П Р О Т О К О Л
Административен съд гр. Варна
XХV състав 24 септември
2019 г.
В публично заседание в състав:
Съдия: Таня
Димитрова
Секретар: Виржиния Миланова
Прокурор: Катя Петрова
сложи за разглеждане
докладваното от съдията-докладчик
адм. дело № 2676 по
описа за 2018 година
При спазване
разпоредбите на чл. 142, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 144 АПК,
на поименното
повикване в 13.50
часа се явиха:
Ищецът «Полимери» АД – в несъстоятелност, редовно призован, се представлява от адв. Е.Д., редовно упълномощен и приет от съда
отпреди.
Ответникът Регионална инспекция по околната среда и водите,
редовно призовани, се представляват от юриск. Й.К., редовно упълномощена и приета от съда
от днес.
За
Варненска окръжна прокуратура, редовно
призована, се явява прокурор Катя
Петрова.
Адв. Д.: Моля да се даде ход на делото.
Юриск. К: Уважаема г-жо Председател, считам че не следва да бъде
даван ход на делото, тъй като така заведената искова молба се явява
недопустима. Придържам се към становището, изразено от Директора на
РИОСВ-Варна, входирано на 20.09.2019 г.
Прокурорът: Аз също считам, че искът е недопустим, но няма
процесуални пречки по даване ход на делото.
Съдът намира,
че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П
Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Докладва:
На 20.19.2019 г. е постъпила
молба /с.д.№ 14163/ от ответника по делото с твърдения за недопустимост на иска
предвид вече определения от ВАС на РБългария с Решение № 9701/24.06.2019 г.,
размер на адвокатското възнаграждение във връзка с обжалване на процесното
наказателно постановление в общ размер от 3 000 лева.
По делото са приложени:
преписи от Решение № 9701/24.06.2019 г. по адм. дело № 12887/2018 г. по описа
на ВАС на РБългария и Решение № 1640/27.07.2018 г. по адм. дело № 600/2018 г.
по описа на АдмС-Варна, както и цялото административно дело № 600/2018 г. по
описа на АдмС-Варна, към което са приложени НАХД № 29/2014 г. по описа на РС –
Девня и адм. дело 12887/2018 г. по описа на ВАС на РБългария.
Адв. Д.: Не се противопоставям да бъдат приети.
Юриск. К: Не възразявам.
Прокурорът: Не се противопоставям да бъдат приети.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
Приема и прилага като писмени доказателства: Решение № 9701/24.06.2019 г. по адм. дело № 12887/2018 г. по описа на ВАС
на РБългария и Решение № 1640/27.07.2018 г. по адм. дело № 600/2018 г. по описа
на АдмС-Варна, както и цялото административно дело № 600/2018 г. по описа на
АдмС-Варна, към което са приложени НАХД № 29/2014 г. по описа на РС – Девня и
адм. дело 12887/2018 г. по описа на ВАС на РБългария.
Адв. Д.: Уважаема г-жо Председател, това е поредният опит на
ответната страна да прекрати делото с неоснователни доводи.
Както и преди, така и в настоящия момент подадената молба е
неоснователна и я оспорвам. Допълнително становище по нея ще взема в хода по
същество.
Моля да вземете предвид, че няма как ВАС да се произнесе по
иск, който не е предявен и да определи размера по претенция, която съдът не
разглежда. В края на краищата ВАС се е произнесъл в рамките на производството и
съобразно размера на предявения иск, както
е предявен той пред Административен съд - Варна. В тази връзка при
условие, че настоящият иск не е бил предявен за разглеждане нито пред първата,
нито пред касационната инстанция, няма как върховната инстанция да се
произнесе. В тази връзка считам молбата за неоснователна. Допълнителни
аргументи ще изложа по същество.
Прокурорът: Аз също считам, че искът е недопустим, тъй като
предявената претенция с настоящия иск е част от договора за правна помощ, по
която е бил предявяван иск, който обаче не е бил предявен като частичен.
Ето защо, по образуваното и водено адм. дело № 600/2018 г.
по описа на АдмС-Варна, по което има решение, потвърдено от ВАС, съответно е
влязло в сила, тъй като там искът не е определен като частичен, а настоящата
претенция е част от този иск, настоящият иск се явява недопустим.
Съдът по възражението на ответника за недопустимост на исковата
молба съобрази следното:
Настоящото производство е образувано по искова молба на „ПОЛИМЕРИ“ АД –
в несъстоятелност, с ЕИК *********, представлявано от синдика И.Т.Б., подадена
чрез адв. Е.М., с която са предявени обективно и субективно съединени искове
срещу Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Варна за
осъждане на ответника, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да заплати на
дружеството-ищец обезщетение за имуществени вреди сумата в размер на 36 000
лв., представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение във връзка с
обжалването на Наказателно постановление № **********-20 от 12.06.2015 г.,
издадено от Директора на РИОСВ – Варна, което е отменено с Решение № 61 от
09.06.2014 г. по НАХД № 29/2014 г. на Районен съд – Девня, последното оставено
в сила с Решение № 2504 от 03.11.2014 г. по КНАХД № 2718/2014 г. на
Административен съд – Варна, както и сумата в размер на 14 160,06 лв.,
представляваща лихва за забава върху сумата от 36 000 лв. за периода от
03.11.2014 г. до 17.09.2018 г. – датата на подаване на исковата молба, както и
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане на претендираните суми.
Предмет на делото е претендираното или отричано от ищеца
спорно субективно материално право (в случая правото на обезщетение), което се
въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата
молба. В исковата молба ищецът следва да индивидуализира спорното материално
право чрез основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща
твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното
субективно материално право, т. е. правопораждащите юридически факти. В случая
тези факти са отмяната на незаконосъобразното наказателно постановление и
плащането на адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и
съдействие във връзка с обжалването на наказателното постановление. Спорното
право се индивидуализира и чрез неговите субекти /страни по материалното
правоотношение/, посочени в основанието на иска. Чрез петитума на исковата
молба ищецът конкретизира неговото съдържание /в какво се състои претендираното
или отричаното право, исканата правна промяна/ и вида на търсената защита /дали
ищецът иска установяване на съществуването или несъществуването на спорното
право, или осъждане на ответника, или правна промяна/.
При предявяване на осъдителен иск за
парично вземане в петитума на исковата молба ищецът сочи и размера на иска.
Когато ищецът претендира с петитума на исковата молба само част от размера на
вземането, той предявява частичен иск.
Във връзка с обжалването на процесното
Наказателно постановление № **********-20 от 12.06.2015 г., издадено от
Директора на РИОСВ – Варна, съдът констатира, че по делото са представени
следните доказателства за направени разходи от ищеца за адвокатско
възнаграждение:
1. Договор за правна защита и съдействие от 31.01.2014 г.
(л. 42 от делото), според който „Полимери“ АД /в несъстоятелност/ е задължено
да заплати на адв. М А сумата от 115 109,20лв., без ДДС като
възнаграждение за извършената процесуална защита до приключване на съдебното
производство с влязло в сила съдебно решение и/или прекратяване на действието
на договора по реда на чл. 7 от него. (по арг. на чл.8 от договора), като с
чл.10 е уговорено, че доверителят е длъжен да заплати на правния консултант
възнаграждението както следва:
- в срок до 15.03.2014 г. включително авансово сума в размер
от 30 000 лв. без ДДС;
- в срок до три месеца, но не по-късно от приключване на
последното съдебно заседание на първата съдебна инстанция, доверителят следва
да заплати остатъка в размер от 95 109,20 лв. без ДДС;
2. Преводно нареждане от 17.03.2014 г. (л. 121 от делото) за
плащане от „Полимери“ АД /в несъстоятелност/ на адвокат М А сумата в размер на
36 000 лв. с посочено основание „по АНД №29/2014 на РС-Девня по договор от
31.01.2014 г.“;
3. Анекс № 1 от 28.05.2014 г. (л. 120 от делото) към договор
за правна защита и съдействие от 31.01.2014 г., според който „Полимери“ АД /в
несъстоятелност/ се задължава да заплати на адв. М А възнаграждението по
договора, както следва:
- в срок до 15.03.2014 г., включително авансово сумата в
размер на 20 000 лева без ДДС;
- в срок до 31.12.2014 г. – остатъкът от договореното
възнаграждение в размер на 95 109,20 лв. без включен ДДС;
4. Анекс № 2 от 29.12.2014 г. (л. 121 от делото) към договор
за правна защита и съдействие от 31.01.2014 г., според който „Полимери“ АД /в
несъстоятелност/ се задължава да заплати на адв. М А възнаграждението по
договора, както следва:
- в срок до 15.03.2014 г., включително авансово сумата в
размер на 20 000 лева без ДДС;
- в срок до 01.03.2015 г. – остатъкът от договореното
възнаграждение в размер на 95 109,20 лв. без включен ДДС.
Административно дело № 600/2018 г. е образувано във връзка с
предявен иск от „Полимери“ АД /в несъстоятелност/ срещу Регионалната инспекция
по околната среда и водите – Варна, в който е релевирано искане за присъждане
на сумата от 136 351.69лв., от които 102 130,04лв. главница и
34 221,65лв. лихва за забава, представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено от дружеството-ищец възнаграждение по същия договор
за правна защита и съдействие от 31.01.2014 г. на адвокат М А във връзка с
обжалване на Наказателно постановление № **********-20 от 12.06.2015 г.,
издадено от Директора на РИОСВ – Варна, отменено с Решение № 61 от 09.06.2014
г. по НАХД № 29/2014 г. на Районен съд – Девня, последното оставено в сила с
Решение № 2504 от 03.11.2014 г. по КНАХД № 2718/2014 г. на Административен съд
– Варна, както и акцесорните искания за присъждане на лихва за забава в размер
от 34 221.65лв., изчислена върху главницата за периода 04.11.2014г. /датата на
плащане на адвокатското възнаграждение/ до 19.02.2018г.- датата на подаване на
исковата молба, както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба
до датата на окончателното плащане.
С Решение № 9701 от 24.06.2019 г. по адм. дело № 12887/2018
г. на ВАС е отменено Решение от 27. 07. 2018г. по адм. дело № 600/2018 г. на
АдмС-Варна в частта, с която е отхвърлен искът на „Полимери“ АД /в
несъстоятелност/ срещу РИОСВ-Варна в размер над 3 000 лв. до пълния
претендиран размер на обезщетението от 102 130,04 лв., представляващи
разноски за заплатени възнаграждения за адвокат по повод на отмяната по съдебен
ред на Наказателно постановление № **********-20/ 16.12.2013г., издадено от
Директора на РИОСВ – Варна, като ВАС осъжда РИОСВ - Варна да заплати на
„Полимери„ АД Варна обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3
000 лв., представляващи заплатени адвокатски възнаграждения във връзка с
обжалването на Наказателно постановление №**********-20/16.12.2013г., издадено
от Директора на РИОСВ – Варна, както и лихва за забава върху тази сума от
03.11.2014г. до нейното окончателно плащане и е оставено в сила решението на
АдмС-Варна в останалата му отхвърлителна част.
В случая в производството по адм. дело № 600/2018 г. на
АдмС-Варна не следва да се приема, че е предявен частичен иск, доколкото в
първоначалната искова молба по адм. дело № 600/2018 г. на АдмС-Варна ищецът не
е посочил изрично, че претендира част от спорното право, част от вземането/част
от претендираното обезщетение във връзка с платеното адвокатско възнаграждение
по договора за правна защита и съдействие – изискване по аргумент и на
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.
Напротив, изрично в съдебно заседание по адм. дело № 600/2018 г. на АдмС-Варна,
проведено на 05.07.2018 г. процесуалният представител на ищеца уточнява, че не
претендира сумата, изплатена като авансово плащане в размер от 36 000 лв.
(процесната по настоящото производство), упомената в банково извлечение,
издадено от ЦКБ АД, клон Варна, находящо се на л.71 от н.а.х.д. № 29/2014 г.,
като пояснява, че се претендира сумата в размер от 102 130,04 лв. Следва
да се посочи и, че при произнасянето си ВАС е посочил, че определя размера на
адвокатското възнаграждение за обжалването на процесното наказателно
постановление пред районния и административния съд общо на 3 000 лв., т.е.
и ВАС не е посочил, че се произнася по частичен иск, а по цялото претендирано
обезщетение.
Предвид изложеното следва да се приеме, че с исковата молба
по адм. дело № 600/2018 г. е предявено цялото спорно според ищеца право, цялото
вземане. В този случай предявеният последващ иск за същото вземане (обезщетение,
произтичащо от направените разходи за плащане на адвокатско възнаграждение по
договора за правна защита и съдействие) или за част от него е недопустим поради
наличието на обективен идентитет между двете дела и съществуването на
процесуална пречка за паралелната им висящност. Това е така, тъй като, както се
посочи, в искова молба по адм. дело № 600/2018 г. на АдмС-Варна ищецът не е
посочил изрично, че претендира част от спорното право, част от вземането/част
от претендираното субективно материално право на обезщетение във връзка с
платеното адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие
от 31.01.2014 г., респ. предявеният по адм. дело № 600/2018 г. иск не се явява
частичен. Поради което е налице идентитет от субективна и обективна страна
между адм. дело № 600/2018 г. и адм. дело №2676/2018 г., и двете на АдмС-Варна,
предвид това, че са между същите страни, на едно и също основание (въведеното основание на иска като правопораждащ юридически
факт е единно и неделимо) и за същото вземане - обезщетение, произтичащо от
направените разходи от дружеството за плащане на адвокатско възнаграждение по
договора за правна защита и съдействие във връзка с обжалването на отмененото
наказателно постановление.
Производството по настоящото второ дело следва да се
прекрати поради недопустимост на иска на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК,
според която норма, когато в един и същ съд или различни съдилища има висящи
две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно
заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за
присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по
вече висящ частичен иск.
С оглед изложеното и на основание чл.
126, ал. 1 от ГПК, аналогичен на чл. 159, т. 7 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба на „ПОЛИМЕРИ“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК
*********, представлявано от синдика И.Т.Б., подадена чрез адв. Е.М., с която
са предявени обективно и субективно съединени искове срещу Регионална инспекция
по околната среда и водите (РИОСВ) - Варна за осъждане на ответника, на
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да заплати на дружеството-ищец обезщетение за
имуществени вреди сумата в размер на 36 000 лв., представляваща заплатеното
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
31.01.2014 г. във връзка с обжалването на Наказателно постановление №
**********-20 от 12.06.2015 г., издадено от Директора на РИОСВ – Варна, което е
отменено с Решение № 61 от 09.06.2014 г. по НАХД № 29/2014 г. на Районен съд –
Девня, последното оставено в сила с Решение № 2504 от 03.11.2014 г. по КНАХД №
2718/2014 г. на Административен съд – Варна, както и сумата в размер на 14
160,06 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 36 000 лв. за
периода от 03.11.2014 г. до 17.09.2018 г. – датата на подаване на исковата
молба, както и законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното плащане на претендираните суми.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 2676/2018 г. на АдмС-Варна.
Определението подлежи на обжалване
пред ВАС на РБ с частна жалба в 7-дневен срок от днес.
Разглеждането на делото приключи в 14.13 часа.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Съдия:
Секретар: