Р Е Ш Е Н И
Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 11.11.2021г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд
– Дупница състав
12.10. 2021
на Година
Миглена Кавалова
В
открито заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
гражданско 1954 2020
дело
№ по
описа за
г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, депозирана от В.Х.Д., ЕГН ********** и И.Х.Д.,***,
чрез адв. Й.Г. *** срещу Х.Л.Д., ЕГН **********, В.Г.Д., ЕГН **********
и Р.Г.Д.,
ЕГН **********,***.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3,
изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно
разпоредбата на чл. 146 ГПК:
1. Обстоятелства, от които
произтичат претендираните права и направените възражения:
Ищците твърдят, че са собственици на
по ¼ идеална част или общо на по 1/2 идеална част от следните недвижими
имоти, а именно:
1. Поземлен имот
с идентификатор 39339.502.134 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село Крайници, общ. Дупница,
обл. Кюстендил, одобрена със Заповед № 300-5-57/30.07.2004 г. на изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с адрес: село
Крайници, общ. Дупница, обл. Кюстендил, ул. „Волга” № 4 с площ от 498 квадратни метра, трайно
предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10
метра, стар идентификатор № 605, при съседи: ПИ № 39339.502.151, ПИ № 39339.502.132,
ПИ № 39339.502.133, ПИ № 39339.502.138, ПИ № 39339.502.135, ПИ № 39339.502.137,
ПИ № 39339.502.136, ВЕДНО с ½
идеална част от построените в имота сграда
с идентификатор 39339.502.134.1 със застроена площ от 81 квадратни метра,
брой етажи - един, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, конструкция
- масивна с дървен гредоред и сграда с
идентификатор 39339.502.134.2 със застроена площ от 6 квадратни метра, брой
етажи – 1 един, с предназначение: селскостопанска сграда, конструкция - масивна
с дървен гредоред;
2. Поземлен
имот с идентификатор 39339.502.133 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на село Крайници, общ. Дупница, обл. Кюстендил, одобрена със Заповед №
300-5-57/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, с адрес: село Крайници, общ. Дупница, обл. Кюстендил,
ул. „Трети Гвардейски полк” № 9, с площ от 280 квадратни метра, трайно
предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10
метра, стар идентификатор № 607, при съседи: ПИ № 39339.502.134, ПИ №
39339.502.132, ПИ № 39339.502.138, ПИ № 39339.503.38.
Твърдят, че двата поземлени имота са
гранични и взаимосвързани. Идеалните части от описаните по - горе недвижими
имоти, ищците притежават по наследство от дядо им В.Г.Д.,***, починал на
22.01.1978 год., а ответниците
притежават останалата ½ идеална част от имотите като наследници на Г. Д.,
б.ж. на гр. Пловдив, починал на 17.07.2020 год., който е чичо на ищците - брат
на баща им Христо Д., също починал на
31.09.1971 г., както и че след смъртта на дядо им В.Г.Д., в имота останала да
живее баба им Райна Д., която е живяла там до 2002 год. Докато тя е живеела в
имота и след нейната смърт, за имота се е грижел единствено първия ищец В.Х.Д.,
тъй като по това време вторият ищец И.Д. се е намирал в Америка, а
наследодателят на ответниците Г.Д., се е намирал в Република И.. Това е продължило
до прибирането на Г.Д. от Република И. през 2008 год. След неговото прибиране в
Република България имотът се е поддържал и от двамата - В.Д. и Г.Д.. Макар, че
и двамата живеят далеч, съответно в Бургас и Пловдив, са полагали грижи за
имота, както заедно, така и поотделно. Вече като пенсионер Г.Д. е пребивавал по
- често в имота, а ищецът В.Д. по никакъв начин не е дезинтересирал от имотите,
а е полагал грижи за тях непрекъснато. Същият е идвал в Крайници, няколко пъти
в годината. Всяка пролет съвместно с чичо му са почиствали имота, кроили са
лозниците и дръвчетата в двора, стягали са и са ремонтирали каквото е било
необходимо в къщата. През 2012 - 2013 год. са подменили изцяло дограмата на
къщата, като са си разделили разходите за това, а отделно заедно са извършвали
СМР - та, свързани с подмазване и боядисване на къщата. Половината от дадената
от В.Д. сума, му е въстановена от неговия брат И.Д.. Първият ищец В.Д. ежегодно
е прекарвал отпуската си в бащината му къща, а брат му И.Д., макар и по -
рядко, при всяко негово прибиране от Америка, също прекарвал отпуската си в
село Крайници. Двамата никога не са се дезинтересирали от имота, а винаги са
полагали грижи за него и са го чувствали като свой. Между страните с имало
добри отношения и никой никога не се е съмнявал, че другата страна би
злоупотребила, по какъвто и да е начин наследствените имоти. Имало е и
уговорка, според която чичото е следвало да получава цялата рента полагаща се на
страните от отдаването на наследствените земеделски имоти, а за сметка на това
да заплаща дължимите от доверителите ми местни данъци и такси, за къщата и
двата парцела. При поредното пристигане на В.Д. ***, в началото на месец
ноември 2020г. се оказало, че бравата е подменена и с ключа, който той има не
може да отвори и от съседи с разбрал, че имота е обявен за продажба от неговите
братовчеди, а след справка в службата по вписванията при PC - Дупница,
установил, че чичо им Г. Д., през пролетта на 2010 год. се снабдил с нотариален
акт за собственост на двата имота в цялост. Предвид изложеното моли съда да
постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на посочените в
исковата молба идеални части от имоти и сгради, да предадат съответното
владение на ищците и на основание чл. 537, ал.
2 от ГПК да отмени Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 79, т. I, per. № 1089, дело № 68/2010 год. на Нотариус Стефан Сотиров, с който Г. Д. -
наследодател на ответниците е признат за собственик на основание наследство и
давност на процесните недвижими имоти за признатите му права върху имота за
размера над 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 39339.502.134;
над 1/2 идеална част от построените в
имота сграда с идентификатор 39339.502.134.1 и сграда с идентификатор
39339.502.134.2 и над 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор
39339.502.133.
В срока за отговор на исковата молба
са депозирани такива от ответниците, в които отговори не се оспорва, че ищците
са наследници на В.Г.Д., починал на 22.01.1978 г. - техен дядо по правото на
заместване от техния баща Христо Д. и че
от наследодателя им са наследили всеки от тях по 1/4 идеална част от процесиите
недвижими имоти: ПИ с идентификатор № 39339.502.133
и ПИ с идентификатор № 39339.502.134, и от построените в него сгради с
идентификатори: № 39339.502.134.1 и № 39339.502.134.2. Оспорват, че
наследодателя на ищците Христо Д. е
починал на 31.09.1971 г. и твърдят, че той е починал на 31.08.1971 г., както
и че след смъртта на дядо им В.Г.Д. и
баба им Райна Д. са упражнявали владение върху процесиите имоти. Оспорват
твърдението на ищците, че ищецът В.Д. ежегодно е прекарвал отпуската си в
процесната къща, както и че ищецът И.Д. е посещавал същата, че всяка пролет
ищецът В.Д. заедно с чичо си Г.Д. е почиствал двора на наследствената къща, че
е кроил лозници и дръвчета, че през 2012-2013 г. е участвал в подмяна на
дограмата на къщата, нито е предоставял на чичо си Г.пари за такъв разход, не е
участвал с труд или средства, свързани с „подмазване” и боядисване на къщата,
оспорват твърдението на ищците, че наследодателят на ответниците Г.Д. не се е
грижил за имотите след смъртта на майка си Райна през 2002 г. до 2008 г тъй
като бил в Р. И. и, че между ищците и наследодателя на ответниците е имало
уговорка, той да заплаща местните данъци и такси за идеалните части от къщата и
двата парцела, дължими от двамата ищци, както и че ищците са имали ключ от
къщата с идентификатор № 39339.502.134.1. Твърдят, че ищците заедно с майка им
са живели в процесния имот ПИ с идентификатор № 39339.502.134 и построените в него
сгради с идентификатори: № 39339.502.134.1 и № 39339.502.134.2 до смъртта на
баща си Христо Д. - починал на
31.08.1971 г. в с. Крайници, след което тримата напуснали имота и се установили
да живеят в гр. Бургас, на
адреса по постоянното им местожителство. Оттогава до настоящия момент, ищецът В.Д.
е пребивавал в процесната къща за период от три-четири месеца през 1994 г., но
след скандал с баба му си заминал в гр. Бургас и никога повече не е идвал в с.
Крайници, освен на деня на погребението й, а другият ищец - И.Д., след смъртта
на баща си до настоящия момент, никога не е идвал в с. Крайници. През 1996 г.
същият заминал незаконно за САЩ с паспорта на брат си В., там бил осъден и не
се е връщал изобщо в Р. България повече от 24 години. Твърдят, че
наследодателят им Г.Д. е ходил в Р. И. в края на м. май 2002 г. и през есента
на 2003 г. за по няколко месеци. За времето когато отсъствали са предоставили
ключове от имотите на съседите Димитър и
Е. ***, както и че след смъртта на Христо Д. /през 31.08.1971 г./, грижата за
имотите и за наследодателите им В.Д. /който бил неподвижен след прекаран
инсулт/ и съпругата му Райна Д. до смъртта им, се поела изцяло от сина им Г.и
ответницата Х. Дишови. От смъртта на В.Г.Д. през 22.01.1978 г. до 17.07.2020
г., наследодателят им Г. Д. и съпругата му /ответницата Х.Д./ владеят
непрекъснато и необезпокоявано процесиите недвижими имоти като свои. От 2002 г.
до смъртта си на 17.07.2020 г. Г.Д. живял постоянно и необезпокоявано от ищците
в процесиите имоти в село Крайници, а ответницата Х.Д. продължава да владее
имотите необезпокоявано и след смъртта на съпруга си. От 2010 г. и към момента
на депозиране на отговора на исковата молба имотите се владеят и от другите
двама ответници съвместно с родителите им – 43 години и никой от ищците не е
пречил на ответниците и наследодателя им да владеят и ползват имотите като
свои, от 2002г. имотите са оградени с ограда и врати, направени от ответниците
и наследодателя им и само те имат ключове от вратите на имотите, ползват
дворните места като зеленчукови и овощни градини, в процеса на владение са
извършили подобрения в имотите, подробно описани в отговорите на исковата
молба, за които ищците не знаят, защото не са идвали в имота, не са участвали в
подобряването му с труд или средства.
Съдът като взе предвид молбата и ангажираните с нея
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетото по делото
удостоверение за наследници на Г.Сотиров Д., ищците са наследници на същия по
право на заместване на баща им Христо Д.,
починал на 31.09.1971 г., а ответниците са наследници на Г. Д., починал на
17.07.2020г.
С нотариален акт за собственост за собственост
на недвижим имот № 79, т. I, per. № 1089, дело
№ 68/2010 год. на Нотариус Стефан Сотиров, Г. Д. - наследодател на ответниците
е признат за собственик на основание наследство и давност на процесните
недвижими имоти, описани по – горе.
Видно от удостоверение от ОД на МВР - Пловдив,
„Български документи за самоличност“ ищецът В.Д. за периода от 2011 г. до
2020г. е влизал и излизал от страната 14 пъти, а наследодателят на ответниците -
Г. Д. е влязъл в страната на 24.06.2017г. и няма данни да е напускал след това.
Събрани са гласни доказателства по делото чрез разпита
на В. Костадинов Стоичков, В. Райчов Каримов, Е. Методиева Д., Стойне Илиев Д., Иван Х. Алексиев – братовчед на страните и
– братовчед на наследодателя на ответниците.
От показанията
на свидетеля Стоичков се установява, че в периода 2000-2002 година
живеели в процесния имот в с. Крайници баба Райна и В., В. работел в
дърводелски цех в с. Крайници, след смъртта на баба Райна 1-2 години. Преди 2002 година В. живеел в с. Крайници и
след 2004 година си заминал за гр. Бургас. По това време Г.не е идвал в село Крайници.
След като починала бабата към 2005г. Г.дошъл да живее в имота сам, без
семейството му (ответниците в процеса). През 2020 г. В. пренощувал при св.
Стоичков, защото била сменена ключалката и не могъл да влезе в процесните имоти.
В. и Г.се разбирали. В. помагал на . Братът на В. - И. се намира в САЩ от 15 - 20
години.
От показанията на св. Каримов се
установява, че Г.(наследодателят) на
ответниците си живял в процесния имот сам, заживял преди 10 години, а преди
това там живеела баба Райна. 2002 година живеел там Венци ( ищецът В.) за около
2-3 години и след това Венци си отишъл в гр. Бургас и е идвал в с. Крайници
почти всяка година. Последно виждал В. в с. Крайници може би 2017 година и
отново тази година, когато му казал, че е заключено и не може да влезе, от 2003
година до 2017 година си е отсядал в къщата. По двора чистили бурени Г.и Венци,
но дворът се стопанисвал основно от Г.докато живял там.
Свидетелката Д. сочи, че В. само
веднъж го виждала на погребението на баба Райна, И. изобщо не го е виждала, той
е по Америка. Докато била жива баба Райна, Г.ходел при нея, а В. не е живял
там, И. също не е живял там. След смъртта на баба Райна в къщата живеели Г.и Х.
постоянно. В момента само Х. живее там. Направили си подобрения Г.и съпругата
му и децата на Г.също. Г.оставял ключ на
свидетелката Д. като ходи до Пловдив. От 2000-2002 година Г.Д. живеел в имота. В.
не е живял там в този период. Г.си е живял в къщата, ходил до Пловдив и до И.
да си види внуците за два-три дни най-много.
От показанията на свидетеля Д. се установява, че Г.Д.
живеел с жена му в имота в с. Крайници, откакто починали родителите му, дошъл
след пенсионирането си. Докато били живи не е живял там, докато бил баща му
болен им помагал, грижел се за тях. Ищците и майка им след като починал бащата
на ищците отишли да живеят в гр. Бургас, не ги е виждал изобщо, макар, че живее на 200 метра от тях. Само Г.се грижел за имота и родителите му. Г.ползвал
имота, направил подобрения, помагали са му приятели. Г.е ходил в И. да види
внуците за около месец, сега в имота живее ответницата Х..
От показанията на свидетеля Алексиев се установява,че като починал баща им, В. и И. заминали
с майка си в гр. Бургас, тогава са били на 12-13 години, след това не са идвали
да живеят в с. Крайници, В. съм го виждал в Крайници откакто започнало делото,
а преди това не, И. въобще не го е виждал. Г.цял жИ.т си живеел там в Крайници,
работел в Пловдив, но си идвал постоянно в Крайници. Х. – жена му – също, а
след като се пенсионирал си заживял там постоянно. Г.направил много подобрения,
грижил се за родителите си, никой не му е пречил да прави подобрения, имало
стара плевня, която Г.блъснал и си направил нов гараж за колата и не е имало
проблем от страна на И.и В.. Не са имали спорове с ищците, Когато Г.е отсъствал
съседката се грижела за имота. Г.е отсъствал за месец, два, когато ходи при
внуците в И., но не за повече време.
От показанията на свидетеля се
установява, че В. работел от време на време при него в дърводелски цех когато е
идвал в с. Крайници - от 1994 година, работел
за дни, не бил на трудов договор, идвал да взима материал за ламперия на
къщата, работил на бартер, след 2003 година идвал за материал. 2006-2008 година
горе-долу Г.е дошъл да живее в с. Крайници с Х.. Не са имали спорове страните
за имотите.
Ответницата Х.Д. е дала обяснения
страна по реда на чл. 176 ГПК, съгласно които през 2002 година умряла свекърва
й, след това, тъй като къщата била паянтова започнали да я укрепват, Г.Д. бил
на И., защото дъщеря им е там, не е работил там, само на гости при внуците. В
този период от 2002 до 2008 години първи братовчед на Г.се грижел за имота
когато те били в И., Г.живеел в с. Крайници през периода 2002 – 2008г., в И.
ходил на гости.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 108 от ЗС.
Ответниците правят възражение с
правно основание чл. 79 ЗС.
Ответниците признават, че ищците са
наследници на В.Г.Д., починал на 22.01.1978 г. - техен дядо по правото на
заместване от техния баща Христо Д. и че
от наследодателя им са наследили всеки от тях по 1/4 идеална част от процесните
недвижими имоти: ПИ с идентификатор № 39339.502.133
и ПИ с идентификатор № 39339.502.134, и от построените в него сгради с
идентификатори: № 39339.502.134.1 и № 39339.502.134.2.
Съгласно разпределението на
доказателствената тежест по правилата
чл. 154, ал. 1 ГПК ищците следва да докажат фактите, от които извеждат своите
твърдения, а именно, че са собственици на процесния имот на соченото в исковата
молба придобивно основание, както и че те се владеят от ответниците.
Ответниците следва да докажат, че
владеят процесните имоти на годно правно основание, както и възраженията си,
направени в отговора на исковата молба – правоизключващи, правопрекратяващи,
правоотлагащи, правопогасяващи, правоунищожаващи.
Предвид събраните писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че процесните имоти се явяват наследствени за
страните в процеса. По силата на наследяването, наследникът който владее целия
наследствен имот се явява държател на идеалните части на другите сънаследници.
Последните и без да държат имота са негови съвладелци като по отношение на
техните идеални части, положението на този, който упражнява фактическата власт
върху сънаследствения имот е аналогично на това на наемателя или на заемателя
за послужване на чужд имот. С това презумпцията на чл. 69 ЗС е оборена, което
не означава, че тя не е изобщо приложима в хипотезата на възникване на
съсобственост по наследяване. Когато владението на целия наследствен имот е
било предадено на един от сънаследниците или съсобствениците по съгласие с
останалите наследници или съсобственици (например на основание сключен между
тях писмен договор за доброволна делба, който обаче не е нотариално заверен и
поради това няма вещно-прехвърлително действие), за да започне да тече в полза
на този наследник или съобственик придобивна давност за целия имот не е
необходимо той допълнително да демонстрира пред другите наследници промяна на
намерението си да свои имота. В този смисъл е практиката на ВС и ВКС - решение
№ 549 от 30.12.2010 г. по гр.д. № 217 от 2010 г. на ВКС, второ г.о.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Непротиворечива е съдебната практика
относно обстоятелството, че когато след смъртта на общия наследодател един от
наследниците му ползва целия имот, той е владелец на собствената си идеална
част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници.
Практиката е установила като безспорно това положение, макар и в действащия ЗС
да липсва изрична разпоредба в този смисъл като тази на чл. 309, ал. 1 от
отменения ЗИСС. За да се превърне във владелец на целия имот и съответно
след изтичане на давностния срок да стане негов собственик, този сънаследник
следва да отблъсне владението на останалите сънаследници. Тоест, той следва да
доведе до знанието им намерението си да свои имота. Поради това в едно
производство по предявен на основание давностно владение иск за собственост, респ.
както в случая - направено възражение за придобиване на наследствен имот по
давност с правно основание чл. 79 ЗС, за уважаването на иска или възражението, не
е достатъчно само свидетелите да твърдят, че сънаследникът е ползвал,
обработвал, засявал наследствения имот през последните 10 или 20 години.
Необходимо е да се докаже и че сънаследникът е отблъснал владението на
останалите сънаследници върху притежаваните от тях идеални части. Това е
така, защото при наследяването като общо правоприемство владението и съответно
съвладението, преминава по право към наследниците, които се считат за
продължители на личността на наследодателя си, без да е необходимо да се
извършват от тях действия на упражняване на фактическа власт върху вещта. Това
намира израз и във възможността на чл. 82 ЗС за присъединяване от владелеца към
владението му това на неговия праводател, което при наследственото
правоприемство за разлика от частното такова, винаги е еднородно (само
добросъвестно или само недобросъвестно като е изключена хипотезата на
нееднородност на владението на правоприемника от това на праводателя му). В т.
2 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. гр.д.№ 9 от 1974 г. е прието, че намерението на
лицето да държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически
запълват съдържанието на правомощията на собственика, като при промяна на
държането във владение тези действия следва да бъдат насочени и към
собственика. Според по-новата практиката на ВКС, действията, с които се
демонстрира промяната на държането във владение, респ. промяната на намерението
на съсобственика или сънаследника да владее целия имот, следва да бъдат
конкретни по отричане правата на останалите съсобственици или сънаследници и да
са станали достояние на тези съсобственици или сънаследници. Такива
действия са отказът на ползващият имота сънаследник да допуска останалите
сънаследници в имота, доведеното до знанието на останалите наследници намерение
на владеещия сънаследник да се разпореди с имота само в своя полза или такова
ползване на имота, което ясно показва, че изключва владението на останалите
наследници ( отдаването му под наем на трето лице и изричен отказ да се
заплаща част от получения наем на останалите наследници). В този смисъл са
решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 1405 от 2009 г. на ВКС, първо г.о.,
решение № 6 от 22.01.2010 г. по гр.д.№ 2760 от 2008 г. на ВКС, второ г.о. и
др., постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Не са такива действия: -
декларирането на имота в данъчните служби на общината на името на владеещия
имота сънаследник, вместо на името на всички наследници на починалия
собственик, без това деклариране да е станало известно на останалите
сънаследници (в този смисъл е решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 1405
от 2009 г. на ВКС, първо г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Плащането
на данъци, както и извършването на ремонти в съсобствения (сънаследствения)
имот, (защото всеки съсобственик съгласно чл. 31 от ЗС е длъжен да участва в
ползите и тежестите за общата вещ съобразно дела си), ако е поето само и изцяло
като стойност на необходимите и полезните разноски за съсобствената вещ от един
наследник, той може да иска от останалите съсобственици да му заплатят тази
част от разноските, която съответства на техния дял в съсобствеността (в
този смисъл са решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 1405 от 2009 г. на
ВКС, първо г.о., решение № 110 от 20.03.2012 г. по гр.д.№ 870 от 2011 г. на
ВКС, второ г.о., решение № 381 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 37 от 2010 г. на ВКС,
второ г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 от ГПК) - чл. 30, ал. 3 ЗС. За
пълнота следва да се отбележи, че това не се отнася до консумативните разноски,
свързани със служенето с общата вещ, които се поемат от този от
съсобствениците, който изцяло си служи с нея, без да може да претендира
припадащата се част от тях от останалите.
Вторият елемент от фактическия състав
на придобиванено на имот по давноство владение е изтичането на определен от
закона срок. Съгласно чл. 80 от ЗС, движими вещи се придобиват по давност с
непрекъснато недобросъвестно владение в продължение на 5 години, освен ако
владението не е придобито чрез престъпление, в който случай вещта не може да се
придобие по давност. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години. Съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗС, когато владението е добросъвестно,
правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5
години. Съгласно чл. 70 от ЗС добросъвестно е владението, което е установено на
правно основание, което е годно да направи собственик владелеца, без да знае,
че праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била
опорочена.
В настоящият казус, съдът приема, че
не са налице предпоставките, визирани в хипотезата на нормата на чл. 79 от ЗС,
тъй като ответниците от една страна не доказват пълно и главно демонстриране на
анимус домини пред ищците – от събраните по делото гласни доказателства, съдът
не може да направи извод за демонстриране на анимус по отношение на предмета на
делото преди 2020г,, доколкото събраните гласни доказателства по делото чрез
разпитаните свидетели съдържат данни за действия от страна на наследодателя на ответниците,
починал през 2020 г., които действия не са от такъв характер, че с тях по явен
и недвусмислен начин да показват отричане владението на ищците по делото – не е
било налице ограничаване на достъпа до имота по отношение на ищците до 2020г.,
разпитаните свидетели сочат на нормални отношения между ищеца В. и
наследодателя на ответниците, анимус домини пред ищците е демонстриран от
ответниците през 2020г. когато била сменена бравата и ищецът В.Д. не е могъл да
влезе в процесните имоти. Приетите като писмени доказателства приходни
квитанции за платени данъци и консумативи, както се посочи и по – горе са бъдат
предмет на облигационни отношения между страните в процеса и нямат значение за
демонстриране на анимус домини пред ищците по отношение процесните имоти. В
този смисъл е и Тълкувателно решение №1/2012г. на ОСГК на ВКС, постановено на
06.08.2012г.
По изложените съображения,
предявените искове следва да се уважат, доколкото съдът приема, че не е изтекла
в полза на наследодателя на ответниците , респ. в тяхна полза придобивната 10 -
годишна давност по отношение процесните имоти и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК
следва да се отмени нотариален акт за собственост на недвижим имот № 79, т. I, per. № 1089, дело № 68/2010 год. на нотариус Стефан Сотиров, с който Г. Д. -
наследодател на ответниците е признат за собственик на основание наследство и
давност на процесните недвижими имоти за признатите му права върху имота за
размера над 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 39339.502.134;
над 1/2 идеална част от построените в
имота сграда с идентификатор 39339.502.134.1 и сграда с идентификатор
39339.502.134.2 и над 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор
39339.502.133.
По разноските:
Предвид изхода от делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците се следват сторените и претендирани разноски съобразно
представения списък на разноски по чл. 80 ГПК в размер на 1 000 лева за
адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Л.Д., ЕГН **********,
В.Г.Д., ЕГН ********** и Р.Г.Д., ЕГН **********,***, че В.Х.Д., ЕГН ********** и И.Х.Д.,*** са собственици на общо на ½ идеална част от: 1. поземлен
имот с идентификатор 39339.502.134 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на село Крайници, общ. Дупница, обл. Кюстендил, одобрена със Заповед №
300-5-57/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, с адрес: село Крайници, общ. Дупница, обл. Кюстендил,
ул. „Волга” № 4 с площ от 498 квадратни
метра, трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване до 10 метра, стар идентификатор № 605, при съседи: ПИ №
39339.502.151, ПИ № 39339.502.132, ПИ № 39339.502.133, ПИ № 39339.502.138, ПИ №
39339.502.135, ПИ № 39339.502.137, ПИ № 39339.502.136, ВЕДНО с ½ идеална част от построените в имота сграда с идентификатор 39339.502.134.1
със застроена площ от 81 квадратни метра, брой етажи - един, с
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, конструкция - масивна с дървен
гредоред и сграда с идентификатор 39339.502.134.2 със застроена площ от 6
квадратни метра, брой етажи – 1 един, с предназначение: селскостопанска сграда,
конструкция - масивна с дървен гредоред; 2. поземлен имот с
идентификатор 39339.502.133 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
село Крайници, общ. Дупница, обл. Кюстендил, одобрена със Заповед №
300-5-57/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, с адрес: село Крайници, общ. Дупница, обл. Кюстендил,
ул. „Трети Гвардейски полк” № 9, с площ от 280 квадратни метра, трайно
предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10
метра, стар идентификатор № 607, при съседи: ПИ № 39339.502.134, ПИ №
39339.502.132, ПИ № 39339.502.138, ПИ № 39339.503.38.
ОСЪЖДА Х.Л.Д., ЕГН **********, В.Г.Д., ЕГН **********
и Р.Г.Д., ЕГН **********,*** да предадат
владението на В.Х.Д., ЕГН ********** и И.Х.Д.,*** на общо на ½
идеална част от 1. поземлен
имот с идентификатор 39339.502.134 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на село Крайници, общ. Дупница, обл. Кюстендил, одобрена със Заповед №
300-5-57/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, с адрес: село Крайници, общ. Дупница, обл. Кюстендил,
ул. „Волга” № 4 с площ от 498 квадратни
метра, трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване до 10 метра, стар идентификатор № 605, при съседи: ПИ №
39339.502.151, ПИ № 39339.502.132, ПИ № 39339.502.133, ПИ № 39339.502.138, ПИ №
39339.502.135, ПИ № 39339.502.137, ПИ № 39339.502.136, ВЕДНО с ½ идеална част от построените в имота сграда с идентификатор 39339.502.134.1
със застроена площ от 81 квадратни метра, брой етажи - един, с
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, конструкция - масивна с дървен
гредоред и сграда с идентификатор 39339.502.134.2 със застроена площ от 6
квадратни метра, брой етажи – 1 един, с предназначение: селскостопанска сграда,
конструкция - масивна с дървен гредоред; 2. поземлен имот с
идентификатор 39339.502.133 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
село Крайници, общ. Дупница, обл. Кюстендил, одобрена със Заповед №
300-5-57/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, с адрес: село Крайници, общ. Дупница, обл. Кюстендил,
ул. „Трети Гвардейски полк” № 9, с площ от 280 квадратни метра, трайно
предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10
метра, стар идентификатор № 607, при съседи: ПИ № 39339.502.134, ПИ №
39339.502.132, ПИ № 39339.502.138, ПИ № 39339.503.38.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален
акт за собственост на недвижим имот № 79, т. I, per. № 1089, дело № 68/2010 год. на нотариус
Стефан Сотиров, с който Г. Д. - наследодател на ответниците е признат за
собственик за размера над ½ идеални части от: 1. поземлен имот с идентификатор 39339.502.134 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на село Крайници, общ. Дупница, обл. Кюстендил,
одобрена със Заповед № 300-5-57/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с адрес: село Крайници, общ.
Дупница, обл. Кюстендил, ул. „Волга” № 4
с площ от 498 квадратни метра, трайно предназначение: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 метра, стар идентификатор №
605, при съседи: ПИ № 39339.502.151, ПИ № 39339.502.132, ПИ № 39339.502.133, ПИ
№ 39339.502.138, ПИ № 39339.502.135, ПИ № 39339.502.137, ПИ № 39339.502.136, ВЕДНО с ½ идеална част от
построените в имота сграда с
идентификатор 39339.502.134.1 със застроена площ от 81 квадратни метра, брой етажи
- един, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, конструкция - масивна с
дървен гредоред и сграда с идентификатор 39339.502.134.2 със застроена площ от
6 квадратни метра, брой етажи – 1 един, с предназначение: селскостопанска сграда,
конструкция - масивна с дървен гредоред; 2. поземлен имот с
идентификатор 39339.502.133 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
село Крайници, общ. Дупница, обл. Кюстендил, одобрена със Заповед №
300-5-57/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, с адрес: село Крайници, общ. Дупница, обл. Кюстендил,
ул. „Трети Гвардейски полк” № 9, с площ от 280 квадратни метра, трайно
предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10
метра, стар идентификатор № 607, при съседи: ПИ № 39339.502.134, ПИ №
39339.502.132, ПИ № 39339.502.138, ПИ № 39339.503.38.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Х.Л.Д., ЕГН **********, В.Г.Д., ЕГН ********** и Р.Г.Д.,
ЕГН **********,*** да заплатят на В.Х.Д.,
ЕГН ********** и Иво Х.Д.,*** сторените по делото разноски в размер на 1 000 лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: