Решение по дело №1764/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263829
Дата: 10 юни 2021 г. (в сила от 10 юни 2021 г.)
Съдия: Теменужка Евгениева Симеонова
Дело: 20211100501764
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София, 10.062021 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение , ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на осми юни през две хиляди и двадесет и първата година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                             ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                     Ивайло Димитров

при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 1764  по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 23.09.2020 г. по гр.дело № 66629/18 г., СРС, І ГО, 49  с-в е признал за установено по предявения от „А.- 2” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:*** срещу „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес център, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, че „А.-2”ООД не дължи на „Ч.Е.Б.”АД сумата от 3 689,68 лева, електрическа енергия, служебно начислена въз основа на констативен протокол №1019846/18.05.2018г. Осъдил е „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес център, да заплати на „А.-2” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 149 лева - разноски по делото.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, чрез пълномощника по делото юрисконсулт А.В.с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, като съдът неправилно е достигнало до извода, че по делото не е доказано неточно отчитане или неотчитане на електрическа енергия/ ЕЕ/. От приетата по делото СТЕ се установява, че процесното СТИ не отговаря на одобрения тип в резултат на осъществена манипулация върху софтуера на измервателния уред. Метрологичната експертиза констатира разминаване във фабричната електрическа ситема, следователно абонатното СТИ е манипулирано и негодно да измерва консумираната ЕЕ. В о.с.з. вещото лице сочи, че „има намеса във фоъруерма“ и „настройките са  променени, което прави СТИ от неодобрен тип“. Когато има установена манипулация върху електрическата схема на СТИ, това означава, че е създадена възможност измереното преминаващо количество ел. енергия да не се записва коректно в енергонезависимата памет. Това прави СТИ негодно техническо средство, което не е от одобрен тип. Твърди се, че правно ирелевантни и неотносими към фактите по осъществената манипулация са мотивите на съда за хиптетичното предположение, че било възможно да е извършена актуализация от „ЧЕЗ“, доколкото промяната на софтуера нямало отношение към измерване на количеството на ел. енергия. По отношение на СТИ няма такова нещо като „неактуализиран/стар/ и актуализиран/нов /софтуер“. Софтуерът на средството за търговско измерване е само един и не подлежи на промяна. Има одобрен и инсталиран от производителя софтуер, който е одобрен при пускането му на българския пазар. Има и нереглемантиран софтуер, който „ъпдейтва“ „стария“ софтуер на одобрен тип, но който прави СТИ от неодобрен тип. От това следва, че СТИ трябва да бъде със софтуер за съответния одобрен тип и всяка промяна на софтуера прави съотвеното СТИ от неодобрен тип. Това състояние на СТИ не отговаря на изискванията на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и поради това измерените стойности на преминаващата през него електроенергия не могат да се смятат за точни. Съгласно §1, т. 29 от Преходните разпоредби от Закона за измерванията: „Тип на средства за измерване" е съвкупност от средства за измерване с еднакво предназначение, основани на един и съши принцип, имаши еднаква конструкиия и изработени от един и съши производител по една и съша техническа документация и технология.“ При промяна на параметри, в разрез с одобрената техническата документация, се стига до промяна на типа на средството за измерване. Промяната на софтуер води до това, че СТИ престава да отговаря на техническата документация. Ето защо всеки „нов софтуер“ прави СТИ от неодобрен тип. Сочи се още, че в делото не се разглежда въпроса за версията на софтуера и неговата манипулация. Основният факт, който свидетелства за извършена манипулация и съответно за възникналото право на търговеца с електроенергия да извърши едностранна корекция на сметката, е осъщественият нерегламентиран достъп до вътрешността на СТИ и допълнително присъединението електронно устройство, непринадлежащо към схемата на електромера, което води до изменение на електрическата схема, което не съответства на одобрения тип. Тази манипулация (монтираното допълнително електронно устройство) е достатъчна да обоснове правото на търговеца с електрическа енергия да извърши едностранна корекция на сметката.

Сочи се още, че са неправилни мотивите на съда относно вменяването на отговорност на потребителя. В случая законодателят е създал една законова фикция, че при установено осъществено неправомерно присъединяване, промяна на схемата на свързване или на манипулация върху СТИ, се извършва корекция на сметката. В случая става въпрос за нормативно предвидена обективна отговорност, при която при установен фактически състав размерът се презумира като реалното измерване (което именно е препятствано с манипулацията) е заменено от условен изчислителен метод, описан в нормативен акт (ПИКЕЕ), който замества липсващите данни. За ангажирането на такава отговорност не е необходимо да се доказва пряко участие в манипулация на СТИ (вина) на потребителя или негово участие при съставяне на протокола, а за упражняване на правото на корекция по ПИКЕЕ е достатъчно наличието на едно обективно състояние-неизмерване или непълно или неточно измерване на ел. енергия. Отговорността по ПИКЕЕ е специална отговорност, която е в отклонение от общите правила на договорната отговорност и за да се ангажира същата не е нужно да се установи, нито какво е приблизително изразходваното количество енергия, нито че причината за неизмерване на енергията се дължи на конкретно въведено недобросъвестно поведение от потребителя в даден момент. Отговорността се основава само на обективния факт на констатирано неточно измерване или неизмерване.

Предвид изложеното, моли съда да отмени процесното решение и да постанови  друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция, както и за първата инстанция.

Въззиваемият „А.- 2” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника по делото адвокат Д.Б. от САК, със съдебен адрес: *** оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящето производство.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

СГС намира, че процесното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество.

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът „А.- 2” ООД, ЕИК ******* не дължи на ответника „Ч.Е.Б." АД сумата в  размер на 3 689,68 лв., ЕЕ служебно начислена въз основа на констативен протокол № 1019846/18.05.2018 г.

Ищецът „А.- 2” ООД, ЕИК ******* твърди, че на 27.09.2018г. с писмо бил уведомен от ответника, че е съставен констативен протокол № 1019846/18.05.2018г. от „Ч.Р.Б.”АД след извършена проверка и била начислена сума в размер на 3 689,68 лева на абонатен № **********. Сочи, че че електромерът е извън границите на неговия имот, а именно:монтиран е на външен стълб в метален шкаф, до който няма достъп. Заявява, че не знае на каква база е извършена корекцията на сметката му и за кой период, като и въз основа на какво измерване.

Ответникът "Ч.Е.Б." АД в срока за отговор на иска по чл.131 ГПК е оспорил същия.

Третото лице помагач на страната на ответника „Ч.Р.Б.”АД не взема становище по иска.

От фактическа страна:

По делото е депозиран Констативен протокол № 1019846 от 18.05.2018 г., от който  се установява, че при проверката на 18.05.2018 г. е констатирано, че липсва пломба на щита на ел.таблото; нарушени са пломбата на капачката на клемния блок и холограмните стикери на големия капак на електромера; неоригинални са пломбите на големия капак на електромера, като електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов изправен електромер. Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване 1136/16.07.2018г. на БИМ,  осъществяван е  достъп до вътрешността на електромера, като вътрешността му към електрическата схема допълнително е присъединено електронно устройство, непринадлежащо към схемата на електромерка. Съгласно протокола има изменение на електрическата схема, което не съответства на одобрения тип. С предложение за корекция на сметка са начислени допълнително още 20785 kWh. По делото е представено писмо от 21.05.2018 г. до „А.- 2”ООД, с което от „Ч.Р.Б.” ЕАД го уведомяват, че е извършена проверка на средство за търговско измерване с фабричен № 40044473, на адрес: гр.София, ж.к. „Дружба-2“, обект:автомивка и е съставен констативен протокол № 1019846/18.05.2018г., като писмото е получено от ищеца на 29.05.2018 г. С писмо от 19.09.2018 г. от „Ч.Р.Б.”АД „А.2”ООД е уведомен, че във връзка с извършената метрологична експертиза на средство за търговско измерване с фабричен № 40044473, ще бъде извършена корекция на сметката му за консумирана ел. енергия по констативен протокол № 1019846/18.05.2018г., като писмото е получено от ищеца на 06.10.2018г. Представено е свидетелство за калибриране от 11.01.2017г. С писмо от 27.09.2018г. от „Ч.Е.Б.”АД „А.2”ООД е уведомен, че след извършена проверка му е начислена сума в размер на 3689, 68 лева за консумирана, но незаплатена електрическа енергия. Представена е фактура № **********/26.09.2018г., издадена от „Ч.Е.Б.”АД с получател „А.-2”ООД за сумата от 3689.68 лева на основание констативен протокол. Депозирано е заявление за сключване на договор/споразумение за продажба на електрическа енергия за небитови нужди № **********/16.01.2015, подадено от „А.2”ООД до „ЧЕЗ Епектро България”АД и договор за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа на „Ч.Р.Б.”АД ог 19.12.2014, сключен между „Ч.Р.Б.”АД и „А.-2”ООД. Била е приета съдебно-техническата експертиза/СТЕ/, съгласно която  посоченото в констативния протокол от 18.05.2018 г. не представлява доказателство за непълно, неточно измерване или неизмерване на ползваното от обекта на потребителя количество ел. енергия, а  доказателство за това е констатацията в КП на БИМ от 16.07.2018 г. Според вещото лице, при установеното от метрологичната експертиза на БИМ няма данни за променян софтуеър на процесното СТИ, а само за допълнително монтирано електронно устройство, непринадлежащо към схемата на одобрения тип електромер. Същото дава възможност реално потребената ел.енергия да не се измерва точно. Вещото лице заявява, че преизчисляването на консумираната ел. енергия в предложението за корекция е при спазване на методиката по реда на чл.48, ал.1, т.2 от ПИКЕЕ и отговаря на посочения там период от 90 дни назад. Преизчислението на сметката в представената фактура е извършено по действащите за периода цени на ел.енергия, утвърдени от ДКЕВР. Според заключението на съдебната компютърно-техническа експертиза „фърмуера” на процесния уред е променян впоследствие на фабричните му настройки. От анализа на експортираните данни на енергонезависимата памет в процесния уред се откриват несъответствия и липса на отчети по графи. Несъответствията са вследствие на въздействие върху електромера, но нямат отношение към изчисляването на количеството електрическа енергия, а се отнасят във връзка с поддръжката на електромера. Вещото лице не счита, че има посегателство върху електромера, а впоследствие е направена допълнителна калибрация. Според него, липсата на отчети по графи, както и откритите несъответствия нямат отношение към отчитането на електрическата енергия и не водят до промяна на електрическата енергия, която се отчита. Съгласно заключението софтуерът е променен, но същият отчита количеството електрическа енергия. При условие, че са променени настройките, електромерът се нуждае от сертифициране и в този смисъл същият е от неодобрен тип към момента на проверката. Възможно е да е извършена актуализация от ЧЕЗ доколкото няма отношение към количеството на ел.енергията. По делото са били разпитани свидетели, като от показанията на свидетеля В.И., отишли по сигнал за неправомерно ползване, регистриран в база данни. Таблото се намирало на фасадата на трафопост, което е на гърба на автомивката. Електромерът бил с неоригинални пломби и чрез изключване на захранването се уверили, че захранва автомивката. Свидетелства, че уведомили за проверката и управителят дошъл малко по-късно. Обяснили му какво ще направят и демонтирали електромера. Нарушението не е било видимо. На негово място монтирали нов електромер. Запечатали електромера с два холограмни стикера и в състоянието, в което го свалили, сложили го в безшевен чувал, запечатан с два вида пломби. При свалянето на електромера не присъствал представител от автомивката. Установили фабричния номер на електромера след обаждане в отдела му, откъдето им казали кой е потребителя. Протоколът бил съставен след установяване на нарушението и бил представен за подпис на лицето, което се представило за управител, но той отказал да го подпише, което е отразено и в протокола. Свидетелката М.Б.сочи, че била сътрудник на федерацията и ходела по проверки заедно с представители на ЧЕЗ. На проверката присъствали двама души от ЧЕЗ и двама души от Федерацията на потребителите. Електромерът бил на гърба или на лицето на трафопост срещу автомивката. При отваряне на таблото се констатирало, че електромерът е с нарушени стикери, липсвала пломба на щита на таблото и пломбите на клемния блок и големия капак били неоригинални. Твърди, че извикали едно момче, за което не може да каже дали е управител и представител на автомивката. Било му показано какво е констатирано. Не помни дали е бил представен протокол за подпис. Електромерът бил свален, поставен нов-изправен и сваленият бил запечатан в торба, като му поставили метрологична и НТЗ пломба, за да бъде изпратен в БИМ. В присъствие на това лице бил демонтиран електромерът. Обадили се в ЧЕЗ и по номера на електромера се разбрало кой е абонатът. След като на момчето било показано нарушението, започнали да пишат констативния протокол, който бил подписан от нея, колежката й и другия техник.

От правна страна:

Първостепенният съд е приел иска за доказан с мотиви, че не е предвиден ред за уведомяване на потребителя, че едностранната корекция на сметка за доставена ЕЕ противоречи на норми на действащото законодателство, които уреждат потребителските права-чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП, че коригирането на сметките само въз основа на констатирано неточно отчитане на доставявната ЕЕ, без да е доказано виновно поведение на потребителя е недопустимо и накрая, че в случая по делото не е доказано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия.

Настоящата инстанция не приема изложените мотиви.
Действително, по делото е установено, че
между страните е налице валидно облигационно отношение с източник договор за продажба на електрическа енергия, като приложим е ЗЕ при новите изменения.

С изменението на разпоредбата на чл.83, ал.1,т.6 във връзка с чл.98 а, ал.2,т.6 от Закона с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., се въведе, на първо време, законова делегация за ДКЕВР да приеме правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване; и на следващо място, когато по реда на правилата е установено неправилно, неточно или неизмерена електрическа енергия- редът за уведомяване на крайния потребител за извършената по тези правила корекция. По силата на законова делегация е предоставена възможност ДКЕВР да приеме Правила, по силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по който тази електрическа енергия ще се коригира, противно на твърденията във възивната жалба. В този смисъл е и решение № 111 от 17.07.2015 г. по т.д. № 1650/14 г. на ВКС, І ТО.  От страна на ДКЕВР са били приети такива правила на 14.10.2013 г.,  обнародвани в ДВ на 12.11.2013 г. и влезли в сила на 16.11.2013 г. Тези правила имат характера на нормативни административни актове по смисъла на Раздел III, от Глава пета от АПК, тъй като се приемат на основание чл. 83, ал.1, т. 6 от Закона за енергетиката. Същите имат задължителен характер за всички негови адресати. Доколкото те са нормативен акт, то и при прилагането им от ответника не се касае за „договорна клауза" по смисъла на ЗЗП. При наличието на нормативен акт, Директива 93/1З ЕИО от 05.04.1993г. не се прилага с оглед чл. 1, ал. 2 от същата. Последният е транспониран и в § 12а от ДР от ЗЗП /ДВ, бр. 18/2011 г./., според който разпоредбите на глава шеста от Закона -чл. 143 и сл. от ЗЗП не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват законови и подзаконови разпоредби.

С Правилата се прие възможност за едностранна корекция на сметката на потребителя за минал период, какъвто е  и настоящият казус. Разпоредбата на чл.47, ал.5 от Правилата предвижда възможност на ответника за корекция на сметките при констатирано/и/: а) несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, б) нарушения в целостта и/или функционалността на измервателната система, в) добавяне на чужд за системата елемент- и трите, установени при проверката, извършена по реда на чл.47 ПИКЕЕ.

В чл.48 от ПИКЕЕ, ДКЕВР е предвидила при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологична проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа да изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, като при наличие на точен измерител количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване /т.1.а./, а при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента, а при липса на средство за търговско измерване корекцията се изчислява на базата на половината от пропусквателната способност на присъединителните съоръжения /кабели, проводници/, свързващи инсталацията на клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване /т.1.б./. Разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ сочи, че когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията.

Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС на Р България, петчленен състав-І колегия е отменил ПИКЕЕ, приети по т.3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР, обнародвани в ДВ, брой 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от този акт. Към момента ПИКЕЕ са отменени изцяло с решение от 08.11.2018 г. по адм.д. № 4785//2018 г. по описа на ВАС, влязло в сила на посочената дата 08.11.2018 г., но и съгласно чл.195, ал.1 АПК, тази отмяна на ПИКЕЕ, представляващи подзаконов нормативен акт, има действие занапред.

СГС намира за установено от  приложения по делото констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1136/16.07.2018г. на БИМ, че до вътрешността на електромера е осъществяван достъп, като вътрешността му към електрическата схема допълнително е присъединено електронно устройство, непринадлежащо към схемата на електромерка. Съгласно протокола има изменение на електрическата схема, което не съответства на одобрения тип. Това се установява и от приетата по делото СТЕ, неоспорена от страните, че от констатацията на метрологичната  експертиза на БИМ, са налице данни за допълнително монтирано елекронно устройство, непринадлежащо към схемата на одобрения тип електпромер. Според вещото лице, това дава възможност на потребената ЕЕ да не се измерва точно. Вещото лице заявява, че преизчисляването на консумираната ел. енергия в предложението за корекция е при спазване на методиката по реда на чл.48, ал.1, т.2 от ПИКЕЕ и отговаря на посочения там период от 90 дни назад, като преизчислението на сметката в представената фактура е било извършено по действащите за периода цени на ел.енергия, утвърдени от ДКЕВР. Установява се и от свидетелските показания на свидетелите И.и Б., според които пломбите на клемния блок и големият капак на електромера били с неоригинални пломби, че електромерът бил с нарушени стикери, липсвала пломба на щита на таблото, че нарушението не било видимо. Съдът е кредитирал заключението на приетата по делото съдебната компютърно-техническа експертиза, като е приел, че липсата на отчети по графи, както и откритите несъответствия нямат отношение към отчитането на ЕЕ и не водят до промяна на електрическата енергия, която се отчита. Приел е, че софтуерът е променен, но същият отчита количеството електрическа енергия. Вещото лице действително е посочило, че от анализа на експортираните данни на енергонезависимата памет в процесния уред се откриват несъответствия и липса на отчети по графи. От друга страна е заявило, че „поради липсата на уреда, вещото лице не може да се  произнесе какви точно промени са настъпили в софтуера и какви са причините за констатираните несъответствия и липса на данни по графи.“ Разпитан, в открито съдебно заседание на 24.06.2020 г., вещото лице е заявило, че във фърмуера има намеса и е налице промяна спрямо заводския електромер, но не може да каже от кого е нанесена. При условие, че са променени настройките и електромерът се нуждае от сертифициране и в този смисъл към момента същият е от неодобрен тип. Заявило е още, че  е „възможно е да е била извършена актуализация от ЧЕЗ“, за което се изисква специфична апаратура, като всеки може да се снабди с такава апаратура, както би трябвало и ЧЕЗ да я имат. Въззивната инстанция намира, че от  приетите по делото доказателства се установява, че процесното СТИ не отговаря на одобрения тип в резултат на осъществена манипулация върху софтуера на измервателния уред. Метрологичната експертиза констатира разминаване във фабричната електрическа система, следователно абонатното СТИ е манипулирано и негодно да измерва консумираната ЕЕ. Приема доводите на въззивника, че по отношение на СТИ няма такова нещо като „неактуализиран/стар/ и актуализиран/нов софтуер“, че софтуерът на СТИ е само един и не подлежи на промяна. Има одобрен и инсталиран от производителя софтуер, който е одобрен при пускането му на българския пазар. Има и нереглемантиран софтуер, който „ъпдейтва“ „стария“ софтуер на одобрен тип, но който прави СТИ от неодобрен тип. От това следва, че СТИ трябва да бъде със софтуер за съответния одобрен тип и всяка промяна на софтуера прави съотвеното СТИ от неодобрен тип. Това състояние на СТИ не отговаря на изискванията на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и поради това измерените стойности на преминаващата през него електроенергия не могат да се смятат за точни. Съгласно §1, т. 29 от Преходните разпоредби от Закона за измерванията: „Тип на средства за измерване" е съвкупност от средства за измерване с еднакво предназначение, основани на един и съши принцип, имаши еднаква конструкиия и изработени от един и съши производител по една и съша техническа документация и технология.“ При промяна на параметри, в разрез с одобрената техническата документация, се стига до промяна на типа на средството за измерване. Промяната на софтуер води до това, че СТИ престава да отговаря на техническата документация и всеки „нов софтуер“ прави СТИ от неодобрен тип. Основният факт, който свидетелства за извършена манипулация и съответно за възникналото право на търговеца с електроенергия да извърши едностранна корекция на сметката, е осъщественият нерегламентиран достъп до вътрешността на СТИ и допълнително присъединението електронно устройство, непринадлежащо към схемата на електромера, което води до изменение на електрическата схема и това не съответства на одобрения тип. Тази манипулация (монтираното допълнително електронно устройство) е достатъчна да обоснове правото на търговеца с електрическа енергия да извърши едностранна корекция на сметката.

Разглежданият случай попада в приложното поле на чл.47, ал.5 ПИКЕЕ, а именно  при проверката са констатирани нарушения в целостта и/или функционалността на измервателната система, включително чрез добавяне на чужд за системата елемент и тези нарушения са такива, при които не може да се направи извод само въз основа на видимите белези за въздействие върху уреда за търговско измерване.

Въззивната инстанция намира, че в процесния случай „Ч.Е.Б.“ АД е изпълнило изискването на чл.98 а, ал.2, т.6 от ЗЕ и в ОУ, като с разпоредбите на чл.17 и чл.49 от тях, е регламентиран редът и условията за уведомяване на потребителите при корекции на сметки.

Изводът е, че ответникът е спазил процедурата по извършена едностранна корекция на законово основание и корекцията е била извършена съгласно разпоредбите на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.98 а, ал.2, т.6 от ЗЕ.

Дори и да се приеме, че това не е така и е налице непълнота в тези разпоредби, то същата следва да бъде запълнена при прилагане правилото на чл.183 от ЗЗД, така като е посочено в  решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. на ГК, ІІІ ГО, ВКС. Касае се за договор за продажба/доставка/, при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока-чл.183 ЗЗД. От правилото на чл.183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване / решение № 21 от 01.03.2017 г. по т.д. 50417/2016 г. на Първо Г. О. на ВКС/.

Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на чл.98 а, ал.1, т.6 от ЗЕ. Ако в общите условия в противоречие с чл.98 а, ал.1, т.6 от ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. В процесния казус, на основание чл.183 от ЗЗД и на приетите въз основа на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ разпоредби на чл.48-51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия период следва да се приеме, че през исковия период начинът за установяване на корекцията при непълно отчитане на потребената електроенергия поради липса на точен измерител е бил установен.

Като е стигнало до други изводи, първоинстанционният съд е постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на делото и предявената претенция ищецът следва да заплати на ответното дружество направените разноски за първата инстанция в общ размер на 636 лв., а за въззивната инстанция в общ размер от 173, 79 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

ОТМЕНЯ решение от 23.09.2020 г. по гр.д. № 66629/2018г. на СРС, І ГО, 49 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК,  предявен от „А.- 2” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:*** срещу „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес център, за  признаване за установено, че „А.-2”ООД не дължи на „Ч.Е.Б.”АД сумата от 3 689,68 лева, електрическа енергия, служебно начислена въз основа на констативен протокол № 1019846 от 18.05.2018 г.

ОСЪЖДА „А.- 2” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника по делото адвокат Д.Б. от САК, със съдебен адрес: *** да заплати на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, чрез пълномощника по делото юрисконсулт А.В.направените разноски за първата инстанция в общ размер на 636 лв., а за въззивната инстанция в общ размер от 173, 79 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                    2.