Съдебното
производство е образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Габрово
против Д. ***, с който на подсъдимия е повдигнато обвинение за престъпление по
чл. 343а, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“ предл. 1, във вр. с чл.
342, ал. 1 от НК за това, че на 28.07.2018 г., около 10:17 часа, на път II-44 гр. Габрово - гр. Севлиево, при км. 27+719, в зоната
на кръстовището на път II-44 с ул. „Винпрома“, при
управление на собствено моторно превозно средство категория „В“ - лек автомобил
„***“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП,
съгласно който „на пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно
най-вдясно по платното за движение“ и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който
„при избиране на скоростта на движение извън населено място на водача на
пътно-превозно средство от категория „В“ е забранено да превишава 90 км/ч“, и
по непредпазливост причинил смъртта на Л. В.Л. ***, като след деянието е
направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.
В проведеното на
12.11.2021 г. съдебно заседание , на основание чл. 287, ал 1 от НПК, прокурорът
повдига ново обвинение, поради установени на съдебното следствие основания за
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Новото обвинение
се изразява в промяна на част от фактическите твърдения, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, относно посоките на движение на
двете превозни средства, механизма на настъпване на
произшествието и действията на двамата участника в него, които според прокурора
са, както следва: „На инкриминираната дата 28.07.2018 г., около 10 часа,
подсъдимият Д. е управлявал лек автомобил „***“ по главен път ІІ-44, посока
Габрово - Севлиево. Извън населеното място на града се е движел със скорост от 120
км/час в лява мислена лента на пътното платно за движение, без хоризонтална
маркировка. При управлението на лекия автомобил „***“ в посока кръстовището с
ул. „Винпрома“, подсъдимият е забелязал л.а. „***“, който се е намирал на 1
метър преди новоасфалтиран участък на главния път. Лекият автомобил „***“ е
управляван от пострадалия Л. Л. и се е движел в посока към главния път на
кръстовището със скорост от 18 км/час. Без да спази знак „Стоп!“, но след
осигурено предимство на два леки автомобили, движещи се по главния път в дясна
мислена лента по посока за движение към град Севлиево, със скорост от 4,84
км/час водачът на л.а. „***“ е предприел напречно навлизане на платното за
движение. Въпреки своевременното му възприемане като опасност за пътното
движение и задействането на спирачния механизъм, подсъдимият Д. не е успял да
избегне удара, възникнал между управлявания от него автомобил и този, управляван
от пострадалия Л.. В лявата мислена лента на дясна част на платното за движение
посока Севлиево, със скорост 92,88 км/ час, управляваният от подсъдимия л.а. „***“,
с челната си дясна част, удря средна и лява част на л.а. „***“. Прокурорът
изрично посочва, че останалите обстоятелства, които са изложени в обвинителния
акт, остават непроменени.
Съдът, след като прецени, че изменението на обстоятелствената част на
обвинението поражда необходимост от нови усилия на защитата за реализиране на
правото на защита, поради което същото се явява съществено, с протоколно
определение допусна изменение на обвинението.
Наследниците на пострадалия Л. В.Л.: П.Х.Л. – съпруга, Р.В.Л. – брат, Б.Л.Л.
– дъщеря и Б.Т.Т. – внучка, са конституирани в процеса като частни обвинители,
на основание чл. 76 и сл. от НПК.
Съдът проведе съдебното
разглеждане при условията на чл.
371, т. 1 от НПК. При предварителното изслушване подсъдимият Д.Д. и защитникът
му адв. Л.Ц., адв. М.И., в качеството на повереник на частните обвинители П.Л.,
Р.Л. и Б.Л., както и лично частният обвинител Р.Л., дават съгласие да не се
провежда разпит на свидетелите Б.Л.Л., П.Х.Л., И.И. Р., Д.С.Т., Е. Й. Ж., Л. И.
Х., Т.П.П., Н.С.К. и Д.В.Д., както и на вещото лице д-р С.Р., изготвил
заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп и вещото лице Е.Н.,
изготвила заключението на химическата експертиза, а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и
експертни заключения от досъдебното производство. Съдът, след като установи, че
съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда на
НПК, с протоколно определение одобри изразеното от страните съгласие, след
което, при провеждане на съдебното следствие, на основание чл. 373, ал. 1, във
вр. с чл. 283 от НПК приобщи чрез прочитането им протоколите за разпит на посочените
свидетели и експертните заключения на съдебно-медицинската експертиза на труп и
на химическата експертиза.
В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че
поддържа обвинението. Възприема фактическа обстановка, която намира за
установена въз основа на събраните в производството доказателства. На тази база
приема, че подсъдимият е следвало да вземе мерки за избягване на
произшествието, като управлява автомобила си в дясна мислена лента на пътното
платно и със скорост, съобразена с пътни условя и с интензивния трафик към този
момент. Счита, че Д.Д. е нарушил разпоредбите на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП и чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, с което по непредпазливост е предизвикал настъпването на тежък
пътен инцидент, в резултат на
който е починал водачът на л.а. „***“. Приема, че след произшествието
подсъдимият е извършил множество активни действия за оказване помощ на
пострадалия. Представителят на държавното обвинение намира, че подсъдимият Д.
следва да бъде признат за виновен по обвинението за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл.
343, ал. 1, б. „в“ предл. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1
от НК. Предлага за това престъпление да му бъде наложено наказание от две
години лишаване от свобода, чието изпълнение да се отложи за изпитателен срок
от три години, както и да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от две
години. Прокурорът взема отношение за начина за разпореждане с веществените
доказателства.
Повереникът на частните обвинители П.Л., Б.Л. и Р.Л. – адв. М.И., излага
съображения за извършени от подсъдимия Д. нарушения на правилата за движение по
пътищата по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Изразява несъгласие с описаната от прокурора фактическа обстановка и
възприетите за достоверни показания на свидетеля С.М. и обясненията на
подсъдимия относно движението на л.а. „***“. Счита, че показанията на посочения
свидетел противоречат на показанията на свидетеля Д.Д. относно
бензиностанцията, на която е зареждал гориво пострадалият. Поради това
показанията на М. не следвало да се възприемат за достоверни относно сочения от
него начин на движение на л.а. „***“ и че не бил спрял на знак „Стоп“, както и
наличието на автомобили, които преминали преди него. Адв. И. пледира
подсъдимият Д. да бъде признат за виновен по обвинението, като му се наложи
наказание лишаване от свобода към максимално предвидения размер от четири години,
което да изтърпи ефективно, както и да бъде лишен от право да управлява МПС за
максималния по закон срок.
Участващите в съдебните прения частни обвинители Б.Л., Р.Л.
и Б.Т. поддържат позицията на повереника си.
По съществото на делото адв. М.Р. - договорен защитник на
подсъдимия, пледира за признаване на подзащитния му за невинен и оправдаването
му по обвинението, за което е предаден на съд. Излага съображенията си по
възприетата от него фактическа обстановка. Приема, че
Д. е предприел действията, които му вменява законодателя по смисъла на чл. 20, ал.
2, изр. 2 от ЗДвП, като при възникнала опасност за движението се е съобразил с
нея и е предприел спиране и намаляване на скоростта. Счита, че с оглед
очертания механизъм, подсъдимият е възприел движението на автомобила „***“ още
преди навлизането на последния на платното за движение. В този момент Д. не е
бил длъжен да предприема аварийно спиране, защото още не му е било отнето
предимството и другият автомобил не е представлявал опасност за него, още
повече с оглед величината на скоростта, с която се е движил от 18 км/час. Адв. Р.
приема, че понятието „предимство“ така, както е дефинирано в ЗДвП и ППЗДвП е
абсолютна величина, защото то не може да бъде отнето; отнася се за целия пътен
участък, с който е свързана конкретната регулация и касае всички участници в
движението. Продължава изложението си, че предимството е субективно право, което
винаги се свързва с конкретен субект, а не с конкретен обект, и е въпрос
единствено и само на нормативна регулация и спазване на конкретните задължения
като условия и предпоставка за правомерното му упражняване. Защитникът намира,
че приетата от обвинението за нарушена разпоредба на чл. 15 от ЗДвП не е в
причинна връзка с резултата, тъй като подсъдимият се е движел по път с
предимство и в тази връзка е без значение в коя пътна лента е било това
движение. Адв. Р. счита, че не е налице и причинна връзка между нарушението по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и резултата. В заключение приема, че е налице хипотезата
на случайното деяние по чл. 15 от НК и пътният инцидент се дължи единствено и
само на виновното и противоправно поведение на пострадалия, който не е отдал
дължимото предимство на подсъдимия.
Другият защитник на
подсъдимия – адв. Ц., се придържа съм позицията, че посочените от обвинението
за нарушени правила по чл. 15, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП не са в причинна
връзка с резултата. Акцентира върху неизпълненото от страна на пострадалия
задължения по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и счита, че произшествието е настъпило
изключително по негова вина.
При упражняване на
правото си на лична защита подсъдимият Д.Д. изразява съжаление за случилото се.
Счита, че не е виновен и в случая нямало какво да направи. В последната си дума
моли да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, установи следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Д.И.Д. е
роден на *** г. в гр. E.. Живее в гр. Габрово. Същият е с висше образование,
разведен, неосъждан (реабилитиран) и не работи. Подсъдимият е правоспособен
водач на МПС от
04.07.1991 г. за категории „С“„В“, „М“, „АМ“ и „ТКТ“. Притежава свидетелство за
управление на МПС, издадено на 23.08.2010 г. и валидно до 23.08.2020 г. От
представената от МВР Справка картон на водача се установява, че през периода
2009 г. – 2018 г. е наказван общо 6 пъти с фиш за нарушения на правилата за
движение по пътищата, две от които имат за предмет управление на МПС с
превишена скорост.
На 28.07.2018 г.,
преди обяд, в гр. Габрово, подсъдимият Д.Д. управлявал собствения си лек
автомобил „***“ с рег. № ***. В автомобила си пътувал сам. Движел се към изхода
на града в посока към гр. Севлиево. Системите, агрегатите и възлите на превозното
средство, оказващи влияние върху активната и пасивната безопасност, били
технически изправни.
В периода 2017 г. - 2019 г.
„Пътстрой Габрово“ АД - Габрово извършвало цялостна рехабилитация на път ІІ-44 (Габрово
– Севлиево) по Лот „Драгановци – Габрово“, който обхващал участък, включващ кръстовището
на главния път с ул. „Винпрома“ при км 27+719, водещ към Индустриална зона на
гр. Габрово. Със Заповед № РД-11-52/11.10.2017 г. на директора на Областно
пътно управление - Габрово била въведена временна организация за безопасност на
движението, като в началото и в края на пътните участъци били монтирани пътни
знаци, указващи извършването на ремонтни работи и определящи дължината на
рехабилитиращата се част. Отделно от това, с оглед безопасността конкретно на
работещите, за времето, през което същите били ангажирани с дейности, в
съответния работен участък се поставяла специална временна вертикална и/или
допълнителна сигнализация, както и се извършвали временни промени в
организацията на движението.
Към 28.07.2018 г. в пътния
участък от изхода на гр. Габрово до кръстовището, образувано с ул. „Винпрома“
съществувала следната постоянна пътна сигнализация за превозните средства,
движещи се в посока към гр. Севлиево: знак Д12 „Край на населено място“ (гр. Габрово),
поставен на 688 метра преди кръстовището; А15 „Опасност от хлъзгане“ и
Т2/1000л/, поставени на 610 метра преди кръстовището; А27 „Кръстовище с път без
предимство“, поставен на 510 метра преди кръстовището; А40 „Участък с
концентрация на ПТП“, поставен на 417 м преди кръстовището; В23 „Забранено е
завиване в обратна посока“, поставен на 270 метра преди кръстовището; Ж1 „Предварителен
указател“, поставен на 223 метра преди кръстовището и В24 „Забранено е
изпреварване на МПС, с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди“, поставен
на около 180 метра преди кръстовището. Хоризонталната пътна маркировка в пътния
участък на кръстовището с ул. „Винпрома“ била поставена при завършване на
реконструкцията му, в период следващ деянието.
Малко след 10:00 часа
на посочената дата подсъдимият Д. управлявал автомобила си към изхода на гр.
Габрово в посока към гр. Севлиево, за да се включи в движението по главен път
ІІ-44 (Габрово – Севлиево). По това време в участъка от пътя от последното
кръстовище, намиращо се в границите на гр. Габрово и урегулирано със светлинна
уредба, продължаващ след знака за край на населеното място и достигащ почти до пътния
знак В 24 (поставен преди бивша автокъща, видно и от фотоснимка № 1 от албума
към протокола за оглед на местопроизшествието), работници изпълнявали
строително-ремонтни дейности. Поради това била въведена временна организация на
движението, съгласно която превозните средства, напускащи гр. Габрово, се
движели в колона, като използвали мислената лява пътна лента на платното за
движение по посока гр. Севлиево. Лекият автомобил, управляван от подсъдимия, излязъл
от гр. Габрово, като се движел в тази колона от превозни средства. По същото
време пътят Габрово – Севлиево бил с двупосочна организация на движението – с
по едно платно за всяка от двете посоки, като всяко платно било с по две ленти
за движение. Между двете платна имало разделителна ивица, съставена от тревиста растителност, а
поради ремонта и от неравна отъпкана пръст, като ограничителните й бордюри били
демонтирани. Пътният участък по посока гр. Севлиево бил прав и с низходящ
наклон. На инкриминираната дата платното за движение в тази посока било с новоположена
асфалтова настилка, без очертана хоризонтална маркировка. Височината на новата
настилка била над нивото на настилката в разделителната ивица и над старото
асфалтово покритие на платното за движение към гр. Габрово. Не било въведено
допълнително ограничение на скоростта и позволената скорост на движение за
превозни средства от категория „В“ била съгласно нормативно предвидената - до 90 км/ч.
В зоната на кръстовището с ул. „Винпрома“ главният път бил с наклон при
спускане от 4,5%. В дясно от новоположената асфалтова настилка била обособена забавителна
лента, върху която все още не бил положен нов асфалт, поради което същата
стояла по-ниско от нивото на асфалтираната част. Въпросната забавителна лента
променяла направлението надясно, като имало уширение, водещо към ул. „Винпрома“.
В зоната на самото кръстовище разделителната ивица между двете платна била
прекъсната от проход с дължина около 25 метра. Ширината на платното за движение
в посока гр. Севлиево била 7,85 метра. В дясно от платното за движение, на 4,8
метра вдясно от дясната граница на новоасфалтирания участък бил поставен знак
„Стоп!“, отнасящ се до автомобилите идващи към кръстовището от ул. „Винпрома“.
На инкриминираната дата, малко преди достигане до мястото на знак В24 и началото на
забавителната лента за навлизане към ул. „Винпрома“, стесненият участък
свършвал и цялото платно по посока гр. Севлиево се освобождавало. Превозните
средства, които се движели пред управлявания от подсъдимия Д. лек автомобил,
преминали в дясната мислена лента. Само подсъдимият продължил да се движи в
мислената лява пътна лента, като същевременно ускорил и достигнал до скорост от
119,5 км/ч. На около 180 метра преди кръстовището преминал край поставения
пътен знак В24, забраняващ изпреварването. Междувременно забелязал включване на
задните стопове на л.а. „**“, който се движел пред него в дясната мислена лента
на пътното платно. В този момент, около 10:17 часа, лек автомобил „*** ***“
с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД - София, ползван и управляван от пострадалия
Л. В.Л. ***, се движел по ул. „Винпрома“ по посока кръстовището
с главния път. Скоростта му била 18 км/час. Без да спира, като преди това само
пропуснал автомобили, които се движели в мислената дясна лента на платното за
движение по главния път, с управлявания от него лек автомобил „***“
пострадалият преминал през средната част на платното за движение по ул.
„Винпрома“, след което навлязъл на главния път и продължил да се движи напречно
на платното при закъснителен режим на скоростта, която в момента на удара била
4,74 км/ч. Подсъдимият Д. възприел лекия автомобил „***“, когато се намирал на
72,1 метра от мястото на удара, а управляваното от пострадалия Л. превозно
средство било на 1 метър преди новоасфалтирания участък. Въпреки предприетото
аварийно спиране, Д. не успял да предотврати настъпването на челен кос удар
между управлявания от него автомобил и напречно навлезлия в лентата му за
движение лек автомобил „***“. Със скорост от 92,88 км.ч, първоначално с дясната
челна, с последователно обхождане на предната средна челна част и допълнително
деформиране на лявата челна част, лекият автомобил „***“ се ударил в задната и
средна лява част на лекия автомобил „***“. От удара лекият автомобил „***“
преминал от надлъжно движение в напречно преместване чрез странично
приплъзване, като намиращият се в предната му лява врата л.а. „***“ се
установил в началото на втората разделителна ивица на пътното платно. Мястото
на удара е на 1,1 метра след мерната линия (по скицата към тройната АТЕ) и на
ниво от 0,9 м. до 2,5 м. вдясно от лявата граница на платното за движение. След
удара скоростта на л.а. „***“ била 54,38 км/ч, а тази на л.а. ***“ - 58,37
км/ч.
След произшествието
подсъдимият Д. слязъл от автомобила си и отишъл до лекия автомобил „***“.
Отворил предната му дясна
врата и видял, че водачът му – пострадалият Л. Л., е заклещен и диша трудно.
Заедно със свидетеля Н.К.се опитали да му помогнат. Подсъдимият срязал
обезопасителния колан на пострадалия и поставената на кръста му чантичка, за да
може свободно да диша и казал на свидетеля К.да се обади на телефон 112, за да
съобщи за произшествието.
Около 10:20 часа дежурният в ОДЧ
при ОД на МВР - Габрово уведомил за произшествието сектор „Пътна полиция“ при Дирекцията.
На местопроизшествието пристигнали екипи на РУ на МВР - Габрово, РС „БПЗН“ - Габрово
и ЦСМП - Габрово. С лебедка на специализирания автомобил на РС „БПЗН“ лекият
автомобил „***“ бил издърпан с метър-два назад, което позволило да се разреже предната
лява врата на лекия автомобил „*** **“. Пострадалият Л. имал признаци на живот,
дишал и бил силно пребледнял. С помощта на ортопедична носилка бил изваден през
задната дясна врата, след което незабавно транспортиран в МБАЛ - Габрово,
където по-късно на същия ден починал.
На местопроизшествието свидетелят
И.Н. - автоконтрольор от група „Пътен контрол“ при ОДМВР - Габрово тествал подсъдимия
Д. за употреба на алкохол, като бил отчетен негативен резултат. В МБАЛ – Габрово
на подсъдимия бил извършен и тест за употреба на наркотични вещества, който
също дал негативен резултат.
От пострадалия била иззета кръвна проба, в която не е установено съдържание на етилов
алкохол.
В хода на разследването бил
извършен оглед на местопроизшествието, за което е съставен съответен протокол,
неразделна част от който са записките и скиците на участващия при огледа
експерт. Били изготвени и фотоснимки. Участвалите в произшествието леки
автомобили били иззети. Видно от протокол за оглед на местопроизшествие две
паралелни спирачни следи са разположени в мислената лява пътна лента. В
началото били по направление на платното за движение, като придобивайки
дъговиден характер се отклонявали наляво към левия край на платното за
движение. Установено е задиране по асфалтовата настилка с ширина средно 0,3
метра, достигащо до предна част на автомобил „***“; следи от плъзгане на
автомобилни гуми с вретеновидна форма, водещи към предна част и към задните
гуми на лек автомобил „***“. Фиксирани са зони от разпръснати парченца земна
маса с размери 1,07м х 2,96 м, от продиране с размери 0,45м х 0,22 м, от
разпилени парченца стъкла и парчета от счупени автомобилни части.
В хода на разследването били извършени допълнителни
огледи на иззетите л.а. „***“ и л.а. „***“.
Видно от заключението на
съдебномедицинска експертиза на труп, изготвено от д-р С.Р., приобщено чрез
прочитането му по реда на чл. 373, ал. 1, във вр. с чл. 283 от НПК, непосредствената
причина за смъртта на Л. В.Л. е гръдната травма, довела до натрупване на въздух
в двете гръдни половини с развитието на остра дихателна и сърдечна
недостатъчност. При аутопсията, пробата за наличие на въздух в гръдната кухина
двустранно е положителна. Установено е счупване на ІІ-ро до V-то ляво ребро,
включително по задната мишечна линия и на VІ-то до Х-то ляво ребро, включително
по предната мишечна линия с разкъсвания на париеталната плевра; счупване на ІІ-ро
и ІІІ-то дясно ребро в областта до гръбначния стълб, без нарушаване целостта на
париеталната плевра; около 300 мл тъмна течна кръв в лявата гръдна половина; тежка
контузия на долния дял на левия бял дроб с разкъсване на белодробната тъкан от
фрагменти на счупените ребра; контузия на десен бял дроб с разкъсване на
плеврата на интерлобарното пространство между горния и средния десен
белодоробен дял. Вещото лице достига до извода, че травмата на гръдния кош може
да се причини при удар от ляво в твърд предмет с широка площ, каквато
представлява лявата предна врата на лекия автомобил, като при тази травма са
причинени и травмите на меките тъкани на левия горен крайник и лявата седалищна
област. Приема, че е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка
между уврежданията, получени от Л. Л. при пътно-транспортното произшествие и последвалата
смърт.
Съобразно заключението на
назначената и приета при провеждане на съдебното следствие повторна тройна
съдебно-автотехническа експертиза, скоростта на движение на лекия
автомобил „***“ преди ПТП-то
е около 120 км/ч, а към момента на удара е около 93 км/ч. Скоростта на движение
на лекия автомобил „***“ в момента на удара е около 5 км/ч. Вещите лица,
позовавайки се на доказателствата по делото и ползвайки научно обосновани
методи, приемат, че л.а. „***“ е пресякъл мислената стоп-линия с ул. „Винпрома“,
дясната граница на продължението на лентата за завиване надясно и
новоасфалтирания участък косо (отразено на скицата към тройната АТЕ), при
скорост от около 18 км/ч., като водачът му е имал техническата възможност да
възприеме движещия се по пътя с предимство автомобил „***“ преди да
навлезе напречно на новоасфалтирания участък и е могъл да се съобрази със
скоростта и положението на автомобила „***“. Поясняват, че от мястото на напречно навлизане на
л.а. „***“ на новоасфалтирания участък до геометричното му разположение към мястото
на удара той изминава 8,4 м, като към момента на пресичане на дясната граница
на новоасфалтирания участък от този автомобил автомобилът „***“ е бил на
около 66 м от мястото на удара, а към момента на пресичане на продължението на
дясната граница на дясната лента за престрояване и завиване надясно от страна
на л.а. „***“, автомобил „***“ е бил на 89 м от мястото на удара. Вещите лица определят, че мястото на удара
е в лявата част на платното за движение и в мислената лява пътна лента, като
спрямо платното за движение то е на 1,1 м. след напречната мерна линия (отразена
на приложената към заключението скица) и на ниво от 0,9 м до 2,5 м вдясно от
лявата граница на новоасфалтираното платно за движение. Поясняват, че в момента
на удара автомобилът „***“ е разположен под ъгъл 72° наляво спрямо оста на платното,
като гледа по посока на движение на л.а. „***“, а автомобилът „***“ е разположен леко косо спрямо оста на платното за движение
под ъгъл от 2° наляво. Експертите дават заключение, че водачът на
л.а. „***“ е
възприел опасността, когато автомобил „***“ е бил на 1 м преди дясната граница
на новоасфалтираната част от платното за движение или на 9,4 м преди
геометричното разположение на този автомобил към мястото на удара. В този
момент управляваният от подсъдимия автомобил е бил на около 72 м от мястото на
удара и за водача му не е била налице ограничена видимост към автомобила на
пострадалия. По отношение на опасната зона за спиране на л.а. „***“,
експертното заключение е, че опасната му зона за спиране при определената
скорост на движение от около 120 км/ч е била около 120 м, а при скорост на движение
от 90 км/ч би била 76 м. Съпоставянето на опасната зона с отстоянието на автомобил „***“ от
мястото на удара води до извод за непредотвратимост на удара при конкретните
пътни условия, направление и скорости на движение на двете превозни средства. В
заключението, на л. 40, се извежда експертния извод, че безопасната
скорост в конкретния случай, позволяваща на водача на л.а. „***“ да спре преди
мястото на удара е 87,5 км/ч или по-малка от нея. По-нататък
вещите лица дават заключението, че водачът на автомобила „***“ е имал
техническата възможност да предотврати ПТП-то в случай, че се движи в мислената
дясна пътна лента при определената скорост на движение от около 120 км/ч.,
както и при 90 км/ч., като при спазване на необходимата минимална дистанция и
същите действия на
водача на л.а. „***“ двата автомобила биха се разделили в съответните
транспортни потоци без удар. Съобразно поставените им задачи, експертите са
разгледали и няколко варианта на протичане на произшествието при движение на
управлявания от подсъдимия автомобил в мислената лява лента на платното за движение:
1. В случай, че към същият момент на възприемане на опасността от водача на л.а.
„***“ и при скорост на движение от 90 км/ч., както и при същите действия на
водача на л.а. „***“, отново би настъпил удар между двете превозни средства,
като същият би бил съответно с челната част на л.а. „***“ и лявата странична
повърхност на л.а. „***“ при скорост от около 25 км/ч. 2. В случай на
възприемане на опасността от водача на л.а. „***“ към момента на пресичане на
продължението на дясната граница на лентата за завиване надясно от автомобила „***“
и движение на л.а. „***“ със скорост от около 120 км/ч. с предприето аварийно
спиране, отново би настъпил удар, който би се реализирал в мислената лява пътна
лента със скорост от около 75 км/ч. 3. При скорост на движение от 90 км/ч. на
автомобила „***“ и възприемане на опасността при пресичане на продължението на дясната
граница на лентата за завиване надясно от автомобила „***“, с предприето
аварийно спиране, удар не би настъпил, тъй като автомобил „***“ би спрял на
около 13 м. преди мястото на удара. Във връзка с последната си констатация
вещите лица уточняват, че тя изключително много зависи от видимостта за двамата
водачи и дали същата не е била ограничена от движещите се в мислената дясна пътна
лента колона от автомобили.
Посочените фактически
изводи, възприети от настоящия състав, се извеждат от анализа на събраните
доказателства в съдебното следствие, както следва: гласни доказателствени
средства – обясненията на подсъдимия Д.Д., показанията на свидетелите М.И.Ц.
(включително показанията на този свидетел от ДП, приобщени чрез прочитането им
по реда на чл. 281,
ал.4, във вр. с ал.1, т. 1 и 2 от НПК), И.Б.Н., Г.Т.К., С.Г.М., М.Д.Г.;
свидетелите Д.В.Д. и Д.С.Т. (включително показанията на тези двама свидетели от
ДП, материализирани в протоколите, прочетени по реда на чл. 373,
ал. 1,
във вр. с чл. 372,
ал. 3 и чл. 283
от НПК); показанията на свидетелите Б.Л.Л., П.Х.Л.,
И.И. Р., Е. Й. Ж., Л. И. Х., Т.П.П. и Н.С.К.; писмените доказателства и
доказателствени средства - по том І на сл. дело: протокол за оглед на местопроизшествие от
28.07.2018 г., ведно със записките и скиците на участвалия при огледа експерт,
както и изготвените фотоснимки (л. 25-41) и приобщения 1 брой CD-диск, съдържат
фотоснимки в електронен формат; констативен протокол за ПТП с пострадали лица (л. 63),
талон за изследване (л. 64), протокол за ПТП (л. 65-66); протокол за оглед на
веществени доказателства и фотоалбум към него (л. 70-85); приемо-предавателен
протокол (л. 88); документи във връзка със собствеността на управлявания от
подсъдимия автомобил - копие от застрахователна полица, свидетелство за
регистрация на МПС – част І, СУМПС, справка от електронната система на ПП при
МВР (л. 91-95); справка картон на водача Д.Д., издадена от МВР (л. 98); по том
ІІ на сл. дело: справка от АПИ – ОПУ – Габрово (л. 102-103), справка от ОПУ –
Габрово с приложена скица (л. 104); справка картон на водача Д.Д. и справка
картон на водача Л. Л., издадени от ПП при ОД на МВР - Габрово (л. 106-109);
удостоверение за наследници (л. 111); телефонограма (л. 113); справка от ЦСМП –
Габрово (л. 115); справка относно собствеността на управлявания от пострадалия автомобил
(л. 116); справка за съдимост на подсъдимия (л. 118); писмо-отговор от „Пътстрой
– Габрово“ АД - Габрово с приложения, съставляващи Дневник на асфалтовите
работи, заповед на Директора на ОПУ – Габрово и протокол (л. 153-166); приетите
при провеждане на съдебното следствие документи: писмо от АПИ, ОПУ - Габрово,
ведно със схеми за временна организация на движението от км 14+600 до км
23+978,36 (3 бр.), схеми за временна организация на движението от км 25+731 до км 28+972,75 (4
броя), становище № 264000-5072/21.03.2018 г., копия от заповед
РД-11-52/11.10.2017 г., протокол № 1 от 11.10.2017 г. и заповед №
РД-11-52/20.09.2017 г.; копие от карта за бензиностанция „Шел“, ф-ра №
**********/17.07.2018 г., издадена за закупено гориво, фискален и служебен бон
за закупено гориво с кредитна карта на 14.07.2018 г.; приобщените чрез прочитането
им по реда на чл. 373,
ал. 1,
във вр. с чл. 372,
ал. 3 и чл. 283
от НПК
заключения на съдебно-медицинската експертиза на труп и на химическата
експертиза; заключението на назначената и приета при провеждане на съдебното
следствие повторна тройна автотехническа експертиза; веществените
доказателства: лек автомобил „***“ с рег. № *** и 1 брой контактен ключ за
същия лек автомобил.
Съдът
намира, че предшестващата съдебното разглеждане подготвителна фаза на процеса е
протекла законосъобразно, като не са допуснати съществени процесуални нарушения
при дейността по доказването и действията по разследването са извършени при
условията и по реда на НПК, поради което не е налице пречка да се ползват
прочетените по реда на чл. 373, ал. 1, във вр. с чл. 372, ал. 3 и чл. 283 от НПК протоколи от разпитите на посочените
по-горе свидетели и експертните заключения на съдебно-медицинската експертиза
на труп и на химическата експертиза.
Обстоятелствата,
свързани със състоянието на пътя, организацията на движението и въведената
постоянна и временна сигнализация, съдът установи от данните от протокола за
оглед на местопроизшествието и фотоалбума към него, справките от ОПУ - Габрово
и представените скици за организацията на движението; обясненията на подсъдимия
Д., показанията на свидетелите М.Ц., И.Н., Г.К., С.М., М.Г. и Д.Т.. В справката
от ОПУ е посочена въведената в пътния участък постоянна вертикална
сигнализация, чрез поставените пътни знаци и тяхното отстояние от кръстовището
на главния път с ул. „Винпрома“. Наличието и местоположението на пътен знак
В24, забраняващ изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош, е видно и от
снимка № 1 от фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествието. Местоположението
на поставения пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“, отнасящ се за издаващите ППС от ул. „Винпрома“, се вижда на снимка № 5
от същия фотоалбум. От обясненията на подсъдимия, които напълно кореспондират
на показанията на посочените по-горе свидетели и данните от фотоалбума към
протокола за оглед на местопроизшествието е видно, че бордюрите на
разделителната ивица между двете платна на главния път са демонтирани, както че
върху двете мислени ленти на платното за движение по посока гр. Севлиево е
положена нова асфалтова настилка. Според показанията на свидетеля М.Г.
най-вероятно върху новия асфалт все още не е бил положен износващия пласт. От
същите доказателствени източници става ясно, че в деня на произшествието все
още не е била положена нова настилка в забавителната лента към ул. „Винпрома“.
От приетите скици, представени от ОПУ и заповедта за утвърждаването им, се
установява предвидената организация на движенето.
От показанията на
свидетеля Т., който е бил технически ръководител на обекта, става ясно, че сигнализация за
извършване на ремонт на главния път е била поставена в началото и в края на
рехабилитиращия се участък. Допълнително обезопасяване, чрез поставяне на
вертикална маркировка, ограничаване на скоростта, промяна на организацията на
движението, поставяне на конуси и други, се извършвало само в участъците, в
които се извършвали активни ремонтни дейности и същите се премахвали след края
на работния ден. Подобен подход бил приложен и в деня на произшествието, като
движението на превозните средства, напускащи гр. Габрово, се осъществявало само
в мислената лява лента на платното за движение по посока на гр. Севлиево.
Показанията на свидетеля Т. за описаната от него организация на движението на
инкриминираната дата кореспондират на обясненията на подсъдимия, както и на
показанията на свидетелите М.Г., Г.К. и С.М.. Анализирайки посочените
доказателствени източници и при съпоставката им с данните по снимка № 1 от
фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествието, съдът приема, че
стесненият участък на платното по посока гр. Севлиево е продължавал почти до
първата автокъща, след която е разположен мебелен магазин. При разпита в
съдебно заседание свидетелят Г.К. определя, че стеснението на платното е продължавало
почти до знака за забрана на изпреварването, а от справката от ОПУ – Габрово се
установява, че този пътен знак е бил поставен на около 180 метра преди
кръстовището. Анализът до тук води до извода, че за участъка на настъпване на
произшествието, независимо от извършваната рехабилитация на пътя, не е било
въведено допълнително ограничение на скоростта чрез поставяне на съответен
пътен знак и по други способи. Следователно допустимата скорост за движение на
автомобили от клас В е била до 90 км/ч.
На следващо място, от обясненията
на подсъдимия и показанията на свидетелите Г.К., С.М.,
М.Ц. и И.Н. се установяват обстоятелствата, свързани с посоките и направленията
на движение на управляваните от подсъдимия и от пострадалия автомобили, за
интензивността на движението, както и че непосредствено преди произшествието,
без да се съобрази с поставения пътен знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, пострадалият Л. е навлязъл напречно на
новоасфалтирания участък на главния път. В обясненията си подсъдимият Д.
съобщава, че при излизане от Габрово се е движел в колона от автомобили и малко
преди кръстовището с ул. „Винпрома“ и втората лента за движение по направление
Севлиево била освободена. Възползвал се е от това и за разлика от останалите
превозни средства, не преминал в мислената дясна лента, а продължил да се движи
в лявата такава и то при ускорителен режим на скоростта. Заявява, че възприел
светването на стоповете на движещ се в дясно и пред него л.а. „**“, което го
накарало да задейства спирачките на управлявания от него автомобил, след което
видял навлизащото от ул. „Винпрома“ превозно средство. Касателно
обстоятелствата за направленията на движение на двата автомобила обясненията на
подсъдимия кореспондират на показанията на посочените по-горе свидетели.
Допуснатите до разпит в хода на съдебното следствие свидетели Г.К. и С.М.
съобщават, че по време на произшествието се намирали в управлявания от К. лек
автомобил. Връщали се от автомивката, намираща се до бензиностанцията на ул.
„Винпрома“ и спрели до сервиза за автостъкла, разположен непосредствено преди
началото на кръстовището с главния път (сервизът
за автостъкла и разположението му спрямо кръстовището е виден на снимки № 1, №
2 (частично) и № 9 от албума към протокола за оглед на местопроизшествието).
Установяват, че л.а. „***“ минал покрай тях. Свидетелят К. заявява, че говорел
по телефона, когато чул звук от удар и това го накарало да си вдигне главата и да
се обърне към мястото, откъдето се чул звука. Тогава видял, че двете коли са се
ударили. Свидетелят М. е по-детайлен, като съобщава, че непосредствено преди
катастрофата наблюдавал как автомобил – „джип“, който се движел по главния път,
набил спирачки, защото л.а. „***“ навлязъл на платното, но успял да премине
безпрепятствено пред управляваното от пострадалия превозно средство и веднага
след това настъпил удара между л.а. „***“ и л.а. „***“. Показанията на
посочените двама свидетели относно направленията на движение на двата,
участващи в произшествието автомобили, изцяло кореспондират на съобщеното от
свидетелите М.Ц. и И.Н.. Последните двама не са очевидци на самото
произшествие, но веднага след случилото – първият, за да окаже помощ, а вторият
по служба - отишли на местопроизшествието и от събралите се там хора, а
свидетелят Н. от съобщеното му от подсъдимия, разбрали, че л.а. „***“ излязъл
от ул. „Винпрома“. Тази
си констатация свидетелят И.Н. отразил и в Протокола за ПТП и скицата, която е
неразделна част от него.
По отношение
съществените експертни изводи, направени въз основа на обективно установените
фактически обстоятелства, за скоростта на движение на автомобилите, управлявани
от подсъдимия и от пострадалия, механизма на произшествието, мястото на удара и
предотвратимостта на същия, настоящият състав изцяло цени заключението на
повторната тройна АТЕ и устните разяснения на експертите в съдебно заседание. В резултат на задълбоченото
изследване от вещите лица проф. д.т.н. инж. С.К., доц. д-р инж. Х.У. и инж. И.И. са постигнати
убедителни отговори, обвързани с останалите преки обективни находки на
местопроизшествието, експериментални данни и изчисления, както и останалите
доказателствени източници. Вещите лица са използвали специализирани методики и
оборудване, извършили са собствени проверки, поради което и предоставените в заключението
специални знания допринасят за безспорността на фактическите изводи. Постигнато е възстановяване на
картината на произшествието в необходимата и достатъчна за нуждите на
наказателното производство степен. Заключението бе защитено от вещите лица в
съдебно заседание, като бяха уточнени отделни обстоятелства, обвързани с
доказателствата по делото. В резултат на научните, техническите и аналитичните
методи, използвани от експертите са обобщени кредитираните от състава констатации. Вещите лица,
ползвайки научно обосновани методи са определили скоростите на движение на
двете превозни средства преди и в момента на удара; мястото на удара;
разположението на двете превозни средства в момента на удара. Според
експертните изводи в момента, в който водачът на л.а. „***“ обективно е могъл
да възприеме навлизащия на главния път л.а. „***“, той се е намирал на 72,1 м
от мястото на удара, което разстояние изминава за 2,29 секунди, а л.а. „*** е
бил на 1 м преди да навлезе на новоасфалтирания участък, или на 9,4 м от
мястото на удара. Алтернативно, в експертизата е разгледан и втори вариант, ако
водачът на л.а. „***“ е възприел опасността в момента, когато л.а. „***“ е
пресичал мислената линия на дясната граница на лентата за завиване надясно.
Съдът се съгласява с пояснението на експертите, че така разгледаният
алтернативен вариант е само хипотетичен, тъй като е обективно възможен ако
видимостта не е била ограничена, но в случая са налице доказателства, че в дясната активна мислена пътна лента
са се движили и други автомобили, при наличието на които подсъдимият е възможно
да е попаднал в зоната на ограничена от тези автомобили видимост. По отношение на опасната зона за спиране на автомобила „***“,
експертите дават заключение, че опасната зона за спиране при определената
скорост на движение от около 120 км/ч е била около 120 м, а при скорост на движение
от 90 км/ч би била 76 м. При тези експертни изводи, следва да се възприеме извода
за непредотвратимост на удара при конкретните пътни условия, посока и скорости
на движение на двата автомобила. Безопасната скорост на л.а. „***“ в конкретния
случай е 87,5 км/ч или по-малка от нея. Съдът изцяло възприема експертното
заключение и за това, че водачът на автомобила „***“ е имал техническата
възможност да предотврати ПТП-то в случай, че се движи в мислената дясна пътна
лента при определената скорост на движение от около 120 км/ч., както и при 90 км/ч.,
като при спазване на необходимата минимална дистанция и същите действия на водача на л.а. „***“
двата автомобила биха се разделили в съответните транспортни потоци без удар.
Съдът не цени
заключенията на изготвените в досъдебната фаза на процеса и изслушани и
приобщени към материалите по делото заключения на единичните първоначална и
допълнителни съдебни АТЕ. Преди всичко разгледаните в тези заключения
направления на движение на двете участващи в произшествието МПС-та, и преди
всичко на л.а. „***“, не намират опора в доказателствата по делото. От
събраните и анализирани от настоящия състав източници по категоричен начин се
установи, че л.а. „***“ е навлязъл в кръстовището от ул. „Винпрома“. Не намира
доказателствена основа възприетото от експерта по единичните експертизи, според
което управляваното от пострадалия превозно средство се е движело в колоната от
автомобили, напускащи гр. Габрово и е предприело навлизане от мислената дясна
пътна лента в лентата за движение на л.а. „***“, за да извърши обратен завой
към гр. Габрово. При изготвяне на тези заключения вещото лице не е имало
възможност да вземе под внимание показанията на свидетелите К. и М., които се
явяват очевидци и установяват съществени обстоятелства относно посоките на
движение на превозните средства и механизма на настъпване на произшествието.
Наред с това, за разлика от единичните АТЕ, при изготвяне на заключението на
тройната АТЕ освен, че са ползвани всички доказателства по делото, са възприети
и допълнителни научно обосновани и точни методи на изследване, чрез
механоматематично моделиране и компютърна симулация на движенето на превозните
средства, което допринася за значително по-голяма обективност.
При така събраните и
анализирани по делото доказателства, съдът намира за неоснователно направеното
от страна на повереника на частните обвинители – адв. И., формално оспорване на
възприетата фактология за посоката на движение на л.а. „***“ и по-точно –
настоящият състав счита, че не са налице основания, за да се заключи, че
пострадалият е управлявал автомобила си в потока от превозни средства по
главния път, а не се е включил в движението, навлизайки от ул. „Винпрома“. От
показанията на свидетеля Д.В.Д. -
управител на дружеството-собственик на л.а. „***“, се установява, че превозните
средства на „***“ ЕООД
- София се зареждали с горива само на бензиностанции „Шел“. В подкрепа на това
се представят копие от карта за бензиностанция „Шел“, фактура от 17.07.2018 г.,
издадена за закупено гориво, фискален и служебен бон за закупено гориво с
кредитна карта на 14.07.2018 г. Съдът намира, че тези доказателства не са от
естество да опровергаят установеното, че л.а. „***“ е навлязъл на главния път
именно от ул. „Винпрома“. По каква причина пострадалият е бил на тази улица, не
се установи с категоричност. Факт е, че свидетелят М. заявява в показанията си,
че видял как л.а. „*** зареждал гориво на колонката на бензиностанцията на
посочената улица, което твърдение не се потвърждава от други доказателства, но
не се и опровергава. Бензиностанцията не е предназначена само за зареждане на
гориво и е възможно пострадалият да е бил там и по друга причина. На следващо
място, въпросната бензиностанция е обект, разположен на част от пространството
по административно обособена улица, което означава, че там се намират и други
обекти, които е възможно да са посетени от пострадалия. На следващо място,
освен гласните доказателствени източници за направлението на движение на л.а. „***“,
от устните пояснения на вещите лица в съдебно заседание става ясно, че предвид
радиуса на завиване на този вид автомобил е много малко вероятно същият да е
навлязъл в лентата за движение на л.а. „***“ от мислената дясна лента за
движение по главния път, а като се отчетат и техническите му характеристики и
неговото позициониране на платното към момента на удара, то би следвало да е
подходил за това завиване от най-дясната част на платното за движение и то при
много ниска скорост, която да е позволила извършването на такава маневра. Съдът
приема, че по делото липсват доказателства, които да установяват подобно
направление на движение на л.а. „***“ и такъв механизъм на произшествието не
намира опора в показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия и не се
потвърждава и на база научно обоснованите изследвания.
Във връзка с
техническото състояние на автомобилите, управлявани от подсъдимия и от
пострадалия и характера на деформациите
по тях следва да се цени заключението на повторната АТЕ, според което всички
описани и констатирани деформации в протоколите за оглед на местопроизшествието
и в протокола за оглед на веществени доказателства са свързани с настъпилото
ПТП и се дължат на удара и последващото движение на превозните средства след
удара.
По отношение вида и
характера на причинените увреждания на пострадалия Л., както и по отношение на
изводите за наличие на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между
причинените при ПТП травматични увреждания и настъпилата по-късно смърт, съдът
цени компетентното заключение на съдебномедицинската експертиза на труп.
От показанията на свидетелите Б.Л.
– дъщеря на пострадалия, П.Л. – съпруга на пострадалия и И. Р. се установява,
че личния автомобил на пострадалия бил оставен за ремонт в автосервиза на
свидетеля Р., намиращ се на изхода на гр. Габрово по посока гр. Севлиево. Става
ясно, че преди произшествието пострадалият, с управлявания от него л.а. „***“,
се отбил до въпросния автосервиз, за да провери докъде е стигнал ремонта на
личния му автомобил.
От показанията на свидетелите Е. Ж.
– лекар в ЦСМП – Габрово, Л. Х. и Т.П.– двамата мл. експерти в РСПБЗН - Габрово
и Н.К.се установяват фактите за състоянието на пострадалия непосредствено след
произшествието и начина, по който е бил изваден от деформирания лек автомобил „***“.
При тези изводи от
фактическа страна, въз основа на изложения анализ на доказателствената съвкупност,
от правна страна съдът намира, че подсъдимият Д.Д. е осъществил от обективна и от
субективна страна състава на престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, във вр.
с чл. 343, ал. 1, б. „в“ предл. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
От обективна страна съдът приема,
че подсъдимият Д. на инкриминираната дата и място, при управление на собствено
моторно превозно средство категория „В“, е нарушил правилата за движение по чл.
15, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изр. първо от ЗДвП и по непредпазливост е причинил
смъртта на пострадалия, като след деянието е направил всичко, зависещо от него
за оказване помощ на пострадалия.
Налице е
нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗДвП – „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно
по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка,
използва най-дясната свободна лента“. В случая е установено, че пътният
участък, включително в частта на кръстовището на главния път с ул. „Винпрома“,
е бил с новоположена асфалтова настилка, но без маркировка, очертаваща пътни
ленти. При напускането на гр. Габрово всички превозни средства, включително
управляваното от подсъдимия, са се движели в колона, поради въведената временна
организация на движението чрез затваряне на мислената дясна лента на платното
по посока гр. Севлиево. След отпадане на това ограничение, подсъдимият не е
спазил законовото изискване да се движи възможно най-вдясно по платното за
движение така, както са направили останалите участници, пътуващи в същото
направление, а е напуснал колоната от автомобили и е продължил да се движи в
лявата част на платното и то при ускорителен режим. Подсъдимият Д. не се е
съобразил и с поставения преди кръстовището пътен знак В24, забраняващ
изпреварването на автомобили. В резултат на нарушението на посоченото правило
за движение по пътищата е настъпило пътнотранспортното произшествие и смъртта
на пострадалия Л.. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между
нарушението на чл. 15, ал. 1 ЗДвП и настъпилия престъпен резултат - ако движението на управлявания от
подсъдимия автомобил е извършвано в съответствие с посочената норма на ЗДвП,
удар изобщо не би настъпил, независимо от избраната от подсъдимия скорост на
движение, макар и тази скорост да е надвишавала разрешената.
На следващо място, по делото е
установено, че избраната от подсъдимия скорост на движение от 119,5 км/ч
значително надвишава разрешената. Според кредитираното с доверие заключение на
тройната АТЕ удар между двете превозни средства щеше да настъпи и при движение
с нормативно допустимата скорост от 90 км/ч. Безопасната скорост на движение на
л.а. „***“ е била 87,5 км/ч. От това следва, че извършеното от подсъдимия Д.
нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП не е в пряка и
непосредствена причинна връзка с резултата. Поради това съдът прецени скоростта
на движение на управляваното от подсъдимото лице превозно средство на плоскостта на изпълнение от водача на задълженията,
произтичащи от правилото по чл. 20, ал. 2 изр. 1 от ЗДвП, съгласно което
– „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.“. Следва да се
направи уточнението, че в цитирания законов текст са изброени неизчерпателно
факторите, влияещи върху безопасността на движението, с които водачът е длъжен
да се съобразява. В конкретния случай съдът счита, че при избиране на скоростта
за движение подсъдимият Д. не се е съобразил със състоянието на пътя, с
характера и интензивността на движението и с обстоятелството, че е предстояло
преминаване през кръстовище. Първо, съдът приема, че подсъдимият не се е
съобразил със състоянието на пътя, който е бил в процес на цялостна
рехабилитация, като на инкриминираната дата била въведена
временна организация на движението за напускащите гр. Габрово, пътното платно
било стеснено и автомобилите се движели в колона. Разделителната ивица между
двете платна на главния път била с демонтирани ограничителни бордюри, а самата
ивица била съставена от тревиста растителност и от неравна отъпкана
пръст. Новоположената асфалтова настилка, по която се движел управлявания от
подсъдимия автомобил, била без очертана маркировка, а височината й била над
нивото на настилката в разделителната ивица и над старото асфалтово покритие на
платното за движение към гр. Габрово, както и над нивото на забавителната лента
по посока ул. „Винпрома“. В зоната на кръстовището с ул. „Винпрома“ главният
път бил с наклон при спускане от 4,5%. Второ, съдът счита, че при избиране на
скоростта на движение подсъдимият не е отчел характера и интензивността на
движението. Установи се, че автомобилите, напускащи Габрово са се движели в
колона. Самият подсъдим заявява в обясненията си, че колоната, в която попаднал
се състояла от около 10 превозни средства, като пред него имало 5-6 коли. За
интензивен трафик говорят в показанията си и свидетелите Ц., К. и М.. Наред с
това движението се е извършвало при въведени временни правила, като малко преди
достигане на зоната на пътния знак за забрана на изпреварването отпаднало
стеснението на платното. Колоната от автомобила ограничавала видимостта и с
предприетото от подсъдимия движение в лявата част на платното за движение, при
положение, че всички останали превозни средства са продължили да се движат в
дясно, той е следвало да съобрази скоростта си, включително с ограниченията на
видимостта, наложени му от движещите се в дясно от него коли. Трето,
подсъдимият е управлявал превозното средство по посока на кръстовище и е
следвало да съобрази скоростта си с вероятното преминаване и на други превозни
средства през този участък. Наред с това в зоната на кръстовището е обособена
забавителна лента, а има и поредица от обекти, сред които автокъща и мебелна
къща. По изложените съображения и след като не е налице причинно-следствена
връзка между превишената скорост на движение на управлявания от подсъдимия автомобил
и настъпилите общественоопасни последици, съдът прие, че той е
нарушил задълженията си по чл. 20, ал. 2 изр 1 от ЗДвП, доколкото посочените в тази
разпоредба изисквания се отнасят до всички пътни обстановки по време на
движение, включително и в хипотезата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Конкретните неблагоприятни
условия от значение за безопасността на движението на водача Д., които съдът
посочи, не са нови за защитата му, тъй като тези факти са включени в
обвинението против него – особеностите на пътната обстановка, обуславящи
необходимост от движение с намалена скорост – път в ремонт с незавършена
настилка и пътни съоръжения, както и неположена хоризонтална маркировка;
натоварен трафик с движение на автомобилите в колона, при което подсъдимият е
преминал в мислена лява пълна лента, при наличие на автомобили в дясната
мислена лента; приближаване на кръстовище.
Съвкупността
от двете допуснати нарушения по ЗДвП от страна на подсъдимия Д., всяко от които в причинна връзка с тежкия престъпен резултат, е
довела до случилото се. Налице е взаимно обвързване между отделните нарушени
задължения по ЗДвП, тъй като неправилното позициониране по широчината на платното за движение е дало начало на верижния процес от
съставомерни факти едновременно с несъобразената скорост, довела до разгърнатите тежки
последици. Затова и всяко от допуснатите от подсъдимия нарушения има сходен
относителен дял спрямо резултата.
Изпълнени са изискванията за
прилагане на привилегирования състав по чл. 343а от НК.
Съгласно задължителните
указания, дадени в ППВС № 1/1983 г. на ВС, за да е налице намаляващо
отговорността обстоятелство - оказване помощ на пострадалия по смисъла на чл. 343а от НК, деецът трябва да е направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или пострадалите. Дали
е направил всичко зависещо от него, се преценява конкретно с оглед
възможностите му, обстановката, в която е действал и характера на действията,
които сам или с помощта на другиго е извършил. Друго изискване е помощта да е
била необходима, т. е. да е оказана на жив човек, независимо от характера и
степента на нараняването му, да е насочена субективно и обективно към запазване
здравето или спасяване живота на пострадалия. В настоящия случай е установено,
че непосредствено след произшествието подсъдимият Д. слязъл
от автомобила си и отишъл до автомобила на пострадалия. След като установил, че
е заклещен и диша трудно, му помогнал като срязал обезопасителния му колан
и поставената на кръста му чантичка, за да може свободно да диша, като
междувременно ангажирал друго лице, което да подаде сигнал на ЕЕН 112. С оглед
състоянието на пострадалия следва да се приеме, че в конкретната ситуация
посочените действия са били възможните, които подсъдимият е можел да стори за
запазване на живота на Л. Л..
От субективна
страна подсъдимият Д. е извършил деянието непредпазливо - при форма на вината
небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от
деянието си и не е желаел настъпването им, но като водач на МПС е бил длъжен и
е могъл да предвиди, че при движение в нарушение на нормативните изисквания,
съществува опасност от настъпване на произшествие, при което могат да пострадат
и дори да загинат хора. Подсъдимият е правоспособен водач на моторно превозно
средство и е познавал правилата, регулиращи управлението на пътните превозни
средства, но ги е пренебрегнал, вследствие на което е причинена смъртта на
пострадалия Л. Л..
Не може да бъде споделено виждането на защитата, че в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл.
15 от НК, тъй като деянието, осъществено от подсъдимия Д. е
случайно. За да е налице случайно деяние е необходимо водачът на МПС не по своя
вина да е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на
общественоопасните последици. За да се изключи виновното поведение е следвало деецът
да се е съобразил с предписанията на правно регламентираната дейност, която
осъществява при управлението на МПС и да са налице условия, при които той да е
бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати
настъпването на вредните последици. В конкретният случай не е обективирано
първото условие, тъй като подсъдимият Д. е управлявал автомобила си в нарушение
на чл. 15, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 изр. 1 от ЗДвП. Ако подсъдимият не се е движел
в лявата част на платното за движение и ако е управлявал автомобила си не със
скорост от 119,5 км./ч, а със съобразена с конкретните условия скорост
(определената безопасна скорост от 87,5 км/ч е почти на границата на нормативно
допустимата от 90 км/ч), той е могъл да предотврати удара.
На следващо място, настоящият съдебен състав
не се съгласява с тезата на адв. Р., според която, след като подсъдимият се е
движел по път с предимство, а предимството е абсолютна величина, защото то не
може да бъде отнето, е без значение в коя пътна лента е управлявал автомобила
си, тъй като разпоредбата на чл. 15 от ЗДвП не е в причинна връзка с резултата,
както и резултатът не е пряка и непосредствена последица от нарушението по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП. Съдът счита за несъмнено, че в случая е налице съпричиняване
на резултата, тъй като пострадалият водач е допуснал нарушение на норматива по
чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и при движението си по ул. „Винпрома“ за навлизане на
главния път не е пропуснал движещия се по път с предимство л.а. „***“.
Съдебният състав обаче не се съгласява със съждението, че след като подсъдимият
се е движел по път с предимство, то във всички случаи следва да се изключи
вината му за деянието, независимо от неговото собствено поведение. С оглед
спецификата на пътното движение, права и задължения възникват за
всички участници в него - освен, че всеки участник е носител на права, той
следва да съблюдава и задължения спрямо другата страна по правоотношението. Няма
причина това да не важи и в случаите на предимство на пътя, още повече, че при
упражняването на това право са въведени и изисквания, които го стесняват и не
го правят безусловно. А това е така, защото предимството на водача не елиминира останалите му
задължения за избор на безопасна скорост в зависимост от интензитета на
отрицателното въздействие на факторите по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП. По тези съображения съдебният състав счита, че
извършеното от пострадалия нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП само по себе си
не изключва вината на подсъдимия Д., след като последният е управлявал
превозното си средство в нарушение на правилата за скоростта и наред с това се
е движел неправилно по широчината на пътното платно. Правомерното поведение на
подсъдимия Д. обективно е изисквало избиране на скорост от или под 87,5 км/ч.,
в който диапазон той е щял да предотврати настъпването на удара с другия
автомобил или да се движи по платното в съгласие с изискванията на чл. 15, ал.
1 от ЗДвП. Именно защото подсъдимият е допуснал нарушения на правилата за
движение, възникването на опасността в опасната зона за спиране на
управляваното от него превозно средство не е основание за оневиняването му,
доколкото със собственото си неправомерно поведение той сам се е поставил в
невъзможност да предотврати настъпването на общественоопасния резултат. На
следващо място, поначало водачът няма задължение да съобразява движението си с
абстрактни, хипотетични или непредвидими пътни ситуации. В случая обаче фактите
сочат на наличие на неблагоприятни фактори на пътната обстановка, които е
следвало да повишат вниманието на подсъдимия с оглед потенциалната възможност
за възникване на конкретни рискове и обективно предвидими опасности.
По изложените
съображения съдът призна подсъдимия Д.И.Д. за ВИНОВЕН в извършване на
престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“
предл. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, след като на 28.07.2018 г., около
10:17 часа, на път II-44 гр. Габрово- гр. Севлиево, при
км. 27+719, в зоната на кръстовището на път II-44 с ул. „Винпрома“, при управление на собствено моторно превозно средство
категория „В“ - лек автомобил „***“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение
по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изр. първо от ЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на Л. В.Л. ***, като след деянието е направил всичко, зависещо
от него за оказване помощ на пострадалия.
Поради това, че превишената скорост не
е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, съдът призна
подсъдимия Д.Д. за
НЕВИНЕН в това да е извършил престъплението при нарушаване на правилата за
движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и го ОПРАВДА в тази част по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 343, ал. 1,
б. „в“ предл. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
При определяне на наказанието съдът отчете степента на обществена
опасност на деянието и на подсъдимия, както и останалите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
За престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 343, ал. 1,
б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до
четири години, а съгласно чл. 343г от НК и наказание лишаване от права по чл.
37, ал. 1, т. 7 от НК.
Обществената
опасност на деянията от този вид несъмнено е завишена, защото чрез тях се
засягат не само обществените отношения, уреждащи безопасното движение по
пътищата, а се накърнява и най-ценното благо - човешкият живот. Деянието по
настоящото производство разкрива типична за този вид престъпни прояви опасност.
Съдът приема, че личната обществена опасност на подсъдимия не е завишена, тъй
като същият е с чисто съдебно минало (реабилитиран е по предходно осъждане) и с
добри характеристични данни. Чистото съдебно минало, добрите характеристични
данни и изразеното от дееца съжаление съдебният състав отчете и като смекчаващи
обстоятелства при индивидуализация на наказанието. Като самостоятелно
смекчаващо обстоятелство съдът взе под внимание неправомерното поведение като
водач на превозно средство на пострадалия, който е нарушил задълженията си по
чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и несъмнено има принос за настъпване на произшествието.
Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете нарушаването от подсъдимия на две
самостоятелни императивни правила за движение – по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП и по
чл. 20, ал. 2 изр. 1 от ЗДвП, както и данните от справката от службите за пътен
контрол, установяваща налагани му наказания по административен ред за
нарушения, свързани с управление на МПС с превишена скорост. При съвкупната
преценка на изложеното, давайки превес на смекчаващите обстоятелства, съдът наложи
на подсъдимия Д.Д. наказание в размер под средния, а именно ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Становището на съдебния състав е, че не са налице предпоставките
за приложение на чл. 55 от НК. Поначало изпълването на хипотезата на чл. 55 от НК предполага кумулативното проявление на две условия – наличие на изключителни
или многобройни смекчаващи обстоятелства и убедителна констатация, че
най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за
подсъдимото лице. В разглеждания случай не е налице кумулативност на двете
условия. Наличните смекчаващи обстоятелства са отчетени в полза на подсъдимия
при индивидуализация на наказанието. Те обаче не са многобройни, а сред тях не
са откроява и изключително такова. Не е проявено и другото изискване за
приложение на чл. 55 от НК - предвиденото наказание лишаване от свобода да е
несъразмерно тежко за подсъдимия.
Съдът счете, че са налице предпоставките за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимият не е осъждан и не представлява личност със завишена степен на
обществена опасност. При тези факти, давайки приоритет на добрите му
характеристични данни, съдът прецени, че за неговото поправяне и превъзпитание
не е наложително да изтърпи наложеното наказание лишаване от свобода. Поради
това отложи изпълнението му, като определи на подсъдимия Д.Д. ТРИГОДИШЕН
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът, на основание чл. 343г, във
вр. с чл. 343а и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, лиши подсъдимия Д.Д. от право да
управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане на присъдата в сила.
При определяне на размера на това наказание съдът съобрази от една страна
изискванията на закона – лишаването от права да не е за срок по-кратък от
размера на наложеното наказание лишаване от свобода, а от друга – превеса на смекчаващите
обстоятелства.
Съдът счита, че с така наложените наказания ще се постигнат целите на
личната и на генералната превенция, очертани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия Д.Д. да заплати поотделно на всеки от
четиримата частни обвинители: П.Х.Л., Б.Л.Л., Р.В.Л. и Б.Т.Т., направените разноски
за възнаграждения на процесуални представители в размер по 500 лева за всеки от
тях.
С присъдата, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Д.Д. да заплати в полза
на държавата разноските по делото, както следва: по сметка на Окръжен съд –
Габрово направените в съдебната фаза на процеса разноски за изготвяне на
тройната АТЕ и във връзка с изслушването на вещи лица в размер на 5632 лева, както
и 5 лева държавна такса по сметка на съда в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист; по сметка на Окръжна прокуратура – Габрово направени в
досъдебната фаза на процеса разноски в размер на 1068,29 лева, както и 5 лева държавна
такса по сметка на Окръжен съд – Габрово в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист; по сметка на ОД на МВР - Габрово направени в досъдебната
фаза на процеса разноски в размер на 276,05 лева, както и 5 лева държавна такса
по сметка на Окръжен съд – Габрово в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
С присъдата съдът
се произнесе за веществените доказателства, като постанови лек автомобил ***с
рег. № ***, намиращ се на съхранение в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР -Гарово
и 1 бр. ключ от същия лек автомобил, предаден на съхранение в съда, след
влизане на присъдата в сила да се върнат на подсъдимия Д.И.Д., а вещественото
доказателство – един брой компактдиск, да остане на съхранение към материалите
по производството за срока на запазване на делото.
В този смисъл
съдът произнесе присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: