Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четвърти
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 12071
по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение №
402812/09.05.2018 г., постановено по гр. д. № 85913/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 153 състав, З. „Л.И.“ АД е осъден да
заплати на Л.Л.М. сумата от 12 000 лв., на
основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), представляваща обезщетение за претърпени от
реализирано на 13.09.2014 г. ПТП неимуществени вреди – болки и страдания, ведно
със законната лихва, счита от 13.09.2014 г. до окончателното изплащане, както и
да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1 180 лв. – сторени по
делото разноски.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна
жалба от ответника З. „Л.И.“ АД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения,
че необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд е кредитирал изцяло показанията
на свидетеля И., в нарушение на чл.172 ГПК, като не е отчел, че свидетелят е в
приятелски отношения с ищеца. Същевременно противоправността
на деянието е изведено единствено въз основа на тези свидетелски показания.
Решаващият съд не е ценил представеното по делото постановление за прекратяване
на наказателното производство, както и приобщените материали към досъдебното
производство, които съставляват официални документи. Счита, че фактическите
констатации за прекратяване на наказателното производство кореспондират с акта
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.
Макар тези доказателства да не обвързват съда, то по делото не са ангажирани
други доказателства, които да установяват нещо различно от тях.
Административното наказание, наложено на ищеца, е отменено поради допуснати процесуални
нарушения, но по отношение на механизма на настъпване на ПТП съдът е съобразил
показанията на полицейските служители, съставили акта. Счита, че това
съставлява доказателство за вината на ищеца, а не за вината на ответника. СРС
не е обсъдил също така направеното възражение за съпричиняване. Свидетелят И. е
дал показания, че мотоциклетът се е движил по осевата линия, което е опасно за
другите участници в пътното движение. Счита, че свидетелските показания са
крайно противоречиви и се различават от тези, които са дадени в досъдебното
производство. Отделно от това счита, че размерът на присъденото обезщетение е
завишен и не кореспондира с реално претърпените от ищеца неимуществени вреди,
както и с нормата на чл.52 ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, като му присъди
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Л.Л.М.,
с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Счита, че обжалваното решение е обосновано, като СРС не е
допуснал сочените от жалбоподателя нарушения на материалния и процесуалния
закон. Приятелските отношения между него и разпитания по делото свидетел не са
рефлектирали върху обективността на свидетелските показания. Свидетелят
непосредствено е възприел настъпилия инцидент, а показанията му са логични и
последователни. Престрояването в близост до осевата линия е извършено с цел
извършване на маневрата ляв завой, за което са подали светлинен сигнал.
Автомобилът, който бил зад тях, е намалил скоростта си на движение и е изчакал
да завият, а намиращият се зад него автомобил, е решил да предприеме
изпреварване и при прибиране в пътното платно заради насрещния автомобил, който
са изчаквали, е блъснал управлявания от него скутер. С депозирания по делото
писмен отговор ответникът не е направил възражение за съпричиняване от страна
на ищеца, единствено се е позовал на обстоятелството, че е бил неправоспособен.
Това възражение се опровергава от ангажираните по делото доказателства. Счита,
че по делото са събрани всички относими и необходими
доказателства. По делото са установени получените от ищеца тежки травматични
увреждания, поради което определеното от съда обезщетение счита, че е
справедливо. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като присъди в полза на
представлявалия го по делото адвокат възнаграждение за оказаната от него безплатна
правна помощ.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове
съответно с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди,
че на 13.09.2014 г., около 17.50 ч. пътувал с мотопед „Ямаха“
МБК, рег. № *******по главен път Е-79 с посока на движение от гр. Кочериново
към Пресевна инсталация Кочериново, намираща де при
гара Кочериново. Заедно с него пътувал негов приятел. Движел се с не повече от
45 км/ч., на около метър в ляво от бялата ограничителна линия на платното му за
движение. На около стотина метра от отбивката за гара
Кочериново подал ляв мигач за намерението си да смени посоката си на движение,
след което погледнал в огледалото за обратно виждане и видял, че далеч зад него
имало автомобил. Преустроил се в лявата част на пътното платно, като почти бил
стъпил върху осевата линия, с оглед маневрата, която искал за направи. Започнал
да намалява скоростта си, за да премине насрещно идващото МПС. Автомобилът,
който видял, че е далеч, бил дошъл зад него и намалил скоростта си на движение.
Започнал маневрата завой на ляво и в следващия момент в огледалото видял, че
автомобилът, който бил през един автомобил зад него, предприел изпреварване и
много бързо ги приближавал. Последвал удар и паднали на пътното платно. В
резултат от това е получил травматични увреждания – фактура на големия пищял на
лявата подбедрица в долната й трета, голяма разкъсно – контузна рана на меки
тъкани на лява подбедрица в долната й трета. Оказана
му била спешна медицинска помощ в МБАЛ „Благоевград“ АД. Проведено било
оперативно лечение. На 16.09.2014 г. бил изписан, но постоянните болки не
позволявали да пътува до гр. Кочериново и останал при свои близки в гр.
Благоевград. Твърди, че и към момента усеща болки в увредения крайник при студ,
влага, умора и др. Походката му била затруднена, изпитвал постоянно придърпване,
предвид големия оперативен белег от 15 см. заради преживения стрес страдал от
безсъние. Съставен му бил акт за установяване на административно нарушение и
наказателно постановление въз основа на дадените от водача на автомобила
показания. Оспорил същите по съдебен ред и административното наказание било
отменено. Причина за настъпилото ПТП е неправилното, несъобразено с пътните
условия изпреварване от страна на водача на лек автомобил марка „Опел“, модел „Комбо“, рег. *******, собственост на „К.Г.“ ЕООД и
управляван към момента на ПТП от Т.Л.Л.. Твърди, че
за посочения автомобил е налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответника, действала към датата на ПТП. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 12 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от настъпилото на 13.09.2014 г. ПТП, ведно със законната
лихва, считано от 13.09.2014 г. до окончателното му изплащане, както и
сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че същият не е
подкрепен с доказателства. Наложеното на ищеца административно наказание е
отменено на процесуално основание. Оспорва правоспособността на ищеца - водач
на мотоциклет „Ямаха“ МБК, рег. № ********, за
категорията МПС, която е управлявал. Счита, че ищецът не е управлявал МПС със
съобразена скорост по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП. Като е предприел маневра ляв
завой, ищецът не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, като не е съобразил тяхното положение,
посока и скорост. Счита, че претендираното обезщетение е завишено по размер.
На 14.09.2014 г. е съставен акт за установяване на
административно нарушение№ 2917 срещу ищеца за това, че на 13.09.2014 г., около
17.50 ч. на ПП-1, Е-79, км.351 +050 в посока гр. София управлява мотоциклет „Ямаха“, МБК, рег. №*****, предприема маневра завиване
наляво за навлизане в черен път за пресевна
Кочериново, без да се е убедил, че няма да създаде опасност и несъобразявайки
се с МПС, които минават покрай него и движещите се след него МПС. При
извършване на маневрата водачът се блъска в предната част на попътно движещият
се лек автомобил марка „Опел“, модел „Комбо“, рег. № *******.
Водачът не притежавал категория А за управление на мотоциклети, с което е
нарушил чл.25, ал.1 ЗДвП и чл.150 ЗДвП.
Въз основа на съставения акт за установяване на
административно нарушение е издадено наказателно постановление №
14-0348-002917/16.03.2016 г. на началника на ОДМВР Кюстендил. С него е
ангажирана административно – наказателната отговорност на ищеца, като водач на
мотоциклет „Ямаха“ МБК, рег. № *******, при движение
на път Е-79, км. 351 +050 в посока София, предприел маневра движение наляво за
навлизане в черен път за Пресевна Кочериново, без да
се е убедил, че няма да създаде опасност и несъобразяващ се с МПС, които
минават покрай него и движещите се след него МПС, при извършване на маневрата
водачът се блъска в предната част на попътно движещият се лек автомобил марка
„Опел“, модел „Комбо“, рег. № *******. ПТП е посетено
от разследващ полицай Т.. Водачът не притежавал категория „А“ за управление на
мотоциклети. Същият е нарушил изискванията на чл.25, ал.1 ЗДвП и чл.150а, ал.1 ЗДвП.
С решение № 106/28.02.2017 г., постановено по адм. н. д. № 514/2016 г. по описа на РС – Дупница, е отменено
горепосоченото наказателно постановление. Съдът в мотивите на решението е посочил, че в съставения
акт за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление липсва изчерпателно фактическо описание на елементите от състава
на нарушението – не са посочени конкретните фактори на пътната обстановка, които
М. не е съобразил, предприемайки движение наляво за навлизане в черен път, с
което е причинил процесното ПТП. Не е посочено в
какво положение се е намирал управлявания от М. мотоциклет спрямо лекия
автомобил марка „Опел“, модел „Комбо“, когато първият
е предприел извършването на маневрата. По отношение управлението на мотоциклета
без водачът да притежава категория „А“ за управление на мотоциклети, съдът е
приел, че е налице разминаване между съставения акт за установяване на административно
нарушение и издаденото наказателно постановление относно правонарушението, като
в първия е посочен чл.150 ЗДвП, а във втория – чл.150а ЗДвП.
С решение от 30.05.2017 г. по НАХД № 113/2017 г. по
описа на Кюстендилски административен съд горепосоченото съдебно решение е
оставено в сила. В него са възприети изводите на РС – Дупница, като е
съобразено обстоятелството, че е налице неизрядност в
съставения акт за установяване на административно нарушение, както и
неустановеност на извършеното административно нарушение от страна на М..
Съгласно представеното извлечение от извършена
проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лекия автомобил
марка „Опел“, модел „Комбо“, рег. № ******* е
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество със срок на
действие 21.12.2013 г. – 20.12.2014 г.
На 13.09.2014 г. е съставен констативен протокол за
ПТП с пострадали лица. В него е удостоверено, че на посочената дата, в 17.50 ч.
, на ПП 1, Е-79, км.351 + 050 е настъпило ПТП с участието на мотоциклет „Ямаха“ МБК, рег. № ********, собственост на К.Б.М.и
управляван от Л. Л. М., с представено свидетелство за управление на МПС № *****,
валидно до 12.09.2021 г. и лек автомобил марка „Опел“, модел „Комбо“, рег. № *******, собственост на „К.Г.“ ЕООД и
управляван от Т.Л.Л.. Удостоверено е обстоятелството,
че за посочения лек автомобил е представена застрахователна полица по
застраховка „Гражданска отговорност“ № 22113002918454, валидна до 20.12.2014
г., сключена с ответника. Като трети участник е посочен Х.К.И.. Пострадали лица
от настъпилото ПТП са Л. Л. М. и Х.К.И.. Като обстоятелства и причини за ПТП е
посочено – неправилна маневра завиване на ляво от първото ПТП. Взето е
отношение към участника Л. Л. М..
С постановление за прекратяване на досъдебно
производство от 18.02.2016 г. на РП – гр. Дупница е прекратено ДП вх. №
1873/2014 г., ДП № 885/2014 г. по описа на РП – гр. Дупница, образувано срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ вр. с чл.342, ал.1 НК за това, че на 13.09.2014 г., около
17.50 ч. на ПП-С, Е-79 км. 351 + 050у движейки се в посока гр. Дупница, при
управление на МПС мотоциклет „Ямаха“ МБК, рег. № ********,
собственост на К.Б.М., аправляван от неправоспособния
водач Л. Х.М., с пътник Х.К.И., е нарушил правилата за движение по пътищата –
чл.20, ал.1 ЗДвП и чл.20, ал.2 ЗДвП, предприел внезапно завой наляво на отбивката „П.Б.Б.“ ООД, без да
подаде светлинен или друг сигнал, отнел предимството и се ударил в преден десен
фар на движещия се в посока гр. София лек автомобил марка „Опел“ы модел „Комбо“, рег. № *******, собственост на „К.Г.“ ЕООД,
управляван от Т.Л.Л. и по непредпазливост е причинил
телесни увреждания на Х.К.И.. Постановено е материалите по ДП да се изпратят на
началник РУ – гр. Дупница по компетентност за продължаване на административно –
наказателното производство. В мотивите
на постановлението е прието, че ПТП е настъпило по вина на водача М., а за
водача на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Комбо“
деянието е случайно по смисъла на чл.15 НК.
От заключението на вещото лице д-р Ц.Г.– специалист по
съдебна медицина, което не е оспорено от страните и съдът възприема като
компетентно дадено, се установява, че непосредствено след ПТП ищецът е постъпил
на лечение, при което са установени следните травматични увреждания: разкъсно - контузна рана по
страничната задна част на лява подбедрица, разкъсване
на сухожилие и мускул от задната група мускули на лява подбедрица;
счупване на голямопищялна кост. Травмите се дължат на
действието с голяма травмираща сила на твърди тъпи предмети и получаването им
добре може да се обясни по вре е и начин, описан в исковата молба – при падане
от мотор с удар на подбедрицата и приплъзване
спрямо терен. С оглед на това вещото лице е приело, че е налице причинно –
следствена връзка между получените травми и настъпилото ПТП. От получените
травми ищецът е търпял болки и
страдания. Налице е трайно затруднение на движението на ляв долен крайник за
около 3 – 4 месеца след инцидента. Като трайна последица от уврежданията е
посочен големия белег, продължителни болки и отоци на лява подбедрица
със затруднена и умерено болезнена походка, но при нормални по сила и обем
движения в колянна и глезенна
става. При извършен на 08.06.2017 г. преглед на ищеца е установено наличието на
оток и болка в лявата подбедрица, придърпване на
мястото на цикатрикса при ходене, тръпнене на крака и
затруднени движения. Предвид обстоятелството, че на ищеца е прилагано
хирургично лечение на разкъсани мускулни влакна, а такова се прилага при трета
степен увреждане – над 90 %, вещото лице приема, че при ищеца от травмата е
причинено тежко засягане на мускулите от задната група на подбедрицата.
При подобни разкъсвания, независимо от лечението, в мястото на увреждането се разраства
съединителна тъкан и това води до трофични промени,
израз на което е и регистрираното перисистиране на
оток и болка. От получените травми при ищеца са налице продлжаващи
повече от 3 години след инцидентаотоци и болки на подбедрицата. Това обстоятелство е дало основание на вещото
лице да приеме, че посттравматичното усложнение при него е с постоянен характер.
Вещото лице приема, че не би могло да се изключи теоретичната възможност
състоянието на ищеца да подлежи на подобрение и дори напълно да се възстанови
при провеждане на адекватно комплексно хирургично, медикаментозно и
физиотерапевтично лечение. Трайна последица от травмата на ищеца е затруднена и
умерено болезнена походка, при нормални по сила и обем движения в колянна и глезенна стави на ляв
крак. При ищеца е регистрирано наличие
на посттравматичен цикатрикс белег, с неправилна
форма с диаметър около 10-15 см. Този белег е последица от получената рана след
инцидента на лява подбедрица. Този белег е постоянен,
като с времето може да се поизглади, но и да изчезне без специализирана
козметична намеса.
В проведеното на 17.04.2018 г. открито съдебно
заседание вещото лице е пояснило, че белегът остава постоянен и траен за цял
живот. Мускулатурата на увредения крайник е тежко трофично
засегната и тя е заменена не с мускулна, а със съединителна тъкан. Това води до
изява на промените, които при ищеца са отоци, затруднения и болки. Не може
мускулатурата да се възстанови напълно, но при спазване на режим, провеждане на
физиотерапия и рехабилитация състоянието може да се подобри. В резултат на
втвърдяване на ставата от обездвижването в резултат на увреждането на
мускулатурата, това е довело до затруднения при придвижването.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел Л. Л.а М.се
установява, че е сестра на ищеца. Знае за настъпилия на 13.09.2014 г. инцидент
с ищеца. След инцидента ищецът ходил в продължение на 3 – 4 месеца по два пъти
седмично за смяна на превръзки. През този период ищецът се оплаквал от болки в
областта на травмата. Бил обездвижен, на легло. Към момента ищецът не се бил
възстановил напълно. Оплаквал се от изтръпвания, имал изразен оток на крака.
Също така към момента на можел да тича. Първите 3-4 месеца ищецът бил на легло,
на домашно лечение, напълно обездвижен. Лекарите му обяснили, че след 2-3
месеца трябва да започне леки движения. За тази цел бил посещаван от
рехабилитатори.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел Д.А.М.се
установява, че веднага след като разбрал за настъпилия инцидент, отишъл в болницата
в гр. Благоевград. Видял ищеца преди да го оперират. Не изглеждал добре.
Оперирали го и останал за болнично лечение. Свидетелят го посещавал. След
изписването му от болница на ищеца му назначили домашно лечение - не можел да
излиза, бил на легло. Свидетелят водел ищеца до гр. Благоевград за смяна на
превръзките. Това продължило 3-4 месеца. Ищецът и към момента изпитвал болки от
получената травма при смяна на времето. Ищецът не можел да играе футбол, както
преди. След травмата ищецът накуцвал и не можел да ходи както преди това.
Пред СРС е разпитан и свидетеля Х.К.И.. От показанията
му се установява, че пътувал заедно с ищеца от гара Кочериново. На отбивката на Пресевна ищецът дал
светлинен сигнал и се престроили за завой на ляво. Движили се по главния път
Е-79, на осевата линия. Зад тях имало кола, която била на разстояние. След като
предприели маневрата, автомобилът намалил скоростта си. В същия момент обаче
имало друг автомобил, който изпреварвал автомобилът, който бил след тях. Водачът
на този автомобил, като тръгнал да се прибира в платното за движение, ги ударил
в предната част на скутера с дясната страна. Свидетелят се возил зад ищеца на
скутера. След удара свидетелят загубил съзнание и се свестил след идването на
екип на Спешна медицинска помощ. След удара и двамата с ищеца паднали на
пътното платно. Преди да предприеме завой наляво ищецът се движил в дясната
част на платното за движение. Преди извършване на маневрата били в средата на
пътното платно, за да изчакат да премине насрещно движещ се автомобил.
Свидетелят бил близък приятел с ищеца. Той се възстановявал няколко месеца след
инцидента. През това време не излизал. Към момента ищецът изпитвал болки,
понякога кракът му имал оток. Свидетелят работел в Англия, но ищецът не отишъл
с него заради проблема с крака му. Ищецът изпитвал притеснения заради големия
белег на крака му, поради което през лятото не носел къси панталони.
Във връзка с допуснати от решаващия съд процесуални
нарушения и оплаквания за това във въззивната жалба,
на основание чл.266, ал.3 ГПК въззивнят съд е
допуснал на жалбоподателя – ответник двама свидетели за установяване механизма
на ПТП. Жалбоподателят не е обезпечил явяването на допуснатите до разпит двама
свидетели и е отправил искане към съда да призове единия от тях, като се е
отказал от втория свидетел. Въззивният съд е
предоставил на жалбоподателя нова възможност да ангажира допуснатото гласно
доказателствено средство, като е постановил призоваването му и е определил краен
срок за събирането му – следващото открито съдебно заседание. На жалбоподателя
е указано, че при невъзможност да ангажира допуснатия свидетел в рамките на
определения срок, съдът ще приеме, че събирането на това доказателство е
съмнително и делото ще се гледа без него. Като вторият свидетелят е бил
заличен. При провеждане на второто съдебно заседание допуснатият свидетел не се
е явил и не е разпитан.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният
съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е
процесуално допустимо.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото доказателства,
се установи, че за периода 10.12.2013 г. – 09.12.2014 г. гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „Опел”,
модел „Комбо“, рег. № *******, е покрита от ответника
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Обект
на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата, съгласно нормата на чл.257, ал.1 КЗ (отм.).
Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората
алинея на посочената норма, са собственикът на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва моторното превозно средство на законно основание. В случая
автомобилът е управляван без противопоставяне от страна на собственика.
През време на действието на застрахователния договор – на 13.09.2014
г., е настъпило ПТП с участието на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Комбо“, рег. № *******.
Спори се между страните в производството дали са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната
отговорност на водача на горепосочения автомобил. Жалбоподателят се позовава на
постановлението за прекратяване на наказателното производство и направените констатации
и изводи в него.
В константната и непротиворечива практика на ВКС е застъпено
становището, че въпреки характера си на официални документи по смисъла на чл.179,
ал.1 ГПК, актовете на органите на досъдебното производство не съставляват
доказателства за механизма на ПТП и за поведението на участниците в него. С решение
№ 43/16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, е разяснено, че в
гражданския процес, в който се разглежда иск за обезщетяване на вреди от ПТП,
актовете на органите на досъдебното производство не се ползват с присъщата на
присъдата обвързваща сила по чл.300 от ГПК и не могат да послужат като източник
на доказателствени и правни изводи относно авторството на деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Предпоставките за носене
на деликтна отговорност по чл.45, ал.1 от ЗЗД трябва
да бъдат доказани пред гражданския съд с доказателства и доказателствени
средства, събрани в хода на делото по иска на увреденото лице съобразно
принципите за непосредственост и равенство на страните. В този смисъл са и
задължителните разяснения, дадени с ТР № 142 от 01.12.1966 г. по гр. д. №
112/1966 г., ОСГК на ВС, съгласно които постановлението на прокуратурата, с
което е прекратено наказателното преследване поради това, че обвиняемият е
счетен за невиновен да е извършил престъпното деяние, не е задължително за
гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от това деяние.
Изводът на прокурора, формиран в постановлението за
прекратяване на наказателното производство, обсъдено по – горе, относно това,
че действията на водача на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Комбо“, рег. № ******МК са извършени при условията на чл.15 НК – случайно деяние, тъй като не могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, не обвързва гражданския съд,
разглеждащ иска на пострадалата по чл.226, ал.1 КЗ (отм.). Същият е формиран
след преценката на събраните в досъдебното производство доказателства, които от
своя страна лишени от доказателствена стойност в гражданския процес. В нормата
на чл.45, ал.2 ЗЗД е въведена оборима презумпция за
вина при деликтната отговорност, а оборването на тази
презумпцията е възможно единствено чрез доказателства, ангажирани от страните в
този процес (решение № 43 от 15.03.2011 г. по т. д. № 414/2010 г. на ВКС, ТК,
ІІ ТО).
По изложените съображения формираните изводи от прокурора в
постановлението за прекратяване на наказателното производство не се ползват с
обвързваща съда материална доказателствена сила и въз основа на него не могат
да се формират изводи относно подлежащите на доказване по делото обстоятелства,
свързани с механизма на ПТП и вината на участниците в него. Ето защо установяването на предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача на лекия автомобил марка
„Опел“, модел „Комбо“, рег. № *******, се извършва
съобразно изискванията на чл.154, ал.1 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че съдът е бил длъжен да съобрази
съставеният акт за установяване на административно нарушение, тъй като
наказателното постановление е отменено поради допуснати процесуални нарушения. Във
връзка с процесното ПТП е съставен акт за
установяване на административно нарушение и е издадено наказателно
постановление спрямо ищеца, което е отменено от съда с влязло в сила съдебно решение.
Изложените по – горе съображения намират приложение и относно акта за
установяване на административно нарушение. Отделно от това следва да се
отбележи, че допуснатото процесуално нарушение в административно –
наказателното производство, станало причина за отмяна на наложеното
административно наказание, е именно липсата на ясно очертан механизъм на ПТП,
липса на посочени факти и обстоятелства, които да водят до безспорния извод, че
соченото нарушение е извършено от ищеца.
Във връзка с настъпилия на 13.09.2014 г. пътен инцидент е
съставен протокол за ПТП. В него са удостоверени участниците в инцидента,
пострадалите лица и причинените имуществени вреди. Липсва описание обаче
относно обстоятелствата, при които е настъпил пътния инцидент, като единствено е
посочено, че е предприета неправилна маневра от водача на мотопеда, управляван
от ищеца.
За установяване на конкретните обстоятелства за настъпване
на процснето ПТП в производството пред СРС е разпитан
свидетеля Х. И.. Показанията на посочения свидетел са свързани с лично
възприети от него факти и обстоятелства, доколкото същият се е возел на
управлявания от ищеца мотопед. От тях се установи, че при движение по път Е-79,
на отбивката на пресевна
Кочериново, мотопедът се е престроил за извършване на маневрата ляв завой, като
за целта се установил в близост до осевата линия. Движещият се зад тях
автомобил е възприел предприетата от тях маневра и също е намалил скоростта си
на движение. Автомобилът след него обаче е започнал маневра изпреварване докато
мотопедът извършва маневрата ляв завой. При прибиране в платното за движение в
неговата посока е осъществен удар между двете ППС.
Съдът възприема показанията на разпитания по делото
свидетел тъй като те са логични и последователни и не се опровергават от
останалите събрани по делото доказателства.
Жалбоподателят се позовава на допуснато от решаващия съд
нарушение на нормата на чл.172 ГПК при преценка доказателствената стойност на
показанията на посочениня свидетел. В посочената
норма е регламентирано, показанията на роднините, на настойника или на
попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези,
които се намират с насрещната страна или с роднините ѝ в граждански или
наказателен спор, на пълномощниците, посочени от
техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза
или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички
други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. В
случая разпитаният по делото свидетел е в приятелски отношения с ищеца. По
делото обаче не са събрани доказателства, които да опровергаят или разколебаят
доказателствената им стойност. На жалбоподателя – ответник двукратно е
предоставена възможност в рамките на въззивното производство
да ангажира гласни доказателства за установяване механизма на ПТП и съответно
за оборване установената в чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция за вина, но същият не се
е възползвал от нея. Ето защо следва да се кредитират изцяло показанията на
разпитания по делото свидетел относно обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП, поради което СРС не е допуснал соченото от
жалбоподателя процесуално нарушение.
По изложените съображения се налага изводът, че процесното ПТП е настъпило при изпреварване от водача на застрахования
при ответника лек автомобил, докато трае предприета маневра завой наляво от
ищеца.
В нормата на чл.42, ал.1 ЗДвП е регламентирано, че водач,
който ще предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди,
че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него
пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за
изменение на посоката си на движение наляво; след като е подал сигнал, да се
убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване,
и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно
средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на
движение. При преценка дали поведението на водача на застрахования при
ответника лек автомобил е противоправно, следва да се
посочи, че преди да предприеме маневрата
завой наляво ищецът е дал светлинен сигнал, като е застанал в близост до
осевата линия. Движещият се зад него автомобил се е съобразил с предприетата
маневра, като е намалил скоростта си на движение. Това обаче не е сторил
водачът на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Комбо“,
който не се е съобразил с предприетата от ищеца маневра, за извършването на
която е подал сигнал за изменение на посоката си на движение наляво. По делото
не е изслушана авто - техническа експертиза и
съответно не е установено, че ударът е бил непредотвратим за водача на
посочения лек автомобил. Ето защо се налага извода, че установената в нормата
на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция за вина не е оборена.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че обосновани са изводите на решаващия съд, че са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната
отговорност на водача на застрахования при жалбоподателя – ответник лек
автомобил.
Нормата на чл.226, ал.1 КЗ (отм.) регламентира прякото
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска
обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Предвид
обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния водач е покрита от
ответника, същият дължи заплащането на застрахователно обезщетение на ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди.
Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства
при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
В случая в резултат от настъпилото на 13.09.2014
г. ПТП ищецът е получил тежки травматични увреждания, описани по – горе, наложили
оказването на спешна медицинска помощ. Проведено е оперативно лечение.
Получените от ищеца травми са довели до трайно затруднение в движението на
долен ляв крак в продължение на 3-4 месеца. Тежко е засегната мускулатурата от
задната група на подбедрицата. При ищеца се наблюдава
оток и болка в областта на травмата и към момента. Ищецът бил обездвижен, на
легло, налагало се смяна на превръзките по два пъти седмично. Наложило се
провеждане на рехабилитационни процедури. През този
период ищецът е търпял болки и страдания, както и неудобства в ежедневието,
наложили ползване на чужда помощ. И към момента е налице необходимост от
провеждане на рехабилитация. При смяна на сезоните ищецът отново търпи болки в
областта на травмата. Налице е траен белег от оперативната интервенция – 15
см., който притеснява ищеца и му създава дискомфорт.
Трайна последица от инцидента е също така затруднената и умерено болезнена
походка на ищеца. Не се установи наличието на настъпили усложнения в лечебния и
възстановителния период. Ето защо,
съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, конкретната икономическа обстановка към момента на
настъпване на ПТП, установените застрахователни лимити, както и задължителните
указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за
неимуществени вреди възлиза на 20 000 лв., което ще възмезди ищеца в най - пълна
степен за претърпените от ищеца болки и страдания във връзка с настъпилите при процесното ПТП травми (решение № 6 от 03.02.2017 г. по гр. д. № 53091/2015
г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО).
Жалбоподателят релевира довод, че
решаващият съд не е обсъдил направеното от него възражение за съпричиняване. С
постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът се
е позовал на нарушение на правилата за движение по пътищата, допуснато от
ищеца, в резултат на което са настъпили процесните
вреди, както и се е позовал на обстоятелството, че ищецът не е бил
правоспособен водач. Съгласно трайната и последователна съдебна практика,
формирана с решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. №35/2009 г. на ВКС, ТК, II
ТО; решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д.
№596/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. №1858/2013
г. на ВКС, ТК, I ТО; решение № 99 от 08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО;
решение №54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение
№ 33 от 04.04.2012 г. по т. д. №172/2011 г. на ВКС,
ТК, II ТО; решение № 66 от 01.06.2017 г. по т. д. № 650/2016 на ВКС, ТК, І ТО и
др., постановени по реда на чл.290 от ГПК, за да бъде намалено на основание
чл.51 ал.2 от ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде
надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно
възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин
при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
Решаващият съд не е обсъдил своевременно направеното
възражение за съпричиняване, което е част от спорния предмет. Ето защо и с
оглед поддържаните от жалбоподателя доводи, възражението следва да се обсъди от
въззивния съд. Към момента на настъпване на процесното ПТП ищецът е извършвал маневра ляв завой. В
нормата на чл.25, ал.1 ЗДвП е регламентирано, че водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. В случая ответникът не е
ангажирал доказателства относно разположението на мотопеда и на лекия автомобил
марка „Опел“, модел „Комбо“, относно обстоятелството
дали едновременно или последователно са извършени маневрите от двете ППС, с
каква скорост се е движил посочения лек автомобил и съответно могъл ли е ищецът
да го възприеме своевременно и да съобрази маневрата с неговото положение,
посока и скорост на движение. Такива доказателства не са ангажирани както пред
първата, така и пред настоящата инстанция.
Що се отнася до довода за липса на свидетелство за
управление на МПС, такова е ангажирано по делото и същото е било валидно към
датата на ПТП. Ето защо възражението на жалбоподателя за съпричиняване от
страна на ищеца се явява недоказано.
По изложените съображения въззивният
съд счита за неосноватлен релевирания
от жалбоподателя довод, че определеното обезщетение е завишено по размер. Ето
защо предявеният иск се явява изцяло основателен, като с оглед установения
принцип на диспозитивното начало в гражданския процес
следва да се уважи в претендирания от ищеца размер от
12 000 лв.
Страните не са изложени оплаквания относно момента на
поставяне на ответника в забава, поради което и на основание чл.269 ГПК този
въпрос стои извън въззивния контрол и не следва да се
обсъжда по същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и
доколкото адв. З.Б.В. е оказал на ответника по
жалбата безплатна правна помощ в настоящото производство, на основание чл.38,
ал.2 ЗАдв. следва да му се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 890 лв., определено съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена
от Висшия адвокатски съвет.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 402912
от 09.05.2018 г., постановено по гр. д. № 85913/2017
г. по описа на СРС, ГО, 153 състав.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК********с адрес ***, да заплати на адв. З.Б.В.,***, сумата от 890 (осемстотин и деветдесет) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на страната безплатна
правна помощ във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.