Решение по дело №339/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………/27.07.

Година 2018

гр. София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав

на осемнадесети юли

Година 2018

в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Владимир Вълков

 

секретаря                   Весела Станчева                                                            като разгледа докладваното от                съдията             търговско дело № 339 по описа за 2018 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::

 

Предмет на разглеждане е искане с правно основание чл. 625 ТЗ вр. чл. 607а, ал. 1 ТЗ.

Ищецът Н.А.ЗА П.твърди ответникът „Н.“ ЕООД към 31.12.2017 г. да дължи данъци по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ в общ размер от 1004020,11 лв., задължителни осигурителни вноски към 31.12.2017 г. в размер на 449969,90 лв. и глоби в размер на 300 лв. към 01.06.2012 г. Твърди също така, че ответникът не е в състояние да изпълни тези свои задължения. Иска се да бъде открито производство по несъстоятелност – иск с правно основание чл. 607а ал. 1 ТЗ и предполага да бъде установено в процеса, че молителят е титуляр на изискуемо парично вземане на твърдяното основание, както и че ответникът не разполага с ликвидни средства, позволяващи му да покрие всички свои краткотрайни парични задължения, произтичащи от търговска сделка, включително и публични вземания към държавата и общините, произтичащи от търговската му дейност, или частно държавно вземане, което състояние е трайно.

В отговор по предявения иск се оспорва ответникът да дължи процесните суми. Сочи задълженията да са възникнали от дейността на трети лица, с които ответното дружество е свързано лице. Оспорва и да е доказана твърдяната невъзможност да изпълни изискуеми публични задължения към държавата.

В срока по чл. 629 ал. 4 ТЗ с твърдение да са кредитори в производството встъпва „О.Б.Б.“ АД, като сочи, че ответникът не е изпълнил задължения произтичащи от договор за банков кредит № 37 от 27.09.2012 г., по който сумата е предоставена на „Н.-Т.М.“ АД, а ответникът се е задължил да отговаря за изпълнението му. Твърди се, че задълженията не са погасени в договорения срок – до 30.06.2016 г. Твърди се ответникът да е съдлъжник на кредитополучателя „Н.-Т.М.“ АД и по договор за банков кредит № 29 от 25.05.2015 г., като задълженията не били изпълнени въпреки настъпилия падеж – 30.06.2016 г. Счита, че неизпълнените на тези задължения обуславя неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост към 31.12.2016 г.

При условията на чл. 629 ал. 4 ТЗ в процеса встъпва и „Т.Б.В.” ЕАД при твърдение по договор за банков кредит № 1125-10 от 09.12.2010 г. за ответника да е възникнало парично задължение, непогасено на падежа – 09.12.2016 г. Твърди се причина за това да е неплатежоспособността на ответника.

В съдебно заседание процесуалният представител на Н.А.ЗА П.– служител с юридическо образование К., поддържа молбата с довод, че коефициента за обща лихвидност е под установените от практиката нормативи през целия изследван период, което счита за показателно за трайни и необратим характер на затрудненията. Застъпва довод, че производството следва да бъде открито и спряно, тъй като няма да привнесе разноски. Претендира стойността на внесените разноски за експертиза.

Процесуалният представител на „Т.Б.В.” ЕАД – юрк. С. също счита, че следва да бъде открито производство по несъстоятелност, но твърди дружеството да разполага с достатъчно средства за посрещане на първоначалните разноски. Претендират се разноски.

Процесуалният представител на „О.Б.Б.“ АД – юрк. И. поддържа молбата като претендира разноски.

Процесуалният представител на ответника – адв. Н. от САК, оспорва молбата като счита, че при отчитане на съществуващо вземане, обуславящо промяна в коефициентите в положителна посока, решението няма да е правилно и справедливо.

Като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства, ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:

 

По делото не се спори, а и доказателствата позволяват извод, че отчетените за 2015 г. публични задължения за данък върху добавената стойност ответникът е отчел публични задължения в размер на 101 хил.лв. като едва през 2016 г. се установяват публични задължения над една година при отчетена стойност от 29 хил.лв. Ответникът отчита задължения към НАП към 31.12.2017 г. в общ размер от 1451104,84 лв.

Няма също така спор, че по договор за банков кредит № 37/27.09.2012 г., подписан от законния представител на ответното дружество, е поето задължение към „О.б.б.“ АД да отговаря солидарно с кредитополучателя за всички задължения, произтичащи от договора, включващи главница, лихви, неустойки и разноски по събиране на дълга. – чл. 11 от договора. По делото не се спори, а и от допълнително споразумение № 8 се установява към 25.04.2016 г. непогасената главница да възлизат на 988 193,90 евро и 492 842,33 лева. Уговорен е срок за погасяване на задължението ведно с възнаградителна лихва до 30.06.2016 г. Ответникът не твърди задълженията да са погасени.

Няма спор също така, че по договор за банков кредит № 29 от 25.05.2015 г. , подписан от законния представител на ответното дружество, е поето задължение към „О.б.б.“ АД да отговаря солидарно с кредитополучателя за всички задължения, произтичащи от договора, включващи главница, лихви, неустойки и разноски по събиране на дълга. – чл. 14 от договора. По делото не се спори, а и от допълнително споразумение № 1 се установява към 17.02.2016 г. непогасената главница да възлизат на 2910953,31 лева и 3633,85 лв. наказателна лихва. Уговорен е срок за погасяване на всички задължения по договора ведно с възнаградителна лихва до 30.06.2016 г

Няма спор по делото, а и от договор за банков кредит № 1125-10 от 09.12.2010 г. се установява възникнало за ответника парично задължение спрямо „Т.Б.В.“ ЕАД с предходно наименование съответно „Е.Б.– Б.“ ЕАД и „К.А.Б.“ ЕАД с падеж – 09.12.2016 г. Вещото лице констатира отразени в счетоводството на ответника задължения към този кредитор към 31.12.2017 г. в общ размер от 1180208,57 лв..

По делото не се твърди, а не се установява задълженията да са погасени.

От заключението на вещото лице Г., неоспорено и от страните, се установява, че за периода 2012 г. – 2015 г. с изключение на 2013 г. натрупваната загуба е компенсирана от предходно натрупаната и неразпределена печалба. Отчетените краткосрочни задължения през 2016 г., достигнали  7 759 х.лв. през следващия период са трансформирани в 1 888 х.лв. краткосрочни и 5 871 х.лв. дългосрочни. Сред преобразуваните са и публични задължения. За целия период – 2012 г. – 2017 г. стойността на краткосрочните задължения превишава стойността на краткотрайните активи, като за отчетните 2016 г. и 2017 г. собственият капитал на дружеството не е бил достатъчен, за да покрие задълженията към кредиторите му. От 2016 г. дружеството е изпаднало във финансова зависимост от привлечения капитал. През целия период преобладаващ дял в активите на дружеството са имали недвижимите имоти.

Към 31.12.2017 г. ответникът отчита парични средства 29 х.лв., от които на каса 9 х.лв.

 

При установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Законът овластява кредитор по търговска сделка с парично вземане, което не е било надлежно удовлетворено, да постави под въпрос способността на търговец да участва адекватно в стопанския обмен. При доказана невъзможност с регулярните си приходи от търговска дейност на предприятието търговецът да покрива краткосрочните си задължения в относително продължителен период от време правният ред утвърждава процедура за оползотворяване потенциала на търговското предприятие, съответно за осребряване на наличното имущество за удовлетворяване на формираните и непогасени задължения. В тази насока търсената в процеса защита предполага да бъде установено специално качество на длъжника – търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; материалноправната легитимация на ищеца, произтичаща от изискуемо задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, породено от търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане и трайно установена невъзможност за ответника да обслужва задълженията си.

Правноорганизационната форма на ответника го определя като търговец по смисъла на закона.

Наличните по делото доказателства позволяват еднозначен извод за възникнали парични вземания в патримониума на молителя и присъединените кредитори.

Качеството кредитор на молителя се оспорва при довод, че вземанията на НАП са предявени и приети в производства по несъстоятелност на трети на спора лица. Така застъпената теза противоречи на отразените от самото дружество данни. По делото не се установяват обстоятелства, компрометиращо така извършения запис. Напротив, вещото лице констатира, че данъчните задължения при указания източник на информация – справка-декларации и декларации по образец, сами по себе си поставят под съмнение противопоставеното възражение в значителна степен се припокриват с осчетоводените от ответника задължения.

Съгласно чл. 121 ал. 1 ЗЗД изразената воля за поемане на задължение е необходимо, но и достатъчно условие, кредиторът да иска изпълнение и от солидарния длъжник – арг. от чл. 122 ал. 1 ЗЗД. Конкретната причина ответникът да поеме задължение остава въпрос на вътрешни отношения между длъжниците и обуславя мотив за участие в правната връзка. Доколкото обаче законът не му отдава значение, няма възможност да му бъде признато и в настоящото производство.

Съдържанието на сключения договор и отразеното в допълнителното споразумение неизгодно за ответника обстоятелство сочи на възникнали задължения и спрямо присъдения кредитор „Т.Б.В.” ЕАД.

Тъй като вземането, легитимиращо кредитора да инициира производство по несъстоятелност не се обхваща от силата на пресъдено нещо, безпредметно остава изследването на конкретното основание за всяко от вземанията и съответно неговия размер. Веднъж възникнало вземането се погасява чрез изпълнение или по изрично предвиден от закона способ. Кредиторът е в правото си да прецени дали и как да реализира своето вземане. По делото не се твърди, а и не се установява възникналите задължения да са погасени, поради което молителят и присъединените кредитори са в правото си да поставят под съмнение способността на ответника да води адекватно търговските си дела.

Доверието в търговския оборот произтича от уеднаквените правила за осчетоводяване на резултата от стопанските операции с вменено на търговеца задължение да отразява действително настъпили обстоятелства като своевременно актуализира и обобщава тази информация. В този смисъл счетоводно отразените данни са и основа за преценка дали и доколко дейността се осъществява в съответствие с разумната търговска практика при поддържане на адекватно съотношение между актив и пасив, обезпечаващо разплащане в разумен срок.

Понеже основното разменно средство в търговския оборот са парите, то и законът определя неспособността за погасяване на парично задължение – неплатежоспособността, като основание за откриване на производство по несъстоятелност (чл. 608 ТЗ). Ето защо преценката на икономическото състояние на ответника при така заявената пречка за изпълнение е ограничена до съпоставяне на доказаното в процеса имущество, позволяващо трансформиране в парична сума в сравнително кратък времеви период, без да засяга необходимата база за осъществяване на дейността и без осезаема загуба на стойност. На тези критерии съответстват краткотрайните активи.

Придадената им характеристиката обаче сама по себе си не е достатъчна за оценка на имущественото състояние. Както бе посочено вече критерий в тази насока е способността на ответното дружеството да си осигури достатъчно имущество, за да покрие краткосрочните си задължения. Освен, че твърдяното вземане не се установява от доказателствата по делото, обстоятелството, че длъжникът по него е в производство по несъстоятелност поставя под въпрос възможността за реализацията му. Ето защо дори да съществуваше подобно вземане, то не сочи на имущество, предполагащо разумно предположение за събирането му. В случая това е и юридически невъзможно, доколкото в производството по несъстоятелност на удовлетворяване подлежат единствено приетите вземания. Невъзможността ответникът да го докаже при предписаните от закона облекчени условия пред съда по несъстоятелността го ангажира да инициира исково производство в преклузивен срок. Пропуснатият срок изключва възможността да бъде получено удовлетворение на вземането, а следователно и да бъде третирано като актив, позволяващ преодоляване установените затруднения.

Както сочи и вещото лице Г. консолидираният отчет отразява икономическия резултат от дейността на икономически свързани предприятия. В рамките на настоящото производство какъв би бил делът на ответното дружество в калкулирания общ размер на задълженията на групата било то и в преследване на обща цел остава без правно значение. Не се твърди ефектът да отразява конкретно събираемо вземане за ответното дружество, което да не е отчетено от него и да е убягнало от вниманието на вещото лице, поради което изследването на консолидиран отчет остава безпредметно.

Освен, че по делото не се установява потенциал у дружеството само да преодолее затруднението, заявеното съображение да не бъде предявено и защитено пред съд вземане от свързано лице – задължение за внасяне на значителна държавна такса, предвид нормата на чл. 620 ал. 5 ТЗ освен, че е показателно за приложимостта на производството по несъстоятелност, то се явява закъсняло. Разколебаното доверие у кредиторите в жизнеспособността на търговското предприятие ангажира търговеца да докаже неговия потенциал, но и овластява специализиран в тази насока орган – синдика, съответно консолидирана част от кредиторите или едноличният собственик на капитала на собствено основание да сторят това. Идентифицираният потенциал е и реален стимул за единодействие, възможно единствено в производството по несъстоятелност. Развитието на производството обективно е в състояние да съвмести интересите на кредиторите, длъжника и ангажираните в дейността на предприятието работници и служители – чл. 607 ал. 2 ТЗ. Осребряването на имуществото е само един от възможните варианти за приключване на производството.

От анализа на имущественото състояние на ответника се налага извод, че към 31.12.2016 г. е станал зависим от своите кредитори. Обстоятелството, че за предходния период, а и към тази дата преобладаващ дял в имущество на дружеството имат дълготрайните материални активи, а предприятието е реализирало загуба от обичайната си дейност и липсата на установен в рамките на настоящото производство потенциал да преодолее затруднението, определя констатираното състояние като трайно. Ето защо съдът споделя довода, че 31.12.2016 г. следва да бъде определена и като начална дата на неплатежоспособността.

По делото са налице данни, че дружеството разполага с парични средства извън банковите сметки, за които са събрани данни да са запорирани за публични задължения. Размерът е достатъчен, за да покрие възнаграждението на временния синдик, обезпечавйки възможност за преценка потенциала на предприятието да превъзмогне затруднението включително при условията на чл. 696 ТЗ. В тази връзка ответникът е в състояние да обоснове поддържания довод за потенциал на икономически свързаните дружества да допринесе за оздравяване на неговото търговско предприятието.

 

По разноските

Молителят е присъедилите се кредитори са в правото си да бъдат възмездени за сторените и доказани в процеса разноски.

Молителят е освободен от задължението да внесе предварително държавна такса, поради което дължимата следва да бъде събрана от ответника.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на Н. ЕООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 31.12.2016 г.

ОТКРИВА на основание чл. 630 ал. 1 ТЗ ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на Н. ЕООД, ЕИК ********

ДОПУСКА ЗАПОР и ВЪЗБРАНА върху имуществото на Н. ЕООД, ЕИК ********.

НАЗНАЧАВА за временен синдик на Н. ЕООД, ЕИК ********В.П.А., утвърден със заповед № ЛС-И-545 от 14.05.2014 г., обнародвана в Държавен вестник бр. 44/2014 г. с адрес: гр. София, ул. ********

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 1000 лв.

ОПРЕДЕЛЯ 3-дневен срок за встъпване в длъжност, считано от датата на връчване на съобщението

УКАЗВА на временния синдик, че следва да депозира по делото декларация-съгласие по чл. 656 ал. 1 и ал. 2 ТЗ към датата на встъпване в длъжност.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Н.“ ЕООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** да заплати на Н.А.ЗА П.с адрес по делото: гр. София, бул. „Княз ********сумата от 500,00 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Н.“ ЕООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** да заплати на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ******** с адрес по делото: гр. София, бул. „****** сумата от 500,00 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Н.“ ЕООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Т.Б.В.“ ЕАД, ЕИК ******** с адрес по делото: гр. София, ул. „********сумата от 500,00 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК „Н.“ ЕООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд в полза на бюджета на съдебната власт сумата 250,00 лева – държавна такса в производството пред Софийски градски съд.

НАСРОЧВА първо събрание на кредиторите на 22.8.2016 г. от 10:00 ч. в залата, определена за разглеждане на делата от VІ-13 състав, при следния дневен ред:

1. изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 2 ТЗ;

2. избор та постоянен синдик и предложение за назначаването му;

3. избор комитет на кредиторите.

 

Решението може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър с въззивна жалба пред Апелативен съд – София, а в частта за разноските – по реда и при условията на чл. 248 ГПК.

 

Решението, освен в частта за разноските, подлежи на незабавно изпълнение.

Препис от решението да бъде изпратен незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.

Решението да бъде обявено и в книгата по чл. 634в ТЗ.

 

СЪДИЯ: