№ 2835
гр. София, 27.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110211932 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ц. С. Ц., ЕГН **********, чрез неговия
упълномощен процесуален представител - адв. К. М. от САК, срещу
наказателно постановление № 42-0002009/03.08.2021 г., издадено от Ч.А.К. -
директор на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - София
/РД АА-София/, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвтП/, обн. в ДВ бр. бр. 82 от 17.09.1999 г., в сила
от същата дата, му е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 2 000, 00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗАвтП.
В депозираната жалба са посочени оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
въззивника. Посочено е също, че твърдяното административно нарушение не
е извършвано и не е доказано.
Намира процесния акт за незаконосъобразен, неправилен и
неоснователно издаден в нарушение на материални и процесуален закон.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и се
представлява от адв. М. от САК. Поддържа жалбата и изложените в нея
съображения. Претендира присъждането на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но
изразява становище в придружително писмо, като счита, че издаденото
наказателно постановление е съобразено с материалните и процесуални
изисквания и същото следва да бъде потвърдено.
Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 08.07.2021г. около 13.15 часа в гр. София, на Летище София,
Терминал 1, Ц. С. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София, ***, като водач на
лек автомобил „***“, модел „***“, с per. №***, негова собственост,
извършил превоз на пътници срещу заплащане от летище София до Автогара
София без да е включен в списък за извършване на таксиметрови превози на
пътници и да притежава удостоверение за регистрация. На мястото на
проверката, от свидетеля В., му бил съставен АУАН серия А-2020, *** от
08.07.2021г. Същия му бил връчен на същата дата 08.07.2021г. и подписан от
него с възражения отразени в съответната графа.
На жалбоподателя била наложена и ПАМ, а именно временно спиране
от движение на лек автомобил "***", с per. № ***, до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца и временно отнемане на
свидетелство за управление на жалбоподателя до отстраняване на
нарушението, но не за повече от година. Същата ПАМ била обжалвана от
жалбоподателя и с Решение № 7564 от 14.12.2021 г. на Административен съд
- София- град същата била отменена.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не се възползвал от
предоставената му възможност да възрази срещу съставения акт.
Въз основа на така съставения АУАН на 03.08.2021г., е издадено
атакуваното наказателно постановление № *********/04.01.2022 г. от Ч.А.К.
- директор на РД АА София, с което на основание чл. 93, an. 1, т. 1 ЗАвтП на
жалбоподателя Ц. е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 2 000, 00 /две хиляди/ лева за това, че на 08.07.2021г. около 13.15 часа в гр.
София, на Летище София, Терминал 1, като водач на лек автомобил „***“,
модел „***“, с per. №***, лична собственост, извършил превоз на двама
пътници срещу заплащане /Х. С. Д., ЕГН ********** и К. Г. В., ЕГН
**********/ с маршрут Летище София, Терминал 1, до Автогара София, без
2
да притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или удостоверение
за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници -
административно нарушение по чл. 6, ал. 1 ЗАвтП.
Препис от наказателното постановление е връчен лично на въззивника
на 10.08.2021г., видно от инкорпорираната в санкционния акт разписка, като
жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е
депозирана в законоустановения 14-дневен срок в регистратурата на АНО на
12.08.2021г., видно от поставения печат върху същата.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетелите К. Г. В., Б.Г.Р., Т.Г.Б., Протокол за
сваляне и отнемане на предна регистрационна табела с регистрационен
номер и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС, заповед №РД-08-
30/24.01.2020г. и Заповед №589/331.01.2020г. и др. приобщени по
законосъобразен ред.
При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не
констатира противоречия с детерминираните в НП фактически положения.
Показанията на свидетеля К. В. са ясни и вътрешно балансирани и въпреки
изминалия дълъг период от деня на събитието до деня на разпита му и
характера на извършваната от него служебна дейност, се констатираха добре
съхранени спомени, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви,
имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин от приобщените по
надлежния ред писмени доказателства и доказателствени средства.
Свидетелят Б. поддържа изложените факти в съставения АУАН, като
заявява, че самият той е участвал в извършената проверката на
управляваното от жалбоподателя МПС, като спомените му дават яснота по
отношение на извършената проверка и същите подкрепят заявеното от В. и
очертават ясна фактическа обстановка.
Съдът цени свидетелските показания на Б.Р. през призмата на факта, че
същата живее на съпружески начала с жалбоподателя. Въпреки посоченото
съдът кредитира показанията в цялост като намира, че същите по своя
смисъл не противоречат на останалата доказателствена съвкупност.
От цялостния анализ на инкорпорирания по делото доказателствен
материал за този съдебен състав не съществува съмнение относно
3
фактическата ситуация и констатациите на проверяващия екип за времето,
мястото, неговият механизъм и авторство.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от санкционираното
лице. Обжалваният акт е връчен на 10.08.2021г., а жалбата е депозирана в
предвидения срок на 12.08.2021 г. в деловодство на РД АА София.
Видно от приобщените по делото заповеди на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, процесния акт е издаден от
компетентен орган.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При преценката си за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство съдът прие, че не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото
опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя.
Административнонаказателното производство е проведено
законосъобразно, при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са
сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1
ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 08.07.2021 г., в деня, в който е
извършена проверката от контролните органи. АУАН е бил предявен за
запознаване и подписан от жалбоподателя, като в 6 - месечния срок по чл. 34,
ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
Процесният АУАН е съставен от К. В. - "инспектор" в Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" - София. Съгласно чл. 91 и чл. 92 от ЗАвПр,
контролът се осъществява от органите на ИА "АА". В този смисъл
актосъставителят В., заемащ длъжността "Инспектор" към РД "АА"София, е
материално компетентен да състави процесния АУАН.
Административнонаказващият орган, изпълняващ длъжността директор
на РД "Автомобилна администрация" - София, е компетентен да състави
обжалваното НП предвид заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на
посочената в АУАН и НП правна квалификация на същото. В АУАН и НП по
безспорен начин е посочена датата на извършване на нарушението -
4
08.07.2021г.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и
неговото връчване, уредени в чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото
актът е съставен в присъствието на един свидетел, присъствал при
установяване на нарушението и на жалбоподателя, на който екземпляр от
акта е бил връчен.
Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество.
Съдът констатира, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
извършено от него нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр, в
която се предвижда, че общественият превоз на пътници и товари се
извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на
пътници или товари на територията на Република България, лиценз за
извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на
Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ"
или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози
на пътници, и документи, които се изискват от този закон.
Съдът намира, че наведените в жалбата твърдения са релевантни и
намира, че за да е налице твърдяното нарушение следва по делото да бъде
безспорно установено, че жалбоподателят има качеството на превозвач и
също така следва да се приеме, че същият извършва "обществен превоз на
пътници или товари".
От събраните по делото доказателства и съобразно § 1, т. 5 от ДР на
ЗАвПр съдът намира, че жалбоподателят не се явява годен субект на
административно наказателното обвинение, предвид обстоятелството, че
същия няма качеството търговец, който извършва превози.
В чл. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. обн. В ДВ бр. 109 от 14.12.1999 г., в
сила от същата дата, издадена от министъра на транспорта на основание чл.
12а, ал. 5 ЗАвтП/ се сочи, че таксиметров превоз на пътници е обществен
превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места,
включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут и/или крайна
точка на превоза. В конкретиката на настоящия казус се изяснява, че
жалбоподателят Ц. е бил водач на МПС, но недоказано остава, че същия е
извършил обществен /таксиметров/ превоз на пътници срещу заплащане по
заявен от тях маршрут.
5
По делото не се спори, че наказаният не притежава посочените в
разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози изискуеми
документи.
Част от фактическия състав на вмененото му нарушение е
жалбоподателят да извършва "обществен превоз на пътници или товари".
Понятието за обществен превоз законодателят е посочил в § 1, т. 1 от ДР на
ЗАвПр, според който обществен превоз е превоз, извършван за чужда сметка
или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно
превозно средство. Недоказан с категоричност в това производство, остава
фактът дали наказаното лице е извършвало услугата за чужда сметка или
срещу заплащане. С оглед на посоченото тук съдът счита, че не се
установява, че жалбоподателят е извършвал превоз на посочените в
наказателното постановление лица извършвайки таксиметрова услуга.
Поради което за същия не е съществувало задължението да разполага с
лиценз на Европейската общност за международни пътнически превоз и
лиценз за обществен превоз на пътници на територията на Република
България, а и самия той не е желал и не се е стремял към същото. Както бе
посочено вече от събраните по делото доказателства не се установява
жалбоподателят да е търговец, който да извършва по занятие дейност по
обществен превоз на пътници, за да има същият задължението да притежава
посочените по- горе документи.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че неправилно е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя, доколкото
същият не е имал задължение да притежава посочените по-горе документи.
В този смисъл, съдът счита, че процесното наказателно постановление
подлежи на отмяна като незаконосъобразно такова. В допълнение настоящия
състав на съда посочва, както бе вече споменат, че АНО не е събрал
доказателства, от които да е видно че между жалбоподател и лицата, които е
возил в автомобила си е имало уговорка за плащане за извършената
таксиметрова услуга или за извършено такова плащане.
С оглед изхода на делото и направеното изрично искане от процесуалния
представител на жалбоподателя в хода на съдебното производство, на
основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН административнонаказващият орган -
Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - София /РД АА-
6
София, следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя сумата
от 400 лева, представляваща заплатено от последния адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело
(съгласно представен договор и списък с разноските).
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.1 във вр. с ал. 3, т. 1 ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 5 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0002009/03.08.2021 г.,
издадено от Ч.А.К. - директор на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" - София, с което на Ц. С. Ц., ЕГН ********** на основание
чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 2 000, 00 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗАвтП, като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - София
да заплати на жалбоподателя Ц. С. Ц., ЕГН ********** сумата от 400,00
/четиристотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана
правна защита и съдействие по настоящото дело.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава
Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7