяснения противоречат на показанията на св. В. И., която пък твърди, че той й
бил казал да се прибира в къщи, тъй като имал да свърши някакви работи по
колите. В момента в който подс.И., се намирал до
багажника на автомобила „Джип Гранд Чероки“, видял, че до него спира полицейски
автомобил в който разпознал служителите от патрула на гр.Садово. На зададените
му въпроси от служителите относно управлението на въпросния автомобил и това
дали е карал пиян, според обясненията на
подс.И., същия отговорил отрицателно. Същия не
отрича, че пред него полицейските служители били заявили, че въпросния
автомобил е бил видян преди 2-3 минути от тях да минава през полето, както не
отрича, че е върнал и ключа за лекия автомобил взет от св.М.Ш..
Предвид
констатираните противоречия между показанията на свидетелите У., Л., П. и В. И.
и обясненията на подс. И., съдът
отхвърли като недостоверна версията на защитата. За съдът е безспорно, че на
12.04.2020г. сутринта, само и единствено подс. И. е управлявал притежаваните от
него две МПС-та. При това най напред той е управлявал автомобила „Опел
Фронтера“, а след като го е сменил, като е управлявал и автомобила „ Джип Гранд
Чероки“. В тази насока са и събраните по делото гласни доказателства, които
подкрепят версията на представителя на държавното обвинение. Същите доказателства
освен, че са логични, последователни и взаимно допълващи се, те се подкрепят и
от събраните по делото писмени и
веществени доказателства, които съдът кредитира. Не така стои обаче въпроса с
гласните доказателства на които се крепи версията на защитата. Същите освен, че
помежду си са взаимно противоречиви и изключващите се по отношение на редица обстоятелства,
то същите противоречат и на кредитираните от съда гласни доказателства. По отношение
на това дали подс. И. е управлявал „Джип
Гранд Чероки“ кредитираните от съда доказателства опровергават изцяло тези в
подкрепа на защитната теза. В тази насока следва да се отчете и факта, че
свидетелите У., Л., П., Г. и М. са приятели на подс. И., а св. В. И. му е
съпруга, като предвид неговото процесуално положение в настоящето наказателно производство,
всички те няма как да не се считат за заинтересовани от изхода на делото.
От
показанията на свидетелите У., Л., П., Г. и обясненията на подс. И., се
установява именно това, че петимата се били чести посетители на ранчото в
местността „Чикура“. От анализа на техните гласни доказателства може да се
направи и извод, че 12.04.2020г. сутринта в събота, всеки един от тях по различно време също е бил на
ранчото. Там е бил и подс. И., който е консумирал алкохол. Дали и всички посещавали
това място на същата дата са пили
алкохол, това е без значение относно предмета на делото.
Съдът
кредитира и част от показанията на св. С.Г.,дадени пред съда, от които се
установява, кога и по какъв повод същия се е озовал на ранчото на св. В.П.. От
показанията на св. Г. се установява и това, че неговото отиване на ранчото е
било на 11.04.2020г. като след приключването на работата, той и св.В.П. са
започнали да консумират алкохол. По някое време, според св. Г., св. В.П. си бил
тръгнал,но пък дошъл св. А.У. с когото продължили да пият. Докато св.Г. бил с А.У.
се бил появил св. П.М.. В тази насока показанията на Г. противоречат на
показанията на М., който заявява, че отивайки там е видял не Наско У., а В.П..
Това обстоятелство също е без особено значение, но пък то е в подкрепя на
извода на съда относно причините ненапълно кредитиране показанията на св. Г. и за
отхвърляне на защитната версия на подсъдимия. От показанията дадени пред съда
от страна на св.Г. се изяснява и това, че при неговото събуждане на 12.04.2020г.
сутринта, по негов спомен, той е установил, че на ранчото е дошъл подс. С.И..
Същия бил пристигнал с джип, но кой точно от двата, пред съда св.Г. не може да
посочи. От съдържанието на показанията на същия свидетел, дадени на 01.05.2020г.
по ДП № 247/2020г., прочетени на основание чл. 281, ал.4вр. ал.1,т.1 от НПК, се
установява, че по отношение на това обстоятелство той е бил по конкретен. Пред
разследващия орган, той е заявил, че подс. И. е дошъл с джип „Чероки“. Както и
съдът посочи по-горе, това че подс. И. е карал по различно време и двете
„МПС-та“ е безспорно, Дори той самия не отрича, че отишъл до дами си, да вземе
бутилката с уиски управлявайки „Опел Фронтера“, а се е върнал оттам с джипа
„Гранд Чероки“. Повърхностния разпит извършен от разследващия орган на св.Г. на
01.05.2020г. не дава възможност да се установи, в кой точно момент от неговото
продължително пиянство, той е видял, че подсъдимия е дошъл с джип „Чероки“. Доколкото
същия свидетел няма спомен на 12.04.2020г. да се е връщал заедно с подс.И.
*** и да е бил до базата на „Шико“ ЕООД, /които обстоятелства са установени от
събраните доказателства по делото/ то няма как да се приемат, за достоверни
неговите показания, от които може да се заключи, че още при първото си отива на
ранчото на „Чикура“ подс.И.
е бил с джип „Гранд Чероки“. Тука няма как отново да не се посочат показанията на
св. У., от които става ясно, че той отивайки да занесе поръчаните кафета на св.Г.,
също е видял до имота на св.П. паркиран
„Опел Фронтера“. Т.е. подс. И. е отишъл до имота, при това най-напред управлявайки
„Опел Фронтера“. В тази насока е приложения поделото запис, както и обясненията
на подс.И. от които се установява, че при спирането
на „Опел Фронтера“ пред базата на „Шико“ ЕООД то на предна дясна седалка е бил
именно св.Г.. Същия свидетел няма спомен относно тези обстоятелства но те се
установяват от останалите събрани по делото доказателства които съдът
кредитира.
Съдът
не кредитира в пълнота показанията на св. А.Б.Л. тъй като същите се явяват не
изцяло достоверни. В действителност същия свидетел твърди, че на 12.04.2020г.
събота, около 10.00-10.10 часа, бил отишъл до местността „Чикура“ до където се
придвижил със собственият си автомобил джип „Мерцедес ML“ с ***. Според
свидетеля Л., отивайки там той бил заварил св.В. И., която стояла и чакала съпругът
отвън до джипа“ Чероки“. Освен това, св.Л. заявява, че отвън бил паркиран и буса на св.В.П.. Според св. Л. без да влиза под
навеса, той видял отвън двамата пиещи алкохол-св. Г. и подс.И.,
като без да говори с тях, след около 5 минути той си бил тръгнал.
От
депозираните пред съда показания на св. Л., се установява, че в действителност той
е вметнал между другото казано и това, че докато бил на „Чикура“ той провел
разговор с „А.“. На това негово
твърдение обаче, няма как да не погледне със съответната доза критичност. Самия
св. А.У. в своите показания твърди, че докато бил на „Чикура“ той бил при св. Г. и подс.И.
като в един момент е дошъл А.Л.. Т.е. св. У. говори за среща с Л. вътре под
навеса, при която присъстват и Г. и И..
От
друга страна, подс. И. в обясненията си също заявява, че в един момент също бил
разбрал за идването на св. А.Л., който обаче не бил възприет зрително от
подсъдимия, тъй се намирал с гръб към него. Според подс.И.,
докато той правел компания на св.Г., чул отвън разговор между св. А.Л. и св. В.
И. и от това заключил, че и двамата са дошли на ранчото.
От трета страна, св. В.П. в своите показания
твърди, че на 12.04.2020г. той отишъл да вземе оставения от предния ден на
ранчото в „Чикура“ собствен бус
„Мерцедес Спринтер“ с ДК№ ***,зелен на цвят. До
мястото той бил закаран с управлявания от св. Л. джип „Мерцедес“. Според св. П.
отивайки там, той не бил видял други паркирани автомобили. Самият той не бил
влизал под навеса и не бил говорил с други хора, а само се качил в буса и
потеглил с него.
На
четвърто място са показанията на св. В. И., която заявява, че в действителност,
докато била на ранчото в местностноста „Чикура“, тя се била видяла със св. А.Л.,
който бил дошъл обаче с лекия си автомобил „Мерцедес“ сив на цвят, а не с джип.
Това е станало според нея, докато е чакала съпругът си С., който вътре правил
компания нас св.Г.. Тази среща със св. А.Л. обаче според св. В. И. се била
случила, след нейното второ идване на ранчото за този ден. При нейното първо
идване, което е било пеша, тя е заварила според нея там лекия си автомобил
„Мерцедес“ на св. А.У., като там нямало други коли.
Предвид
наличните противоречия и това,че съдът изключи като недостоверна версията на
защитата, че в инкриминираното време, не подс. И. а св. В. И., е управлявала
автомобила „Джип Гранд Чероки“, то съдът не кредитира и нейните показания и
твърдения в частта им относно това, че на 12.04.2020г. сутринта тя самата е
била на ранчото в местността „Чикура“. След като не е била там то няма и как да
се е срещала, както със св. А.Л., а така и със св. А.У.. При това положение, тя
няма как и да знае кой от тях, кога и с какво превозно средство евентуално е
отишъл на ранчото. Това личи и от съдържанието на нейните показания които пък противоречат
в тази си част на показанията на същите тези
свидетели.
Предвид
наличните противоречия между показанията на св. И., св. У., св.Л. и обясненията
на подс.И., съдът отхвърли същите като недостоверни в
тази им част. Обсъждайки останалите доказателства, съдът приема за достоверни
показанията на св. В.А.П., които пък от своя страна са логични и
последователни. От тях се установява, че той е отишъл на ранчото си на
12.04.2020г. след като е бил закаран там от св. А.Л. с неговия джип. При това,св.
П. е установил, че там няма други МПС-та. Момента за който говори в показанията
си П., е след 10.30 часа, т.е. това е след като вече подс. И. е тръгнал с
управлявания от него автомобила „Джип Гранд Чероки“. След като и вече подс. И.
го е нямало, то няма и как да се е състояла среща между него и св. А.Л.. След като св. Л. е дошъл едва след
тръгването на подс. И., то няма и как същия този свидетел, да се срещал преди
10.30 с когото и да е било на ранчото в местността „Чикура, тъй като той все
още не е бил отишъл там. В тази насока съдът не кредитира и показанията на св. А.Л.,
като прие същите за недостоверни тази им
част. По късното отиване на св.А.Л., прави недостоверни и показанията на св. А.У.,
относно това, че е имало среща между него и същия свидетел. Недостоверни се
явяват и показанията на св. У. за това, че е видял съпругата на подс.И. да идва на ранчото в местността „Чикура“. В тази
насока се явяват недостоверни и обясненията
на подс.И.. От горното следва извода, че на
12.04.2020г. докато подс. И. е бил на ранчото на св.В.П., не е идвала нито св. В. И., нито пък е идвал св.А.Л..
Предвид
констатираните противоречия и непълноти по-горе, съдът не кредитира в пълнота и
показанията на св.В. К.И.. При липсата на съответни подкрепящи ги
доказателства, няма как да се приемат за изцяло достоверни показанията на
същата свидетелка, относно случилото се инкриминираната дата. Безспорно е, че
всичко разказано от нея, относно сутринта на 12.04.2020г. до момента в който тя
твърди, че била излязла и тръгнала към ранчото в местността „Чикура“ да търси
съпругът си е достоверно. В останалата им част до момента в който същата
заявява, че е излязла и хвърлила тухлата по прозореца на автомобила „Джип Гранд
Чероки“, съдът приема за недостоверно, тъй като се опровергава от събраните по
делото останали доказателства които съдът кредитира. В тази насока, няма как да
не се отчете и това, че св.В. К.И. е съпруга на подс.И.
и се явява пряко заинтересована от изхода на делото. С цитираните изключения
съдът кредитира в останалата им част показанията на св. И..
Предвид
констатираните противоречия и непълноти по-горе, съдът не кредитира в пълнота и
показанията на св.А.К.У.. От анализа на събраните по делото доказателства, се
установи, че на 12.04.20202г. докато св. У. е бил на ранчото в местността
„Чикура“ то среща между него и св. Л. и св.И. не е имало. Обсъдените от съда
доказателства изцяло опровергават и показанията на св. У. в тази им част. От
неговите показния все пак се установява, че при неговото отиване там на същата
дата, той е заварил паркиран „Опел Фронтера“, като подс. И. е бил заедно със
св.Г. под навеса. Докато св. У. е бил там, подс. И. е излязъл с автомобилът си,
като след известно забавяне се е върнал с автомобила „Джип Гранд Чероки“. Същия
свидетел твърди, че при завръщането си подс. И. е бил заедно със съпругата си,
което обстоятелство поради своята изолираност, не следва да бъде повече подробно
обсъждано и отново няма как да бъде прието за достоверно. С цитираните
изключения съдът кредитира в останалата им част показанията на св. У..
Съдът
кредитира в пълнота показанията на св. П.А.М., като отчете, че те нямат никаква
връзка с обстоятелствата случили се на 12.04.2020г. Все пак, чрез неговите
показания се извърши съответната проверка на останалите събраните по делото
доказателства.
Съдът
кредитира в пълнота и показанията на св. В.А.П., като отчете, че той работи за
св.М.Ш., но само от това обстоятелство няма как да се направи, извод че същия се явява заинтересован от изхода на
делото. От показанията му се установява, че по същото време когато автомобила
„Джип Гранд Чероки“ е преминал покрай производствената база на „Шико“ ЕООД, то св. П. е възприел пряко преминаващо МПС,
скоростта с която то е минало и посоката в която се е движело. Същия свидетел е
възприел и автомобилът на полицейския патрул, който е тръгнал в указаната от
св. Ш. посока. От показанията на св. П. се установява и това, че именно,той по
указание на св.М.Ш. е предал с протокол за доброволно предаване флашпамет с
фабричен надпис „ADATA UV128/32GB“.
Съдът
кредитира в пълнота и показанията на св. И.С.С., като
отчете, че е живее в една къща със семейството на подс.И., а освен
това е и негова леля, като тези обстоятелства я правят пряко заинтересована от
изхода на делото. Въпреки това, като прецени нейните показания съдът ги прие за
изцяло достоверни. На 12.04.2020г. същата свидетелка не е ходила на ранчото в
местността „Чикура“, като чрез нейните показания се извърши проверка на достоверността
на останалите събрани по делото доказателства. Безспорно се установява, че
между св. С. и св.Б.Ш. е имало разговор, като повод за този разговор е било имено
демонстрираното поведение на подс. С.И. пред базата на „Шико“ ЕООД. Установява
се и това,че св. Б.Ш. е бил афектиран от
случката между подс. И. и св.М.Ш., като това го е мотивирало да отиде до къщата
на ул. „*** в с. Катуница. От показанията на св. С. се установява и това, че
св.Б.Ш. е търсил подс.С.И., който по същото това
време не е бил в дома си. В този смисъл с показанията на св. С. изцяло се потвърждават
и показанията на св. Б.Ш. в тази им част. По същество показания на св. С. не
опровергават по нито един пункт приетата от съда за установена фактическа
обстановка.
Съдът
не кредитира в пълнота дадените пред съда от страна на подс. С.И.И. обяснения. като
отчете и това, че същите бяха депозирани към края на съдебното следствие, времево
след разпита на всички свидетели и след предявяване на приложените по делото
записи. В действителност в едната си част дадените от подс. И. обяснения в
пълна степен подкрепят установената от съда фактическа обстановка, като в това
отношение, самите те се потвърждават и от събраните в хода на съдебното
следствие гласни, писмени и веществени доказателства, които съдът кредитира. Това
е така по отношение на неговите обяснения свързани с момента на ставането му от
сън на 12.04.2020г., излизането му от
дома му и отиването му с „Опел Фронтера“ на ранчото в местността „Чикура“. От
показанията на подс. И. се установява е това, че в един момент той е тръгнал да
прибира към дома му св. С.Г., като пътувайки с „Опел Фронтера“ двамата се
озовали пред портала на базата на „Шико“ ЕООД. От обясненията на подс. И. се
установява и причината поради която той е спрял там. В тази насока са и
показанията на св. М.Ш.. По отношение на демонстрираното агресивно поведение от
страна на подс.И. спрямо М.Ш., обясненията на първия
са твърде уклончиви, но пък в тази насока са и показанията на свидетелите М. и Б.
Шикови, от които става ясно как са се развили нещата. Това, че подс. И. е взел
ключовете на автомобила на св.М.Ш. също не се оспорва от самия подсъдим.
Идването, спирането и потеглянето на автомобила на подс. И. е запечатано от
записите от камерите намиращи се върху приложеното по делото веществено
доказателство, което не се опровергава от обясненията на подс.И..
От обясненията на подс. И. се установява и причината поради, която той и св.С.Г.
са се върнали на ранчото в местността „Чикура“, като в тази насока не са налице
други доказателства, опровергаващи неговите обяснения. От тях става ясно, че
връщайки се обратно той е закупил две кутии цигари и четири бутилки от по 1
литър бира. В последствие той и св. Г. са започнали да пият бира. По делото
безспорно се установи, че в един момент подс. И. е сменил притежаваните от него
две МПС-та, като е взел паркирания пред дома му автомобил „Джип Гранд Чероки“,
а оставил там „ Опел Фронтерата“. Времето
когато е станало това няма как да бъде абсолютно точно установено. Все
пак обаче по делото са налице доказателства, че това е станало преди 10.00
часа. В тази насока са гласните доказателства в лицето на полицейските
служители А.Г. и Х.П., които след установяване самоличността на подс.И. ***. При тяхното посещение което е било преди 10.00
часа те са видял там паркиран автомобил „Джип Гранд Чероки“. След посещението
на двамата свидетелите е последвало и посещението на св.Б.Ш., който също е
видял паркирания там автомобил „Джип Гранд Чероки“. В тази насока са и
показанията на св. А.У., който заяви пред съда, че отивайки на ранчото е видял
там паркиран автомобила „Опел Фронтера“,
като е заварил и подс. И. и св.Г. под навеса. Според показанията на св.У. в един
момент подс.И. излязъл, а после се е бил върнал вече
с автомобил „Джип Гранд Чероки“. В този смисъл съдът, няма как да не кредитира
и обясненията на подс. И. в тази им част, като приема за достоверна и неговата
версия за прибирането му в дома и вземането на бутилката с уиски от хладилника,
както и относно причината за смяната на
двата автомобила. В останала им част съдът не кредитира в пълнота обясненията
на подс. И., тъй като същите се явяват ненапълно достоверни, поради това, че не
се подкрепят от останалите доказателства които съдът кредитира. Безспорно е
това, че след като е сменил двата автомобила същия се е върнал на ранчото. В
тази насока са неговите обяснения и показанията на св. У.. Преди неговото ново завръщане
там обаче, с управлявания от подс. И. автомобил той е преминал отново покрай базата
на „Шико“ ЕООД в с. Катуница. Това е станало в 10.05 часа, което
преминаване е било забелязано от св. М.Ш.
и св.П., а така също е било запечатано и от охранителните камери монтирани в
обекта. Както бе посочено по-горе твърдението на подс. И., че в този момент
автомобила е бил управляван от св. В. И. съдът отхвърли като недостоверно. В действителност
в обясненията си подс. И. изложи една по-различна версия, която обаче напълно
се опроверга от събраните и анализирани от съда доказателства. Подс. И. не
отрича, че след осигуряването на бутилката с алкохол се бил върнал на ранчото,
където започнал на консумира смесвайки уиски и бира, но пък оспорва, че след
това е управлявал управлявала автомобил „Джип Гранд Чероки“. Както съдът посочи
и по-горе в своите мотиви, безспорно по делото се установи, че на
инкриминираната дата съпругата на подс.И. не е ходила
на ранчото в местността „Чикура“, както се установи и това, че същата не е
управлявала автомобила „Джип Гранд Чероки“. Предвид и горното съдът не
кредитира обясненията на подс.И. в тази им част, като
недостоверни. По отношение на управлението на автомобил „Джип Гранд Чероки“ от
страна на подс. И., както по времето когато е преминал покрай базата на „Шико“
ЕООД в с. Катуница, както и по времето когато той е преследвал автомобила на
св.Б.Ш., а дори и когато служителите са пристигнали пред дома на подс. И., събраните
по делото доказателства, обсъдени по съответния ред, кредитирани от съда, са не
само логични и последователни, но и без противоречиви. Те изцяло опровергават
защитната версия на подс. И. и дадените от него в тази насока обяснения са
явяват недостоверни. С посочените изключения съдът кредитира останалите
обяснения на подс. И. тъй като те си кореспондират с останалите събрани по
делото гласни и писмени доказателства. Същия не отрича, че пред дома му в село
Катуница спрямо него е била извършена проверка от полицейските служители при
която същия е заявил, че не е управлявал МПС, като е отказал да бъде и тестван
за употреба на алкохол. Подс.И. не отрича, че при
тази проверка, макар и по не най-учтивия начин, той е върнал взетите ключове от
автомобила на св.М.Ш.. В тази му част обясненията му се подкрепят и от
показанията на свидетелите А.Г., Х.П.,В.П.
и Г.Б.. От обясненията на подс. И. се установява, че той е бил задържан
като е бил отведен в РУ Асеновград, където на по-късен етап е дал съгласие да
бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Дадения от него
положителен резултат е наложило и неговото отвеждане до МБАЛ Асеновград, където
същия е отказал да използва издадения му талон за кръвна проба, с което се
отказал и да оспорва резултата от техническото средство . В тази му част обясненията
му се подкрепят отново от показанията на свидетелите А.Г., Х.П.,В.П. и Г.Б., а и от приложените писмени
доказателства.
Съдът кредитира заключенията на експерта-д-р М.К.Б.
по назначената по ДП СМЕ №206/2020г. /
листи от 34 до 45, от ДП/ и експерта –Ж.В.Г. по назначената по делото от съда съдебно видео-техническа експертиза / листи от
133 до 137 от съд.дело/ и изразените от експертите становища в хода на
съдебното следствие, като заключенията на вещите лица са изготвени с
необходимите знания и опит в съответните области на науката, които
заключения се потвърждават от останалия
доказателствен материал по делото.
В
случая съдът счете, че няма пречка да бъдат кредитирани и приложените по делото
като веществени доказателства по смисъла на чл.109 от НПК: електронен носител-
флаш памет „ADATA UV128/32GB“ и номер 220168349BG32G, /находяща се в кориците
на делото/ и електронен носител-диск с надпис
диск “EMTEC 700MB” CD-R / намиращ се на лист 106 от съд. дело /. Двата носителя
имат качеството на предмети, върху които има следи от престъплението, поради
което без съмнение могат да се ползват за нуждите на наказателното
производство, включително и с оглед разпоредбата на чл.102 от НПК, като при
съмнения за достоверността, те безспорно могат да се проверяват чрез различни
процесуални способи, включително и експертиза. Именно и такъв обект на
изследване е било съдържанието на флаш памет „ADATA UV128/32GB“, като чрез
заключението на извършената експертиза, се установяват достоверността на
намиращите се върху нея видеофайлове и тяхното съдържание.
Съдът
кредитира и останалите приложени по делото писмени доказателства, тъй като
същите си кореспондират със събраните по делото гласни и веществени доказателства,
които съдът кредитира.
От правна
страна:
Подсъдимия
С.И.И. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК, а именно това, че на 12.04.2020 г. в 10,05 ч. в с. Катуница, обл. Пловдивска, е управлявал
лек автомобил марка „Джип Гранд Чероки“ с ДК № ***, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1.2 на хиляда /2,39 на хиляда/, установено по надлежен ред със
съдебномедицинска експертиза № 206/19.06.2020 г. на УМБАЛ Пловдив,
По
тази права квалификация, съдът го призна за виновен.
От
доказателствата по делото безспорно се установи, че 12.04.2020 г. в 10,05ч. в
с. Катуница, обл. Пловдивска, подс. И. е
управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си от
2,39 на хиляда, установено по надлежен ред със съдебномедицинска експертиза №
206/19.06.2020 г. на УМБАЛ Пловдив.
По
отношение на употребата на алкохол от страна на подс. И., не са налице каквито
и да противоречиви доказателства. Самият той също не отрича, че е употребил
алкохол сутринта на 12.04.2020г., като оспорва най-вече това, че е бил зад
волана на автомобил марка „Джип Гранд Чероки“. Както посочи в своите мотиви,
съдът отхвърли версията на защитата и не кредитира в тази част обясненията на подсъдимия
и ги възприема единствено като проявление на защитната му позиция, тъй като те
се опровергават категорично от всички останали събрани по делото доказателства,
показанията на свидетелите, сред които и свидетелите –очевидци, писмените
доказателства, веществените доказателства и заключенията на изготвените
експертизи.
По
делото безспорно се установи и това, че след като е бил видян да управлява в
10.05 часа пред базата на „Шико“ ЕООД автомобил марка „Джип Гранд Чероки“,
около 10.40 часа, и след като е преследвал със същия автомобил и св. Б.Ш., подс. И. е бил установен и пред дома си от полицейските
служители А.Г. и Х.П.. Във връзка с техните съмнения за това, че водачът е
употребил алкохол на място е бил извикан и св. Г.Б.. Същия е пристигнал около
11.00 часа в с.Катуница, като е поканил подс. И. да бъде изпробван за употреба
на алкохол с наличното техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. №
ARDM 0252.При това подс.И. е отказал. Все пак около
12.30 часа, в РУ Асеновград св. Б.,
отново поканил подс.И. да го изпробва с наличното
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARDM 0252, при което той се съгласил. Пробата била
извършена в 12.34 часа, в РУ Асеновград, като техническото средство отчело
наличие на алкохол в издишания от подс. И. въздух от 2,05 ‰. Предвид
констатираното в хода на проверката, бил съставен АУАН №628556/12.04.2020г.
връчен срещу подпис на подс. И., като му бил издаден и талон за медицинско
изследване №0064086/12.04.2020г. връчен в 13.00 часа. Предвид установеното
съдържание на алкохол в дадената проба, подс. И. бил отведен от св.Б. и св. П. ***,
за даване кръвна проба. След извършен му преглед от дежурния медицински
фелдшер, в 13.42 часа на същата дата, подс. И. отказал да даде кръвна проба за
анализ / писмени доказателства на лист от 100 до 104 от съд.дело/ .
Обстоятелството,
че подс.И. е установен с алкохол в издишания въздух
от 2,05 ‰, чрез изпробване с техническо средство в 12.34
часа, т.е. близо 2.30 часа след като е бил видян да управлява автомобил марка
„Джип Гранд Чероки“ покрай базата на „Шико“ЕООД, мотивирало разследващите
органи да назначат съответна СМЕ. От
заключението на експерта-д-р М.К.Б. по назначената по ДП съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни /листи от 34 до 45 от ДП/ и от неговия разпит в
хода на съдебното следствие, се установява, че според експерта концентрацията
на алкохол в кръвта на подс. С.И. на 12.04.2020 г. в 10.05 ч. е била 2,39
‰. За да мотивира своя отговор той е
взел предвид резултата от техническото средство с което подс. И. е бил
изпробван от св.Б., както и всички други обстоятелства от значение за даване на
обективно заключение.
При
така установената по несъмнен начин в хода на настоящото производство
фактическа обстановка, Съдът намира, че с деянието си на 12.04.2020г. в 10.05
часа в с.Катуница подсъдимия С.И. Или е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. чл.343б ал.1 от НК.
Изпълнителното
деяние е осъществено чрез действие, изразяващо се в управление на МПС, след
употреба на алкохол и при наличие на концентрация на алкохол в кръвта над 1.2
на хиляда, установено по надлежния ред. Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК
е формално престъпление и за неговата съставомерност и довършеност е необходимо
и достатъчно единствено управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над 1.2 на хиляда, без да е необходимо да са настъпили други общественоопасни
последици.
В
действителност от заключението на експерта-д-р М.К.Б. по назначената по ДП СМЕ
по писмени данни /листи от 34 до 45 от ДП/ се установява, че на вещото лице е
била поставена и друга задача. Той е следвало да отговори и на въпроса: Каква е била концентрацията на
алкохол в кръвта на подс. И. съответно на 12.04.2020г. в 7.35 часа. Неговия
отговор е отново положителен, като според вещото лице концентрацията на алкохол в кръвта на подс. С.И.
на 12.04.2020 г. в 07.35 ч. е била 2,74 ‰. Това обстоятелство наред със
събраните в хода на ДП доказателства, според представителя на държавното
обвинение, са били достатъчни, повдигнатото спрямо подс. И. да бъде по чл.26,
ал.1 от НК, като то включи освен управлението на МПС с концентрация на алкохол
от 2,39 ‰ и това, че 12.04.2020 г. в
07:35 ч. в с. Катуница, обл. Пловдивска, е управлява лек автомобил марка „Опел
Фронтера“ с ДК № ***с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда
2,74 на хиляда. Двете включени в това обвинение деяния според прокурора са
извършени и в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1
от НК.
Заключението
до което е достигнал прокурора би било вярно, ако по делото бе безспорно
установено, не само, че на 12.04.2020 г. в 07:35 ч. в с. Катуница, е управлявал лек автомобил марка „Опел
Фронтера“, но и това, че той е бил с концентрация на алкохол в кръвта си над
1.2 на хиляда 2,74 на хиляда. Последното обстоятелство по делото обаче не беше
доказано категорично, тъй като за разлика от управлението на джип „Гранд
Чероки“, то по делото не се събраха никакви категорични доказателства, че подс.
И. е седнал да управлява „Опел Фронтера“
след употреба на алкохол. В действителност от показанията на св.М.Ш. се установява,
че при разговорът си с подс. И. рано сутринта пред входа на базата и него е
възникнало съмнението за употреба на алкохол, но само това обстоятелство,
според съдът не може да се приеме като доказателства, че по същото това време
водачът е бил със концентрация на алкохол в кръвта си от 2,74 ‰. Тука следва да се отбележи и това, че тази
концентрация е била измерена на база експертните знания на вещото лице, което се основало на пробата на техническото
средство. Същото е отчело в 12.34 часа, концентрация на алкохол в издишания от
водача въздух от 2,05 ‰. Въз основа на това, заключението на вещото лице, е че
концентрацията на алкохол в кръвта на подс. С.И. на 12.04.2020 г. в 07.35 ч. е
била 2,74 ‰, а на същата дата в 10.05 ч. е била 2,39 ‰. За първоначалния час-07.35
часа, тази концентрация би следвало да се приеме като достоверна, само при
положение, че по делото има доказателства, че към 07.25 часа водачът вече е
употребил алкохол, като за времето до 10.05 часа,а и в последствие до 12.34
часа, той не би трябвало да употребява повече такъв. По делото обаче не се
събраха категорични доказателства,че към 07.25 часа, управлявайки „Опел
Фронтера“, подс. И. вече да е употребил такъв. Събраха се и безспорни доказателства,
от които се установи, че за времето след 08.00 часа до 10.05 часа той е
употребявал значителни количества различен алкохол. Действително налице са
доказателства, че след този начален за подс. И. час, относно неговата употреба
на алкохол, той отново е управлявал „Опел Фронтера“, като това е било преди да
го замени с автомобил марка „Джип Гранд Чероки“. Липсата на категорични доказателства,
относно изпитото количество до момента на тръгването на подс.И.
с „Опел Фронтера“ преди смяната му с другия автомобил, часа на тази смяна и липса
на прецизирано обвинение в тази насока не дават възможност на съда да признание
същия за виновен и за първото деяние включено в продължаваното престъпление. В който смисъл съдът намери обвинението за
извършено на 12.04.2020г. в 7.25 часа за недоказано и призна на основание
чл.304 от НПК подс. И. за невинен и го оправда. Във връзка с това, съдът призна
подс. И. за невинен и го оправдава и по отношение на повдигнатото му обвинение
в тази част във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като не са налице условията на
продължавано престъпление.
По наказанието:
Съдът, като взе предвид
степента на обществената опасност на деянието за което подс.И.
бе признат за виновен–висока, въпреки, че не се касае за престъпление което се
явява тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК и специфичността на обществените
отношения, които то засяга, а именно тези свързани с правилното функциониране
на транспорта, като взе предвид и степента на обществената опасност на
извършителя-висока, като отчете наличието на отегчаващи отговорността
обстоятелства-лошите характеристични данни спрямо подсъдимия, предишните му три
осъждания по дела включващи извършени четири престъпления: по чл.343б, ал.1, чл.
129, ал.1, чл. 216, ал.1 и чл. 325, ал.2 от НК, както и друго приключило с наказване
по чл.78а от НК за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, както и вече
изтърпяното от него едно условно наказание „Лишаване от свобода, въпреки,
настъпилата вече реабилитация за всички тях, като взе предвид и обстоятелствата
по настоящето дело, които не влияят върху квалификацията на престъплението за
което е бил предаден на съд, но които разкриват подс. И. като лице склонно да
извършва хулигански прояви и такива свързани със саморазправа, както и
престъпления против личността, като отчете и наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства, каквито се явяват семейното му положение и това, че работи
постоянно , като се съобрази с целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК,
както и като взе предвид разпоредбата по чл.54 от НК, счете, че на подсъдимия, следва да бъде наложени съответните наказания
при баланс на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства.
Съобразявайки се с тях, съдът наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от
свобода“, за срок от две години, както и допълнителното наказание глоба в полза
на Държавата, в размер на 1000 лв. Този
извод за завишена степен на обществена опасност на престъплението и на дееца се
потвърждава, на само от демонстрираното от него поведение спрямо св. М.Ш. пред
базата на „Шико“ЕООД в с. Катуница, а и от факта, че същия след употреба на
алкохол, си е позволил не само да шофира автомобил
марка „Джип Гранд Чероки“, но и да
преследва с изключително висока скорост автомобила управляван от св.Б.Ш., като
само по една щастлива случайно се е разминало с по-тежки последствия, което
обстоятелство няма как и не следва да се толерира и омаловажава. В този смисъл
съдът счете, че размера на наказанието глоба все пак следва да бъде определен
над средния. Определянето на по-леки наказания от тези наложени от съда,като
размер не биха изиграли своята роля относно превъзпитанието и поправянето на дееца,
като в случая те биха способствали освен за постигане на индивидуалната, а така
и на генералната превенция предвидена в
чл.36 от НК.
При преценка за начина на
изтърпяване на определеното наказание „Лишаване от свобода”, съдът взе предвид и
предишните му три осъждания.
Първото от тях е това по
НОХД № 155/2002г.на РС Асеновград. Същото е приключило с Определение от
24.10.2002г. , с което е било одобрено споразумение, като подс. И. е бил
признат за виновен в извършено на 18.08.2001г. престъпление по чл.129, ал.1 вр.
ал.2 от НК, с което му е било наложено наказание в размер на шест месеца
„Лишаване от свобода“, чието изтърпяване е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три
години. Определението е влязло в сила на 24.10.2002г. За същото осъждане на
подс. И., е настъпила реабилитация на 24.10.2005г. на основание чл.86, ал.1 т.1
от НК.
Второто осъждане е това по
НОХД № 447/2007г.на РС Асеновград. Същото е приключило с Определение № 75 от
01.10.2007г., с което е било одобрено споразумение, като подс. И. е бил признат
за виновен в извършени на 13.05.2007г. престъпления по чл.216, ал.1 от НК и чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което във
връзка с чл.23, ал.1 от НК му е било наложено общо най тежко наказание „Пробация”,
включваща следната съвкупност от пробационни мерки, съобразно разпоредбата на
чл. 42а, ал.4 вр.ал.3,т.1 и т.3 вр.
ал.2, т.1, т.2 и т.6 вр. ал.1 от НК: „Задължителна регистрация по настоящ
адрес”*** за срок от една година , на
основание чл.42а, ал.4 вр. ал.3, т.1
вр.ал.2,т.1 от НК, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от една година“, на основание
чл.42а, ал.4 вр. ал.3, т.1 вр.ал.2, т.2 от НК и
„Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 100 часа за срок от една година , на основание чл.42а, ал.3, т.3 вр.ал.2, т.6 ,
вр.ал.1 от НК. Определението е влязло в сила на 01.10.2007г.
Третото му осъждане е това
по НОХД № 893/2008г.на РС Пловдив. Същото е приключило с Определение № 126 от
22.07.2008г. , с което е било одобрено споразумение, като подс. И. е бил
признат за виновен в извършено на 23.03.2008г. престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, с което му е било наложено наказание „Пробация”, включваща следната
съвкупност от пробационни мерки, съобразно разпоредбата на чл. 42а, ал.3,т.1
вр. ал.2, т.1 и т.2 от НК: „Задължителна регистрация по настоящ адрес”*** за
срок от осем месеца и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от осем месеца. На основание чл. 343г във вр. чл.343б, ал.1 и
вр. чл. 37, ал.1, т.7 от НК подс.И. е бил лишен от това
право да управлява МПС за срок от една година. На основание чл. 59, ал. 4 от НК, от това наказание е било приспаднато и времето, през което подс. И. е бил
лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 22.03.2008г.
до влизане на определението в законна
сила.. Определението е влязло в сила на 22.07.2008г. От намираща се на листи от
128 до 130 от съд.дело справка от ПП и КАТ Пловдив, се установява, че
наложеното наказание по чл. 37, ал.1,
т.7 от НК е било изтърпяно от подс.И. на 08.07.2009г.
Тъй като от изтърпяването на
наказанията по последните две осъждания, до 12.04.2020г. е изтекъл предвидения по чл. 82, ал. 1,т.5 от НК срок от две години и подс. И. не е извършил ново умишлено престъпление от
общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода,то по отношение
него, за последните две осъждания е настъпила реабилитация по чл.88а, ал.4 вр.
ал. 1 от НК.
Предвид и което съдът счете,
че спрямо подс. И. може да се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, като
изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ следва се отложи с
изпитателен срок, който в случая да бъде в размер на четири години. По делото
се установи, че подсъдимия е семеен, полага грижи да своето семейство състоящо
се от съпруга и две деца,като той самия продължава
да работи, като за постигане целите на наказанието не е необходимо той да
изтърпи ефективно наложеното му наказание. Съдът намира, че определения му
изпитателен срок в пълна степен ще гарантира постигането на целите на чл.36 от НК, като по този начин на подс.И. ще се даде
възможност да осмисли цялостното си поведение в обществото, ведно с всички
обстоятелства свързани с извършеното престъпление и да коригира своето бъдещо
поведение.
На основание чл. 59, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 1 от НК от така наложеното наказание „лишаване от свобода” съдът
приспадна времето, през което подс. С.И.И. е бил задържан по реда ЗМВР, считано от 10:40 ч. на
12.04.2020 г. до 10:10 ч. на 13.04.2020 г.
На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1,
вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът наложи и кумулативното наказание лишаване от права, като лиши
подсъдимия С.И.И. от право да управлява МПС за срок
от три години. За това си решение съдът се съобрази изцяло с характера и вида
на извършеното престъпление за което подс. И. бе признат за виновен, неговите
мотиви за извършването му, съпътстващите го обстоятелства и липсата на каквато
и да е критичност, както и факта, че вече същия бил признат на два пъти за
виновен в извършване на други две престъпления по чл.343б,ал.1 от НК, не
влияещи на квалификацията на престъплението предмет на настоящето дело, Освен
това, съдът се съобрази с множеството други нарушения по ЗДвП и ППЗдВ, извършени от подс.И. също
не влияещи на квалификацията на
престъплението предмет на настоящето дело, но пък разкриващи го като
един недисциплиниран водач на МПС.
На основание чл. 59, ал. 4
от НК съдът приспадна от това наказание времето, през което подсъдимият е бил
лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 12.04.2020
г. до 21.10.2020 г. От намираща се на листи от 128 до 130 от съд.дело справка от ПП и КАТ
Пловдив, се установи, че във връзка с извършеното на 12.04.2020г. престъпление
по чл.343б, ал.1 от НК, същото представляващо и нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, то спрямо подс. И. са били издадени от Началника на РУ Асеновград две ЗППАМ.
Със ЗППАМ №
20-0239-000087/13.04.2020г. на основание чл. 171,т.1,б.“Б“ от ЗДвП спрямо притежаваното
от подс. И. МПС- автомобил марка „Джип
Гранд Чероки“ е била наложено
предвидената принудителна административна мярка, свързана с прекратяване на
регистрацията за срок от 6 месеца. Цитираната заповед е била обжалвана, като същата
е била потвърдена с Решение на Адм. Съд Пловдив от 31.07.2020г. /справка 130 от
съд.дело/.
Със ЗППАМ №
20-0239-000086/13.04.2020г. на основание чл. 171,т.1,б.“Б“ от ЗДвП притежаваното
от подс. И. СУМПС е било отнето временно до решаване на въпроса за отговорността
за не повече от 18 месеца. Цитираната заповед е била обжалваната, като с
Решение № 1720/13.10.2020г. по адм.дело № 1247/2020г. на Адм. Съд Пловдив тя е
била отменена. Решението е влязло в сила на 13.10.2020г. /листи от 39 до 41 от
съд.дело/ След влизането на решението в сила, СУМПС е било върнато на подс.И.. /листи от 89 до 103 и лист 129 от съд.дело/.
Предвид и което при изпълнение на наказанието „Лишаване от право да управлява
МПС“ съдът приспадна времето, през което подс. И. е бил лишен от възможността да упражнява това право
по административен ред, считано от датата на отнемането на СУМПС, а именно от 12.04.2020
г., до влизане посоченото решение в сила-13.10.2020г.
Така наложените наказания в
този им вид и размер,според съдът безспорно, ще имат не само необходимото
влияние върху подсъдимия, но ще имат съответния отзвук и ефект и по отношение
на останалите членове в обществото, което обстоятелство също се явява цел на
закона визирана в чл.36 от НК.
С оглед изхода на делото –
осъдителна присъда, съдът на основание чл.189 от НПК, осъди подсъдимия С.И.И. да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка на ОД
на МВР - Пловдив, сумата от 256,20 лв., представляваща разноски по водене на
делото.
С оглед изхода на делото –
осъдителна присъда, съдът на основание чл.189 от НПК, осъди подсъдимия С.И.И. да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка на
Районен съд – гр. Асеновград, сумата от
296 лв., представляваща разноски по водене на делото.
С оглед изхода на делото
съдът постанови вещественото доказателство, приложено по делото на л. 106, а
именно CD-R, ДА СЕ УНИЩОЖИ като вещ без
стойност, след влизане на присъдата в законна сила.
С оглед изхода на делото
съдът постанови вещественото доказателство, приложено по ДП, а именно 1 брой флаш памет с надпис „ADATA”32 GB, ДА СЕ ВЪРНЕ на св. М.Б.Ш., след влизане на
присъдата в законна сила.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: